Една интересна лекция на Андрей Кураев

The Matrix. Сомнение. Андрей Кураев (ч.1)



The Matrix. Философия Декарта. Андрей Кураев (ч.2)



The Matrix. Миф Платона. Индуизм. Андрей Кураев (ч.3)



The Matrix. Пробуждение сознания. Андрей Кураев (ч.4)



The Matrix. Сюжет фильма Матрица. Андрей Кураев (ч.5)



The Matrix. Парламент и иерархия. Андрей Кураев (ч.6)



The Matrix. Плыть против течения. Андрей Кураев (ч.7)



The Matrix. Гипноз Матрицы. Андрей Кураев (ч.8)



The Matrix. О душе. Андрей Кураев (ч.9)



The Matrix. О болезнях души. Андрей Кураев (ч.10)



The Matrix. Труд самопознания. Андрей Кураев (ч.11)



The Matrix. О гностиках. Андрей Кураев (ч.12)



The Matrix. О свободе Нео. Андрей Кураев (ч.13)



The Matrix. О символизме. Андрей Кураев (ч.14)

ГРАНДИОЗЕН ГРАЖДАНСКИ ПРОЕКТ: Как да си върнем страната от олигархията и триумфално да я вкараме в просперитета на ХХІ век?

А. Патодиагностика

І. Откъде тръгваме?

1. Какво не е наред?

Върхът на айсберга:

1.1. Октоподи. Кражби. Шуробаджанащина. Пълна доминация на неидентифицирани структури (вкл. бивша ДС и номенклатура) в обществения живот. Зависимост от руски структури – от бивше КГБ до настояща руска мафия. Тотална манипулация на обществото. Назначен елит. Некадърен. Единствено - заслуги към въпросните неидентифицирани структури.

1.2. Тотална безотговорност. Като започнем от правителства към програмите им, та свършим с партиите към избирателите им. А съдебната система е просто един от най-силните криминогенни фактори.

1.3. Абсолютно пренебрежение към българските граждани. Администрация, пенсионна система, здравеопазване, социална помощ, образование са всичко друго, но не и онова, за което се представят.

2. Каква е ситуацията?

2.1. Олигархичният модел практически източва държавата, без да прави реална икономика. Сега, в ситуация на криза, олигархията затвърждава и разширява позиции за сметка на средната класа. На практика след кризата ще излезем с още по-отслабено гражданско общество и още по-зависими от олигархията.

2.2. Имаме качествени хора, но те нямат достъп до реалните лостове на властта. Сегашният елит е вчерашният комунистически елит. Пустословен и некадърен. Визиите на всички, които са извън този елит, практически са лишени от по-широка обществена чуваемост.

2.3. Системата е такава, че дори качествените хора, влизайки във властта:

- са принудени да играят или по свирката на кукловодите, или ги отсвирват;
- са изкушени от системата да „уредят” себе си;
- изпадат в интелектуален вакуум и дори с най-добри намерения, в най-добрия случай я карат по метода „проба-грешка”.

3. Ние сме в клещи!

3.1. Нямаме качествен елит. Той е манипулативен, себично късоглед и некадърен. Нямаме национална стратегия, а „Стратегическата референтна рамка” за насочване на евро инвестициите в страната е срам дори за двойкаджия първокурсник във ВУЗ! Та ние нямаме дори елементарна представа какво правим в ЕС!?!

3.2. Обществото ни от много години е в състояние на разпад. И вече обществената тъкан некротизира. Понятия като морал, благородство, чест, професионално достойнство, вяра са до такава степен изпразнени от съдържание, че дори на моменти придобиват пейоративен смисъл.

От едната страна е октоподът на миналото, оплел и днес страната, а от друга – неразбирането на реалните ни проблеми от ЕС. Те се опитват да ни лекуват от инфлуенца, а ние сме болни от рак, метастазирал цялата нация.

3.3. Властващият елит – практически във всички сфери на обществения живот - е единна, затворена система от болшевишки тип – продуцира октоподи и октоподчета, самовъзпроизвежда се и продължава да гони от страната качествените хора. Формиран на принципа на негативната селекция, вместо да води страната напред, той е един от факторите за изпиване жизнените сили на нацията.

Б. Какво ни трябва?

Трябват ни нови, конкретни визии как да върнем България на гражданите й и как да я направим просперираща, жизнена и динамична. Практически това означава, че се нуждаем от:

1. Всеки кадърен човек, във всяка област, където и по света да е, ни е жизнено необходим. В епохата на глобалното село България не е просто география, а въпрос на мрежи.

2. Интелектуален бекграунд. Ако ние сами не идентифицираме болестта си и начините за нейното лечение, отвън няма как да стане. Могат да ни помагат, но не могат да свършат нашата работа. Утре, цялата власт да бъде в ръцете и на най-добронамерения политик, пак нищо няма да се промени, защото зад гърба му трябва да има един пакет от реални и конкретно изпълними програми в най-разнообразни области.

3. Нов модел на социална организация. Мрежа на спорещи, мислещи и действащи съмишленици. Налагане на чуваеми в обществото нови визии за развитието ни.

В. Как да го направим?

1. До началото на – примерно – юли да прецизираме Програма „Предизвикателството България ХХІ”. Около нея да концентрираме отворен кръг от е уеб-базирани съмишленици, с неформална структура и неполитическа.

На базата на тази Програма създаваме интернет база на Програмата със следните секции:

- История: с цел да знаем миналото си, а не митовете, които искат да знаем за него;

- Икономика: създаване база данни, идеи как точно, при сегашното ни състояние, да влезем в ХХІ век;

- Сигурност: как конкретно, при тази ситуация може да бъде неутрализиран октопода и сведен до нормалните 10-20% влияние в обществото;

- Наука и образование: как да вкараме и нашата наука и – най-вече! – системата ни за образование в ХХІ век. Учителите (професорите) не са носители на знанието, а негови медиатори;

- Право и съдебна система: създаване на база данни за про-корупционни текстове в законите и идеи за необходими корекции в модела на съдебната система;

- Социална сигурност: демография, здравеопазване, пенсионна система;

- Социална интеграция: как да интегрираме малцинствата (особено ромите и тези с турско етническо самосъзнание);

- Екология

- Политика: какви политики искаме да видим в ЕС и как да станем от консуматор в един от генераторите за европейски просперитет. Как да промотираме България в новия ни дом? И, естествено, всеки път да питаме нашите политици как и доколко си изпълняват обещанията и как конкретно смятат да реализират обещаваното;

- Изкуство и морал: да не забравяме, че ни трябва и духовно здраве, и просперитет.

2. Принципни характеристики (изисквания) на разработваните нови визии:

- да са продукт на най-съвременните теории и разработки, все още неприлагани или тепърва прилагани в света;

- да са концентрирани върху индивида – примерно ако става въпрос за социална интеграция, то идеята (моделът) да акцентира върху индивидуалната интеграция и просперитет и методите за експонентното й хоризонтално разширяване (колективистичните модели, които доминират в ЕС са доказано контра продуктивни; справка: проблемът с интеграцията на мюсюлманските общности в цяла западна Европа);

- да са имплицитно екологични.

Забележка: Всяка секция има две основни задачи – да събира данни за конкретната диагностика на състоянието и конкретни идеи (предложения) модели за това какво трябва да стане и как конкретно да се направи.

3. Създаваме NGO (или друга подобна форма) «Предизвикателството България ХХІ» със задача по разработка на напълно конкретни модели и програми, свързани с горните направления. Като основната цел ще бъде в конкретната работа по създаването на национален интелектуален бекграунд.

3.1. Конкретна структура – 2-3 щатни координатори, чиято задача е да подпомагат формирането на мрежови групи по разработка на конкретни теми (модели) изследвания кристализирали в интернет форума до степен на готовност за обществена реализация, да им помагат (при необходимост за подготовка на документи за кандидатстване за финансиране и пр.), да организират предварителна рецензия на резултатите, да поддържат връзка с потенциални донори и медиите.

Например: Първата конкретна тема, която ми идва на ум е «Про-корупционни текстове и практики в българското законодателство, свързано с обществените поръчки».

3.2. Създаване на модел, организация и стартиране на следните интернет-списания:

- «Внимание! Манипулация!» - с цел от една страна да изследва теорията и практиката за обществена манипулация от страна на масмедииите, отделни елити и/или стопански и научни субекти, а от друга – да аламира за реализиращи се в момента манипулационни практики;

- «Икономика и Управление ХХІ» - целта е са се даде сериозна научна трибуна предимно на българските изследователи, независимо къде по света са. Списанието ще е минимум двуезично, редколегията – поне 3/5 от българи изследователи от водещи световни институти. (У нас в момента няма общонационално списание на достатъчно професионално ниво, а съществуващите обслужват различни научни феодали).

- .........

3.3. Създаване на конкретни модели за модерни бизнес и обществени практики – примерно «Виртуални предприятия – теория и модели», «Екологични продукти/услуги релевантни на екополитиката на ЕС и пакета евронорми в тази насока», изследване възможности за внедряване у нас на продукт (услуги) и социални практики, резултат на най-модерни научни достижения. Целта е да захраним малкия и среден бизнес и да го подпомогнем да се насочи в най-модерните и перспективни области от една страна, а от друга – да съдействаме за изграждане и утвърждаване на гражданското общество и формиране на политики адекватни на съвременният свят.

Това е само част от материала. За да бъда максимално лаконичен, нарочно съм го направил в конспектен вид и целенасочено недовършен. Това го прави кратък и лесен за критика. Пък и колкото и да го довършвам, няма да бъде нищо повече от онова, което имам в главата си. А сама по себе си, идеята предполага брейнсторминг на тема «Как да си върнем страната и да я вкараме мощно в ХХІ век?».

Подробно със се опитал да обясня идеята си във втората част, под формата на въпроси и отговори (FAQ към Предизвикателството България ХХІ).

Мисля, че по този начин материалът ще е по-удобен за дискусия. Предварително благодаря на всички, които ще си дадат труда да прочетат тези общо 6,5 страници.

F A Q

1. Какво ще стане, ако това начинание и други подобни се провалят?

Отговор: До 5-10 години олигархията ще се е закрепила окончателно и ще лъска имиджа си вече и в рамките на ЕС. Ще си стоим на опашката на Европа, в групата на „бедни и бавноразвиващи се”.

В икономически план - ще продължи процеса на натрупване на икономическа мощ в олигархията за сметка на средната класа и масова лумпенизация на населението. Самата лумпенизация е инструмент за заздравяване властта на олигархията, но същевременно примера на страните от ЕС и качеството на живота там, може да доведе у нас до тежки социални конфликти с непредвидими последици. Напр. някое лумпен-радикалпопулистко движение от националистически тип може да хвърли страната в хаос и изолация (фасадната демокрация е опасна с това, че компрометира в масовото съзнание самото понятие демокрация).

Накратко – олигархията ще прехвърли окончателно собствените си характеристики на нацията. Така че в Европа хората ще са убедени, че „българите са крадливи, далавераджии, полуграмотни самохвалци”, че „българите са неспособни на продуктивни усилия и решения”, че „българите са мързеливи муфтаджии”...

2. Има ли други опасности за страната? Гърция също си я управлява олигархия, а Италия едва ли се е изчистила напълно от мафията.

Отговор: Опасността е за нацията ни като такава. „Успешните 45 години” изгониха над един милион българи от България. И в момента тече процесът на „обезмозъчаване” на нацията. Излизащите да учат навън практически не се завръщат за реализация в страната, защото такава за тях няма. Т.е. вече засягаме и генофонда на нацията – умните, предприемчивите, дръзките изчезват от страната. И се възпроизвеждат „навън”. Много трайна, вече 20 годишна тенденция.

Същевременно, тези „бегълци” от блатото са предимно в активна репродуктивна възраст. Това ще доведе до допълнително влошаване и на демографската структура от етническа гледна точка – ако продължава така, до 30-50 години трите основни етнически групи - българи, турци, роми приблизително ще се изравнят. Като сместта става още по-взривоопасна от това, че основната група пенсионери ще са българите.

3. Кои са ключовите фактори за успех на начинанието „Предизвикателството България ХХІ”?

Отговор: Толерантност: всяка от задачите, които ни предстои да решаваме, предполага и наличие на устойчиви заблуди и различни политически ъгли за трактовка. Т.е. всеки предварително трябва да е наясно, че в някой момент (днес или вдруги ден) някой ще го настъпи по мита. И че в този момент, вместо първосигнално да залага „кило кръв и три кила кокали” за „защита”, първо да брои до двеста и да пие литър студена вода.

Възрожденски дух и професионализъм: означава да отделим малко от свободното си време и ако виждаме, че идеята ни е неразбираема, да обясняваме и да... да, да обучаваме. Да си спомним как сме станали нация - „Богатий с парите, сюрмахът с трудът, момата с иглата, учений с умът,”. Трябват ни и лидери и генератори на идеи и разработчици и организатори. Всеки човек. Независимо къде е по света.

Вяра: без вяра, че въпреки трудностите можем да успеем – просто нищо няма да стане. Всеки, който тръгне по пътя, трябва да изповядва кредото „Кой друг, ако не аз - и кога, ако не сега?!?”.

4. Защо да тръгваме по обиколните пътища на мрежово общество и неизбежното на моменти форумно „чесане на езиците”? Няма ли да е по-бързо да заявим една реална социална структура и да дадем битката очи в очи?

Отговор: Околният, мрежовият път вече е единствено възможен. Знаем резултатите от опитите в последните 20 години. С изключение на криминалните и полукриминални структури - останалите се разпадат. Плюс това, една реална социална структура е много лесно да бъде инфилтрирана, овладяна и разпадната. Мрежата ни дава няколко предимства:

- достъп до всеки съмишленик, независимо къде по света го е отвял вятърът;
- възможност за относително бързо отсяване на „викачи” и „инфилтрати” (взривяване на теми, подмяна на принципни тези с личностни нападки, прикрито заспамване, опит за внасяне на личностни противопоставяния, нетолерантност и др. подобни);
- мрежата е най-подходящото място за формиране на новия контра-елит. И то много бързо и без особено робуване на етикети.

5. Защото толкова се настоява на създаването на „интелектуален бекграунд”?

Отговор:

5.1. Характер и задачи:

- интелектуалният бекграунд на една страна е сумата от налични, конкретни, професионални решения на конкретни въпроси от обществена значимост. Това е основата, която политическите партии ползват (или не ползват), когато идват на власт. И това е основата за конкретна критика (подкрепа) на всяка партия;

- именно интелектуалният бекграунд е онова, което позволява на мислещия човек да бъде разумен привърженик, а не просто фен на дадена политическа сила

- този бекграунд е форма на имунна защита на националния организъм от социални манипулации и полулизъм

5.2. Смисъл:

Това е същността на „Предизвикателството България ХХІ”. Защото интелектуалният бекграунд има триединната функция на инструмент за конкретизиране на това как ще се развиваме, инструмент за собствено развитие на гражданското общество и инструмент за политически контрол.

Каква е сегашната практика?

В обществото има няколко консенсусни въпроса – неефективност на администрацията, корупция, скапана здравна система и т.н. И всички политически сили публично декларират необходимостта от промяна. И уж ги включват в политическите си платформи. Но само декларативно и под формата на някакви най-общи идеи.

Да приемем, че управляващото мнозинство се решава на реформа. Каква е технологията?

Натоварва се група чиновници да проучат опита тук и там, да се сглоби някаква концепция, която се пуска за съгласуване по инстанциите, следват в рамките на 1-2 месеца куп публикации в жълтата преса, които минават за публично обсъждане, след което в НС реформата си я гласува управляващото мнозинство, опозицията е против (въздържала се) и – ето ви я реформата.

В общи линии, това е видимата част на нещата. В действителност обаче, в реалността на събитията, зад кулисите няколко олигархични кръга предварително си разпределят баницата. Защото дяволът винаги се крие в подробностите. От наличието (липсата) на алинея в даден закон или дори на две три думички само, могат да се облагодетелстват строго определени хора, от това как е формулирана една "Наредба-правилник към закон", можете да промените реалната му функция, дори от това кога ще издадете "Наредба" или от датата на влизането й в сила, от преходните и заключителни разпоредби зависят огромно количество пари.

Какво прави обществото ли? Ами радва се на това че – най-сетне - има реформа. И след година или три „изведнъж” се оказва, че пак всичко си е „побългарено” и пак „това не е това”!

Съвсем по друг начин стои въпросът, ако имаме два или три конкретни модела, които специалистите от различни сфери са „предъвкали” публично в рамките на 1-2 години, с целия набор от проверими аргументи и контра-аргументи. Тогава вече всички добросъвестни страни в процеса ще разполагат с конкретика и за критика и за подобряване. И когато въпросната олигархична група опита да прокарва „идеите си”, то веднага стават значително по-ясни - и за обществото и за специалистите - истинските й мотиви.

Именно този процес на публично създаване от специалистите на въпросния конкретен модел е необходимият на рационалното общество инструмент. Защото всеки от моделите предполага един или друг тип развитие, в хода на разработката на моделите и тяхната оценка гражданското общество „вижда елита си”, вижда и ще може да го оцени по резултатите от дейността му, а и получава правото да запита конкретно политиците си – защо това, а не това?

Именно в процеса на „правенето” на моделите, при тяхното обсъждане, самото общество се структурира на база създаването на условия за постигане на конкретни резултати.

И да се върнем на темата си. При тоталната корупция липсата на интелектуален бекграунд е най-лесният начин за олигархията да манипулира обществото. Имаме 20 годишен опит в „правено-недоправено-побългарено”. Липса на конкретна отговорност за конкретни издънки. И политика на ниво общи приказки.

Всъщност, смисълът на „Предизвикателството България ХХІ” е точно това: да можем да „виждаме” всяка политика като набор от конкретни програми, всяка от тях прецизирана в още по-конкретни подпрограми. Като в хода на създаването на подобен модел от една страна можем да оценим съотношението вложени ресурси и постигнати резултати, а от друга – да дадем простор на истинските професионалисти, независимо от това къде се намират, да ги идентифицираме и да ги подкрепим. Така едновременно структурираме и гражданско общество, и „продуцираме” елита си. И поемаме отговорност за собственото си бъдеще.

Защото да разчитаме на „добросъвестни” чиновници и „почтени политици” си е приспивната утопия на интелектуалната леност и мечтата на олигархията.

Докато обществото ни не си изгради този модел, винаги ще бъде тотално контролирано и манипулирано от всеки, когото не го мързи. Докато не материализираме гражданската си инициатива, недоволство и потенциал в конкретика, ще продължава и „кучетата си лаят, кервана си върви”!

6. Кои са конкретните стъпки за начало?

Отговор:

- Обсъждане и прецизиране платформата на „Предизвикателството България ХХІ”;

- Обсъждане и прецизиране интернет формата, която ще е базата на проекта;

- Популяризиране на платформата в мрежата – клубове, блогъри, групи за натиск и движения и пр. от една страна – от друга, чрез масмедиите – електронни, печатни и т.н.

7. Кои са основните трудности за реализация на предлаганата програма?

Отговор:

- В съзнанието ни тотално доминира духът на дебат наложен от властващите елити – негативен, патетично-есеистичен и в редица случаи митологизиран, вместо позитивен и рационален;

- Идентификация и привличане на професионалисти. Да направим мястото привлекателно за тях;

- Създаване на имплицитна връзка между медиа-специалистите и професионалистите в останалите сфери. И най-добрата идея (модел) без съответната, професионална медийна транскрипция и реализация си остават „несъществуващи” за обществото.

8. Защо е лепнато това "NGO"? Не влиза ли в принципно противоречие с „възрожденската идея”?

Отговор:

- Това е начин да продуцираме реално приложими резултати. Един модел (идея) изисква сериозно количество работа по конкретизация на обосновките, по разработване на конкретиката;

- част от идеите кумулирани при функциониране на форума имплицитно ще предполагат мултидисциплинарен подход, за довеждането им до състояние на готовност за разпространение и приложение в обществото;

- това е и начин да продуцираме елити на база резултати.

Да не забравяме и че резултати от тези разработки ще стават първо достояние на мрежовото общество и в този смисъл, ще подлежат на обществен контрол.

9. Защо точно този тип решение? И сега имаме и политически партии и граждански сдружения и т.н.

Отговор:

9.1. В основата на предлаганото решение стоят следните хипотези:

- Съществуващият елит в различните сфери е генетично свързан и до голяма степен формиран от до-десетоноемврийският. Той е корумпиран, манипулативен, полуаматьорски и провинциален;

- В основата на налаганите от сегашния елит дебати продължава да бъде характерната за социализма „стратегия на планираното изоставане” – т.е. опит за „побългаряване” на готови - стари! – решения, прилагани при други културни модели и характеристики на обществото;

- Самата система за възпроизводство на доминиращи елити е твърде затворена и естественият индивидуален пробив в него е свързан с такава трансформация на личностно ниво, при което става като в „Приказка за стълбата”;

- Съществува дълбоко, имплицитно противопоставяне между обществото и неговият елит. Изблиците при гласуванията от 1997, 2001 и 2009 фактически означаваше масово искане за нов тип лидерство (елити);

- Традиционният модел на формиране на нов елит, който да заеме мястото на доминиращия, е обречен на неуспех, защото олигархията държи в ръце всички лостове за въздействие и манипулация.

9.2. При тази ситуация търся решението по линията на:

- преминаване от елит по приписване (грубо казано назначен - какъвто е сегашният!) към асоциативен елит по резултати. А това е възможно само при самоорганизиране на контраелит и създаване на центрове на кристализация;

- мрежовото самоорганизиране е основата именно за преминаване към този асоциативен тип;

- този тип решение е целенасочено търсене на кристализационни центрове – събирането на съмишленици по този начин е форма на повишаване на концентрацията, т.е. създаване предпоставката за кристализация на нови визии и социални практики и превръщането им в доминиращи;

- ползването на мрежата е предусловие за „непровинциални” решения, доколкото позволява свързване на хора, повлияни от различни култури, независимо от географската им близост;

- събирането на едно място за дискутиране на проблеми от най-разнообразен характер, позволява от определен момент нататък да ползваме ефекта на синергията.

По-изкушените в новите насоки на социалните науки ще констатират, че цялата концепция почива на създаване на уеб базирана мрежова система с две основни цели:

– създаване условия за „фазов преход” (самозаявил се контраелит – трансформиращ визиите си в доминантни) и – последващо и/или паралелно;

- реасамблиране на социалната структура въз основа на нови визии, наложени в обществото.

10. При успех: какво гарантира, че така формираният контра елит, който ще е бъдещият елит на нацията, ще бъде по-качествен и ефективен от настоящия?

Отговор:

- Защото ще е функция на самодоказване чрез реални качества и резултати. За да се наложи, той ще трябва да преодолее настоящия елит, който държи всички лостове за обществено въздействие и контрол. Нещо, което към днешна дата изглежда почти утопично;

- Защото ще е асоциативен и проактивен, сиреч отворен за света и бъдещето;

- Защото в битката си за налагане на новите визии за развитие на страната ще развие както необходимият прагматизъм, така и на практика ще познава границата на компромиса, след който самата идея се компрометира.

Същевременно в хода на този процес ще се оформи и достатъчно широко мрежово ядро, което да играе ролята на коректив.

(Забележка: Този документ го препубликувах от това място, където той е поставен с цел за да бъде коригиран граматически и пунктуационно, което и сторих. Смятам, че по този начин ценният документ ще може да бъде прочетен от колкото се може повече хора, също така и да излезе в книжното издание на блога, наречено в-к ГРАЖДАНИНЪ, откъдето пък ще бъде удобно за ползване в часовете по гражданско образование на младите хора в гимназиите и университетите.)

Написа: Иво Димитров

Исак Паси беше достоен човек с излъчване на истински философ, т.е. беше един свободен дух

Чух по новините, че е починал проф. Исак Паси. Бог да го прости!

Той беше една от знаменитостите на Софийския университет и на неговия Философски факултет още по времето, когато моя милост, на 20 години, престъпи вратите му в далечната 1979 година. И преди това е бил негова знаменитост, уважаван преподавател по естетика и философия, за който се разказваха легенди. За жалост той не ми е преподавал: на другата година, след като завърших първи курс, заминах да продължа образованието си в Русия. Но съм чувал, че лекциите му били страхотни: голям оратор е бил професорът. А ето че сега се преселва в ония селения, към които истинските философи се стремят цял живот: към пространството на чистия дух. Философстването, според думите на един от любимците на проф. Паси, именно на Сократ, не е нищо друго освен подготовка за смъртта, т.е. освобождаване на духа от веригите на тукашния свят.

С проф. Паси съм се срещал и съм разговарял само веднъж, това е било през 1987 или 1988 година. Стана така.

Тогава вече бях завършил образованието си и бях асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски". През есента на 1987 година създадох един Философски дискусионен клуб в ПУ, чиято идея беше да кани най-добрите български философи да изнесат лекции пред клуба, а след това да се провеждат напълно свободни обсъждания по най-интересни и актуални за философски мислещите хора теми. Лично поканих на лекции в клуба много от най-добрите философи на България, част от които се отзоваха и изнесоха свои лекции в нашия клуб, примерно: акад. Кирил Василев, акад. Азаря Поликаров, проф. Цочо Бояджиев, проф. Любен Сивилов, Здравко Попов, проф. Николай Василев, Красен Станчев, проф. Иван Славов, ст.н.с. Стефан Пенов, Алесиян Пацев, Иван Колев, ст.н.с. Иванка Райнова, проф. Сергей Герджиков и др.

Та в тази връзка се срещнах и с проф. Паси и му предадох поканата на Клуба; той ми каза, че съжалява, че не може да приеме поканата понеже не е добре със здравето, каза, че не може да пътува по здравословни причини. Но - да вметна това още тук, понеже е много важно - проф. Паси същевременно подкрепи клуба по един друг начин: когато инстанциите се намесиха и се опитаха да го затворят, той подписа специално писмо от името на катедрата, на която беше ръководител, че е готов да оказва методическа помощ на Клуба, един вид гарантира за него; и другите ръководители на катедри от Философския Факултет ни подкрепиха, а след като такива авторитети като проф. Исак Паси застанаха зад нас, инстанциите със скърцащи зъби бяха принудени да ни търпят чак до историческата 1989 година. Клубът престана да съществува през 1992 година, след моето уволнение от университета в Пловдив.

Това е моят спомен за него. Той при тази среща ми каза, спомням си добре това, понеже думите му силно ме впечатлиха, че му се иска в дните, отредени му за още живот на тази земя, да направи това, за което е най-полезен, а именно да подготви за печат ония книги, които е крайно време да излязат и у нас, та световните философи да заговорят и на български език. И наистина в това отношение той извърши истински подвиг. Даже преди 1989 година, когато имаше страшна цензура, под негова редакция излязоха невероятно добри книги; само това да беше направил за българската философия, и то щеше да е предостатъчно.

А той направи още много неща: перфектен преподавател, автор на много книги, личност от неординерен, свръхголям мащаб, най-добър познавач на философската класика, преводач и т.н. И най-вече той беше един достоен човек с излъчване на истински философ, т.е. беше един свободен дух.

Диалог за смисъла и безсмислието

skorpiona: Защо хората търсят (създават) постоянно смисъл според теб?
skorpiona: Здравейте! Моля, добавете ме към своя списък с абонати.
Ангел Грънчаров: Ангел Грънчаров размени пълномощно с skorpiona.
Ангел Грънчаров: Мен ли питаш?
skorpiona: Да.
Ангел Грънчаров: Въпросът ти е много хубав. Ами създават и търсят смисъл, щото без него не могат; той, смисълът, за нас явно е нещо, което наподобява храната - или въздуха...
skorpiona: Те не са ли изрази на смисъла? Хората ги приемат, защото има смисъл да го правят. Хранят се, защото има смисъл да го правят.
Ангел Грънчаров: Всичко, което съществува, съществува с мисъл, т.е. притежава с-мисъл; "всичко действително е разумно и всичко разумно е действително", както твърди старецът Хегел.
skorpiona: Човек отчита и безсмислие...
skorpiona: Какво е то, според теб?
Ангел Грънчаров: То думата си го показва: без-с-мислие - няма мисъл, лишеност от мисъл...
Ангел Грънчаров: Безсмислието е като небитието, а смисълът е битието.
skorpiona: Но смисъл за един е безсмислие и обратно
skorpiona: Едно твърдение за едни е смислено, а за други не, защо е така според теб?
Ангел Грънчаров: Нещо ако е смисъл, то този смисъл важи за всички; не смисъла зависи от нас, а ние зависим от смисъла; същото е положението и с истината: не ние я създаваме, тя нас създава; същото е и със смисъла...
Ангел Грънчаров: Ами просто някои не разбират смисъла, съзнанието им е запушено за него...
Ангел Грънчаров: и трябва да се отпуши...
skorpiona: Не зависи ли от разбиранията им?
skorpiona: А причините?
skorpiona: ?
Ангел Грънчаров: всичко, именно разбирания, ценности, идеи и пр. съдържа смисъл, т.е. смисълът е водещото...
Ангел Грънчаров: Всяко съзнание трябва да дорасте до постигането на даден смисъл; тия неща не стават току-така; иска се да бъде преживян процес на раждане, ферментация, избистряне и пр. на смисъла...
skorpiona: Аз мисля, че лъжата е недоразбрана истина, това важи и за смисъла и безсмислието.
Ангел Грънчаров: Смисълът трябва даже да бъде заченат, както се зачева дете, ала в душата; после човек се чувства "бременен" с този смисъл, а пък в един момент душата му се освобождава от него, т.е. го ражда...
Ангел Грънчаров: Лъжата е противоположност на истината.
Ангел Грънчаров: Безсмислието пък е лишеност от смисъл.
skorpiona: Безсмислието не е ли смисъл, прекъснат от друг смисъл?
skorpiona: ?
Ангел Грънчаров: Смисълът може да се породи само от смисъл; безсмислието ражда отново безсмислие (според мен).
Ангел Грънчаров: Смесването на смисъл и бизсмислие е некоректно; то е същото да казваме, че лъжата е "непроявена истина"; заличаването на границата между истина и неистина и между смисъл и безсмислие е много коварно и опасно нещо.
Ангел Грънчаров: Щото ако всичко е истина, то тогава нищо не е истина; ако безсмислието е своеобразен "смисъл", тогава вече нищо няма смисъл.
skorpiona: Пример един човек е замисли да ходи някъде с автобус, но шофьора си има причина и закъснява. Първият страда, защото му е безсмислено вече. Причината на автобуса е прекъснала неговия смисъл, който е замислил.
Ангел Грънчаров: Непрекъснато стават такива преплитания на смисъл и безсмислие, това е животът.
skorpiona: Причина (друг смисъл) прекъсва друг смисъл.
skorpiona: Равно на безсмислие.
Ангел Грънчаров: Смисълът е сред безсмислието, както и истината е обкръжена от толкова много лъжи и заблуди...
skorpiona: В лъжата има доза истина.
skorpiona: според мен
Ангел Грънчаров: Няма истина в лъжата; щото лъжата е умишлено изопачаване на истината; в заблудата има частица истина.
Ангел Грънчаров: Те, истината и неистината и смисълът и безсмислието са нещо като огъня и водата; там, където господства водата, там огън не може да гори.
skorpiona: Но човек ще повярва, ако му се стори смислена, а щом намери някакъв смисъл, значи има доза истина, защото човек приема за истина това, в което има смисъл...
skorpiona: Но зависи от количеството.
skorpiona: Тоест една лъжа, повторена много пъти, е истина.
Ангел Грънчаров: В мненията има примесване на истина и неистина, но иначе няма как истина и лъжа по принцип да са смесени и да се проникват едно с друго.
Ангел Грънчаров: Лъжата, повторена и безброй пъти, не престава да си е лъжа; няма как да се преобрази в истина; просто кръгът на излъганите се увеличава, но това не значи, че истина се е намесила в прогизналите им от лъжи съзнания.
skorpiona: Но ако нямаше лъжа, нямаше да има и истина
Ангел Грънчаров: В хорските мнения имах предвид.
Ангел Грънчаров: Наопаки е изглежда: ако нямаше истина, тогава нямаше да има лъжа; истината е водещото; то думата го показва, казваме: не-истина; иначе щяхме да нариичаме истината "не-лъжа"...
skorpiona: Нещо може да е истина, но ако се стори на човек безсмислено ще мисли, че е лъжа, а за лъжата обратно.
Ангел Грънчаров: Ако лъжата е изопачаване или умишлено криене на истината, то това, което бива крито, съществува по-преди от самото криене
Ангел Грънчаров: Не ние решаваме какво е истина, истината си е истина даже и никой да не я знае.
Ангел Грънчаров: Ние зависим от истината (и от смисъла), а не тя (той) от нас.
skorpiona: Лъжата е разновидност на истината (има връзка с нея)
Ангел Грънчаров: Лъжата е отрицание или отсъствие на истина; само това е връзката между двете.
skorpiona: Това, че ние определяме кое е истина не ни ли подлъгва понякога?
skorpiona: Ние го правим според разбиранията си.
Ангел Грънчаров: Ако лъжата е разновидност на истината, то тогава и истината щеше да е разновидност на лъжата, т.е. тогава е безсмислено изобщо да се говори за лъжа и истина.
skorpiona: А ако те са непълни?
Ангел Грънчаров: Просто не трябва да се бъркат мнение със знание (разум, смисъл)
skorpiona: Но хората го правят...
skorpiona: Изграждат си версия и ако има смисъл в нея й вярват.
skorpiona: И евентуално разпространяват.
Ангел Грънчаров: В сферата на хорските мнения има смесване на истина и на лъжа, но иначе и по принцип това е невъзможно; т.е. не истината като такава е примесена с лъжа, а това става само в някакви съзнания, които още не са преживели поврат към истината.
skorpiona: Това не им ли създава проблеми?
skorpiona: Твърди се, че някои теории са създадени, защото има смисъл в тях, но на практика са неприложими.
skorpiona: Но създателите им просто искат смисъл.
skorpiona: И щом го създадат не го проверяват отвсякъде
Ангел Грънчаров: Смисълът се постига, а не се създава; него си го има и преди нас.
Ангел Грънчаров: Той може без нас, ние без него - не.
skorpiona: Имаме ли избор тогава?
Ангел Грънчаров: Просто идва момент, в който смисълът надмогва безсмислието, царуващо в нечие съзнание, и то почва да се овладява от него
skorpiona: Това не значи ли, че смисълът ни е създал?
skorpiona: ?
Ангел Грънчаров: Нещо велико, което безкрайно ни превъзхожда, и от което зависим, създава смисъла; то ни е и дало душа, за да имаме път към смисъла; иначе той, смисъла, не ни е по силите - в смисъл да го създаваме...
skorpiona: Защо?
Ангел Грънчаров: Създаването на света е същото, каквото е, от друга страна погледнато, раждането на смисъла.
skorpiona: Смисълът не е ли изграден от мисълта?
skorpiona: Всяка мисъл не е ли един смисъл?
Ангел Грънчаров: Смисълът владее всичко, в това число и нас; колкото по-рано разберем това и му се подчиним, толкова по-добре за нас.
Ангел Грънчаров: А винаги има избор: между добро и зло, между истина и лъжа, между смисъл и безсмислие.
skorpiona: Ние винаги му се подчиняваме.
skorpiona: Но защо, защо сме подчинени?
Ангел Грънчаров: Разумните хора се подчиняват на смисъла и му се оставят да овладее душите им, а пък глупавите се пазят от смисъла и отварят душите си за безсмислието - и на породената от него глупост.
skorpiona: Но и глупавите следват някакъв смисъл.
Ангел Грънчаров: Ние сме различни.
skorpiona: Просто по-рано им се прекъсва в сравнение с другите.
skorpiona: Има ли смисъл животът?
Ангел Грънчаров: Всички разумни не можем да бъдем, а пък и най-разумният човек носи в душата си и много, прекалено много безсмислие, глупост, зло, лъжа...
skorpiona: Защо е така?
Ангел Грънчаров: Безсмислието (абсурдът) също си има поклонници; нещо повече, има си и нещо като "религия" на глупостта, при която й се покланят и я боготворят.
skorpiona: Камю?
Ангел Грънчаров: Животът не просто има смисъл, за нас, хората, той е смисълът.
Ангел Грънчаров: Да, Камю.
skorpiona: Имаме ли избор?
Ангел Грънчаров: Животът ни задава граници и има към нас своите изисквания, това и е смисълът; длъжни сме да му се подчиним.
skorpiona: Значи нямаме избор?
Ангел Грънчаров: Имаме избор винаги: или се отдаваш на живота и неговия смисъл, или се съпротивляваш, и се отдаваш на абсурда; лошото е обаче, че много хора не могат да осъзнаят трагичността на този избор и се оставят на несвободата, която е друга дума, обозначаваща безсмислието.
Ангел Грънчаров: Живот или смърт - това е изборът.
skorpiona: Значи сме предопределени в него?
Ангел Грънчаров: Щом избираш да живееш, значи си се отказал от смъртта като твоя възможност (за момента, не по принцип); и трябва да се живее така, сякаш ще живееш вечно.
skorpiona: Защо няма трета възможност?
Ангел Грънчаров: Освен свобода има нещо, което древните наричат съдба; има много предопределеност в тоя живот.
skorpiona: Тази предопределеност не е ли неизбежността от търсене на смисъла?
skorpiona: ?
Ангел Грънчаров: Третата възможност е смесването на живот със смърт, неистинското живеене е това; всъщност точно това прави огромната част от човечеството, преструва се, че живее, заблуждава се, че живее.
skorpiona: А възможност да няма живот има ли?
Ангел Грънчаров: Предопределеността зависи от това, че не ние създаваме смисъла, а той създава нас.
skorpiona: Какъв е смисълът да има смисъл?
Ангел Грънчаров: Когато хората до един се откажат от смисъла и се отдадат на безсмислието, тогава и ще загасне блещукането на живота.
skorpiona160: Възможно ли е?
Ангел Грънчаров: Смисълът да има смисъл е самият смисъл, неговото тържество и господство, победата му над безсмислието, смъртта, разрушението, лъжата, злото...
Ангел Грънчаров: Да се откажат изцяло от смисъла за хората означава да угасне разумът им, т.е. проказата на глупостта и на абсурда да прогори съзнанията им, да ги изпепели.
skorpiona: А не може ли всичко да е в покой - нито смисъл, нито безсмислие? То ако няма едното, няма и другото.
skorpiona: ?
Ангел Грънчаров: Смисълът и безсмислието са в непресекваща борба и война, арена на която са нашите съзнания.
Ангел Грънчаров: Няма как да са в покой, т.е. да си поделят владенията.
skorpiona: А не може ли това да спре?
skorpiona: Защо?
Ангел Грънчаров: Няма как смисълът да победи изцяло безсмислието, имам предвид в сферата на човешките съзнания; ако това се получи, тогава вече няма да сме човеци, а ще станем ангели или направо богове.
Ангел Грънчаров: В Божието съзнание има само смисъл и разум, там царува пълното съвършенство, там няма небитие.
Ангел Грънчаров: А всичко е битие.
skorpiona: ОК, до утре.
Ангел Грънчаров: Кажи две думи за себе си?
Ангел Грънчаров: Чакай малко.
skorpiona: Ще продължим и друг път.
Ангел Грънчаров: Кой си?
skorpiona: Защото ми казват да приключвам за днес.
Ангел Грънчаров: На колко си години?
skorpiona: Човек съм.
skorpiona: На 16.
Ангел Грънчаров: Браво!
Ангел Грънчаров: Страхотни въпроси ми зададе!
skorpiona: Мерси
Ангел Грънчаров: Жив и здрав да си и успехи!
skorpiona: Лека вечер.
Ангел Грънчаров: Лека и на теб.

(Забележка: Понеже не съм искал съгласието на моя партньор в този диалог, то си позволих, предвид смислеността на така получилия се разговор, да публикувам неговия запис, като леко съм изменил никнейма му.)