Отговор на писмото на тъй многоучения докторант Узунов, който въздигна нашата полемика около сп. ИДЕИ на недостижими висини

Поредното писмо на моя тъй сърдечен и искрен опонент в наченалата се дискусия за начина, по който трябва да се изразяват и да пишат философите, за езика на съвременната и класическата академична философия и пр. - ред любопитни въпроси започнахме да обсъждаме в тази така интересна дискусия! - та поредното писмо на докторанта от СУ Николай Узунов го публикувах онзи ден, в неделя, съвсем прясно-прясно, ето тук: И гонете момите, докторант Узунов - разбрахме се, нали?!. Тогава написах съвсем кратък коментар към туй писмо, но същински отговор на многоучения ми опонент така и не написах - наложи ми се да мине известно време, за да успея да осмисля тъй дълбоките забележки на събеседника ми, който напоследък явно няма по-голяма грижа от тази да ме научи как следва правилно да мисля. Туй за момите, дето е в заглавието, които препоръчвам на г-н докторанта да ги гони, е мой съвет към него предвид младостта му, щото все пак в живота на всеки човек би следвало да има, според възрастта, известни приоритети, свободно избрани, разбира се, е, аз като философски консултант си позволих да му дам този ценен, по моя преценка, съвет, спрямо който въпросният импулсивен докторант Узунов набързо реагира ето как, и то в цели две писъмца, което, апропо, показва, че наистина съм уцелил болното му място:

Вижте, аз какво ще гоня или няма да гоня, хахаххаа, по-добре не го мислете. Вие подгонете някой добър специалист, който да ви помогне... ;) Подгонете и някой, който да ви даде една разбираема "История на философията" за да си запълните празнините във философското образование. С ваша книга имах нещастието да се сблъсквам и не желая повече да чета "гениалните" ви мисли, стига ми че от време на време се подлъгвам да отворя сп. ИДЕИ.

Г-н Грънчаров, виждам че явно онова, което се нарича "нормално" отдавна е изчезнало във вас. Знаете ли, мога да ви оставя номер на някой добър специалист, който ще ви помогне. Ще се опита да ако не да ви излекува, то поне да намали честотата на пристъпите и изблиците ви! :) Ще го направя съвсем благородно, понеже не съм лош човек и защото някак ми е съвестно човек като вас да се излага на стари години.

Моля ви, потърсете помощ. Добра психическа помощ. Нещо се е случило с живота ви, което явно му е навредило доста. Може би в град като Пловдив това не може да си проличи и да се забележи; може би там влизате в ролята на особняк, но всичките хули, които изсипвате за хора, които не познавате, за образование, от което нищо не сте научил, са ми някак жалки и ми простеят.

Вижте, да бяхте на 20-25 години и да играете подобно клоунади, да си имате блог и да наричате достойни хора "плазмодии" някак би било разбираемо, но вие сте възрастен човек, предполага се, че дори се водите "зрял". А цялата ви злоба и агресия са някак... жалки (съжалявам, че се повтарям)! Замислете се за специалист, може би все още съществува надежда за вас...

Бъдете здрав, наистина се притеснявам за вас. Отново ви казвам, бих потърсил някой добър лекар и ще му оставя координатите, които ми изпратихте. Може би все още има надежда за вас... Може би???

Та това ми пише драгият г-н Узунов. Загрижил се е изведнъж за моето здраве, която грижа е характерна за хора, които трудно приемат или направо не приемат различната личност, личността, която не е като тях. За такива хора е характерно това, че всичко, което не прилича на тях самите или не мисли като тях самите, се възприема като "ненормално", сиреч, такива хора възприемат самите себе си като "норма за нормалност", един вид се възприемат като идеален образец. Подобни странности може да са твърде разпространени в нашата тъй оригинална (в сравнение с останалото човечество) българска народна природопопулация, но те са непростими за човек, който има претенцията ако не да е философ, то поне да е "занимаващ се с философия", сиреч, да е що-годе компетентен в сферата на философията човек. Както и да е, г-н Узунов има твърде интересен характер, който явно му пречи, щото неслучайно народът го е казал, нали си спомняте, казал е поне това "Език мой - враг мой!", но това са вече субективни неща, проблемни за самия г-н Узунов, те мен специално, въпреки човеколюбието ми, не ме вълнуват чак толкоз, щото именно са си негови лични проблеми. Но в писмото му, онова, голямото, писането на което той е вложил цялата си душа и страст, има доста принципни моменти, по които си заслужава да се изкажа, да кажа как аз виждам нещата и как аз мисля; все пак ми се ще да обсъдим тия значими въпроси по-основателно, както подобава, те заслужават това, с оглед също така и дискусията ни да бъде ползотворна (аз най-вече за това се вълнувам, това за мен е интересно, а не толкова какви оригинални мисли изразява въпросният г-н Узунов - той може да си мисли каквото ще, той може да се излага колкото си ще, всичкото това си е лично негова грижа!). Между другото той тогава ми написа две писма, аз публикувах веднага и двете, ето първото, а това, второто, на което особено искам да отговоря, е публикувано ето къде: Убийствено писмо, в което съм наречен "философски Сашо Роман", "философствуващият Азис" и дори "философският еквивалент" на Митьо Пайнера!. Та тази сутрин ми се ще набързо, според времето, с което разполагам (имам първи час в училище и разполагам с около 40-тина минути), да отговоря все пак на моя тъй оригинално мислещ опонент; ето какво успях да му кажа:

Драги ми г-н Узунов,

Ще ми се все пак да Ви отговоря малко по-внимателно на двете писма, които ми написахте, щото съм Ви благодарен за ценните мисли, с които имахте добрината да ме дарите! Засягате много въпроси, не зная дали си давате сметка колко са важни те, видно е, че философската класа при Вас си личи, което ме ласкае, щото явно сте решили тъкмо мен да осените със своята мъдрост - въпреки моята "философска необразованост", въпреки "чалга-равнището" ми, въпреки това, че във Вашите тъй проницателни очи моя милост изглежда на някакъв илюзорен "философски Сашо Роман" или, тъй да се рече, на някакъв "философстващ Азис" - Вие дори незаслужено ме възведохте до онтологичния ранг да бъда "философски аквивалент" на самия Митю Пайнера, което тъй незаслужено ме ласкае (известно е, че въпросният Пайнера се възприема от народа като идол, като народен трибун, като изразител на народните чаяния и прочие. Но това все пак са подробности, възприемайте ме както си искате, той моята личност, ако се позамислите малко, ще откриете, че не е чак толкова интересна - безусловно, аз мога да си бъда какъвто си искам, какъвто ми харесва и пр., имаме свобода, а пък всеки нека да ме възприема както си иска! - та затуй ми се ще да засегна някои по-важни и съществени въпроси. Ето примерно кои - каквито са във моето възприятие. (Апропо, мен също така слабо ме вълнуват особености на Вашата личност и на Вашия характер, Вие също си бъдете какъвто искате, а това за момите, дето наистина трябва да гоните на Вашите години, не е чак толкова обидно, както сте го възприел, та чак ме карате да ида да се прегледам при психиатър, то че млад човек трябва да гони момите, си е съвсем естествено, то си се подразбира, а пък, от друга страна, ний, по-зрелите хора, винаги най-добронамерено даваме на младите каквито си искаме съвети, а дали ще имат разумността да се възползват от съветите ни, си е отделна работа!)

Първо, да имате много здраве от мен, но Вашите опити да определите начина ми на изразяване като "каруцарски", като "хамалски", че съм се бил изразявал като "ония там от простолюдието" и по този начин съм бил унизявал величието на философията, всички тия ваши напъни, други ми г-н Узунов, се дължат просто на Ваша субективна и кой знае на какво дължаща се ненавист към мои изяви и в крайна сметка към моята личност, която, повтарям, е суверенна колкото всяка друга личност и затова би следвало да Ви вълнува съвсем слабо (стига да искате все пак да бъдете човек, който запазва едно що-годе философско ниво, ала, за жалост, до този момент това съвсем не Ви се удава!). Простете, други ми г-н Узунов, но на моменти се държите като... ощипана мома, това съвсем не е мъжко поведение, да не говорим за всичко останало. Ний двамата с Вас лично и на живо не сме се виждали, тъй че една такава странна ненавист спрямо моята личност, която Ви води до абсурдното държане на моменти да пищите като ощипана мома, за мен лично е израз на крайно неразумно и недостойно поведение, непривично за мъжете. Първо, значи, Вие се самонавивате и се опитвате да си повярвате, че езикът ми бил "каруцарски", без при това да привеждате нито едно доказателство, щото ако моят език беше "каруцарски", излиза, по Вашето разбиране, каруцарите у нас се изразяват явно твърде философски, дори литературно, имат доста богат език, е, на моменти аз, като свободен мислещ и пишещ човек мога да си се изразявам както искам, примерно, мога да пиша както би писал, ако можеше да пише, един завършен простак; това интелигентните и духовити хора, разбира се, го могат, но това, простете, съвсем не ги прави простаци в истинския смисъл, надявам се схващате, че тия неща се намират на различни и несъвместими онтологични нива: това, че един умен и артистичен човек, подобно на актьор, се държи като простак и играе ролята на простак, съвсем не го прави простак, нима не Ви се удава да разберете това?

По същия начин ако нещо на вас лично, поради някакви Ваши лични емоции, Ви изглежда някак, това съвсем не гарантира, че това нещо наистина е такова, както Ви изглежда, тия неща са съвсем елементарни, те се разбират от всеки човек, би следвало да се разбират и от така изтънчен в мисленето човек, какъвто подобава да бъде един аспирант или докторант по философия като Ваша милост. Но, простете, имам чувството, че Вие, въпреки образоваността и начетеността си, сякаш не разбирате тези така прости неща, поради което ужасно сте се подвел, поради което, простете още веднъж, крайно много се излагате. Просто бих си позволил да Ви посъветвам да се абстрахирате от тази емоция към моята личност, която извира от тъй чистото Ви сърце, емоциите в случая, особено ако са такива зли, ако са емоции на ненавист, силно пречат, ето, попречили са на Вас, т.е. довели са Ви до положение да почнете на обитавате един странен свят, в който философ като мен Ви изглежда като "философски Азис", като "философстващ Сашо Роман" и пр. Това, че на Вас лично, да речем, кой знае защо Ви се ще това да е така, съвсем не го прави така, нали ме разбирате донейде, опитайте де, не е трудно да се схване, особено пък от толкова напреднал в мисленето човек като Ваша милост.

Това беше първо. Второ, също тъй значимо: това как моя милост разбира философстването, неговия смисъл, как на базата на това моя милост се изявява, какво аз правя, с какво се занимавам и прочие - това са все мои суверенни права, аз мога да мисля всякак, да пиша всякак, аз мога също така да си правя клипчета, в които да казвам съвсем открито какво мисля по този или онзи въпрос, по какъвто си искам въпрос, т.е. тия неща са все мой избор за личностна и публична изява, и никой тук не би могъл да ми се меси, да ми казва какво било "правилно" или "неправилно", щото това е моя личностна сфера на изява, за всичко това аз поемам пълната отговорност, бидейки свободен и отговорен човек. Е, на Вас това или онова не Ви било харесвало, ами то е съвсем естествено, Вие сте различен човек, имате различни представи, Вие, разбира се, се държите по друг начин, ето, аз изобщо не Ви се меся в тази сфера, правете каквото искате, дръжте се както искате, бъдете какъвто щете! (Туй за момите беше весела задявка, шегичка, опит за разведряване на обстановката, нима ме намразихте още повече за това?!) Най-интересно обаче е това, че Вие си позволявате да давате оценки, които дискредитират Вас самия: примерно, сам признавате, че не сте чел моите книги, а пък си позволявате да давате глобална оценка на всичко, което съм написал, при това... без да се го чел! ("С ваша книга имах нещастието да се сблъсквам и не желая повече да чета "гениалните" ви мисли.") Да речем, сте имал злочестината да попаднете на моя книга, която наистина няма "гениални мисли", но разбиращият и смисленият човек би могъл да предположи, че тъй като писането и изразяването на мисли е Божия работа, какво пречи, да речем, Бог да е благоволил да ме вдъхнови и чрез моите уста да изрече, в някоя моя друга книга, и някоя ако не гениална, то поне заслужаваща си да бъде прочетена мисъл?! Учен и образован човек като Вас да прави такива глупави заключения от рода на това - "Аз не намерих нито една гениална мисъл в тази книга на Грънчаров, ерго, не си заслужава да чета никоя негова книга!" - простете, драги ми г-н Узунов, е непростимо за човек от Вашия тъй висок умствен и духовен, да предположим, ранг.

Да, ама ето, Вие се излагате без да Ви мигне окото, примерно, ми препоръчвате че било трябвало "да запълня", видите ли, "празнините във философското си образование", при положение, че Вие не сте чел моите книги, как тогава изобщо успяхте да доловите такива "празнини"?! Апропо, това за "пълненето" на някакви "празнини", издава, че Вие самият съвсем не разбирате какво е това образование, още недолюбваният от Вас Сократ - предполагам недолюбван колкото недолюбвате мен самия, щото моя милост се възприема като ученик на Сократ! - та още Сократ е казал, че обучението е запалване на пламък, а не "пълнене" на каквото и да било. Излиза, позволете ми да заключа, че Вие самият в някакъв смисъл сте жертва на едно несмислено и погрешно устроено образование, ето, тия дефекти във Вашето образование сега си дават отражението, дотам, че Вие не можете да възприемете и да оцените по достойнство един такъв феномен на съвременното българско образование, какъвто е моя милост - с цялата моя разностранна дейност по просвещаване на "простолюдието" (във Вашата представа) в истините на философията. Изразявам се така помпозно за да Ви подразня, не ми се връзвайте чак толкоз, аз има този обичай, аз обичам да дразня дадени хора, да разклащам по този начин представите им, по този начин им помагам да видят нещата в друга светлина.

Имам още много да пиша, но за жалост времето ми за писане тази сутрин изтича. Може тия дни да продължа писмото си, да напиша втора част, щото искам да засегна още няколко принципни момента. Разбира се, съветвам Ви да преосмислите позицията си в светлината на дотук казаното, щото имам намерение да публикувам нашата тъй гореща полемика в следващата книжка на сп. ИДЕИ, тъй че постарайте се да изглеждате по-достолепно, но, моля Ви, постарайте се също така да не загубите искреността си: Вие до този момент сте крайно искрен, казвате каквото мислите, не се преструвате, пишете "от душа и сърце", за което съм Ви много благодарен. Така трябва да се пише, ето затова и Ви отделям внимание, иначе изобщо нямаше да Ви обърна внимание. Както и да е. Хубав ден! Чао, и до нови срещи!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.