Г-н Райчо Радев от Перник, който преподава философия и е директор на тамошното Спортно училище е написал много добре аргументиран и премислен текст, представляващ подробен коментар на поредната най-нова концепция на чиновническия гений на Образователното министерство, която тоя път е озаглавена с гръмкото наименование: КОНЦЕПЦИЯ ЗА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ И ИНОВАТИВНИТЕ МОМЕНТИ В ПРОЕКТА НА НОВ ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.Моя милост се познава (интернетно) с г-н Радев от доста време, а пък наскоро имах възможността да се запозная с него лично на конференцията по проблеми на гражданското образование, която биде проведена от Националния институт по образование и Фондация „Миню Балкански”.
Аз знаех, че г-н Радев работи много упорито върху своята преценка на „Концепцията”, която се очаква да залегне в Проекта на нов Закон за училищното образование, който се гласи да внесе в един бъдещ прекрасен ден екипът на министър Сергей Игнатов. Затуй тази сутрин със задоволство открих, че очакваният критичен анализ на г-н Радев е публикуван в неговия блог. Прочетох го и, понеже веднага прецених, че текстът заслужава да бъде прочетен от колкото се може повече хора, реших да го препубликувам не само в блога си, но и в специално и извънредно издание на издавания от моя Център за развитие на личността вестник ГРАЖДАНИНЪ.
Речено-сторено, зарязах всичко друго и поработих върху предпечатната подготовка на това извънредно издание, което ще бъде публикувано не само в бло-га ми, но и на хартия съвсем скоро, тия дни. Който желае да има под ръка хартиеното издание на вестника може да даде заявка и ще го полу-чи, като за целта използва координатите, по които може да се свърже с мен, те са дадени в рубриката КОНТАКТИ на моя блог.
Това е, приятно четене и плодотворни размисли върху прочетеното, то подбужда към такова едно преосмисляне, а, защо не, и към една по-широка дискусия, тъй като засегнатите проблеми са направо съдбовни за нацията и страната ни. Но като гледа човек какво пълно безразличие е обхванало не само голямата българска общност, но и училищната, образователна такава, човек може да си помисли, че в сферата на образованието у нас нещата са едва ли не бляскави и перфектни.
Което, за жалост, съвсем не е така, напротив, точно обратното е верно: нещата в сферата на българското образование са плачевни и катастрофални. Но сякаш на никой не му пука за това: та ний сме велика нация, някакво си там нищожно образование ли ще да ни смути и обезпокои?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр.
Няма коментари:
Публикуване на коментар