Бляскав образец на хомофобско скудоумие

Хич не е лесна работата на политиците и на ония, които искат да се занимават с политика. Винаги трябва да се нагаждат спрямо разпространените в страната, сред природонаселението й представи и настроения. Да се нагаждат и да угаждат с оглед печеленето на прословутите политически дивиденти. Ако един политик у нас, да речем, не се съобрази с преобладаващите хомофобски настроения и каже нещичко в защита на конституционното право на "обратните" публично да демонстрират, че са против сегрегацията на сексуална основа, то такъв "загубил ума си политик" мигом ще стане ненавистен на преобладаващата част от гласоподавателите, сиреч, ще се самоубие политически. Ето защо умните политици предпочитат да мълчат по такива проблеми, което пак си е израз на нагаждачество, но този път пасивно.

От тази гледна точна никак не съм склонен да заменя позицията си на свободен гражданин с позицията на вечно съобразяващ се с настроенията на електората политик; демагогията сякаш е неотстраним дефект на политическото говорене, който само смели политици от голяма класа могат да го надмогват и преодоляват. Ето един прекрасен и най-свеж пример в това отношение:

Попадам тази сутрин на следния документ: Позиция на Младежки Консервативен Клуб относно планирания на 30 юни 2012 г. гей-парад в София. Зачетох се и в един момент, признавам си, се хванах за главата: крайно лошо звучи този подлизурковски текст, който изобщо не се съобразява с истината, сиреч, тъпче я най-нагло и си позволява да се гаври с базисни и най-същностни човешки принципи - само и само да угоди на немислещите части от електората и да му се подмаже, един вид да му стори "мили очи". Ето какво имам предвид, ето един-два примера. Ето как започва този одиозен и позорящ създателите си документ:

Младежки Консервативен Клуб счита, че България се намира в достатъчно дискусионна обществено-политическа и икономическа ситуация, която на свой ред трябва да генерира гражданска енергия и експертен потенциал за преодоляване на социалните трудности пред съотечествениците ни. От МКК сме категорични, че провеждането на хомосексуално шоу в София, като планираното такова на 30 юни тази година, не е от този род инициативи, които могат да бъдат полезни за дневния ред на страната ни, така че тя да намери себе си пред императивите на днешния ден.

Какво ще кажете, а? Нерде Ямбол, нерде Стамбул - как иначе да възкликне човек? Имали сме си значи като общество "тежки проблеми", затуй били недопустими проявите, които не били "полезни" с оглед "императивите на днешния ден"! Ало, пишещите, нима не сте чули, че в модерното общество има свобода и не вие ще решавате какво да правят други хора, как да мислят, какво да искат и прочие?! Не мога да скрия, че впечатлението ми е, че това по-горе сякаш е писано от бетонни комунистически глави, обременени от тонове най-тъп комунизъм; язък, че претендират да са млади тия, дето са го писали! Да не говорим колко отвратителен е тоя пуешки надут стил, с който ми се правят на учени, та да шашнат олигофренския електорат, на който тия политически кариеристи се мазнят така безсрамно.

Но надолу "аргументите" им стават още по-лудешки и идиотски; ето, четете:

Въпреки своите съображения относно мотивите на организаторите на този гей-парад, МКК не оспорва чисто-човешкото право на един субект да обича друг субект. МКК обаче е категорично против натрапването на сексуалното различие като аргумент сам по себе си за инициирането на подобен род обществени прояви, които са доказали, че са по-скоро разделителна линия за сънародниците ни, отколкото обединителна такава.

И как така ви се "натрапва сексуалното различие"? То, сексуалното различие, си го има, то е факт на живота, какво, трябва да се правим на ударени, че го няма ли? И тия хора, именно хомосексуалните, според вас трябва да са по-ниски от тревата, та да не ги забележи никой, сякаш изобщо ги няма, така ли? И още един крещящ идиотизъм: нима може да се протестира, драги ми тикви, само за неща, които ни обединяват, а не разделят, това пък откъде ви щукна в главите? Леле-мале, защо изобщо са се обадили тия списувачи, само и само да се изложат ли? Само и само да покажат тъпотия, затова ли?

Има си фундаментално конституционно и човешко право: гражданите имат право на демонстрации, т.е. открито да показват какви проблеми ги вълнуват, от какво са разтревожени, как те виждат нещата и пр. Ние, гражданите и човеците сме различни - и, слава Богу, еднакви не можем да бъдем. Е, че някои различни ни били, представете си, дразнели, си е наш проблем, е проблем на нашата психика, но това не значи, че ние, дето сме се раздразнили, имаме право да налагаме на другите хора какво да правят или как да се държат. Или да оспорваме правото им да демонстрират - откъде-накъде? Откъде-накъде ще претендираме да сме нещо като тартори, които ще казват какво други хора "било правилно" да правят?

Липсата на елементарна етична и политическа култура в този документ е така крещяща, е в такава хипертрофирана форма и степен, че на човек му става мъчно, че е възможна чак такава ценностна деградация - и то тъкмо у хора, които претендират, че били "десни". Десният човек се познава по това, че признава различията между хората като неизбежни - и апелира за равнопоставен диалог между човешките общности, възникнали на основата на различията, без никой да може да претендира, че има монополно право върху истината, върху "доброто", "полезното", "правилното" за всички и пр. Ами преди години БКП претендираше, че тя най-добре мисли и вместо нас ще решава какво и добро и правилно: сега тия десни показват, че се движат в пределите на тази толкова вехта и анахронична представа за нещата. Което за мен показва - ако тия млади десни наистина са млади, а също така и ако не са преписали тия "мъдри мисли" от някои дърти комунистически глави - че най-вероятно комунизмът у нас вече е засегнал и гените на хората, щом може да се предава и на уж младите.

Надолу текстът изобилства от шедьоври на скудоумието, но нямам време да се занимавам с конкретния им анализ. Ето ви нещичко един вед за наслада на душата, да се посмеете поне малко:

Същевременно считаме схващането за подкрепата на гей-парада като нещо модерно, демократично и „европейско“, респективно, противопоставянето му като „закостенялост”, за прекалено елементарно по своята еднозначност.

И още едно бляскаво скудоумие, хайде, днес съм по-щедър, щото сам се развеселих повечко, дотам, че сълзи ми излязоха на очите:

От МКК изразяваме тревожност, че такива мероприятия като предстоящия гей-парад объркват дневния ред на обществото и по никакъв начин не допринасят за неговото нормално функциониране. МКК призовава всички политически партии и организации, за които семейството, традициите и християнския морал представляват ценност, да изразят своето отношение срещу планирания гей-парад.

Сюблимно е, нали? По-добре едва ли може да се каже. Човек се пита дали не са го писали специално само с оглед да ни доставят такива весели емоции? Дали пък не е хумористичен тоя документ, а аз да не съм го разбрал още? Много е възможно тоя документ да е писан с оглед по-веселото "функциониране" на обществото, а аз да не съм го сфанал още, леле, как се изложих?! Както и да е де, късно е вече да се поправям. Остава ми само едно: да ви пожелая днешният ден да бъде за вас един наистина вдъхновяващ ден!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Последни новини от гладната стачка на Райчо Радев: инстанциите обнаглеха съвсем!

Съобщения между мен и философа Райчо Радев, директор на Спортното училище "Олимпиец" в Перник, който е в гладна стачка вече повече от седмица - той протестира против политическите уволнения в сферата на образованието. Разбира се, подлизурковските спрямо властта медии, сиреч, почти всички медии, упорито мълчат за гладната му стачка; вие да сте чули нещо за нея по медиите? Аз не съм чул. Та ето какво си писахме тази нощ; Райчо ми написа:

Приятелю,

Онзи ден началничката (на инспектората по образованието, бел. моя, А.Г.) ми назначи нова проверка. Сега за взетото учебно съдържание и оценките по Философия и Етика и право. Точно в последния час за учебната година, при окончателното оформяне на оценките.

Принципът е "проверка в проверката" или "от проверка в проверка".

Райчо

Моя милост му отвърна така:

Райчо, приятелю, дръж се, подкрепата за теб се увеличава, вярвам, ще победиш тия партийни цербери и наглеци! Бог да ти дава сила! Гербовашките администратори в образованието са бесни и заради комплекса си за крещяща личностна непълноценност: не мирясват, докато не опитат да смачкат всичко, що ги превъзхожда. Страшна е тази напаст! И тук, в Пловдив, също беснеят: скъсаха ме от проверки, от тормоз, от едминистративен терор, от интриги. Но аз знам: техният бяс е израз на безсилието им, а в крайна сметка и на обречеността им! Имат колосална власт в условията на зараждаща се диктатура, ала са безсилни: щото истината не е с тях! И правото не е с тях, законът също.

Тъй че дръж се, приятелю, твоят протест е в защита и на правата и достойнството на ония преподаватели по философия и гражданско образование, на ония от нас, които не сме склонни да си продадем душите - и ще продължим да работим, независимо от всичко, за модернизирането на учебния процес, щото това е в интерес на учениците ни, на младите хора.

Изцяло те подкрепям и взех да се замислям дали да не превърнем протеста ти в щафетен, да си предаваме щафетата на една такава стачка, та ти да си запазиш здравето. Пиши ми какво мислиш по този въпрос? Ще публикувам писмото в групата в твоя защита във Фейсбук, да видим дали и други хора ще откликнат.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Спрете необоснованите уволнения на заслужили просветни дейци по политически мотиви!

До Министъра на образованието
Проф. Сергей Игнатов

Копие: До Министър председателя на Република България
Бойко Борисов

До Президента на Република България
Росен Плевенлиев

Уважаеми г-н Министър,

В медиите бяха изнесени много случаи на необосновани уволнения на заслужили просветни дейци, за които трудно може да се намери друго обяснение освен политическия мотив. В много от случаите над набелязаните за уволнение се налага психически тормоз, с прозрачната цел те сами да напуснат заеманата от тях длъжност.

Пример за подобно антихуманно и противоконституционно поведение е отношението на началника на РИО гр. Перник Ваня Коконова към директора на Спортно училище „Олимпиец” в гр. Перник, дългогодишния просветен деятел Райчо Радев. Г-н Райчо Радев е добре познат на българските училищни дейци като отличен преподавател и педагог, като съвестен и принципен директор, като човек с висок морал, будна съвест и достойна гражданска позиция. В обстановка, когато за българското общество става все по-очевидна кризата в образователната система, заслужили просветни деятели като г-н Райчо Радев вместо да бъдат обект на особени грижи от страна на Министерството на образованието, вместо да се разчита на техния опит и всеотдайност за възраждане на българското образование, се подлагат на систематичен тормоз и преследване.

От една седмица г-н Радев е обявил гладна стачка срещу безпардонните действия на началника на РИО гр. Перник. Рискувайки здравето и живота си, той защитава правата си на педагог и гражданин и се противопоставя на политическите уволнения в образователната система.

Ние, подписалите това писмо представители на българската наука и култура, подкрепяме усилията на г-н Райчо Радев, да защити своето професионално и човешко достойнство. Настояваме поредната, необоснована проверка на повереното му училище да бъде прекратена, а на предизвикалите я да се потърси отговорност. Настояваме да се сложи край на позорните за страната ни политически уволнения.

ПОДПИСАЛИ ДО МОМЕНТА: Проф. Искра Баева, Димитър Баталов, Проф. Николай Василев, бивш министър на образованието, Проф. Павел Герджиков, Доц. Асен Давидов, Румен Дечев, Никола Инджов, Недялко Йорданов, Акад. проф. Константин Косев, бивш министър на образованието, Акад. проф. Георги Марков, Методи Недялков, Проф. Панайот Панайотов, Чл. кор проф. Румяна Радкова, Проф. Огнян Сапарев, Проф. Нако Стефанов...

ЗАБЕЛЕЖКА: Настоящето писмо публикувам от Фейсбук-страницата Ние подкрепяме Райчо Радев!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Как живее един философ, интелектуалец, човек на духа

Публикацията ми от днес под заглавие Никога няма да се откажа от своето суверенно и свещено право да имам собствено виждане, възприятие, разбиране предизвика интересен отзив, на който ми се иска да придам самостоятелно значение чрез отделната му публикация, та да стигне до повече хора. Темата е превъзходна; ето този отзив заедно с мой коментар; ще ми е интересно и други хора да коментират, за което ги призовавам:

Как би трябвало да прекара ваканцията един философ, интелектуалец, човек на духа? Да се обърнем към античните автори:

Свободното време (грц. schole, лат. otium, нем. Muße, англ. leisure), според Цицерон „otium cum dignitate“ (достойно прекарано свободно време в уединение), противопоставено на „negotium” – работа, труд - за гърците и римляните е абсолютно необходима предпоставка за философски занимания, писане, четене, научна работа и наслада от изкуството. Щастието на човека не се състои в безделието, а в свободата от трудова дейност. Свободното време е предпоставка за човешки и политически качества. Поради това заетите в производството роби, занаятчии, селяни и работници нямат дял в свободното време и са лишени от човешки атрибути. Развитие на тяхната личност чрез работа е невъзможно.

Ежедневието в Етрурия (респ. Долна баня)

Гай Плиний (61 или 62 до ок. 113) - писмо до своя Фуск – привет!

Питаш как разпределям деня си в Етрурия през лятото.

Събуждам се, когато искам, понякога на изгрев слънце, често по-рано, но никога по-късно. Прозорците остават затворени. Чудно е как в тишината и мрака, далеч от всичко, което дразни, освободен и задълбочен в себе си, не подчинявам разума на очите, а очите – на разума; когато не могат да виждат друго, те виждат същите неща, които и разумът.

Ако нещо съм захванал, обмислям го, и то дума по дума, като че пиша и поправям, ту повече, ту по-малко, според това дали ме затруднява, или не съчиняването и запомнянето на пасажите. Викам писаря, прозорците биват отворени, и му диктувам това, което съм оформил в съзнанието си. Отива си, а после отново го викам и пак го отпращам.

Към четири или пет часа (времето ми не е точно определено) – според това какъв е денят, се отправям към терасата или покритата колонада и пак продължавам да обмислям, и пак диктувам. Качвам се на колата. И тук правя същото, което върша, когато лежа или се разхождам. Напрегнатият ми труд продължава, макар че самото разнообразие го облекчава. Поспивам, след това се разхождам, после прочитам реч на гръцки или латински, ясно и внимателно не само заради гласа си, но и заради стомаха – еднакво укрепва от това и едното, и другото. Отново разходка, разтриват ме с масла, играя упражнения, къпя се. По време на обеда, ако съм с жена си или с някои приятели, ми четат. След обеда – слушам изпълнение на комически актьор или свирач на лира. Веднага след това се разхождам с близките си хора и някои от робите (между тях има и високообразовани).

Така в най-разнообразни разговори вечерите стават дълги, а денят, колкото и да е дълъг, бързо минава.

Понякога някои неща в този ред се изменят. Защото, ако дълго съм лежал или съм се разхождал, веднага след съня и четенето не се качвам на кола, а яздя кон. Така разходката е по-енергична, а ми губи по-малко време. Идват приятели от най-близките селища и отнемат част от деня, като навреме прекъсват заниманията ми и ми помагат да се отморя по-бързо. Понякога ходя на лов, но не без табличките (восъчните таблички, т.е. бележниците на римляните), за да не се върна празен, ако не уловя нищо. Отделям време и за селяните – според самите тях – недостатъчно. И техните селски жалби ме карат да ценя още повече моите литературни занимания и задълженията ми в града.

Ангел Грънчаров каза: Интересен текст сте написал. Интелектуалните свободни занимания на философа в наше време пак изпълват времето му извън "работата", т.е. онази дейност, която е необходима за изработването на средства за прехрана (като преподаване на "службата", в училище, в университета и пр., където се работи за заплата и пари). Но в древността като труд се е разбирало времето, в което се работи за задоволяването на материалните нужди - а философ е оня, който е свободен от такава принуда (според дефиницията на Аристотел умственият труд е възможен когато човек е свободен от грижата по задоволяване на материалните нужди). Даже Сократ е бил свободен от работа по задоволяване на материалните нужди, т.е. бил е един "безделник". Значи се е искало пълна освободеност от тази принудителна дейност по изработване на средства за съществуване, която в наше време на такива като мен, дето не могат да си позволят да бъдат изцяло свободни интелектуалци, заема голяма част от времето. Излиза, че ние сме философи (интелектуалци) в същинския смисъл едва когато сме в летен отпуск от работа. в другото време сме наемници, или сме... умствен пролетариат.

Тоест, изпълването на свободното време с съвсем свободни и творчески занимания е онова, което мами на хоризонта, но трудно бива постигнато, щото дори и да пише една философско книга, в наше време пишещият го прави не толкова само да изрази духа си, а с оглед и да произведе "умствен продукт" за пазара, което пак служи в крайна сметка за оцеляването му. Което и показва, че същинска и изцяло свободна интелектуална дейност на философа в античната представа в нашето пазарно време е невъзможна. Или е възможна ако философът е богат човек (като Шопенхауер или като Толстой) и е свободен от грижи по осигуряване на материалните нужди, а пък масовият случай е този на Достоевски, където творчеството е подчинено на грижата по осигуряването на материалните нежди; именно затова Достоевски се е отдавал на хазарт - за да спечели оня 1 милион, който му е нужен, за да има свободата да твори истински, без грижи за материалното. Моя милост също в последно време се улавя, че поради липса на други възможности съм започнал, срам не срам, да играя... тото, пак със смътната надежда един ден да спечеля един или някой и друг милионец, та да имам в пълния обем жадуваната свобода да пиша както повелява моя дух. Това, разбира се, е една химера, но много показателна химера...

А когато съм свободен изцяло (през ваканцията) изпълвам времето си с ето тия неща: да чета хубави книги (примерно една трета част от времето), тук се включва също така и времето за ровене и четене в интернет; да пиша (също една трета част от времето), като често и пиша, бидейки в интернет, на компютъра в къщи или на лаптоп сред природата, а една трета част остава за разходки, за любуване на природата (включително и когато съм на плаж на реката, предимно река Марица в Долна баня, или река Чая когато съм тук, в Пловдив), т.е. за зареждане със сили в общуване с природата (и по-рядко в разговори с хора).

Най-тежкото за философ като мен е липсата на среда за общуване с философи, разбира се, имам неколцина пирятели, с които си обменяме мисли по скайпа примерно или по-рядко като се срещнем на живо, но тия хора живеят предимно в София. Това е в общи линии. Не мога да го опиша сочно като Гай Плиний, но той е живял в съвършено друго, значително по-истинско според жизнената си пълнота време...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Никога няма да се откажа от своето суверенно и свещено право да имам собствено виждане, възприятие, разбиране

Ето че учебната година все пак свърши. Беше напрегната, тежка, но, да се надяваме, и плодотворна. Противно на онова, което обикновено се смята, ние, учителите (е, не всички де, но някои), сме най-много заети когато сме уж свободни: даже и когато сме в отпуск, работата ни е такава, че много размишляваме, мислим и премисляме какво сме постигнали, докъде сме стигнали и накъде искаме да поемем, търсим нови и нови неща, полезни за обучението на младите, четем, за да вдигнем нивото си и т.н. Поне при мен е точно така: най-много работя когато съм в "почивка". И ето, още незапочнала, си правя най-различни планове с какво да изпълня времето си по време на своята "почивка".

Най-напред тия дни ще трябва усилено да поработя върху новата книжка на списание ИДЕИ, която трябва да излезе до края на юли. Списание ИДЕИ е списание преди всичко за младите хора, то работи за тяхното духовно и личностно израстване и заякчаване. А след това имам два нови проекта, по които, живот и здраве да е - и стига Бог да ми даде сили! - ще трябва здравата да поработя това лято.

Най-напред в съзнанието ми се мержелее идеята да напиша книжка, в която да изложа своите разбирания за най-добрия начин, по който трябва да става обучението по философия. Понеже напоследък констатирам, че много хора не успяват да вникнат в смисъла на това, което правя, ето, налага се отново и отново да представя своя метод на "преподаване", над който работя вече десетилетия. Освен че съм написал и издал (някои вече в 4-ри издания) учебни помагала по всички философски предмети (6 на брой са тия предмети), които се изучават в гимназиалния курс по философия, аз много съм работил и по практическото приложение на методологическите си идеи в реалния учебен процес. Естествено е, че не срещам никакво разбиране - а опази Боже пък подкрепа! - от родните администратори в образованието, разните му там инспектори и пр., напротив, обявен съм за най-зъл враг на "законовите норми" за един банализиран типов учебен процес. Но аз ще пиша не толкова за да обясня на инспекторите какво правя и защо така го правя, а на го обясня на ония, които са изправени пред същите проблеми, именно учителите, които търсят нови и модерни подходи, а също така и учениците, на които им е писнало от едно неподобаващо, несъвременно отношение към това, което се нарича "учене", "обучение" и "преподаване". Понеже, ако не знаете, в методологическо отношение представите, от които се (ръко)водят предимно в българските училища, са на нивото късно средновековие, ако не и още по-рано. Крайно демодирали и анахронични са тия представи, аз много съм писал по тия въпроси, примерно в книгата си със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, в други книги (премерно книгата Истинският университет, която излезе наскоро в две части) и също така и в поредици от статии, публикувани в този блог. Ето защо се налага да се провокира дискусия по тия проблеми, крайно време е вече, щото летаргията, унилото вегетиране, в което пребиват почти поголовно в българските училища, е крайно време да бъде смутена. Знайно е, всичко ново на този свят има ефекта на взривяването на мощен снаряд над блажено заспал и похъркващ си град. Е, точно този ефект търся аз: стряскане, събуждане, вцепеняване от уплах и тревожност. Може да звучи претенциозно, но е самата истина.

Та новата ми книга, по която ще работя това лято, ще носи (засега, условно) заглавието Моите идеи и подходи в обучението по философия (разбира се, в процеса на работа ще се роди по-удачно заглавие). Аз и досега съм писал по тия неща (виж примерно Експеримент в училище по посока на реалната свобода, или Две "анархистични" нововъведения в училище, също така, да речем, Всичко в българското образование следва да бъде коренно променено и поставено на нови начала и т.н., в този блог могат да се намерят още много текстове в тази посока), но сега ми предстои систематично и цялостно да изложа разбиранията и иновациите си по посока на повдигане на ефективността и модернизирането на учебния процес по философия.

Прочее, преди две години във Философския факултет на СУ "Св.Климент Охридски" разговарях със зам.-деканката по тия мои инициативи и тя ме посъветва да седна да поработя и да ги представя под формата на дисертация; тъй че нищо не пречи да придам една такава, тъй да се рече, по "научна" или академична форма на книгата си, щото в тоя свой живот аз много дисертации написах, ала нито една не опитах да защитя - щото, да си призная, не виждам особен смисъл в това. Но защо пък да не съчетая, както се казва, приятното с полезното, и книгата ми да има и формата на поредна моя дисертация.

Този е първият ми проект, над кой ще запретна ръкави тия дни. Само искам малко да си почина от напрежението в последните дни и започвам. А вторият ми проект е да се захвана да напиша книга на руски език под (условно засега) заглавие Кратко изложение на моята философия, за което много настояват мои приятели в Русия. Приятели, с които поддържам връзка още от студентските си години. Ще каже някой: защо на руски ще пишеш тая книга? Ще отвърна така: ще го сторя, защото нали неслучайно в Библията е написано "Никой не може да бъде пророк в собствената си родина", е, тъй като философията е родствена в някакъв смисъл на пророкуването, ще се опитам да емигрирам в една друга, близка ми страна, и то не толкова за да бъда признат за "пророк", а за да избягам от злобата и завистта, която, за жалост, цари в отечеството ни.

Да, много, прекалено много тъпа злоба и завист цари в отечеството ни, не зная дали сте го усетили на собствен гръб; аз толкова съм го усетил, че ми се гади вече от злоба и завист. И от тази гледна точка много добре разбирам всички ония, които емигрираха не в един духовен план, както се глася аз да го сторя, а в цялостен, истински, действителен план: взеха си шапките и се махнаха оттука - и правилно постъпиха. Защото, за жалост, у нас е така: колкото една личност е по-талантлива, толкова на нея повече й се пречи, толкова по-ненавистна също така е тя; най-щастливи у нас са тъкмо некадърниците, наглеците, безличниците и простаците - тук е раят за тях. Та на това именно основание решавам да емигрирам в Русия (само духовния смисъл), постепенно поне философските си текстове да почна да пиша предимно на руски, да се захвана, доколкото имам сили, и да преведа някоя от основните си книги на руски, да опитам да я издам в Русия, щото, каквото и да говорим, Русия е култура от световна величина, а България, за жалост, не е. България продължава да си е една културна провинция, едно село в културно и в духовно отношение. "Културно" ли рекох? Простете за алогизма...

Това исках да кажа тази сутрин. Нещо лично сякаш написах, но пък, според мен, е важно, понеже не е само лично. Написах тия неща понеже показват как се чувства един български интелектуалец, един пишещ човек като мен в този отрязък от историята ни, в който всички ние живеем. Е, как се чувствам, аз го пиша най-искрено, та да се знае. Пиша само истината, така, както аз възприемам и виждам нещата. Не мога, като философ, да претендирам, че моето разбиране, виждане, възприятие е "абсолютно" или "единствено", напротив, много желая да вляза в съприкосновение и дискусия с други принципни разбирания по същите проблеми, но пък ето от това няма да се откажа никога: няма да се откажа от своето суверенно, бих казал от своето свещено право да имам собствено виждане, възприятие, преценка, разбиране. И не само да имам, ами и най-свободно да го изразявам - по всички начини, по които аз смятам за уместни. Оказва се, че в нашето болно време някои хора и това даже не могат да разберат: че всеки от нас има право нда има свое собствено виждане, възприятие и преценка, и не само има, но и може свободно да го изразява, защищава, провежда и т.н.

И също още едно нещо не може да се разбере - и с това вече наистина завършвам - че ценността на нашите виждания, възприятия, разбирания и пр. съвсем не зависи от ранга, който ние заемаме в социалната и властовата структура. Не е обезателно по-мъдър да е оня, който е по-висшестоящ, няма такова нещо, властта, социалното няма отношение към тия неща. Така че ония, които се попикават (простете за думата!) от възторг и екстаз когато говори началството, нека да опитат поне малко да осъзнаят колко са жалки - и нещастни...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Какви са младите днес? (Въведение)

Тази сутрин реших да се поразходя "по мегдана", сиреч, из Фейсбук и да видя какви проблеми вълнуват хората. Разни хора, разни неща ги вълнуват; това, че сме различни и имаме различни вълнения, изобщо не е лошо, напротив, чудесно е. Най-хубавото е, че не можем да бъдем еднакви - и да мислим еднакво, да говорим еднакво, да се държим, да живеем еднакво. Различията винаги са за приветстване. Това, че сме различни, е предпоставка и разпалено да спорим; а пък споровете са за търсене и уточняване на истината, която е така примамлива на фона на различните и понякога толкова объркани представи на множеството хора.

И ето, разхождайки се из Фейсбук, намирам едно твърдение, което пали полемичния ми плам, щото е претенциозно, ала съвсем неверно, т.е. човекът се изказва, без много-много да е наясно с проблема, т.е. пише общи приказки, "алабализми", позволява си да изказва баналности. Разбира се, този човек е моя стар познат Добри Божилов, най-активен фейсбуковец, който има претенции да е компетентен "по всички до един въпроси", дава "меродавни" мнения, понякога налучква правото, но в други случаи греши по един възхитителен начин.

Днес този човек ни е подарил две безценни твърдения: за първото ще пиша по-долу, а пък второто е така гениално, че не мога да не го спомена сега, ала ще го анализирам (ако имам време) на отделно място; та това твърдение е (фанете се здраво за стола да не паднете от изненада; фанахте ли се вече?!): човекът бил осенен от прозрението, че по-южните страни били по-бедни заради... жегата: как човек да се труди в такава адска жега?! Дал това възхитително твърдение, което обяснява и цялата българска историческа трагедия - значи ний сме бедни не за друго, а щото климатът ни е топъл и "жежък"! - г-н Божилов гордо се отправя към други теми, щото целият свят със затаен дъх чака неговите компетентни анализи и коментари. А ето сега първото му твърдение, по което искам да изкажа няколко съображения:

... Преходът очевидно съкруши напълно образованието, но не само него, той съкруши и отношението към четенето и усвояването на знания. Създаде се поколение от дебили, които изобщо не разбират света, не мислят, а действат основно на базата на емоции... Напълно неграмотни и неориентирани хора, които реагират спонтанно на първични мотивиращи фактори. Няма никаква разлика между чалгаджиите по концерти на Пайнер и зелените човечета на Орлов мост (има предвид протестиращите по екологични подбуди, бел. моя, А.Г.). И едните и другите са хора без мозъци, водени от първичната сигнална система. Та това ще ни е гражданското общество - след 20 години преход и образование и възпитание като последен приоритет. Възпитахме лумпени, които се мислят за граждани. :)

Тези хора наистина си вярват, че са прави, а виновни за това да си вярват са всички, които допринесоха за погрома в образованието и възпитанието. Може да се каже, че миналите социалистическото образование днес са по-дясно мислещи и по-разумни от тези младежи, които се научиха на инструментите на гражданското общество (протеста), но не научиха смисъла на гражданското общество (прогреса).

Добре звучи, добре казано, а? Какво ще кажете? Така майсторски е омесена истината с полуистини и със заблуди и илюзии, че се е получил превъзходен буламач. Интересното е, че повечето хора мигновено надушват буламача, което не е трудно: все едно в ресторант да ти поднесат помия за свине, не ядене за хора, нима няма да надушиш?! Ако си свиня няма да надушиш, но иначе непременно ще надушиш. Коментарите са интересни, прочетете ги; за да не става дълго, със съжаление ги пропускам, понеже на места, както е обичайно, се отклоняват значително от темата; ето какво написах там, пък после ще го допълня с още "некои съображения":

Божилов, Божилов: знай едно, като деец на образованието с многогодишен стаж ти го казвам: младите винаги са по-добри от старите - и много повече ще постигнат. И винаги имат предимства, най-важното е: живеят в друго, променено време. Не е истина това, което си представяш и говориш за младите: ти не ги познаваш...

А това, че си писал за "погрома" на "бляскавото социалистическо образование" показва, че съвсем не ти е ясно какво е било това образование; проблемът е там, че този хипотетичен "погром" изобщо не се състоя и "системата на социалистическото образование" си стои непокътната и неизменна толкова години вече; там е проблемът, но ти си пиши какво ти дойде на акъла, пиши си, щом нямаш друга работа...

Това написах там, във Фейсбук. Сега искам да продължа още малко. Г-н Божилов с така и така подхвърленото провокационно, пък макар и доста повърхностно изказване, противно дори на намеренията си, отваря голяма тема, която е добре да бъде обсъдена по-внимателно. С тая цел, да предложа една подобна дискусия, се захващам тук да поставя проблема в една по-вярна светлина.

Ще започна с това. Разбира се, не преходът е виновен за днешната ситуация, а виновникът може да е само един: комунизмът. Ние сме общество, което са мъчи да лекува пораженията си от комунизма. Някъде успяваме, в повечето си опити се проваляме, но не трябва да се отказваме. Трябва да се опитва и опитва. Пътят към здравото общество не е лек. А мърморковци от типа на Божилов е имало и винаги ще има. Също така и дървени "философи" у Нашенско дал Бог: с лопата да ги ринеш. Какво бие на очи по-нататък в изказването му?

Митичният преход, както пише г-н Божилов, "съкруши и отношението към четенето и усвояването на знания", едно негово твърдение, което е от сорта на това, че жегата е причина за бедността ни. Може би не преходът, а компютрите "съкрушиха" отношението ни към четенето и усвояването на знания, но никой сега не знае колко и какво младите четат, щото в компютрите може и много да се чете; явно четат, а като четат, сигурно и мислят. За какво мислят си е тяхна работа. Нека да си мислят за всичко, което искат, тяхна си работа, ние не трябва да им се месим. И да си мислят както искат. Последната ни грижа пък трябва да е тази, че младите не мислели като нас. Разбира се, че няма да мислят като нас, остана да почнат да мислят като нас: старчески, пенсионерски, като образцови мрънкала, обременени в душите си от толкова много комунизъм, че повече едва ли може да бъде!

Да вървим нататък. Ето нещо, което си заслужава обсъждане: "създаде се поколение от дебили, които изобщо не разбират света, не мислят, а действат основно на базата на емоции". Това пише г-н Божилов, като забележете: пише в безлична форма, "създаде се", не смее да каже кой го е създал, а по-вярно щеше да бъде ако беше написал, че се е родило еди-какво си поколение. Естествено, не е вярно твърдението, което привеждам, за "поколението от дебили", това е крайно глупаво, да не кажа дебилско твърдение, твърдение, достойно за дебили: младите няма как да не разбират света, в който живеят, щом живеят, го разбират някак, но те просто иначе разбират този свят, което е съвсем естествено и няма за какво изобщо да се мрънка. Ние, по-зрелите и старите, разбираме света някак, но това не значи, че ония, които не разбират света като нас, нямат никакво разбиране: изобщо не е доказано, че нашето разбиране е нещо като парадигмално или образцово, т.е. всяко различно разбиране, което възникне, да няма право на съществуване и дори на признание. А и тия, които не са като нас, не значи, че непременно са дебили; кои са дебилите, кои истински заслужават званието "дебил", тепърва ще трябва да се установи. Тъй че, виждаме, г-н Божилов говори (пише) съвсем голословно, а така не бива. Човек се излага когато си позволява да говори или пише по този начин. По-добре е да беше си замълчал и да беше помислил повечко. Забелязал съм, че човек говори или пише дебилщини когато не мисли, а плямпа което му дойде на акъла, примерно като Вучков, сиреч, като мелница, която не може да спре. Не стават така тия работи, трябва да се мисли, и то сериозно.

Това, че младите не мислели, а действали "чрез емоции", изобщо не е толкова лошо, както се струва на г-н Божилов; напротив, може да се окаже, че е чудесно. Вярно, трябва да се мисли, аз също смятам, че да се мисли е похвално, но и човек да не изневерява на емоциите си е чудесно: емоционалните хора и индивиди са хора с различен тип душевност, емоционално-интуитивна, а това е друг, коренно различен начин за постигане на истината, който съвсем не се удава на "мислещите", всъщност на разсъдливите, на умуващите, на вечно недоволните... "мърморковци". Който що-годе се е занимавал с модерна психология и философия трябва да знае тази елементарна истина: има два пътя, по които върви познанието, пък и цялата култура, и тия два пътя са взаимнодопълващи се, те са също така и алтернативни.

Първият път е пътят на дискурсивното познание, в основата на което стои разсъдъкът (умът, интелектът) като водеща душевна сила, тия хора са разсъдливи и "мислещи" (ако че са именно мислещи не е съвсем сигурно, но че са мърморковци е съвсем сигурно!), а вторият път е пътят на интуирането и чувстването, по който вървят хората и индивидите с друг, с коренно различен душевен строй. Това са хора и индивиди, за които онова, което може да ни даде самонадеяният ни ум, е съвсем недостатъчно и мизерно, сиреч, незадоволително. Два типа коренно различен мироглед неумолимо възникват на основата на тия различни душевни строя, при единия водеща душевна сила е умът, при другия - чувстващата, интуиращата душа. Това са също така и два "механизма" за постигане на истината, които ни дават различни по задълбочеността си истини.

Общо взето т.н. "рационално-постижима" истина, истината на ума, противно на представите на разните му там добрибожиловци, е истина, която ни дава една съвсем повърхностна и едноизмерна, сиреч плоска интерпретация, т.е. ни дава истина, която не е в състояние да прозре дълбините. А това последното прави именно интуитивно постижимата истина, "истината на сърцето", не на ума. Няма как да бъдат накарани хората, залагащи на чувствата и на интуицията, да допуснат тяхната душевност да бъде натикана в прокрустовото ложе на разсъдъка-самозванец; по същия начин ония, които са допуснали в тяхната душевност умът да стане господар и дори тиранин, няма как да оценят истините на сърцето, които на това "основание" им изглеждат именно "дебилщини". Разбира се, те съвсем не са такива, напротив: интуитивните истини на сърцето успяват да проникнат в такива пластове на смисъла, до които голият разсъдък, дори и, дето се казва, да се съдере, никога няма да стигне или да постигне. Това исках да кажа в един принципен план; виждате, че когато се помисли, нещата започват да изглеждат съвсем иначе, не каквито са ни изглеждали когато само сме плямпали, но съвсем не сме мислили.

А сега кои хора са способни да мислят? Но да мислят не как да е, а в един същностен, автентичен смисъл, т.е. да не мислят като ония умници, които са в плен на едноизмерния, плосък и претенциозен разсъдък. Това е труден за вникване въпрос, но ще дръзна да кажа тук следното:

Оня, който е способен да обединява в едно цяло истините на ума с истините на сърцето, такъв човек вече мисли истински, постига посилния за пълноценно развити човешки същества обхват на смисъла, нещо повече, такъв човек постига даже нещо богоподобно, онова, до което обикновен простосмъртен не може да стигне. Такъв човек вече се издига на нивото на автентичното разумно мислене, което е ниво на една висша духовност; такъв човек вече мисли мъдро, той, както се казва, възприема нещата философски, постига най-дълбокия им философски смисъл. Винаги ще има много разсъдливи и не по-малко емоционално-интуитивни човешки същества, и това е прекрасно, това са двата основни типа човечност, но цялата работа е постижимото и от единия, и от другия човешки тип да бъде обединено в една цялост, т.е. да постигнем максимума проницателност, която е по силите на човека: и това е философското духовно отношение към нещата. Разумът пък е висшата - достигнала до нивото на духовност! - душевна сила, която успява да синтезира в едно истините на ума и тези на сърцето, той е органон на мъдростта, благодарение на него ние постигаме изчепателния смисъл на нещата, даван ни от философията (и от изкуството, и от религията, но при тях това е по съвършено други начини). Тия неща съм ги изложил най-детайлно в своята книга, която всъщност е един лекционен курс по философия, тя носи заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия) и който иска да се вглъби повече в тия проблеми, нека да заповяда, да почете (книгата я има и онлайн, подарил съм я на човечество, има я и в хартиен вариант, но е някъде по складовете на книжните борси, не в книжарниците, щото в български книжарници такива опасни книги не се допускат!).

По-нататък в своята утринна пледоария г-н Божилов нарича "зелените човечета" и чалгаджиите "хора без мозъци" и ги громи безпощадно, ала в светлината на вече казаното всеки сам може да прецени колко струват тия негови усилия: те ми приличат на усилията на оня, който клати листата и клоните на дърветата. Един заблуден, неразбиращ, ограничен, едноизмерно-мислещ човек се пъчи да ни обяснява неща, от които сам, както очебийно си личи, изобщо не разбира. Липсата на философска проницателност е дефект, който нищо не може да компенсира: ни "начетеност", ни претенции, ни голословни изхвърляния, ни обидните думи и пр. Били сме възпитали, според изпадналия в излишна патетика Божилов, "лумпени, които се мислят за граждани". Със званието "лумпени" навремето комунистите удостояваха всички нас, хората, свободните граждани със сини знамена в ръце, които изпълнихме улиците и площадите, искайки свобода, демокрация, човешки правдини. Ето как заблуденият тотално г-н Божилов дегенерира в крайна сметка до нивото, в случая, на един най-банален (пост)комунистически реакционер. Дефектите на откъсналия се от поривите на сърцето ум никому не прощават.

Искаше ми се да пиша и по проблема за това какви са днешните млади, но текстът стана дългичък, ще се наложи да пиша по този въпрос отделно, на специално място. За разбирането на младите, за отношението ни към тях си заслужава да се мисли повече. Темата е благодатна. Тия дни, живот и здраве да е, ще се постарая да напиша още нещичко. А сега на всички желая хубав ден!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

На вниманието на специалистите, практикуващи славната професия "интригант"

Проверката с „трите сита”

Сократ, знайно е, бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж някакъв човек отишъл при великия философ и му казал:

- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел?

- Чакай малко – спрял го Сократ – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.

- Трите сита ли? – зачудил се човекът.

- Ами да – казал Сократ – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?

- Не, просто чух другите да говорят...

- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?

- Ами не, напротив!

- Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?

- Хм... Всъщност – не особено.

- Тогава – заключил Сократ - ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?

Източник: Фейсбук-страницата на Positron Primus

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Информация за хода на гладната стачка на Райчо Радев, протестиращ против политическите уволнения в сферата на образованието

Както вече писах - виж Директор на училище обяви гладна стачка в знак на протест против политическите репресии и уволнения в образованието - философът Райчо Радев, директор на Спортното училище "Олимпиец" в Перник, е в гладна стачка, вече четвърти ден. Познавам г-н Радев отблизко, зная името му още преди 1989 г., когато той беше основал в Перник младежки философски клуб на името на Сократ, а пък аз в Пловдив - младежки философски и дискусионен клуб, наречен на името на Аристотел. Колегата Радев е една високоморална личност, бляскав интелектуалец от висока проба, достоен човек и гражданин, на когото имам пълно доверие; за да бъде доведен до състояние да обяви гладна стачка, явно администраторите в образованието в Перник са се разпищолили съвсем, а произволът им е станал непоносим. А всъщност разгадаването на загадката е просто: партайгеносетата от ГЕРБ просто искат да уредят с директорски пост свое протеже, уволнявайки г-н Радев, една личност, която, като всяка личност, няма как да не е трън в очите на безличниците на власт и кариеристите, явяващи се опора на всеки режим.

Публикувам със съгласието на г-н Радев и по мое настояване два изключително интересни документа: служебно писмо на началничката на РИО-Перник, някоя си Коконова, до г-н Радев (та да се насладите донасита на бюрократичното изкуство за изопачаване на истината и за гаврене с личности), а също така и писмено изложение на г-н Радев по нейното писмо и по повод на гладната си стачка. Да се надяваме, че тия два документа все пак ще стигнат до някоя от пребиваващите в своята сияйна звездна висота медии, та обществеността у нас да научи по скандалния случай за абсолютно немотивирана политическа разправа над една личност от самозабравили се местни партийни дерибеи-управници. Ето, прочее, двата толкова изразителни документа, които, разбира се, са чудесен паметник на нашето болно време:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАДЕВ,

В отговор на Вашето Уведомително писмо с вх. № 04-1097/21.06.2012 г. в РИО – Перник за това, че обявявате гладна стачка от 21.06.2012 г. от 14.00 часа, още същия ден Ви информирах за следното:

Съгласно Глава осма „ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СИГНАЛИ” от АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (АПК) се извършва проверка в повереното Ви училище по постъпили в РИО – Перник сигнал и становище. Разпоредбата на чл. 114. (5) от горепосочения нормативен документ Ви задължава да дадете исканите документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението.

Напомням Ви, че съгласно връчената Ви на 27.01.2010 г. длъжностна характеристика за длъжността „директор” на общинско училище в Раздел ІІІ. ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ т. 15 гласи: „съдейства на компетентните общински и държавни органи при извършване на проверки в училището”, а в Раздел ІХ. УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНТНОСТИ т. 4 гласи: „способност да анализира конкретна ситуация и да взема решения”.

В тази връзка Ви обръщам внимание, че анализирате неправилно конкретната ситуация, от което следва и неправилното Ви решение да обявите гладна стачка. Некоректно е да твърдите, че сте жертва на „психичен тормоз” и „план за политическо уволнение”.

Искането Ви да отменя заповедта за проверка, като условие за прекратяване на гладната Ви стачка, противоречи на задължението ми по чл. 108.(1) от АПК, поради което не може да бъде изпълнено.

Призовавам Ви отново да се държите професионално и отговорно като директор на съвременно българско училище.

ВАНЯ КОКОНОВА
Началник

ОБРЪЩЕНИЕ-КОМЕНТАР

към писмо на началника на РИО Перник, г-жа Коконова, публикувано на страницата на АГОП (Активно Гражданско Общество в Перник)

Не смесвайте качествато ми на директор с качествата ми на гражданин. Струва ми се, че не аз, а Вие „анализирате неправилно конкретната ситуация“ и сте взела „неправилно решение“ като ме обвиняватe, че с гладната си стачка съм нарушил залъженията си като директор. Това е твърде странно. Смесвате изискванията към изпълнението на служебните ми задължения, в качеството ми на директор, с правата ми на гражданин на демократична България. Както сама може да видите, уведомителното ми писмо не е придружено от реквизитите, които са задължителни за писмо, изпратено Ви от директор на училище – писмото ми не е написано на официалната бланка на училището и не е положен печат на училището. Уведомителното ми писмо е написано и изпратено в лично качество на гражданин на Република България и ако не съм анализирал правилно ситуацията и съм взел неадекватно решение за гладната ми стачка, то това няма нищо общо с длъжностната ми характеристика в качеството ми на директор на училище.

Обявяването или необявяването на гладна стачка не присъства в длъжностната ми характеристика защото не е дейност на каквито и да са длъжнастни лица. Правото ми да провеждам гладна стачка няма нищо общо с правата и задълженията ми на директор. Смесването на тези две права изпрати в затвора в Белене много хора от близкото минало.

С обявяването и провеждането на гладна стачка не нарушавам задълженията си на директор. Не съм отказал съдействие на проверяващите и винаги, както и в настоящата проверка съм давал „исканите документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган“, включително и по време на гладната ми стачка. Недоумявам защо се подчертава това мое задължение, след като съм го изпълнявал и го изпълнявам. Вероятно за да се внуши, че има нещо съмнително в изпълнението на задълженията ми.

По време на тази проверка не съм се интересувал какво точно проверявате, а и не успях и да запомня целия текст на „сигнала“ и „становището“, защото ми бяха набързо прочетени от Вас и не ми бе даден текста – поисках текста без имената на авторите. Подобни доноси-оплювки можете да получавате всеки месец – поръчани или непоръчани и не вярвам, че за всички тях ги завеждате във входяща поща и назначавате проверка.

Началникът на РИО Перник ме предупреждава, че неправилно анализирам ситуацията и вземам неправилно решение за обявяване на гладна стачка. Вярно е, че в същия ден, два или три часа след обявяването на гладната ми стачка, в училището пристигна експерт от РИО-Перник и донесе писмо, което е заведено от колегите в книгата за входяща поща. Сега разбирам, че неговото съдържание е предупреждение за неизпълнение на служебни задължения и обвинение, че обявяването на гладната ми стачка като е „неправилно анализиране на конкретната ситуация“ и „неправилно взето решение“. С това обвинение в мрачното минало не само щяха да ме уволнят, но и да ме вкарат в психиатрична клиника.

Защо оспорвам настоящата проверка (20.06.2012 г.)? Нямаше да оспорвам назначаването на настоящата проверка, ако тя не е следващ етап от изпълнението на намерението Ви да ме отстраните от длъжност и да изпълните повелята на Вашите началници. Във връзка с февруарската проверка (по донос) ми предложихте да се откажа от длъжността директор и да стана помощник директор на Румен Станишев, а ако това не стане ще продължат проверките, защото ще продължат доносите. Не е трудно да се досети човек, че тези доноси са предварително подготвени и Вие сте знаели за тях. През м. март заявихте на събрание в училището твърдата си решимост да ме отстраните от длъжност и да назначите Румен Станишев. Тези Ваши действия съм описал в писмото ми до Премиера.

Вие и доносниците изчакахте известно време, най-вероятно по Ваше указание, за периода на матурите и болничния ми отпуск и сега подновихте акцията за моето уволнение. В писмото до Премиера доказах наличието на „психичен тормоз” и „план за политическо уволнение”. Който не вижда в настоящата проверка изпълнението на Вашето намерение, значи е „сляп“ или „не иска“ да види това което вижда, или има интерес да изкривява фактите. Нагло е от Ваша страна да заявявате, че било „некоректно“ да твърдя, че съм „жертва“ на „психичен тормоз” и на „план за политическо уволнение”. Та нали Вие сама заявихте, пред мен и другите, че ще направите необходимото за моето уволнение и назначаването на Р. Станишев (човекът на ГЕРБ)?!

И друго: престанете да се гаврите с подчинените си като употребявате думите с подигравателна семантика – не се изживявам като жертва, а като достоен гражданин, който отстоява свои фундаментални конституционни права.

Защо е политическо намерението Ви? Странно е това намерение, след като съм назначен след спечелен конкурс, имам първи клас квалификация като преподавател по философия и множество професионални публикации и действия, които в една или друга степен са предизвикали раздвижванеили осмисляне по нов начин на нормативната база на образованието. Оказва се, че най-важната разлика между мен и Р. Станишев е това, че той е член на ГЕРБ, а аз не съм. За да разберете по-добре какво е то „политическото“ прочетете в блога ми моя доклад „Активната гражданска ангажираност“, изнесен миналата събота пред националната конференция на Сдружение "Морал, етика и гражданско образование" (МЕГО) и на Института за образование на фондация „Миню Балкански“, проведена в с. Оряховица, Сторозагорско.

Заплахата на началника. Сама знаете, че е излишен Вашият призив „да се държите професионално и отговорно като директор на съвременно българско училище“, защото винаги съм се държал професианално и отговорно. Този призив-заплаха се ражда в това съзнание, което не може да се отърве от управленско-наказателните модели на мислене от тоталитарно време. Убеден съм, че няма да прекратите акцията си, независимо от изхода на гладата ми стачка, защото виждам как кадровата политика на ГЕРБ се демонстрира по повод на политическите уволнения в образованието в страната, а МОМН се обяви за институция над българския съд, не зачитаща неговите решения.

Ще прекратя гладната си стачка при следните условия:

1.Началникът на РИО Перник да отмени заповедта си за настоящата тенденциозна проверка по „сигнал и становище“;

2.Началникът на РИО Перник да прекрати акцията си за моето политическо уволнение;

3. Г-н Борисов и г-н Игнатов да отговорят на писмата ми, посочени по-горе и да предприемат действия за прекратяване на политическите уволнения в системата на образованието.

РАЙЧО РАДЕВ

ПРИЛОЖЕНИЕ: подкрепа от приятели:

Неделя, 2012, Юни 24 11:03:16 - получих следното писмо от проф. Николай Василев, което ми дава кураж:

„Райчо, приятелю, подкрепям те морално, поздравявам те за смелостта и решителността! Знаеш, че нямам, за съжаление, властови възможности да променя нещата или да помогна практически! Навсякъде, където мога, ще надигам глас в защита на твоята кауза! Дръж се! Николай“

Петък, 2012, Юни 22 18:35:50 - получих следното писмо от учителя по философия в Пловдив Ангел Грънчаров, което ми дава кураж:

„Здравей, Райчо, Прегледах текста... Има го и в моя блог, където го препубликувах, та повече хора да научат за стачката ти. Ако има нещо, пиши, с каквото мога ще ти помагам. Бъди твърд! Успех! С поздрав: Ангел Грънчаров“.

Извадка от блога на философа Ангел Грънчаров, публикацията Директор на училище обяви гладна стачка в знак на протест против политическите репресии и уволнения в образованието:

В блога на г-н Райчо Радев, философ, с когото се познаваме лично от много време, който също от години е директор на Спортното училище "Олимпиец" в гр. Перник чета, че колегата ми е обявил гладна стачка в знак на протест срещу политическите репресии и уволнения в образованието, в частност и срещу кампанията по неговото собствено уволнение по политически причини. Интересно е, че компанията, която се води срещу него, по време точно съвпадна с кампанията по моето дискредитиране като преподавател, водена от директорката на училището, в което аз работя. Преди време се получиха известия, че са уволнени преподаватели по философски дисциплини в училища в Сливен и в някои други градове.

Разбира се, изцяло съм солидарен с исканията на протеста, който е обявил колегата ми Райчо Радев - и ще го подкрепя с всичко, с което мога. Надявам се и други хора ще го подкрепят, да се надяваме, че и медиите ще реагират, та евентуално ръководните фактори в днешното управление на ГЕРБ, към които той се обърна преди време с Открито писмо, ще си изпълнят предписаните от закона задължения и ще отговорят на писмото му. И ето, като начало препубликувам текста, с който г-н Радев обявава своя опасен протест: ...“

ЗАБЕЛЕЖКА моя, Ангел Грънчаров: Още информация по случая: Коконова отвръща на удара и също така Райчо Радев обяви гладна стачка

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Хей, приятели, защо спите: не е ли вече време да се събудите и да разклатите ярема?!

Жалко е, че новият Закон за училищното образование, приеман в последно време тихомълком от Парламента, почти не предизвиква никакви обществени реакции (ако не броим изявите на неколцина привърженици на либерализирането и обновяването според съвременни начала на българското образование, които се броят на пръсти). А това е един от най-важните закони, уреждащ за дълго време една съдбовно значима сфера на живота, която има пряко отношение към личностния ресурс на нацията, а оттук и към нейното бъдеще, богатство и просперитет. Липсата на разгорещени дебати в публичната сфера около този закон има злокобен смисъл: явно мнозинството от нас се е примирило с катастрофирането на демокрацията ни, а апатията, а безразличието към собствената участ, така добре познато ни от славната ера на комунизма, пак е надделяло.

За сметка на това министерството се опита да организира няколко пиар хода, но и то, като видя липсата на отклик, да не говорим пък за желание за дискусия, реши да остави всичко на безпощадно действащата парламентарна машина: всичко, което се спусне отгоре, послушното управляващо мнозинство ще го приеме. При това и управляващи, и "добрата опозиция" в лицето на БСП са единодушни, че действителни, същностни и коренни реформи в тази сфера не трябва да се правят, а само трябва да се преструваме, че уж нещо променяме, ала всичко ще трябва да си остане по старому. Залага се на известна "модернистична дегизировка" на съществуващия още от ерата на сталинизма модел на отношения в тази сфера, именно на изпитаната командно-административна система на монополното държавно образование, която няма нищо общо с изискванията на времето или пък на самата демокрация. Онова, от което най-старателно се пазят днешните пишман-"реформатори" от министерската бюрокрация, е в закона да няма и помисъл за истинска свобода на участниците в образователния процес; трябвало да има само държавен диктат и дори терор! Правете си сметка с какви ретроградни и анахронични представи живеят нашите "нови реформатори", щом като за тях вдъхновяващ и водещ е духът на изцяло дирижираното от държавната образователна бюрокрация образование, така, както, прочее, си беше и във всичките тия години след внедряването на комунизма със съветска специфика в нашето свидно отечество.

Преценявам, че са палиатив, внесен за подвеждане на "противника" - а противника, според техните представи, е тъкмо "хидрата на свободата"! - всички ония уж модерни, уж нови, уж "най-радикални" половинчатости в министерския проекто-закон, които искат да ни убедят, че в нашето образование щяло да се възцари нов, "изцяло демократичен" и "съвременен" дух. Искам тук в тази връзка да представя няколко заплетени в труден възел проблема, от разнищването на които зависи проясняването на собствените ни представи, зараждането на едно наистина ново, модерно съзнание, така потребно ни в изцяло променените условия на света, в който живеем:

1.) Пълен абсурд е, че в едно уж демократично общество отново се залага на пълен недемократизъм в начина, по който е устроена най-свободолюбивата по естеството си сфера - образователната, интелектуалната, личностно-формиращата, духовната; държавата, сиреч, държавните чиновници, задават стандартите (прословутите "държавни образователни стандарти"), те правят програмите и учебните планове, те решават какво ще се учи, те одобряват учебниците, сиреч, те се грижат да бъде направен оня калъп, в който по-нататък всичко трябва да бъде натикано, та в крайна сметка от образователната система да излизат не личности, а... тухлички; според тази представа образователната система е не духовна институция за свободно разгръщане на човешкия същностен потенциал, а нещо като... тухларна фабрика;

2.) Наистина държавната образователна бюрокрация и в "новия" закон ще продължи да притежава пълното и монополно фактическо всевластие: тя ще продължи да решава какво, колко и как да учат учениците, какво да правят учителите, тя ще насочва и дирижира случващото се, а от останалите участници се иска единствено подчинение и послушание; свободата е най-нежеланата гостенка в коридорите и кабинетите на тази строга и тиранична, а също така и антихуманна система;

3.) Съобразно горното в българските училища ще си остане непокътната командно-директивната комунистическо-сталинистка административна система; съобразно нейните постулати директорът е всичко, а ученици, учители, родители са нищо; директорът командва, а всички изпълняват; е, и самият директор изпълнява директивите на висшестоящите началници, той пък изцяло зависи от тяхното благоволение и затова кипи да демонстрира политическа преданост към тях; всъщност, в българските училища ще предължава да се залага на казармения принцип на устройство и функциониране на живота в образователните общности;

4.) Никаква творческа инициатива и иновация в такава една система е невъзможна, понеже тя е несъвместима с враждебния спрямо личностното командно-директивен дух на системата; всякакъв свободен акт на участник в процеса, било учител, било ученик, било който и да е друг (примерно "загубил ума си директор"; ето, примерно, в Перник тия дни бюрокрацията прави всичко, за да уволни един такъв по-различен, творчески мислещ и човечен директор, директора на Спортното училище "Олимпиец", философа Райчо Радев!) бива оценяван като скандал, като инцидент, рушащ единството на системата и крайно опасен за нейното благополучие; такива агенти на промяната и свободата мигом трябва да бъдат извадени от системата, та нейната хегемония да бъде обезпечена завинаги;

5.) Законът робува на една овехтяла представа за държавно организираната и контролирана "промяна" в образованието, според която висшестоящите всичко знаят, те всичко ще решат най-добре и най-правилно, а пък "низините" трябвало изцяло да се осланят на тяхната безкрайно бликаща мъдрост и проницателност; никакви реални и действени законови стимули за насърчаване на "инициативата отдолу" в този закон не се предоставят, което именно и показва, че той е изцяло нелиберален по дух; нелиберален закон е оня, който е направен за да пречи и да задържа отприщването на инициативността, предприемчивостта, активността, ангажираността, самодейността, творчеството, личностната изява и пр. на "низините", които само трябва да изпълняват, а не да мислят, не да решават, не да обсъждат, не да търсят, не да опитват и пр.;

И така нататък, опитах се да очертая главното. Създателите на този закон са в плен на изцяло демодиралата представата, че ако се "даде" свобода на участниците в образователния процес, сиреч, ако се демократизира и либерализира системата, щяло да настъпи кошмарно време на "пълната анархия" и "катастрофа"; затуй те залагат на проверения вехт принцип "Вържи попа, та да е мирно селото!"; излишно е да казвам кой е "попа" в рамките на тази анахронична представа: личността и нейната свобода е тоя "поп"! Недоверието към личността и недоумението пред свободата са причините да се роди поредното недоносче, каквото е тоя иначе претенциозен закон. Който е направен така, че да подведе и в крайна сметка да излъже всички, като същината си остане непокътната: никаква свобода за учещи и учители - и пълно всевластие на бюрократите.

Ще каже някой: е, лесно е да се отрича, добре, но ти какво предлагаш? Какво конкретно следва да бъде направено, та системата в един момент да помръдне от мъртвата точка, в която агонизира от десетилетия? Ще отвърна ето как, старайки се да бъда пределно кратък, щото разговорът на тази плоскост - търсенето на работещи решения за изход от създалата се ситуация - трябва да бъде продължителен, разгорещен, не щадящ нищо и никого.

Два са китовете на административната система, които трябва да бъдат помръднати: всевластието на министерската бюрокрация и на директорите, от една страна, и фактическата обезправеност на всички останали участници в образователно-възпитателния и личностно-формиращия процес - от друга. Много е ясно какво следва да бъде направено: да се органичи всевластието на "ръководните кадри", да се озапти тази тяхна съвсем неоснователна претенция, че щом си на власт, значи си най-умен и затова мислиш "най-правилно", да се фиксират балансирани, на една либерално-демократична основа и то реални и действени пълномощия или правомощия на всички до един участници в процеса, да се даде възможност на образователните общности да заживеят свой живот извън сивотата на бюрократичната представа за стерилен и имитационен "духовен живот", в тия общности по демократичен път да започнат да се вземат решения за всичко, което следва да бъде направено, т.е. да се ангажират всички в търсенето на ползотворни и добри решения (а не тия решения в готов и не търпящ дискусия вид да се спускат отгоре!) и т.н. Просто е какво трябва да бъде направено, вярно, не е лесно; да, изходът от забърканата и тежка катастрофа, в която натика българското училище нашата вездесъща бюрокрация, съвсем няма да е лесен или бърз, но трябва да се отхвърлят без пощада всички ония стари, овехтели, анахронични, демодирали представи, а най-вече трябва да бъде победена боязънта пред свободата; освободи ли се съзнанието, появи ли се едно ново съзнание в една по-значителна демократична общност, т.е. оформи ли се силата, която е решена да се бори за промените, работите ще потръгнат.

Ясно е, че без борба нещата няма да минат, всичко на този свят се постига с борба. Конфликтът е налице, страните в този конфликт, дори - смея да заявя! - в тази война са ясни: бюрокрацията срещу всички останали (родители, учещата младеж, учителите); силите за момента са неравни, властническата бюрокрация има зад себе си силата на държавата и се е окопала за дълга и продължителна война; лесно няма да бъде победен този октопод, най-зъл и най-коварен. Но битката трябва да започне, с недомлъвки и половинчатости, с палиативни полумерки нещо добро не може да се постигне, а агонията ще продължи.

Но къде са бъдещите борци за свобода и достойнство сред страдалците на бюрократичния произвол и диктат? Хей, приятели, защо спите?! Не е ли вече време да се събудите и да разклатите ярема?!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Идеите на поколението на свободата

Манифеста на протеста (2)

(Продължението на Едно недоволно поколение - поколението на свободата - се събуди за граждански живот)

ГЕОРГИ ДЕЯНОВ

Дългоочакваните изневиделица връхлетяхме. Някои се стреснаха. Пречим на статуквото. Веднага се опитаха да ни разединят, да отклонят вниманието и да ни насочат едни срещу други. Реактивното манипулиране няма да се случи. Няма да ви оставим да повторите лъжата си 100 пъти. Изключваме телевизора. В интернет няма кой да ни излъже. Там има електронно гласуване срещу неистината. Хиляди зорки очи разобличават, на жалките опити за манипулация се смеем с посочване. Прозрачността, свободата на мнението и обмяната му е неразбиваема антивирусна програма срещу лъжата.

Опитват се да ни изтласкат встрани, надолу, в гората, навън. Не и нас, не и този път. Засадихме и цветя символи в центъра. Садим и дървета, раждаме деца. Като заявка за постоянство и решителност. В гората и планината ходим, за да се възстановяваме, забавляваме и спортуваме. Навън – за да съберем сила и опит. Надолу протягаме ръка, за да издърпваме. Иначе живеем в тук и сега, в центъра на обществото. И отказваме да живеем зле.

Срещите ни са ценни. Заедно сме и се зареждаме положително. Този път е различно. Спояваме се химически. Алтернативата на това да си с нас е да се прибереш и да пуснеш новините, за да те програмират кой си и за какво се бориш. Ще научиш, че си хулиган, еколог, среден на ръст терорист, и че си се объркал. Не вярваме, че изборът е между това да си мълчиш или да си нахален и да вдигаш щанги. Ще се напънат да те убедят, че врагът е този до теб, а не развилнелият се монопол, който ви мачка и двамата. Ще пропуснат да говорят за свобода, откритост и еднакви правила за всички. Няма да има вест за разбиването на монопол. После ще ти пуснат и сериал.

Медиите облъчват със зомби информация, защото си мислят, че обслужват зомбита, хора се превръщат в зомбита от медийно недохранване с нормалност. Не влизаме в порочния кръг. Създаваме среда за истинския дебат, където събуждането протича със скоростта на истината.

Печелим от възможността за разумно и неограничено състезание на идеи. В свободното ни общуване най-ценните, най-ефективните мисли се чуват, а лъжата и вредността потъват. Искаме мирна конкуренция и във всички останали сфери – икономика, която да ври и кипи. Пространство за реализация на талантите си. Не очакваме държавата или олигарсите да построят една фабрика и една тръба, и да ни хранят. Очевидно това произвежда постна трапеза. Искаме благоприятни условия, в които да изградим хиляди фабрики и сами да се храним. Никой не знае по-добре от нас от какво имаме нужда. Взимаме си живота обратно.

Няма да свършваме нашия протест преждевременно. Очаква се медиите да показват оредяващи редици, журналисти искат да задоволят извратеното желание на много да бъде дръпнат в калта и нашия полет. Парализата от немощност да се мисли различно и да се осъществи промяна се разкривява в копнеж и ние да се разотидем. Разбираме агресивно комплексираните от неуспеха си по управление на промяната недоносени граждани. Заедно с всички останали се борим и за тях.

Нашият бунт е съвременен. Прагматичен. Той е на осъзнаването, че нормалността идва от правилата на играта. Игра без край, чиято цел е подобряване на условията на живот. Засега, за цялата документирана човешка история, най-добре се справят обществата, които най-ефективно се борят срещу привилегии и злоупотреби с монополи. Няма хапче. Няма нирвана, подобряването е процес. Протестът ни е постоянен – движение към все повече и повече прозрачност, равноправност и състезание. Не е сложно. Връстниците ни от други времена са работили под много по-голям стрес по техните революции.

Еволюционери сме. Не допускаме промяна на фокуса на обществения дневен ред от важната тема. За всяка една новина, действие, закон, случка съдим по прост показател – води ли към повече отворен достъп или представлява застопоряване и раздаване на привилегии за деня на монополиста. Първо бутаме олигарсите да се търкалят надолу от планината. Разчистваме горе, защото е важно да запазим привилегированата си гледна точка. Широтата на възгледите. Отвисоко се вижда надалеч и сиво не се забелязва. Случва се и осъзнаване на неизбежности. Губи се страхът.

Изстискваме момента и живеем пълноценно. Демитологизираме. Обичаме да наричаме нещата с истинските им имена. Чистим определения, имена, чието старателно оплескване с кал е част от увековечаването на робството. Гледаме различно на нещата. Няма наивност, модерни сме. Не хабим енергия по вълнения относно детайли. Да се съди по прически, цвят на кожата, хобита, биографии е загуба на време. Протестът не е срещу правителства, а срещу действия. Няма вечно бели или вечно черни личности и организации. Оценяват се делата. Не е важно дали премиер-министърът е сърфист на десетилетието, а какво реално върши за прехода. Подкрепа за всички стъпки, които ни приближават до прозрачност и конкуренция.

Избираме да живеем Европа. Миналото на развитите страни е нашето настояще. Анализираме опита им, пропускаме грешките им и прилагаме най-доброто. Горди сме да работим заедно. Днес извоювахме реална победа. Обединени сме. Имаме влияние, завинаги вече ще участваме във вземането на решения. Съобразяват се с нас. Вече сме част от играта. Факт. Ние сме най-новият олигарх.

Без агресия. С дискусия.

Изправени сме, говорим открито за решения. Разбираме се. Използваме оптимално знанията и уменията си. Намираме в разговор смисленото решение, водещо до отваряне на достъпи и устойчиво развитие. Никой не е по-умен от хиляди хора. Действията ни са заразни. Ние сме силен гравитационен център. Започваме да огъваме времето и пространството в наша полза. Една по една се трошат лъжите и манипулациите.

Привличаме неудържимо, защото сме прави. Знаем какво трябва да се направи и как. Заемаме се да изградим богата и разнообразна мрежа от групи във всички сфери на стопанството, политиката, обществото, които да алармират при нарушаването на интереса на гражданите. Победите ще са много. Нормалността става ежедневие и чувството е приятно.

Най-активните, особено специалистите с умения и виждане за архитектурата на първоначалната интернет-платформа за организация, моля да се обадят на most.orlov@gmail.com, за да обменим идеи и да действаме.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Директор на училище обяви гладна стачка в знак на протест против политическите репресии и уволнения в образованието

В блога на г-н Райчо Радев, философ, с когото се познаваме лично от много време, който също от години е директор на Спортното училище "Олимпиец" в гр. Перник чета, че колегата ми е обявил гладна стачка в знак на протест срещу политическите репресии и уволнения в образованието, в частност и срещу кампанията по неговото собствено уволнение по политически причини. Интересно е, че компанията, която се води срещу него, по време точно съвпадна с кампанията по моето дискредитиране като преподавател, водена от директорката на училището, в което аз работя. Преди време се получиха известия, че са уволнени преподаватели по философски дисциплини в училища в Сливен и в някои други градове.

Разбира се, изцяло съм солидарен с исканията на протеста, който е обявил колегата ми Райчо Радев - и ще го подкрепя с всичко, с което мога. Надявам се, и други хора ще го подкрепят, да се надяваме, че и медиите ще реагират, та евентуално ръководните фактори в днешното управление на ГЕРБ, към които той се обърна преди време с Открито писмо, ще си изпълнят предписаните от закона задължения и ще отговорят на писмото му. И ето, като начало препубликувам текста, с който г-н Радев обявава своя опасен протест:

ОБЯВЯВАМ

ГЛАДНА СТАЧКА

В ЗНАК НА ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УВОЛНЕНИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО И АКЦИЯТА НА НАЧАЛНИКА НА РИО-ПЕРНИК ЗА МОЕТО ПОЛИТИЧЕСКО УВОЛНЕНИЕ

Днес 21.06.2012 г. от 14.00 ч. обявявам гладна стачка с присъствие на работното си място (ще изпълнявам служебните си задължения), срещу политическите уволнения в образованието и акцията на началника на РИО Перник Ваня Коконова за моето политическо уволниние и за отмяна на настоящата тенденциозна проверка по „сигнал и становище“, поредна стъпка към моето политическо уволнение.

Гладната ми стачка е протест против политическите уволнения в образованието и психическия тормоз, който ми наложи Началникът на РИО-Перник от 14.02.2012 г. - и който продължава и до днес с цел моето политическо уволнение. В писмата, с изтекъл срок за отговор, до Бойко Борисов, министър-председател (вх.№ 18.00-82/07.05.2012 г.) и Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката (вх.№ 0601-677/07.05-2012 г.) съм доказал, че началникът на РИО Перник провежда акция за моето политическо уволнение. Писмото до премиера, което е аналогично и до министъра, е публикувано в блога ми. Фактът, че началникът не намери основание да ме уволни, говори, че този тормоз е неоснователен.

Първата проверка (от 14 до 24.02.2012 г - по донос) в акцията на началника на РИО-Перник г-жа Коконова не успя да постигне целта си. След завръщането ми на 18.06.2012 г. от болничен отпуск, поради тревожно-депресивно заболяване, предизвикано от тази акция, вчера 20.06.2012 г. лично тя започна нова проверка (по нов, поръчан или непоръчан, донос срещу мен), заедно с двама експерти от РИО Перник (това, в което се превърна РИО Перник ми прилича на репресиван апарат от близкото минало и на средновековен инквизиторски орган – за неудобните директори). Началникът лично влезе да провери учебния ми час по Етика и право и лично проведе писмена анкета с учениците. Недвусмислено е съвпадението на настоящата тенденциозност с тази от февруарската проверка.

Не ми остана друг вариант за гражданско противодействие, освен гладна стачка.

Ще прекратя гладната си стачка при следните условия:

1.Началникът на РИО Перник да отмени заповедта си за настоящата тенденциозна проверка по „сигнал и становище“;

2.Началникът на РИО Перник да прекрати акцията си за моето политическо уволнение;

3. Г-н Борисов и г-н Игнатов да отговорят на писмата ми, посочени по-горе и да предприемат действия за прекратяване на политическите уволнения в системата на образованието.

Прилагам текста „Активната гражданска ангажираност“, от който желаещият може да разбере защо трябва да бъдем активно ангажирани граждани.

РАЙЧО РАДЕВ

Директор на Спортно училище „Олимпиец“-Перник

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.