Вчера беше моя тъй наречен "професионален празник", ако това нещо - да пишеш книги и статии, да "преподаваш" на живо на младите, да издаваш книги, вестник, списание, заради които, прочее, ставаш все по-беден - изобщо може да се нарече "професия". Вчера прекарах известно време на Бачковския манастир. Чудна природа, омагьосан се върнах - но и покрусен от нашенската пошлост. У нас, ако не го знаете, да ви го кажа: хората ходят на манастир сякаш най-вече затова да си похапнат здраво кебапчета и да си пийнат бира!
Кебапчийница до кебапчийница, ресторант до ресторант са по пътя, водещ до манастира: от това по-голяма символика за това що представляваме и колко струваме здраве му кажи. Изглежда по тази причина тази сутрин се събуждам с много чоглаво настроение, изобщо не ми се пише. Вчера четири-пет човека, българи, ме поздравиха по скайпа или с имейли за празника, а само един човек, при това грък, ме поздрави по телефона, пращайки ми есемес с ето този текст:
Честит празник! Нека бъдем единни като буквите в азбуката, защото само така ще достигнем съвършенството, към което се стремим. Нека сме благословени в делото си и полезни на народа. Йоаким Каламарис
Този човек преподава по икономически науки в ПУ. Чувам, че бил обичан от студентите преподавател. Свърза се с мен по повод на списание ИДЕИ. И ето че се е сетил да ми напише поздрав за празника. Отговарям му с кратък есемес и аз. Съвсем не умея да пиша есемеси, и то не умея да ги пиша на... кирилица, затова съм така кратък. Дано не се обиди.
А ето какво ми е написал един ученик, на който преподавам философия:
Здравейте, г-н Грънчаров,
Честит празник! Надявам се с цялото си сърце нещата, свързани с образованието и културата изобщо поне да се подобрят, но надали!
Струва ми се, че с всеки изминал ден става по-зле положението. Всеки, който си е "уредил живота" така да се каже, е доволен; нали ще си взима заплатата, ще си хапва и пийва обилно, "яко кеф", ще друса кючеци или ще си прави кумир от най-новите звезди, дали ще са музикални или политически той избира. Истината не е за него. А ако не си като тях и ги запиташ например:
"Какво мислиш, има ли човек душа?" или твърдиш "Добро и зло има, Платон ги оприличава на два коня и пр."
то те ще ти се присмеят и ще ти кажат следното:
"Какво ми говориш, да не си луд, какви са тези въпроси?" и също "Къв е тоя Платон, за кви глупости ми говориш?".
Повечето хора са слепи, интересуват се само от това как да изпъкнат пред останалите, как да им погалиш тщеславието и ако имат възможност да те използват, да се погаврят с теб.
Есхил е написал, че преди Прометей да дари на хората божествения огън те са били следните:
"Имаха очи, ала не виждаха, имаха уши, ала не чуваха. И, като мравки, пъплещи, живееха из пещерните кътове безслънчеви."
И все още са такива според мен! Това не е просто мнение, а съм го преживял за няколко поредни дни. Мисля си, че Вие и аз сме в някаква степен идеалисти, надценяваме хората, мислим си, че са повече от това, което са. Но Ницше пише на много места, че повечето хора са нищожества, самозалъгващи се.
Това, което правите, е красиво, с цел благородна, но сякаш времето за него не е дошло - или пък е безвъзвратно отминало. Пишете за благородните учители, опитващи се да постигнат нещо - колко са те? Колко други хора са устремени към върховната истина и благо?
Може би греша. Може би и аз съм също толкова нищожен, но съм повярвал на собствените си лъжи. Може би и аз съм поредната еднодневка. Много е сигурно. Съвет не мога да Ви дам. Вече в нищо не съм сигурен.
Това ми пише това момче, единадесетокласник; ще запазя името му в тайна, защото не съм го питал дали да публикувам писмото му. Този ученик, Д.Д., е твърдо решил да учи философия в Софийския университет. Убеден съм, че от него ще стане добър философ, има всички качества за това. Писмото му показва, че е точно така, както казвам. Затова и го публикувам, в него си личи бъдещия философ. Какво ли да му отговоря?
Ето какво почвам да му пиша, ще му напиша това, което се получи, а как иначе:
Благодаря Ви, уважаеми г-н Д., за толкова хубавото писмо, в което пишете такива верни и дълбоки мисли. Честит празник и на Вас! Какво да Ви кажа: съгласен съм, че положението е точно такова, както го виждате. Но, четейки писмото Ви, си признавам, че си помислих ето това:
Напълно вярно е това, което ми пише тоя млад човек, и самия факт, че са му хрумнали тия мисли, т.е. че така вижда той нещата, че така ги оценява, най-убедително показва, че въпреки всичко нещата не са така отчайващи. По една единствена причина: че има сред младите и такива като него!
Да, драги г-н Д., вие, младите, ще спасите тази страна и този народ, вие, младите, сте призвани за това! А пък такива като теб - тук трябва да захвърля вежливата форма, щото иначе не се получава! - а аз добре знам, че има сред днешните млади хора в България и такива с пиетет към духовните неща; твърдя го противно на широко разпространеното мнение, та значи именно ето вие, младите, притежаващи безценни качества от този род, не просто сте призвани да запазите светилника на духа у нас, но и сте обречени да го сторите. Защо ли?
Ами защото духът - неуморният човешки дух, който просто е отблясък на Божия дух на Истината, Доброто, Красотата! - този неуморен кърт (ако ми е позволено да изплагиатствам в случая знаменитата Хегелова метафора) си знае работата и продължава да рови там, в дълбините; да, добре ровиш, славен кърт! Даже изпитанията, които изживяваме сега, и които ни предстоят, са именно затова - за да ни направят по-силни. И по-добри. Те са проверка за това колко струваме, те са нещо като тест. Няма друг начин да се влее известна мъдрост в непроницаемите за философията души на хората от множеството освен изпитанията и страданията. Този е начина и ний, българите, най-после, като народ, да поумнеем, да се откажем от привързаността си към глупостите, с която се прочухме вече пред целия свят, да узреем и да стъпим на краката си, та да тръгнем уверено напред, към достойното бъдеще. Което, както и да го погледнем, е в нашите собствени ръце. Няма как да е иначе.
Пиша това, защото добре зная: Духът няма да ни остави да измрем, удавени в пошлости, в простащина, в безкултурие и в бездуховност. Аз лично през целия си живот съм вярвал най-вече в това, и то в моменти, още по-отчайващи от сегашния, когато никаква светлинка не е блещукала. Защото, оказва се, вече много съм живял и много съм видял.
Тъй че не бива да абсолютизираме своето време, а да се опитаме да го погледнем от хоризонта на вечността - и тогава всяко нещо ще си отиде на собственото място, а пък безпокойствата относно бъдещето ще отслабнат. Или поне няма да са така мъчителни.
Благодаря Ви, драги г-н Д., за писмото! Дано това, което се помъчих да Ви кажа в отговор, не звучи книжно, защото бях пределно искрен и честен. Но и книжно да звучи, нали днес е ден на книгите, на книжнината, а пък и нали ние, двамата, сме почитатели на книгите: значи ни е простено! Пък и, на всичкото отгоре, искаме да сме философи. На философите всичко е позволено. Защото философи са обзетите от Божествен бяс! Както и да е: жив и здрав бъдете - и успехи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар