Истината ни прави свободни

четвъртък, 5 юни 2014 г.

Обмяна на мисли за онова "страшно и опасно нещо", наречено свобода



По вчерашната публикация със заглавие За верния подход във възпитанието и образованието във Фейсбук се е получил любопитен и многозначителен отзив на един човек, типичен българин, който не вярва много-много на "западната измишльотина", на "проклетията", наречена свобода; наложи се да коментирам възражението му; ето какво се получи:

Димитър Митев каза: Г-н Грънчаров ни казва, че понеже да си родител и учител е твърде отговорно, изходът е да "освободим" децата си. Няма нужда да ги предпазваме от грешки, нито дори да им казваме какво е грешка... Страшен съвет! Буквално.

Гаяне, нима споделяш подобни възгледи или просто многословието или наличието на "правилните" думи е скрило за теб смисъла на това изказване?

Елена Петкова каза: Димитър, колегата Грънчаров е философ и учител. Предполагам, че не е имал предвид непознаването на категориите добро-зло, светло-тъмно, красиво-грозно.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Митев, да, прав сте, "свободата е страшно и опасно нещо", цитирам Достоевски. Затуй повечето хора се чудят на кого да прехвърлят този тежък дар на свободата, с който това същество се ражда, пак цитирам Достоевски. Със свободата трудно се живее, но за сметка на това се живее достойно. Вие страдате за загубата на контрол от страна на родителя спрямо детето, а аз пък Ви казвам: един родител е спокоен за бъдещето на детето си само когато е стигнал до нивото да му има доверие, че е способно да се справя само. Без свобода дотук не се стига.

Да направиш детето си зависимо означава да го направиш нещастно. Между свободния родител и свободното дете, или между детето и родителя, които не игнорират свободата, възникват прекрасни отношения, при които те си влияят помежду си стократно по-ефективно, отколкото благодарение на външния контрол, който на Вас се вижда панацея. Темата е голяма, но бих си позволил да Ви посъветвам да не изпитвате толкова голямо недоверие към свободата: без свобода нищо добро не е било постигнато на този свят. А благодарение на свободата си сме сътворили и постигнали всичко, да, на нея дължим всичко.


Вярно, у нас разбиращите позитивния смисъл на свободата хора са малко. Оттук иде и недоверието към свободата, на тази база сме стигнали и до дереджето, на което сме сега: най-бедни и най-унизени сме. Докато народите, сред които свободата е нещо най-желано, просперират във всички отношения, радват се и се наслаждават на всичките й така превъзходни дарове и плодове.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ