Истината ни прави свободни

неделя, 11 септември 2011 г.

Нашата, на философите, работа е да дразним, да провокираме (дискусия)

Публикацията Диалог между философ и православен семинарист по най-различни въпроси предизвика твърде много коментари и отзиви - и в блога, и на страницата ми във Фейсбук. Считам, че тази полемика, особено проведената в блога (онази във Фейсбук засега я оставям настрана), заслужава да бъде обособена в отделен постинг - явявайки се продължение на оня диалог; ето какво се получи:

Александър Георгиев каза: Удивителна дискусия! Смях се както никога!

Какво интересно намирате, г-т Грънчаров, в този млад човек? Че не е религиозен, а е православен (?!?)? Че се присмива на съвременната психология, но затова пък попива библията най-буквално? Да, последното, само по себе си, е интересно явление, но имайки предвид, че човекът е християнин, не е нищо особено. Или защото смята, че човек не трябва да говори за хора от същия пол, дори когато става въпрос за изкуство? Или защото смята, че има опасни книги? Или защото заявява, в нео-нацистки стил, че евреите са виновни за всичко (през ума ми минава и мисълта, че нацисткият режим в Германия се е харектиризирал в голяма степен с изгарянето на "негерманска" литература по площадите)?

А позицията ви относно "хомосексуализма" каква е, в крайна сметка? Според модерната психология не било нищо лошо, но ако сте бил хомосексуален сте щял да го криете, не трябвало да се "афишира". Какво значи това?

Доста въпроси изредих, провокирани от тази дискусия, а мога и да продължавам. Което би било чудесно, разбира се, ако ме водеше до по-интересни мисли от това каква е позицията ви по даден въпрос или какво интересно намирате в даден човек. Ще се радвам да отговорите на коментара ми.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за коментара!

Борис е интересен младеж, щото е необичаен, оригинален. Не може да му се отрече оригиналност, защото, да речем, типичният негов връстник изглежда не се интересува от нещата, от които се интересува той, следователно Борис е нетипичен младеж, сиреч, оригинален. Ний пък, философите, се впечатляваме не от онова, което мисли масовият човек - ако изобщо може да се каже, че той мисли - а от онова, което мисли необичайният човек. Всъщност, въпреки всички, разговорът ни се получи все пак интересен, та нима може някой да участва в интересен разговор без самият той да е интересен? Затова писах, че Борис е интересен. Аз лично с иподякони от семинарията не бях разговарял до този момент, сам не знаех, че вече учи в семинария, та това ми беше най-вече интересно.

А иначе по всички засегнати в разговора ни въпроси той има свое разбиране, което защищава с плам, макар и не много убедително, а често - никак. Но и това е оригинално. Не съм съгласен с него, но пък ме впечатлява това, че има необичайна, неразпространена сред поколението му позиция. Аз иначе, ако сте забелязал, споря все с атеисти, има много такива мои диалози с атеисти, с кой атеист ли не спорих през тия години по въпросите на вярата, ето, сега ми се удаде сгоден случай да поспоря с младеж, който твърди, че е православен. Затуй ми беше интересно, а съм готов да споря с него и друг път; впрочем, аз на никой не отказвам разговор, стига да имам време, споря с удоволоствие. Ний, философите, имаме тази странност: обичаме да разговаряме с всякакви хора по всякакви въпроси. А сега по въпроса, който ми отправяте:

Според модерната психология не било нищо лошо, но ако сте бил хомосексуален сте щял да го криете, не трябвало да се "афишира".

Вижте, модерната психология е наука, а в науките оценъчни понятия като "лошо" и "добро" не се допускат. Тъй че за учените психолози да си хомосексуален е нещо безразлично в ценностно отношение, примерно е същото, все едно, да си с руса коса - или нисък. Това е факт на живота, който трябва да се обясни. И модерните учени го обясняват, твърде убедително, впрочем, аз сам съм заемал позицията на психолог и съм осветлявал този интересен въпрос от най-различни ъгли - примерно в книгата ми ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие "Практическа психология на пола, секса и любовта"), а също и в първата ми книга, която се нарича ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА (с подзаглавие "Психология").

Но, от друга страна, ний сме българи, живеем в България, а у нас широкото народно съзнание съвсем не е толкова ученолюбиво, а пък разбирания на учените, които са в рязък дисонанс с разпространените предразсъдъци, съвсем не се толерират. Тъй че затова у нас хомосексуалните, срещайки отвсякъде, предполагам, едно неразбиране и една враждебност, а също и нетолерантност, разбира се, няма да афишират особената си сексуалност. Прочее, същото положение като у нас е и в други напреднали страни като Сърбия, примерно, или Русия също. Или Казахстан. Там са способни оня, който е хомосексуален, да го разпънат на кръст или да го убият с камъни; затова, разбира се, хомосексуалните, ако не са малоумни, няма да афишират сексуалността си, напротив, самотно ще преживяват с нея. Та затова се изразих така.

Надявам се донякъде отговорих на въпроса Ви. Ако има нещо друго, питайте, пак ще отговоря...

Любомир Сирков каза: И аз прочетох с интерес разговора, но на мен ми направи впечатление друго: стандартността на репликите на собственика на блога (автор, известен не само с блога си, но и с книги, написани от него).

Вижда се, че има два основни въпроса, по които двамата събеседници стигат до силно противопоставяне и взаимно неприемане: това са въпросите за евреите и за хомосексуалистите.

Ако приемаш хомосексуалистите такива, каквито са – то още повече би трябвало да приемаш и християните (православни, но и не само) – и да ги приемаш такива, каквито те са (ако не за друго, то поне защото християнството у нас не е просто някаква модна приумица, а е традиция). Да ги приемаш такива, каквито те са, означава да ги приемаш заедно с тяхното отрицателно отношение към хомосексуалността.

Виждаме обаче, че Ангел Грънчаров с лекота отхвърля това. А то е очевидно за всеки, запознат с Новия Завет, че за християните хомосексуализмът е неприемлив. Това е факт, който произлиза от конкретни текстове в свещените книги на християните.

Според Грънчаров обаче хомосексуалната ориентация „по мнението на модерната психология, не е извратеност”. Да, хомосексуалността може би не е „извратеност” – но само погледната в един тесен, индивидуалистичен (а не обществен!) смисъл.

Да, от индивидуалистична гледна точка можем да приемем, че хомосексуалистите са просто едни хора, които на никого не пречат. Погледната от обществена гледна точка, хомосексуалността обаче вече изглежда по съвсем друг начин!

В историята (поне досега) не известен случай на сравнително устойчива обществена структура, изградена от хора с хомосексуална ориентация. От индивидуална гледна точка може да ни струва, че каквито и особености да има даден човек, той е равностоен на всеки друг – когато обаче става въпрос за изграждане на общество, нещата стоят вече по съвсем друг начин.

Можем да делим хората на каквито си пожелаем групи по какъвто си изберем белег – но при всички случаи след анализ ще се окаже, че едни такива групи досега са съумявали да изградят сравнително устойчиви и развиващи се обществени структури (общности, общества, дори цели цивилизации) – докато други групи хора не са успявали. В конкретния случай нещата са повече от ясни: общността на християните (включително и на православните) е съумявала да бъде обществено-градивна – тази общност е изграждала общества, държави, цивилизация.

Докато общността на хомосексуалните няма постигнати такива резултати (поне до момента – за бъдещето е рано да се говори).

Ще кажете: ама хомосексуалистите са постоянно подложени на преследвания... Същото е било обаче положението и на християните! И те са успели да преодолеят тези трудности (поне до момента изглежда така – за бъдещето е рано да се говори).

Тук стигаме и до въпроса за недостатъчната откритост на хомосексуалните хора. Според Грънчаров тази недостатъчна откритост е оправдана, предвид нетолерантността в обществото към тях.

Според мен тази тяхна недостатъчна откритост е една основните слабости на хомосексуалните хора. Ясно е, че когато ти липсва откритост, останалите хора ще имат основания да се отнасят с подозрение към тебе. Повече откритост само би помогнала на хомосексуалистите – ако не непременно в краткосрочен, то със сигурност в дългосрочен план. Ако смятат, че към тях в обществото има насадени необосновани предубеждения – то единственият начин да бъдат преодолени тези предубеждения по естествен път е именно чрез повече откритост от страна на хомосексуалистите.

А по въпроса за евреите: аргумент от типа "Христос е евреин" е напълно негоден - да, християните искат да приличат на Исус, но не защото той е евреин - и искат да приличат не на еврейското в него - подобна мисъл няма да видите у никой истински християнски автор.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Сирков, благодаря за хубавия коментар; засягате важни въпроси и ме атакувате доста убедително! Ще отговоря с удоволствие. За мен е чест да разговарям с умни и мислещи хора.

Първо, обвинявате ме в началото, че репликите ми били стандартни, по-надолу обаче се оказва, че все пак не отговарям толкова стандартно, т.е. както се очаква да отговоря, както би следвало да отговоря. По тази причина нека да оставим обвинението за стандартност настрана. Пък и нашият разговор с този младеж беше съвсем несериозен, аз уточнявам, че той почна спонтанно, разговорът ни не е научен или някакъв такъв, на места моя милост си позволява да го провокира, понеже бях заинтригуван от позицията му, тук-там се шегувам, пресилвам нещата и прочие, щото нашата, на философите, работа, повтарям, е да дразним, да провокираме. Затова недейте да разглеждате мнението ми, изразено в разговора, за моя едва ли не "официална" позиция. Хубавото на тия диалози, според мен, е това, че спорещите разполагат с една свобода в по-голяма степен, отколкото ако всеки от тях пише минологична статия.

Тъй че Вие сте констатирали няколко формални противоречия в моята позиция, които са Ви впечатлили дотам, че сте седнали да напишете "опровержение". Да, аз съм съгласен с аргументацията Ви, всичко е тъкмо така, както пишете. Наистина си противореча. Добре сте изразил противоречията ми. Аз често допускам такива противоречия, понеже смятам, че подобен род въпроси нямат и не могат да имат окончателен отговор, който да е задоволителен за всички; а, знайно е, противоречието води напред, както твърди старецът хегел. Та ако погледнете на всичко от тази гледна точка, смятам, че работите ще почнат да Ви изглеждат по-иначе.

Само един пример ще дам. Православните са твърдо против хомосексуалните. И против самата хомосексуалност. Хомосексуалните са такива, каквито са станали. Те съществуват неслучайно. Дали и по природа, или е резултат на техен избор, е отделна работа. Да виниш хомосексуалния че е хомосексуален, е глупава работа. То е горе-долу същото да виниш чернокосия, че е чернокос. Много е сложен въпроса за това под действието на кои фактори един човек става хомосексуален; прехвалената наука има много тези и концепции по въпроса, но въпросът си стои открит. Моя милост пък има пристрастно отношение към християнството (и православието), но въпреки положителното ми отношение към религията, аз си съхранявам така потребната на философа свобода. Не мога да съдя догматично. Трябва да виждам нещата от много страни и ъгли.

Тъй че за православния мой опонент е съвсем естествено да е рязко против хомосексуалните, понеже такава е доктрината, която той споделя, аз обаче, като философ, не мога да правя същото, понеже съм длъжен да зачета правата и на другата страна, на хомосексуалните. Грубо казано, ако има две "истини" по въпроса, на православните и на хомосексуалните, аз, като философ, нямам правото да заявя, че едните са на 100% прави, а другите изцяло грешат. Е, какво да правим с тия хомосексуални, след като обявим, че тяхната истина е "погрешна"?! Към газовите ли камери да ги подкараме? Ако и философите почнат да мислят като множеството, в това число и православното множество, тогава няма да остане никаква съпротива спрямо всеобщото желание да пратим хомосексуалните в газовите камери, та да ги отървем от тяхната "заблуда"; тоест, помагайки им да умрат, да ги спасим.

За мен като философ такава една гледна точка е изцяло неприемлива. Вярвам, че и за Вас е неприемливо едно такова решение. Именно моите противоречия, които все пак са философски (и човешки), пък и противоречията на още много други хора като мен, които, макар и нефилософи, не са толкова крайни, удържат развитието от крайните решения. Това, че днес не пращаме хомосексуалните ако не в газовите камери, както това се е правело преди някакви си 70 години, то поне в затвора, както това се правеше в България допреди някакви си 20-тина години, се дължи и на позицията на хора като мен, философи или не, които все пак са помогнали на хомосексуалните да гледаме като на хора, като на човешки същества, вярно, различни от нас в едно съществено отношение, но все пак хора.

Да спра дотук, понеже отговорът ми стана дългичък, т.е. неприятен за четене. Моля, коментирайте пак, пък и участвайте и в други дискусии в този блог!

Александър Георгиев каза: Здравейте, исках да напиша коментар към публикацията ви Диалог между философ и православен семинарист по най-различни въпроси, но той се оказа прекалено дълъг за това. Изпращам ви го тук, с надеждата да получа отговор от вас.

Благодаря ви искрено за отговора, благодаря ви също за обещанието, че ще ми отговорите отново, от което ще се възползвам, защото от доста време сте ми интересен като личност.

Да, несъмнено младежи, които се определят като религиозни, а пък и са, не са често срещано явление. Но от думите ви излиза, че е хубаво да си различен само заради самата различност, което на мен ми прилича на ирационален антиконформизъм, не мислите ли? Плюс това отъждествявате различен, необичаен, оригинален с интересен, което, смятам, е абсурдно. Просто не разбрах с какво ви впечатлява човек, който не аргументира мненията си, който отказва да приеме чуждите аргументи, който просто заявява мнението си, без да е възможно да участва в спор (който е именно полезната, интересната последица от споделянето на различни мнения (или бъркам?))? Не направих ли портрет на религиозния човек? Не направих ли портрет на човек, отказал се от разума си?

Връщаме се към темата за хомосексуалността, тъй като тя е изключително интересна, а вашата позиция по въпроса ме удивлява. Науката разглежда нещата обективно, да. Но също така психологията поставя известни критерии за сексуалните извращения (девиации, ако не бъркам терминологията), сред които не влизат предписанията на библията. А след като според науката, която е обективна, няма нищо ненормално в хомосексуалността, то пред човек не стои въпросът дали да я приеме, или не; дали да толерира хомосексулните, или не; пред него стои единствено въпросът дали ще използва ума си, или не; дали ще се довери на науката, която е рационална, обективна и борави с доказани факти, или ще отрече нейните изводи, с което ще заяви, че тя няма нищо общо с реалността, след което ще е способен да заяви каквото си иска, защото светът няма да подлежи на обяснение, никой няма да трябва да се обосновава и в името на вярата му в каквото и да било ще може да предприема действия като унищожаването на евреите в нацистка Германия или зверствата, които се случват на хомосексуални хора в страни като Русия, Иран, България и още къде ли не. И след като пренесохме въпроса в полето на метафизиката (бъркам ли понятията?), нека се отправим към етиката и помислим дали е морално да позволим подобни зверства да се случват. Нима някой може да определи холокоста като нещо добро? Нима някой може да каже, че зверското убийство на младо момче в Борисовата градина в София от изверги, заели се да "прочистват" парка от такива (според науката съвсем нормални, но според тях - не) хора е морално?

И докато Борис е християнин и, надявам се, не би предприел аутодафе срещу хомосексуалните (макар историята да е красноречива, светата инквизиция е убила доста хора), колко от "псевдо-християните" няма да се заемат с причистването на планетата от хора, за които вярват , че са ненормални и не заслужават правото да живеят? И както за светата инквизиция основание да изгори жена като вещица е доноса на сърдитата й съседка и най-проста бемка, обявена за трето зърно, така за днешните отряди за прочистване на населението е основание показването на една статуя, произведение на изкуството.

Мисля, че ваша задача, като философ, е да разяснявате именно тези неща, да не допускате "хомосексуалните, ако не са малоумни, да се крият", защото няма причина, освен нечии прищевки и отказ от мислене, те да трябва да се крият. Има една интересна мисъл: "Злото тържествува единствено когато добрите хора не правят нищо". И е така, ако добрите хора в лицето на вас, философите, чиято задача е именно да просвещавате хората и да разяснявате нещата, за които аз сега пиша, при това неумело, защото не съм философ, а това са въпроси именно от тяхната компетенция, ако вие не правите нищо и обявявате "ами нека се крият, защото иначе ще ги убият", то и вие ще сте виновни когато затворят вас, г-н Грънчаров, защото някакъв дебил, който не е успял да проумее тези неща е успял да се докопа до властта и несрещнал съпротива и останал с неопровергани теории, е прокарал "закон против содомията", а вие сте обвинен в хомосексуалност, защото сте публикували снимка на статуята на Давид. Преувеличавам ли? Да започна ли да изброявам случаите на зверски убийства, за които самият вие говорите, както и страните, в които такива закони срещу содомията съществуват? Ще кажете, че ние сме по-развити от тях? Това не е оправдание, един мой съученик заяви, че ще е най-добре ако в България стане като в страните от третия свят, всеки да разчита на мускулите, а не на ума си, за да оцелее, ако възтържествува "законът на джунглата". И това не е различен младеж, това е масовият младеж, представете си.

Аз също съм млад, като Борис, на 16 години съм, но смятам, че човек има разума си, за да го използва, а не за да го предава в ръцете на някой, написал книга преди повече от 2-3000 години (не зная точно от кога датират най-старите библейски текстове). Смятам също така, че твърдение, което се приема единствено заради вярата в него, не може да доведе до нищо добро. Вярата е имала своето време, тържествувала е, и за съжаление нейната епоха не случайно е наричана "тъмните векове". Искаме ли да се завърнем там?

Благодаря ви много за отделеното внимание, надявам се, че няма да искам много, ако отново ви помоля да дадете мнението си за мислите ми, то е важно за мен.

Желая ви приятен ден!

Александър Георгиев (Моят блог)

Ангел Грънчаров рече: Здравейте, г-н Георгиев, благодаря Ви за изключително интересния коментар! С удоволствие ще Ви отговоря, за мен е изключително приятно да разговарям с мислещи млади хора.

По първата част от коментара Ви, а именно с какво ми е интересен Борис, съзнавам, че напълно основателно ме критикувате; да, неубедително звучи позицията ми, пък и прилича на "шикалкавене". Да, голям недостатък на Борис е, че не полага никакво усилие да аргументира позицията си, а я счита едва ли не за "очевидна". Но и такива самонадеяни млади хора, за стария човек като мен, са все пак интересни: защото съзнанието им представлява необработена и буренясала нива, върху която тепърва младият човек ще трябва да положи усилие - за да я обработи сам. На мен ми е интересна реакцията на такъв човек, който, не замисляйки се, си повтаря своята истина; разбира се, още по-интересно ще ми е да наблюдавам реакцията му когато почне да се замисля. Но този първи етап, когато философът - а на мен, всъщност, такава ми е работата - подтиква младия човек да разбере, че по същия въпрос може да се мисли и иначе, този първи етап, признайте, е необходим. И неизбежен.

А пък, признайте, от друга страна погледнато, всеки човек, какъвто и да е, е интересен; на мен лично всеки човек, който не е като мен, тоест е различен, ми е интересен; прочее, не съм установил да има друг, който да е точно като мен, по тази причина всеки човек ми изглежда интересен. За никой не смея да кажа: "Този там е неинтересен!", понеже нямам право да го кажа, след като не го познавам. Пък и да го познавам, във всеки момент другият човек може с нещо да ме изненада: как тогава да твърдя, че този или онзи не бил интересен?

Невероятно добре сте го казал, но, да признайте, сте се и поувлякъл, както подобава за младия човек, пишейки ето това:

Просто не разбрах с какво ви впечатлява човек, който не аргументира мненията си, който отказва да приеме чуждите аргументи, който просто заявява мнението си, без да е възможно да участва в спор (който е именно полезната, интересната последица от споделянето на различни мнения (или бъркам?))? Не направих ли портрет на религиозния човек? Не направих ли портрет на човек, отказал се от разума си?

Искам да кажа нещо по двете изречения, които съм подчертал. Всъщност, с тях откривате цяла една огромна по смисъла си дискусия, по която с удоволоствие бих участвал не само с Вас, но и със същия този Борис. Съгласен ли сте ние тримата да проведем една такава дискусия в близките дни? Примерно в моя блог, а? Или, да речем, в Скайпа, щото е в реално време. Аз също познавам още неколцина интересни млади хора, един от тях има силното желание да учи философия и е доста непреднал в нея, ще поканим и него, ако сте съгласни? Вярвам, че ще се получи нещо страхотно. Но ето сега вкратце това, което мога да кажа като начало.

Религиозният човек не е човекът, отказал се от разума си. Много е прибързано да се съди така. Аз лично смятам, че вярата и разума съвсем не са противоположности, както на мнозина се струва, напротив, смятам, че те могат да се намират в превъзходна, в прекрасна хармония. А цялото недоразумение иде от това, че почти всички отъждествяват ума (разсъдъка, интелекта) с разума. Разум и ум не са едно и също нещо. Ако се осмисли това, на тази почва ще се разбере как става така, че вярващият човек не само че също е разумен, но неговата разумност е в някакъв смисъл много по-вдъхновяваща и дори поетична от "разумността" на невярващия човек, който вместо Бог на пиедестала поставя своя слаб и самоуверен разсъдък!

Да не забравяме: Божият разум е истински пълноценният разум, образец за нашия, за човешкия разум, а пък, за да Ви подтикна сам да опитате да разнищите загадката, ще подхвърля и още нещо. А именно: умът, обогатен с чувството, т.е. намиращ се в единство с чувството (и с интуицията), т.е. двете в неделима цялост, са почвата, на която израства разума на човека. Тъй че ония, които, слушайки само разсъдъка си, и потискайки гласа на сърцето (чувствата), който им казва нещо съвсем друго, т.е. невярващите в Бога, нямат основанието да се смятат за разумни; да, те са разсъдливи, дори умни, но... неразумни. И какво излезе? Явно трябва много да се мисли преди човек да се осмели да подхвърли нещо. Аз нямам нищо против, напротив, приятно ще ми е, да проведем една дискусия по тези въпроси, смятам, че тя ще е и полезна, и интересна.

По въпросите и репликите, които ми отправяте по повод на моята позиция спрямо хомосексуалните, би могло много да се каже, но аз по-горе писах вече по тази тема, тъй че, надявам се, отчасти съм Ви отговорил по нея, макар и задочно. Прочее, напълно съм съгласен с изложеното от Вас, Вие при това сте го изразили много силно, приветствам:

... И е така, ако добрите хора в лицето на вас, философите, чиято задача е именно да просвещавате хората и да разяснявате нещата, за които аз сега пиша, при това неумело, защото не съм философ, а това са въпроси именно от тяхната компетенция, ако вие не правите нищо и обявявате "ами нека се крият, защото иначе ще ги убият", то и вие ще сте виновни когато затворят вас, г-н Грънчаров, защото някакъв дебил, който не е успял да проумее тези неща е успял да се докопа до властта и несрещнал съпротива и останал с неопровергани теории, е прокарал "закон против содомията", а вие сте обвинен в хомосексуалност, защото сте публикували снимка на статуята на Давид. Преувеличавам ли?

Изобщо не преувеличавате, така е, споделям. Също много ме развълнува Вашата реплика, която, според мен, заслужава отделна дискусия, а именно тази:

... един мой съученик заяви, че ще е най-добре ако в България стане като в страните от третия свят, всеки да разчита на мускулите, а не на ума си, за да оцелее, ако възтържествува "законът на джунглата". И това не е различен младеж, това е масовият младеж, представете си.

Ето и тия проблеми, които поставяте, заслужават по-внимателно обсъждане и осмисляне. И по-настойчиво обсъждане, защото у нас, както е известно, всяко чудо за три дена, а пък после всички забравят. Аз обаче не забравям; например си спомням, че Вие имахте много силна позиция по проблемите на образованието, която изразихте по времето на ученическата стачка, ето и по тази тема много би ми се искало да поговоря и с Вас, и с човек като Борис, пък и заедно, защото те наистина са важни, а това, че не мислим еднакво, не е нещо лошо, напротив, то ни помога да вървим към истината, преодолявайки трудностите. Ужасното би било когато почнем всички да мислим еднакво; аз живях в това време, наречено комунизъм, и още хладни тръпки от преживения ужас и кошмар лазят по гърба ми когато си спомня за него.

Прочее, вие, младите, сте щастливци, че не сте живели и няма да живеете в такова кошмарно време. Да знаете как ви завиждам само; примерно, сега няма забранени книги, вие, младите, можете да четете всичко, а когато аз бях на вашите години, най-хубавите и най-ценните книги бяха все забранени! Ето за това на комунизма аз лично никога няма да му простя: че ме е така много ощетил. Простете за отклонението!

С поздрав: Ангел Грънчаров

П.П. Позволих си да публикувам Вашето писмо и моя отговор като части от дискусията по същата тема в блога, надявам се, няма да възразите. Ако възразявате, кажете, моментално ще го махна.


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

Г-н Георгиев,

хубаво е, че пишете по такива теми, но забелязвам типичната грешка да приемате християните за някакви немислещи глупаци. За щастие сте на 16 години и такива определени глупости се прощават, защото според мен на такава възраст човек много силно ВЯРВА в дадено нещо и с лекота отхвърля другото. Аз на същата тази възраст си правих всякакви критики към Бог и ми изглеждаха доста остроумни. Животът обаче показва друго и поне сеивземете бележка от очевидните неща в една такава дискусия.. за да не станете типичен последовател на Доукинс, Хитченс и прочее, които само това повтарят (общо взето вашите думи и предполагам от там идват).

1. Старостта на текст няма нищо общо с истината.

2. Абсолютният морал, който е в основата на християнството по самата си дефиниция е безвременен, а това което Вие предлагате е релативен морал, зависещ от времето и каквото е в момент това е. Думите Ви @Защо да живеем според стар текст@ са точно това пък и нямат никаква сила, само звучат добре.

3. Разумът въобще не е противолопожен. Просто проследете религиозността на учените (ако искате доказателства). В този момент повечето биха били агностици, но не малък процент вярват, някои дори в @spiritualism@. Помислете и ще видите, че е така. Става въпрос за различност на вижданията за света спопред едното материята и хаосът са първи, а според другото разумът, информацията , творението. Г-н Грънчаров, ще потвърди, че така е от античността.

Хубав ден и се пазете най-вече от съмислениците си :)

Александър Георгиев каза...

Много ви благодаря за коментара и най-вече за любезния тон, макар и малко снизходителен.

"Старостта на текст няма нищо общо с истината". Съгласен съм. Тогава откъде идва истиността на Библията (разбира се да доказвате истинността на Библията с Библията е недопустимо)?

Да отбележа само, че не съм чел Доукинс, а за Хитченс не съм и чувал .

Не, християнският морал не е безвременен. Той съответства на епохата, в която е съставен, когато ценностите са били съвсем други, животът е бил съвсем друг. Да продължаваме да живеем по него означава да се стремим към времето му. А то е отминало доста отдавна. Плюс това, моралът, за който аз говоря, е вече безвременен, защото в основата му е човекът. Не някаква мистична, непознаваема сила, не невъзможен идеал, към който да се стремим, а човекът.

Вярата, означава отказване от разума. За да приемеш нещо на вяра, без никакви доказателства, трябва да заглушиш гласа на разума си. А когато го заглушиш, можеш да вярваш в каквото си искаш. И всеки може да вярва в каквото си иска. И няма друг начин за решаване на конфликта, между двама души, които заявяват, че вярват в различни неща, освен чрез сила. Човек има ума си, за да го използва, не за да го отдава на някой друг, който може и да не съществува или който е отдавна мъртъв. Мисля всички ще се съгласим, че предпочитаме да използваме ума си, а не юмруците си.

И на вас хубав ден!

Александър Георгиев каза...

Към г-н Грънчаров:
По въпроса с интересността няма да задълбавам, мисля, че се поизяснихме. Само ще кажа, че човек е можи би интересен, когато е уникален в даден аспект от личността си (защото като човешки същества всички сме уникални). Но смятам, че хора с нагласата на Борис има предостатъчно.

Религията и разумът не могат да съжителстват в хармония. Защото разумът не приема нищо на вяра, той изисква аргументация, доказателства за твърденията. А религията няма как да се обоснове, тя изисква вяра. Съответно приемането на религия е заглушаване на разума. Сега за чувствата. Чувствата не са инструмент за мислене, нито за добиване на познание. Те произхождат от разума, той ги диктува (макар и подсъзнателно). Аз мога да чувствам колкото си искам нещо, но това не го прави вярно. Мога да вярвам колкото си искам в нещо, но и това няма да го направи вярно. Мога само да се докарам до лудница с диагноза шизофрения.

Вероятно може по някакъв начин, чрез някакъв компромис, човек да се има за религиозен и все пак да съхрани ума си. Но така човек се разпъва на кръст. От една страна умът му дава едни сведения за реалността, религията му казва друго и той е постоянно принуден не да мисли кое е правилно и кое - грешно, а кое да заглуши - ума или вярата си.

От друга страна вярата му дава право да действа както си иска, да действа пряко разума си. Което обикновено не води до нищо добро. В името на една и друга вяра са загивали ужасно много хора, историята е на моя страна.

Също така, когато двама души вярват в различни неща, няма как да решат конфликта освен чрез сила. А не знам кой от вас ще се съгласи, че използването на физическа сила е най-добрият начин за решаване на конфликти.

Но това са негативните последствия от религията. Да видим сега положителните. "Разум и ум не са едно и също нещо. Ако се осмисли това, на тази почва ще се разбере как става така, че вярващият човек не само че също е разумен, но неговата разумност е в някакъв смисъл много по-вдъхновяваща и дори поетична от "разумността" на невярващия човек, който вместо Бог на пиедестала поставя своя слаб и самоуверен разсъдък!" По-горе казвате, че божият разум е образец, идеал, към който нашият трябва да се стреми. Какъв е божият разум? Към какво трябва да се стремим точно? Казвате, че нашият разсъдък е слаб и самоуверен. Защо? Огледайте модерния свят и забележете постиженията на човешкия ум. Летим във въздуха, движим се със скоростта на звука. А постиженията на божия разум къде са?

За хомосексуалността нямате коментар, ще приема, че сте ме разбрали и сте приели, че съм прав (нали нямате възражения?).

Искам да направя един коментар и върху заглавието на дискусията, "Нашата, на философите, работа е да дразним, да провокираме". Къде остава задачата ви да давате отговори?

Поздрави.

Абонамент за списание ИДЕИ