tag:blogger.com,1999:blog-36920576081564441372024-02-21T11:34:11.389+02:00СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯИстината ни прави свободниАнгел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.comBlogger1954125tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-68651249640623165412023-05-06T06:34:00.003+03:002023-05-06T06:34:37.440+03:00Българи и българки, кога ще изхвърлите от главите си тъй злотворните русофилски глупости и лъжи за нашата история?<p><a href="https://scontent.fsof9-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/344893782_986360322534268_8261305857875955909_n.jpg?stp=dst-jpg_s640x640&_nc_cat=106&ccb=1-7&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=AxHw1DFVPa4AX-hhdbV&_nc_ht=scontent.fsof9-1.fna&oh=00_AfBO5rLoAG4Za5F5XYhmKolSosxuQDUq8WkEi1uOkfh9TQ&oe=645AE506" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em; text-align: center;"><img border="0" data-original-height="640" data-original-width="505" height="915" src="https://scontent.fsof9-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/344893782_986360322534268_8261305857875955909_n.jpg?stp=dst-jpg_s640x640&_nc_cat=106&ccb=1-7&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=AxHw1DFVPa4AX-hhdbV&_nc_ht=scontent.fsof9-1.fna&oh=00_AfBO5rLoAG4Za5F5XYhmKolSosxuQDUq8WkEi1uOkfh9TQ&oe=645AE506" width="723" /></a></p><p></p><div dir="auto"><div class="x1iorvi4 x1pi30zi x1l90r2v x1swvt13" data-ad-comet-preview="message" data-ad-preview="message" id=":R58qlbql5l5bb9l5qq75b5klbaH2:"><div class="x78zum5 xdt5ytf xz62fqu x16ldp7u"><div class="xu06os2 x1ok221b"><span class="x193iq5w xeuugli x13faqbe x1vvkbs x1xmvt09 x1lliihq x1s928wv xhkezso x1gmr53x x1cpjm7i x1fgarty x1943h6x xudqn12 x3x7a5m x6prxxf xvq8zen xo1l8bm xzsf02u x1yc453h" dir="auto"><span style="font-size: medium;"><div class="xdj266r x11i5rnm xat24cr x1mh8g0r x1vvkbs x126k92a"><div dir="auto">... На Берлинския конгрес се узаконяват предварителните договори за съдбата на Балканите между Русия и Великобритания - известния Лондонски договор и между Русия и Австро-Унгария - Райхщатско споразумение. Франция и Италия са били пас, а единственият ни застъпник е бил Бисмарк. (Из коментар на Иван Тотев) <a href="https://aig-humanus.blogspot.com/2023/05/blog-post_26.html" target="_blank"><b>(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)</b></a></div></div></span></span></div></div></div></div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-57019668661353012012022-01-02T10:48:00.003+02:002022-01-02T10:48:52.488+02:00РЕАНИМАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯТА: Кога безразличните стават граждани?<div style="text-align:center;"><div style="margin:8px 0px 4px;"><a href="https://www.calameo.com/books/0067871545ad54707790f" target="_blank">Reanimacia na demokraciata</a></div><iframe src="//v.calameo.com/?bkcode=0067871545ad54707790f" width="300" height="194" frameborder="0" scrolling="no" allowtransparency allowfullscreen style="margin:0 auto;"></iframe><div style="margin:4px 0px 8px;"><a href="http://www.calameo.com/">Publish at Calameo</a></div></div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-7206023667004187482021-03-31T14:31:00.002+03:002021-03-31T14:31:49.456+03:00Коя е Маца-Писана Зеленооката Красавица?<p> <a href="https://sun9-52.userapi.com/impg/vSQms13ot-_uefGtxj4QauyGAeiWQ-dbrAX3CA/EGxtXGRKuCo.jpg?size=1280x960&quality=96&sign=dac09b5e10328e00f9331d2cf57c9a1b&type=album" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em; text-align: center;"><img border="0" data-original-height="600" data-original-width="800" height="558" src="https://sun9-52.userapi.com/impg/vSQms13ot-_uefGtxj4QauyGAeiWQ-dbrAX3CA/EGxtXGRKuCo.jpg?size=1280x960&quality=96&sign=dac09b5e10328e00f9331d2cf57c9a1b&type=album" width="743" /></a></p><br /><span style="font-size: medium;"> <span style="background-color: white; font-family: -apple-system, BlinkMacSystemFont, Roboto, "Helvetica Neue", Geneva, "Noto Sans Armenian", "Noto Sans Bengali", "Noto Sans Cherokee", "Noto Sans Devanagari", "Noto Sans Ethiopic", "Noto Sans Georgian", "Noto Sans Hebrew", "Noto Sans Kannada", "Noto Sans Khmer", "Noto Sans Lao", "Noto Sans Osmanya", "Noto Sans Tamil", "Noto Sans Telugu", "Noto Sans Thai", sans-serif, arial, Tahoma, verdana;">Писана Зеленооката Красавица... <a href="https://aig-humanus.blogspot.com/2021/03/blog-post_940.html" target="_blank"><b>(Прегледай ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)</b></a></span></span>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-10708808044704792782020-11-17T09:16:00.005+02:002020-11-17T14:51:07.074+02:00Какво изповядва един боледуващ философ?<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://bntnews.bg/f/news/b/1052/14551a62d0931d1f03df8866f89542c3.jpeg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="600" data-original-width="800" height="455" src="https://bntnews.bg/f/news/b/1052/14551a62d0931d1f03df8866f89542c3.jpeg" width="606" /></a></div><br /><p><b><a href="https://aig-humanus.blogspot.com/2020/11/blog-post_53.html" target="_blank"> (ЧУЙ ВИДЕОБЕСЕДАТА В КЛИПЧЕТО)</a></b></p>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-89686091742764753472020-10-14T08:56:00.003+03:002020-10-14T09:04:49.875+03:00Кога животът ми е наистина пълноценен?<p></p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://i.pinimg.com/originals/76/57/6d/76576d194f1050060cd075727550a993.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="348" data-original-width="480" height="407" src="https://i.pinimg.com/originals/76/57/6d/76576d194f1050060cd075727550a993.jpg" width="562" /></a></div><br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><p><b>Как живея?</b> - питате ли се понякога така? <b>Нима животът ми ще бъде такъв, какъвто си го направя сам?</b> <b>Избор на живот: как се прави това?</b> Или какво е това жизнена стратегия, от какво зависи, кои са факторите, с които трябва да се съобразяваме, кои са нравствените принципи, от които можем да се ръководим, кои са алтернативите, между които избираме и пр. - тези са някои от моментите, които засягам в това свое изложение.<b> </b><a href="https://aig-humanus.blogspot.com/2020/10/blog-post_47.html" style="font-weight: bold;" target="_blank"><b>(Прочети ЦЯЛОТО ВЪВЕДЕНИЕ И ЧУЙ БЕСЕДАТА НА ВИДЕО)</b></a></p><p></p>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-102922298257441892020-10-06T08:15:00.002+03:002020-10-06T08:17:15.061+03:00Може ли мъж да разбере жена - и жена да разбере мъжа?<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://sanovnik.bg/files/lib/600x350/malchi_i_slushai.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="350" data-original-width="600" height="361" src="https://sanovnik.bg/files/lib/600x350/malchi_i_slushai.jpg" width="619" /></a></div><br />Темата за отношенията между мъже и жени е вечна тема за нас, човеците. Предлагам "некои съображения" по тази тема. Те всъщност са покана за по-сериозен разговор. <b><a href="https://aig-humanus.blogspot.com/2020/10/blog-post_94.html" target="_blank">(ЧУЙ ВИДЕОБЕСЕДАТА)</a></b><p></p><div><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://cdn.marica.bg/images/marica.bg/168/640_168560.jpeg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="415" data-original-width="640" src="https://cdn.marica.bg/images/marica.bg/168/640_168560.jpeg" /></a></div><br /><div><br /></div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-86394028627956325402020-10-02T08:02:00.001+03:002020-10-02T08:02:13.110+03:00Що е доброта - и как ставаме добри или лоши?<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://i.ebayimg.com/images/g/3ZgAAOSw0ZJaj7O8/s-l640.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="640" data-original-width="446" src="https://i.ebayimg.com/images/g/3ZgAAOSw0ZJaj7O8/s-l640.jpg" /></a></div><br /><p></p><p>"По природа", "по рождение" ли сме си добри или такива ставаме впоследствие, благодарение на подходящо възпитание? Съществува ли абсолютно добро? Или е напълно възможно доброто за едни хора да е зло за други, сиреч, колкото човеци, толкова и истини за добро и зло да съществуват? <a href="https://aig-humanus.blogspot.com/2020/10/blog-post_2.html" target="_blank"><b>(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ И ЧУЙ БЕСЕДАТА В КЛИПЧЕТО)</b></a></p>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-67476002755255757972020-10-01T06:38:00.005+03:002020-10-01T06:45:23.215+03:00Може ли на учител да забраниш да учителства?<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://podtepeto.com/uploaded/images/20170526_114937.jpg" style="display: block; padding: 1em 0px; text-align: center;"><img alt="" border="0" data-original-height="360" data-original-width="640" src="https://podtepeto.com/uploaded/images/20170526_114937.jpg" width="600" /></a></div><div><br /></div>
Разказвам накратко своята история и ситуацията, в която съм сега. Остракиран съм от държавното образование. Властта се опитва да ме убие. Да, най-убийствени за учителя са униженията, единственият начин да убиеш един учител е като го подложиш на нетърпими унижения (примерно да няма средства за съществуване и всеки ден да се унижава някак да ги изработва с неподходящ за него труд!). <a href="https://aig-humanus.blogspot.com/2020/10/blog-post_23.html" target="_blank">(<b>Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ И ЧУЙ ВИДЕОКОМЕНТАРА</b>)</a><div><br />
<div class="separator" style="clear: both;"><a href="https://podtepeto.com/uploaded/images/20170526_114945.jpg" style="display: block; padding: 1em 0px; text-align: center;"><img alt="" border="0" data-original-height="360" data-original-width="640" src="https://podtepeto.com/uploaded/images/20170526_114945.jpg" width="600" /></a></div></div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-80866044680836907792020-09-09T07:14:00.002+03:002020-09-09T07:18:31.565+03:00Какво прави свободният човек?<iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/s0kUNAAqTA0" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture" allowfullscreen></iframe> <a href="https://aig-humanus.blogspot.com/2020/09/blog-post_74.html" target="_blank"><b>(Гледай ЦЯЛОТО ПРЕДАВАНЕ)</b></a>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-28161184305424864052020-08-28T16:47:00.001+03:002020-08-28T16:47:22.963+03:00Какви промени са нужни в българското образование и как те следва да бъдат направени?<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEivU3mNGs6I3SuRQoOpb2l2AIteLmP5UKbZHkS4HM-s1YWwlYN5uL27Espms6gsR0Y4NX5gRduMw2dRqv6MdNbX4U5x2EdGyAk2sf0u723KbZfG_xqNz_BgaU5gzMhoWkZYU13fiJXGxrg/s1600/1111.JPG" imageanchor="1"><img border="0" data-original-height="720" data-original-width="492" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEivU3mNGs6I3SuRQoOpb2l2AIteLmP5UKbZHkS4HM-s1YWwlYN5uL27Espms6gsR0Y4NX5gRduMw2dRqv6MdNbX4U5x2EdGyAk2sf0u723KbZfG_xqNz_BgaU5gzMhoWkZYU13fiJXGxrg/s1600/1111.JPG" /></a><br />
<br />
Във връзка с ето това:<br />
<br />
<b>Asen Alexandrov:</b> Ако някой (родител, учител, ученик, гражданин) може да опише най-правилния начин за обучение през новата учебна година и аз не мога в следващите 30 секунди да посоча поне 5 сериозни възражения, подкрепени с опит от други държави, Кодекса на труда, статистика на социалното и икономическо министерство, НСИ и НОИ или сериозни медицински, психологически и педагогически изследвания, петиции и постове в социалните мрежи и т.н. веднага получава от мен 5000 лева и основавам инициативен комитет за издигането му за следващ Министър на образованието. <br />
<br />
Написах там следния коментар:<br />
<br />
<b>Ангел Грънчаров:</b> Г-н Александров, искате "най-правилния начин за обучение през новата учебна година"; и казвате, че ще го опровергаете за 30 секунди и прочие; е, аз в последните години се постарах да обясня какви промени са нужни в българското образование и как те следва да бъдат направени; представих разбиранията си пределно понятно, ясно и в съвсем човечна форма. Понеже, виждам, се вълнувате от тия проблеми, Ви давам линк, за да разлистите, ако искате, въпросните мои книги. Всичко добро Ви желая! (Недейте да смятате, че искам да ме награждавате или да ме предлагате за министър, в Мутроландия такива като мен министри не стават...) <br />
<br />
<a href="http://humanus-fen.blogspot.com/2012/05/blog-post.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><span style="font-weight: bold;">ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ</span></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2012/05/blog-post_2225.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><span style="font-weight: bold;">ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ</span>-2</a><span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;"> </span><span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px; font-style: italic;">(Приложения)</span><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2013/03/blog-post_3346.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;">Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: <b>ПРЕПОДАВАНЕТО</b></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2013/03/blog-post_3327.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;">Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: <b>ДИСЦИПЛИНАТА</b></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2014/04/blog-post_18.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК</b></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<a href="http://humanus-fen.blogspot.com/2012/08/blog-post.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>Ние не сме тухли в стената!</b></a><span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;"> </span><i style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;">(Есета за освобождаващото образование)</i><span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;"></span><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2013/10/veritas-odium-parit.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>VERITAS ODIUM PARIT...</b></a><span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;"></span><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2014/01/blog-post_8699.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище</b></a><span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;"> (</span><i style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;">В контекста на общата ситуация на българския живот</i><span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">)</span><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2015/07/blog-post_953.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"</b></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2014/11/blog-post_70.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>Изкуството да си учител</b></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2014/12/blog-post_94.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>Експеримент по свобода</b></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2015/06/blog-post_47.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>За НЕздравомислието</b></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2015/06/blog-post_920.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>За духовните неща с българска специфика</b></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.bg/2016/08/blog-post_44.html" style="background-color: white; color: #cc6611; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;"><b>ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО</b></a><span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;"> (</span><b style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;">Как се прави демократично училище?</b><span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">)</span><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.bg/2015/11/blog-post_35.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР</b></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="http://aig-humanus.blogspot.bg/2016/01/blog-post_407.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>Реформа на НЕобразованието</b></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="https://aig-humanus.blogspot.bg/2017/08/7.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА</b></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="https://aig-humanus.blogspot.bg/2017/08/blog-post_66.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ</b></a><br />
<br style="background-color: white; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px;" />
<span style="background-color: white; font-family: "arial" , "tahoma" , "helvetica" , "freesans" , sans-serif; font-size: 13.2px;">● </span><a href="https://aig-humanus.blogspot.bg/2018/02/blog-post_81.html" style="background-color: white; color: #1177cc; font-family: Arial, Tahoma, Helvetica, FreeSans, sans-serif; font-size: 13.2px; text-decoration-line: none;"><b>Венелин Паунов</b>: най-добрият училищен мениджър, когото познавам</a><br />
<br />
<b>Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...</b>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-72635734392539510922020-01-03T07:27:00.002+02:002020-01-03T07:27:27.062+02:00Всички видеоклипове от поредицата за началото на прехода след 10 ноем. 1989 г.<a href="http://4.bp.blogspot.com/_kfeG5VP3MTA/Sw9Qu0l39sI/AAAAAAAAL6k/bf5imiNdzmg/s1600/pict_20090715PHT58271.jpg" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><img alt="" border="0" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5408630442816960194" src="https://4.bp.blogspot.com/_kfeG5VP3MTA/Sw9Qu0l39sI/AAAAAAAAL6k/bf5imiNdzmg/s320/pict_20090715PHT58271.jpg" style="cursor: pointer; float: left; height: 210px; margin: 0pt 10px 10px 0pt; width: 320px;" /></a><a href="http://humanus-fen.blogspot.com/2009/11/blog-post_3017.html"><span style="font-weight: bold;">Тръгването на българите по пътищата на свободата</span></a> <span style="font-style: italic;">(Пряк линк към мястото, където ще бъдат подреждани клипчетата от тази поредица)</span><br />
<br />
<a href="http://humanus-fen.blogspot.com/2009/11/blog-post.html"><span style="font-weight: bold;">За замисъла на тази поредица и за това как БКП реши да се "отваря" към народа</span></a><br />
<br />
<a href="http://humanus-fen.blogspot.com/2009/11/blog-post_26.html"><span style="font-weight: bold;">Скандалът в ПУ: студенти за първи път поставят искането да отпаднат идеологическите учебни предмети</span></a><br />
<br />
<a href="http://humanus-fen.blogspot.com/2009/11/blog-post_1565.html"><span style="font-weight: bold;">Първият митинг на свободни хора пред Храма</span></a><br />
<br />
<a href="http://humanus-fen.blogspot.com/2009/11/blog-post_1258.html"><span style="font-weight: bold;">Историите около учредяването и началото на Клуба за демокрация в Пловдив</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/26/1-474/"><span style="font-weight: bold;">Случки и преживелици около зараждането на демократичен обществен живот в България след 10 ноември 1989 г.</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/26/2-162/"><span style="font-weight: bold;">Как опитите за „босненски вариант“ за запазване на комунизма у нас чрез кръвопролития бяха надмогнати от демократите</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/26/3-75/"><span style="font-weight: bold;">И кокошките у нас били националистки! (един прелюбопитен и показателен случай)</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/26/4-53/"><span style="font-weight: bold;">Трудната психологическа ситуация в онова време</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/26/6-29/"><span style="font-weight: bold;">Една прелюбопитна „мистична“ история около манастирската камбана в Долна Баня, случила се в първите месеци след 10 ноември 1989 г.</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/27/1-475/"><span style="font-weight: bold;">Всекидневният живот и настроенията в онова преломно време</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/12/06/1-482/" style="font-weight: bold;">Началото на рухването на идеологическия бастион на комунизма</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/27/2-163/"><span style="font-weight: bold;">Гражданското общество тогава се раждаше в големи мъки</span></a><br />
<br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjLdS81aiNZq7urA-BDsLK58WtuNM80O-qKJqLJ0jv5OtQfmciN7awIs1u11j-iV6JWEVomhqf1xS8gW67bbnksQU5J44I1c3SduNBmgtRqGP_I5Msuk1sOcympmzbnvGlo5OxzCvzThlxl/s1600/18-11Miting01.jpg" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><img alt="" border="0" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5408640200197281266" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjLdS81aiNZq7urA-BDsLK58WtuNM80O-qKJqLJ0jv5OtQfmciN7awIs1u11j-iV6JWEVomhqf1xS8gW67bbnksQU5J44I1c3SduNBmgtRqGP_I5Msuk1sOcympmzbnvGlo5OxzCvzThlxl/s320/18-11Miting01.jpg" style="cursor: pointer; float: left; height: 222px; margin: 0pt 10px 10px 0pt; width: 320px;" /></a><a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/27/3-76/"><span style="font-weight: bold;">Как, кои и какви хора ставаха лидери на опозиционните партии и движения</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/27/4-54/"><span style="font-weight: bold;">Призив за покаяние от страна на комунистите, отправен директно в очите им</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/27/6-30/"><span style="font-weight: bold;">Възникването на Движението за възстановяване на духовните ценности и за милосърдие</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/30/1-477/" style="font-weight: bold;">Няколко изразителни истории, случили се в ПУ в самото начало на промяната</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/30/2-165/" style="font-weight: bold;">Крайно гузни, комунистите тогава тихо скърцаха със зъби и се опитваха да хапят подобно на настъпена змия</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/30/3-78/" style="font-weight: bold;">Комунист и морал са две субстанции, осъдени на вечно разделение</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/30/6-31/"><span style="font-weight: bold;">Партията никога не спи и никому за нищо не прощава</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/30/7-14/"><span style="font-weight: bold;">Невижданият подем на духовете и как кукловодите го използваха за своите си цели</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/11/30/9-9/"><span style="font-weight: bold;">Как у нас беше проигран шанса за позорното изритване на комунистите от властта (дек. 1989 г.)</span></a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/12/01/1-478/" style="font-weight: bold;">Размисъл за смисъла на прехода: откъде тръгнахме и докъде стигнахме?</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/12/01/2-166/" style="font-weight: bold;">За цената на „добруването“ на народа ни при социализмо-комунизма</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/12/01/3-79/" style="font-weight: bold;">Кои никога няма да прежалят социализмо-комунизма? (1)</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/12/01/4-55/" style="font-weight: bold;">Кои никога няма да прежалят социализмо-комунизма? (2)</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/12/06/2-167/" style="font-weight: bold;">Предупреждение за възможно най-лошия вариант на развитие на събитията тепърва у нас</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/12/07/01-13/" style="font-weight: bold;">20 години СДС: идеята, същината, истината и каузата на СДС</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/12/07/02-6/" style="font-weight: bold;">Възходите и паденията на СДС, героичният устрем на влюбените в свободата, които промениха България</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/12/07/03-12/" style="font-weight: bold;">Нравствената същност и психологията на редовия седесар</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2009/12/07/04-4/" style="font-weight: bold;">Историята на СДС – непресекваща схватка и жестока битка на кариеристите с идеалистите</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2010/01/10/1-507/" style="font-weight: bold;">Истината за 10 януари 1997 година трябва да бъде съхранена за поколенията</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2010/01/10/2-175/" style="font-weight: bold;">Какво стана през деня на 10 януари 1997 година</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2010/01/10/3-86/" style="font-weight: bold;">Какво стана през нощта между 10 и 11 януари 1997 година</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2010/01/10/4-59/" style="font-weight: bold;">Какво се случи сутринта и през деня 11 януари 1997 година</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2010/01/10/6-34/" style="font-weight: bold;">Как властта беше изтръгната от ръцете на престъпната Столетница</a><br />
<br />
<a href="http://angeligdb.wordpress.com/2010/01/10/6-35/" style="font-weight: bold;">Историческият смисъл на събитията, почнали с 10 януари 1997 година</a><br />
<br />
<span style="font-style: italic;">(Очаквайте продължение)</span>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-11346218146982636462018-05-16T10:09:00.002+03:002018-05-16T10:09:54.125+03:00Философията подготвя делото, което Христос завършва<div style="text-align: justify;"><a href="https://i.ytimg.com/vi/5ZN_QBNx6ps/hqdefault.jpg" imageanchor="1"><img border="0" data-original-height="360" data-original-width="480" height="480" src="https://i.ytimg.com/vi/5ZN_QBNx6ps/hqdefault.jpg" width="640" /></a></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>ПРОРОЦИТЕ И ФИЛОСОФИТЕ</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Хю Нибли, Hugh Nibley (1910 - 2005)</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Един високопоставен учен от Изтока наскоро сподели с автора наблюдението си, че уникалното нещо относно мормоните е това, че те са една неспекулативна религия в света на спекулативните такива. Тази забележителна характеристика утвърждава още веднъж идентичността или родствената връзка на Църквата на Исус Христос на Светиите от Последните Дни с първоначалната примитивна Християнска Църква, която в древни времена също е имала отличителната особеност да бъде неспекулативна религия в един свят напълно „продаден“ на философията. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">По време на настоящите дискусии ние леко се докосвахме, макар и често, до предмета на философията. Това е тема, по която не сме компетентни да коментираме, но това, което можем да направим, е да посочим отношението на ранните християни към философията. Това е едно много интересно нещо при всяко обсъждане на дара на пророчеството, защото ранните християни са обичали да сравняват сигурността и конкретността на тяхната религия на откровения със мъглявостта и разединението на философите, и това е било тяхната любима тема на разговор, както посочихме по-горе. Толкова дълбоко вкоренено в християнското учение била пълната антитеза между философията и истинската религия че, ако цитираме Gilson, „дори през дванадесетия и тринадесетия век, термините philosophi и sancti означавали пълната противоположност между светските възгледи, разработени от човеци лишени от осветлението на вярата и тези на Отците на църквата, които говорели в полза на християнското откровение.“ Така че според християнското предание философията е противоположност на откровението. Но за да избегнем философстването, говоренето само в полза на откровението не е достатъчно: необходимо е именно да се говори чрез откровение; а това Отците за съжаление не са могли да правят. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Един от най-поразителните и убедителни истории, които са достигнали до нас от най-ранните дни на Християнската църква, е историята за обръщането на Климент от Александрия в християнската вярата, описана в неговия труд Clementine Recognitions. Така наречената Школа на Тюбинген е считала този текст за най-ценния летопис за живота на ранната църква след времето на Новия Завет. Неговата стойност е била повишавана или понижавана от различните школи и теолози пропорционално на това доколко е бил в подкрепа или е омаловажавал позицията на техните църкви. Този летопис е лишен от всякакви преувеличения или партизански уклони. Наистина, Rufinus от Aquileia, който го превел на латински в края на четвърти век, казал, че той бил пълен със странни и озадачаващи неща, които никой от църквата по това време не е разбирал и че, в него се проповядвали учения, особено що се отнася до същността на Бог, които били напълно непознати за цървата по времето на Rufinus. Това е едно много силно доказателство, че тук се касае за един действително стар християнски текст, защото бил от естество, което никой не можел да изфабрикува, а откритите през последните осемдесет години папируси напълно потвърждават картината обрисувана в първата част на Climentine Recognitions. Съвсем наскоро R.M.Grant описва този труд на Климент като „любимо нещо за четене в неделя следобед“ сред членовете на ортодоксалната църква през втория век.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Климент разказва, че бил едно сериозно мислещо дете, което още от ранна възраст си задавало големите въпроси на живота: дали ще живее след смъртта; дали е съществувал преди раждането; дали, както казва той, безкрая на времето е било за него просто един покой и тишина през които той не е съществувал и, след това, той никога нямало пак да съществува.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">„Но в ума ми все се въртяха такива неща, пише той, като дали Вселената (mundus) е била създадена? Или, какво е било преди да съществува? Или, дали винаги е съществувала? Защото изглеждаше сигурно, че ако тя е била създадена, тогава тя със сигурност трябва пак да бъде развалена, и ако тя трябва да изчезне, какво щеше да има после?. Ако не настъпи пълен покой и тишина, тогава трябва да има нещо друго напълно извън представите на човешкия ум.“ Ясно е, че Климент не бил глупав. “Затова“, казва той, „Тъй като от ранна възраст бях ангажиран в умствени търсения изпълнен с нетърпение да науча нещо „Аз започнах често да посещавам училищата на философите“ - тъй като си мислех, че те са хората, които би следвало да отговорят на такива въпроси. В предишната дискусия ние вече казахме какво Климент е намерил там: По неговите думи „Изобщо нищо, нищо друго освен едни безкрайни догматични твърдения и също толкова догматични опровержения, формални спорове, майсторски построени силогизми и хитроумни заключения... Никоя от страните обаче не представяше някакви доказателства , които истински да ме убедят вътрешно, защото изявленията и дефинициите на нещата изтъквани като истински или фалшиви, бяха основани не върху действителната същност на нещата или реалната истина, а винаги върху майстoрството и остроумието на хората, които ги изтъкваха“. Но всеки път когато спора вървеше в полза на безсмъртието на душата, аз се насърчавах; но когато изявленията и дефинициите надделяваха към това, че душата е смъртна, аз напусках залата с натежало сърце. Но никоя от страните така и не изтъкна някакво доказателство, което да ме убеди, защото тези твърдения и дефиниции, било верни или грешни, бяха основани не върху реалната същност на нещата, а винаги върху реторичното майсторство и интелектуалните умения на хората, които ги изтъкваха“.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Така че, философите не са могли да го удовлетворят, но са го изплашили: „Според заключенията на някои от философите“, пише той, „аз съм щял да бъда хвърлен в един течащ огнен поток на Pyriphlegethon или Tityus или Ixion или Tantalus, което било едно вечно мъчение в ада (in inferno).” Това, както казва той, много го безпокояло не защото вярвал че това е истина, а поради вероятната възможност все пак да се случи, което непрекъснато му се натрапвало в съзнанието. Интересно е тук да отбележим мимоходом, че това момче е било строго държано „в пътя“ от някои от неговите учители чрез заплахи с пъкления огън, именно огнения inferno (точно думата която Rufinus използва), което изглежда тогава била доктрината на езическите училища преди Християнството да е било чуто в Рим. </div><div style="text-align: justify;">В едно такова състояние на съмнение и смущение, Климент започнал да се заслушва в някои надигащи се слухове за едно странно нещо, което се случвало в Юдея, и тогава един ден той се случил да минава край едно сборище от хора на една християнска улица в Рим: „Имаше един човек застанал на едно често посещавано място в града“ казва той, „който призоваваше хората и им казваше: ‚Чуйте ме, Римляни, Синът на Бога е в Юдейската страна, обещава вечен живот на онези които ще го чуят, при условие че направят някои неща съобразно волята на Онзи, който го е изпратил, именно Бога Отец...‘ Сега този човек, който викаше тези неща към хората беше явно от изтока, евреин по народност, чийто име беше Варнава. Той обяви, че бил един от учениците на този Човек, и че бил изпратен от Него с изричната цел да извести тези неща на всички, които искат да чуят. Като чух това дотук, аз реших да се спра и да се присъединя към тълпата, която го слушаше. Защото можах веднага да забележа, че в този човек не личаха никакви диалектически умения, но говореше просто и без най-малката следа от афективен fukus, съобщавайки нещата, които е чул от Сина на Бог, както и това което е видял. Той не подкрепяше своите твърдения с някакви умели аргументи, а просто призоваваше хората стоящи около него сами да станат свидетели на словата и чудесата, за които им съобщаваше.“</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">„Да, и хората започнаха да надават одобрително ухо на тези неща изговаряни с такава искреност, и с драго сърце се присъединяваха да чуят тази проста проповед. Но сред тях имаше едни, които бяха образовани хора или философи, които започнаха да се смеят на този човек и да го апострофират, замеряйки го с презрителни силогизми и аргументи, като едно неустоимо оръжие срещу него. Но той бидейки невъзмутим и, сякаш считайки острите нападки срещу него като нещо незаслужаващо внимание, дори не ги удостои с отговор, но продължи безстрашно да проповядва нещата, както е бил обещал да прави. В тълпата обаче имаше един млад човек, който продължаваше да прекъсва говорещия, отново и отново, с един и същ въпрос: „Защо комара, едно такова малко същество, е създаден със шест крака и шест крила, а огромния слон няма криле и има само четири крака ?“ Този човек вдигна толкова шум, че накрая Варнава се обърна към него с думите: Ние сме дошли тук според властта (мандата) на Този, който ни изпрати, за да обявим на вас Неговите чудни думи и дела. И в подкрепа на това което казваме, ние не употребяваме предварително изготвени аргументи, но призоваваме за свидетели такива от самите вас“.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Забележете, това било нещо като събрание за даване на свидетелства; като не само Апостолите и учениците на Христос единствени трябвало да дават свидетелства за това, което са видели и чули, но самите обикновени членове на църквата са призовани да правят същото. И те са свидетели, а не спорещи. Това впечатлило и Климент, защото това не било нещо, което се преподава във школите. „Аз съзнавах, че стоях точно там сред тълпата“, докато Варнава продължи да говори, и имаше доста много хора, които чуха каквото той е чул и видяха каквото той е видял. „Сега, това си остава изцяло във вашата власт да приемете или да отхвърлите посланието. Но ние не можем да задържаме необявени тези неща знаейки, че са за ваше добро, но ако ние говорим и вие не го приемете, загубата е ваша. А що се отнася до смешните въпроси , ние бихме могли да отговорим достатъчно лесно, и бихме го направили, ако вие питахте с искрено желание да знаете истината – Имаме предвид онзи въпрос за разликата между слона и комара“.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">След този отговор, всички „умници“ от тълпата се разгневили и започнали да крещят, като се опитали да смъкнат Варнава от мястото му и да го накарат да млъкне, като го наричали луд варварин, защото говорел с акцент. В този момент, самият Климент, изпълнен с чувство за феър плей, с каквото се характеризира цялата първа част на неговия труд Clementine Recoгnitions, но което скоро след това изчезна от Християнските летописи, скочил в мелето и с голяма смелост извикал към тълпата: „Най-вероятно, казах аз, Всемогъщият Бог е скрил от вас Своето намерение, заради това, че по начало сте недостойни – както би могло да се съди за всяка мислеща личност с вашето поведение. Защото когато видите проповедници на Божията воля да дойдат при вас, и тяхната реч не е изпълнена с познатото ви граматическо изкуство, но вместо това те ви казват прости неполирани фрази, така щото всеки който ги чува да може да следи и разбира какво се казва, а вие правите за смях тези служители и посланници на вашето спасение, забравяйки.....че едно познание на истината може да се намери и сред най-простите и грубите човеци; но вие пак няма да я приемете ако тя (истината) не дойде чрез някой от вашия град и с местния ви говор; и това е доказателство, че вие не сте приятели на истината и на философите (търсещите мъдрост) изобщо, но сте едни будали с големи усти, дърдорковци, които си мислят, че истината не може да се изразява прости думи, а само с високоумен и изтънчен език.“ Този начин на говорене от страна на Климент доведе тълпата почти до бунт, и той и Варнава едва успели да се измъкнат.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Изглежда, че по това ранно време, Християнството и философията са били на противоположните страни на оградата, както посочва Gibson – но това нямало да трае дълго. Наскоро S.V.McCasland отбеляза, че „старата неспекулативна концепция за създаването на човека по образа на Бог“ е представлявала първоначалното християнско учение, както се свидетелства от „недвусмислените пасажи на Climentine Homilies”, което ни показва колко рано това учение е изпаднало в немилост. Все пак един от по-съвременните автори, J. Morris е написал следното: „През полувековния период от 130 до 180 година АС, една последователна поредица от университетски преподаватели са публикували една обстойна и елегантна Apologiae на християнството (точно същото нещо, което Климент е заклеймил при езичниците),в която апология има тенденцията да се подчертава значението на Светият Дух (Holly Spirit) или така наречения Logos”. Той отбелязал, че по това време Theophilus от Антиохия „изцяло избягвал да споменава, че Бог е имал Син (точно както ранните църковни служители избягвали да казват,че Той имал тяло), камо ли пък за самото Възкресение. „С пълна безнаказаност и с най-голяма лекота те са си позволявали да извършват насилие над светите писания, казва Eusebius за авторите от тогавашния период, „безгрижно пренебрегвайки първоначалното учение... Никога не се консултирали със светите писания, но усърдно изработвали конструкции от силогизми. ... Те култивирали изкуствата на невярващите и се отдавали на цепещи косъма дискусии върху простата някога вяра на Holly Writ (Светото Писание)”. Те станали имитатори на Сенека, чиято специалност, както я описва Cochrane, е била „да облича в бляскави фрази иначе обикновенните изрази на кух оптимизъм, прекрасните мечти за човешко съвършенство и братството под властта на Цезарите“ – и по-късно, както можем да добавим, под властта на имперската църква (на Константин).</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Justin Martyr, макар да признавал превъзходството на пророчеството пред философията, никога не се е отказвал от своя философски произход, за което бил много горд, и писал надълго за да докаже, че Платон, в края на краищата, е проповядвал същите нравствени правила както Мойсей, и че термина arete‘ на Платон не било нищо друго освен Светият Дух!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">По същото време Irenaeus e обвинявал гностиците (Gnostics) че въвличат философията в църквата. Техните трудове,казва той , „се явяват като кръпки изработени от философите, които не познават истинния Бог, съшивайки в едно една доктрина от различни философски изрезки или парцали украсени с високопарно красноречие. „Всичките атрибути на Бог, отбелязва той, произхождат от философите“, и те излагат с цепещ косъма финес своите твърдения по философските въпроси, вмъквайки, както е било в действителност, и Аристотел, в учението на вярата.“</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">„О, нещастни Аристотеле!“ извиква Tertullian скоро след това, „ти който ги учиш на (християнска) диалектика, на изкуството да доказват или оборват, на хитроумното обръщане на сентенциите, принудени предположения, силни аргументи, противоречащи на тях самите“ Всички ереси са подчинени на философията, казва той: от философите те са взели идеята, че плътта не може да се възкреси - и това е нещо, върху което всички философи са съгласни; и от там те извличат доктрината за нищожеството на материята и от там на такива въпроси като: От къде идва злото и защо? – все едни стари горещи кестени от школите.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Както твърди Tertullian, апостол Павел е бил запознат с философията на Атина и не е бил впечатлен от нея. „Какво общо имат Атина и Йерусалим?, пита той в един прочут епизод „И какво между Академията и Църквата?“</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">През следващия век, Minucius Felix, не вижда никаква разлика между ученията на пророците и тези на философите, заключавайки: че или християните сега са философите, или древните философи са били вече християни“. И Климент от Александрия вижда във философията Божията подготовка на човешката раса за Евангелието: „Философията подготвя делото, което Христос завършва“. И все пак, когато това дело бива завършено, не било философията, а Евангелието което отпаднало от картината, защото Климент никога не споменава Милениума, само бегло засяга второто идване на Христос и алегоризира възкресението. В един нов, но вече известен труд посветен на Климент от Аклександрия, автора Walter Voelker пише: „ При Климент от Александрия, стоиците, платонистите, мистиците и др. постоянно се изтикват или застъпват един друг и често се заплитат в един тесен изход от една иначе безизходна бъркотия“ (Knauel). Ориген е бил също толкова зле, постоянно отхвърляйки старата вяра , както пише Schmidt, в полза на философията. „В този си начин на живот“, пише Porphyry за Ориген, „ той живееше като християнин, което беше подвеждащо, докато според неговите учения за Бог, той всъщност си беше един посветен елинист“. Това беше именно той, който внесе логиката и диалектиката в Църквата – тези две фикс-идеи на западащата античност , от които ранната църква се гордеели, че са се освободили. Това бил именно той, който казал на езичника Celsus, че всички християни не трябва да правят друго освен да изучават философия, ако нямат друго свободно време за да изкарват прехраната си. Ние можем да проследим, стъпка по стъпка, инфилтрацията на философията в църквата, но това е друга история. <br />
<br />
</div><div style="text-align: justify;">Нека обобщим накратко някои от възраженията на ранните християни към философията (случайно същите възражения,които днешните учените отправят към философията):</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">(1) Философите имат постоянни разногласия помежду си. „Не е възможно да се научи нещо истинско от нашите учители“, пише Justin, „които с техните взаимни разногласия ни снабдиха с едно неопровержимо доказателство за тяхното собствено невежество“. Tatian от своя страна казва:„Отделете се от събранията на тези самозвани философи, които не могат да се съгласят дори помежду си“ . Дори езичника Caecilius признава в Octavius на Minucius Felix, “Човек се обърква от многобройните философски секти, което само показва колко далеч от човешката посредственост стои истинското изучаване на божествените неща.“</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">(2) Това означава, че не съществува една надеждна норма във философията, на която всички човеци да се опрат. Логическото мислене би могло наистина да се определи като една такава норма, но тя има един фатален недостатък.: „О, колко мощен е ефекта на логиката при обуславянето на собствения интерес!“ казва Tertullian. И съвременната философия ни е показала, както и изучаването на литературата и историографията преди много време, че когато хората са мислели, че са освободени от всички предразсъдъци при своите решения, цялото тяхно мислене всъщност не само било леко оцветено, но изцяло предопределено от техните регулировки. Те просто няма как да избягат от това. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">(3) Това с което те всъщност си имат работа, са не доказателства, а само мнения. „Те обявяват една доктрина за истина в момента в който тя им се пръкне в главата,“ казва Tatian, и все пак едно кратко обсъждане ще покаже, че най-големите максими на философията могат да се докажат, но всъщност никога не са били доказани: Panta Rhei (всичко тече), Die Welt ist Meine Vorstellung (човека е измерение на всички неща), Cogito ergo sum, и други. Дали човеците, които са изложили тези прочути доктрини, поне са започнали да представят някакви по-изчерпателни свидетелства необходими за тяхното доказване? Върху какво почиват те? В края на краищата, върху личното умствено оборудване на техните създатели!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">(4) От тук следва друго едно постоянно възражение срещу философите, и както Tatian се изразява: „Те са пълни със взаимна омраза, завист и амбиции“. По тази тема, едно огромно количество литература се е изсипала от времето на античността до наши дни. Това е една постановка на човек срещу човек. Спомнете си преживяното от Климент във философските школи: Те спорели безкрайно напред-назад, казва той, и накрая наградата отивала не при истината, а при човека който успявал да изнури опонентите си до отказване. Топката се прехвърляла напред-назад, напред-назад и играта свършвала, когато някой от играчите получавал лапсус в паметта, или се уморявал или бил толкова объркан, че не можел да реагира с достатъчно бърз отговор. Но това, както ранните християни са изтъквали, нямало нищо общо с истината. Това пренебрежение към доказателството и страст към метода е била гаранцията, че те нямало да стигнат до никъде. Terrence и Galbunugus, както ни се казва, спорели четиринадесет дни и нощи върху това дали термина ego има звателен падеж. Защото за всеки въпрос има отговор, казват арабите, и ако някой не може да намери отговор в момента, може да помисли за такъв по-късно. И така въртележката на хамстера продължава да се върти и върти. Когато Erasmus е бил развеждан в Сорбоната, неговият гид го завел в една голяма зала и обявил с тържествен глас: „ В тази зала докторите по философия са диспутирали в продължение на четиристотин години, на което Еrrasmus отговорил „И нещо решили ли са някога?“</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">(5) Един забележителен аспект от незаслужената знаменитост на личностите относно това, какво трябва да бъде безличностното търсене на истината е един прекрасен начин по който философите от всяка ера, повече от всеки човек, показват един неустоим стремеж да се формират в училищата (школите). Плавността на свободния ум (open mind) е едно рядко и моментно нещо в историята на мисленето. Както казва Rashdall относно великото философско движение през дванадесети и тринадесети век: „Дивия изблик на интелектуален плам охладнял много бързо след като изкристализирал в институционалната машина на университетската система“, Ученията на John Dewey, който осъждал тиранията на школите за мислене, скоро изкристализирали в едно ядро, около което пак се създава една школа за мислене – и то много твърда и ортодоксална такава. При повече от всяка друга професия, философите се привързват към школите, които те страстно защитават, и на които те се отдават в безпрекословно подчинение. Socrates си е направил една хитра подигравка за това към последователите на някои от неговите големи приятели-софисти, защото това пълносърдечно преклонение и отдаване към школите е последното нещо в което един човек със свободен ум и мислене може някога да бъде обвинен. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">(6) Но основното възражение на ранното Християнство към философите е това, че ученията им просто са нямали смисъл. „Тъй като Самото Слово слезе при нас от небето“, казва Климент от Александрия,“няма повече никакъв смисъл от това да пътуваме надалеч и да посещаваме човешките школи или пък да ходим до Атина или някъде другаде в Гърция или Йония за да се учим,... Няма нищо на което Самото Слово да не ни е научило, ... отговаряйки на самите въпроси, на които философите са търсели отговори през всичките тези години,“ Сега, или всичките тези мъже... са знаели истината, или не са я знаели, казва Irenaeus, говорейки за философите, защото ако са я знаели, тогава слизането на Спасителя от небето е било напълно безсмислено; .... и ако не са я знаели, тогава защо всички вие... ходите при тях да търсите свръхестествено познание, след като те не познават Бог?“ И Tertullian казва следното: </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">“Те наистина може понякога случайно да се натъкнат на истината, както група хора ходейки пипнешком в мрака и могат случайно да се доберат до правилната пътека, но един християнин, който има откровения от небето, няма извинение да се повери на такова сляпо и ненадеждно водачество.“. С други думи, каквато и заслуга да е имала някога философията в търсенето на познания за Бог, тя е била предшествана вече от откровение от небето. Някой може да не се съгласи с тази присъда, но това със сигурност е било учението на ранните християни. За тях, истинската религия на Исус Христос може да бъде единствено Неспекулативна такава, и това което изглежда от пръв поглед като учудващ дефект на Възстановената Църква, всъщност е една прекрасна реабилитация на нейните пророци. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен... </b> </div><br />
<div style="text-align: justify;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiksSB5vq8BIo2I9GPyzq5aiw41wxxfmi06gS3jXxU2UHNbvsmUo_dGT_9kSiS4UTsGKiSczik_pokIjtw8eEcF9S5NxQ7QHbtZY_oFw0r8V7JowYZ_PRERQ40mPb1bsqonRn8LIR58XNA/s1600/Strastite.JPG" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiksSB5vq8BIo2I9GPyzq5aiw41wxxfmi06gS3jXxU2UHNbvsmUo_dGT_9kSiS4UTsGKiSczik_pokIjtw8eEcF9S5NxQ7QHbtZY_oFw0r8V7JowYZ_PRERQ40mPb1bsqonRn8LIR58XNA/s200/Strastite.JPG" width="138" /></a><span style="color: #336666;"><span style="font-weight: bold;">Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров</span></span> <b>СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ</b> (с подзаглавие <span style="font-style: italic;">Кратка психологическа история на съвременна България</span>),<span style="color: #336666;"><b> </b>изд. <span style="font-weight: bold;">ИЗТОК-ЗАПАД</span>, <span style="font-weight: bold;">2008</span> г., <span style="font-weight: bold;">320</span> стр. </span> Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.</div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-74747501523443768882017-11-29T07:47:00.001+02:002017-11-29T08:44:38.304+02:00Защитната реч пред съда на един остракиран от системата на тъй бляскавото ни образование учител по философия и гражданско образование<a href="http://www.cross.bg/photo_new_gallery/2012/09/27/526fd37cd8931bb57728619008169e10.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://www.cross.bg/photo_new_gallery/2012/09/27/526fd37cd8931bb57728619008169e10.jpg" data-original-height="380" data-original-width="623" height="390" width="640" /></a><br />
<br />
<div align="right" class="MsoNormal" style="text-align: right;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">До Районен съд – гр. Пловдив<o:p></o:p></span></div>
<div align="right" class="MsoNormal" style="text-align: right;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Гражданска колегия, </span><span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">I</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">-ви</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;"> </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">състав<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div align="center" class="MsoNormal" style="text-align: center;">
<b><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">ЗАЩИТНА РЕЧ В ПИСМЕН ВИД<o:p></o:p></span></b></div>
<div align="center" class="MsoNormal" style="text-align: center;">
<br /></div>
<div align="center" class="MsoNormal" style="text-align: center;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">от Ангел Иванов Грънчаров, ищец по гражданско дело № 7330/2017 г.<o:p></o:p></span></div>
<div align="center" class="MsoNormal" style="text-align: center;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">по описа на РС – Пловдив, Гражданска колегия, </span><span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">I</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">-ви</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;"> </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">състав<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Уважаема госпожо Съдия,<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Представям в изискуемия от съда едноседмичен срок своята писмена защита. Ще обособя отделните моменти, на които искам да акцентирам, в точки и подточки:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<st1:place w:st="on"><span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">I</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">.</span></st1:place><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;"> Главната ми теза е, че моето уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 е по изцяло несъстоятелни фалшиви, лъжливи, скалъпени мотиви; доказвам тезата си по следния начин:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">1.) Най-важното „писмено доказателство” на ответната страна са поредицата от т.н. </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">„констативни протоколи”</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, писани от самата директорка при нейните тъй чести посещения на мои часове; тя произвеждаше тия по замисъла си чисто </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">компроматни документи</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> (имащи характера на </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">обидни доноси</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">) със зашеметяваща скорост, ала въпреки наименованието им въпросните документи всъщност са съвсем </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">свободни съчинения</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> на имащата известни увлечения по литературата директорка (иначе е преподавателка по български език и литература). <o:p></o:p></span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> </span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">2.) В тия тъй </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">художествени</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, по-скоро </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">„поетично-лирични” </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">(изпълнени с несъмнен и краен</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;"> експресионистичен</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">субективизъм</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, дори с прекалено много изцяло неприкрити, разголени, предимно абсолютно </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">негативистични</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> чувства и пр.) „протоколи”, представляващи всъщност шедьоври на сътворения от директорката нов жанр на </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">абсурдистката поезия</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, който можем да наречем </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">„административен донос”</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, директорката на ПГЕЕ описва една тъй желана, ала за жалост въпреки това съвсем </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">фантастична </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">и дори</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;"> сюреалистична реалност</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, в която тъй ненавижданият от нея учител по философия е представен като истински идиот, който задава изобретени от самата директорка съвсем глупави въпроси, а пък учениците са описани, тъкмо според тъй сърдечните желания на самата директорка, като открити и страстни поборници за чисто типовото, банално, убийствено скучно казионно „обучение”.<o:p></o:p></span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> </span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">3.) Като чете тия протоколи човек има чувството, че са извадени директно от роман на Франц Кафка, от текст на </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">Йожен Йонеско, на Самюъл Бекет или дори от знаменития роман на Джордж Оруел. Във фабрикуването на тия „протоколи”, имащи като капак на всичко крайно нескопосана диалогична форма, директорката е вложила завидно въображение с намерение да сътвори, казахме, една </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">сюреалистична, абсурдистко-експресионистична действителност</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, отговаряща тъкмо на нейните дълбоки сърдечни копнежи; в този смисъл тия документи може и да имат известна художествена или лирично-поетична стойност, но съвсем не са документ, на който може да се разчита за да се „докаже” каквото и да било, особено пък пред един съд. <o:p></o:p></span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> </span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">4.) Или, всъщност, да, може нещичко все пак да се докаже, но само това, че въпросната администраторка е способна, в увлечението си да изработва компромати-доноси, да стигне дотам, че да извърши истински </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">документни престъпления</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">; между другото директорката на ПГЕЕ е обект на незавършена още </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">прокурорска проверка за документно нарушение</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> по мой сигнал, аз помолих уважаемият съд да поиска информация от прокуратурата за това докъде е стигнала тази проверка, ала това, за жалост, не беше сторено.<o:p></o:p></span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> </span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">5.) В абсолютно същия литературен стил и жанр е написана самата обжалвана Заповед за моето уволнение, която е обект на настоящето съдебно дело; вече имах възможността в исковата си молба да направя обширен анализ на това забележително </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">административно-поетично </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">и</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;"> художествено-фантастично творение</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> на иначе неизявилата се на попрището на истинската литература литераторка-директорка, която, очевидно, със съставянето на тия иначе съвсем новаторски „документи” изглежда иска да заеме някакво, пък макар и съвсем скромно място ако не в самата литература, то поне в историята на тъй забележителните абсурди, сътворени в пределите на намиращата се в агония образователна система на свидното ни отечество (които в нейния случай много често са и обект на </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">съдебно или прокурорско преследване</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">; длъжни сме и тук да отбележим, че твърде известната на обществеността ни директорка на пловдивската ПГЕЕ до този момент няма обжалвана по съдебен ред заповед, която да не е била отменена от съда!).<o:p></o:p></span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> </span></h3>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">6.)<b> </b></span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">В процесната заповед са изредени <b>крайно негативни</b>, чисто субективистични, или, иначе казано, явяващи се израз на <b>изцяло субективна преценка</b> и затова твърде <b>обидни</b> (най-вече за самата тъй увлякла се в чувствата си на неприязън авторка!) прилагателни и „едропанелни” изрази като <i>„хаотичен и непоследователен“, „липса на умение да създаде спокойна атмосфера“, „липса на качества за изграждане на уважение и доверие между учител и ученици”, „липса на умение да привлича вниманието на учениците“, „липса на умение и активност на преподаване“</i>, неподкрепени с доказателства куриозни твърдения от рода на това, че методите ми на преподаване <i>„не кореспондират с чувство на съобразителност и тактичност“</i>, изобщо не е разяснено <b>конкретно</b>, <b>обективно</b> и <b>ясно</b> какво по-точно умение или качество ми липсва – и най-вече не се показва как е установена тази толкова хипотетична, предполагаема или просто приписвана „липса”. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">7.) Със съвсем просто око се забелязва, че това са <b>абстрактни, общи фрази</b>, в този смисъл написаното има пределно<b> </b>субективен<b> </b>и дори<b> </b>фриволен <b>оценъчен характер</b>, тук изобщо не става дума за някакви <b>доказуеми </b>и подлежащи на каквото и да било доказване<b> конкретни</b> и<b> обективни факти</b>; само по този пункт е съвсем правомерно уважаемият съд да отмени заповедта за уволнението ми единствено на това основание – без изобщо да се обсъждат ония гротескови по естеството си напъни на очевидно крайно престаралата се администраторка да „обосновава”, казахме, <b>чисто субективните </b>си и<b> крайно негативистични,</b> уродливи<b> психични фантазми, илюзорни видения </b>и някакви (чисто кафкиански по естеството си!) душевно-сърдечни<b> административни копнежи, химери или блянове</b>.<o:p></o:p></span></div>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> </span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">8.) Тук искам да напомня следното обстоятелство, имащо принципен характер, което </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">правните специалисти</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> по тази материя изрично посочват: </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">основанието за уволнение по т. 5 (чл. 328, ал. 1) от Кодекса на труда<span class="apple-converted-space"> </span><i>"трябва да се преценява винаги<span class="apple-converted-space"> </span></i></span><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">конкретно</span></i><span class="apple-converted-space"><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> </span></i></span><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">и с оглед изискванията на определената трудова функция по конкретното трудово правоотношение"</span></i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">… <i>"това основание за уволнение е<span class="apple-converted-space"> </span></i></span><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">безвиновно</span></i><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, то не може </span></i><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">да се мотивира</span></i><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> с дисциплинарни нарушения"</span></i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">. Изтъкнатото съображение според трайната съдебна практика прави уволнението на това основание </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">незаконно</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">. <o:p></o:p></span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> </span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">9.) И още: <i>"Работодателят е длъжен в самата заповед за уволнение да посочи </i></span><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">точно и конкретно</span></i><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> какви качества липсват на работника за изпълнение на трудовите му задължения."</span></i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">. <i>"Липсата на качества трябва да отразява </i></span><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">трайно състояние</span></i><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> на работника или служителя и да свидетелства за </span></i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">неговата </span><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">несъмнена неспособност</span></i><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> да изпълнява резултатно възложената му трудова функция, а не да бъде единична негова проява."</span></i><span class="apple-converted-space"><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> </span></span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">Търси се<span class="apple-converted-space"> </span><i>"</i></span><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">несъмнена липса</span></i><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> на професионални качества, т.е. на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа"</span></i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">. Това следва да се доказва с<span class="apple-converted-space"> </span></span><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">"</span></i><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">обективни факти</span></i><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, а не със </span></i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">субективна преценка или отношение от страна на работодателя"</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">! А въпросната<span class="apple-converted-space"> </span></span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">"липса на качества"</span><span class="apple-converted-space"><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> </span></span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">следва да е<span class="apple-converted-space"> </span></span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">обективна (</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">безвиновна)</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, което значи, че<span class="apple-converted-space"> </span><i>"този човек </i></span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">наистина не може</span><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> ефективно да си изпълнява работата, а не изобщо или въобще"</span></i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">. <o:p></o:p></span></h3>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">Погледнато от тази страна, обсъжданата заповед за моето уволнение е </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">административно-правен куриоз</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, който именно показва по какъв начин </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">не трябва</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> да се пишат такива документи; вярно, авторката на този шедьовър на административната книжнина е вложила прекалено много страст в изготвянето му, но поради </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">крещяща правна некомпетентност</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, а най-вече и поради несъмнените </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">негативни чувства</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, на които терзаят тъй многострадалната й административно-директорска душа, наистина е написала </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">лиричен шедьовър</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, нямащ обаче, за нейна зла участ, никакво </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">правно</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">, да не говорим пък за </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">фактическо</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"> основание.</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;"><o:p></o:p></span></h3>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">10.) По този пункт моля уважаемият съд да вземе предвид изложеното в моето <b>ПИСМЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ </b>до съда от 11 окт. 2017 г., където съм изяснил важния принципен въпрос на настоящето съдебно дело (за да не се самоцитирам тук), припомням, става дума за казаното там в т. 2, все пак цитирам (за да се поясня за какво точно става дума) <i>„… <b>същината на настоящия съдебен спор</b>, който, повтарям, следва да установи <b>истината</b>, иначе казано – да отговори <b>убедително</b> на следните въпроси: <o:p></o:p></i></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">• Доколко е <b>правомерен и законен</b> приложеният от директорката на ПГЕЕ начин за установяване на „непригодността” („липсата на качества”) на един опитен и висококвалифициран учител, занимаващ се десетилетия наред с учителска и преподавателска дейност в сферата на държавното образование в България?</span></i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;"> (дотук свършва цитата ми), и т.н., моля да бъде обърнато внимание на изложените по-нататък пунктове (под формата на въпроси), имащи принципно важно значение; тук не е необходимо отново да ги привеждам, защото текстът на защитата ми ще се обремени излишно.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="background: white; mso-line-height-alt: 9.1pt; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">II</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">. Моля също така уважаемият съд да вземе предвид написаното в същото <b>Писмено изложение от 11 окт. 2017 г.</b> и относно останалите <b>значими моменти</b>, по които тук, предвид написаното там, е съвсем излишно да се повтарям, там съм се изразил пределно ясно и понятно. В този смисъл моля да възприемате въпросното мое писмено изложение като органична част (или продължение) от/на настоящата Писмена защита.</span><span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">III</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">. На същото основание тук искам да отбележа, че там съм се изказал достатъчно ясно и по <b>показанията на свидетелите на ответната страна</b>, т.е. и в този момент се чувствам длъжен да изтъкна, че изцяло заставам зад написаното по този пункт там, смятам, че изтъкнатите там неизбежни констатации са пределно важни за <b>разумното</b> решаване на делото.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">IV</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">. Длъжен съм да изтъкна нещо допълнително, което има изключително важно значение за ориентирането във верния смисъл, защото тук става дума за безпрецедентно уволнение на учител, и то на <b>учител по философия (и гражданско образование)</b>, както се оказа, доказването на „пълна непригодност” на такъв учител е крайно непосилна работа дори и за очевидно престарали се в ненавистта си към конкретния неудобен субект директорки; става дума за следното:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">1.) Да, трябва да се установи<span class="apple-converted-space"> </span><b>"обективна липса на качества"</b>, в случая на чисто учителски качества, на качества, нужни за <b>ефективното изпълнение</b> на учителската длъжност. А това, че дадения човек, в случая моя милост, има някакви качества за учителстването, но те са по-различни, по-оригинални примерно, отразяват една по-особена (<b>нетипова, нестандартна</b>) или <b>оригинална</b> личност, до какво води?! Може ли тъкмо учителите (и то по философия!) да са така типови, че качествата им да са съвсем неразличими, нима учителите следва да са нещо като роботи?! <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">2.) Безспорно всеки учител си има някакви <b>личностни особености</b>. Значи и техните учителски качества са нещо като <b>проекция</b> на личността (и оригиналността) им – да си учител и да не си оригинален означава че си <b>безличен</b>, а това е недопустимо! То това именно е <b>истински важното</b> при учителите, те трябва да са във висша степен <b>човеци </b>и<b> личности</b>: оригиналността, раз-<b>личността</b> всъщност е важна и интересна не само при учителите, но и при човешките същества изобщо! Защото <b>само учител-личност</b> може да спомогне за <b>раждането на личността</b> и при неговите ученици!<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">3.) Нима точно на това основание, че някой е по-различен (нетипов) той трябва да бъде опраскан и уволнен?! А аз специално съм такава личност, че очевидно оценката й е силно затруднила опраскващата ме директорка, чиято представа за "добър учител" най-вероятно се различава твърде много, да речем, от моята! А може ли някой да има <b>представа-еталон</b> за тия толкова важни неща?! Като някой е на власт нима тогава неговата представа става до такава степен меродавна, че да се превърне в нещо като <b>образец</b> или <b>еталон</b>?!<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">4.) Кои са качествата на учителя та той да може да си изпълнява съвестно и ефективно работата?! Ами <b>убежденията</b> на учителя за това какво е образование и за това какви са <b>добрите, верните подходи </b>за обучение трябва ли да бъдат взети в предвид?! А възможно ли е всички учители да имат все едни и същи разбирания и убеждения в това отношение?! Нима <b>разнообразие </b>и <b>различие</b> тук не може да се допуска?! <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">5.) Как така учителите по-специално ще имат съвсем еднакви, <b>„единствено-правилни”</b>, сиреч типови, стандартни, "напълно меродавни" и прочие разбирания?! Ами че то е близо до ума, че само <b>немислещите</b> учители, учителите, дето са се отказали от функцията "мислене" ще се осмелят да твърдят това! Нима някой учител (и особено директор на училище) има правото да изведе (възведе) своята чисто личностна и субективна представа за това какъв следва да учителят до нивото на образец, еталон и норма?! <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">6.) А какви са "министерските разбирания" по въпроса, някой тях знае ли ги, защото очевидно, в рамките на съществуващата система, който е по-високо в йерархията, той има по-голямо основание да бъде „правилно мислещ” – и „образцов”?! Виждате ли как се усложниха нещата? Дайте да прекратим всички спорове като цитираме министерските разпоредби – какви са тия „изцяло излишни” размисли и "тъй досадни умувания"?!<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">7.) Има ли някъде записани под формата на <b>нормативно изискване, правилник или закон</b> тия въпросните <b>министерски норми</b> за качествата, правещи един учител (и то особено по философия, един прекалено специфичен предмет!) <b>"добър учител"</b>?! Има длъжностна характеристика, там всичко е посочено! А длъжностната характеристика я пише... директорът на училището, нали така?! Е, той спазва ръководните догми на министерството, няма как да е иначе. И по тия въпроси нима не бива да се разсъждава? Никой няма право да разсъждава след като се е произнесло началството?! <i>Не рассуждать! Не думать! Не говорить! Надо только исполнять!</i> Според казармения модел за образование е точно така, но какво от това?! <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">8.) Да, ама ние пък живеем – о, кошмар! – в период на <b>преход</b>, на <b>промяна</b>, на <b>реформа</b>, на <b>демократизация</b> на образованието – ах, какво да правим в такъв случай?! Виждате ли колко лошо нещо е демокрацията, другари?! Такива като тоя наглец Грънчаров надигнаха глава и почнаха, моля ви се, да разсъждават!!! И не само да разсъждават, ами и да пишат, да говорят публично!!! Абе кога, таваришчи, ще покончим с таз толкова <b>непоносима демокрация</b> – че да си отдъхнем най сетне?!<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">V</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">. Продължавам разсъждението си по този пункт, който е задължителен в едни <b>общоучилищни демократични дебати</b>, каквито, за жалост, директорката на пловдивската ПГЕЕ не само не желае, но тя и направи нужното и да ги възпре, да ги блокира, да ги осуети и то неведнъж, а системно (и то цели години, имам предвид последните няколко години!); е, наложи се този несъстоял се училищен демократичен дебат (тъй печалната ни образователна система се намира в крайно незавидно състояние на <b>незапочнала по същество реформа</b>!) да го провеждаме в съдебната зала, което в частност демонстрира тъкмо директорската (не)компетентност – и най-вече <b>крещяща неадекватност</b> спрямо реалностите на живота! – на сътворилата този иначе чудесен бюрократичен казус директорка; ето още няколко възлови и крайно необходими за разбирането моменти, представени под формата на въпроси (моят личен преподавателски подход и стил се разгръща, осъществява се и работи, функционира именно по този начин):<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">1.) Естествено е, че има учители, които са по-кадърни, има и по-некадърни, а кой учител е така некадърен, че не бива повече изобщо да е учител? И кога се установява това? В началото или към края на кариерата му става това, а, как да мислим по тоя толкова любопитен въпрос?<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">2.) Ами след като разните университети дават „и на Сульо, и на Пульо” дипломи, а това значи и <b>преподавателски права</b>, те успяват ли да пресеят ония, които стават за учители – от ония, които не стават? Или тъкмо горките директори на училища са натоварени с тази тежка мисия: да пресейват ставащите от неставащите учители?! <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">3.) Имат ли обаче те точно тези <b>прерогативи и пълномощия</b>?! Ами това не ги ли поставя в инстанционно отношение по-високо от самите университети (!!!), възпитаници на които са те самите?! Един директор, възпитаник, да речем, на рабфака на прочутия „Тутракански университет”, може ли <b>да лишава</b> от преподавателски права не само всички възпитаници на същия този Тутракански университет, но и на всеки друг университет по света?! (Дори и над възпитаниците на Харвардския университет ли се разпростират тия негови <b>магическо-мистични пълномощия</b>?!) <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">4.) Ами в такъв случай какво пречи да дадем на училищните директори правата сами да си произвеждат учителите, сами да ги обучават, сами да им дават дипломи и прочие?! А по тази логика тия, които назначават училищните директори на постовете им, а именно... районните комитети на управляващата партия дали те самите не трябва да почнат да произвеждат годните и добрите кадри за учителстване?! Давате ли си сметка докъде стигаме по таз логика?!<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">5.) Абсурдите в живота ни и особено в образователната сфера са страшни, нали така излиза? (Да, в образованието имам предвид, нека засега не засягаме абсурдите в родното ни правораздаване.) Защото ако то си беше на мястото щеше отдавна да е пресекло тия мераци на училищните директори, примерно, да са нещо като богове и феодални господари в своите училищни владения. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">6.) Но да не говорим на тази тема, щото и в самата образователна институция лудницата е страшна: ако МОН си гледаше работата, щеше ли тогава да туря за директори одиозни лица, способни да си помислят, че са нещо като богове и като бейове, които могат да си правят каквото им скимне в поверените им училища? Даже и дипломите на учителите им се е приискало да пишат, миличките ми директорки и директори! (Между другото, при избор на учители, директорите си позволяват дори да правят и нещо като… „изпити”, като „препитване” на завалиите-кандидати, униженията на кандидат-учителите са кошмарни направо!)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">7.) Ами ако, да допуснем, директорите на училища ги избираха... родителите (гражданите) тогава какво ли щеше да стане, а? Ами ако самите учители почнат да си избират директорите какво ще стане? Ами ако и учениците получат тия права, тогава дали няма нещата да почнат да се оправят?! Рискована работа, така ли? Ами тази толкова уж сигурна и стабилна до непоклатимост <b>система</b>, която сега имаме, видяхте ли до какви идиотщини и лудости доведе?!<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">8.) Значи </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">има кадърни, има некадърни учители, нали така? Кой е кадърен и кой не е кадърен решава <b>кой?</b> Директорът? Или учениците? Или... "светлото бъдеще"?! Но кои са качествата, които са нужни един учител да бъде кадърен? Зависи от гледната точка, нали така? Да проследим как разсъждава типичния директор на училище, да допуснем, че той е съвестен и дори, представете си, честен човек.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">VI</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">. Стигнахме до ред необходими въпроси, свързани с пълномощията на властните фигури в образованието ни, именно директорите; моля за още малко внимание, проблемът е изключително важен, нека да имаме търпението да го изследваме още по-задълбочено:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">1.) </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">Добрият директор на училище сам следва да е добър учител най-вече – за да може да се произнася по въпроса кой е добър учител, а кой не е. Това дали може добър учител да възжелае да стане директор също е интересен въпрос; явно не: на добрия учител му стига да си е учител, той не копнее да става пръв началник на учителите и на учениците, щото началничестването, управлението в образователната област <b>по идея</b>, <b>по същината си</b> е доста по-различна, неблагодарна и трудна работа; тогава какви учители са били ония, които копнеят да избягат от учителстването и да станат директори? <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">2.) Разбира се, че калпавите, некадърните учители обикновено мечтаят да избягат от тъй мъчителното за тях учителстване и да станат директори, така ли излиза?! (Властта е тъй съблазнителна за некадърниците, администрирането за тях е нещо като раят!) Та изводът е: ако директор е станало лице, което като учител е калпаво, то и като директор това лице ще е много калпаво, нали така излиза?! А пък добрите учители не щат да стават директори! Ето колко заплетени станаха работите, по-нататък ще станат още по-заплетени! Ще успеем ли да ги разплетем в такъв случай? Да опитаме, да се помъчим, пък да видим какво ще излезе, аз лично съм любопитен да узная.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">3.) Казахме, че ще почнем да изследваме случая когато директорът е съвестен – и свестен: кои за свестния директор са свестни като учители? Щото учителската работа хем е тънка, хем е трудна, хем е нещо като <b>изкуство</b> даже, тук алгоритъм не е открит, щото това е нещо като същинска <b>стихия на свободата</b>. Да, <b>духовните</b> неща са сфера на неотнимаемата свобода! Истински добрият учител е свободна личност, да, но това може да го разбере само оня, който сам е свободна личност! <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">4.) Може ли един свестен директор на училище да е до такава степен свястна, а това значи <b>свободомислеща</b> личност, че да успее да оцени във <b>вярната светлина</b> ония учители, които също като него са такива свободомислещи и дори свободно живеещи, свободно работещи личности след като (забележете това особено!) сама образователна система у нас изобщо не търпи свободата?! Може ли в рамките на <b>системата на несвободата</b>, каквато е нашата (не)образователна система, да виреят изобщо свободомислещи директори на училища и свободомислещи учители?!<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">5.) Да допуснем, че може. Това, че има един-двама такива относително и действително свободни (за представите на системата) или поне свободомислещи софийски директори на училища (знаем ги кои са даже поименно, да ги споменавам ли?) Има или има<b>ШЕ</b>? Името<span class="apple-converted-space"> </span><b>Юрий Анджекарски</b><span class="apple-converted-space"> </span>известно ли ви е? Едва ли. Той отдавна вече не е директор, а бил директор на едно доста напреднало в свободомислието си училище. Навремето. В началните романтични времена на прехода ни от комунизъм към демокрация. Има ли в днешно време директори на училища от "типа" на този Юрий Анджекарски?! Има или няма? Май няма вече! <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">6.) Кой тип директор тогава вирее в рамките на съществуващата сега у нас система? <b>СИСТЕМА</b>! Ако вярваме на философа Мамардашвили принципно важно е следното: <b>там, където има система, там няма живот</b>! А <b>животът без свобода</b> какво е?! Е, сигурно в рамките на системата на несвободата има полу-свободомислещи директори? А учителите ни какви са в рамките на таз система, представяте ли си? Говорим за "свестните", за "добрите" учители, не за някои други.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">7.) В рамките на <b>системата на несвободата</b> – налага се да признаем това! – виреят крайно "добри" (от гледна точка на системата обаче!) директори, а "лоши" са тия, които не се вместват в рамките на системата и в нея изобщо не оцеляват. Става дума и за директори, но и за учители най-вече. Щото е аксиома, че какъвто е директорът, такива са му и учителите. Безличният тип масов директор в рамките на системата на несвободата неумолимо води дотам, че той се обгражда с таман същите наперени даскали и даскалици. <b>Безличният</b>, а това значи <b>робският</b> тип директор-администратор (дето трепери пред висшестоящите началства, такъв директор на училище имаме предвид) поражда безлични, робски държащи се учители в това училище, нали така следва ако мислим разумно?<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">8.) <b>Безличието</b> в системата на несвободата поражда безличие, а то се мултиплицира. <b>Системата на несвободата </b>е <b>система на безличности</b>! „Добри” учители са тъкмо... безличните, в изкривената оптика на тази система, нали така? Лоши учители са тъкмо учителите-личности, нали пак така излиза? Ще се наложи да признаем поне това! Как се държи в реалната училищна обстановка учителят-роб, учителят-безличник, учителят-мухльо ли?! Ами ясно как се държи: държи се като мухльо, естествено, държи се като безличник, държи се като треперко, държи се като роб, как иначе да се държи?!<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">9.) Мухльото (има една още по-хубава дума за обозначаване на същото: думата<span class="apple-converted-space"> </span><b>мижитурка</b>, нашият език е пребогат!) учител не знаете как се държи ли? Да ви обяснявам как се държи мухльото "образцов учител" в рамките на тази наша прогизнала от безличност, от инертност, от бездушие, от безчовечност система на несвободата?! Отбележете си го точно обаче: мухльото-учител е "добрият учител" в представата на мухльото-директор, това поне недейте да го забравяте. Кой е "лошият учител" в рамките на директора-мухльо се сещайте сами, не е толкова мъчно това след като ви опиша "добрия учител" в представата на директора-мухльо.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">10.) Мухльото-учител ("добрият учител" в рамките на ценностната система на мухльовците, на недолюбващите свободата!) се държи ето как: <b>трепери</b> пред началството и му се<b> подмазва</b> всекидневно; нагажда се така, че да стане виден член на вътрешния кръжец от най-усърдните подлизурковци на директора-мухльо; мухльото-учител прави мухльовщина след мижитурковщина за да се харесва все повече и повече в очите на своя шеф-мухльо-мижитурка. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">11.) За да не бъда даден под съд от плеяди възмутени мухльовци-учители и мухльовци-директо-ри на училища ще престана да пиша по този пункт повече. Ще замлъкна. Казах каквото трябваше, защо да прекалявам повече?! Но темата, признавам, е благодатна. Примерно какво прави мухльото-даскал когато някой хулиганстващ ученик се държи крайно предизвикателно пред него?<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">12.) Ще кажете: да има много здраве тоз хулиганстващ ученик да се държи нагло в часовете на типичен мухльо-учител! Защо така ли? Амче щото мухльото-учител може да е мухльо по отношение на директора, но по отношение на учениците изобщо не е никакъв мухльо: ох, какъв злобен и жесток <b>тиранин</b> е малодушният мухльо-учител по отношение на учениците си! Той тях ги тормози така, че никой, повтарям, абсолютно никой ученик не сме да мръдне в неговите часове! Даже има такава една зависимост, ще я изведа като теорема: колкото по-голям мухльо като личност е един учител, толкова по-тираничен е той спрямо учениците си, ерго, толкова "по-добър" учител е той! В системата на абсурда така стоят нещата, всичко там е хептен наопаки. Схващате ли сега?<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">VII</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">. Още съвсем малко, ако позволите, виждате, че подетото разсъждение е твърде евристично:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">1.) </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">Терминът<b> опраскване</b>, придобил, за жалост, печална популярност в наше време и в областта на училищните отношения (и спрямо учители) може да се употребява само когато става дума за директори, които имат само една-единствена грижа: как по-добре да се подмазват на висшестоящите началства – с оглед да продължат по възможност безкрайно своето <b>безмандатно директорстване</b>. И понеже такива директори изпадат в кошмар при вида на учители-личности, те нямат друга по-насъщна задача от <b>немедленото опраскване</b> на такива учители-личности – стига такива изобщо да се въдят в техните владения. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">2.) Е, когато някой се е завъдил, той мигновено бива опраскван. Така примерно веднага след пенсионирането на забележителния предишен директор на ПГЕЕ инж. В. Паунов (чиито свидетелски показания пред съдебното дело по предишното ми опраскване аз вече приложих като писмено доказателство и по това дело, г-н Паунов – Бог да го прости! – вече е покойник, той почина тъкмо по времето, в което заведох това съдебно дело!) новата директорка първо изгони всички до една личности-учители (едни пенсионира, други опраска чрез всевъзможни административни пинизи), а след това се захвана с "костеливия орех" Грънчаров, именно с моя милост, знаете вече епопеята, знаете също и за съдебните саги по тази тъй знаменателна история. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">3.) И ето че сега се приближихме вече плътно до най-важния въпрос: как става така, че един учител-личност, с оглед що-годе приемливото му – и тъй насъщно и жизненоважно! – опраскване, може да бъде обявено, че е сполетян от "пълна липса на качества да бъде учител", да, наистина, кога ли може да се случи това един учител-личност да си загуби всичките качества? И кои, аджеба, са тия най-фундамен-тални и водещи учителски качества, без които една личност не може да бъде изобщо учител, а камо ли личност-учител – или учител-личност? Нека първом да ги обособим, та след това да преценим възможна ли е тяхната тъй кардинална загуба.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">4.) Да вметна и това, че учителят личност може да бъде оценен само от директора-личност, ако директорът е личност от мизерен мащаб, то тогава работата, дето се казва, става "мътна и кървава". Но това между другото, нека не продължавам разсъжденията по този пункт за да не ми се обиди някой.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">5.) За да е един човек учител какво трябва най-вече да умее? За да си учител трябва да умееш, първо, <b>да мислиш</b>, второ, за умееш <b>да изразяваш в слово</b> мислите си, и то <b>понятно</b> и <b>човечно</b>, трето, на тази база, следва да умееш <b>да разговаряш</b> с младите хора така, че да почнеш да ги заразяваш с <b>любов</b> към своя предмет, към мисленето, към свободомислието, към правдолюбието и пр. Учителят не може да обучава младите на мислене ако самият той не е мислещ и пр., тия неща са така близки до ума, че просто ми е неудобно да ги споменавам. (Между другото който иска повече да научи за учителстването може да разлисти и да се зачете тук-там в моята книга със заглавие <b>ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ</b>, там съм описал подробно най-важните неща.) <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">6.) Да, учителстването не е нито наука, нито нещо друго, примерно "дидактика" или "педагогика", то е истинско <b>изкуство</b> – в своето висше понятие или по идея, според истината си. Разбира се, в нашенските родни условия учителстването е предимно всичко друго, но не изкуство, да не говорим за това, че в повечето случаи в нашенските родни условия типовото учителстване е предимно... непресекваща идиотщина, т.е. неспирно правене на глупост след глупост – и на унижение след унижение.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">7.) Добре де, кога един учител ще си загуби способността да мисли, и то така кардинално, че повече да не може да бъде учител? Ами най-вероятно когато той... <b>обезумее</b>, както показва тази дума, такъв нещастен учител явно ще си загуби ума, а само без ум, знайно е, не може да се мисли изобщо. Значи, когато някоя умна директорка реши, че някой учител следва да бъде опраскан по параграфа "липса на качества да бъде учител" тя явно има предвид несъмнения факт, че този нещастник си е загубил изцяло ума, <b>обезумял </b>е, поради което опраскването му е станало насъщна административна задача.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">8.) Второ, а кога един учител ще си загуби способността да изразява с думи своите мисли?! Ами най-вероятно когато <b>онемее</b>, да, когато е загубил способността си да говори, примерно, когато са му изтръгнали или отскубнали езика! Само тогава можем да сме напълно сигурни, че този човек повече не става за учител, понеже без език не може да се говори, а който не може да говори, не може да бъде и учител! Щом някой онемее, той престава да има нужното и тъй важно учителско качество, на основание този несъмнен <b>факт</b> той може вече и съвсем законно да бъде опраскан.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">9.) Трето, ами кога един учител повече не може да общува с учениците, да разговаря с тях? Да допуснем, че той, примерно, все още си има и ум, и език, може да мисли и може да говори, ала по някакви причини вече е почнал да не умее да разговаря с ученици. Какво ли го е сполетяло този пък нещастник?! Сигурно е станал по някакви причини такъв ужасен темерут, че повече изобщо не може да води никакви разговори с учениците, примерно станал е, както казват руснаците, "нелюдимый", станал е урод, който с никого не обича да си говори, бяга от хората, крие се от хората, ами такъв учител или човек най-вероятно е <b>полудял</b>, нали така, какво ще кажете, правилно ли разсъждавам?! <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">10.) Може ли един човек едновременно хем да обезумее, хем да онемее, хем да стане пълен темерут, който не иска да говори с никое човешко същество?! А ако, да допуснем, някой нещастник го сполети такава страшна беда, него какво трябва да го правим, да го опраскаме без жалост ли – или следва все пак да проявим известен хуманизъм и да го изпратим в "заслужен отдих" с подобаващата почест? Този нещастник <i>"народен враг, не заслужаващ никаква пощада"</i> ли е станал, или е нещастен човек, към когото човещината изисква да му <b>съчувстваме</b> поне малко?<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">11.) Аз тук говоря именно за <b>факти</b>. Забележете, за <b>несъмнени факти</b>, а не за съждения, оценки, <b>безбрежно горещи страсти</b>, шекспировски по размаха си чувства, <b>субективни пристрастия</b> (каквито срещнахме в толкова скандалната процесна заповед по моето повторно опраскване). Когато някой е онемял, това е несъмнен факт, не зависещ изобщо от нашите субективни чувства към него. Когато някой е загубил ума си и почне да се държи като напълно обезумял, това също е несъмнен факт, такъв човек, примерно, може да се съблече напълно гол (да допуснем) и да тръгне из училището по гол задник, такъв човек вече очевидно и Бог не може да го спаси да остане учител, нали така?! (Да пази Господ от такива неща, щото при днешното напрежение в училищата много учители са достигнали до границата на такова страшно нещо, именно пълното обезумяване!) Е, като обезумее някой учител, тогава директорката му <b>вече несъмнено</b> има правото да го опраска на това основание, така излиза, нали?!<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">12.) Ако пък някой учител онемее и по тази непреодолима причина вече не може да говори с учениците тогава също се налага да бъде уволнен, нека този път да не употребяваме тъй приятната дума опраскване. Ала ако даден учител си има ум, ала разсъждава така, че това не само че не харесва на директорката, но и я ядосва, това вече не е <b>несъмнен факт</b>, поради който тя да има правото да го опраска, това е нейна <b>суетна, капризна</b> и значи <b>чисто</b> <b>субективна преценка</b> – и на това основание тя <b>няма право</b> да опрасква когото и да било. Може много да й се иска да опраска тази или онзи, който не мисли като нея, но да има много здраве от мен, на това основание няма право никого да опрасква (щото ако си го позволи ще си има големи <b>проблеми с правосъдието</b>, както е това в нашия толкова знаменит вече случай!)! <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">13.) А ако си го позволи, тогава ще й се наложи да доказва "основателността" и "правомерността" на деянието си в съдебната зала. Което именно се случи на тъй калената в съдебни битки директорка на „ТЕТ-ЛЕНИН” (пловдивската ПГЕЕ), която обаче, кой знае защо и за зла участ, не е могла до този момент да спечели нито едно съдебно дело, заведено срещу нейна заповед, иначе казано, съдът до този момент редовно отменя всяка нейна заповед, който е била обжалвана по съдебен ред (по мои искове до този момент са отменени <b>три</b> нейни заповеди, не броя изобщо настоящето съдебно дело, а и доста други хора водиха успешни съдебни дела срещу тъй пристрастилата се вече към съдебната зала многострадална директорка на пловдивската ПГЕЕ).<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">VII</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">. Заключение:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Уважаема госпожо Съдия, позволих си дързостта и волността в такъв специализиран и строг текст (Писмена защитна реч) да демонстрирам своя <b>оригинален, новаторски, авторски</b> (само за нашите родни, български условия, а не иначе – опази Боже да претендирам за това!)<b> преподавателски подход</b>, който в сърцевината си е тъкмо <b>изследователски</b> – и е в добавка прекалено много <b>свободолюбив, </b>а също така е и най-искрено <b>правдолюбив</b>. Но точно по тая причина той е изключително <b>благодатен</b>, това поне е сигурното, той също така е и <b>вдъхновяващ</b>, имам предвид най-вече ефекта му върху душите на учениците ми, на младите хора. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Такава е нашата, на учителите, задача и мисия в тия <b>нелеки времена</b>: да правим ако трябва дори чудеса, но само и само да спомагаме за <b>запалването на огъня</b> на познанието, на <b>духовния интерес</b>, на <b>любовта към истината</b> в душите на нашите толкова отвратени от ученето, от учителите, от училището, и дори от всичко друго, напомнящо им училище, ученици! <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Да, такава е нашата <b>толкова възвишена </b>учителска задача и мисия, на която аз, според силите си, служих самоотвержено през целия си живот. Голяма работа, че някакви си там самозабравили се властващи администратори-бюрократи не били в състояние по <b>достойнство</b> да оценят усилията и постиженията ми?! Та нали истински важното е, че моите ученици съвсем адекватно ме оценяват – и винаги са ме оценявали позитивно, винаги са ме подкрепяли! <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Голяма работа, че някакви развилнели се цербери на <b>административното-командното</b> и <b>авторитарно</b> (аз дори си позволявам да го наричам <b>безчовечно</b> и дори <b>терористично</b>, щото то упражнява <b>всекидневен терор върху душите</b> и на учителите, и на учениците, а този <b>терор върху душите</b> е най-страшният и пагубен терор!) били стигнали дотам в арогантността си, че си позволиха да ме <b>оклеветят</b> до крайна степен – само и само защото са се почувствали крайно уязвени и застрашени от моите толкова практични, ефективни и затова вдъхновяващи учениците ми <b>преподавателски иновации</b>?! <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Разбира се, че безогледният, безочлив и наистина арогантен <b>административен тормоз и произвол</b>, на който бях подложен в последните години, не мина безследно, естествено е, че изцяло <b>политическите</b> <b>в същината си</b> <b>репресии</b> и необуздани <b>кампании по личностно оплюване и професионално дискредитиране</b>, на които бях обект, се отразиха невъзвратимо и на моето здраве; да, цяло чудо е, че изобщо оцелях, напрежението наистина беше страшно. Явно благодарение единствено тъй мощната Божия подкрепа аз все още съм жив – защото страдам от тежко сърдечно заболяване, което още повече се усложни в резултат на толкова грозния тормоз, упражнен без капка милост върху мен. Моля да вземете предвид и този факт, да, това е един несъмнен, необорим факт.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">VIII</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">. С удоволствие бих подложил на внимателно изследване и този привидно тъй загадъчен феномен защо директорката на пловдивската ПГЕЕ (въпреки положителното отношение към моя преподавателски подход на огромната част от учениците ми!) успя все пак да организира тъй сюреалистичните <b>„бунтове срещу свободата”</b>, вярно, само в два (!) от 15-те класа, на които преподавах през последната година – преди повторното ми уволнение. Но понеже имах възможността да илюстрирам как става, как се осъществява такъв тип изследване, вярвам, че вече всеки сам може да се справи с тази задача, може сам да стигне до задоволителното обяснение. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Ще подхвърля само тази лека подсказка: в тия бунтуващи се срещу свободата (срещу… <b>собственото си достойнство</b>!) и срещу „народния враг” Грънчаров два класа – единият от тях обаче се разбунтува само виртуално, имам предвид Х Д клас, чиято престарала се класна ръководителка успя да ги застави да напишат саморъчни… доноси срещу преподавателя си по философия (под формата на жалби, тези толкова интересни документи са представени, са приложени към настоящето дело), иначе учениците от този клас в часовете се държаха, за ужас на директорката, съвсем чудесно, в пълна противоположност с това, което под натиск написаха след това в жалбите си! – та значи в тия два класа има твърде много <b>ученици-активисти</b>, силно приближени лично до директорката и лично до нейната първа заместничка, свидетелката в това дело Камелия Стоянова – и са облагодетелствани по един или друг начин от <b>близостта си с властта</b>; ето тази подсказка вече е напълно достатъчна за успешното решаване на предложения казус.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">С лекота може да се реши и казуса с Х</span><span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">I</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;"> Ж клас, класът, който беше използван за „доказването” на тъй екстравагантната директорска теза, че учениците, че младите хора били така привързани към „прелестите” на авторитарното, на непрекъснато унижаващото ги обучение и образование, че били способни на чудеса от героизъм в битката си срещу преподавателя, който именно ги поставя в ситуация да бъдат <b>суверенни и достойни личности</b>. (На такава една пределно абсурдистка теза дори и самият Франц Кафка, да не говорим пък за Джордж Оруел, биха завидели!)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">I</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Х. И тъй, уволнението на един учител по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ <b>е равностойно на фактическото му лишаване от преподавателски права</b>, осъществено на практика с един крайно съмнителен относно <b>законността и правомерността</b> <b>си</b> <b>изцяло волунтаристичен</b> административен акт от страна на търсещата реванш и крайно уязвена от личността на този учител самозабравила се, в конкретния случай, властваща администраторка. Налице е <b>крайно злоумишлена, съвсем преднамерена злоупотреба с власт</b> – с цел <b>политическа по естеството си разправа (репресия)</b> над една неудобна, над една различно и новаторски мислеща и затова имаща коренно и принципно различно (немалодушно) поведение творческа личност, с личността на един учител, отдал целия си живот за благото на младите хора, а също и за просперитета на българското училище и образование. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<h3 style="background: white; margin-bottom: .0001pt; margin: 0cm; text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt; font-weight: normal;">1.) Във времето, в което бях принудително безработен си позволих да </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">тествам</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt; font-weight: normal;"> как ще реагира спрямо случилото се административната образователна система; интересно е да отбележа, че в периода, в който течеше съдебното дело по първото ми опраскване-уволнение в Пловдив бяха обявени 6 учителски места по философия, кандидатствах за всичките, на нито едно не бях назначен (за тази </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">дискриминация</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt; font-weight: normal;"> по професионален признак ми се наложи да заведа дело в </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Комисията за защита от дискриминация</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt; font-weight: normal;">, в момента това дело се намира в етап на </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">очакване на решение</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt; font-weight: normal;"> от страна на Административен съд в Пловдив, където решението на Комисията беше обжалвано). В настоящия период, след завеждането на това съдебно дело срещу второто ми уволнение, в Пловдив бяха обявени </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">четири </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt; font-weight: normal;">свободни места за учител по философия, кандидатствах за всичките, на нито едно не бях приет и назначен. Което именно и доказва тезата ми, че уволнението на един учител по този параграф е </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">равностойно</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt; font-weight: normal;"> на фактическото му </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">лишаване от преподавателски права</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt; font-weight: normal;"> – чрез един </span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">пределно волунтаристичен, погазващ всякакви принципи на правото административен акт</span><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt; font-weight: normal;"> на самозабравила се, на незнаеща на кой свят живее директорка. (Тук за да се поясня си позволявам да цитирам думи на президента Роналд Рейгън, който може да хвърли обилна светлина върху въпроса <i>защо всичко у нас е именно така</i>, а именно </span><i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt;">„Първото правило на бюрокрацията е да закриля интересите на бюрокрацията”</span></i><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11pt; font-weight: normal;">.)<o:p></o:p></span></h3>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">2.) Понеже сме християни, Спасителят с примера си ни съветва в такива случаи на <b>крещяща несправедливост</b> да отвръщаме с думите, произнесени на Кръста: <i>„Господи, прости им, те не знаят какво правят!”</i>. Но понеже все пак искаме да сме що-годе цивилизовано, съвременно, един ден, дай Боже, и благоденстващо и богато, а това значи <b>демократично</b> общество, да, понеже искаме да сме <b>правова държава</b>, такава една реакция, разбира се, съвсем не е достатъчна. Налага се да поведем <b>решителна борба</b> за потъпканите ни по толкова екстравагантен начин права, което моя милост, в качеството ми на учител по философия и по гражданско образование, ми се наложи да сторя, да направя <b>на дело</b> – преподавайки по този начин един съвсем <b>практически урок по демокрация и гражданско достойнство</b> не само на своите ученици, но и на въпросната самозабравила се властваща, ала злоупотребяваща непрекъснато с властта си администраторка. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">3.) Преди да заведа настоящето съдебно дело аз проведох свой <b>граждански протест за свобода в образованието и против беззаконията на самозабравили се директори на училища</b>, проведох този протест на тротоара, до централния вход към двора на пловдивската ПГЕЕ; про-<b>тестът</b> ми продължи 77 дни (!!!), в които всекидневно <b>тествах</b> реакциите не само на въпросната самозабравила се административна и властваща особа, но и тези на моите ученици, на колегите си учители, с които съм работил само в това училище цели 17 години, на родителите, на гражданите, на висшестоящите длъжностни лица в държавната властваща йерархия на образователната сфера; описах (в текстове и под формата на видео в блога си) най-педантично и внимателно всичко онова, което наблюдавах и което констатирах по време на този така дълго продължил граждански протест. Разбира се, както очаквах, директорката на пловдивската ПГЕЕ не успя да схване смисъла и на тази моя инициатива (аз просто се опитах да й помогна да излезе по що-годе достоен начин от тресавището, в което е затънала). <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">4.) След завеждането на настоящето съдебно дело, не отчайвайки се, продължих да търся друг, по-различен начин за решаването на проблема и конфликта – понеже вече съм печелил абсолютно същото съдебно дело реших да опитам да постигна същия резултат по пътя на <b>преговорите, дискусиите, разгорещените спорове, дебатите</b>. Знаем обаче (включително и от изясненото в настоящето съдебно дело) какъв изявен неприятел на демократичните дебати е директорката на ПГЕЕ, отличаваща се с иначе завидно упорство в толкова компрометиращата я – като преподавател и педагог – <b>недиалогичност</b>! (Спомняте си как откликна тя на моето предложение за отпочване на <b>преговори по сключване на извънсъдебно споразумение</b>, отправено в съда преди началото на това съдебно дело.)<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">5.) В момента, паралелно с воденето на това съдебно дело, от доста време работя по реализацията на една друга своя <b>инициатива-иновация</b>: вече в качеството си на гражданин публично предложих и се заех с организирането на <b>„кръгла маса”</b>, инициирана от група активни, ангажирани с проблемите на демократизацията на образователната система пловдивски граждани, предложих в писмен вид и <b>примерен въпросник</b> (този документ го приложих към последното си писмено изявление, направено на последното съдебно заседание, за жалост Вие, уважаема госпожо Съдия, въпреки че е писмен документ, показващ <b>новопоявили се важни обстоятелства</b> <b>по изясняване на съдебния казус</b>, предпочетохте да отхвърлите!) за предлагания дебат между опитващи се да помогнат за решаването на тежката криза в ПГЕЕ граждани и ръководството на това училище. Не крия, интересна ми е реакцията на толкова многострадалната в своята ненавист към демокрацията и особено към демократично мислещите инициативни граждани директорка на ПГЕЕ. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">6.) До този момент ответницата по това дело, именно директорката на ПГЕЕ демонстрира <b>пълно пренебрежение</b> към инициативата ми, но се надявам под влияние на засилващия се натиск от страна на гражданите (и родителите) тя в един момент да се види принудена да седне на масата на преговорите. За жалост, отчайващ е <b>пълният непукизъм и крещящата безотговорност</b>, демонстрирани от високопоставените длъжностни лица в образователната сфера, имам предвид от централата на МОН и Регионалното управление на образованието в Пловдив, които не си мръднаха и малкия пръст да спомогнат за реализирането на тъй благодатната идея за осъществяването на една <i>непосредствена </i>и съвсем <i>практическа</i> <b>реална демократизация-декомунизация</b> на отношенията в тази конкретна училищна общност, в тази общност, занимаваща се именно с образование, с <b>личностен растеж</b> и с разгръщането също така и на <b>гражданския потенциал</b> на младите хора. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">За да спомогна за реализацията на идеята си съм ангажирал и всички възможности на воденото от мен предаване, наречено <b>„На Агората с философа Ангел Грънчаров”</b>, то се излъчва по <b>Пловдивската обществена телевизия</b>, една доказано демократична и правдолюбива медия. Моето разбиране и убеждение е, че по тази начин може да се тества и приложи един <b>работещ и ефективен модел</b> <i>за непосредствената и практическа</i> <b>реална демократизация-декомунизация</b> (и <b>демутризиране</b>,<b> </b>а също така<b> дечалгизиране</b>,<b> </b>защото, по моето възприятие, нивото на българското образование в рамките на ретроградната административна система е паднало до такава степен, че то с пълно право може да се нарече <b>„чалга-образование”</b>, <b>„менте-образование”</b>,<b> </b>дори <b>НЕобразование</b>,<b> </b>както аз сторих в последната си книга, наречена именно <b>„Реформа на НЕобразованието”</b>) на отношенията в конкретните училищни общности, който след апробирането му в пловдивската ПГЕЕ ще може да се приложи успешно и в много други училища на тъй свидното ни отечество.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">7.) Вярвам, че ний, ангажираните, безкомпромисни спрямо <i>недъзите, беззаконията и злоупотребите с власт</i> и най-вече <b>свободолюбиви</b> <b>граждани-демократи</b> ще успеем – защото пътят, по който сме поели, е правият път, това е верният път, този път също така е и <b>спасителният</b>. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">8.) Съвсем накрая си позволявам вкратце да кажа и нещо съвсем лично, въпреки цялото неудобство, което изпитвам. На последното съдебно заседание, вероятно забелязахте това, уважаема госпожо Съдия, аз дойдох в съдебната зала с… добре натоварена тежка количка, снабдена с колелца; в тази количка бях сложил всички мои книги, учебни помагала, учебници, списания (аз съм издател и главен редактор на две списания, излизащи вече години наред, на философското списание <b>ИДЕИ</b>, то излиза вече 9 години и също на списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, наречено </span><b><span lang="EN-US" style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">HUMANUS</span></b><span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">, то излиза четвърта година), в тази количка бях сложил почти всички хартиени издания, които съм написал в продължение на години наред по проблемите на българското образование, за позитивната промяна в него. Имах идея да извадя тия книги и списания и просто да ги сложа на масата в съдебната зала, за да ги видите, уважаема госпожо Съдия – да видите известна част от постиженията на този <b>„пълен некадърник”</b>, на този <b>„изцяло негоден да бъде учител”</b> човек – по оценката на многоуважаемата ответница по това съдебно дело; но видяхте сама, че нямах възможност да изпълня замисъла си.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">После си помислих, че тук, в писмената си защита, мога поне да цитирам заглавията на тия мои книги за образованието, учебни помагала, списания, но сега решавам, поради вродената си скромност, да се откажа и от това. Моля обаче да ме разберете: <b>безкрайно обидно</b> е толкова <b>грозното поругаване</b> на моята личност и на моите постижения, което преживях с тия две поредни мои опрасквания-уволнения и с последвалите ги две съдебни дела, в които бях поставен в <b>безкрайно унизителната ситуация</b> да ми се налага отново и отново да доказвам пред съда своята личностна и преподавателска състоятелност! <b>Безкрайно безчовечно</b> също така е такова едно отношение към една личност, да не говорим за това, че аз съм все пак вече човек на солидна възраст, също така съм и отдавна доказал се учител с многогодишен стаж и най-висшата за учителите квалификация, имам т.н. <b>Първи-клас квалификация</b>. Вземете предвид, че такова едно <b>безчовечно, унизително и обидно</b> отношение си го позволиха все пак хора, с които сме били колеги, вземете предвид и това, че тия хора също така са <b>учители и възпитатели на младите хора, на българската младеж</b>! Какво ще кажете по този повод, уважаема госпожо Съдия, можете ли изобщо нещичко да кажете – или и Вие като мен напълно онемяхте в този момент?! Спирам дотук, наистина повече нямам думи…<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Този именно е <b>общият смислов и ценностен контекст</b>, в който протече това съдебно дело, смятам, че бях длъжен да посоча и това – с оглед да спомогна за изясняването на <b>цялостната, неощетена с нищо истина</b>. Моля за извинение, текстът на моята защитна реч се оказа немалък, но понеже, вярвам в това, <b>истината за всички ни е безкрайно скъпа</b>, ще ме извините за този недостатък, за тази жертва, принесена в нейно име. Написаното обаче в тази (на места) наистина твърде емоционална защитна реч, позволете да отбележа и това, не са „само чувства и емоции”, както може би изглежда на повърхността, чувал съм подобен упрек при предишни съдебни дела; но да изтъкна и това, то има принципно значение: емоциите, ако искаме да бъдем изобщо <b>човеци</b>, съвсем не са за подценяване, напротив, на тях ние дължим <b>човечността</b> си! Защото ако станем изцяло <b>безчувствени и безразлични</b>, това е знак, че сме погубили собствената си човечност – нима това не е <b>най-страшното</b>?! Чувствата могат да ни кажат онова, което нищо друго не може да ни каже, <b>истината</b>, позволете ми да заключа, не може да бъде независима от нашата човечност.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">И тъй, вярвайки във Вашето доказано и тъй човечно <b>правдолюбие</b>, уважаема госпожо Съдия, аз предоставям този толкова богат на смисъл, на разумност, затова също така възхитително <b>благодатен</b> и дори <b>многозначителен</b> – съдбовно важен най-вече за добрите, бих си позволи да кажа дори и <b>бляскавите бъднини на българското образование и училище</b>! – съдебен казус на Вашата изцяло справедлива преценка!<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">24 ноември 2017 г.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;">Пловдив<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<span style="font-family: "arial narrow"; font-size: 11.0pt;"> С УВАЖЕНИЕ: <o:p></o:p></span></div>
<br />
<div class="MsoNormal" style="text-align: justify;">
<b style="background-color: white; font-family: 'arial narrow'; font-size: 14.6667px; line-height: 20.5334px;">ЗАБЕЛЕЖКА: </b><span style="background-color: white; font-family: "arial narrow"; font-size: 14.6667px; line-height: 20.5334px;">Съдебното решение по това интересно иначе, но, за жалост, оказало се изцяло безразлично (!!!) на обществеността ни съдебно дяло се очаква да излезе на или малко след 4 декември 2017 г.. </span><b style="background-color: white; font-family: 'arial narrow'; font-size: 14.6667px; line-height: 20.5334px;">Бог да ми помага!</b><span style="background-color: white; font-family: "arial narrow"; font-size: 14.6667px; line-height: 20.5334px;">, само за това се моля - </span><b style="background-color: white; font-family: 'arial narrow'; font-size: 14.6667px; line-height: 20.5334px;">напълно сам</b><span style="background-color: white; font-family: "arial narrow"; font-size: 14.6667px; line-height: 20.5334px;"> </span><b style="background-color: white; font-family: 'arial narrow'; font-size: 14.6667px; line-height: 20.5334px;">съм</b><span style="background-color: white; font-family: "arial narrow"; font-size: 14.6667px; line-height: 20.5334px;"> в битката ми срещу </span><b style="background-color: white; font-family: 'arial narrow'; font-size: 14.6667px; line-height: 20.5334px;">цяла една абсолютно самовластна и поради това напълно самозабравила се образователна бюрокрация</b><span style="background-color: white; font-family: "arial narrow"; font-size: 14.6667px; line-height: 20.5334px;">, а пък гражданите в огромната си част, предполагам, смятат, че тия мои борби за ново и съвременно образование са мое "лично" или "частно" дело, изглежда те ги възприемат като мой "личен проблем", което е покъртително; но какво да правя, такъв, дето се казва, е <b>"общественият живот"</b> у Нашенско... :-(</span><br />
<span style="background-color: white; font-family: "arial narrow"; font-size: 14.6667px; line-height: 20.5334px;"><br /></span></div>
<b>Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…</b><br />
<br />
<div style="text-align: justify;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiksSB5vq8BIo2I9GPyzq5aiw41wxxfmi06gS3jXxU2UHNbvsmUo_dGT_9kSiS4UTsGKiSczik_pokIjtw8eEcF9S5NxQ7QHbtZY_oFw0r8V7JowYZ_PRERQ40mPb1bsqonRn8LIR58XNA/s1600/Strastite.JPG" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiksSB5vq8BIo2I9GPyzq5aiw41wxxfmi06gS3jXxU2UHNbvsmUo_dGT_9kSiS4UTsGKiSczik_pokIjtw8eEcF9S5NxQ7QHbtZY_oFw0r8V7JowYZ_PRERQ40mPb1bsqonRn8LIR58XNA/s200/Strastite.JPG" width="138" /></a><span style="color: #336666;"><span style="font-weight: bold;">Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров</span></span> <b>СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ</b> (с подзаглавие <span style="font-style: italic;">Кратка психологическа история на съвременна България</span>),<span style="color: #336666;"><b> </b>изд. <span style="font-weight: bold;">ИЗТОК-ЗАПАД</span>, <span style="font-weight: bold;">2008</span> г., <span style="font-weight: bold;">320</span> стр. </span> Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.</div>
Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-45655033942781737352016-12-31T06:58:00.000+02:002016-12-31T06:58:05.322+02:00Възможна ли е справедливост? (Кристиян Таков)<iframe width="640" height="360" src="https://www.youtube.com/embed/-JV-5UIaY3U" frameborder="0" allowfullscreen></iframe><br />
<br />
Ето това клипче ще пусна на моите ученици в първия час по философия на правото тия дни - като въведение в проблемите, с които ще се занимаваме; а после ще обсъждаме с учениците казаното от доцента Таков.<br />
<br />
<b>Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...</b><br />
<br />
<div style="text-align: justify;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjxkP-_JQnBqymhnZm9kjbGMqK5rNAQx7eGNMocjezLwFIE2MxAag3ZcrBBusAZus3aQ1fBX6hdW5H6bCm23GTh3-zLd57tl3mGa6WqbjEoEvowqzGaz4PvLCjVSfgB54h9TdhPqtVzGA8/s1600/Bul+dusha.JPG" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjxkP-_JQnBqymhnZm9kjbGMqK5rNAQx7eGNMocjezLwFIE2MxAag3ZcrBBusAZus3aQ1fBX6hdW5H6bCm23GTh3-zLd57tl3mGa6WqbjEoEvowqzGaz4PvLCjVSfgB54h9TdhPqtVzGA8/s200/Bul+dusha.JPG" width="140" /></a><span style="color: #336666;"><span style="font-weight: bold;">Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров</span></span> <b>БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА</b> (с подзаглавие <span style="font-style: italic;">Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността</span>),<span style="color: #336666;"><b></b> 12.00 лв., изд. <span style="font-weight: bold;">ИЗТОК-ЗАПАД</span>, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. </span><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgtpNqFsET0PCUqHAwkhMrI_MkpRBLmukyRr7xiD77H3NQsPyGY3CMiIuoYUu6WiSr1_Gi_imUkRkBdpW1sqS9lTuYo4B-oTY10eISfbVq-IQt586djkr8_WjS71TszANM5IHw4KlkZGvpt/s1600-h/DSCI03051.jpg"></a> Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.</div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-41442022269223141652016-08-18T08:00:00.001+03:002016-08-18T08:07:46.106+03:00Училище за граждани: полезно четиво за ония, които искат да разберат съдбовно важните истини за политиката, за държавния живот и за добре уредената държава<a href="http://img.1tvrus.com/2013-04-08/fmt_79_28_13656963771-politikaspetromtolstym-bigframe572.jpg?video=1" imageanchor="1"><img border="0" src="http://img.1tvrus.com/2013-04-08/fmt_79_28_13656963771-politikaspetromtolstym-bigframe572.jpg?video=1" height="360" width="640" /></a><br />
<br />
<div style="text-align: justify;"><i>Наближават нови президентски избори. А у нас масово не се съзнава същинския, верният, истинският смисъл нито на самата политика, камо ли път на институцията държавен глава; по този повод в съзнанията виреят какви ли не глупави илюзии и заблуди, а пък усърдните медии продължават как ли не да баламосват природонаселението на нещастната ни республика, да го лъжат за какво ли не, да се гаврят как ли не с неговата наивност и пр. Ето, примерно, една от основните партии, БСП, издигна за президент лице, което е абсолютно неподготвено за отговорностите на върховния пост в държавата, издигнаха някакъв генерал, който хал-хабер си няма относно това какви тежки отговорности се иска да поеме, ако евентуално бъде избран; друга политическа сила, ГЕРБ, пък най-вероятно ще стори абсолютно същото, а нищо чудно да издигне за свой кандидат човек, който дори на дело е доказал, че не става за никакъв държавен пост, нито за поста главен секретар на МВР не става, нито за поста кмет на София става, нито за поста премиер на държавата става, а е доказал, че, вероятно, става единствено за... телохранител и, евентуално, за пожарникар, който обаче иначе, кой знае защо, има извънредни способности на политически шоумен, на циркаджия, на майстор на политическите сеирища! </i></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><i>Тия две жалки кандидатури (освен срамота и жестоко подценяване на ролята на институцията държавен глава!) показват също, че държавата ни се намира в ужасно положение, от което няма излизане - докато в сферата на държавния и политическия живот не започнем да схващаме и да залагаме на самата истина, а не на грозната и лъжлива, а също така морално нечистоплътна политическа чалга. С оглед на всичко това тук си позволявам да публикувам оня откъс от своята книга със заглавие <b>УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА</b> (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), в която най-понятно разяснявам верния, точния смисъл на политиката, на държавния живот, в частност обяснявам и същинската роля на институцията държавен глава, а също така и поставям някои въпроси, които като индивиди и като народ е крайно време да осмислим най-основателно и задълбочено; та тази глава в книгата ми съм я озаглавил ето как, моля, четете:</i></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Добре уреденото общество</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">След като разрешихме принципните въпроси, свързани с държавата, сега ни предстои да разгледаме държавното устройство, формите на държавата, "политическия режим" и т.н., а също така и да направим опит да осветлим темата за "най-добрата", "идеалната" държава, която след Платон не може да бъде заобикаляна от никой.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">За много хора сложната "държавната машина" е непроницаема тайна, което обаче не им пречи да имат "мнения" – изцяло объркани, впрочем, в обществата, в които държавата все още се "митологизира". Ако не сме наясно с идеята на държавата, то по никой начин няма да разберем и това как държавата функционира, а също и защо така е устроена – и тогава са възможни всякакви произволни мнения, издаващи само обърканост и безпомощност, недоумение пред реалността, наричана държава. Същевременно "позитивната наука" за политиката е направила достатъчно много за да "заплете" още повече проблемите на държавния живот, т.е. да отдалечи хората от ясното, смислено разбиране. "Политологическите" виждания и теории, особено пък в страните, в които днешните "политолози" бяха не друго, а… "научни комунисти"(!) – т.е. хора, на които плащаха за това да доказват, че политология не съществува! – в наше време обикновено зависят от това кой плаща за съответния "политологически анализ", което означава, че такива анализи трябва да бъдат приемани с недоверие: защото наистина са "политически", но в никакъв случай не и научни. Това, че "науката за политиката" трябва да се прави независимо от политическите интереси, е голямата трудност пред политолозите, чиято добросъвестност трябва да бъде на недостижима за тях висота – особено в регионите, за които стана дума. От друга страна пък ако научност трябва да означава "обективност", то тогава каква трябва да бъде последната в една област на човешката реалност, чиято субективност или субективно естество са несъмнени? Как "субективното" да се преобрази в "обективно", "пристрастното" в пълна "безпристрастност", а произвола – в една неподражаемо здрава, твърдо установена необходимост, срещу която нищо не може да се каже? Защото пред истината трябва да заставаме с дължимото смирение…</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Обикновено политолозите, не правейки даже опит да се вглъбят в посочените (решаващи всичко!) трудности, се държат така, сякаш съществуват "много истини", толкова много, че за всеки ще има по една или даже по две – важното е да плащат добре тези, които са си поръчали съответната "истина". Щом като стимул за политологическите изследвания не е "едната свещена истина", а само желанието за "социален просперитет" от страна на самите политолози (търсещи само на кой да "услужат", предвиждайки "дивидентите" от това когато той дойде на власт!), то ясно е, че недоверието към подобна самокомпрометираща се "наука" непрекъснато ще расте, то няма как да бъде спряно, а престижът й – възстановен. Политологията, разглеждана единствено като "изгоден бизнес" (както мнозина от тези, които се наричат "политолози", я възприеха; старите стереотипи от времето, в което нямаше политология, а имаше само "научен комунизъм", не са забравени!), е също толкова вредна, колкото вредна е и политиката, разглеждана само като "изгоден бизнес" от страна на някои, да не кажа от мнозинството политици.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Това че е възможно извращаването както на естеството на политиката, така и на обслужващата я политология, е симптом за това, че е дошло времето философията да се намеси, да постави всяко нещо на мястото му, да демистифицира политическото "тайнство" и така да разобличи шарлатаните, които всекидневно нанасят страшни поражения на съзнанията: когато се открие нещо нездраво, то само философията, интересуваща се единствено от истината, може да поправи нещата и така да възстанови здравето – както това прави медицината по отношение на други нездрави организми. Защото извратеността, за която тук става дума, няма как да не предизвика разочарованието на обикновените хора не само от политиката, но и от демокрацията, така даже и от свободата, а това не трябва да се допуска. Защото ясно е, че както всеки друг организъм, така и "социалният организъм" може да бъде нападнат от "вируси" и "паразити", което пък води до необходимостта да се възстановят неговите жизнени сили – за да се справи сам чрез активиране. В нашия случай това може да стане само чрез разпространяването на истината и на едно здраво съзнание от страна на философията; това е най-добрия "имунитет" и гаранция срещу всякакви възможни зарази.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>1.Заниманията с политика</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Затова нека да започнем с определянето на автентичния смисъл на заниманията с политика, смисъла, от който – уверен съм в това! – ще се изненадат и политиците – независимо от фразите, които те често си позволяват, представяйки се за "радетели на общото благо" или пък за "борци за справедливост", или пък за нещо друго, но също така високопарно. Тук искам да отбележа и това, че не е особено важно какво казват политиците (макар че и това е все пак важно!), а какво правят, а също и как го казват или правят, какви чувства в резултат възбуждат у слушателите и наблюдателите или пък какви страсти разпалват. Нужно е да се развие "сетиво" у индивидите и гражданите, чрез което те безпогрешно да разграничават и разпознават користта от безкористността, лъжата от истината, злото от доброто. Философията е тази, която ни помага да не се оставяме да ни мамят, да не се оставяме да бъдем жертви на политическите спекуланти. Едва на тази основа – презрели нечистите съвести в политиката – ще можем да разпознаем и така потребните ни нови и действителни политици, които заслужават истинско уважение и дори благодарност. Другояче казано, ще можем да открием, че не "всички политици са маскари: и едните, и другите…", а че такива са само някои от тях, но от нас се иска да разберем кои са те, т.е. да ги демаскираме, да свалим маските от лицата им.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">С политика не бива да се занимават лица, несполучили в частния си живот – който не може да открие значим смисъл и да постигне нещо определено в своя живот, такъв няма право да се опитва да устройва, урежда и управлява "общия живот"и "общите дела" в обществото, в държавата. Индивиди, доказали единствено неспособността си да "вземат в своите ръце собствения си живот", сами себе си са лишили от възможността да претендират, че политиката е тяхното "призвание", възможност или отговорност: такива хора не могат да създават и уреждат, те само рушат и разстройват, объркват и вредят. Това е ясно само по себе си, политиката не е компенсация или заместител на личностна непълноценност – или поне не трябва да бъде това, макар че много често се оказва точно това.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Следователно, по начало политическата дейност трябва да е резултат на излишък , а не на недостиг на жизнена сила или човешка енергия; също така е ясно, че само ония, които са преуспели в частния си живот, могат с право да се нагърбят с отговорностите на общия, на държавния живот – иначе да не чакаме добро (известно е, че Ленин например е изцяло провалил се правист, а Сталин е бил изгонен от семинарията заради некадърност!). Накратко казано, с политика могат да се занимават само силни личности индивиди с ярко своеобразие, с ясно изразена индивидуалност – само такива могат да родят жизнени идеи, в които прозира здраво съзнание за коренни човешки интереси и ценности. Защото, както вече беше казано и доказано, здравите идеи са израз на екзистенциална пълнота, опитваща се да се добере до самите основи на съществуването, до неговия изчерпателен смисъл. Без разбиране на дълбокия екзистенциален смисъл на съществуването, без досег с вътрешното естество на човешкото битие заниманията с политика се оказват само каприз и своеволие, в които не може да се открие нещо значимо, субстанциално. Изкривеното "разбиране" на базисните ценности на живота, човека и свободата по-ражда само "измъчена" и насилническа политика, която прахосва, а не концентрира човешката енергия, т.е. политика, която обрича хората на това да губят, а не да придобиват в съществуването си. Комунизмът е пример за политика, водеща неумолимо до коварни екзистенциални загуби на човешките същества, "въвлечени" така брутално в нея, докато либерализмът като политика, създаваща необходимите условия на натрупващото, на придобиващото съществуване, на концентрирането на жизнена и човешка енергия, е тъкмо политиката, от която всички печелят – дори и тези, които не разбират или пък не искат такава политика поради недоосъзнаване на собствените интереси.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Автентичният политик е жизнеутвърждаващ лидер, символ и дори "оръдие" на ония групи и слоеве, които са го упълномощили да ги представлява, да бъде техен "глас" или пък "говорител". Обикновено се смята, че политиците на носители на "групово съзнание" или на "групови интереси", приели формата на политическа платформа, на партийна програма. Това е така, но не трябва да се забравя, че здравата политика не е израз само на групова "своекористност", а е и защита на коренни човешки интереси, на дълбоки екзистенциални основания и ценности на съществуването, които трябва – при наличието на съответната проясненост, яснота на разбирането, касаещо корените на съществуването – да се споделят от всички. Политикът апелира към колкото е възможно повече избиратели, опитвайки се да докосне "чувствителни струни" на съзнанието и на съществуването, да активира "екзистенциалната прозорливост", проницателността на хората именно като човешки същества, застанали в такава позиция спрямо тайната на живота, която ясно разбират и съзнават. (Все пак хората някога трябва да постигнат своите коренни, дълбоки и действителни интереси – и тук ролята на самата политика е незаменима!) Политикът се стреми да "примами" или "привлече" към своята идея колкото се може повече човешки същества (а не само "присъдружници" на едно своекористно групово съзнание!), а това може да стане само като разпространява фундаменталните определености на свободата, като "насажда" или разширява съзнанието за свобода в душите на човешките същества извън "партията" си. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">"Партия" значи "част", но партиите са много не просто съобразно с "груповите интереси", а най-вече според степените на доближаване към автентичната идея за свобода, които са разпространени и живеят в душите на хората. В този смисъл "политическото пространство" не е нещо друго, а "скала" на отдадеността към свободата, битуваща в душите на хората, "политическият спектър" е тъкмо политически израз на екзистенциалния "спектър на свободата", градация на съществуващите сред човешките същества "приближения" към истината на свободата и т.н. Следователно партиите се различават по степен на отдаденост на истината на свободата, на въвлеченост в нейното велико тайнство: "левите" затова са най-отдалечените, дори откъснатите (в случая на комунизма!) от тайнството на живота и свободата, докато "десните" индивиди и партии ("дясно" и "право" в много езици съвпадат!) са ориентирани именно към средоточието на това тайнство, те се опитват да го постигнат в неговия изчерпателен екзистенциален смисъл. Това е така, защото "левите" се отличават с недоверие към индивидуалната свобода и затова залагат на "груповата", на "класовата" солидарност (на солидарността на "обидените" и "отритнатите" от "пиршеството на живота"!), докато "десните" изхождат тъкмо от величавата екзистенциална ценност на свободата – и затова са преизпълнени с доверие към силите на индивида да се справи сам и отговорно със задачата на съществуването, да постигне без "настойничество" (контрол, "напътствия", "организиране", "сплотяване" и пр.) неговата съкровена тайна.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Съобразно с това съществуват две категории политици: едните могат смело да признаят ценността на свободата (независимо от рисковете, че няма да бъдат разбрани и подкрепени от ония, които не я обичат!), докато другите се страхуват от подобна "пределна откритост", която може да ги откъсне от "масата на несвободните", на неразбралите свободата (а тези последните винаги са много!), и затова се виждат принудени чрез "словесни салтоморталета" да объркват, подвеждат и в крайна сметка да лъжат хората. Оказва се, че за тези политици е "неизгодно" човекът да бъде силен и свободен до степента да е независим от властта (онзи, който има власт и е свободен по отношение на себе си, не се нуждае от външна власт и контрол!), тази истина се налага от да бъде крита от своекористност (та нали ако преобладаващото мнозинство от хората бъдат свободни и доволни от свободата си, то и политиците ще съществуват само "pro forma"!), поради което "левите" свързват своите водещи цели не с индивида, а с държавата; това е една голяма лъжа в основата на лявото мислене. Нещата стават още по-разбираеми ако се изхожда от психологията, наследена в резултат на продължителна доминация на ляво управление (в страните, пострадали от комунизма): на "властниците" в такива страни и на претендентите за власт се струва за нормално да употребяват властта за свое лично облагодетелстване, т.е. да "уреждат" себе си, не "обществото", не и непознатите им "други" – с изключение на "другарите" им по партия. Разбира се, "тези неща" не могат да бъдат признати публично, поради което в корена на "лявото" лъжата е най-необходима съставка. Автентичните "десни" обаче, признавайки индивида и свободата за базови ценности, не се нуждаят от лъжи: "десни" политици са ония, които сами са преуспели благодарение на свободата в частния си живот, поради което се стремят да разпростират нейната благодат и върху "общите дела", върху човешката общност. Двете категории политици са разпръснати обаче из целия политически спектър (съществуват и "неавтентични десни"!), ние трябва да се научим да ги разпознаваме, зад думите им да откриваме смисъла, да "отсяваме" фалша от искреността, от страстта за истината, т.е. да не се оставяме да ни мамят, което значи да се опитваме да бъдем поне малко по-мъдри.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">По начало – заради вече изтъкнатото – в партиите "гъмжи" от спекуланти и шарлатани, които са безкрайно настъпателни в своя кариеризъм, които няма да се спрат пред нищо за да задоволят ламтежите си (с цената дори и на това да провалят своята партия), политиката, от която те уж изхождали: такива политици водят "частна политика", те работят единствено за себе си, техните действителни (реални) интереси и "ценности" не са "за пред хората", те се опират само на "далаверата". Тази настъпателна паплач на политическите шарлатани прави всичко за да откаже призваните за автентична политика (политиците от първата категория, истинският политически елит) и също да всява колкото се може повече разочарование от политиката в средата на свободните индивиди. Този слой на безскрупулните политици, чиято паразитна същност е извън всякакво съмнение, обаче не трябва да ни пречи да видим високия смисъл на отговорната политическа дейност, чиято мисия едва ли може да бъде надценена. Ясно е и това, че не "всички са маскари" в сферата на реалната политика, но ако "маскарите" са мнозинство, то това е показателно и за степента на самоосъзнатост на ония, които се оставят така грубо да ги мамят. В едно развито и традиционно свободно общество именно свободата поставя всеки на мястото му, там дори и най-умелите шарлатани едва ли могат да постигнат нещо особено: свободата отхвърля самонадеяното своеволие и спекулациите с нея, тя има силата да налага само екзистенциално значимото. Факт е обаче, че там "тонът" в политиката се задава не от бруталната своекористност, а от политиците с високо съзнание за автентичните и тежки отговорности на управлението, "построено" върху свободата, израсло на нейната почва.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>2.Как се управлява?</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Философията в някакъв смисъл не е нищо друго освен "изтънченост" в "боравенето" с езика, вникване в носения от него смисъл. Ето и тук думата подсказва: "у-правление"-то е онова, което е "у" или "до" правото, което защищава и прилага правилата или закона, а също и определя чрез своята санкция нови правила според потребното за човешкото съществуване. С това е казано почти всичко относно идеята на управлението, сега на тази основа ни предстои да вникнем в неговата "механика", в проблема за това как се управлява.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Желаещите да управляват – политиците – всъщност са носители на съзнание, в което в концентриран вид се съдържа "потребното" за индивидите и общността от индивиди в конкретния момент. Политикът се представя като знаещ или "сведущ" за това какво е потребно, а също и като "можещ", "умеещ" да го приведе в действие, да го направи, реализирайки програмата си. Политиците – за да постигнат желаното от много хора – са длъжни да обединяват силите на тези хора чрез изразяването на разбираеми и "мобилизиращи" идеи: едно управление ще бъде толкова по-успешно, колкото повече качествени личности съумее да включи в своя апарат, на колкото по-голям човешки потенциал намери начин да се опре. Добрите политици (които са добри тъкмо защото са способни и развити личности, защото са силни индивидуалности) не се страхуват от това да привличат около себе си талантливи раз-личности, те са разбрали, че "единомислието", еднаквостта са пагубни за просперитета на човешките общности и реалности. Затова и партиите, които по същество са обединения на индивиди и групи за постигане на общи цели на основата на споделяни ценности, не са нищо друго освен концентрация на личностен потенциал, добиван на основата на отчитане на различията и чрез свободно съгласуване на волите с оглед откриване на най-ефективните средства за постигане на програмата. Макар че т.н. "партийна дисциплина" (която е израз на потребността от регламентиране на отношенията според правилата на "устави") формално е ограниченост на свободата – влизайки в дадена партия, индивидът частично се отказва от свободата си, за сметка на което получава усещането за сила – то съответно партиите, които насърчават свободното разгръщане на силите в своите "редици", са по-адаптивни към условията, а значи са носители на по-перспективна и действена политика. Всъщност в крайна сметка партиите са политически организации на гражданското общество, които се опитват чрез получаване на доверието на колкото се може повече "електорални единици" да вземат в ръцете си държавната власт, а значи, опирайки се на силата на държавата, да приведат в действие и да реализират в живота своята програма, проекта си за едно бъдещо и желано състояние на страната или нацията. Партията, която се постигнала мнозинство в одобрението от страна на нацията на своята политика чрез свободни избори, е вече управляваща партия, в това си качество тя има възможността да превърне своята воля в държавна воля. Всичко значи опира до това какво иска дадена партия и как се опитва да насочва "държавния кораб" в избраната от нея посока.</div><div style="text-align: justify;"><br />
Ние вече можем да отговорим задоволително на тези въпроси: партиите искат различни неща, политиците не са еднакви в своите виждания и в стратегията си на управление, а всичкото това е така на основата на различните екзистенциално-мирогледни (философски) разбирания и ценности. Възможни са, в принципен план, две алтернативни политически програми: либералната (партиите, които се ангажират с нея, могат да носят различни "имена", но важна е същината на исканията им!) и "социално-ориентираната", т.е. социалистическата или пък социалдемократическата програмна линия. (Във втория случай наименованието на съответните партии също не е от особено значение, важни са програмните цели и особено практическите стъпки, действията по реализирането им.) Управлението, съобразено с едната или с другата политическа програма, се различава по водещите акценти на съответната програма, които е добре да се съзнават (нали затова гласуваме или за "едните", или за "другите", при това съвсем не е едно и също или "без значение" за кой гласуваш – както на мнозина им се струва!).</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Дясното управление</b> прилага ценностите и програмните искания на консервативната политика, определяна от ясните идеи на една по същество либертарианска политическа философия. Ясно е каква е "нишката", пронизваща и трите нива на идейно-практическата същност на либертарианството (наричано у нас понякога, но съвсем неточно, и „либерализъм”), но нека още веднъж да я припомним.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Първо, индивидът с неговата свобода е истински значимото, той превъзхожда абстрактния социум – и затова ефективна е политиката, определяна от доверие към способностите на индивидите да се справят сами, да проявяват инициатива и без "ръководство отгоре" да "правят" живота си. Следователно дясно-консервативната политика не пречи за разгръщането на индивидуалната свободна инициатива и на предприемчивостта, напротив, най-целеустремено ги насърчава и стимулира. Второ, индивидите са раз-личности, те са различни, което е жизнена неизбежност, получаваща свой най-значим израз в "различието в собствеността" (Хайек). Дясната политика и управление затова правят необходимото за растеж на индивидуалната собственост въз основа на реалния принос на отделния индивид: никой не може да се облагодетелствува незаконно, за "чужда сметка", т.е. извън или покрай валидните за всички правила (законите). Трето, тъй като държавата по възможност не трябва да се меси с бюрократичната си машина в ред жизнено важни сфери на съществуването – икономика, търговия, услуги, образование и др., в които е добре държавата да не е "пряк субект" – в които спонтанната активност на индивидите е по-продуктивна, то ролята на държавата се свежда до установяването на предварително зададени правила, дотолкова общи, че да оставят място за свободата и инициативата на индивидите. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Оказва се, че дясно-консервативната политическа философия се грижи за осигуряването на потребните условия и гаранции за успех на индивидите, които, изхождайки от свободата и ползвайки се от предимствата на собствеността, могат да постигнат много повече от "дирижирания живот", при който държавата пряко се меси в техните дела. Богатството във всеки един смисъл (личностно, материално-практическо, социално, духовно) е център на либералната стратегия на живот в общностите, която смята, че богато и доволно общество може да има само ако индивидите бъдат оставени на самите себе си, само ако имат законовите условия сами да постигнат личния си успех, само ако разчитат на своята инициатива, т.е., накратко казано, ако богати и доволни са индивидите, съставящи това общество. Смята се, че само по този начин може да се освободи човешката енергия, която е в състояние да твори чудеса – и действително, импулсите към постижения са безкрайни ако индивидите сами са почувствали необятните хоризонти на своя живот. Дясно-консервативната политическа философия разчита и залага на здравия индивидуализъм и отхвърля най-решително изкушенията на колективизма, който насърчава хората единствено да обичат паразитирането в безотговорните общности, да очакват наготово получаването на блага, които са създадени от други, на които те нямат право. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Накрая, държавата в това разбиране защищава свободата на индивидите, а също и тяхното достойнство, т.е. на основата на натрупания ресурс (благодарение на успеха на най-активните слоеве и чрез ефективна данъчна система) прилага социални и граждански програми за подпомагане на ония индивиди, които не са успели все още да се интегрират пълноценно в "обществото на благоденствието". Това е така наречената разгърната сфера на чисто социални грижи и дейности, на което либералното управление най-напред обръща внимание (напр. политиката на Аденауер). Трябва също да се отбележи, че социалната политика на дясното управление притежава потребния за това ресурс: чрез гъвкава система на подоходно данъчно облагане, която не потиска излишно най-активните и предприемчиви слоеве (носители на най-голямата тежест, която обаче трябва да е поносима; в противен случай биха се убили импулсите за растеж на икономиката!), дясното управление натрупва нужните за социални грижи средства в достатъчен за тяхната действена ефективност обем. Всички тези няколко "кита" на дясното управление се реализират с нужната последователност и твърдост, независимо от рисковете, които могат да произлязат от това, че свободолюбивото съзнание в определени страни и периоди не е достатъчно разпространено или пък развито. Пример за такава автентична дясно-консервативна политика може да бъде Германия на Аденауер и Ерхард, също и на Хелмут Кол; във Великобритания дясната политика на консервативната партия също многократно е демонстрирала своята жизненост и ефективност; да не говорим за САЩ, където и двете основни партии, сменящи се в управлението, изхождат от все едни и същи по същество либерални и консервативни ценности.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>"Социално-ориентираното" ляво управление</b> се основава на коренно различни философски и ценностни предпоставки, които са антитеза на дясното мислене. (Тук изключвам комунистическата "програма" за управление, която е доведена до крайност псевдосоциална ориентираност, погубила изцяло индивидуалната заинтересованост, свободата и инициативността на човешките същества.) Социалистите виждат не в индивида, а в социума, в общността водеща ценност, а на мястото на свободата поставят опитите за изравняване на индивидите чрез превратно разбираната солидарност. Общо взето социалистическото мислене се отличава с неизкоренимия си дефект да смесва последици и причини, резултатите да смята за действащи фактори, т.е. социалистите са свикнали да "впрягат коня зад каруцата", а след това да се чудят защо впрягът не действа, защо каруцата… не върви. Това е така, тъй като социалистическото управление засилва държавната намеса в сферите на индивидуалната инициатива, с това се погасяват импулсите за самостоятелно развитие и за личен просперитет, в резултат на което тъкмо обществото като цяло губи (не може общността да печели когато индивидите губят!), а всичкото това се предприема с оглед на една прекалено лицемерна загриженост за "социално слабите" и неактивни слоеве. Впрочем, за тези последните, както се оказва, социалистическото управление не може да осигури потребния ресурс – поради предизвикания спад в производството, тъй като от него индивидите се чувстват застрашени толкова повече, колкото са по-активни, производителни и инициативни. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Заради някаква фалшива "социална справедливост", която тъкмо доколкото е "социална", не е справедливост, социалистическите управници засилват данъчното бреме на най-активните и предприемчиви слоеве (разглеждани като… "не наши"!), поради което предизвикват спад в инициативността и загуба на интереса, от което пък намаляват приходите за осъществяване на техните излишно "амбициозни" социални програми, а значи ефектът на това управление е единствено бумерангов, т.е. постигат точно обратното на онова, което искат. В резултат социалистическата разпределяща програма за управление (либералната обаче е създаваща и натрупваща!) стига дотам да няма какво да разпределя: когато спадне индивидуалната активност на най-предприемчивите слоеве (като израз на съпротива срещу опитите да бъде ограничавана "отвън" и "отгоре" свободата), то обществото неумолимо става все по-бедно, макар и… "равно" в бедността си. Това обяснява защо "социалистическите експерименти" в нормалните общества не могат да имат дълготраен ефект, а също и защо там, където социалисти са управлявали по-дълго, връщането към дясната ценностна ориентация се възприема като "живителна глътка въздух" в един достатъчно изнемощял и задушаващ се организъм. (С основание един известен анекдот от времето на комунизма твърдеше следното: ако в Сахара се установи социализъм, то скоро на тамошните държави ще се налага да внасят от чужбина даже и… пясък!)</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Ето че се оказа, че съвсем не е едно и също за кой гласуваш – както си позволяват да умуват и заключават някои политически дървени "философи". За дясно управление традиционно и устойчиво гласуват индивидите, които са твърдо за свободата, а значи тези, които не се страхуват от рисковете на самостоятелното отговорно съществуване, от трудностите на свободната индивидуална предприемчивост. Десният електорат не се оставя да бъде подвеждан от приказките за "социална справедливост", за "всеобщо равенство" и за една толкова фалшива "солидарност" на страхуващите се от свободата. Зад дясно-консервативната ориентация на съзнанието и мисленето стои екзистенциално-личностната пълноценност на отдадените на свободата (като същност на живота за човека), докато същото не може да се каже за привържениците на "социалистическия рай", на които е трудно да постигнат прилично съществуване със собствени сили и затова разчитат на "инжекции" отвън, от страна на размекналия се от състрадание социум (или по-скоро от "нашата власт", която на социалистите винаги се вижда неизчерпаем източник на "благини" и на средства за незаслужен социален просперитет!). Но ако вместо да работим за бъдещето си се оставим на едно безсилно и безвкусно взаимно "състрадание", то тогава наистина страданието ще бъде поисканата от нас жизнена перспектива: комунизмът доказа абсурдния край на една последователна чисто социалистическа политическа програма, чието налагане нанесе незаздравяващи лесно рани върху телата на цели нации. На десницата предстои да внесе в такива общества живителната стратегия на свободата, която единствена може да гарантира не само оцеляването им, но и бъдещите им постижения по пътищата на автентичната свобода, в полето на достойния за човека живот.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>3.Държавните институции на конституционния строй</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Принципът за разделение на властите, според който отделни държавни институции реализират единната власт, осъществявайки баланс и взаимен контрол, е основа на "добре устроената" съвременна държава. Предложен от Ш. Монтескьо, този принцип лежи в основата на конституционния строй, който извежда властта от последователното провеждане на свободата – разбирана като смисъл на демокрацията. Демокрацията, или "властта на народа", управлението, осъществявано (чрез делегиране на права и отговорности) от самия народ, може да бъде приведена в действие чрез механизмите на конституционното устройство на държавата. Според тези демократични механизми институциите на властта се избират чрез прилагането на всеобщото избирателно право и в свободни избори. В основата на "пирамидата на властта" стоят свободните индивиди, които в своята съвкупност и като граждани, образуващи единна нация, имат свое политическо представителство в лицето на отделните партии. Така единното – народът, нацията – се "разпада" на "части" (партиите), които обединяват в себе си отделните раз-личности, гражданите като носители на различните екзистенциално-мирогледни и жизнени интереси. В конституиращата се държавна власт, която отразява преобладаващата воля (волята на мнозинството, уточнявана периодично на изборите, която едва чрез тяхната санкция се трансформира в държавна воля), единството на нацията трябва да бъде възстановено, възсъздадено; това е условие за просперитета на цялото. По същия начин и единната власт (волята на държавата) се "разпада" на три съотнасящи се власти – законодателна, изпълнителна и съдебна – които в лицето на държавния глава отново постигат единството си: за да не се стигне до ситуация, в която те взаимно да се блокират и обезсилят. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Ето тези зависимости подлежат на внимателно "разделяне" и след това на възстановяване на единството, което е залог за ефективното действие на "държавната машина". Лоши са конституциите, които предлагат възможности за "засечки" или "търкане" на механизмите на властта или пък не предвиждат противотежести на своеволието на партиите в налагането на тяхната партийна воля за държавна воля. В такъв "буксуващ" конституционен строй са заложени възможности за неадекватно отразяване на "волята на електората", за подмяна на тази последната от "партизански боричкания", които обезсилват държавата и я превръщат в играчка в ръцете на партиите. Добрите конституции съдържат гаранции срещу партийния произвол: държавата съществува за индивидите и нацията, а не за партиите и техните самозабравили се лидери. Добра е конституцията, която съответства на изкристализиралата в традицията съдба на народния живот, на израслата от недрата на нацията обичайна и субстанциално обусловена практика на регулиране на отношенията и на съответстващото на тях управление. Затова добрата конституция не е "изобретение" на "политическата класа", а е творение на народния живот, постижение на реалното битие на неговите традиционни ценности. Честите промени в конституционното устройство на държавата и властта са признак на слабата държава, в която "политическата класа" е успяла да постигне необезпокоявана от нищо хегемония – и така да си играе с бъдещето и със съдбата на народа, позволявайки се всякакви злоупотреби. В такива конституции липсва придаващият трайност и устойчивост фактор на държавния живот, затова те и пораждат само нестабилност, заплащана скъпо от допусналите да бъдат управлявани така лошо и на почвата на партийния произвол. Ето част от въпросите, които трябва да реши философията на държавата – и които съзнателно и старателно се заобикалят от приближената на политическата класа политология. Ясно е защо: защото държавните кризи са "благодат" на иначе нямащите с какво да се занимават политолози, загрижени най-вече за своето препитание (ако държавната машина работи добре, то за политолозите настъпва страшна… "суша"!). </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>4.Монархия или република?</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Ето един основен въпрос на държавното устройство, който е от принципно значение и който пряко е свързан с народностната традиция, идеща от вековете. Нека затова накратко да опишем държавните форми, които животът и историята са ни дали – и между които само частично можем да избираме, търсейки най-добрата, най-подходящата за съответната страна (защото за дадената традиционно вкоренена държавна форма са дали своя глас и живелите преди нас, поколенията, които са създавали и живели в държава много преди нас изобщо да ни има!). Това е особено важно за разбирането в страните, в които държавният живот е объркан заради своеволията било на комунистическия тоталитаризъм, било на една корумпирана и самозабравила се политическа класа: България пък е страната, в която и двата фактора на слабата, неефективно действащата държавна власт са налице.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Държавата може да бъде или монархия, или република, тези две държавни форми притежават основни различия, които в повечето случаи са решаващи за състоянието на държавния живот, а също и за нравствеността на политиците. Монархията се опира на принципа на трайното единство, на континюитета (непрекъснатостта) да държавността и този на надпартийността: монархът не е политическо лице, неговата власт е пряко дадена и завещана от народа като цялост и независимо от партийните разслоения, той символизира нацията и е персонификация на народностния дух, който не може да бъде оставян на ограничеността и пристрастността (капризите) на партиите. Властта на държавният глава – кралят, царят – се предава по наследство в неговото семейство (династията) и не зависи от колизиите на партийното "приемане" и "предаване" на законодателната, изпълнителната и дори съдебната власт, т.е. предполага трайност, стабилност, непоклатимост и дори достолепие на държавата, която според понятието си, трябва да бъде "държана" от едни и същи ръце. (Многото ръце, посягащи периодично към висшата власт в държавата, при това чрез "наддаването", "гъделичкането" на политическите страсти, чрез безпардонната демагогия, внасят момент на крайна нестабилност на "държавния кораб", периодично сменящ своя курс според приумиците на случайни политически лица, а това е фактор, на който не всяка нация може да издържи!) Монархът (а това наименование иде от гръцкия израз за едно начало!) подобно на бащата в семейството, има един единствен интерес: в неговия дом (държавата като цяло) да царува мир, спокойствие, просперитет и благоденствие на поданиците, което е предпоставка наследникът да получи стабилно наследство. Тук благоденствието на цялата нация се обвързва органично с благото на едно семейство (династията), което означава доминиране на единен интерес. Още Тома от Аквино е забелязал най-важното: "Многото по никакъв начин не могат да съхранят обществото, ако то е напълно разделено. Така, за да може да се управлява по някакъв начин, сред многото се търси някакво единство. Понеже няколко не могат да водят кораба в една посока, ако не са единни. Но единни се наричат тези неща, които са сходни на едно… Така че, по-добре е да управлява един, отколкото много, сходни на един.". Партиите, съзнавайки временния характер на "царуването" си, преходния характер на тяхната власт, не могат да имат подобно съзнание: за тях властта е нещо, което трябва да бъде употребено и "изконсумирано", т. е. принципът тук е "след мен и потоп…".</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Монархиите, според конституцията, биват парламентарни и конституционни, като това означава, че или парламентът "държи цялата власт" (включително и контрола върху правителството) – при парламентарната монархия – или пък че монархът притежава конституционно уредени пълномощия по отношение и на трите власти, олицетворявайки върховното единство на държавната власт – при конституционната монархия. (Абсолютната монархия е отживяла времето си, тъй като съдържа несъвършенство и предполага сериозни рискове за нацията.) Накратко казано, при парламентарната монархия кралят (царят) е само символ и персонификация на нацията, на народностния дух, гарант на традицията и морален авторитет, който единствено с факта на съществуването си "озаптява" склонните към самозабравяне политици. При конституционната монархия кралят (царят) освен всичкото това е и носител на реални пълномощия по функционирането на властта и държавността, които в определени моменти могат да се окажат решаващо средство за поставяне на бариера пред партийния монопол върху властта, пред домогванията на партиите към безразделно господство. (Това, че след заграбването на властта от комунистите – винаги по неконституционен път! – първата им грижа беше да ликвидират монархията като главна пречка пред тяхното всесилие, е показателно: монархията, особено конституционната, никога няма да допусне накърняване на общия народен интерес в угода на партизанските апетити за хегемония.) Монархът като живо въплъщение на народния суверенитет – царят е суверен – слага преграда пред опитите на партиите да говорят от името на народа, стремейки се да надскочат, винаги неуспешно, впрочем, партийната си ограниченост; партия, повтарям, означава "част", тя никога не може да олицетворява цялото, докато царят може, нещо повече, това е основният смисъл на съществуването на монархията. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Накрая, царят е подготвен за своята мисия да бъде обединител на нацията, държавното ръководство е особен "занаят", който не може да се осъществява от всеки: това, че встъпването на престола на наследника е неизбежност, за която той трябва да е на длъжното ниво, го предопределя за мисията да бъде държавен глава със съответната професионална годност. Най-важното и незаменимото е това съзнание за мисия, с което живее и се подготвя наследникът, и което, по обясними причини, не може да съществува при политическите лица, овладени от амбицията да станат "президенти на републиката" (но бидейки все пак белязани с белега на случайността: ако един бъдещ президент още преди това заяви, че искал да стане президент и се е подготвял за това от "най-ранна възраст", то това би било възприето просто като… психиатричен феномен!). Не трябва да се подценява този момент, държавното ръководство не е нещо, което всеки може да прави, за което не се иска най-сериозна подготовка: не може да си се подготвял, например, за… адвокат по бракоразводните дела (или пък за най-скромен философ-марксист!), и в един момент да се почувстваш готов да правиш всичко, в това число и най-трудното, ръководството на една нация. Държавният глава по дефиниция е върховен главнокомандващ на войската (и гарант за нейната надпартийност): бъдещият цар получава военно образование, което спасява професионалния престиж на военните, на генералите (за които би било най-сериозно унижение един профан във военните дела да е техен най-висш началник!). </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Държавният глава представя страната пред света, в отношенията с другите държави: царят е подготвен и за тази длъжност, докато е наследник той – знаейки за отговорностите, които след време ще поеме – получава най-солидна подготовка по дипломация, по международно право и междудържавни отношения, история и пр. Царят има отговорности във вътрешната политика, в отношенията с партиите, той е подготвен и в тази област (икономика, политика, право, психология и пр.); царят има отговорности и по съдебната власт, той е подготвен и за това. Всичкото това означава, че царят не може да е сляпо зависим от "съветници": да бъде съветван един невежа (както често се случва при президентската институция!) е неблагодарна и неблагонадеждна работа и т.н. Оказва се, че държавен глава при монархията в никакъв случай не може да стане случайно политическо лице, това, че царят е независим от партиите, е решаващото в национално отговорното изпълнение на неговите задължения. Следователно монархията не е "отживяла" времето си държавна форма, напротив, тя има ред безспорни предимства, които трябва да се вземат предвид особено в страните, които са в перманентна държавна криза – България е в такава криза повече от 50 години, съвпадащи точно с установяването на "републиката" от комунистите през 1946 г.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Републиката (Левски през миналия век е употребявал думата като синоним на демокрация, не като държавна форма!) се отличава от монархията по това, че държавният глава е периодично избиран (пряко или непряко от народа) докато пък монархът е избиран от народа непрекъснато. Президентът губи доверието на избирателите си обикновено за един-два мандата (през които обаче властта му е гарантирана, независимо от промененото становище на нацията!), докато монархът може да го загуби всеки ден, и затова е длъжен да го пази като нещо най-скъпо. За "висшия чиновнически пост" в републиката се състезават партийно подкрепени кандидати, и то лица, които (за да достигнат до положението все по-ясно пред очите им да се… "замержелее" възможността да стават "олицетворение на нацията"!) е трябвало да направят толкова много сделки със своята съвест, че в края на краищата са загубили правото да се ползват с особено уважение. Политикът, който за себе си уверено твърди (преди кандидатурата му да е подкрепена от неговата партия) че ще става… президент, е не нещо друго, а отново… "психиатричен феномен": за да е сигурен в това, то това означава, че е направил толкова много сделки с влиятелните лица в неговата партия, че вече просто не заслужава никакво доверие – заради "разиграването" на "политически покер" по повод на самата държава. (Общо взето в партиите политиците се учат на това да бъдат… велики интриганти!) Когато такъв заеме най-висшия пост, предмет на потайните им мечти, те са така обременени с дефектите на доскорошното си партийно битие, че никой не трябва да вярва в способността им магически да се преобразяват (вероятно за една нощ!) в… "надпартийни обединители на нацията". </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Поради всичкото това президентите на републиката обикновено са неподготвени за беззаветно служене на държавата и нацията, поради което се обкръжават със "съветници" и "експерти" (за които никой избирател не е гласувал, но които обикновено имат решаващо влияние върху решенията на президента, при това отново… партийно обусловени!) и това е предпоставка за безкрайно много игри със съдбата на народа. Така "предимството" на републиката (избираемостта на президента!) се превръща в своята пряка противоположност, в непоправим недостатък: случайни и нелегитимни лица започват да влияят върху решенията на държавния глава, което в никакъв случай не бива да бъде допускано (а интересът на нацията и държавата става нещо, за което никой не мисли!). На всичкото отгоре семейството на президента, неговия род, приятелите му, ония, на които държавният глава е безкрайно задължен за услуги в доскорошното му битие на "амбициозен политик", партийните му "другари" и пр. се превръщат мигом в жадна за облаги "свита", която бърза да задоволи ламтежите си докато президентът е на власт (знае се, че той е президент "до време", а това време трябва да се… "оползотвори"!). Когато мандатът на президента е изтекъл (тук отново, видяхме, действа принципа "а след мен и потоп…"!), на мястото на тази вече позаситила се "свита" идва нова гладна компания от обкръжението на новия "избраник на случая", която също така лакомо се намества на "държавната трапеза", считайки се за длъжна да се възползва от "късмета" на своя човек – докато е… нейното време. По този начин републиката – това историята прекрасно е потвърдила, а действителността всекидневно препотвърждава! – носи в себе си неотстраними дефекти , тя развращава "политическата класа", която не вижда предел във властническите си домогвания, във възможностите си за безразделна хегемония в държавата, за своеволия, които могат да съсипят живота на нацията – ако не са спирачките на демократичната традиция и култура (но в някои страни – като нашата – такива липсват!). Оказва се, че републиката по начало е морално дискредитирана, тя зависи от чисто субективни основания в много по-голяма степен от монархията, възможностите за произвол и злоупотреба са безкрайно много, а отделните изключения (напр. ген. Де Гол, отличаващ се с високо национално съзнание почти като… монарх, и… кой друг?!) само потвърждават верността на тази констатация.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Републиката бива президентска и парламентарна, и е спорно само това коя от двете е по-лоша от другата. Президентска република е тази, в която президентът има значителна власт (главно като шеф на правителството наред с министър-председателя), тя концентрира прекалено много власт в ръцете на случайни "щастливци на… случая" с всичките рискове от това (добрите демагози обикновено са най-лошите управници!). Парламентарната република пък предава прекалено много власт в ръцете на "многоглавата ламя" (партийно определена) на парламента, това нарушава принципа на разделение на властите (той само формално се запазва!), стъпква другия принцип на единството (президентът е само позьор!), а най-вече оставя държавата на произвола на мнозинството, на управляващата партия. (Ако пък и президентът е "нейн", както е обикновено, то тогава злоупотребите са всекидневие, а опозицията смирено чака своя час, когато и тя ще започне да прави същото!). Властта бива подхвърляна от мнозинство на мнозинство, всички си позволяват гръмогласно да говорят от "името на народа", партийните сметки стават водещото в държавата, а изборите се превръщат в подигравка на политиците с избирателите: свободата е изправена пред сериозно изпитание особено в страните без демократична традиция и култура (като нашата). Ето че след като е спорно коя от двете форми на републиката е по-лоша, в коя "най-добре" изпъкват несъвършенствата на демокрацията, то България категорично избра все пак по-лошата – парламентарната република – тъй като комунистите през 1991 г. ни подариха конституция, която е изгодна единствено на техния произвол със съдбата на нацията. Впрочем, всичко това стана на фона на нерешен конституционен въпрос (Търновската конституция, според която България е конституционна монархия, е незаконно елиминирана от същите тези комунисти през 1946 г., чрез нелегитимен "референдум" и чрез безброй фалшификации на народния вот, при това в условията на чужда окупация на страната!) и при положение, че законният владетел на страната, Цар Симеон ІІ, е жив и здрав.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Парламентът е носител на законодателната власт, правителството – на изпълнителната, а съдът – на съдебната, която чрез институцията на Конституционния съд и по начало е над другите две. Така "разкъсани" и разграничени, трите власти все пак трябва да бъдат примирявани в единството на висшата държавна власт. Затова държавният глава е институцията, която трябва да хармонизира трите власти и да им придава потребната цялост, единството на държавата като "стожер" на живота на нацията. Доколко с това може да се справи президентът като институция на републиканския режим съобразно с казаното всеки вече може да реши и прецени: вместо единство президентите (особено в страни като нашата!) непрекъснато внасят раздор в тялото и душата на нацията. (Да си спомним П. Младенов с неговата фраза "нека танковете тогава да дойдат!", човекът от село Веселиново Ж. Желев като подставено лице на "партията-кърмилница", който получаваше овации главно от тия, които бяха гласували срещу него, т.е. грубо излъга избирателите си и така доказа подставеността си, П. Стоянов със смешните си "абсолютистки мераци" и с непосилната за неговите възможности като личност роля да бъде символ на цяла една нация, поради което той си остава най-обикновен позьор и т.н. – бъдещето ни под тази форма на държавата е непредвидимо или пък направо жалко (Ж. Ганчев-Петрушев).</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Въпросите тук са много, нека да се ограничим с казаното, което, надявам се, ще предизвика по-задълбочени размисли у читателя, който не робува на предразсъдъци, а се стреми да мисли със своя ум. Обърнах внимание на онова, което старателно се заобикаля от "прислужващата политология", която не знае друг интерес от верността спрямо ония, които плащат или пък скоро ще дойдат на власт. Посочените зависимости действат различно в държавите с различна политическа и държавна традиция, в страните с различно ниво на демократична култура на гражданите и на самите политици. Но принципните дефекти и съответно предимства не могат да бъдат подминавани безкрайно, а при кризисни ситуации могат да изпъкнат и в най-развитите демокрации. Няма държавна форма, която да е "най-добра" за всички до един народи, но онова, което е добро за някои, може да бъде добро и за други; лошото пък за едни може да стане безкрайно по-лошо за други. Водещото и тук не са "изобретенията" и "разсъдливото премерване" на "минусите и плюсовете", а е единствено националната традиция, приемствеността и историческия път, които отдавна са се произнесли за това какво трябва да бъде. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Затова и отклоненията от този исторически път на традиционната приемственост поради фатални обстоятелства, довели до ужасно объркване и забравяне на своите корени, непременно трябва да се преодоляват: за да спрат бедите на народите, които са изневерили на своето национално битие. За това, че духът на България отдавна ни зове да се върнем при корените на автентичната си държавност – конституционната монархия, коронованата демокрация! – но благодарение на единодушните старания на политиците този повик не се чува или е приглушен, ще стане дума отново на съответното място. Уверен съм, че краят на произволите с българската държавност иде, този край е неминуем, непредотвратим, тук напразни са всички старания. Всъщност в недрата на народната душа този избор отдавна е направен, което означава, че "формалното признание" е въпрос на време; часът на така чаканото тържество на народната воля неизбежно ще дойде…<br />
<br />
<i><b>ЗАБЕЛЕЖКА:</b> Този текст, книгата, от която той е взет, е писан през далечната 1998 г., поради което ми се наложи в него да внеса съвсем малки терминологични корекции, които обаче изобщо не докосват същинските, принципните моменти на анализа.</i></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...</b></div><br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjtKnvm8VMsqIUPSMitq81aQVd5rLgD_XvorIRA6enTP8rF8n1Y6_mPvassl-5bMAOear0X5GqW763H-VdISu-DMsYhZm5nAOQF5ZP0hbyCO7BltEU3KI9I4IAdO_SLDe5zYI8tL4gK6Dk/s320/GR+18+br..JPG" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjtKnvm8VMsqIUPSMitq81aQVd5rLgD_XvorIRA6enTP8rF8n1Y6_mPvassl-5bMAOear0X5GqW763H-VdISu-DMsYhZm5nAOQF5ZP0hbyCO7BltEU3KI9I4IAdO_SLDe5zYI8tL4gK6Dk/s320/GR+18+br..JPG" /></a> <b style="background-color: #f3f3f3; color: blue;"><span style="font-family: "georgia"; font-size: 130%;">Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!</span></b> <span style="font-size: x-small;">(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к <span style="font-size: small;"><b>ГРАЖДАНИНЪ</b></span> за 2011 г. ако пишете на имейл <b>angeligdb [@] abv.bg</b>)</span>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-5819808522703659892016-08-08T07:08:00.001+03:002016-08-08T07:08:29.877+03:00Как завърши войната между САЩ и Япония<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiq5OxLvb_jPVbVeuqmGPShR4axELBikffImLnlieIMVXak-k4Fwg7V53HAxnPq7Lt4r3Z9gJy-GPj_N_C04gZELOsG3JMEmRFy1UAT45V__-YWUnR5IZbDzwzkFBOGQRGnguzawn_UySk/s640/2.jpg" imageanchor="1"><img border="0" height="426" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiq5OxLvb_jPVbVeuqmGPShR4axELBikffImLnlieIMVXak-k4Fwg7V53HAxnPq7Lt4r3Z9gJy-GPj_N_C04gZELOsG3JMEmRFy1UAT45V__-YWUnR5IZbDzwzkFBOGQRGnguzawn_UySk/s640/2.jpg" width="640" /></a><br />
<br />
<div style="text-align: justify;"><b>Изпепелена Япония</b> (<a href="http://ivo.bg/2016/08/04/%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D1%85%D0%B8%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0/"><b>Препубликувано от блога на Иво Инджев</b></a>), Автор: <b>Българин</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Преди Хирошима и Нагасаки най-разрушеният град е Токио. Само от бомбардировката на 9 март 1945г. загиват около 100 000 души и 1 000 000 остават без домове. При огледа на щетите от бомбите императорът Хирохито взема лично решение за прекратяване на войната. На 22 юни той заявява на своите министри, че иска конкретен план за край на войната и усилията на всички, този план да бъде осъществен. Опитвайки се да избегнат безусловната капитулация японците започват преговори обаче единствено със… СССР. Императорът и близките му съветници хранят илюзията, че Сталин ще се съгласи на компромиси спрямо Япония, защото японците запазиха примирието и отказаха на Хитлер да нападат СССР от изток, след нападението на германците на 22 юни 1941г. Грешка! Подведени са от съветската политика на протакане – на Сталин просто му трябва време да прехвърли войски от Европа в Азия. Напразните надежди и тактиката на протакане удължават войната в Тихоокеанския район. Япония пропуска редица възможности да приключи загубената война. На 26 юли САЩ, Великобритания и Китай подписват Потсдамската декларация, с която изискват пълната капитулация на Япония. Ултимативното настояване за безусловна капитулация – каквато Германия подписа – в този случай обаче не довежда до бърз край на войната. Държейки да запазят императора си, японците отхвърлят декларацията.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">На 6 и 9 август 1945 г. над Хирошима и Нагасаки са пуснати атомни бомби. Загиват отново стотици хиляди. Разрушенията са колосални. Други хиляди заболяват от лъчева болест. На 8 август, два дена след първата атомна бомба, СССР се присъединява към подписалите Потсдамската декларация. На 9 август, при втората атомна бомба над Нагасаки, СССР нарушава примирието от 16 септември 1939 година, напада Япония и присвоява Южен Сахалин и всичките Курилски острови. Това е последната военна инвазия във Втората световна война.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Днес, след много повече от половин век, „специалисти“ по войните тръбят, че нямало нужда от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, били безмислени, защото войната била свършила вече. Ами тогава, нека бъдат последователни и кажат какво е да се обяви война на държава, след като тя е не само разгромена, но и води преговори за мир? Какво е това: на умряло куче нож да вадиш или влечение за мародерстване?!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Пет дена по-късно, на 14 август 1945година, Япония приема Потсдамската декларация за безусловна капитулация! На 15 август по обяд японският народ за пръв път чува по радиото своя император, който ги уведомява за решението си да приеме безусловната капитулация! С продължилото 4 минути обръщение, записано предварително на грамофонна плоча, Хирохито успява да убеди японците да се предадат без да изрече самата дума „предаване“: той просто ги призовава да понесат непоносимото.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Тук ще отбележа, че висши японски военни са направили опит този запис да не бъде излъчен. Предизвикват бунт. На 14 августя в 23 часа войници нападат двореца възнамерявайки не само да унищожат записа подготвен за радиото, но дори и да убият императора. Предотвратен е опит за вземане на императора в плен и продължаване на войната. Мнозина от участвалите в бунта се самоубиват. Часове по-късно е излъчен записът. Най-фанатичната армия на света обаче продължава да не е напълно съгласна с капитулацията. Японските военни винаги са смятали, че в директен сблъсък със САЩ ще победят. Това е основната причината довела до пълна смяна на стратегическите японски планове. След поражението от Червената армия през август 1939г. при Ханхин Гол в Монголия, Япония се отказва от военни действия срещу СССР и започва подготовка за удар срещу Америка. На 7 декември 1941г. японските самолети непредизвестено атакуват Пърл Харбър, като убиват 2 500 души. На следващия ден, САЩ обявяват война на Япония.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">На 15 август 1945 г. президентът Труман приема капитулацията и обявява край на продължилата 6 години варварска война. На 30 август назначеният за главнокомандващ на окупационните войски генерал Дъглас МакАртър пристига на летище Атсуги. Въпреки съмненията му, дали няма да бъде посрещнат с дъжд от куршуми, генералът нарежда на хората си да излязат от самолета без оръжие. Остават обаче малко объркани от възторженото посрещане на японците. Пътуват от летището до сградата в която е разположен щабът им, намираща се срещу самия дворец на императора в Токио, в обикновени, небронирани коли. Стотиците японски войници, покрай които минава колата на МакАртър, отдават императорска почит на американския генерал: обръщат се с гръб, когато колата му ги приближи! Така започва окупацията на победена, изпепелена Япония.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiD1aanK8C9QX1AH_WDvBseVoEUK5YzrA8uN5rAcXlY4tiFBk712CZI90E6dOQvyEzEor8UQ-FiwqCtRMe377bKtbVmKnl-yU6wHn4FDsEUAN8u8h4Kx2PO3w3PvCex4tURKXaHShGZ_1g/s640/3.jpg" imageanchor="1"><img border="0" height="426" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiD1aanK8C9QX1AH_WDvBseVoEUK5YzrA8uN5rAcXlY4tiFBk712CZI90E6dOQvyEzEor8UQ-FiwqCtRMe377bKtbVmKnl-yU6wHn4FDsEUAN8u8h4Kx2PO3w3PvCex4tURKXaHShGZ_1g/s640/3.jpg" width="640" /></a></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Милиони американци искат император Хирохито да бъде обвинен във военни престъпления и бъде обесен. За тях, както и за стотиците милиони от Китай, Индокитай, Малайзия, Сингапур, Индонезия, Филипините, Бирма и Корея изстрадали ужасния японски милитаризъм, Хирохито трябва да получи съдбата на Хитлер и Мусолини. Генерал МакАртър има 10 дена да се увери във вината на Хирохито за влизането на Япония във войната и да го изправи пред съда заедно с други 30 души – близки до него висши чиновници. Разследването е поверено на генерал Бонър Фелърс. Той обаче не намира доказателства за военни престъпления на императора. Напротив, убеден е в неговото искреното намерение да сложи край на войната. В доклада си до МакАртър Фелърс пише, че ако императорът бъде съден като военен престъпник, това ще доведе до пълен разпад на Япония и зловеща гражданска война, в която ще загинат милиони. В заключение предлага Хирохито да остане на трона си и продължи да бъде лидер на японския народ. Генерал МакАртър трябва да вземе окончателното решение за бъдещето на Япония, а няма доказателства „за“ и „против“ Хирохито. Затова решава да се срещне с императора в дома, в който е настанен. Срещата е уговорена при много особени условия: генералът не трябва да се ръкува и да докосва императора; няма да го гледа в очите му и няма да предлага нищо за ядене и пиене; трябва да стои от лявата му страна и да внимава, да не настъпи сянката му…</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">На състоялата се среща, след уважителните думи за добре дошъл към императора, МакАртър се ръкува с него, снима се – застанал от дясната му страна, и за капак на всичко това – отпраща съпровождащите Хирохито, без личния му преводач, в библиотеката. Останали насаме, Хирохито се обръща към генерала на английски изговаряйки бавно думите: „Дойдох, да се срещна с Вас, като единствения носещ отговорност. Желая, Вашето наказание да бъде върху мен, не върху Япония.“</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Сед като помолва императора да си седне МакАртър казва: „Няма да има никакво наказание, Ваше Величество. Нуждая се от Вашата помощ. Какво можем да направим за да изправим Япония отново на крака?“. Генерал МакАртър удържа на думата си – само след няколко години Япония ще стане втората икономическа сила в света!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">И не само Япония. САЩ предлагат помощ на всички европейски страни участвали във Втората световна война чрез European Recovery Program (известна като План Маршал). 16 западноевропейски страни, между които и победените Германия и Италия, се възползват от помощта и бързо възстановяват своите икономики. Българският министър-председател Георги Димитров – отявлен продажник и проводник на интересите на Сталин, отказва категорично помощта на 8 юли 1947 г. Ако България беше приела американската помощ днес щеше да изглежда различно, поне като Италия например.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">През 1975 г. японският император Хирохито дава първата си и май единствена пресконференция, където на въпроса за атомните бомбардировки отговаря: „Много е скръбно, че бяха пуснати атомните бомби и аз съжалявам за гражданите на Хирошима, но не можеше да се предотврати защото това беше извършено по време на война.“</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><a href="http://images.aif.ru/008/229/bd62625d481b3c168484e2ece164a9b3.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://images.aif.ru/008/229/bd62625d481b3c168484e2ece164a9b3.jpg" height="426" width="640" /></a></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">През 2007 г. японският министър-председател Шиндзо Абе се извини писмено на китайските граждани за бомбардираните от Япония градове. Той написа: „Японското правителство трябваше да се предаде веднага след като видя, че губи неизбежно войната, това можеше да предотврати бомбардирането на Токио със запалителни бомби през март 1945 г., както и последващите бомбардировки на другите градове.“</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Бомбардировките на Хирошима и Нагасаки са варварски акт, сложил край на една продължила 6 години варварска война, през която човечеството си причини отвратителни злини и непонятни жестокости. Няма „справедливи“ или „честни“ войни, има войни, които се водят по необходимост – за да се спре кошмарното развитие за живота на хората. Затова няма чисти победители и победени: всички участници в една световна война са в една или друга степен жертви. 60 милиона са убитите през Втората световна война. Повече от половината – 37 000 000 са цивилни граждани. От тях около 34 400 000 са убитите граждани в страните – победители и около 2 600 000 са убитите цивилни в Германия, Япония и Италия – победените страни. Най-много жертви (цивилни и военни) дават СССР – 24 000 000 и Китай – 20 000 000. Безспорно е, че победата над германския националсоциализъм, японския фанатичен милитаризъм и италианския фашизъм доведе до създаването на един по-добър свят.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">За съжаление и свят, в който насилието и войните не изчезнаха. Една от причините е, че сред победителите във Втората световна война се оказа и съветският (руският) сталинизъм (комунизъм-социализъм), който не се различава от хитлеристкия националсоциализъм. Хитлер свежда човешкото битие до борба на „нисши“ и „висши раси“, за Сталин това е борба между „прогресивни“ и „реакционни класи“. По зла ирония на съдбата извергът Сталин вместо да бъде съден за започването на войната и получи съдбата на ортака си Хитлер, бе не само признат за победител, но като награда под ботуша му попадна половин Германия и страните от Източна Европа – Чехословакия, Полша, Унгария, Румъния, България, Литва, Латвия и Естония. В Югославия, с въоръжената помощ на Съветския съюз, Йосип Броз Тито наложи комунизма и македонизма.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Анализирането на събитията от Втората световна война, довели до оформянето на двете противопоставящи се обществено-икономически системи в света: капиталистическата – доминирана от САЩ и комунистическата – наложена от СССР, води до извода:</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>По-добре американците да са ти врагове, отколкото руснаците – приятели!</b> </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Българин</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Виж също и: <a href="http://historynakratko.blogspot.bg/2016/01/blog-post.html"><b>Тежкият ден за Хирохито. Как императорът се превръща в обикновен човек</b></a></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...</b></div><br />
<div align="justify"><a href="http://aigg.files.wordpress.com/2011/05/dsci03041.jpg"><b><img alt="" border="0" src="https://aigg.files.wordpress.com/2011/05/dsci03041.jpg?w=237" style="cursor: hand; float: left; height: 200px; margin: 0 10px 10px 0; width: 158px;" /></b></a><span style="color: #336666;"><span style="font-weight: bold;">Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров</span></span> <b>ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия</b>,<span style="color: #336666;"><b> </b>изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.</span> Книгата <span style="font-weight: bold;">ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА</span>, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.</div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-15304535929550754952016-06-03T06:50:00.001+03:002016-06-03T06:50:07.831+03:00Русия, тая мнима защитница на славянството, употреблява още по-радикални средства за да изтрие от лицето на земята българските колонии<a href="http://terminal3.bg/wp-content/uploads/2016/06/product_image.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://terminal3.bg/wp-content/uploads/2016/06/product_image.jpg" height="480" width="640" /></a><br />
<br />
<div style="text-align: justify;">Жалостни слухове достигат до нас из русска Бессарабия, т. е. из оная обетованна земя, в ко ято една част от нашият народ намери прибежище в страшните години на своите страдания. И там, как то и на сяко друго място, българинът е биен, обезчестен, излъган, съсипан и наказан по законът на варварският деспотизъм! „Кажете ни, пита един наш приятел из Комрат. виждате ла вие край на българ ските страдания? В Турция ни мъчаха и предаваха едно време като скотове, а днес душат сяко едно стремление кам човечески живот; в Ромъния ни преследваха и продаваха на Турците, а днес с още по-голяма енергия ни лъжат, експлоатират, обират и отнемат сяко едно средство за съществование; Сър бия ни е лъгала със своият шарлатанствующи патриотизм в продължението на сичкото свое съществова ние и още дълго време ще да ни лъже и ще да са по лзува със силите, с доверието и с глупостта на на шите неразбрани патриоти; а Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българск ите колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и, когато ние пожела хме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от то ва намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село (?) казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял“, не остави ха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея! Кажете ми после това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и сега даже са смята за стока, с която секи има пра во да са обърща както иска? На нашите викове за свобода, на нашите стремления за братство и за съединение със славянете и на нашите трудове за прехраната на тирането никой почти не обърща никакво внимание. – Пъ рвата рекрутация, която правителството прибърза да направи по колониите, има твърде печален исход. Пр авителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъ на в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е „да са не раздражават духове те.“ Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“ – Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Публ. във в. „Знаме“, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51. <i>(Текста препечатвам от <a href="http://terminal3.bg/hristo-botev-za-rusija/"><b>ХРИСТО БОТЕВ ЗА РУСИЯ</b></a>, от сайта <b>Терминал 3</b>.)</i></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...</b></div><br />
<div align="justify"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhmzJC451RIj2Kh_FurICZIajmipzyO0fZGemZFS1wekFhx_t8sQgD5xCM4kHGJyhuaM-5Iw5F4_gfOctAH4PGUXzI5UOIPe6KMJfs4PE5lDXz2dYzXx3e-guaUob1OFjfqxItdbwE7gbI/s1600/Tainstvoto.JPG" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhmzJC451RIj2Kh_FurICZIajmipzyO0fZGemZFS1wekFhx_t8sQgD5xCM4kHGJyhuaM-5Iw5F4_gfOctAH4PGUXzI5UOIPe6KMJfs4PE5lDXz2dYzXx3e-guaUob1OFjfqxItdbwE7gbI/s200/Tainstvoto.JPG" width="141" /></a><span style="color: #336666;"><span style="font-weight: bold;">Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров</span></span> <b>ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия</b>,<span style="color: #336666;"><b> </b>изд. <span style="font-weight: bold;">ИЗТОК-ЗАПАД</span>, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв.</span> Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...</div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-56091249381594248182016-06-03T06:45:00.001+03:002016-06-03T06:45:33.776+03:00Трябвало ли е Ботев да иде да мре за ония, които не го заслужават?<a href="http://www.mediapool.bg/images/234/16941bc7a80665c2328bc10f63839542.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://www.mediapool.bg/images/234/16941bc7a80665c2328bc10f63839542.jpg" height="355" width="640" /></a><br />
<br />
<div style="text-align: justify;"><a href="http://www.mediapool.bg/pismo-do-hristo-botev-news234841.html"><b>Писмо до Христо Ботев</b></a>, Автор: <b>Георги Марков</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b><b>"Ти си славното знаме, под което вилнее позорът"</b></b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><i>Писателят дисидент Георги Марков, който след 1969 г. напуска комунистическа България, работи като радиоводещ в английските радиостанции Би Би Си, американската Свободна Европа и германската Дойче веле. Той е един от най-острите и талантливи критици на режима на Тодор Живков. Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон със сачма, пълна с рицин.</i></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Есето е четено по Дойче веле на 2 юни 1976 г. Публикува се без последната страница, която не е запазена.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Драги Христо Ботев,</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Дълго се колебаех дали да ти пиша това писмо в деня на стогодишнината от твоята смърт. Предполагам, че никому не е приятно, дори и на убитите герои, да им се припомня моментът на смъртта, толкова повече, ако смъртоносният куршум е дошъл отзад, от лагера на своите. С много по-голяма радост бих ти писал на твоята рождена дата, но тъй като на днешния ден ти ще получиш купища поздравителни телеграми, тържествени послания, дълги и важни речи, академични слова, планини от венци и твоето име ще кънти по радиостанции и високоговорители, аз се реших като малък контраст да ти напиша това писмо.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Всъщност много отдавна исках да ти пиша и да те питам за няколко неща. Вероятно ти не би ми отговорил или би забавил отговора си, докато се срещнем там, където всички неизбежно се срещат. Но не ти писах, защото не ти знаех адреса, както не го знам и сега – в рая ли си, или в ада. Прости ми, но доколкото те познавам, не мога да си представя, че ти сега се разхождаш между сладкопойните, облечени в бяло ангели, усмихваш се на красиви девици, пиеш райска роса, танцуваш по зелена морава и щастливо разговаряш с благочестивите светии за съвършенството на Бога и света.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Много пò ми се вярва, че дори свети Петър да те е приел в рая, ти си избягал оттам в първия удобен момент, завладял си било стария Радецки, било лодката на Данте и скришом си преминал небесния Дунав, който отделя светците от грешниците. Представям си даже как си скочил всред димящия пущинак на адското преддверие, как си прочел оня злокобен надпис “Вие, които прекрачихте този праг, надежда всяка тука оставете”, и си се засмял. Аз така вярвам, че ти си се засмял на това предупреждение и може би си протегнал ръка и откъртил дъсчицата с надписа, защото ти никога не си могъл да търпиш такива евтини предизвикателства.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Мисля, че ти си предпочел ада, защото там има каузи, докато в рая ги няма. Ти знаеш много добре, че ако стремежът на хората към рая може да бъде някакъв живот, самият рай – това си е чиста смърт. Отгоре на всичко в ада ти сигурно би намерил по-интересната част на човечеството. Старият грешник Бакунин, от когото ти толкова си се възхищавал, трябва да се е издигнал до ранг на помощник-дявол, приятелят ти Нечаев сигурно се пържи някъде в Деветия кръг, а другарят ти Стамболов, мушкан за милионен път с дяволския нож, би се опитал да ти обясни защо според него, ако ти не беше загинал във Врачанския балкан, само няколко години по-късно са щели така и така да те обесят.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">И нека ти кажа, драги Христо Ботев, че аз вярвам на думите на Стефан Стамболов, въпреки че ти, може би, би ме погледнал с недоумение. Всеки твой поклонник би казал, че аз съм смахнат, защото от сто години насам всяка политическа партия, от най-дясна до най-лява, всяка фашистка или комунистическа организация, всяка власт – демократична или тоталитарна, всяка милиция или полиция те има за свое знаме, за свой герой, легенда, символ, светец. Ти си вероятно единственото име в цялата наша история, което обединява всички тях с едно желание – да те имат. Ти си нещо като магически камък, който всички духовни бедняци по нашата земя искат да притежават. Биха ти посочили помпозното величие, с което се почита денят на твоята смърт. О, как искам да видя лицето ти на този ден, как отгоре, някъде над облаците, гледаш това човешко наводнение към твоето лобно място, как добре организирани организации, войници, офицери, милиционери, ученици, пионери, комсомолци, партийци, духови музики, ракетни части, обикновени и централни комитети, генерали, поети, министри, писатели, разни деятели – с коли, камиони, автомобили, хеликоптери и пеша отиват да отдадат почит на легендата. (<a href="http://www.mediapool.bg/pismo-do-hristo-botev-news234841.html"><b>Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ</b></a>)</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Коментар на daskal:</b> Покъртително прав! Като Каравелов. Робството е вътрешно състояние. Справка - примерно "Хамлет". "О,Боже, аз бих могъл да седя затворен в орехова черупка и пак да се чувствувам владетел на безкрайни простори!" Свободни ли сме днес? В смисъла на Ботевите революционерски цели и идеали? Да! Категорично да! А защо сме... роби? Защо сме нещастни? Защо не можем да подредим държавата и страната си? Имаме избор. Защо излъчваме най-недостойните сред себе си по върховете? Защо управниците и богатите ни хора са мошеници, бандити, лъжци? Защо са дълбоко неморални хора? Кой ни е виновен? Руснаците? Германците? Американците? Евреите? Циганите? Турците? Кой? Кой не си бърше мръсните ръце в Ботев и Левски? Който завари - той се пъчи по парадите и си кичи кабинета с тях. Направили са ги на Дядо Коледовци. Гнус ме е да гледам и слушам все тези плачливо тържествени церемонии! Едни и същи от десетилетия. Онези, в чиято памет се правят тези циркове с фалшиви естрадни конферансиета и кьорфишеци, не го заслужават.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...</b></div><br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjtKnvm8VMsqIUPSMitq81aQVd5rLgD_XvorIRA6enTP8rF8n1Y6_mPvassl-5bMAOear0X5GqW763H-VdISu-DMsYhZm5nAOQF5ZP0hbyCO7BltEU3KI9I4IAdO_SLDe5zYI8tL4gK6Dk/s320/GR+18+br..JPG" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjtKnvm8VMsqIUPSMitq81aQVd5rLgD_XvorIRA6enTP8rF8n1Y6_mPvassl-5bMAOear0X5GqW763H-VdISu-DMsYhZm5nAOQF5ZP0hbyCO7BltEU3KI9I4IAdO_SLDe5zYI8tL4gK6Dk/s320/GR+18+br..JPG" /></a> <b style="background-color: #f3f3f3; color: blue;"><span style="font-family: "georgia"; font-size: 130%;">Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!</span></b> <span style="font-size: x-small;">(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к <span style="font-size: small;"><b>ГРАЖДАНИНЪ</b></span> за 2011 г. ако пишете на имейл <b>angeligdb [@] abv.bg</b>)</span>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-61687252831843999322016-04-07T06:10:00.002+03:002016-04-07T06:10:36.662+03:00Някои мисли на Николас Гомес Давила<a href="http://glasove.com/images/crops/43130_BJqTmNc7KD9ZlRNBljcC9DMEsssqPh-300x200-trim(0,0,640,427).jpg?token=19d615ec057bf7c6147f2f6b5588be3d" imageanchor="1"><img border="0" src="http://glasove.com/images/crops/43130_BJqTmNc7KD9ZlRNBljcC9DMEsssqPh-300x200-trim(0,0,640,427).jpg?token=19d615ec057bf7c6147f2f6b5588be3d" height="426" width="640" /></a><br />
<br />
<div style="text-align: justify;">Из: <a href="http://www.glasove.com/categories/glasovete-koito-pomnim/news/veche-nyama-visshe-obshtestvo-i-narod-ima-bedno-prostolyudie-i-bogato-prostolyudie"><b>Вече няма висше общество и народ. Има бедно простолюдие и богато простолюдие</b></a>, Автор: <b>Николас Гомес Давила</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><i>Николас Гомес Давила е роден на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния елит и макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома. Резултатът от толкова много четене и размишления излиза през годините в няколко тома афоризми (Notas, 1954; Escolios a un Texto Implícito, 1977, Nuevos Escolios a un Texto, 1986, и др.), част от които ви предлагаме тук.</i></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Комунистът е човек, който иска държавата да му осигури статуса на буржоа.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Модерният човек не обича, но търси убежище в любовта, не се надява, но търси убежище в надеждата, не е вярващ, но търси убежище в догмите.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Модерният свят не може да бъде наказан. Той е наказанието.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Преди двеста години е било в реда на нещата да вярваш в бъдещето без да бъдеш кръгъл глупак. Кой може обаче да повярва днес на актуалните прогнози, предвид факта, че именно ние сме блестящото бъдеще на вчерашния ден?</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Идеята за "свободното развитие на личността" изглежда достойна за възхищение, докато не попаднеш на някого, чиято личност се е развила свободно. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Всяка цел, различна от Бога, ни опозорява.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Варварско е обществото, в което възрастта на културата и възрастта на духа не съвпадат.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Всеки индивид с "идеали" е потенциален убиец.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Да "принася полза на обществото" е претенция (или оправдание) на проститутката.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Разум, прогрес, справедливост са трите теологически добродетели на глупака.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Обществото на бъдещето: робство без господари. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Буржоазия е всяка група от индивиди, недоволни от това, което имат, и доволни от това, което са.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Човекът живее със своите проблеми и умира от техните решения.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Порокът, който измъчва десницата, е цинизмът, а левицата - лъжата.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Нито един политик не може да казва истината тогава, когато електоратът слуша с внимание.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Лявото не винаги убива, но винаги лъже.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Фалшифицирането на миналото е методът, който лявото използва, претендирайки, че твори бъдеще.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Индивидуализмът е люлката на простащината.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Модернистичната жажда за оригиналност кара посредствения творец да вярва, че тайната на оригиналността се състои просто в това да бъдеш различен.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Свободата на демократа не се състои в това да може да каже всичко, което мисли, а да не трябва да мисли всичко, което казва.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Умният човек не живее никога в посредствена среда. Посредствена среда е онази, в която няма умни хора.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Човекът предпочита да се оправдава с вината на другите вместо със собствената си невинност.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Духът расте навътре.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Историята не разкрива безплодието на действията, а суетата на намеренията.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Да възпиташ човека означава да осуетиш "свободната реализация на личността му".</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Всички доказателства, подобно на всички сбъднати мечти, разочароват. Несигурността е най-добрият климат за душата.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Демонът разбира всичко, но не създава нищо.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">……….</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Християнството се противопоставя на баналните изисквания на човешкия разум - за да удовлетвори по-добре дълбоките въжделения на неговата същност.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Модерното общество си позволява лукса да търпи всички да говорят каквото си искат, защото днес по същество всички мислят еднакво.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Предаността към комунизма е ритуалът, позволяващ на буржоазния интелектуалец да пречисти лошата си съвест, без да се отрича от буржоазната си същност.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Нашият век затъва бавно в едно тресавище от сперма и лайна. Ако искат да разнищят актуалните събития, историците на бъдещето ще трябва да си сложат ръкавици.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Да се греши е човешко, да се лъже - демократично.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">В епохата на аристокрацията онова, което има стойност, няма цена; в епохата на демокрацията онова, което няма цена, няма стойност.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Левицата се смята за преследвана когато не е заета с това да преследва някого.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Глупакът е едно почти неудържимо изкушение.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Можем да простим на хората това, което правят, но не и това, което са.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Народът никога не избира. В най-добрия случай само ратифицира.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Който плува срещу течението, той няма повод да лъже.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Бог е неудобство за модерния човек.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Много хора обичат човечеството само за да забравят Бог с чиста съвест.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Модерният човек унищожава много повече, когато строи, отколкото когато руши.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Сексът не решава дори сексуалните проблеми.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Модерният човек си мисли, че е свободен, защото се въздържа да докосва стените на тъмницата си.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Не съществува глупава идея, в която модерният човек да не може да повярва, стига така да избегне да вярва в Христос.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Диалогът между комунистите и християните стана възможен, когато комунистите започнаха да изопачават Маркс, а християните – Господ.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Вярващият знае как да се съмнява, а невярващият не знае как да вярва.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Това, което ни отдалечава от Господ, е не чувствеността, а абстрактността.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Да обичаш означава да кръжиш неуморно около непристъпността на любимия.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Двете крила на интелигентността са ерудицията и любовта.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Тъкмо за вкуса трябва да се спори. Останалите заблуждения са второстепенни.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя. Диаметърът на концентричните вълни, които се образуват, зависи от размерите на блатото. (<a href="http://www.glasove.com/categories/glasovete-koito-pomnim/news/veche-nyama-visshe-obshtestvo-i-narod-ima-bedno-prostolyudie-i-bogato-prostolyudie"><b>Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ</b></a>)</div><br />
<div align="justify"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7Yh3rSr5LnnlsKpzyvvYfp4AmF8rc9g9HzjIh0FDvlO8FakHHRHWAcmpAUjqlJ5vsfblUSjmPb03P4dJ5wWxRehn4EgTCpPb0mEFi8yj51GmKXodAwqaVq0YmogkBet7eklX0fef4vl8/s1600/vremeto.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7Yh3rSr5LnnlsKpzyvvYfp4AmF8rc9g9HzjIh0FDvlO8FakHHRHWAcmpAUjqlJ5vsfblUSjmPb03P4dJ5wWxRehn4EgTCpPb0mEFi8yj51GmKXodAwqaVq0YmogkBet7eklX0fef4vl8/s200/vremeto.jpg" width="138" /></a><span style="color: #336666;"><span style="font-weight: bold;">Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров</span></span> <b> Преследване на времето: Изкуството на свободата</b>, <span style="color: #336666;"><b> </b>. изд <span style="font-weight: bold;">A & G</span>, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв...</span> Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат <span style="font-style: italic;">А що е време?</span> почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за <span style="font-weight: bold;">времето</span>, <span style="font-weight: bold;">живота</span>, <span style="font-weight: bold;">свободата</span>.</div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-67412292353396825822016-03-30T06:12:00.002+03:002016-03-30T06:12:55.463+03:00Ето от на кого се възхищават още комунистическите уроди: на масовия убиец, на сатаниста Сталин!<a href="http://cache2.168chasa.bg/Images/Cache/752/Image_5388752_500_0.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://cache2.168chasa.bg/Images/Cache/752/Image_5388752_500_0.jpg" height="360" width="640" /></a><br />
<br />
<div style="text-align: justify;">Малцина знаят обаче, че първото масово убийство от началото на войната е извършено не от нацистите на Хитлер, а от съветските служби на Сталин. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">На 4 март 1940 г. Сталин и членовете на Политбюро Ворошилов, Микоян и Молотов подписват предложението на Берия за разстрел на хиляди полски военнопленници. Така през пролетта на 1940 година НКВД избива в Катинската гора край Смоленск (и на други места) над 21 хиляди полски офицери от запаса – университетски преподаватели, учители, лекари, инженери, адвокати, физици...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Докато Хитлер тепърва ще трупа позорен опит, Сталин вече има зад гърба си смразяваща кариера на масов убиец. Само за една година – през зимата на 1932/1933 по негова заповед в Украйна по особено мъчителен начин са изтребени над 7 милиона души с т.нар. Гладомор. Някои от жертвите са заравяни полуживи.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Преди войната, само за периода 1937 – 1941г. в Съветския съюз са избити около 11 милиона души. Хората са разстрелвани на случаен принцип – вкл. по квоти за отделните райони. Хручшов например поискал квотата му да бъде повишена с 10 хиляди.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Огромна част от жертвите предварително са нечовешки изтезавани. Има запазени рисунки на един от инквизиторите. Масовите убийци са наградени с ордени, а след рухването на Съветския съюз и разкриване на самоличността им много от престъпниците намират убежище в днешна Русия.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">В първите две години на войната кървавото сътрудничество между Сталин и Хитлер е скрепено не само с взаимни посещения на външните им министри, среднощни запои в Кремъл, общи военни паради и срещи между съветски и нацистки офицери за обсъждане на хода на войната, но и с много повече.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Стотици и стотици самолети на “Луфтвафе” бомбардират полските градове, за да сломят отчаяната полска съпротива. Към целите им ги насочва … съветски радиопредавател от Минск.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Нахлуването на нацистка Германия в Норвегия също става с пряката помощ на Съветския съюз, който предоставя съветската морска база край Мурманск на германците. Атаката тръгва оттам. Съветският съюз става основен доставчик на суровини за Вермахта.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">И още един факт - през цялото време на войната на Третия Райх срещу Гърция и Югославия в Бургас пристигат руски параходи с храни и бензин за немската армия. Това се потвърждава от показанията пред ДС на началник- щаба на българската войска ген. Константин Лукаш, както и от сведенията, които дава министърът на войната Теодоси Даскалов.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Но и това не е всичко.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Сталин и Хитлер си сътрудничат и по “еврейския въпрос”! Съветските власти се ангажират “да отстранят лицата с еврейски произход от органите на властта” и да въведат забрана на евреите и техните потомци да сключват смесени бракове”. А когато хиляди евреи преминават границата, за да избягат от немските окупатори, съветските власти цинично ги предават обратно в ръцете на нацистите. В ръцете на нацистите са предадени и много немски и австрийски антихитлеристи, които ГЕСТАПО избива.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Междувременно НКВД обучава ГЕСТАПО как се строят и охраняват концлагери. А след края на войната ГУЛАГ се възползва от нацистките лагери.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Както се вижда, не България, по принуда “съюзник” на Германия и не цар Борис III, а Сталин охотно сътрудничи на Хитлер. От края на август 1939 до 22 юни 1941, буквално до последния ден Москва доставя на нацистка Германия горива, зърнени храни, никел, манган и хром, фосфати и други суровини.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Така че когато комунистическите терористи (или техните наследници) търсят оправдание за своите (или извършени от родителите им) терористични убийства до 9 септември 1944 г. и масови убийства след съветската окупация на България, нека следващия път се замислят кои са (про) фашистите.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Дали това не са Сталин и НКВД, сътрудничили на Хитлер до юни 1941 г., на които на свой ред българските комунисти безропотно служиха и в чието име извършиха безброй престъпления и масови убийства?</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Написа: <b>Даниела Горчева</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Виж също и: <a href="http://www.168chasa.bg/article/5388689"><b>Сталин и Хитлер си сътрудничат по еврейския въпрос</b></a></div><br />
<div align="justify"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhmzJC451RIj2Kh_FurICZIajmipzyO0fZGemZFS1wekFhx_t8sQgD5xCM4kHGJyhuaM-5Iw5F4_gfOctAH4PGUXzI5UOIPe6KMJfs4PE5lDXz2dYzXx3e-guaUob1OFjfqxItdbwE7gbI/s1600/Tainstvoto.JPG" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhmzJC451RIj2Kh_FurICZIajmipzyO0fZGemZFS1wekFhx_t8sQgD5xCM4kHGJyhuaM-5Iw5F4_gfOctAH4PGUXzI5UOIPe6KMJfs4PE5lDXz2dYzXx3e-guaUob1OFjfqxItdbwE7gbI/s200/Tainstvoto.JPG" width="141" /></a><span style="color: #336666;"><span style="font-weight: bold;">Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров</span></span> <b>ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия</b>,<span style="color: #336666;"><b> </b>изд. <span style="font-weight: bold;">ИЗТОК-ЗАПАД</span>, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв.</span> Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...</div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-6224873948075583162016-03-03T06:25:00.002+02:002016-03-03T06:25:37.842+02:00Да бъде проклета оная минута когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!<a href="http://dariknews.bg/uploads/news_images/201403/photo_verybig_1226616.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://dariknews.bg/uploads/news_images/201403/photo_verybig_1226616.jpg" height="426" width="640" /></a><br />
<br />
<div style="text-align: justify;"><a href="http://ivo.bg/2016/03/02/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA-3-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82/"><b>Руският празник 3 март</b></a>, в блога на <b>Иво Инджев</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>За робството и „Освобождението“</b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Всеки един европейски народ е попадал за някакъв период от време под чуждо владичество. Нито един обаче не се самоопределя като робски така, както днешните русофили продължават да ни вменяват.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Ако попиташ който и да е от тези майцепродавци за мнението му например за шотландците ще каже, че са борбен народ. Припомнете си сцените от филма „Смело сърце“ за правото на „Първа (брачна) нощ“, възстановено от английския крал Едуард I и упражнявано от английските феодали върху шотландските булки. По-унизително за един народ от това не мога да си представя. През Средновековието тази традиция е широко прилагана върху завладяваните европейски народи. Нито един чужд владетел обаче не си е позволил да предяви това право спрямо българския народ. Въпреки това за днешния русофил българите са роби. „Роби“, които плащат данъци, имат собствени къщи, имоти, добитък, движат се свободно из империята, отварят собствени занаяти, имат собствена религия, собствени празници и традиции, и собствени училища, където учат на собствения си език!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">За русофилските подлоги няма български въстания и бунтове, няма безброй чети и хайдушки дружини, няма стотиците български войводи и ДЕСЕТКИТЕ войводки, няма апостоли на свободата загинали за България. Всички тези неизброими, стотици хиляди храбри и горди българи за русофилите са роби, а не свободолюбиви и непокорни хора. Отврат!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">На 16.04.1877 г. Александър II обявява ДЕСЕТАТА поред война на Османската империя: <i>„С Божия милост Ние, Александър Втори, император и самодържец всерусийски, цар полски,велик княз финландски и прочее, и прочее, и прочее… Изчерпвайки докрай нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да пристъпим към по-решителни действия. Това го изисква чувството ни за справедливост и чувството на Нашето собствено достойнство. Турция със своя отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието… Сега, призовавайки Божията благословия над доблестната Наша войска, Ние изповядваме да се навлезе в пределите на Турция.“</i></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Нито дума за каквото и да е освобождение на българския род! Нито дума за възстановяване земите на този народ. Руският император оповестява за накърнено достойнство, чувството за справедливост и… мерак за още придобивки. От времето на Иван Грозни всички войни на Русия с Османската империя са насочени към Цариград и Проливите. За да постигне целта си Русия търси за съюзници християнските народи населяващи Балканите като целенасочено ги манипулира, формирайки фалшива вяра за някаква освободителна мисия.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">За съжаление понеже войните се водят на наша територия вярата в тази манипулация е най-силна в българите, независимо от жестоките последствия след всяка руско-турска война. Всеки път хиляди българи са принудени да последват отстъпващите руски войски за да избегнат турското отмъщение. Цели села и градове биват опустошавани и обезлюдявани. Сънародниците ни в северо-източните земи са подлагани на насилствено ислямизиране за да бъдат използвани като щит срещу руската инвазия.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">И Турция, и Русия упражняват насилие върху българите, при това и съвместно, в съюз: в 1798 г. руски и турски дипломати сключват таен договор след като 24 години по-рано в Кючюк Кайнарджа Русия обявява за първи път пред Европа Волго-Камските българи за татари. В тайните алинеи на договора се определят българите християни за малоруси, а българите мюсюлмани (най-вече от Волжка България) за турци. Непокорните на султана гяури, според този договор, били разменени срещу непокорните на Русия правоверни от Северен Кавказ (потомците на Бат Бай). Изключително цинично е поведението на Руската империя спрямо българското население по време на войната й с Турция през 1828/29г., когато срещу Османската империя се надигат много българи, повечето от които организирани в чети. Най-известни са на двамата котленци Алтън Стоян и капитан Георги Мамарчев, и на Бойчо войвода. Капитан Мамарчев с 500 доброволци вдига Котел на оръжие, вярвайки, че най-после е настъпил дългоочакваният час за освобождението на България. Освободителната му мисия е тутакси пресечена от руската армия. По заповед на генерал Дибич той е арестуван и пратен в букурещкия затвор!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Четата на Бойчо войвода извършва първото превземане на Одрин и отваря вратите на града за руската войска. Бунтът на българите е повсеместен, но вместо съдействие и подкрепа те биват сплашвани и арестувани. Съвсем изненадващо за българското население в Одрин се подписва край на войната, предвиждащ независимост за Гърция, автономия за Молдова, Влашко и Сърбия, а за България… забит за пореден път в сърцето на надеждите й РУСКИ нож.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><i><b>„Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уж тях ще освободи, а после боя като овце ги трампела!“</b></i> (Г. Раковски)</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">За съдбата на нашите сънародници, преселени в руските земи, силни и точни са думите на Христо Ботев написани в статия на бр. 13 на в-к „Знаме” 1875 г.:</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b><i>„Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да изтрие от лицето на земята българските колонии” ”… не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птици и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството.”</i></b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Ако Русия е имала за цел освобождението на България, това е могло да стане през 1829 година! Но, приоритетите на руската политика на Балканите винаги са поставяли на първо място гърците и сърбите, и никога България.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Руската имперска политика никога не си е поставяла за цел свободна и независима България, напротив – страхувала се е точно от такава България, която ще бъде непреодолима пречка към завладяване на проливите Босфора и Дарданелите – една съвсем илюзорна цел, но инак определяща за столетия както военните планове, така и мирните проекти на Русия за Балканите.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">При турско-египетската война от 1831/33 г. Русия е единствената от великите сили, притекла се да помага на губещата войната Турция. Вместо да унищожи отслабената Османска империя и освободи най-после християните Русия я… СПАСЯВА! Като резултат от тази умопомрачаваща християнските народи спешна помощ е подписан договорът от Ункяр Искелеси на 26 юни 1833 г. Съгласно договора Русия и Турция стават съюзници за “вечни времена” като руският император се задължава да брани независимостта на Турската империя, която става руски протекторат. В знак на благодарност султан Махмуд II нарежда на азиатския бряг на Босфора да бъде издигнат паметник – символ на “вечната” руско-турска дружба, както е било изписано, по волята на султана, върху паметника “Москов – таш” (“Московски камък”). Ако освобождението на българския народ е било руска цел, то тя е могла да бъде постигната и през 1833 г. Вместо освободител, Русия обаче става узаконител на турския поробител.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Турция ще бъде руски протекторат до Лондонската конвенция за Проливите от 1841 г. Един осем годишен период, през който, ако Русия е искала българското освобождение, би могла да го постигне при това дори без никакво кръвопролитие или военни действия, а само по дипломатичен път! Или поне да направи постъпки в тази посока. Не! Вместо жадуваното от векове освобождение, Русия за пореден път разкрива истинската си антибългарска политика.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">През април 1833 г. българите от Северозападна България въстават и освобождават 6 околии. Сръбският княз Милош Обренович, който подпомага бунта им, заграбва обаче с руска помощ тези области, въпреки възражението на Турция, че те са населявани от 200 000 чисти българи. Това е първият сръбски грабеж през XIX век на български земи, осъществен с активното руско съучастие! И този грабеж и обезбългаряване на българска земя ще се прилагат отново и отново и в следващия век.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Войната 1877/78 г. е по-особена от предишните защото руската армия е твърде малобройна, едва от 180 000 войници и офицери, което говори за показност, за засегнато самолюбие на Александър II. Нарушено е военното правило за съотношение на силите 3:1 при завоевателни действия. По това време турската армия има 406 000 редовни войници и 70 000 нередовни (включително башибозук и черкезка конница).</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">В инструкция от ноември 1877 г. до канцлера Горчаков, отговорен за политическата поддръжка на войната, руският император обаче е категоричен за условията, при които Турция би трябвало да приеме поражението – защитата на правата и интересите на Русия в Босфора и Дарданелите! И в тази инструкция, както и в манифеста за обявяването на войната, няма и намек за българското освобождение! Действията на руските пълководци изваждат на показ очевидна некадърност (особено на „прославения” ген. Скобелев) и пораждат редица въпроси, които и досега нямат смислени отговори.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Армията на генерал Гурко с която той навлиза в Южна България е само от 12 000 души. Неговите действия довеждат до десетки хиляди жертви сред мирното българско население и опожаряването на Стара Загора.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">При обсадата на Плевен руската армия понася толкова големи жертви (още при първата атака повереният на ген. Скобелев Курски полк загубва 80% от състава си), че Великият Княз на Русия Николай Константинович е принуден да потърси помощта на румънската армия, като същевременно предлага на румънския принц Карол I да стане Маршал на обединените сили на Румъния и Русия, сиреч – главнокомандващ. Без участието на 38 000-та румънска армия, на сърби, черногорци, финландци, украинци, както и на 12-те дружини на Българското опълчение в състав от 7 500 души и още 20-те хиляди българи включени в чети, в групи за прокарване на пътища и разузнавачи, Русия щеше да завърши безславно тази война. На 31 януари 1878 г. бойните действия между Русия и Османската империя са прекратени с Одринското примирие.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Жертвите според Генералния щаб на руската армия са 11 905 убити за цялата война. А според руския историк Степан Кашурко те са: убити – 15 567, умрели от раните си – 6824, или общо загинали на българска земя 22 391, сред тях много финландци, украинци и белоруси.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Жертвите дадени от българския народ по време на войната и Априлското въстание възлизат на около 30 000 загинали в сраженията. Заедно с избитите от цивилното население българските жертви за този само период възлизат на около 200 000 души. На 3 март двете империи подписват ПРЕДВАРИТЕЛЕН, временен Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Само няколко месеца по-късно българските земи ще бъдат разпарчетосани с Берлинския договор (юли 1878г.) в основата на който са текстовете на секретните Райхщадски договори на Русия с Австро-Унгария от 1876 – 1877 години: Северна Добруджа е предадена на Румъния, а големи български територии в Западна България – Пиротско и Нишко - ще бъдат подарени на Сърбия, където местното население ще бъде подложено на насилствена асимилация, терор и убийства. Македония и Беломорска Тракия ще бъдат оставени в пределите на Османската империя. Останалото от българската територия ще бъде разделено на княжество България – под окупацията на 50 хиляден руски окупационен корпус и васалната на Османската империя – Източна Румелия.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">България не е свободна, не е независима, не е цялостна. България е разпокъсана, разграбена и ОКУПИРАНА! И за тази окупация ще плати на Русия 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, сума равняваща се на 32,5 тона злато!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Чак през есента на 1885 година България ще усети свободата, когато ще се опълчи на Великите сили и ще провъзгласи Съединението си. Русия – <b>ЕДИНСТВЕНАТА ДЪРЖАВА</b>, която се противопоставя на Съединението, ще скъса дипломатическите отношения с България за цели 10 години и ще подбуди Сърбия да нападне България в гръб докато българските войски са на турската граница – 14 ноември 1885 г. На Турция „освободителката“ Русия предлага да си възвърне Източна Румелия!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Какво празнуваме на 3 март? Някакъв неокончателен, временен договор между две империи при подписването на който не е присъствал дори един българин или отменяне на крепостното право в Русия донесло на Александър II титлата „освободител“? А най-вероятно раболепния подарък на българомразеца граф Игнатиев, постарал се договорът да бъде подписан в деня на годишнината от инагурацията на Александър II. Какво наистина?! Няма нищо в този договор, което да ни кара да се чувстваме горди, че сме българи! Абсолютно нищо! Един чисто руски празник!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Има поне 3 дати, които заслужават много повече да бъдат национален празник: 6, 22 септември и 24 май!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Българи, нашето освобождение не е придобито даром, не ни е поднесено на тепсия, не е незаслужено, не е неизвоювано. То е резултат от българското национално-освободително движение, постигнато е след стотиците хиляди жертви, дадени от народа ни преди и най-вече по време на Априлското въстание, и през войната от 1877/78 г.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Ние сме признателни на загиналите руски войници за нашата свобода, но е крайно време да се освободим от сервилната лакейщина на онези недостойни плужеци, които се имат за потомци на роби. Те безсрамно и грозно възвеличават заслугата на руската империя, чиято армия, при численост от 180 000 души, била дала 200 000 жертви. В същото време съзнателно омаловажават приноса на всички българи, загинали за свободата си. Защото освен неморално, подобно поведение е грубо предателство срещу българския род и родина. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Българският народ, както другите европейски народи, не е робски. Далеч по-роби са руските крепостни, от които е съставена руската армия. Попитан от други революционери какъв ще стане след освобождението Васил Левски казва:</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><i><b>„Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви. Тогава аз ще да ти отида в Русия и да съставлявам комитети защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече.”</b></i></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Тези му намерения и най-вече категоричният му отказ да стане руски агент струват живота му. Истинският палач на Левски, руският граф Игнатиев, ще направи необходимото, щото вдъхновителят, организаторът и ръководителят на Българското национално-освободително движение да бъде обесен, вместо изпратен на каторга!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">След години Захари Стоянов ще изригне:</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b><i>„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!“</i></b></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Българин</b></div><br />
<div style="text-align: justify;"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjxkP-_JQnBqymhnZm9kjbGMqK5rNAQx7eGNMocjezLwFIE2MxAag3ZcrBBusAZus3aQ1fBX6hdW5H6bCm23GTh3-zLd57tl3mGa6WqbjEoEvowqzGaz4PvLCjVSfgB54h9TdhPqtVzGA8/s1600/Bul+dusha.JPG" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjxkP-_JQnBqymhnZm9kjbGMqK5rNAQx7eGNMocjezLwFIE2MxAag3ZcrBBusAZus3aQ1fBX6hdW5H6bCm23GTh3-zLd57tl3mGa6WqbjEoEvowqzGaz4PvLCjVSfgB54h9TdhPqtVzGA8/s200/Bul+dusha.JPG" width="140" /></a><span style="color: #336666;"><span style="font-weight: bold;">Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров</span></span> <b>БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА</b> (с подзаглавие <span style="font-style: italic;">Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността</span>),<span style="color: #336666;"><b> </b>, 12.00 лв., изд. <span style="font-weight: bold;">ИЗТОК-ЗАПАД</span>, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. </span><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgtpNqFsET0PCUqHAwkhMrI_MkpRBLmukyRr7xiD77H3NQsPyGY3CMiIuoYUu6WiSr1_Gi_imUkRkBdpW1sqS9lTuYo4B-oTY10eISfbVq-IQt586djkr8_WjS71TszANM5IHw4KlkZGvpt/s1600-h/DSCI03051.jpg"></a> Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.</div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-72456547455185753722016-02-13T08:09:00.000+02:002016-02-13T08:09:21.740+02:00Вдъхновяващи текстове и лекции за съвременното образование<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEitHkWdPfQCe2EQnIzjRjb6S4SlJgvolTlNSLPj0crDoxPHhTYHbk0kAT51JhHaqkfeWFftTkOdCFsT4wEW6bZ6XFaUMp-0oxtL0DtOnnC1zbKlA0QCqk3Yy2tzkfWdpCeHT6w7LlXiSKE/s1600/3.PNG" imageanchor="1"><img border="0" height="228" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEitHkWdPfQCe2EQnIzjRjb6S4SlJgvolTlNSLPj0crDoxPHhTYHbk0kAT51JhHaqkfeWFftTkOdCFsT4wEW6bZ6XFaUMp-0oxtL0DtOnnC1zbKlA0QCqk3Yy2tzkfWdpCeHT6w7LlXiSKE/s640/3.PNG" width="640" /></a><br />
<br />
<a href="http://conference.nmr.bg/"><b>Страница на Втората национална среща за свобода в образованието</b></a><br />
<br />
<div class="container-col-w-sidebar" style="color: #575757; float: left; font-family: Verdana; font-size: 13px; line-height: 20px; min-height: 1px; outline: 0px; padding: 0px 25px; position: relative; width: 615px;"><h1 class="main-h1" style="background-attachment: initial; background-clip: initial; background-image: url("img/hr.png"); background-origin: initial; background-position: 50% 100%; background-repeat: repeat-x; background-size: initial; color: #3399cc; font-size: 24px; font-weight: normal; line-height: 24px; margin: 0px 0px -3px; outline: 0px; padding: 0px 0px 13px;">Ресурси</h1></div><div class="clear" style="clear: both; color: #575757; font-family: Verdana; font-size: 13px; height: 0px; line-height: 20px; outline: 0px; overflow: hidden;"></div><div class="container-col-w-sidebar" style="color: #575757; float: left; font-family: Verdana; font-size: 13px; line-height: 20px; min-height: 1px; outline: 0px; padding: 0px 25px; position: relative; width: 615px;"><div class="post-23 page type-page status-publish hentry" id="post-23" style="outline: 0px;"><div style="margin-bottom: 20px; margin-top: 20px; outline: 0px;">На тази страница ще ви предложим вдъхновяващи материали за образованието. Проверявайте редовно за допълнения!</div><div class="su-tabs su-tabs-style-default" data-active="1" style="background: rgb(238, 238, 238); border-radius: 3px; margin: 0px 0px 1.5em; outline: 0px; padding: 3px;"><div class="su-tabs-nav" style="box-sizing: border-box !important; outline: 0px;"><span class="su-tabs-current" data-target="blank" data-url="" style="background: rgb(255, 255, 255); border-top-left-radius: 3px; border-top-right-radius: 3px; box-sizing: border-box !important; color: #333333; cursor: default; display: inline-block; margin-right: 3px; min-height: 40px; outline: 0px; padding: 10px 15px; transition: all 0.2s;">Видео</span><span class="" data-target="blank" data-url="" style="border-top-left-radius: 3px; border-top-right-radius: 3px; box-sizing: border-box !important; color: #333333; cursor: pointer; display: inline-block; margin-right: 3px; min-height: 40px; outline: 0px; padding: 10px 15px; transition: all 0.2s;">Статии и книги онлайн</span><span class="" data-target="blank" data-url="" style="border-top-left-radius: 3px; border-top-right-radius: 3px; box-sizing: border-box !important; color: #333333; cursor: pointer; display: inline-block; margin-right: 3px; min-height: 40px; outline: 0px; padding: 10px 15px; transition: all 0.2s;">Образователни общности</span><span class="" data-target="blank" data-url="" style="border-top-left-radius: 3px; border-top-right-radius: 3px; box-sizing: border-box !important; color: #333333; cursor: pointer; display: inline-block; margin-right: 3px; min-height: 40px; outline: 0px; padding: 10px 15px; transition: all 0.2s;">Книги</span></div><div class="su-tabs-panes" style="box-sizing: border-box !important; outline: 0px;"><div class="su-tabs-pane su-clearfix" style="background: rgb(255, 255, 255); border-bottom-left-radius: 3px; border-bottom-right-radius: 3px; box-sizing: border-box !important; color: #333333; outline: 0px; padding: 15px;"><div style="margin-bottom: 20px; margin-top: 20px; outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/ken_robinson_says_schools_kill_creativity.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;"><b style="outline: 0px;">Кен Робинсън: Как училището убива творчеството</b></a> (2006, български субтитри)<br style="outline: 0px;" />Сър Кен Робинсън обосновава по забавен и дълбоко вълнуващ начин създаването на образователна система която подхранва (вместо да убива) творчеството.</div><div style="margin-bottom: 20px; margin-top: 20px; outline: 0px;"><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/sir_ken_robinson_bring_on_the_revolution.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Кен Робинсън: Започнете революцията в ученето </a></strong>(2010, български субтитри)<br style="outline: 0px;" />В това трогателно и забавно продължение на прословутата си сказка от 2006 г, Сър Кен Робинсън обосновава нуждата от радикална промяна от стандартизирано обучение към индивидуализирано учене – чрез създаване на условия, в които децата могат да развият естествените си таланти.</div><div style="margin-bottom: 20px; margin-top: 20px; outline: 0px;"><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/ken_robinson_how_to_escape_education_s_death_valley.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Кен Робинсън: Как да избегнем „долината на смъртта“ на образованието</a></strong>(2013, български субтитри)<br style="outline: 0px;" />Сър Кен Робинсън очертава три принципа, критични за развитието на човешкия ум – и как текущата образователна култура работи против тях. В тази увлекателна сказка той ни казва как да се измъкнем от „долината на смъртта“ на образованието и как да подкрепяме младото поколение като създадем среда на възможности.</div><div style="margin-bottom: 20px; margin-top: 20px; outline: 0px;"><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/sugata_mitra_the_child_driven_education.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;" title="Sugata Mitra: Self-organized learning">Sugata Mitra: Самоорганизирано учене</a></strong> (български субтитри)</div><div style="margin-bottom: 20px; margin-top: 20px; outline: 0px;"><a class="fancybox youtube fancybox-youtube" href="http://www.youtube.com/watch?v=J9fsyWrNDHw" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;"><strong style="outline: 0px;">Забраненото образование</strong></a> (2012, 2:25 ч, български субтитри)<br style="outline: 0px;" />Един филм за образованието днес – такова, каквото е и такова, каквото би трябвало да бъде. За учители, деца и родители. За всички, които търсят по-доброто за себе си, деца си, обществото.</div><div style="margin-bottom: 20px; margin-top: 20px; outline: 0px;"><a class="fancybox youtube fancybox-youtube" href="http://www.youtube.com/watch?v=qFOC5qN_-H0" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;"><strong style="outline: 0px;">Явор Джонев: Рестартиране на образованието</strong></a></div><div style="margin-bottom: 20px; margin-top: 20px; outline: 0px;"><a href="http://vimeo.com/16088182" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;" target="_blank" title="Милена Ленева"><strong style="outline: 0px;">Милена Ленева: Как да не загубим 12 години от живота на децата си</strong></a>Милена Ленева е магистър по когнитивна наука и физика и математика. Активно работи в сферата неформалното, електронното и интерактивното обучение от 15 години. В момента развива и прилага програми за екологично и гражданско образование в НЧ Бъдеще сега и изучава в детайли сугестопедията като метод. Паралелно провежда обучения на учители как да преподават през интернет. Майка на две деца.</div><div style="margin-bottom: 20px; margin-top: 20px; outline: 0px; text-align: justify;"><a href="http://www.ted.com/playlists/124/ken_robinson_10_talks_on_educ.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;" target="_blank"><strong style="outline: 0px;">Селекция от 10 TED-talks на тема образование, направена от Кен Робинсън</strong></a>(връзката води към сайта на TED, продължителност 2:50 ч. Следват връзки към всяка една от беседите, които може да гледате на този сайт, със субтитри на български):<br style="outline: 0px;" /><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/alison_gopnik_what_do_babies_think.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Alison Gopnik: What do babies think?</a></strong><br style="outline: 0px;" /><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/arvind_gupta_turning_trash_into_toys_for_learning.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Arvind Gupta: Turning trash into toys for learning</a></strong><br style="outline: 0px;" /><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/sugata_mitra_build_a_school_in_the_cloud.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Sugata Mitra: Build a School in the Cloud</a></strong><br style="outline: 0px;" /><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/jose_abreu_on_kids_transformed_by_music.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Jose Antonio Abreu: The El Sistema music revolution</a></strong><br style="outline: 0px;" /><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/kakenya_ntaiya_a_girl_who_demanded_school.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Kakenya Ntaiya: A girl who demanded school</a></strong><br style="outline: 0px;" /><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/mae_jemison_on_teaching_arts_and_sciences_together.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Mae Jemison: Teach arts and sciences together</a></strong><br style="outline: 0px;" /><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/shukla_bose_teaching_one_child_at_a_time.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Shukla Bose: Teaching one child at a time</a></strong><br style="outline: 0px;" /><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/shane_koyczan_to_this_day_for_the_bullied_and_beautiful.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Shane Koyczan: To This Day … for the bullied and beautiful</a></strong><br style="outline: 0px;" /><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/charles_leadbeater_on_education.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Charles Leadbeater: Education innovation in the slums</a></strong><br style="outline: 0px;" /><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-iframe" href="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/salman_khan_let_s_use_video_to_reinvent_education.html" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Salman Khan: Let’s use video to reinvent education</a></strong></div><div style="margin-bottom: 20px; margin-top: 20px; outline: 0px;"><strong class="fancybox-iframe" style="outline: 0px;" title="Sugata Mitra: Self-organized learning"><a class="fancybox-youtube" href="http://www.youtube.com/watch?v=zDZFcDGpL4U" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Кен Робинсън: Промяна на образователната парадигма</a></strong> (на английски)</div><div style="margin-bottom: 20px; margin-top: 20px; outline: 0px;"><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox youtube fancybox-youtube" href="http://www.youtube.com/watch?v=u6XAPnuFjJc" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;" title="Dan Pink: What motivates learning">Dan Pink: What motivates learning</a></strong> (на английски)</div><div style="margin-top: 20px; outline: 0px;"><strong style="outline: 0px;"><a class="fancybox-youtube" href="http://www.youtube.com/watch?v=e7W3_N5_Fes" style="color: #3399cc; outline: 0px; text-decoration: none;">Alvin Tofler: Moving beyond a uniform, mass education</a></strong> (на английски с испански субтитри)<br style="outline: 0px;" />Кратко интервю с Алвин Тофлър, който смята, че предстои преминаване към демасовизирано общество, в контекста на съвременното образование</div></div></div></div></div></div><br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<br />
<div align="justify"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhmzJC451RIj2Kh_FurICZIajmipzyO0fZGemZFS1wekFhx_t8sQgD5xCM4kHGJyhuaM-5Iw5F4_gfOctAH4PGUXzI5UOIPe6KMJfs4PE5lDXz2dYzXx3e-guaUob1OFjfqxItdbwE7gbI/s1600/Tainstvoto.JPG" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhmzJC451RIj2Kh_FurICZIajmipzyO0fZGemZFS1wekFhx_t8sQgD5xCM4kHGJyhuaM-5Iw5F4_gfOctAH4PGUXzI5UOIPe6KMJfs4PE5lDXz2dYzXx3e-guaUob1OFjfqxItdbwE7gbI/s200/Tainstvoto.JPG" width="141" /></a><span style="color: #336666;"><span style="font-weight: bold;">Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров</span></span> <b>ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия</b>,<span style="color: #336666;"><b> </b>изд. <span style="font-weight: bold;">ИЗТОК-ЗАПАД</span>, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв.</span> Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...</div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-1659425467868680622016-02-07T06:52:00.000+02:002016-02-07T06:52:06.333+02:00Ето каква е истината по повод на най-мащабната политическо-медийна измама на българската ченгесарска мафия и олигархия<div style="text-align: justify;"><a href="http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_1045102.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_1045102.jpg" height="355" width="640" /></a></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">На лични съобщения по инициатива на един млад човек (давам тук само инициалите му - защото не съм искал мнението му да публикувам нашата кореспонденция) си обменихме текстове по повод на истината за приватизацията; това, знайно е, е въпрос, по който най-много се лъже у нас, става дума за това как другарите-комунисти успяха да ограбят цялото национално богатство на страната и да станат "честни капиталисти"; най-активен в съчиняването на мафиотско-ченгесарската версия за приватизацията беше бившият главен прокурор Филчев, на него му помагаше кохорта щедро платени медийни мерзавци начело с Кеворкян, Сл.Трифонов и вся остальная... да не споменавам повече имена; успяха да наложат на обществото тази голяма лъжа, която имаше за цел да прикрие кои са истинските грабители на наивния и простодушен български народ, мнозинството от който се вслуша в лъжите на лъжците. Но истината за случилото се в ония славни мутренско-бандитски години, в които комунистическата мафия успя да ограби целокупната ни нация, се знае; ето два текста, които си обменихме с този млад човек, в тях се съдържа тази истина; единият е писан от неизвестен за мен автор (попитах и помолих за линк), а другият текст е мой, той е от моята книга със заглавие <b>СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ</b> (и подзаглавие <i>Кратка психологическа история на съвременна България</i>); ето точно този възлов момент от най-новата ни история Парламентът забрани да се изучава в училищата (защо ли?!); ето, четете как точно всичко е станало, стига истината да не ви е безразлична:</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Здравей! Намерих може би най-точния и кратък коментар на приватизацията:</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Преди 1989 г. почти всички големи промишлени предприятия работеха на загуба. "Балканкар" не можеше да получи от износ дори 50 млн. долара, за да покрие разходите си за вносна комплектация. Гумите на завода във Видин бяха 100% брак според стандартите дори в страните от Съветския блок. Този втори по големина след “Кремиковци” комбинат на комунизма фалира и без да бъде приватизиран, изчезна от българската икономика още по времето на Виденов. Осем хиляди работници останаха без работа. Цялата Видинска област колабира икономически. Този пример не се вписва в тезата за разрушителната приватизация и привържениците й старателно го отбягват. “Кремиковци” внасяше всички суровини, включително руда от чужбина - и всъщност произвеждаше огромни загуби.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">След десетгодишното му източване от т.нар. “групировки”, дни преди приватизирането му, той трупаше дългове със скорост 100 хиляди долара на ден, а общите му просрочени задължения бяха над 400 млн. долара.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Централна роля в мита за лошата приватизация на добрите социалистически предприятия е отредена на Авиокомпания "Балкан". А тя беше разорена много преди продажбата й. През последните 10 години от своето съществуване компанията гълташе средно по 20 млн. долара държавни помощи годишно. Въпреки това задълженията й надхвърляха 100 млн. долара, а активите й бяха едва половината от тази сума. В компанията работеха четири пъти повече хора от необходимите. Всичките й сметки бяха под запор. Самолетите, носители на националния ни флаг, биваха редовно арестувани по международните летища заради неплатени такси и гориво и ни излагаха пред света.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Подобни примери имаше хиляди. През май 1996 г. социалистическият премиер Виденов заяви в “Дума”, че най-големите държавни предприятия са в катастрофално положение и се налага повечето от тях да бъдат включени в списъците за финансова изолация и ликвидация. Според специалния закон от 1995 г. ако не бъдат оздравени или приватизирани до 30 юни 1999 г. те трябваше да бъдат затворени и ликвидирани, при което над 80 хиляди души щяха да загубят работата си.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Обобщените данни за това, което правителството на ОДС завари след десетгодишния грабеж на Живковите “щуки” и след катастрофата от лявото управление, също са красноречиви. Според статистиката в края на 1996 г. собственият капитал на всички държавни предприятия възлиза на 4 млрд. долара по средногодишния курс. Общият им финансов резултат е загуба от 583 млн. долара. Рентабилността им е отрицателна от минус 15%. Това са катастрофални резултати. Те са по-лоши от резултатите на САЩ при голямата депресия от 1930 г. Имаше и неразорени предприятия, но приоритетно трябваше да се приватизират дружествата, трупащи най-много загуби.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><a href="http://afera.bg/wp-content/uploads/2014/08/Boyko-bodigard.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://afera.bg/wp-content/uploads/2014/08/Boyko-bodigard.jpg" height="435" width="640" /></a></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">“Списъкът на Виденов” с предприятията за ликвидация беше Дамоклевият меч за кабинета Костов.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Ако те, както и другите губещи държавни дружества, бяха ликвидирани вместо приватизирани, ръстът на безработицата щеше да е двойно по-голям, а заетите щяха да са със 150 хиляди по-малко. Такива бяха фактите.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Правителството от 1997 до 2001 г. беше обречено да извърши най-тежката реформа – смяната на собствеността. Това тласна икономиката напред, но дясната коалиция плати висока политическа цена, което се случва на всички реформатори в трудни времена. На този фон много ясно проличава какво и защо се прикрива с лъжите за криминалната приватизация през 1997–2001 г. Стратегическата цел е цялото обществено недоволство от грабежа на националните ресурси да се отклони от истинските крадци и съсипници на страната и да се насочи към четирите години дясно управление.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Внушава се, че купувачите са забогатели чрез приватизацията вместо истината, че те приватизираха, защото вече бяха забогатели чрез грабеж. Въпросът за крадените пари на “левите” купувачи се подмени с измислените престъпления на десните продавачи.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Тази подмяна на причина и следствие, на фактите с измислици е мащабна политическа измама, в която особено активен беше бившият главен прокурор Филчев. Чрез авторитета на оглавяваната от него институция той превърна лъжата за 20-те млрд. долара активи, продадени на безценица от дясното правителство, в неподлежаща на съмнение догма на прехода. Автентичните автори на тази лъжа после я лансираха като цитат на “обективен” източник от последна инстанция – главния прокурор. Какво по-убедително от това?! Внушението, че голямото престъпление на прехода е самият процес на приватизация, а не организираният грабеж на лявата партийно-репресивна олигархия, беше успешно.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">В.В.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><a href="http://www.slavishow.com/content/uploads/2010/11/15022.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://www.slavishow.com/content/uploads/2010/11/15022.jpg" height="300" width="640" /></a></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Това ми пише този млад човек, интересуващ се много от политика. Отвърнах му ето какво:</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Да, добре е казано, кой е източникът? Може ли линк? А ето Ви сега моят разказ за "смяната на собствеността", той е от книгата ми <b>СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ</b>:</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">... И ето че тогава, в 1994, и в началото на 1995 година другарите, грабнали властта, мигом запретнаха ръкави да крадат както само те си знаят. Не че някога изобщо бяха преставали с кражбите си де, не, няма такова нещо, те си крадоха през цялото време след 1989 г., да не говорим пък за преди това. Но ето сега крадоха като за последно; оказа се, че не било за последно, и много пъти после пак ще крадат, но те наистина крадоха като за последно, понеже явно са си мислили, че ще е за последно. Бяха минали 5 години от промяната-подмяната, ала собствеността продължаваше да си бъде държавна, сиреч ничия: грехота е при това положение да си на власт, пък да не крадеш. И другарите бодро обслужваха с фирмите си (на входа и на изхода) предприятията, които иначе ръководеха и вътре, бидейки представители на държавата, директори и пр. Тия държавни предприятия бяха изсмуквани както жадния паяк изсмуква една след друга всички попадащи в мрежата му мухи; държавните заводи се оказаха златна мина, от която другарите яко черпеха всичко, което може да се окраде – и го преливаха в частните си фирми. Така за няколко години яко крадене комунистите доведоха държавата до пълен икономически крах, защото си бяха изобретили много хитра схема за изсмукване на ресурса на държавната собственост. Ще се наложи пак да покажа как се правеше всичко тогава, понеже младите изглежда съвсем не се досещат даже.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Другарите, в качеството си на директори на държавните фирми управляваха тия фирми крайно калпаво, т.е. фирмите бяха губещи. Това предприятие, трупащо непрестанно загуби, вместо, както е нормално, да дава все пак някакви печалби, е най-любопитно изобретение на късния комунизъм, който по тази схема изтощи целия ресурс на обществото – и го окраде най-брутално. Едно предприятие става губещо когато на неговия мениджър, примерен член на БКП, не му пука за самото предприятие, понеже той мисли само за кражби, мисли само за това какво да присвои и как да го прехвърли в своята частна фирма – или във фирмите на своите съдружници-другари по разбойничество, пак комунисти, естествено. Всички доставки на държавното предприятие се поемат от услужливите фирми пак на другарското братство, което доставя негодни суровини и материали, и то на колосално високи цени; подписва доставките самият другар-мениджър, който иначе е собственик или съдружник на обслужващата фирма. Онова пък, което все пак е произведено, се дава за реализиране на пазара и то пак на фирми, също така свързани с разбойническия мениджърски екип. И те получават тази готова продукция на крайно ниски цени, поради което и оттук се изсмуква колкото се може повече икономически ресурс от горката държавна собственост. Но тъй като при такива условия нито едно предприятие на света не може да съществува, понеже то неизбежно става губещо и отива стремглаво към фалит, то държавата, която е в ръцете на същата тази крадлива партия, всяка година налива чрез бюджета колосални средства, за да държи в полуживо състояние икономиката. Така средствата от бюджета индиректно преливат в крайна сметка пак във фирмите на другарите, които именно бяха запретнали ръкави да крадат като за последно. Именно по този начин възникна у нас “пазарната икономика”, като държавната собственост беше присвоена по най-банален комунистически, сиреч по чисто разбойнически, начин от хероите на по комунистически разбираната “приватизация”.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><a href="http://www.razkritia.com/wp-content/uploads/2014/07/Kevork_Kevorkian_18.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://www.razkritia.com/wp-content/uploads/2014/07/Kevork_Kevorkian_18.jpg" height="376" width="640" /></a></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Но и това им се видя малко, защото добре се знаеше, че по този начин държавата скоро ще капитулира – няма откъде да се черпи ресурс, след като постоянно налива все едно в каци без дъно целия ресурс на обществото. И тогава другарите в лицето на Виденовото правителство измислиха един друг начин да окрадат най-апетитните парчета от държавната баница – и този начин за узаконено разбойничество беше наречен “масова приватизация”. Имаше по времето на Виденов един министър на икономиката, който се наричаше Румен Гечев, който уж бил най-модерен експерт, учил бил в Америка. Та икономиката по думите на Виденов и на този пишман-министър трябвало да се приватизира “социално справедливо”, сиреч да стане така, че социумът да бъде избаламосан, а пък другарите да турят ръка на всичко.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">И ето че се почна една славна кампания за “раздържавяване”, която се свеждаше до следното. На всеки пълновръстен наивник в отечеството му дадоха някакви си “бонове” или “точки”, доколкото си спомням дадоха по 20 000 такива точки. На наивния народец почнаха мигом да му текат лигите, ами наистина, държавата мигом ще ощастливи всички, и хорицата изведнъж се почувстваха "рентиери" и "акционери", и почнаха да се чудят за какво да използват огромните капитали, които ей-така, по магически начин, се озоваха в ръцете на цялата хептен немислеща нация от наивници. След това излязоха списъци, в които партията тури най-апетитните заводи и предприятия, сиреч всичко онова, което си искаше да лапне още на първия стадий на приватизацията. След това другарите основаха “приватизационни фондове”, в които наивният народец трябваше да внесе боновете си, и после да почне да чака някакви печалби и ренти – по начина, по който се чака от мъртвец писмо. И както се досещате никой нищичко не получи, а другарите успяха да турят ръка наистина на онова от държавната собственост, което все пак ставаше за нещо – и така станаха “социални капиталисти”. У нас, зер, всичко е социално, и капитализмът ни е социален, и президентът ни е социален, и цялата ни мафия е социална, и бат ви Бойко Борисов даже е социален – от социалното май трудно някога ще се отървем.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Пак се виха хора, пи се руйно вино, ядоха се кебапчета – за да се отпразнува появата на българския “социален капитализъм”. Докато народът се радваше и празнуваше неистово внезапното си озоваване в рая, другарите измислиха още един начин на ограбят нацията от наивници, каквато ние доказано сме. Ето доказателството на моето така категорично твърдение.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><a href="http://youcomments.com/wp-content/uploads/2015/11/Slavi_Trifonov_se_plezi.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://youcomments.com/wp-content/uploads/2015/11/Slavi_Trifonov_se_plezi.jpg" height="360" width="640" /></a></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Известно е, че българският народ е спестовен. Бабичките от мизерните си пенсии отделяха по нещичко години наред в т.н. “буркан-банк”, това изобретение на социалистическия възход, когато в буркани не се слагаше само лютеница, ами и банкноти – та да не ги докопат и изядат мишките. Та другарите отдавна търсеха начин как да турят ръка на спестяванията на народа, които били не знам колко си милиарда – и като са мислили за тия милиарди, на другарите им са течели най-обилни лиги. И ето какво измислиха.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Ами те изведнъж станаха… банкери; партията постави задачата банковото дело да бъде поставено на капиталистически основи, и по тази причина държавните банки почнаха да отпущат кредити на проверени и сигурни другари, които пък основаха свои частни банки. Като гъби след дъжд почнаха да никнат банка след банка: първа частна, втора частна, трета частна, социална, популярна, популистка, православна, даже ортодоксална банка се създаде, в която влязоха другари-ченгета с митрополитски титли, не знам какви си още банки и пр. Някои другари пък основаха банкови къщи, пирамиди, конуси, паралелепипеди и не знам какво си още, и почнаха да наддават лихви, коя от коя по-огромни, та да набарат заветните парички на благодушно-наивния народец. Банките обещаха на народа спешно социалистическо-капиталистическо забогатяване, и наивният народец рипна като ужилен: и последната бабичка извади де що банкнота има от бурканите и припна чевръсто да занесе парите си в другарските банки за огромни лихви. Спомням си, че дори и аз тогава почнах да изчислявам как ще стана милионер като внеса някаква сума пари, и как от нейните лихви ще мога да се издържам, та да си пиша на спокойствие книгите. Истерията явно е била съвсем масова, щом като скептици като мен са й се поддали. Парите от спестяванията отидоха в разбойническите банки на другарите, на които явно са им течели най-обилни лиги като са гледали колко пара извади от бурканите спестовния и крайно наивен народец.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">След това трябваше просто да се довърши замисъла за тотално опоскване на нацията като натрупаните от банките средства бяха раздадени пак на примерни другари и “наши хора”, които получиха огромни кредити: който другар колкото си е пожелал, толкова са му дали. И другарите или обърнаха в твърда валута тия пари, или пък са ги вложили в недвижимост, или в някакъв друг твърд, а не книжен капиталец. В резултат на тия акции на нашите така предприемчиви комунистически разбойници финансовата система нямаше как да не се разклати. Имаше тогава начело на БНБ (централната банка) един управител, проф. Тодор Вълчев, който тогава стана медийна звезда, ярка почти колкото сияйна звезда сега е бат ви Бойко Борисов. И професорът най-сладкодумно обясняваше как съвсем скоро всички ще забогатеем и ще станем милионери. Впрочем, къде се дяна след икономическата катастрофа този професор, къде е сега той, дали не е на доживотна почивка на Бахамските острови за неоценимите услуги, които оказа на крадливата партия за тоталното опоскване на българската нация?!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">И скоро се почна една страшна инфлация, тя се ускоряваше постепенно, та народът да не се усети, а пък когато се усети, да бъде вече късно. Даже и някой като мен да се усетеше, пак нямаше какво да направи, понеже партията предвидливо беше забранила търговията с валута. Та примерно и да искаш да защитиш парите си като ги обърнеш в твърда валута, в долари или германски марки, да няма къде да го направиш, та да стане в крайна сметка така, че и на твоите пари да тури ръка алчната партия. Можеше, разбира се, да отидеш на черния пазар, където разни мургави чейнчаджии щяха да ти обменят парите, стига да не те метнеха и вместо долари да получиш правилно сдиплени листчета хартия; това се наричаше “кукла”, отдолу хартийки, а отгоре някой и друг долар.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">И така, нещата вървяха към хиперинфлация, и тя дойде като гръм от ясно небо, и при нея изгоряха абсолютно всички спестявания на наивния народец, който загуби всичко, до последната стотинка, който беше обран до шушка. С това ще бъде запомнено жан-виденовото време, в което, както се вижда, самата държава най-старателно обслужваше другарската разбойническа партия за цялостно реализиране на нейната гениална идея за най-пълното и окончателно опоскване на цялата нация.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>ДОБАВКА:</b> Ето статията, от която е взет горния откъс (виж: <a href="http://forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t4517.html"><b>"ЗА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА И ГНИЛИТЕ ПОДПОРИ НА ФАСАДНАТА ДЕМОКРАЦИЯ"</b></a>, автор: <b>Димитър БЪЧВАРОВ</b>), получих линка току-що от г-н В.В.; тази статия дава реална и непредубедена представа, за това до къде бе докарана България от пребоядисалите се комунисти, в какво състояние е заварена страната от правителството на ОДС и колко тенденциозни са всичките обвинения за "престъпна" приватизация по онова време.</div><br />
<div align="justify"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhmzJC451RIj2Kh_FurICZIajmipzyO0fZGemZFS1wekFhx_t8sQgD5xCM4kHGJyhuaM-5Iw5F4_gfOctAH4PGUXzI5UOIPe6KMJfs4PE5lDXz2dYzXx3e-guaUob1OFjfqxItdbwE7gbI/s1600/Tainstvoto.JPG" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhmzJC451RIj2Kh_FurICZIajmipzyO0fZGemZFS1wekFhx_t8sQgD5xCM4kHGJyhuaM-5Iw5F4_gfOctAH4PGUXzI5UOIPe6KMJfs4PE5lDXz2dYzXx3e-guaUob1OFjfqxItdbwE7gbI/s200/Tainstvoto.JPG" width="141" /></a><span style="color: #336666;"><span style="font-weight: bold;">Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров</span></span> <b>ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия</b>,<span style="color: #336666;"><b> </b>изд. <span style="font-weight: bold;">ИЗТОК-ЗАПАД</span>, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв.</span> Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...</div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-23232981822313377342016-01-31T08:45:00.002+02:002016-01-31T08:45:56.099+02:00Леле, е тè това вече не се търпи: и историците официално посегнаха на тъй милото на всяко българско патриотично сърце "турско робство"!!!<a href="http://ic.pics.livejournal.com/hoteladvisor/40992692/259062/259062_600.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://ic.pics.livejournal.com/hoteladvisor/40992692/259062/259062_600.jpg" height="368" width="640" /></a><br />
<br />
<div style="text-align: justify;"><a href="http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Istoritci-s-otvoreno-pismo-Terminat-e-osmansko-vladichestvo_623284.html"><b>Историци с отворено писмо: Терминът е „османско владичество”</b></a></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">... От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е „османско владичество”. В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане. Терминът „османско владичество”или равностойните му и почти синонимни варианти „османска власт, управление, господство” е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">... Институцията на робството в Османската империя (става въпрос за т.нар. домашни роби, набирани по пътя на военнопленичеството, търговията и пр.) има специфики, които също не позволяват чрез този термин да бъде описан статутът на всички или поне на по-голямата част от българските и другите балкански поданици на султана. Поради това съвременната наука предпочита да не го използва, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система. Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен. Действително, в османската държава е имало и една друга емблематична група роби – еничарите, част от които с български произход. Те имали статуса на лични роби на султана и поради тази причина именно от техните среди се рекрутирала управленската номенклатура на империята. С тези трудно контролируеми дори от централната власт „роби на султана” в никакъв случай не бихме могли да отъждествим огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">... Изразът „турско робство”, създаден от идеолозите на българското национално движение през 19 век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на 20. век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на 19. век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът „турско робство“ е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя. Разбира се, фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат. Ако присъства в обучението по българска история обаче, съвременното осмисляне на „турското робство“ може да бъде основа за дебат, който да предостави на учениците терен за формиране на аналитични способности и усвояване на методите на критичния анализ.</div><br />
<div align="justify"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7Yh3rSr5LnnlsKpzyvvYfp4AmF8rc9g9HzjIh0FDvlO8FakHHRHWAcmpAUjqlJ5vsfblUSjmPb03P4dJ5wWxRehn4EgTCpPb0mEFi8yj51GmKXodAwqaVq0YmogkBet7eklX0fef4vl8/s1600/vremeto.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7Yh3rSr5LnnlsKpzyvvYfp4AmF8rc9g9HzjIh0FDvlO8FakHHRHWAcmpAUjqlJ5vsfblUSjmPb03P4dJ5wWxRehn4EgTCpPb0mEFi8yj51GmKXodAwqaVq0YmogkBet7eklX0fef4vl8/s200/vremeto.jpg" width="138" /></a><span style="color: #336666;"><span style="font-weight: bold;">Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров</span></span> <b> Преследване на времето: Изкуството на свободата</b>, <span style="color: #336666;"><b> </b>. изд <span style="font-weight: bold;">A & G</span>, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв...</span> Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат <span style="font-style: italic;">А що е време?</span> почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за <span style="font-weight: bold;">времето</span>, <span style="font-weight: bold;">живота</span>, <span style="font-weight: bold;">свободата</span>.</div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3692057608156444137.post-21390040210893072902015-12-19T07:21:00.000+02:002015-12-19T07:21:02.112+02:00Разговор по отвлечена философска тема: може ли с думи понятно да изразим неизразимото?<a href="http://meridian27.com/sites/default/files/field/image/articles/v_nachaloto_be_slovoto.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://meridian27.com/sites/default/files/field/image/articles/v_nachaloto_be_slovoto.jpg" height="430" width="640" /></a><br />
<br />
<div style="text-align: justify;">Ето какъв разговор по "абстрактна философско-езикова тема" проведохме с един млад човек снощи, мисля, че казаното може да е полезно и за други хора, та затова го копирам и го слагам и тук (а нищо чудно да го сложа и в новата, последна за тази година книжка на списание <b>ИДЕИ</b>, която подготвям за печат тия дни):</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>P. B. каза:</b> Здравейте, г-н Грънчаров. Бих искал да отправя към Вас едно питане, щом бъдете на линия. Не ще отнемам много от времето Ви. Предварително благодаря...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Ангел Грънчаров каза:</b> Здравейте! Питайте. Ако не съм на линия, веднага, щом вляза, ще Ви отговоря.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>P. B. каза:</b> Въпросът е езиков. Не намирам филолог, към когото да се обърна. Понеже следя вашия блог, реших да попитам Вас като философ и писател. Вече в няколко текста на различни автори срещам прилагателното „солиптичен”. Свързвам го, разбира се, с термина „солипсизъм”. Въпросът ми е: правилно ли е образувано това прилагателно? Имам известни резерви, защото: обективизъм - обективистичен; идеализъм - идеалистичен; материализъм - материалистичен и т.н. Не следва ли прилагателното на „солипсизъм” да бъде „солипсистичен”? „Солиптичен” по моему съответства като прилагателно на „солиптик”, но пък такова съществително сякаш не съществува. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Ще се радвам да споделите своето виждане за думата „солиптичен” и нейното значение. Благодаря!</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Ангел Грънчаров каза:</b> Изглежда така е за краткост: вместо "солипсистичен" е станало "солиптичен". Смятам, че би следвало по смисъл да съвпадат. Знаете, че има учени хора, които се напъват сами да си изобретяват разни думи, с оглед да изглеждат колкото се може по-учени. Та и тук може да има следи от такива напъни. Някои хора, като нямат мисъл, се опитват да компенсират недостига с издевателства (насилия) над думите и на езика. А така не бива да се прави. Има много думи, не непременно чак толкова учени, с помощта на които човек може да си изрази мисълта. Стига да я има де...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>P. B. каза:</b> Знаете ли... обичам думите, обичам езика. Макар да не учих за филолог. Постоянно се опитвам да разширявам езиковия си кръгозор, четейки интересни текстове: обичам историята, философията, психологията. Чета и блогове, които намирам за стойностни.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Позволете ми да Ви занимая с още един езиков въпрос, който ме измъчва. Ще приложа конкретен цитат. Авторът е самобитен философ от Шумен, Вие със сигурност сте общувал с него, съдейки по взаимни коментари. Не искам да навлизам в подробности, но... Нека все пак да обясня защо питам Вас, а не него. Направих опит да общувам с него в мрежата и най-учтиво го попитах за значението на думата, която е употребил, а той ме напсува и блокира. Абсолютно не преувеличавам... реакцията му беше гневна, макар, че попитах най-човешки и без злоба (още повече че с голям интерес следя неговите текстове, както и Вашите).</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Та към въпроса ми: какво, според вас, означава предлогът „посади” в първото изречение? Ето пасажът: </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><i>В нямащо къде придръпване на безбрежния океан на съчувствието става така, че посади люлката на прамрака усяда личност. Изпод черната клокочеща глъб на водата, от високи към ниски, кои по-наблизо, кои по-далеч, надигат жарък тектоничен лоб хората, още: хорицата, кратунковците, крачунчовците...</i></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Въпросният автор сподели единствено, че не става въпрос за правописна грешка. Изненада ме острата му и емоциална реакция, защото моят въпрос не изразяваше ни най-малко някаква критика, а беше чиста проба любознателност. След това направих справка по телефона с БАН, откъдето също не успяха да ми дадат значението на тази дума.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Интересно ми е Вашето становище. Авторът е пословичен с употребата на сложни и редки думички, но някак си все още отказвам пред себе си да го причисля към графата «нямащи никаква идея за споделяне».</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Да, не става дума за такъв случай, че няма какво да сподели, напротив, вероятно има много какво да сподели, толкова много, че не успява да намери подходящ езиков израз - и по тази причина е възникнал един толкова оригинален и същевременно образен езиков стил. Защо е реагирал така не мога да зная, допускам, че се е нервирал може би защото е възприел такъв въпрос като "излишна педантичност" или дори като дребнавост. Много често мисълта по смисъла си е толкова обемна, че трудно може да се "излее" в подходяща и лесна за непосредствено разбиране или схващане езикова форма. Автори с такава мисъл се възприемат като автори с "труден за разбиране" стил. Тук аз съм на принципа, че авторът има право да прибягва към каквото си иска езикови средства (метафори, символи, алегории и прочие, каквото щете още) щом като се опитва да изрази едно по-богато по смисъл съдържание. Тия неща са съвсем оправдани, това е израз на творческа свобода. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">А за конкретната дума в това изречение мога да кажа следното: "посади" е употребено в смисъл на "постави", щото като става дума за люлка, тя няма как да бъде посаждана, щото се сади нещо, което е живо, растение и прочие, люлката не е нещо живо. Но като е употребил думата "посади" той намеква, че възприема люлката като нещо живо, в смисъл, че набляга на живото, на живеещото, щото нали все пак в люлката се крепи животът?</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>P. B. каза:</b> <i>„ ... става така, че посади люлката на прамрака усяда личност.”</i></div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Извинете за упорството, просто никак не мога да си обясня. Ако „посади” е употребено като глагол (от „посаждам” в смисъл на „постави”), следва въпросът кой е подлогът в изречението? „усяда личност”, сиреч „личността” (подлог) усяда (сказуемо)... но „посади люлката” какво иде да рече? Кой посажда люлката метафорично речено? При внимателен анализ на изречението... нещо не ми се вързва. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Наистина ще съм благодарен много, ако ми помогнете. Може би наистина съм дребнав, но това е в стремежа ми да разбера...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Ангел Грънчаров каза:</b> Опитайте се да го осмислите в тази посока: подобни изречения се опитват да изразят неизразимото (въпросния богат смисъл) тъй че в тях е съвсем естествена тази неопределеност и неяснота; не може със съвсем ясни и разпознаваеми езикови средства да се изразява онова, което по принцип е неизразимо. Тъй че се осланяйте не толкова на разсъдъка, а заложете повече на интуицията, тя всичко схваща и разбира. :-) Във философското изразяване ако заложите на нея, няма да имате такива кахъри.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Та значи приемете, че няма подлог, подлогът е неопределен, по тази причина и всичко в това изречение става някак си смесено и неразпознаваемо, и точно това въздействие може би е целял мислителят-автор.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Той го е целял интуитивно, интуицията в този тип изразяване-мислене е водеща. Несъзнавано го е целял...</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Всяко изразяване е усилие да се <b>роди</b> една мисъл, то може да има разни формални несъвършенства, но тук водещото и решаващото е именно <b>смисълът</b>.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Разсъдъкът в тази сфера често пречи или е безсилен - затова не залагайте на него, ами го елиминирайте по възможност. :-) И тогава ще намерите спокойствие - и ще изпитвате удоволствие от потапянето в безбрежния иначе смисъл.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>P. B. каза:</b> „В нямащо къде придръпване на безбрежния океан на съчувствието става така, че посади люлката на прамрака усяда личност.”</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Все-таки смятам, че иде реч за <b>предлог</b>, а не за <b>глагол</b>. Може би погрешно е изписано „посади” вместо „посаМи”. „ПосаМи” в смисъл на „върху”, „по самата люлка”. Сиреч, получава се така: личността усяда върху/на люлката на прамрака. </div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;">Тази постановка ми звучи по-завършена от граматическа и логическа гледна точка (езикът все пак е формалност, логичност).</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Ангел Грънчаров каза:</b> Да, възможно е да е и грешка при изписването, "посами" ми звучи добре, на място. Може на това основание авторът да е реагирал толкова емоционално. Случват се такива неща. Той е усетил реакцията Ви в друг смисъл, а Вие сте искал да му помогнете да отстрани грешката си.</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>P. B. каза:</b> Печатните грешки у него отсъстват, наистина е удивително педантичен в това отношение - всяка запетайка, всяка точка е на мястото си, и всяка буква. Поради това сметнах, а и до сега се съмнявам, че може и да не е грешка... и си блъсках главата да разбра изречението, в случай че наистина е "посади"! :-)</div><div style="text-align: justify;"><br />
</div><div style="text-align: justify;"><b>Ангел Грънчаров каза:</b> Имайте все пак предвид, че в по-сложните текстове като философските нещата не следва да се приемат разсъдъчно-буквално, че в тях е неизбежна доза неопределеност. И пълното възприемане на смисъла им е невъзможно без участие на <b>интуицията</b>. Аз имам теория, според която и в писането (произвеждането на философски текстове), и във възприемането им следва да участва <b>целия потенциал на душата</b>, т.е. всички до една душевни сили (ум, разсъдък, чувство, въображение, разум, вяра и т.н.)) - за да може първом да се <b>роди</b> пълноценна <b>философска идея</b>, е след това тя да бъде <b>присадена</b> в душата на читателя и то така, че да заживее там <b>своя живот</b>. Тук има момент на <b>тайнство</b>, ирационален момент, затуй недейте да търсите точни обяснения на всичко, как е станало, защо е така и пр. <b>Обясненията</b> тук не помагат. <b>Разбирането</b> обаче е пределно достатъчно, а то не става на ниво разсъдък единствено...</div><br />
<div align="justify"><a href="http://aigg.files.wordpress.com/2011/05/dsci03041.jpg"><b><img alt="" border="0" src="http://aigg.files.wordpress.com/2011/05/dsci03041.jpg?w=237" style="cursor: hand; float: left; height: 200px; margin: 0 10px 10px 0; width: 158px;" /></b></a><span style="color: #336666;"><span style="font-weight: bold;">Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров</span></span> <b>ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия</b>,<span style="color: #336666;"><b> </b>изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.</span> Книгата <span style="font-weight: bold;">ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА</span>, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.</div>Ангел Грънчаровhttp://www.blogger.com/profile/05514307908892294436noreply@blogger.com0