Красотата ще спаси света, това наистина е възможно, но при условие, че простотията не го унищожи преди това

Ако още не сте чели Из делниците на един луд (19-23 март), публикувани в Reduta.bg и написани от знаменития Тони Филипов, д-р‎; идете там, прочетете ги: той, докторът де, много го бива, истински класик е; е, има си човекът и един кусур, нещо като тик, който не може да контролира, а именно, води се от медийната мода поне по един въпрос, т.е. не може да спи нощем ако не е плюнал поне по веднъж във всяко свое писание срещу Иван Костов; но иначе, както единодушно казва народът, е пич, дори "пич и половина". Майстор на словото и дори на мисълта - без преувеличение, докторът един от бащите на българската психодемокрация.

Та моя милост се зачете в поредната му статия и в нея открих няколко, тъй да се рече, бисера, свидетелстващи, че докторът е нещо като жив класик на българското слово и мисъл; ето, прочетете ги, възхитете им се както им се възхитих аз:

... онези велики думи „Красотата ще спаси света.”. И това наистина е възможно, но при условие, че простотията не го унищожи преди това.

Находката е на знаменития луд доктор Тони Филипов; класикът си е класик, нали?! Ето още един шедьовър на същия д-р Филипов:

Знаете ли какво ще стане, ако всичката простотия, дето се е събрала в това правителство, го напусне и отиде на друго място? На това другото място ще е правителството. Катар е само едно доказателство.

И, накрая, още една не по-малко крилата и при това проницателна мисъл:

Хора с акъл на едно птиче налитат да правят партия и да ни управляват. Но така е, след Бойко и Цецо всеки има право да опита. Така де, не е ли така?!

Верно е, че политиката иска жертви, но не е задължително винаги да сме ние! Не ли?

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добре дошла, Пролет!!!

Приказландия в Българско училище „Нов Живот“

Имало едно време едно приказно училище със странни обитатели, които живеели, учели, пеели и рисували, яли, въобще били почти като всички хора, нооо...

Училището в Приказландия на 24 март 2012 година било странно и необичайно за обикновените хора, но толкова истинско, колкото истински са неговите обитатели.

Ала случайно нещастие сполетяло децата в това училище – някой взел, че омагьосал приказните герои и настъпил страшен смут в нашите приказни среди: в един момент всички момиченца в приказното кралство решили, че са или Снежанки или поне Спящи красавици или... и чакат, чакат своя принц да ги освободи...

Бъркотията из приказното кралство била пълна, защото никой не си спомнял от коя приказка е точно и всички вършили неразумни неща.

А кой най-много страдал от това? Естествено децата, разбира се!

Можете ли да си представите – купувате си книжката за „Дванадесетте лебеда“ и вътре вместо тях и сестра им Елиза виждате какво? – Баба Яга с Трите прасенца пият какао с чудно красив Принц, а русалката Ариел си играе със сто и един далматинци...

Така започна нашият Пролетен карнавал, който за втора година проведохме, за да отбележим настъпването на Пролетта.

Организатори на събитието бяха учениците от четвърти, шести и осми клас, които с голям ентусиазъм се заеха с подготовката и украсата на залата. Огромни цветя, балони, ленти, пеперуди и пчелички се ширяха наоколо. И в този мрачен и смръщен пролетен ден, Пролетта наистина грееше наоколо.

Всички деца от малките в Детска градина „Дъга“ до големите в училището, бяха главни герои и участници в тази Приказка.

Тук имаше толкова много герои от малкия Пират, до големия Пират, от малките принцески до големите Принцеси и Кралици, Принцове, Рапунзели, Спайдермени, Клоуни, и какви ли още не...

Залата беше пълна с усмихнати и пърхащи наоколо деца в костюми на любимите им герои, много родители, гости и учители, съпричастни на радостта на децата.

Пъстрота и настроение!

Децата ентусиазирано рисуваха пролетни картини разделени по отбори. Бяха подготвени разнообразни игри и забавления, придружени с награди, които допълнително повишиха настроението в залата.

В един момент дотолкова настроението беше завладяващо, че родители, гости, баби започнаха нетърпеливо да отговарят на по-трудните гатанки и въпроси като за Законът на Хан Крум против винопийството, мъдрия съвет на Хан Кубрат за съединението и силата, завладяни от ентусиазма на децата или забравили, че не са вече деца...

Разбира се и те подобаващо бяха наградени. Най–атрактивно облечените герои бяха отличени от безпристрастното жури и получиха награди от организаторите.

Разбира се, че всички бяха заслужено победители. Вкусните торти, с които бяха наградени участниците, бяха опустошени за миг. По лицата на децата грееха весели, слънчеви усмивки – наистина добро начало за пролетната и великденска ваканция за училището ни!

Добре дошла, Пролет!!!

Хриска Перфанова, директор на Българско училище “Нов Живот“, Чикаго, САЩ

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Промяната в ужасното българско статукво трябва да тръгне именно от коренната промяна в образователната сфера

ПЕТИЦИЯТА, написана въз основа на моето Открито писмо до г-н Министър-Председателя по важен национален въпрос от нравствено естество във Фейсбук предизвика остри полемики, които са твърде показателни, в смисъл, че потвърждават верността на съдържащите се в нея констатации за крайно неподобаващо отношение от страна на общността към учителския труд у нас. Без никаква редакторска намеса публикувам тия критично и полемични отзиви и реакции, та всеки сам да може да си състави съответната преценка; моля само всеки сам да опита да отсее зърното от плявата, щото и много плява има в това, което ви предлагам:

Жана Илиева: Запознах се с петицията, г-н Грънчаров. Споделих с Вас и опасенията си, че при 750 лева средна заплата в областта на образованието на фона на намалелите доходи на останалите висшисти (лекари, инженери, икономисти и т.н.), ще е почти невъзможно да се повишат учителските заплати. Въпреки голямото ми уважение към просветителската Ви професия!

Йордан Йорданов: Г-н Грънчаров, след съобщения тази вечер в новините пореден случай на показване на порнографски клипове от учител на ученици, Вие очаквате подкрепа на петицията? Да, това са изключения, но смятате ли, че прибавени към наблюденията на повечето хора в България върху поведението на доста учители, е в полза на изложеното от Вас?

Веско Маринов: Господин преподавателят по философия е... голям философ! Но не смее да постави най-философски необяснимите парадокси с анти-националната дейност на националните ни власти и политици! Защото ако един философ пропусне да ВИДИ липсата на ДЪРЖАВНА ЗАЩИТА за българите и нацията ни от съседи и врагове... нещо дрънчи в цялостното измерение на понятието ОБЩЕСТВЕНИ ИНТЕЛЕКТИ И ЛИЧНОСТИ...

Ангел Грънчаров: Не виждам какъв аргумент против петицията е това, че някаква учителка била направила еди-какво си; ами явно тази нещастница е изпушила психично, иначе нима би направила нещо подобно?! Което и подкрепя тезата ми. Разбира се, това, че има твърде негативни настроения сред големи части от народните маси срещу учителството е факт, който именно потвърждава тезата ми: че трябва нещо да се прави, та да не се окаже, че сме грозни неблагодарници спрямо ония, които работят за личностното изграждане на нашите деца...

Веско Маринов: И понеже в ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ... единствено бедните учители имат жалки заплати... дай да се помолим на великия Боко... да им ги увеличи мъъъничко??? (Но да не се объркваме да искаме СМЕТКА заради националните предателства на държавници и политици???)

Ангел Грънчаров: Драги ми чалга-певецо, учителския труд е насравним по сложността си с никой друг вид труд - противно на твоята представа; тъй че по-полека когато се изхвърляш чак толкова; верно, за ония, на които душманите-учители навремето са им писали много двойки, е непростимо да подкрепят мъчителите си! :-)

Веско Маринов: Не знам на кой чалга певец говори господин Грънчаров, но явно не вижда по далеч от носа си... и няма и идея за РОЛЯТА и мястото на стойностните мислители и УЧИТЕЛИ - като анализатори на цялото общество!!!

Добре ще е някои ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ... да се запознаят с това...

Ангел Грънчаров: Някои явно имат зъб не само на учителите, но и на интелектуаците изобщо... а в такъв случай какво ли боготворят такива, какво за тях е достойно за поддържане и подкрепа?!

Жана Илиева: Г-н Грънчаров, напразно се обиждате заради несподелената от други Ваша петиция, а още по-нелепо е заради това да наричате някого "чалга-певец". Помолих Ви да си обявите брутната заплата, за да видим с колко наистина се разминава от обявените 750 лева, и да преценим справедлива ли е каузата Ви. Вместо това Вие като начало се опитвате да омаловажите труда на лекари, инженери... Още веднъж ще подчертая, че изключително уважавам учителите. Но понеже наблягате на невероятната сложност на труда Ви, нека да попитам: не е ли вярно, че във ВУЗ-вете се приемаше по Ваше време с най-нисък бал за учители, в сравнение с право, медицина, инженерство, МИО, журналистика? От това ли следва сложността - от по-трудното Ви справяне с приемната бариера в самото начало на професионалната кариера?!

Ангел Грънчаров: Г-жо, тук не се налага да Ви убеждавам в нищо. И никакви аргументи не помагат. Не разбирате - не разбирате. Който разбира, нему убеждения не са нужни. Вие сте обидена за нещо на учителите и затова плещите врели-некипели по техен адрес. Плещите глупости: с най-нисък бал приемали за учители! Не е вярно това: ето, аз пък бях пълен отличник, с максимален възможен бал, пък съм учител! И какво излиза от умната Ви теория?! По-добре спрете, за да не се излагате.

Никой трезвомислещ не отрича трудността и сложността в труда на учителя, но е крайно тъпо да се противопоставят учители на лекари, на инженери, на кои ли не още. И какво, Вашият аргумент е този: понеже всички заплати у нас са обидно ниски, нека тогава никой да не иска да бъде оценен трудът му по достойнство?! Как така само учителите ще искат по-достойни заплати - това ли Ви е аргументът?

Прочее, помислете малко и над това: че имаме добри лекари, инженери и какви ли не още, нямат ли за това известна заслуга и техните учители?! Нямат, нали! Бравос, Вие, госпожо, сте голям мислител! Правилно учителите някога са Ви писали двойки, имало е защо! Хайде подете си по живо, по здраво. И мислете преди да пишете нещичко; поне малко мислете; опитайте, не е чак толкова трудно, може и да се получи...

Жана Илиева: Г-н Грънчаров, предизвикахте ме да Ви опресня паметта! Лично Вие описвате, как до 9-ти клас сте абсолютния неудачник на класа - перманентен двойкаджия, нарицателно за слаб ученик. После, по някаква "случайност" ставате завеждащ идеологията в Учкома на гимназията в Долна баня, комсомолски секретар и т.н. и... отличник(!) - това някъде през 1977 година. Вие, г-н Грънчаров, сте истинско явление - двойкаджията, пропуснал основите на математиката, българския език, историята и т.н., изкласявате до отличник, дори до философ (апропо, по това време поради липса на кандидати за тази специалност, достатъчна беше тройката за успешен прием). Впоследствие едва ли студентските Ви години в Ленинград са резултат само на успеха Ви, без да имат връзка с миналото на активен борец на дядо Ви - Владимир Грънчаров. Но да се върнем на темата - кажете каква е заплатата Ви, финансово овъзмездяваща най-сложния труд в цялата държава?

И нещо изключително важно - кога лъжете, г-н Грънчаров?! Сега, когато твърдите: "Аз пък бях пълен отличник", или когато описвате как сте бил лош пример в училището в Долна баня и горката Ви майка ежедневно се е срамувала заради двойките Ви?! Объркан човек сте, господине! Дори в петицията Ви има неприемлива неграмотност! Официалното обръщение е "Господин Министър-председател", а не архаичното "Г-н Министър-председателЮ"! Ама това явно сте пропуснал поради ангажименти по идеологическите проблеми в Учкома!!! А като ми писне още малко от наглостта Ви, ще публикувам тук откъси от "уморазсъжденията" Ви за училището... Да Ви преценят всички не по "плещенето" ми, а по собствените Ви описания!

Ангел Грънчаров: Другарко, съвсем злоумишлено подменяте и обръщате наопаки причинно-следствената връзка между събитията в живота ми, който, прочее, си е мой живот и не виждам защо така силно Ви вълнува. Ето един пример: бил съм двойкаджия до 9-ти клас (което не е истина, писал съм в книгата си, че съм бил среден ученик, попресолила сте манджата!), после съм бил станал член на учкома, а пък след това - отличник. Това е по Вашата интерпретация. Ясно е какво е внушението Ви.

Истината обаче е съвсем друга: първо станах отличник, първенец на класа, а след това другарите, без да ме питат, ме сложиха секретар на класа, а по-късно и член на "учкома" (това понятие не съм го употребил аз, а Вие, явно доста сте се движили в тия среди навремето, щом така хубаво помните термините, употребявани там). Както и да е де, от страстни другарки като Ваша милост едва ли може да се очаква коректност, камо ли пък морал.

Гледам, че сте почнала да беснеете, което е радващо. Щяла сте да публикувате моите описания, но те, мила другарко, са вече публикувани в блога ми, откъдето Вие самата сте ги чели; откъде-накъде, при положение, че са публикувани от мен самия и са достъпни за всеки, Вие ще ги публикувате наново - за да внесете "правилните корекции" в тях ли? Тоест, да поманипулирате хората, които не са наясно и са склонни да се подвеждат.

Прочее, разговаряхме за учителите, за обществената оценка на техния труд, а Вие пренесохте "дискусията" върху моята скромна личност, което именно и ми дава моралното основание да Ви наричам "другарка", сиреч комуноид: точно за тоя извратен човешки тип е характерна лютата ненавист към другата личност, която Вие без капчица свян демонстрирате, и то така нагло. Оставете ме мен, другарко, аз ще си бъда какъвто искам, аз съм напълно свободен човек. Вий, другарите, не можахте да ме "превъзпитате" в желания от вас дух в ония славни време на първосортния комунизъм, та сега ли ще успеете?! Що се хабите, другарко, от мен комуноид като Вас самата не става, щото съм свободен човек. И още нещичко, за туй как съм бил писал и какви думи съм бил употребявал.

Засегнал съм Ви, щото към Вашия любим поклонник на Тодор Живков, именно нынешния премиер, съм се бил обърнал с "г-н министър-председателю", а не по съветската форма "г-н министър-предстедател". Ами поревете си малко, че моя милост предпочита да пише на български, а не на руски, е, традиционно българският език за вас, комуноидите, е "архаичен", ами вий тогава си плещете по съветско-комуноиден език, а пък аз ще си пиша както си искам. Така стоят нещата.

Хубав уикенд, другарко! И не ми отговорихте на какво се дължи ненавистта Ви към учителството; щото са Ви писали много двойки навремето тия душмани на човешкия род, затова ли?! :-) И са Ви тормозили да учите и да мислите, неуспешно, впрочем, което и обяснява ненавистта Ви към тия мъчители...

Жана Илиева: Хи-хи-хи! Наред ли сте, седесарю - бивш комсомолски сектетар, но упражнявал дейността "без да са искали съгласието му"?! Това е като вица за алкохолизирания руснак: "Пия водката, ама с отвращение!" И пак питам - кажете каква Ви е заплатата на учител-философ, за да преценя справедлива ли е каузата Ви на човек, полагащ "най-сложния" труд в държавата, както сам го окачествявате... Ама нещо бягате от въпроса ми, и многословно и грубиянски обявихте мен за куманоид, друг участник - за чалга певец...

Трябва да Ви разочаровам - за разлика от Вас съм завършила с отличие Образцова математическа гимназия, после - ВМЕИ "Ленин". Прекланям се пред учителите, на които професията е призвание. Но имам особено мнение за такива като Вас, сменящи политическа принадлежност според достъпността на политическата софра. И още нещо - ако сте такъв философ, какъвто и писател - горките Ви ученици!

И не ме наричайте "другарко"! Не другарувам с "фурнаджийски лопати"...

Добри Божилов: Тази петиция е съсловно насочена и затова трудно може да набере поддръжка. Някой иска нещо за съсловна група. В обществото има много важни съсловни групи, а общото количество пари е ограничено. Затова и фактически за повечето съсловни групи има по-малко пари, отколкото те очакват. Това важи за всички - и за учители, и за здравеопазване, за обикновените държавни чиновници без бонуси, за повечето от работещите и в частния сектор и т.н.

Учителите получиха известно увеличение на заплатите след стачката, както и някаква донякъде пазарна система за привличане на повече пари (чрез повече ученици). Но не може да получат нещо много повече при настоящото развитие на икономиката. В образованието по-скоро много други неща следва да се направят (на първо място да се махне лудият министър), за да се подобри, но драстично увеличение на заплати или на социални привилегии, е неправилно и невъзможно.

Ангел Грънчаров: Г-н Божилов, не знам защо тази петиция беше възприета, включително и от Вас, като петиция, искаша повишаване на заплатите на учителите. Не това е обаче острието на петицията. Става дума за някои спешни мерки за промяна в сферата на образованието, която сфера има огромно значение за просперитета на едно общество; това сам, като икономист, предполагам, добре знаете и съзнавате. Заплатите са функция на оценката на учителския труд от страна на общността, която оценка, както виждаме и от дискусията по-горе, съвсем не е на длъжната висота.

В общество, в която простащината, и то най-агресивната, не просто масово се толерира, но е и, така да се каже, официално овластена (да не споменавам името на вездесъщия ни Премиер), просто няма как един духовен, чисто интелектуален по същината си труд да бъде оценен по достойнство. Също така, сам виждате, интелигентни хора, каквито по презумпция са учителите, са подложени на неприязън и грозно обругаване от войнстващи простаци-комуноиди. Но има и нещо друго: петицията съдържа, така да се каже, и ясно изразено хуманитарно послание, тъй като засяга болезнения въпрос, че поради невероятната сложност и трудност на учителския труд в съвременни условия, т.е. в условията на нерационална, неработеща образователна система, голяма част от учителите просто не доживяват до възрастта за пенсиониране, т.е. умират преди да са стигнали възрастта за пенсиониране.

Поставя се въпроса: може ли по този начин едно що-годе цивилизовано общество да се отнася с такава грозна неблагодарност спрямо ония, които се грижат за младежта, за нейното личностно израстване? А добре се знае, че личностния потенциал на едно общество е най-големият му капитал. Знае се, но у нас и това не се съзнава. И не се признава.

Което е и причина, според мен, за това, че нашето общество се намира в перманентна криза още с възцаряването на комунизма по нашите земи, та до ден днешен. Ще почнем да се "оправяме" едва когато почнем да ценим личностите сред нас и да насърчаваме тяхната реализация. Човешкият фактор е признат за решаващ в съвременните развити общества, но не и у нас...

Жана Илиева: ‎"Заплатите са функция на оценката на учителския труд от страна на общността..." Грънчаров, да сте чувал, че размерът на заплатите се определя основно от НСОРЗ?!

Добри Божилов: Заплатите на учителите не са ниски, съотнесени към средния жизнен стандарт в страната. Има и известна диференциация, според качеството на училищата. В настоящата икономическа среда повече пари от това не може. Не може включително и чрез други социални привилегии, от типа на ранно пенсиониране. То също изисква пари. Като цяло обществената среда става все по-агресивна към хората и все повече професии са изчерпващи и уморяващи. Но това е обективен процес. Засилва се конкуренцията във всичко, а ресурсите са ограничени.

По въпроса дали правилно сме разбрали петицията - това е въпрос към автора на петицията. Ако тези, към които е насочена, не я разбират както авторът иска, значи той нещо не е направил както трябва.

Ангел Грънчаров: Аз съм на друго мнение по зачекнатия въпрос за разбирането на нещо: смятам, че това е личен проблем на оня, който не разбира. Защо ли? Ами защото някои разбират без да се налага да им бъде обяснявано и дообяснявано, а други с дни и часове да им обясняваш нещо, пак няма да го разберат. Тук принципът е: или разбира, или не разбира, а ако не разбира, значи нещо в представите и ценностите на този човек е сбъркано. Интелигентният и образован човек е интелигентен и образован дотолкова, доколкото от всичко следва да разбира - и всичко може да разбере.

Ето, примерно, г-жа-другарката Илиева е типичен пример за това, че може да си загубиш колкото си искаш време, но тя пак няма да вдене и най-простичкото, което всеки иначе разбира. При дадени хора положението е трагично дотам, че дори и да разбират, никога няма да признаят това и ще отричат до инат, до посиняване на езика или на пръстите поради прекалено удряне на клавиатурата. Тъй че истинското положение тук е: направи максималното, впрегни целия си умствен потенциал, за да проумееш и да разбереш нещо със свои сили, и ако ти се удаде, всичко е ОК. Ако не ти се удава, проблемът е в теб.

Но не трябва да отричаме прибързано онова, което не разбираме. За предпочитане е да почакаме, да мислим още, белким разберем. Пък и никога не трябва да се чака друг да свърши цялата работа, т.е. да те накара да разбереш, при положение, че ти самият не щеш да разбираш. Няма как да стане това. Първо трябва да пристъпиш към неразбраното с чист ум и сърце и да се овладееш от искрено желание за разбиране. И едва на тази основа ще разбереш, няма начин да не разбереш.

Тъй че, г-н любезни ми Божилов, не мога аз да нося отговорност за това, че този или онзи там нещичко не бил разбрал или не бил пожелал да разбере... проблемът си е изцяло негов...

Жана Илиева: Ами да! Не мога да "вдяна", не искам да "вдяна" и няма как да "вдяна" агресивната, болна и объркана психо-щурмоващина на дървения философ Грънчаров!

Добри Божилов: Истината е по-проста от многословието - държавата е бедна, икономиката не върви, няма пари, и това обрича и социалните системи на мизерно съществуване. От което следва по-ниско качество. В тази схема няма частични решения - за отделни съсловия. Подобни решения само объркват още повече ситуацията. Например такова решение има - в здравеопазването има докторска аристокрация (основно в кардиологията), която изсмуква огромно количество пари и има доходи далеч по-високи от средното, дори доходи от европейски и американски размер. Очевидно заплата от 20 хиляди лева месечно на доктор е абсурд в България, но то се случва. Подобна привилегия не решава проблемите на здравеопазването и на пациентите. По същата схема ако уредим 10% от учителите със заплати по 5000 лв. (например), това няма да реши проблемите на образованието и на учащите се.

Ангел Грънчаров: Ето срещу това опростяване на задачата с оглед по-лесното схващане възразявам, г-н Божилов. Няма "прости" и "сложни" истини, ако нещо е истина, то трябва да бъде прието независимо от привидната му сложност или простата. Но простите неща, само заради това, че са прости, не значи, че са истинни. И за никакво "многословие" тук не става дума, а става дума за схващане на смисъла. За адекватното постигане на смисъла.

Работата съвсем не се свежда до размера на учителската заплата; разбира се, че заплатите у нас са ниски и че високи току-така не могат да станат. Но все отнякъде трябва да се тръгне в промяната на ужасното статукво. Ето, оттук трябва да се тръгне: от коренната промяна в образователната сфера, та в крайна сметка да се подобри и качеството на човешкия фактор - основен фактор, движеща сила и най-съществен капитал в развитието на обществата.

Примерът на много днес проспериращи общества и нации го е показал това: тръгнали са от създаване на качествено образование, а пък постепенно благотворният ефект от тази промяна се е усетил в останалите сфери на живота. В това число и тази на икономическия живот.

Жана Илиева: Каква истина търсим, г-н Божилов?! Поведението и голямата "истина" на "философа" Грънчаров се обясняват от науката понерология.

Добри Божилов: Промяната в обществото не може да тръгне от реформа в образованието, която изисква значително наливане на нови средства. Това е заблуда, то е и пропаганда на част от образователната система (основно университетите), която така иска да изсмуче повече държавни пари за себе си. Промяна в обществото може да тръгне само от промяна в икономиката, която промяна може дори да изисква в начален етап дори ограничения на досега получаваното от социалните системи (т.е. и образованието). Трябва целият ресурс да се насочи в икономиката, да се инвестира, да се реинвестират печалбите, да се натрупа състояние, от което на някакъв етап да се финансират повече и социалните системи.

Ако хипотетично сега развием блестящо образование, сред руините на всичко друго (например като Бил Гейтс дойде и започне да дарява по 5 милиарда за образование всяка година), то ще постигнем супер образовани ученици, които няма да има какво да правят и ще емигрират. Т.е. това няма да излекува системата. Системата следва да се лекува в цялост, а не като един сектор се обяви за приоритетен.

Ангел Грънчаров: Баси науката - "понерология"; некой чувал ли е нещо за такава наука?! :-)

Жана Илиева: ‎"Баси науката ..." Основание за оценяване на "качествата" на "учителя" Грънчаров!

Ангел Грънчаров: В някакъв смисъл с последната Ви реплика, г-н Божилов, съм съгласен, особено с последното изречение от нея. Прочее, не сме застрашени от внезапна поява на "блестящо образование" сред нашите родни руини. Но забележката ми е тази: човешкият фактор е този, който движи всичко, в това число и в икономиката. Съзнанието движи света, не "битието" (както учеше марксисткият детерминизъм-механистицизъм). Вашата представа, г-н Божилов, е твърде много обременена от марксисткия икономически детерминизъм-материализъм, т.е. представите Ви робуват на догми, отдавна отречени от модерната наука, в това число и икономическата.

Няма такава едностранна зависимост: развитието на икономическите отношения да обуславя всички други отношения в обществото; тази марксистка догма биде опровергана и в днешно време е екзотично още да се вярва в нея, да се робува на нейната елементаризираща представа. Нещата стоят значително по-сложно и различно. Ето, аз като философ Ви казвам: духовното (съзнанието, личностният, ценностният фактор, т.е. всичко това, към което има отношение една качества и рационално устроена образователна сфера) е движещата сила на общественото, в това число и на икономическото развитие.

Казано по-простичко, за да ме разберете: ще имаме такъв живот, какъвто сме успели да си го устроим сами; човек живее така, както мисли, животът ни се определя от нашите представи за него. Тъй че коренната промяна в образователната сфера ще бъде оня мотор, който ще задвижи в благоприятната посока всички други обществени процеси, в резултат на което и ние някога ще стигнем до желания просперитет.

А иначе можем да си копаем колкото си искаме в ямата на по марксистки разбираната икономика, но ако самите себе си не променим (чрез смислено образование), все ще си пребиваваме в досегашната ни бедност и унизеност... Това, което пиша и казвам, прочее, е просто като аксиома...

ЗАБЕЛЕЖКА: Дискусията продължава. Очаквайте продължение...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Образованието трябва да стимулира творческото начало и самостоятелното мислене на децата и младите хора

ПЕТИЦИЯТА, написана въз основа на моето Открито писмо до г-н Министър-Председателя по важен национален въпрос от нравствено естество, макар и крайно бавно, набира сила: до този момент, в неделя сутринта, под ня са се подписали 123 човека. Макар и с ход на костенурка, все пак си пробиват път разбирането и съзнанието, че нещичко трябва да бъде направено, та мъртвата точка в българското образование да бъде преодоляна. И то да бъде направено от нас, гражданите, щото ако ние нищичко не правим, а само чакаме благодеянията на властта, ще има да чакаме до кукуво лято.

Прочее, там, където се подписва петицията - сайтът е много хубав, аз досега не бях използвал услугите му, но сега съм възхитен! - има възможност покрепящите или неподкрепящите петицията да изразят отношението си, т.е. да коментират. Излишно е да отбелязвам, че конвенционалните медии и блогърската общност упорито мълчат по тия проблеми, тъй като са съсредоточено вгледани предимно в собствения си пъп. Излишно е да отбелязвам, но го отбелязах, та да се знае. И понеже много ме интересуват разпространените сред народната природопопулация настроения по повдигнатите от петицията проблеми, ето тук публикувам именно тия коментари, та да могат да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Авторът: Моля, подкрепете тази петиция, важно е! Наистина е важно! Не отминавайте! Касае бъдещето ни - и нашето, и на страната ни...

Гост #2: Безкомпромисно точна и навременна. Но както всичко у нас и тя ше потъне в дебрите на държавното безхаберие, за да се угоди на бюрократично-просветния рахатлък. Не вярвам че с граждански прояви може да се направи нещо в днешна България!

ПАИСИЙ #3: НАРОД БЕЗ ИСТОРИЯ СЕ ОБЕЗЛИЧАВА! МЛАДИ ХОРА! СЪНАРОДНИЦИ! НА ВАС БЪЛГАРИЯ РАЗЧИТА! НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ДА БЪДЕ ЗАТРИТА! НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ БАТАК ДА СТАНЕ МИТ. НАРОД БЕЗ ИСТОРИЯ И КУЛТУРА Е ОБРЕЧЕН НА ОБЕЗЛИЧАВАНЕ! Подкрепете Петицията до Юнеско за Опазване и Вписване в списъкана Юнеско на Църква-костница гр.Батак - БЪЛГАРСКАТА ГОЛГОТА! ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ В СЪЩИЯ САЙТ НА АДРЕС. НЕ БИВА ДА ДОПУСНЕМ ИЗВЪРШВАНЕТО НА СВАТБИ И КРЪЩЕНЕТА НА ТОВА СВЯТО МЯСТО ПРОПИТО С КРЪВТА НА 2000 НАЦИОНАЛНИ ГЕРОИ ДАЛИ ЖИВОТА СИ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ! ТОВА Е МАСОВ ГРОБ, А НЕ ОБИКНОВЕН ХРАМ! ЧЕТЕТЕ ДОПИСКИТЕ НА МАКГАХАН ОТ 1876 Г., ЗАПИСКИ НА З.СТОЯНОВ. ПАЗЕТЕ ИСТОРИЯТА! РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ ПЕТИЦИЯТА!

Гост #4: Образованието трябва да стимулира и изгражда творческото начало и самостоятелното мислене в децата и младите хора, а не да ги унифицира и подлага на отдавна остарели методи на образование.

Гост #5: Всички правителства от началото на т.нар "демократичти промени" до днешни дни са в ДЪЛГ към БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ и - респективно - към БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА! И не само! И КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪОБЩЕ!

За съжаление и на това правителство един от приоритетите НЕ Е ОБРАЗОВАНИЕТО! Три години българският преподавател, българският учен не е получил лев отгоре върху заплатата си. ОБРАТНОТО - ТЕ - ЗАПЛАТИТЕ ПЕРМАНЕНТНО СЕ СТОПЯВАТ с ПЕРМАНЕНТНОТО ПОКАЧВАНЕ НА ИНФЛАЦИЯТА! Сигурно, защото не работим достатъчно, и качествено! А НЯКОЙ НАД ВСИЧКИ НАС - ИЗБИРАТЕЛИ И ДАНЪКОПЛАТЦИ - РАБОТИ ЛИ? НЕЩО НЕ СЕ УСЕЩА...

Гост #6: Поздравявам автора за инициативата! Види се, че за разлика от други, неговата съвест не спи. "Учител" е този, чиято снимка пазим наравно със снимките на родителите си, спомнете си и не забравяйте това. Нали искате децата ви да станат хора...

Гост #7: Подкрепям поставените искания в петицията до българското правителство относно с години и десетилетия отлаганата същностна реформа в българското образование.

Гост #8: Нашия народ го е казал: "прост народ - слаба държава". За 70 години другарите постигнаха целта си - приравниха мнозинството до своето "интелектуално" ниво от '44г.

Гост #9: Възпитанието и учението на децата ни е най-важната цел на всеки един от нас. От това зависи цялото бъдеще на всички и на държавата.

Гост #10: Без качествено образование няма бъдеще...

Гост #11: Писмото е блестящо! Но ще си остане глас в пустиня...

Гост #12: Напълно подкрепям петицията, написана от Ангел Грънчаров за наболелите проблеми в образованието и за тежката ситуация, в която е поставен бьлгарският учител.

Гост #13: OK

Гост #14: Много точно формулирана, с ясно изразена позиция, отразяваща реалната действителност и обреченост на професията на учителя! Подкрепям тази петиция!

Петров Игнат: Колега Грънчаров, не Ви ли се струва, че преигравате? В тази икономическа обстановка къде ще Ви платят по 30 лева на ден за 4-5 часа работа! И два пълни месеца през годината платен годишен отпуск!

Димитрова: Нека да се конкретизира за жените възрастта запенсиониране да е 55 г., за мъжете - 58 като им се запазва правото за още 6 години ако имат желание и сили да продължат. Делегираните бюджети са убиец за българското училище. Експериментът е неудачен, да се премине към друга по-ефективна форма полуделегираните бюджети, където има финансиране, не така тясно обвързано с броя на учениците.

Гост #17: Неееее, господин Петров, не преиграва господин Грънчаров - защото е вътре в системата и се сблъсква с проблемите в нея всеки Божи ден. Делегираните бюджети превърнаха детето Ви в "крачеща" хилядарка за директорите, защото само директорската заплата е обвързана с броя на децата в училището (детската градина). Делегираните бюджети не направиха образоването на вашето дете по-добро, защото училището дори само като материални условия отвътре изглежда по-зле от преди 40 години и все по-зле ще изглежда. Паралелки в училищата и групи в детските градини - препълнени (38 деца на 3-годишна възраст в група в Софийските детски градини, при норма 25 по списък! И с тях един учител - 6 часа сутрин и 6 часа следобед. Аз не завиждам на детето Ви ако е поставено при такива условия, съветвам Ви и вие да не завиждате на учителя, че работи само 6 часа с детето Ви.)

В заключение ще кажа, че добрите условия за учениците в училищата и за децата в детските градини са добри условия за работа и на учителя. Учителят, който въпреки многото нерешени проблеми е останал да работи в училище, той обича работата си (съответно и Вашето дете) и затова не е избягал от все повече разпадащата се система, наречена Образование. "Мишките", които бяха в училище само заради намаления норматив на преподавателска заетост (както вие казвате - 4 часа работа) отдавна не са в училищата, а са директори, експерти, служители в отдел Образование в Общините, служители в МОМН и навсякаде другаде, където се сетите. На тях сигурно дори не им се събират по 4 часа работа на ден. Но на останалите в училищата и в детските градини учители, мисля, че дължите уважение. Ето защо Ви моля, подпишете петицията, а ако имате колебания, каня Ви на моето работно място само един работен ден. Няма да ви оставя сам, ще съм до Вас и ще Ви помагам, ако нещо ви затрудни.

А за 2-та пълни месеца отпуск през годината - най-често 2/3 от нея аз използвам да си подготвя материали, които ще са полезни за децата през следващата учебна година на личния ми компютър, със лични средства, защото нямам служебен и за материали никой не ми отпуска средства - все няма!

Гост #18: Колегата е написал самата истина. Дано има кой да я види и да я чуе!

Гост #19: Крайно време е някой да погледне на нещата в образованието с учителски поглед, а не отстрани!!!

Късче пролетно блаженство

В Долна баня съм. От вчера. Тук е раят. Блажена тишина. Природата ликува, напъпила от сила заради прииждащата от недрата й жизненост. Слънцето взема реванш над облаците и мъглите след зимната сивота-белота; сега всичко блести от светлината му, а зеленината, а свежестта на живота напира. За което свидетелстват и капещите сокове на лозницата, която сякаш плаче заради това, че не е била подрязана навреме. Кристално чист въздух поемат дробовете ми, а небето е синьо, дето се казва в онази песен, "като от коприна".

Да, това е моята родина. Тук съм се родил, тук ми се ще и да умра. Могъщи сили ме привличат и държат здраво вързан към родния край. Към неговата душа. Да, всичко има душа на този свят, само дето ти самият не бива да си така бездушен, че да не доловиш този несъмнен факт!

Майка, милата ми стара майка ме развежда из градината си, та да ми се похвали с постиженията си: марулите вече са почти готови за бране и ядене, лукът също; в зимата, под дебелия сняг, ги е гледала, покривала ги е та да са на топло, но ето, спасила ги е и сега им се радва като малко дете. Сливите са напъпили, а в простора се рее щъркел. Земята, подобно на дива жена, кипи от желание да ражда - след като се е освободила от прегръдката на ледовете и снеговете. А горе, на високото, където са върховете на Рила, се белее снегът, който едва в горещото лято ще бъде превъзмогнат и победен от топлината. Влизайки в градината, забелязвам, че някакво дърво сякаш е обхванато от пламъци - как е възможно това? Просветва ми, че това е нашето домашно дряново дърво; то цъфти първо и открива маратона на цъфтежа. Сливите са готови да се облекат в бяла премяна. После ще цъфнат черешите, вишните, ябълките.

Показва ми моята майка и кокошките; купила си е нови три, предвид поскъпването на яйцата. Тя е решила да прави конкуренция на производителите на яйца от "щастливи кокошки", а е излишно да казвам нейните кокошки колко пък са щастливи: пощят се на слънце, примижали от наслада, а пък петелът - певец над певците е той, пее с увлечение, сякаш е същински Павароти! - гордо ходи сред тях, милва ги, пази хубавиците си от своя харем, готов да се бие до смърт ако се появи съперник. Това ако не се щастливи кокошки, сполай му кажи!

Нося си книга да чета, а и лаптоп нещичко да напиша, ала съвсем не ми се чете и пише. Не мога да се нарадвам на умиротворението, което излъчва бляскавият простор наоколо. Безмълвна фиеста на живота се лее наоколо, как да съм безразличен към това пиршество?! Аз да не съм пън, та да седя и само да чета и пиша?!

Налага се днес и да поработя малко. Тук-там трябва нещичко да се закове, със съседа трябва да постегнем старата ограда, понеже кравите, които той отглежда, се все наврели муцуни в майкината градина, и раззелени ли се всичко, няма кой да ги спре, щото съблазанта е голяма; но ще опнем здрава мрежа, та и майка да е спокойна, пък и той, човекът, да си оварди животинките, които го хранят. Сега пиша тия глупотевини, щото майка отиде за хляб; не ми дава да ида аз да пазарувам, понеже там я чака нейната приятелка, с която от години всяка сутрин пият по едно кафе и си споделят грижите. Това го правят от години.

Когато бяха по-млади пенсионерки, там се наговаряха на коя нива днес ще работят и каква работа ще трябва да свършат. Сега са вече по-улегнали, по-мъдри пенсионерки, пък и сили вече нямат, но все още щъкат, все нещичко правят, все планове кроят: какво да посадят, за какъв нов фасул семе се е завъдило, споделят си носят ли яйца кокошките и прочие. Все такива вълнуващи теми споделят: за козите, прасето, кокошките, лехата с разсад и т.н. Като си пийне кафенцето и си похортуват, бавно с бастунчето се прибира, за да почне да подготвя обеда. Ето, в тоя момент скръцва портата, явно си идва, аз трябва да привършвам. Ще ме извика непременно. Да закусваме. После тя ще се гласи да прави ядене за обеда: решила е да меси баница, да прави кюфтета със сос, щото нали има "работници", това сме ние двамата със съседа, с който сме и роднини, та като поработим, да поседнем на приказка на чашка ракийка, а пък после и да хапнем, та да укрепим морни тела. Такива ми ти работи...

Така тече животът тук, на село. Тихо е, само пеят кокошките, а и пощурелите от радост пойни птички, кацнали из клоните на околните дървета, са сякаш в същински екстаз: пеят до полуда, за да изразят радостта, що напира в малките им души. Пеят, милите, сякаш са си обявили надпяване, нещо като конкурс за сладкопойници. Конкуренцията е твърде голяма, битката ще бъде страшна. А котаракът ги гледа дяволито и суче мустак: горкият, много е дебел и стар да се катери по клоните и да ги гони! Но пък какво ли му пречи да опита, още има много младежки плам в малката му, немирна котешка душа! Няма да се предаде, ще ги дебне тях, развилнелите се птички, ако трябва и цял ден; то нали и друга работа съвсем няма, старият му калпазанин с калпазанин!

Блаженство се лее в простора! Но аз трябва да свършвам с тази моя извратеност, какъвто е нескопосаният ми опит да изразя чувството, което напира в душата ми, кандисвам, не мога, много съм слаб, крехка е поетичната ми сила, капитулирам: зарязвам компютъра и заминавам да се захващам за работа. Това губене на време, каквото е писането и особено пък кисненето в интернет, не е работа, пък е и същинско престъпление в рая да има компютри - след като има всичко, което е истински необходимо за живота. Край, спирам! Хубав ден на всички!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Издател на истински стойностни книги, на книги-събития в българското книгоиздаване

Христо Блажев в блога си ВСИЧКОЛАНДИЯ е подел интересна тема, която и мен ме вълнува; имам предвид в публикацията му Кофти корици на българските книги? Да, да, ама не баш!. Аз обаче искам да разширя хоризонта на проблема. Нашето книгоиздаване в последните десетина години преживя огромен растеж, който заслужава да бъде оценен, но за това се налага осмисляне и обсъждане, та да се доловят тенденциите. Не всичко в тази посока е достойно за адмириране; има и вредни според мен тенденции.

Дали следва да се залага на масовия вкус с оглед преследването на предимно пазарни резултати, или трябва да се работи съобразно високата мисия на духовността и на книгоиздаването, което я обслужва? А пък тази последната приблизително може да се определи така: не пишещите и не издателите на книги бива да се принизяват и да угаждат на масовия вкус с оглед предимно на печалбата, а, напротив, трябва да работят така, че да помагат за развитието, издигането и облагородяваннето на преобладаващите вкусове - вкусове и за книги, и за представяни проблеми и теми, и за начини на писане, стилове и прочие, и за всичко останало в този ред.

Има големи издателства е нас, които, по моето възприятие, заложиха главно на пазарно-комерсиалния критерий - и по този начин един вид насърчиха някаква ужасна тенденция на "чалга-книгоиздаването"; да, има и чалга-книги, ако не сте го забелязали все още, опитайте и да го забележите. Има обаче и щастливи, приятни изключения от тази тенденция, има и издателства, които заложиха на издаването истински стойностни книги, книги-събития в българското книгоиздаване, които поддържат едно високо и духовно-ценностно, и също така дори естетическо ниво на дейността си, която, в частност, включва и това какви са кориците на издаваните книги. Олицетворява тази тенденция най-авторитетното издателство в издаването на наистина ценни книги с дълготрайно въздействие върху българската култура и духовност, именно издателство ИЗТОК-ЗАПАД. Само един бегъл преглед на списъка на издадените от изд. ИЗТОК-ЗАПАД книги през последните години, пък и преди това, може да убеди всеки скептик във верността на една такава констатация.

А що се отнася до конкретния проблем за това какви са кориците на книгите, издавани от българските издателства в последните години, моето възприятие е, че господстваща тенденция е да се правят корици, които да въздействат не толкова на добре развитата способност за естетическо възприятие (а това се нарича вкус и способност за впечатляване от еститечески издържаното, именно от красивото), а да се издават "агресивно-грабващи" корици, които да привличат погледа на евентуалните купувачи с шаренията на предизвикателните цветове, на златните кантове, с пищността и излишеството, т.е. със загубата на естетическата мяра на полиграфическото оформление и пр. Оказва се, че принципът тук няма как да не е този: щом се залага толкова на външното, именно на корицата, явно няма какво толкова да се заложи на вътрешното, именно на онова духовно, художествено, философско и прочие съдържание, което можем да открием като отворим книгата и се зачетем с увлечение в текста. А наистина добрите, ценни и сериозни книги не се нуждаят от лъскави, лъщящи заглавия, които да впечатляват читатели, нямащи и понятие от смисъла и въздействието на истински хубавата книга.

Прочее, парадоксът тук е: книгата също е стока, но да се заложи чак толкова на "опаковката" й, именно на корицата, при положение, че самата стока не е от кой знае какво качество, е форма на пазарно мошеничество, което в наши условия може и да води до известни парични резултати, но едва ли може да разчита на дълготраен успех. И знаете ли защо е така? Ами защо оня потенциален читател, който се впечатлява предимно от лъскавината на корицата, по начало няма същностно отношение към книгата изобщо, т.е. да се заложи на грабването на вниманието точно на такъв тип читатели, е според мен губеща, дори убийствена пазарна стратегия в книгоиздаването. И тук кориците на изд. ИЗТОК-ЗАПАД са щастливо изключение: те, разбира се, са модерни, чудесни, естетично, с вкус направени, но корицата при тях не е самоцел, щото истинското богатство все пак е вътре, между кориците. Казах вече, че по избора на заглавия на наистина стойностни и непреходни книги издателство ИЗТОК-ЗАПАД едва ли има съперник в българското книгоиздаване. Което и подчертава безспорния му принос за развитието на автентичната духовна култура у нас.

Та да се върна на публикацията, с която започнах; Хр.Блажев пише ето така:

Приема се като даденост, че издателствата не влагат достатъчно ресурс в изработката на кориците си. Е, това не е съвсем вярно, особено в последно време излязоха или ще излязат великолепно оформени издания, които според мен надминават и оригиналните. Не ми се търси повече, инак определено има страхотни попадения.

И е дал за пример кориците на няколко книги, които са впечатлили лично него. Понеже моя милост не се впечатли кой знае колко точно от тия корици и от типа корица, който те представят, реших да реагирам. Ето обмяната на кратки реплики в блога на Хр.Блажев по повод на неговата публикация, която може да бъде основа и на по-съдържателна дискусия по проблема:

Е, абсолютно е така. Клишето с грозните корици е от 90-те години, когато пиратството и кенефните издания са основното нещо. (Преслав)

Ако примерите по-горе илюстрират що е хубава корица, то в такъв случай с още по-голяма вероятност моя милост е... космонавт! :-) Искам да кажа, че представените корици са твърде кичозни; но това е въпрос на вкус, на естетика, на стил, дори на ценности... (Ангел Грънчаров)

Така е, срамувам се от липсата на вкус, естетика, стил и ценности на цялото ми поколение. Безсрамни неверници сме си. (Христо Блажев)

Животът ще ви научи вас, младите, животът помага на всеки да помъдрее - и да намогне самонадеяността, благодарение на която на всяка благонамерена критика гледате като на обида... времето всичко лекува... (Ангел Грънчаров)

И още нещо да добавя, принципно важно е: подвеждането на издателствата по някакви преобладаващи тенденции на масовия вкус в книгоиздаването, по-специално по отношение на това как да изглеждат кориците (с оглед на пазарните критерии, т.е. с оглед по-висока продаваемост, един вид корицата "да грабне" простодушния немислещ читател) може и да е ефективна пазарна тактика, но с оглед на същностната задача на книгоиздаването едва ли е верната стратегия - особено ако води до пренебрегването на базисни естетически критерии.

Времето и тук отсява "модата", а остава истински доброто, непреходното; който заложи на него, в крайна сметка ще преуспее в един по-висок смисъл, т.е. ще отвори на мисията си. Издателство ИЗТОК-ЗАПАД балансира умело и кориците му, по моето възприятие, запазват естетическия критерий - както и подборът на издаваните заглавия (книги) не робува на масовите вкусове за "незатруднително четиво", на които залагат пазарно-ориентираните издателства; трудна е тази мисия в наши условия, но за сметка на това е благородна в истинския смисъл... (Ангел Грънчаров)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Същинско безсрамие и най-грозна наглост е да се отправят хули срещу българския учител от страна на неблагодарното общество!

Вече писах, че, както и очаквах, отзвук и реакции по повод на публикуваното вчера Открито писмо до г-н Министър-Председателя по важен национален въпрос от нравствено естество почти съвсем няма. Няма и кой знае каква подкрепа на създадената на основата на това писмо петиция. Не, няма да се излагаме сега, показвайки, че мислим за такива "дреболии", каквито са качеството на образованието на нашите деца, обществената оценка на труда на учителите и това как и кога българското училище някога ще излезе от тресавището, в което е затънало. Ний за други, съвсем възвишени неща мислим и се вълнуваме: за новите гащи на Азиса, за това с кой си е легнала тия дни поп-фолк-примата на България Гюргя и каква, разбира се, е цената на яйцата, агнешкото и кебапчетата, щото Великден иде!

Е, има и известни реакции по повод и на писмото, и на петицията. Ето една показателна дискусия, по-скоро началото на дискусия, която се проведе във Фейсбук и отчасти в блога; публикувам я, щото, убеден съм, ще е интересна на бъдещите изследователи и археолози на българската душевност през вековете:

Предполагам, че сума ти народ пише писма до Бойко Борисов. От толкова много писма, може да се получи цял литературен жанр - ПИСМА ДО БОЙКО БОРИСОВ! Файда йок и полза нема! Светът гори и криза дебне отвсякъде. (Penko Penkov)

Поздравления за писмото! Смятай, че и аз съм го подписал. (Bacho Кольо)

Има вече такава книга, асолютно със същото заглавие, авторът й се казва Евгений Тодоров, книгата, прочее, е чудесна! Вие предлагате да мълчим, така ли? Аз пък смятам, че такъв пасивен подход едва ли ще донесе някаква файда. Тогава?! (Ангел Грънчаров)

Изключително силно и правдиво писмо, отразяващо Днешна България. В буржоазна България Учителят е бил сред най-уважаваните и високопочитани държавни служители. До 1939 г. заплатите на началните учители са били по-високи от заплатите на общинските кметове. Образователната система на България е смятана за най-съвършената в Европа. В Министерството на народното просвещение административните длъжности са заемани САМО ОТ УЧИТЕЛИ. Духовната нищета в нашето общество е тотална и, за съжаление, прогресираща. Особено силно се проявява във високите етажи на властта. Решаването на националните въпроси на България трябва да започне от образованието. Но това трябва да правят ОБРАЗОВАНИ хора. (Георги Кокеров)
21.03.12, 07:26

Хубаво! Хващайте кълъчката, взимайте черешовото топче и... пред Народното събрание! (Penko Penkov)

В тази елегия за учителя като бюджетен служител със сигурно работно място дори в условията на световна икономическа криза липсва фундаментално предложение, което би могло да я направи жизнеспособен документ, вкл. петиция. И то е - КОНТРОЛ на ГРАЖДАНИТЕ върху качеството на учителския труд. НЯМА КАК 41% 17 ГОДИШНИ БЪЛГАРИ ДА ИЗЛИЗАТ ФУНКЦИОНАЛНО НЕГРАМОТНИ ОТ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ (четат автоматично, без да разбират), а ние, родителите, да искаме по-високи заплати за учителите, които са постигнали този забележителен световен рекорд!

Съществува цяла успоредна система на частните уроци, която дублира официалната и това е обществена тайна - литератори, математици, биолози и пр. се икономисват в час и си разменят ученици за частни уроци. ОТГОРЕ НА ВСИЧКО 75 милиона лева ЕФ се вкарват в момента за квалификация на учители и директори чрез обучение в китни кътове на родината в хотелски условия УЖ ДА СМЕ ПРЕОДОЛЕЕЛИ ИЗОСТАВАНЕТО! ОБАЧЕ НИКЪДЕ НЕ Е ЗАПИСАНО КАКВО СЕ ИЗИСКВА ОТ УЧИТЕЛИТЕ И ДИРЕКТОРИТЕ СЛЕД ОБУЧЕНИЕТО И КОГА ТРЯБВА ДА СТАНЕ ВИДНО. Тоест нашите народни пари от еврофондовете се източват нахално и безогледно.

Моля автора на петицията да добави НАРОДЕН КОНТРОЛ върху образованието към исканията, за да стане такава. В момента този документ е просто една добра възможност МОМН да предостави още бюджет за крадене в училищата. Защото учителите имало опасност също да излязат на улицата при бъдещи социални недоволства. И тогава наистина ще стане страшно, когато родителите протестират заедно с учителите.

Защо умен философ като Грънчаров не се е сетил да добави КОНТРОЛЪТ НА ДЕМОСА - можем само да гадаем. Обаче ако го добави - значи наистина е загрижен за децата на народа. (Елена Петкова)

Интересно е Вашето предложение за "народен контрол" върху образователния процес; едно време, в ерата на комунизма, имаше "комисии за народен контрол", та затуй този израз ми се вижда неподходящ; ала, от друга страна, контролът върху случващото се в училищата може да е от страна на родителско-учителски борд, изборна институция на гражданското общество; не държавата трябва всичко да контролира, и не народът (абстракцията "народ" е негодна и защото в средите на тоя народ има и доста неграмотни хора, как тогава на такива да се даде възможността да контролират образованието?), а компетентни личности, избрани от средите на родителите.

Това, че има частни уроци просто показва, че държавно-организираната система на образование работи на празен ход, и то не заради хипотетична безотговорност на учителите, а по съвсем други причини (дефектна е самата система и принципа на организацията й). Разбира се, петицията (откритото писмо) няма претенцията да поставя или да решава всички проблеми на образованието, тя не е "проект за закон" и пр., а в нея са изведени на преден план само някои най-важни искания. И моля Ви, госпожо, недейте да обиждате тоя велик страдалец, именно българския учител, а застанете мирно пред него, за да му отдадете почест! Мирно! Същинско безсрамие и наглост е да се отправят хули срещу българския учител от страна на неблагодарното общество! (Ангел Грънчаров)

"75 милиона лева ЕФ се вкарват в момента за квалификация на учители и директори чрез обучение в китни кътове на родината в хотелски условия..."

Браво бе, госпожо Елена, намери на кого да завидиш! Кога учител е бил на хотел без да плаща?! Това да не е деблогъз и нахален държавен чиновник!

Слушай какво ще ти каже Бачо ти Кольо - син на учителка (пенсионирана) и съпруг на учителка: няма по-изтощаваща, по-нервна, по-изхабяваща и неблагодарна професия от учителската! Това, че учителите са натикани в ъгъла на обществото не е български патент. Целият свят ще страда от това неразумно и високомерно отношение към учителите на децата си! (Bacho Кольо)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Да похулим учителите можем, ох, как хубаво можем да ги похулим, но да сме им благодарни - никога!

Както и очаквах на петицията до г-н Премиера, направена по едно Открито писмо до него (виж: Ще подкрепите ли петиция, показваща, че като общество не сме пълни неблагодарници по отношение труда на българските учители?), разглеждаща проблемите около нашето отношение към труда на учителите, с нищожни изключения почти никой не обърна капчица внимание; тази сутрин забелязвам, че за едно денонощие само 33 (тридесет и три човека са се подписали под петицията). И само един блогър е призовал читателите си да се включат, да подкрепят, понеже е сметнал, че проблемът е важен.

Иначе мълчанието е на висота и във Фейсбук; разбира се, грехота е някоя медия пък да обърне внимание на толкова "несъществен и маловажен въпрос" като този за нашето отношение към учителите, пък и към образованието на собствените си деца, щото двата проблема са тясно свързани; не, няма такова нещо, всички до една медии стоически мълчат - подобно на това както мълчи комунист на разпит!

А най-страшното е, че самите учители мълчат най-много! Добре знам, че има много учители, които четат блога ми; всички те също мълчат. Защо ли мълчат? Явно защото ги е страх. Страх ги е да не загубят работата си. Макар и с мизерно заплащане, тази работа - стига да си послушен, стига да мълчиш! - е поне сигурна. Е, има още едно неудобство: трябва да се подмазваш неуморно на директора, от който зависи в крайна сметка всичко. Ето затова мълчат учителите. Жалка работа! Българският учител е смазан от обиди, унизен и също така е вече прекършен! Правете си сметката как влияе тази унизеност върху възпитаниците на учителите, именно върху душите на младите хора, на нашите деца. А пък един учител на мястото, където работя, ми рече ето това:

- Ангеле, каквото и да предложиш, колкото и важно или добро да е това, което предлагаш, никой, запомни от мене, никой няма да те подкрепи, и то по една-единствена причина: щото ти го предлагаш! Това е положението! Хората ги е страх да те подкрепят, а мълчаливо може би ти съчувстват, и то мнозинството, ала иначе ги е прекалено много страх. Така аз виждам нещата.

И се оказа прав: само един учител се подписа под петицията ми (в книжния й вариант). Дадох я на синдикалните лидери. Много ми е интересно те пък как ще реагират. Интересно ми е, макар че знам как ще реагират: никак няма да реагират. Нищо няма и да направят. Това е положението...

Е, разбира се, да похулим учителите можем, ох, как хубаво можем да ги похулим! Ето един коментар, показваш най-ясно истинското, подавляющото, тъй да се рече, най-разпространеното отношение на мнозинството от народната природопопулация към проблемите на образованието и в частност на отношението ни към труда на учителите:

Същинско безсрамие и най-грозна наглост е да се отправят хули срещу българския учител от страна на неблагодарното общество!

Е, има и обнадеждителни симптоми в реакциите по повод писмото до Бойко Борисов; ето, примерно, един такъв симптом или знак:

Александър Лютов каза: Поздравления, г-н Грънчаров! Аз съм близо до учителите и познавам добре проблемите им. Поддържам хората с тази благородна професия. Подписах петицията и разпространявам идеята.