Една интересна и показателна дискусия в блога на Св.Александров, която отдавна следя - виж: За Стивън Хокинг и отношението му към Бог и малко собствени размишления… - някой си човек, подписал се като Tuffo, е написал хубав коментар, който счетох за нужно да публикувам отделно, та повече хора да го прочетат; ето какво пише този човек:Случайно попаднах на този пост. Хареса ми, както и стила на писане, за това мисля да ви представя и своето мнение. Ще говоря от позицията на никой, защото нямам научни звания в която и да е било област все още.
Християнин съм от малък, но това не е причината по настоящем да вярвам в Бог, защото по всяко едно време съм имал свободата да кажа „тези неща ми се струват измислици – не мога да приема, че са така“. Сам съм направил избора си да се задълбоча и да търся къде точно е истината, а към момента в моите очи е истината е: Бог има!
Какъв Бог има? Има един единствен Бог. Кой е този бог: Богът на християнството. Мога да се задълбоча в обяснение защо е Той, а не някой друг, но това е тема на друга дискусия. Най-кратко отговорът е, че Библията дава логично обяснение за света в който живеем, за другите „богове“, за редица други проблеми, което другите религии не могат да дадат и да защитят успешно в моите очи.
За мен преди всичко е било важно да се запозная с това в какво вярвам, когато казвам, че вярвам в нещо.
Първоначално поставеният въпрос – „Защо има толкова много зло в този свят и къде е мястото на Бог в него?“
Отговора е по-простичък, но малко хора са го чули по този лесен начин:
Бог не трябва да бъде свеждан до само едно качество. Бог е любов и точка. Бог е всемогъщ и точка. Бог е личност, която съчетава в себе си много качества, едно от които е любов, а друго (често забравяно) е справедливост. Според Библията Бог обича всички човеци, но си остава справедлив. Той е създал първите хора без грях. Той не ги е направил обаче неспособни да извършат такъв. Пред тях е бил личният избор да съгрешат или не (с нарушаването на заповедта за неядене от отпределеното дърво). Те са съгрешили и по такъв начин грехът е влязъл в живота на хората.
Тогава се появява и „злото“ във човешкият свят. Грехът причинява болка и смърт. Поради тази причина и в момента има толкова много болка и страдание. Не ни е виновен Бог, че ние сме лоши. Виновно ли е детето, че се ражда увредено – не! Виновен ли е Бог – не! Кой е виновен – виновни са хората, които са използвали какви ли не оръжия за да се избиват преди, виновни са замърсяванията, които пак ние сме си направили от нашият неправилен начин на живот (още от самото начало Адам е имал задача да се грижи за градината т.е. в наши дни – цялата природа). Детето се ражда болно като една нормална последица от всичките грехове които са вършени преди него. Защото греховете носят след себе си следствия, които винаги са нагативни и то не само за този, който извършва грях, но и за другите…
Защо има зло?
Защото хората са „далеч“ от Бог. Грехът разделя човека от Бога. Защо? Защото Бог има още едно качество – святост. След Адам всички хора са грешни – следователно всички са „далеч“ от Бог. Следователно те няма как да бъдат добри, след като в тях вече „живее“ грехът. Къде е оправията? Оправията е в Божията любов, защото Той е предоставил начин по който човек да излезе от това си състояние. (тема на друга дискусия – ако на някой му е интересно да пита)
„… Къде е мястото на Бог в него?“
Бог е създал света и е оставил своите си закони. Той „играе на едро“ като определя историята (за това мога да ви предоставя много доказателства – библейски пророчества, които са се изпълнили с точност много години след като са били казани). Той „играе и на дребно“, като се намесва в живота на някои хора. В моя живот се е намесвал много пъти и това ми дава основание да считам, че Го има с още по-голяма сигурност.
Заключение.
Хареса ми мисълта, че човек вижда толкова, колкото знае, която прочетох по-горе. Библейско определение за вяра е „даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме – убеждения за неща, които не се виждат“ (Библията).
Нужно е първо човек да повярва – след това започва да вижда.
Извинявам се за прекомерно дългият пост.
Автор: Tuffo
4 коментара:
Бог може да обясни всичко, като не го обяснява. Лично на мен това ми се струда доста недостътчно. Когато се попита "Защо?" и се каже "Защото Бог..." това е всъщност незнание, отказ от мислене. Да, има въпроси, на които е трудно, дори невъзможно, може би, да се отговори, но нима всякакви, независимо колко жалки, разсъждения не са по - добър вариант от това да кажем "Бог така" и с това да се приключи? Библията има логично обяснение за света, да, ако се съгласим сляпо, че Бог е създал света и че го има (него, Бог). Но по същия начин аз мога да създам също толкова логично обяснение, ако просто изходя от някаква моя представа за създаването на света и вие повярвате в нея без да я доказвам (защото никой не може да каже точно как е създаден света). Тогава колкото и абсурдно да е, моето обяснение ще е логично, но това не го прави вярно.
Също така не бива да забравяме, че Библията е написана, в края на краищата, от човек. Може да е продиктувана от Бог, може и да не е, но е написана от човек. И впоследствие е била тълкувана от хора. А в днешно време колкото хора - толкова и тълкувания. Кой е прав? Къде е истината?
Не мога да споря, Библията е велик, може би дори най - великият, философски текст, писан някога, но тя, в крайна сметка, е книга (съвкупност от книги, ако трябва да сме точни). Колко от вас тълкуват буквално книги, каквито и да било? Едва ли сте много. А при Библията е още по - страшно, защото се разбира безразборно: някои неща се приемат буквално и на тяхно основание се горят хора, други се тълкуват алегорично, трети... трети все едно ги няма, не се зачитат. Защо? Или третирайте Библията като източник на неимоверна мъдрост (какъвто тя е), или я използвайте като наръчник за живот и ходете с извадени очи, отрязани ръце и т.н.
И тук се сещам за нещо друго. Какво става когато написаното в Библията противоречи на усещането ни за нещата? Казано е "Когато едното ти око те изкушава - извади го, когато едната ти ръка те изкушава - отрежи я". Защо не си режете ръцете? Защо не си вадите очите? Или не ви изкушават? Да бе!
Наистина пътя към Бог е отрицанието на човешкото у нас (така го представя Библията, нали?). Но ние сме хора. И не е толкова лесно да пренебрегнем човешките си нужди. А може би дори не трябва?
И идва моето разбиране на нещата - че всички ние бива да се водим от своите чувства. Т.е. да правим това, което ни прави щастливи, и да отбягваме това, което ни причинява някакъв дискомфорт. Всичко това при условие, че зачитаме неприкосновеноста на другите и че не им вредим по никакъв начин. Това е най - естественото решение, не мислите ли? Аз лично го намирам за по - добро, от колкото да водя живота си според книга, писана преди хиляди години и отговаряща на тогавашния начин на живот, коренно различен от днешния. Какво мислите?
"И идва моето разбиране на нещата - че всички ние бива да се водим от своите чувства. Т.е. да правим това, което ни прави щастливи, и да отбягваме това, което ни причинява някакъв дискомфорт. Всичко това при условие, че зачитаме неприкосновеноста на другите и че не им вредим по никакъв начин. Това е най - естественото решение, не мислите ли? Аз лично го намирам за по - добро, от колкото да водя живота си според книга, писана преди хиляди години и отговаряща на тогавашния начин на живот, коренно различен от днешния. Какво мислите?"
Поздравявам човека, който е написал тези няколко изречения. Споделям ги напълно.
1/2
В животът си, колкото и кратък да е бил той за момента съм се сблъсквал с различни неща, за които не мога да дам друго логично обяснение (освен това, което вече имам). В един напълно чисто физически и материален свят как бих могъл да си обясня пророчествата? Не вярвам в безпределната мъдрост на някой хора... толкова голяма мъдрост, че да успеят да кажат с точност какво ще се случи след 200 години примерно... Тук не говоря само за "християнските" пророчества, записани в Библията - говоря за всички пророчества като цяло (без тези на самозвани шарлатани... такива винаги е имало). Библията дава отговор как е възможно това да реалност - как "стават" библейските пророчества, как и другите (нехристияни) успяват да пророкуват за бъдещето.
Физиката, химията и биологията от училище не ми отговориха и на въпросите свързани със духове, демони, ангели и всякакъв вид подобни същества. Не мога да кажа, че съм разбрал всичко за тях, но Библията дава информация и там. Нещата са много разпръснати и никъде в самата книга ги няма синтезирани, но когато човек почне да проучва нещата стига до задоволителни заключения :)
Моето логическо мислене никога не остава доволно когато на въпроса "защо така?" получа отговор "защото така", което е близко до това, което е казал А. Георгиев в поста си "Когато се попита "Защо?" и се каже "Защото Бог..." това е всъщност незнание" - прав си - това е незнание и за това не използвам такива подходи и не се задоволявам с такива отговори. Има все още неща, които не разбирам, но знам, че просто малко съм живял и малко съм изследвал; сигурен съм с времето ще достигна до много от отговорите, които търся. А със сигурност има и такива неща, които никога няма да разбера на тази земя, но те със сигурност нямат отношение за въпроса как да живея живота си.
2/2
Що се отнася до това кой как тълкува Библията - да тълкования бол, но това не ми пречи да чета и да гледам кое къде си противоречи. Не ме плаши това, че за дадена истина има изписани 200 лъжи и неверни неща и само 1-2 правилни мнения... когато човек е хванал "червената нишка" на Библията лесно може да се ориентира кое е фалшиво и кое е стойностно.
Как аз мога да си обясня думите за отсичането на ръката и изваждането на окото? Краен вариант при невъзможност за себеконтрол. Чел съм и за такива случаи, но по-масовият вариант е човек да се помоли Бог да го запази от изкушенията и по този начин да не съгреши. Не е грешно човек да бъде изкушен (сам Исус е бил изкушаван) - грях е когато се отдаде на изкушенията.
Исус казва Който ме люби - ще пази заповедите ми (умишлено не го поставям в кавички, защото в различните преводи е казано по различен начин, но смисълът е един и същ). Колкото повече човек обича Бог толкова силата на изкушенията става по-малка и по-малка. Именно тук е и ключът човек да живее според нещо което хората наричат "вехто, старо, неактуално" без това да е тежест за него.
Що се касае за появата на света и дали Бог го е създал - за мен това не е отправна точка, от която да почвам разсъжденията си. Аз се оглеждам и какво да видя - Свят, който е страхотен и уникално сложно устроен. Животни, хора с дух душа и тяло, други същества (ангели и тнт); Наличие на физически и духовни закони. Не мога да отрека съществуването на нито едно от споменатите неща... и ако учените се опитват да ми кажат как се е образувало всичко от "колоната" на материалните неща, то за духовните не са никак убедителни, дори напротив - отричат ги (някой)... а аз съм се сблъсквал и съм видял с очите си... В такива случаи предпочитам да вярвам на очите си и това, което съм видял а не на хора, заровени в купища литература без никакъв конкретен реален опит в дадената област. И когато си разсъждавам си казвам "няма начин физическото да се е появило както казват учените, а духовното да е както Библията казва... или едно ще е вярно или другото. Учените звучат убедително, но говорят само за едната страна на медала, а Библията и за 2-те" И ако аз избера за себе си една от двете позиции това означава, че аз приемам цялата позиция и всичко което тя твърди.
Избрал съм да вярвам на Библията. Там ясно се казва, че Бог има и Той е поставил своите си "правила на играта" Не съм съвършен, но се старая да "играя" според тези правила и съм сигурен, че по този начин аз също както и 2-мата писали коментари преди мен не пречим на останалите хора. Независимо какво вярват хората около мен аз ги приемам доброжелателно и уважавам разбиранията им (това, че ги уважавам не ме задължава да се съгласявам с тях).
Ще бъде излишно да кажа, че случайно попаднах на това копие на мой коментар, който тук е цяла тема.
Публикуване на коментар