Истината ни прави свободни

вторник, 16 септември 2008 г.

1.Как аз разбирам философията?

ВЪПРОСИ:

1.Каква е представата ми за философия?

● Употребявал ли съм досега тази дума? В какъв смисъл е ставало това? Случвало ли се е да ме обвинят така: “много философстваш!”, “прекалено си се разфилософствал!” или пък “станал си дървен философ!”? Защо ли употребяват думата “философия” в един такъв смисъл? Какво искат да кажат, какво всъщност казват?

● Какво лично аз чувствам когато чуя думата “философия”? Защо онези, които не разбират що е философия, все пак си позволяват да употребяват думата в един такъв отрицателен смисъл? Дали това не се дължи на някакъв неосъзнат… респект? Дали не е просто израз на “компенсация” за неразбирането им? Или пък дали не е израз на вложено в душата “влечение към философията”? Защо то е придобило един такъв непълноценен израз?

● Защо дори към думата нито една душа не е безразлична? Защо всички смятат, че трябва да имат или че имат някакво отношение? Дали по някакъв начин и думата не ги “дразни”? Как е възможно това?

2.Чувствал ли съм някога “любов към мъдростта”?

● След като”философия” е тъкмо “любов към мъдростта”, то значи ли това, че онзи, който не я е почувствал или преживял, той съвсем не разбира не просто думата, а смисъла? Как аз разбирам най-напред любовта, а след това мъдростта? Не е ли най-трудното да се отговори на тези въпроси?

● Дали любовта е “страст”, “неудържимо влечение”, “силна обич”, “порив за обладаване” на/от нейния “обект” или “предмет”? Какво става в душата на влюбения – и на “любовника”? Как така да съм влюбен не в нещо друго, а тъкмо в мъдростта? Не е ли нещастие това?

● Достойна ли е мъдростта за любов и обич? Кое е противоположното на мъдростта? Може би… глупостта? Или пък… “простотията”, или пък нещо друго? Кое именно? Какво чувствам когато чуя думата мъдрост?

● “Помъдрява” ли малко по малко изпитващият силни чувства към мъдростта? Не намирам ли предварително, че мъдростта е… “скучна”? Мога ли да бъда искрен още сега?

● Дали пък самата любов не носи в себе си мъдрост? Защо мъдрост се придобива само с любов? Дали същото не важи и за всичко друго? Нима и глупостта не се придобива чрез силна страст към нея? Към кое съм по-привързан, което “повече ми импонира” – мъдростта или пък глупостта?

● Мога ли да опиша чувството, свързано с любовта към мъдростта? Изпитвал ли съм го някога? Мога ли да го изпитам? Искам ли да го изпитам?

3.Как разбирам мъдростта?

● Защо смъртно човешко същество не може да бъде “мъдрец” – по твърдението на Питагор и на мнозина други? Защо са смятали, че само боговете, само Бог може да е истински мъдър? За “смъртните” не остава ли в такъв случай само любовта към мъдростта?

● Ако хората могат да бъдат само влюбени в мъдростта (“философи”), то тогава има ли значение възрастта на влюбения? Няма ли да се окаже, че философията е “любовта на старите”? Старците или младите имат някакво преимущество в тази насока?

● Защо тогава “мъдрост” се свързва повече със… старост? Все пак как се придобива мъдрост – и доколко тя е по силите на човека? А нима е съвсем невъзможно млад човек да придобие мъдрост?

● “Мъдър” и “знаещ” по какво се различават? Напредващият в знанията си напреднал ли е в мъдростта? Ако знанието, “ученето”, познанието и науката са път към мъдростта, то не следва ли, че на мъдрост можем да бъдем “учени”, запознавани”, “обучавани”?

● А умният само защото е умен може ли да бъде смятан за мъдър? А ученият? Какво би произлязло от това мъдростта да се основаваше изключително на ума? Разсъдливите (умните) по ли са мъдри от “неразсъдливите”, например от чувствителните?

● Дали пък животът (“жизненият опит”) не е този, който учи на мъдрост? “Който е живял, той е помъдрял” – така ли е? “Опитният” човек по-мъдър ли е от неопитния? Но не е ли решаващо това в какво е толкова опитен? А ако е опитен не в друго, а в… глупостта?

● Който е живял повече, той е по-мъдър – но няма ли значение как е живял? Ако си живял неистински, как тогава ще си помъдрял? Това как живея – не е ли то решаващото?

● Може ли мъдростта да се свързва с разумността? Ако живея разумно, живея ли мъдро? Как да разбирам разумността? По какво разумен се различава от “умен”, от “разсъдлив”? Как живее разумният човек? А разсъдливият?

● Дали пък, например, разумно живеещият не живее “хитро”, с хитрост? (Явно не живее с глупост, нали?!) А може би разумният е просто верен на живота? “Вярност към живота” – мога ли да приема, че това е “формулата” на мъдростта? А може пък мъдростта е неизразима с думи? Дали тя просто не се чувства със сърцето?

4.Как да направя своята представа ясна?

● Казаното по-горе помогна ли за проясняването на моята представа? Искам ли да разбера автентичния (“истинския”) смисъл, скрит зад думата “философия”? Няма ли да е най-ясна моята представа ако аз самият опитвам да философствам? Мога ли да изразявам своята любов към мъдростта?

● Да, но как ще се породи в гърдите ми такова необичайно чувство? Изпитвам ли влечение към мъдростта? Тя за мен “привлекателна” ли е? Дали, да призная, не ме привлича по-силно… глупостта?

● Може ли глупостта да е “по-интересна” от мъдростта? Не е ли тя “по-весела”, “по-спонтанна”, “по-идваща ми отвътре” и пр.? Нима мъдростта непременно трябва да е “по-скучна”? Откъде-накъде?

● Може ли и мъдростта да ми доставя наслаждение, приятни емоции? Какво изпитва човекът, който с вдъхновение философства? Ако някога ми се е случило това, ще го забравя ли?

● Как да насърча своята склонност “философски” да гледам на нещата от живота? Забелязал ли съм в себе си такава склонност? Мога ли да направя нещо за да се зароди в душата ми подобен импулс?

“Получи” ли се този първи разговор за философията? Какво изпитвах по време на тези разсъждения? Успях ли да се включа ефективно в тях? Какво повече ми се удава – да слушам или да говоря? Или и двете са “неразделно важни” и затова не трябва да пренебрегвам нито едното, нито другото? Нима умеещият да слуша не може смислено да говори? И нима за смислено говорещите е “непосилно” да послушат някой друг?

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ