.jpg?token=19d615ec057bf7c6147f2f6b5588be3d)
Из: Вече няма висше общество и народ. Има бедно простолюдие и богато простолюдие, Автор: Николас Гомес Давила
Николас Гомес Давила е роден на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния елит и макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома. Резултатът от толкова много четене и размишления излиза през годините в няколко тома афоризми (Notas, 1954; Escolios a un Texto Implícito, 1977, Nuevos Escolios a un Texto, 1986, и др.), част от които ви предлагаме тук.
Комунистът е човек, който иска държавата да му осигури статуса на буржоа.
...
Модерният човек не обича, но търси убежище в любовта, не се надява, но търси убежище в надеждата, не е вярващ, но търси убежище в догмите.
...
Модерният свят не може да бъде наказан. Той е наказанието.
...
Преди двеста години е било в реда на нещата да вярваш в бъдещето без да бъдеш кръгъл глупак. Кой може обаче да повярва днес на актуалните прогнози, предвид факта, че именно ние сме блестящото бъдеще на вчерашния ден?
...
Идеята за "свободното развитие на личността" изглежда достойна за възхищение, докато не попаднеш на някого, чиято личност се е развила свободно.
...
Всяка цел, различна от Бога, ни опозорява.
...
Варварско е обществото, в което възрастта на културата и възрастта на духа не съвпадат.
...
Всеки индивид с "идеали" е потенциален убиец.
...
Да "принася полза на обществото" е претенция (или оправдание) на проститутката.
...
Разум, прогрес, справедливост са трите теологически добродетели на глупака.
...
Обществото на бъдещето: робство без господари.
...
Буржоазия е всяка група от индивиди, недоволни от това, което имат, и доволни от това, което са.
...
Човекът живее със своите проблеми и умира от техните решения.
...
Порокът, който измъчва десницата, е цинизмът, а левицата - лъжата.
...
Нито един политик не може да казва истината тогава, когато електоратът слуша с внимание.
...
Лявото не винаги убива, но винаги лъже.
...
Фалшифицирането на миналото е методът, който лявото използва, претендирайки, че твори бъдеще.
...
Индивидуализмът е люлката на простащината.
...
Модернистичната жажда за оригиналност кара посредствения творец да вярва, че тайната на оригиналността се състои просто в това да бъдеш различен.
...
Свободата на демократа не се състои в това да може да каже всичко, което мисли, а да не трябва да мисли всичко, което казва.
...
Умният човек не живее никога в посредствена среда. Посредствена среда е онази, в която няма умни хора.
...
Човекът предпочита да се оправдава с вината на другите вместо със собствената си невинност.
...
Духът расте навътре.
...
Историята не разкрива безплодието на действията, а суетата на намеренията.
...
Да възпиташ човека означава да осуетиш "свободната реализация на личността му".
...
Всички доказателства, подобно на всички сбъднати мечти, разочароват. Несигурността е най-добрият климат за душата.
...
Демонът разбира всичко, но не създава нищо.
……….
Християнството се противопоставя на баналните изисквания на човешкия разум - за да удовлетвори по-добре дълбоките въжделения на неговата същност.
...
Модерното общество си позволява лукса да търпи всички да говорят каквото си искат, защото днес по същество всички мислят еднакво.
...
Предаността към комунизма е ритуалът, позволяващ на буржоазния интелектуалец да пречисти лошата си съвест, без да се отрича от буржоазната си същност.
...
Нашият век затъва бавно в едно тресавище от сперма и лайна. Ако искат да разнищят актуалните събития, историците на бъдещето ще трябва да си сложат ръкавици.
...
Да се греши е човешко, да се лъже - демократично.
...
В епохата на аристокрацията онова, което има стойност, няма цена; в епохата на демокрацията онова, което няма цена, няма стойност.
...
Левицата се смята за преследвана когато не е заета с това да преследва някого.
...
Глупакът е едно почти неудържимо изкушение.
...
Можем да простим на хората това, което правят, но не и това, което са.
...
Народът никога не избира. В най-добрия случай само ратифицира.
...
Който плува срещу течението, той няма повод да лъже.
...
Бог е неудобство за модерния човек.
...
Много хора обичат човечеството само за да забравят Бог с чиста съвест.
...
Модерният човек унищожава много повече, когато строи, отколкото когато руши.
...
Сексът не решава дори сексуалните проблеми.
...
Модерният човек си мисли, че е свободен, защото се въздържа да докосва стените на тъмницата си.
...
Не съществува глупава идея, в която модерният човек да не може да повярва, стига така да избегне да вярва в Христос.
...
Диалогът между комунистите и християните стана възможен, когато комунистите започнаха да изопачават Маркс, а християните – Господ.
...
Вярващият знае как да се съмнява, а невярващият не знае как да вярва.
...
Това, което ни отдалечава от Господ, е не чувствеността, а абстрактността.
...
Да обичаш означава да кръжиш неуморно около непристъпността на любимия.
...
Двете крила на интелигентността са ерудицията и любовта.
...
Тъкмо за вкуса трябва да се спори. Останалите заблуждения са второстепенни.
...
Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя. Диаметърът на концентричните вълни, които се образуват, зависи от размерите на блатото. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
