Продължението на Откритото писмо до Омбудсмана и Министъра на образованието и науката

Трябва да си допиша поредното Отворено писмо до Омбудсмана и Министъра на образованието и науката, което започнах да пиша тия дни и първата, уводна част на което публикувах ето къде: Нов епизод от епохалния и невероятно шеметен кафкиански "Административен роман", който пиша напоследък. Сега ми остава да го допиша, да го редактирам и още днес да го изпратя на адресатите. Прочее, днес в 13.30 часа съм призован като "въззиваема страна" по гражданско дяло (В) № 2819/2013 г., което ще се гледа от ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ VII СЪСТАВ, начало на гледане на дялото - 13.30 часа; това дяло беше заведено от г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, която с него се стреми да отмени Решение на Районен съд-Пловдив, с което беше отменена нейна заповед за наложено ми по-рано дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение".

Е, г-жа Анастасова е твърде закален боец, който лесно не се отказва от целите си, и тъй като неотменната й цел е да ме уволни от училището, което оглавява от 3 години, ето, тя поведе битката за постигане на целта си и на полето на правосъдието, на юриспруденцията; за което я принуди, прочее, моя милост. Както и да е, пиша тия неща, за да очертая контекста, в който пиша въпросното Отворено писмо, пък и защото искам да информирам всички ония, които желаят да присъстват на днешното интересно дяло, да заповядат в сградата на Окръжния съд в посочения час.

А ето сега и това, което почвам да пиша в този момент в своето Открито писмо; правя всичко в тези истории съвсем открито, щото няма какво да крия, съвестта ми е чиста, каузата ми е благородна: боря се за установяването на нов, съвременен и цивилизован тип нрави в системата на българското образование.

А ето сега вече и моите конкретни предложения и искания, които си позволявам да отправя към Вас, уважаеми г-н Омбудсман и към Вас, уважаема г-жо Министър; някои от исканията и предложенията си ще поставя под формата на въпроси:

1. Възможно ли е по някакъв начин висшестоящата административна власт да се опита да повлияе на директорката г-жа Анастасова с оглед да спре така усърдно водената от нея кампания по моето дискредитиране като личност, преподавател и гражданин, която, както се убедихте, включва и нескривани арогантни посегателства и гаври срещу моята чест и достойнство, открита злоупотреба с дадените й по закон пълномощия с оглед налагането на своите чисто субективни и кариеристични интереси и амбиции, нарушаване на елементарни изисквания на морала и разпоредби на правото, потъпкване на мои коренни човешки и конституционно гарантирани човешки, професионални и граждански права и пр.?

2. Как възприемате сложилата се нелека ситуация в училището, в ПГЕЕ-Пловдив, която беше така убедително илюстрирана и документирана благодарение на представените по-горе твърде изразителни текстови творения на представители на органите, които имат задачата да контролират и да влияят в позитивна насока на поведението на администраторката Анастасова (в лицето на РИО-Пловдив и на съответните служби в самото МОН, от които също съм получавал интересни отзиви, отношението си към тях съм изразил в публикациите, към които съм дал линкове в началото на това Открито писмо), но вместо това, както се убедихте, несмущавано я подкрепят и насърчават да продължи със своеволията си?

3. Моля да въздействате по належащия ред върху администраторката Анастасова с оглед на това тя да изпълни служебните си задължения и да ми представи за подобаващо запознаване цялата документация по всички ония "ученически жалби", "протестни писма на възмутени родители", куриозни анкети, чрез които се г-жа Анастасова се е опитвала да развали моя имидж било сред учениците, било сред колегите, сред учителския екип на ПГЕЕ-Пловдив, "констативни протоколи", в това число и от проверки на висшестоящите контролни органи, които г-жа Анастасова е канила или които са проверявали случая по мои жалби, "разгромни писма на колектива срещу злодея Грънчаров", протоколи от заседания на Педагогически съвет, на синдикалната организация към КТ "ПОДКРЕПА", които са провеждани в мое отсъствие, но които са били използвани за служебна разправа и с оглед очернянето, дискредитирането на моята личност и пр.

4. Моля също така да запитате и да изискате отговор защо г-жа Анастасова е сложила в най-отдалеченото чекмедже на бюрото си и е заключила, а също и е блокирала, не е дала ход на всички ония мои доклади, предложения, инициативи, проекти на моя методически семинар или на ръководения от мен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ и пр., с които съм се опитвал да повлияя на развоя на нещата в училище в положителна посока, които са били насочени към това щото животът в училищната общност реално да се демократизира, отношенията вътре в общността да се хуманизират, либерализират, модернизират, а пък решаването на най-горещите проблеми на общността - като осъвременяване на преподаването чрез различни иновации, подобряване на отношенията учители-ученици-родители и пр. - да бъде поставено на най-съвременни основи, според потребностите на младите хора.

5. Моля също така да установите доколко е правомерно работодател като г-жа Анастасова да подлага свой подчинен (като моя милост в случая) на какъв ли не административен терор, включително и като подтиква други свои подчинени, имам предвид помощник-директорката и синдикална лидерка на организацията на КТ ПОДКРЕПА, на която съм член, именно г-жа Камелия Стоянова да ме даде под съд и по този начин терорът и желанието за отмъщение, за смазване достойнството на личността ми да бъде изнесено, така да се каже, на едно най-висше институционално ниво в лицето на българския съд; в случая съм подсъдим по наказателно дело за "неправилни" и идва ли не "престъпни" мисли, изразени и публикувани в моя философска книга, именно в книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), като тъжителката, г-жа Стоянова, почувствала се обидена от тия мои мисли, не се смути дори от обстоятелството, че моя милост преживя точно в този период тежка животоспасяваща операция, месеци наред бях в отпуск по болест, с оглед възстановяването от операцията, но това съвсем не повлия на тъжителката; понесох ужасни психични травми и бях осъден да преживея невероятно напрежение тъкмо в най-тежкия възстановителен период след операцията; това ме кара да си мисля, че целта на въпросното мероприятие е да бъда в крайна сметка осъден, а като осъждан, да бъда, респективно и евентуално, лишен от права за преподаване и уволнен от ПГЕЕ-Пловдив, а по този начин и да бъда осъден също така и на вечно лишаване от преподавателски права; та в тази връзка, по този казус, моля следното, поставям следния въпрос:

6. Може ли - питам, защото такава евентуалност съвсем не е изключена, тъй като вече за първи път в живота си съм подсъдим - осъден по дело от такъв характер, именно наказателно дело от частен характер (за "обида") след това, въз основа на това, че в досието ми ще влезе гриф ОСЪЖДАН, да бъде след това лишен от преподавателски права, т.е. ще си загубя ли аз работата завинаги ако, да допуснем, бъда осъден по заведеното от г-жа Стоянова и инспирирано, вдъхновено от директорката Анастасова наказателно дело? Този въпрос ме касае най-съдбовно и жизнено, тъй като аз съм човек, посветил живота си на образованието, ето, вече 30 години работя в тази сфера, било на попрището на университетското, било на средното образование. Моля юристите в оглавяваните от Вас ведомства да проучат най-старателно този казус, именно, дали ще си загубя преподавателските права по въпросното дело, и да ме уведомите за истината, която ме касае така съдбовно и жизнено. Интересува ме също така и Вашата преценка по следното:

7. Допустимо ли е администратор от ранга на г-жа Анастасова да търси всевъзможни, какви ли не начини за разправа с една неугодна й по нейна преценка личност, правомерно ли е тя да употребява за подобни неща поверената й власт, и то спрямо човек в моето положение, болен, инвалидизиран, с дългогодишен стаж, доказал се преподавател, автор на книги и на учебни помагала, общо взето инициативен, иновативен човек, човек с известен творчески потенциал и дух; правомерно ли е точно срещу такъв "кадър" г-жа Анастасова да насочва жаждата си за мъст, което, както е тръгнало, няма начин да не доведе в крайна сметка до смазването, до капитулирането на една личност, защото моите жизнени сили вече наистина са на изчерпване, ала натискът от въпросната администраторка не намалява, напротив, усилва се? Какво да правя като се намирам в такова едно недопустимо положение да съм жертва на подобен нескриван авторитарно-административен терор, упражняван от длъжностно лице в нашата уж демократична, хуманна, либерална, цивилизована, европейска държава?! "Не съм специалист по право, но директорът като чиновник трябва да изпълни решението на съда, а не да го оспорва като че ли води дело за нивите на баба си!" - това пише един читател на моя блог, коментирайки решителността на директорката Анастасова да ме съди до дупка, но само и само да не изпълни решение на Съда, отменило нейна заповед за наложено ми от нея дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение".

8. Възможно ли е оглавяваните от Вас институции и органи, г-н Омбусман, и от Вас, г-жо Министър, да направят все пак нещичко та това преследване, та този административен терор все някога да спре, и то още преди да е нанесъл своите крайни и вече съвсем непоправими, невъзвратими поражения върху личността, върху здравето и върху живота ми? Какво именно възнамерявате да направите в тази посока, след като аз направих поне това - да Ви известя за случващото се, което умът трудно може да го побере? Много съм мислил за това кои са мотивите, които вдъхновяват г-жа Анастасова, за да ме преследва така неуморно, някои странични наблюдатели подхвърлят, че това били "личностни мотиви", ненавистта й към мен била мотивирани от дълбоки личностни несъответствия - и ценностни такива, респективно. Мен лично това обяснение не ме задоволява изцяло, моята интерпретация е, че горното обяснение за дълбоката мотивация отношението към мен на тази директорка следва да се подкрепи от едно друго, а именно: политическа е тази мотивация, политически са основанията, за да бъда гонен, както се казва, "като империалист" от нея.

9. Та в тази връзка се осмелявам да се обърна със следния апел към Вас, уважаеми г-н Омбудсман, и към Вас, уважаема госпожо Министър: бихте ли имали добрината официално да напомните на уважаемата г-жа Директорка на ПГЕЕ-Пловдив, че подобни репресии към дадена личност, и то на нескривана партийно-политическа основа, са не само недопустими според изискванията на човешкия морал, но и са абсолютно забранени от съществуващото законодателство в сферата на човешките права?! Това, че аз съм пишещ човек, философ и блогър, сиреч, изразявам в блога си, и то съвсем открито своята гражданска позиция, нима може да бъде причина за една изляла се в репресии политическа ненавист, и то у един властващ държавен чиновник, след като по презумпция отношенията в такава една сфера по закон отдавна са деполитизирани, т.е. са извадени от областта на партийното? Г-жа Анастасова беше назначена за директор от Министъра на образованието и науката, управлявал това ведомство по времето на правителството на ГЕРБ, аз в блога си съм бил в онова време един най-последователен критик на недъзите на това управление, но аз там се изявявам в една друга своя ипостаса, именно като свободен и граждански ангажиран човек; допустимо ли е един държавен чиновник като г-жа Анастасова да изпълнява партийна и политическа поръчка, свеждаща се до това да ми отмъсти за моето медийно и гражданско поведение? Все пак в кои времена живеем, та да се стига до подобни недопустими рецидиви - ето това нещо много ме вълнува, ето по тази причина така тежко изживявам ситуацията, в която бях поставен покрай волята си от една властваща особа, която явно живее с други представи за нормите, от които следва да се определя нашето общежитие! Много ме вълнува как гледате на този основен, може би най-важен пункт, Вие, уважаеми г-н Омбудсман, и Вие, уважаема госпожо Министър. Също бих се осмелил да запитам и това: защо до този момент органите на Министерството на образованието и науката изобщо не реагираха на моите многократни сигнали за провеждането от директорката на ПГЕЕ-Пловдив на една по същество политически и партийно мотивирана кампания по моето дискредитиране и репресиране като личност, преподавател и свободен гражданин?

10. И уважаемата г-жа Пакова, шеф на РИО-Пловдив, и г-жа Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, както се видя по-горе, стоят на позицията, че понеже съм бил имал дързостта да пиша в своя блог за случващото се в ПГЕЕ-Пловдив, съм бил нарушавал чл. 10 от Правилника на училището, забраняващ "учителят да уронва престижа на училището, учениците и колегите", а също така и чл. 11 на същия Правилник, забраняващ да се разпространява сред дори сред представителите на самата училищна общност (учениците и родителите), да не говорим пък за разпространяване сред обществеността, сред гражданството на някаква хипотетична "строго секретна информация", касаеща дейността на едно по презумпция обществено и държавно, сиреч, открито, издържащо се от данъците на данъкоплатците учреждение, каквото е нашето училище. В тази връзка ми се ще да Ви запитам, уважаеми г-н Омбудсман, и също и Вас, г-жо Министър: как оценявате изобщо наличието на такива положения в един училищен Правилник, доколко те се съгласуват със съвременните представи за демократичност, откритост и пр. на дейността на държавните организации и общности? Не е ли проява на непростим анахронизъм наличието им в Правилника, не е ли потребно да се направи нужното, щото самото им наличие там повече да не оскърбява чувствата на всеки човек, имащ някакво що-годе развито демократично съзнание и култура?

11. Моя милост отдавна, преди много месеци и дори години предложи да се осъвремени този училищен Правилник, да се демократизира, да се съгласува с нормите на едно по-модерно разбиране за естеството на човешките отношения, направил съм го надлежно в писмен вид, но тия мои предложения, естествено, все още се държат заключени в най-тайното чекмедже на нашата толкова всеотдайно влюбена в демокрацията Директорка. Не е ли необходимо да се направи нужното, щото тия предложения под натиск от въплъщаваните от Вас институции най-после поне да бъдат внесени за обсъждане в съответните демократични органи?

12. Както изтъкнах по-горе, и двете, и Директорката, и вдъхновяващата я г-жа Пакова, освен че са пълни единомишленички относно това що е "демокрация", също така, изглежда, всеотдайно ненавиждат и… свободата на словото, която пък е опорен, крайъгълен камък на същата тази демокрация; в документа, подписан от г-жа Пакова, недвусмислено се намеква, че ако не млъкна, ако не си самоналожа цензурата на страха, то в резултат рискувам да бъда репресиран безпощадно. Внушението е едно: ако не мирясаш, ако продължиш да мислиш и да казваш гласно (и писмено) каквото мислиш, ще бъдеш наказан, и то не как да е, а ще бъдеш изритан с един най-великолепен шут от нашето учреждение, именно чрез уволнение с куриозния мотив "разгласяване на държавна и служебна тайна". Как оценявате такава една позиция на двете чиновнички, според Вас, уважаеми г-н Омбудсман, и също и според Вас, уважаема г-жо Министър, имат ли те, съобразно повелите на закона ония прерогативи, които да им позволяват потъпкването на такива коренни, фундаментални, гарантирани от Конституцията и от редица международни документи човешки права и свободи, сред които свободата на мисълта, на изразяването (словото), на достъпа до информация заемат най-видно място?

Моля да ме извините за това, че се наложи да Ви занимавам толкова подробно с този драстичен, ала иначе наистина многозначителен случай. Вярвам обаче, че сами се убедихте, че друга възможност за момента нямам. Смятам, че въпреки всичко, въпреки различията, които съществуват между всички нас (някои от нас са директори, други инспектори в образованието, някои са дори омбудсмани, други са даже министри!) все пак има нещо, което ни сродява и сближава, и то е: всички ние сме човеци, човешки същества, следователно трябва да бдим отношенията между нас да са изцяло човечни, да са основани на изискванията и принципите на човечността, на човещината. Ако това не го спазваме, нашето общество ще се обезчовечи, а това е най-страшното, което може да ни сполети като нация и като общност. За да не се получи това, трябва да пазим като нещо най-свято тъкмо своята човечност. Аз за това най-вече апелирам в тия мои открити писма, изложения, доклади, възвания, статии, есета и прочие, които пиша всекидневно в блога си, пък и до адресати като вас, властните личности, които сте упълномощени от нас, гражданите, да работите за съхраняването на човешкия облик на нашата многострадална родина. Която има злия исторически шанс да попадне под игото на комунизма и толкова десетилетия да бъде обезчовечавана така активно и всестранно от тази най-човеконенавистническа система в човешката история.

И ето, в наше време, в което уж се демократизираме и очовечаваме за жалост съвсем не сме застраховани от прояви на подобно нечовешко отношение у някои представители на властта, намиращи се на сравнително ниско ниво, но които, понеже живеят с анахронични и ретроградни представи на миналото, си позволяват подобни рецидиви на нехуманно и дискриминационно отношение, за които стана дума в моето изложение. Струва ми се обаче, че не трябва да се примиряваме спрямо подобни явления, а трябва с нещичко да им противодействаме, който с каквото може. Аз с каквото мога се опитвам да им противодействам. Смятам, че с това изпълнявам своя човешки, преподавателски и граждански дълг. Все пак съм преподавател по философия и по гражданско образование. Изпълнете и Вие своя, г-н Омбусман, и Вие, г-жо Министър - позволявам си да апелирам към Вас ето така.

Моля също така де ме извините, че в тези свои изложения бях пределно искрен и в резултат написах само това, което аз чувствам, преживявам и мисля; като философ имам един "недъг" и той е: обичам истината, позволявам си дързостта да й бъда верен при всякакви обстоятелства, сърдечно съм привързан към свободата - затова не умея да лицемеря, никога не си бих позволил да лъжа, също, но не на последно място, мразя лъжците и лицемерите, заради които толкова много сме страдали и страдаме. Моля в тази връзка да ме извините за многословието ми, но моля да влезете в положението ми: аз се намирам в едно наистина тежко положение и хуманността изисква донякъде да бъда разбран и извинен, за което и тая надежда, че ще се случи, ще бъде проявена от Ваша страна такава една снизходителност, от Вас, г-н Омбусман, и от Вас, г-жо Министър. Не вярвам в нашите условия човек да е искрен да е вече грях или престъпление. Ако е грях или престъпление, е, моля тогава, осъдете ме и вие...

Това е всичко, което написах - и с което смятам вече да завърша. Пише Ви, надявам се, разбрахте това, един човек, който се намира на ръба на отчаянието. Тая надеждата, че може би няма да бъде разглеждано като скандално това, че си позволих да се обърна към Вас по този, признавам си, необичаен начин. Позволявам си също да се надявам, че ще отговорите по належащия, по подобаващия начин на въпросите, че няма да отминете с безразличие този мой обречен човешки вопъл на личност, която е притисната по крайно недопустим начин до стената на административното бездушие, на бюрократичната ненавист към личностността, на непростимата, накрая, арогантност на самозабравили се властници.

Имам усещането, че е дошло времето всички ние, и институции, и граждани, по-усърдно да заработим за очовечаването на отношенията в нашата родина - щото обществената и политическа деморализация у нас достигна крайната си точка. Вярвам, че ако си обединим силите, ако заработим в синхрон, бъдещето ни като страна и като народ ще бъде значително по-добро. Ако не го постигнем, ще трябва да платим цялата ужасна цена заради престъпното си безхаберие, заради това, че сме си позволили лукса да потъпчем най-фундаменталните и субстанциални принципи, върху който се крепи живота ни. Един от тези принципи е този, той е твърде прост: нека да бъдем човеци! Е, аз в това вярвам, на това ще остана верен докато дишам...

Пловдив, 4 ноември 2013 г. С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ЗАБЕЛЕЖКА: 1. Този тест се пише в момента, тъй че се появява на части според написаното, до момента написаното е по-горе, след минути ще се появят нови части и така до края на самата публикация. Моля да ме извините за неудобството!

2. Този текст беше дописан, но той не е редактиран. Моля евентуалните читатели да имат предвид това и да простят стилистичните и какви ли не други грешки и недостатъци, с които той, най-вероятно, е изпълнен. Авторът допусна да го публикува предвид неговата важност, а понеже бърза хем за преглед при лекаря, хем за своето съдебно дяло, което ще се открие в 13.30 часа, си позволява да остави всичко както е, поради дефицит на време. Можете да видите тоя автор ако дойдете на откриването на самото дяло - и да му вдъхнете по този начин малко поне кураж. А текстът при първа възможност ще бъде надлежно редактиран и оправен, бъдете спокойни за това...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Без поемане на известни рискове няма свобода, без смелия сблъсък с опасностите свободата ни е мъртва...

В две последователни публикации в блога публикувах най-първоначалния вариант на свое Открито или Отворено писмо до Омбудсмана на Републиката и до Министъра на образованието и науката: виж Нов епизод от епохалния и невероятно шеметен кафкиански "Административен роман", който пиша напоследък и също така Продължение на Откритото писмо до Омбудсмана и Министъра на образованието и науката. Написах всичко точно както то можа да се излее от изстрадалата ми душа и сърце, написах го без да се съобразявам с никакви норми на писане на подобни строго регламентирани текстове до институциите, напротив, написах го така, че изразих мисълта си нарочно, преднамерено в една крайно провокативна форма, встъпваща в пълно противоречие с всички административните изисквания за писане на подобни документи.

Е, по този начин написаното, разбира се, стана съвсем негодно да изпълни задачата си, то се превърна в нещо като философски и на места дори като художествен текст, имащ съвсем друго предназначение, а именно, да повлияе за разчупването в съзнанията на някои вкоренили се там и крайно вредни представи, стереотипи, да подкопае оня разпространен манталитет, който е хем анахроничен, хем недопустим в днешно време, хем обричащ ни на тотално изоставане от модерния свят, от ония норми и правила на общия човешки живот, които са ни съдбовно необходими - и то тъкмо в този исторически момент.

Както и да е, това се получи, сега от този суров матр`ьял трябва да сглобя едно синтетично, кратичко изложенийце, което, както подобава, да е сухо, удобно за четене от министерски чиновници, което, евентуално - но съвсем не вероятно! - ще успее да подбуди у тях желанието да се намесят, да спрат ескалиращия конфликт, който, от друга страна, съсипва здравето ми, изхабява моите жизнени сили; аз наистина повече не издържам в тази тежка и абсурдна ситуация. И ето, че тук се изправя следният проблем: възможно ли е ако стъпя на неподходящата за изразяване на моя дух, на моите разбирания почва на чисто административното и дори бюрократично писмено изразяване да постигна нещичко, след като на тоя терен съвсем не съм обигран? Възможно ли е изобщо да пиша по този начин, след като той е така органично чужд на моя дух? Няма ли да съм прекалено слаб ако встъпя на територията на такова едно изразяване, което не само че не съм практикувал, но и от което, честно казано, винаги съм се отвращавал? Не е ли по-добре, в съответствие с току-що казаното, да изпратя в крайна сметка вече написания текст, и то досущ така, както съм го написал, е, разбира се, ще го преработя, ще го "сресам" стилистично и прочие, ще го редактирам, ще го посъкратя там, където това е възможно, но без да посягам на неговата органика, на неговата цялост, на неговия, така да се каже, дух? Ето върху тия въпроси разсъждавам от вчера насам, те не ме оставят на мира, не зная какво да правя, изпаднах комай в пълно безсилие.

Да не говорим за това, че имам съмнения доколко текстът, във вида, в който съм го написал съвсем спонтанно и свободно, не е уязвим от гледна точка на морала, правото и закона, понеже моя милост, разбира се, има суверенното право свободно да казва и да пише какво мисли, но пък ето, правя го в нещо като медия, правя го в блога си, дали това не е основание все пак другата, критикуваната страна, законно да възрази, да издигне тезата, че текстът ми я дискредитира, да се почувства обидена и пр., знам ли, ние, хората, сме различни, всеки по своему реагира, аз не мога да кажа как написаното от мен ще се възприеме от този или онзи, особено пък от обекта на моите критики. Та в тази връзка искам да кажа, в израз на съзнаваното от мен противоречие, ето тези няколко важни според мен момента, необходими за пълноценното разбиране на позицията ми:

1. Всички тия мои писания от сякаш непресекващата, вече безкрайна административна одисея, от този абсурдистки административен опус или роман, разбира се, в същината си са не нещо друго, а специфична покана за разговор, отправена директно към другата страна, именно към обекта на моите критики, именно към въпросните администраторки, намиращи се на властнически позиции. Те, разбира се - и както подобава да се държи един властник, живеещ с неадекватни спрямо духа на нашето време представи! - упорито мълчат, заели позата на загадъчни делфийски оракули, и, мълчейки, в мълчанието си кажи-речи всекидневно, ми отправят някакъв общо взето безсловесен, ала жесток удар. Те, предполагам, смятат, че като мълчат, са заели една много удобна позиция, която пък е неизгодна за мен, щото аз, дето се казва, се издавам непрестанно, свалям си, дето се казва, "гащите", а те си стоят непристъпни като мощна властна загадка, нещо като енигма. И ето, те трупат моите собствени писания като една поредица от "компромати", не желаейки изобщо да встъпят в диалог, в обмяна на мнения, което наистина е цивилизованата форма на уреждане на всички отношения, особено пък в демократичните общества - каквото и ний, българите, искаме да сме все пак, надявам се. Липсата на адекватна реакция от другата страна, мълчанието, категоричното нежелание да се дискутират проблемите, криенето от обществеността на моите инициативи в тази посока, всичко това доведе дотам, че конфликтът ескалира и зае в един момент вече гротескни форми; но аз в тази връзка все пак си позволявам да запитам: а коя, прочее, е първопричината за такава една ескалация?

2. И отговарям: първопричината е категорично заявеното нежелание на другата страна изобщо да разговаря, да води свободен диалог по повдиганите от мен проблеми, да дава подобаваща гласност на това, което аз предлагам. Пълната некомуникабелност на въпросните властващи персони, тази е първопричината на всичко. Защото ако те бяха проявили готовност за обсъждане и за диалог, то тогава никакъв конфликт всъщност нямаше и да има, а въпросите щяха да бъдат решавани в оперативно, в длъжния порядък. Но ето, те заеха позата на упорито мълчащи и тайнствени, разчитащи на слуховете и на интригата делфийски оракули, заеха също така позата на обидени, на оскърбени в достолепието си властници, чието, видите ли, морално чувство било оскърбено - ето тази е истинската първопричина за разгарянето на конфликта.

3. А пък понеже моя милост е крайно диалогичен и комуникативен човек, то аз продължих комай всекидневно да ги "обстрелвам" със своите предложения, оценки, коментари, мнения, покани за разговор и какво ли не; прочее, да допълня: в самото училище от години съществува създаден и ръководен от мен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, в потвърждение на казаното това ръководство на училището нито веднъж, да, повтарям, нито веднъж (!), не се включи и не подкрепи някоя инициатива на Клуба, което именно и показва нежеланието му изобщо да разговаря на равна нога, независимо от властващата мантия, в която то така горделиво се е загърнало. Ето още едно доказателство за това коя е първопричината, без която, повтарям, никакъв конфликт изобщо нямаше да има.

4. От тази гледна точка на мен лично съвестта ми е чиста, не се чувствам виновен за нищо, аз просто си изпълнявах своя дълг. Излишно е да казвам, че поведението ми е и нещо като мое професионално задължение, аз все пак съм преподавател по философия и по гражданско образование в това училище. Пък то е и мое гражданско задължение, щото и аз съм гражданин на това общество, от чиито данъци се издържа въпросното учреждение. Та има ли смисъл в тази връзка някое началство да се сърди и обижда заради това, че аз просто съм си изпълнил дълга?!

5. А пък да ми отмъщава някое самозабравило се началство заради това, че съм си изпълнил дълга - това вече е съвсем недопустимо. Въпросните администраторки обаче друго не правеха освен да търсят всевъзможни поводи да ми отмъстят, а в крайна сметка и да затворят устата ми. То не бяха забележки, искания за "писмени обяснения", дисциплинарни наказания, предупреждения за уволнение, то не бяха "народни" и "другарски" съдилища, "извънредни трибунали", възвания до по-горните началства, какво ли не биде направено, само и само моя милост да бъде представена като по-черна от дявола, за "зъл човек", "подлец", какъв ли не, то не бяха кампании по дискредитирането ми като личност и преподавател, включително и - което е вече съвсем недопустимо и укоримо! - такива, които бяха провеждани сред учениците. Това вече пък, повтарям, е съвсем недопустимо.

6. Излишно е да казвам, че свободолюбив човек като мен обаче никога не би капитулирал пред подобни опити за реванш и за отмъщение, провеждани на нечестна основа. Това още повече наля "масло в огъня" на конфликта. Сега вече този конфликт се превърна в пожар. Като пиша на висшестоящите институции, аз просто призовавам те да изпълнят ролята си на нещо като пожарна команда, именно, да направят нужното пожарът да спре, да бъде угасен. Нали не е подсъдно това, че някой алармира пожарната за това, че някъде гори опасен пожар? Е, нека тия, дето ме съдят заради това, че "издавам секретни тайни" за учреждението ни, да вземат предвид и този аргумент.

Както и да е, аз поемам пълната отговорност за поведението си - както и подобава да прави това един свободен, един свободолюбив човек, една личност, която държи на достойнството си. Никога не бих се унизил да постъпя както постъпват моите опоненти. Винаги при това съм готов да забравя обидите и да протегна ръка за помирение; безброй пъти правих и това, е, ръката ми увисна във въздуха, непоета от другата страна. За това аз също не нося отговорност; всеки носи пълната отговорност за собствените си само реакции, не за чуждите такива. Е, поех безброй рискове също така, но то е, защото като философ добре зная, че "... който не обича риска, се страхува от свободата", това, прочее, са думи на една жена, една жена-философ, това са думи на Симон Дьо Бовуар. Без поемане на известни рискове няма свобода, без смелия сблъсък с опасностите свободата ни е мъртва. Ония, които обичат спокойствието, обичат сигурността, не рискуват - това са несвободни хора, това са хора с робски манталитет.

Както и да е, стига съм философствал, че и този текст заплашва да стане "километричен", както ме укоряват всички мои критици, пък и приятелите даже, повтарящи: човече, много дълго пишеш бре, кой ще ти чете тия твои словоизлияния?! Ами да не ги четат, който иска да ги чете, моята работа е да ги напиша, пък ако се намери някой, който да ги чете, да ги чете. Негова воля. Е, аз знам, че дадени хора много старателно четат всичко, което пиша, и само ме дебнат, за да направя някоя погрешна стъпка, та да ме изловят в нарушение и да ме дадат, разбира се, под съд, да заведат срещу мен някое друго, още по-интересно дяло! Знам, че има такива хора, добре знам това. И очаквам, разбира се, нови и нови дела: дела до дупка, докато ме довършат! Е, да се ходи в съд и там да се решават някои несъответствия, не е лошо, въпреки че има и други начини; но както и да, като тия хора сами за зачертали другите начини, ето, остана само съдът.

Разбира се, въпросните персони не уважават самия съд, ето, вчера, на дялото, уважаемата г-жа Директорка, не дойде, въпреки че сама обжалва Решение на Районния съд, отменил нейна собствена заповед за наказание на моя милост. Да кажа и две думи за това как протече и това дяло, и ще спирам да пиша, щото, често казано, ми писна да пиша, ох, ако знаете как ми е писнало да пиша такива неща, ама какво да правя, ето, налага се. Ох, как ми се пишат хубави книги, ето заради това, пък и заради другото ми дяло, аз зарязах писането на книгата си за любовта, представяте ли каква жертва ме принуждават да правя тия мои съдещи ме администраторки?!

Та вчерашното дяло мина както си му е редът. Дялото поне се откри, отпочна се, този път, в Окръжния съд, дето се гледа дялото, имаше цели трима съдии, голямо нещо е съдът, с мантии бяха тия съдии, думи нямам. Аз влезнах и гледах преди моето дяло още три, та да видя как текат делата. Много интересен момент беше този, че когато съдиите се съвещават, те като един вдигат пред лицата си едни големи разтворени папки, та публиката да не разбере какво си говорят. Интересно е да се ходи в съда, аз навремето водих там свои ученици да влизат в залите и да наблюдават как функционира съдебната власт, но това беше, когато имахме друг директор, ето, при новата директорка сам се наложи да попадна в съда, и то като подсъдим; а тогава аз водех учениците си в съда за наблюдения, пък после ги карах писмено да описват впечатленията си, които после обсъждахме в час по философия на правото. Както и да е, други, блажени времена бяха тогава, но да не се отплесвам.

Та като дойде нашият ред, когато се откри нашето дяло, адвокатът на ищцата, г-жа Директорката, заяви, че искат Решението на Районния съд да бъде изцяло отменено, аз пък заявих, че то си е едно чудесно решение, не бива да бъде отменяно, щото ако се отмени, ще излезе, че Съдът отива на страната на лъжата, на несправедливостта; съдът, подчертах, трябва винаги да стои на страната на истината - и на доброто. Съдийката а да ме прекъсне, ала ме изслуша, крайно учудена. После аз поисках Съдът да ми определи служебен защитник, позовавайки се пак на тежкото материално положение на семейството си; съдиите дълго се съвещаваха зад папките си, после казаха, че отхвърлят молбата ми, щото не съм бил подготвил някаква декларация, хванаха се за процедурен момент; но също ми казаха, че съм бил имал правото да обжалвам решението им във... Върховния касационен съд, представяте ли си?! Остана с моето дяло да стигнем до Върховния касационен съд, няма що?!

Дадоха ми седемдневен срок да реша дали да обжалвам или да не обжалвам. То и до Дядо господ да стигнем да се съдим, ползата от това дяло пак е никаква: директорката си държи заповедта й за моето дисциплинарно наказание да не бъде отменяна от съда, а да влезе в сила, надявайки се, като се върна на работа, да съм й под ръка за незабавно уволнение, виждате, че тя не се отказва от целта си да ме уволни и за тази цел е готова на всичко! Ще ме съди докато мърдам, сякаш се съди за бабините си ниви, за бабиното си наследство, за бащинията си - както остроумно отбеляза един страничен наблюдател. Е, ще видим, аз пък вече претръпнах и ми е много интересно да видя какви изненади ми е измислила моята толкова усърдна шефка, която сама твърди, това са нейни думи, именно, че не прощава, че е безпощадна, че не знае що е пощада! Брях да му се не види, хубава работа, в добра каша се забърках?! Ангеле, невинна душо, що и ти не си мълча, абе, идиот такъв, що ни си кютя като другите, ами плямпа, а, видя ли сега докъде стигна?

Карай да върви. За едната част живеем, да ви го донеса и това до вашето сведение. Стига. Спирам дотук. Писна ми. Хубав ден на всички! Бъдете здрави!

И още нещо ми се ще да ви кажа тази ранна сутрин: ако сте пловдивчани, не забравяйте тази вечер да дойдете в 17.00 часа пред Ректората на ПУ - за да подкрепим нашите протестиращи студенти! Моля ви, елате, ако ме уважавате поне малко! Важно е! Битката за нормализация на България започва с нашата готовност да се борим срещу ония, които са превърнали нашата България в нещо като кочина! Е, сами избирайте: в нравствена кочина, в страшна мръсотия ли искате да живеете вие самите (и също да живеят в такава свинщина и вашите деца и внуци!) или искате България да стане едно място за нормално и човешко живеене? Аз при тоя избор изобщо не мисля, затова довечера съм пред сградата на ПУ, пък вие сами решавайте къде ще бъдете по същото това време! Ако искате, излегнете си се на дивана и се чешете донасита под шкембака си. Ваша воля какво ще правите. Ама после не се оплаквайте после, че нещо не било както трябвало да бъде, нали се разбрахме по тоя въпрос?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Отмъщават ми заради лукса че искам да бъда личност: такова нещо в нашите родни условия е равносилно на престъпление!

Помествам отделно един чудесен и много интелигентен коментар под публикацията със заглавие Без поемане на известни рискове няма свобода, без смелия сблъсък с опасностите свободата ни е мъртва..., същинска рядкост за наши дни; ето какво пише уважаемата г-жа Василева; тя, прочее, ми задава и един-два въпроса, на които отговарям най-отдолу:

"Брях да му се не види, хубава работа, в добра каша се забърках?! Ангеле, невинна душо, що и ти не си мълча, а бе, идиот такъв, що ни си кютя като другите, ами плямпа, а, видя ли сега докъде стигна?"

Завидно чувство за хумор имате за човек, изпаднал в отчаяние. Блестящ стил - искреност, откровеност, топлина, убедителност...

Отстрани наблюдаван, развоят на събитията е пълен с изненади, забавен, ама отблизо погледнат, само вие си знаете. В този Абсурдисан - България - само Господ може да ни е на помощ!

Видяхте съда, както го вижда Албер Камю в книгата си "Чужденецът". Клатят ветрилата си всички като наговорили се в една посока и осъждат на смърт героя на романа, не приемайки неговата искреност, защото поведението му не е в рамките на "общоприетото". Сигурно ще ви е интересно да знаете че когато преподавах Камю, учениците масово заявяваха, че се чувствуват и те точно като "чужденци" в този свят. Следователно още от крехка възраст са станали безчувствени и ще се адаптират добре по-късно.

Разбира се, аз не Ви отъждествявам с героя на Камю, от Вас блика и струи във всички посоки човеколюбие и доброта, изострено чувство за справедливост и свобода!

На практика да разбирам ли, че Съдът отмени предходното решение? Дотам ли стигнаха, проникнаха ли изобщо в случая - или ги домързя и набързо въздадоха право на този, който обжалва? Ами ако тогава, ако е така, обжалвайте решението. В Съдебната ни система има нещо много гнило - това протакане, обжалване и прочие, за да продължават делата и печели повече пари цялата гилдия, за това ли е?

Ама как се надушват бързо подлеци с подлеци, наглеци с наглеци, лъжци с лъжци, комуняги с комуняги и започват да действат в синхрон! Отврат! Не спират да мърсуват! Дали не е по-добре да поискаме от Министърката да Ви намери място в друго по-елитно училище? (На Христо Данев - харлем шейка - как намериха: първо в Английската, а сега в елитна софийска езикова тази учебна година). С Вашия принос към образователната система Вие сте за Висше учебно заведение, не за гимназия. Не се ли изучава вече философия във вузовете - или като няма Истмат, Диамат и научен комунизъм философията изчезва в небитието?

В руската, хуманитарната, английската и френската няма начин да не се открие място. А като човек с ТЕЛК имат ли право да Ви уволняват? А синдикат "Подкрепа" в Пловдив и София не осигуряват ли юридическа помощ на членовете си? Нали там има прависти на наше разположение като техни отколешни членове?

Да, за началник РИО също ще бъдете супер полезен, не знам дали обаче ще ви хареса, тази работа е повече административна. Вие навсякъде ще сте си "на мястото", не се отчайвайте! На бившата ми шефка, уморени и двете от борбата помежду ни, в едно от писмените обяснения, които често ми искаше, накрая на обяснението написах:

"Хайде да спрем взаимно да си хабим нервите, никога няма да сме на едно мнение".

И тя взе че спря, относително спокойно беше докато се пенсионирах. Нещата ще се оправят при Вас, така смятам, не сме намерили верния подход. Поздрави!

Написа: Мария Василева

Уважаема госпожо Василева,

Благодаря Ви за коментара! Благодаря Ви и за добрите думи и за подкрепата! Искам да Ви отговоря на въпросите.

По-първия: не, Окръжният съд не е отменил решението на Районния съд, според което аз спечелих въпросното дяло, сиреч, съдът отмени наложеното ми от директорката наказание "Предупреждение за уволнение". Сега-засега само е даден ход на дялото, аз поисках обаче служебен защитник, те решиха, че няма да ми дадат такъв, е, добре, сега аз имам право да обжалвам това решение; засега не съм решил какво да правя. Идва ми един акъл: да не се намесвам активно, да не се боря за спечелване на делото от моя милост, да оставя нещата, да видя дали Окръжен съд ще отмени решението на Районния, понеже ми се ще, ако това стане, ако съдът отмени отмяната на директорската заповед за наказание, т.е. тази заповед за наказание отново влезе в действие, то тогава ми е много интересно какво именно ще направи директорката, щото казусът от този момент престава да бъде правен или съдебен, а моментално отново се превръща в нравствен, в морален казус. Мен точно това ме интересува, дали тя ще издържи тоя тест: щото явно нейната идея е да повтори опита си за гавра над мен, т.е. пак да почне да ме дебне, с оглед да ме излови в някакво измислено "нарушение", та "законно" да ме уволни. Ето това ми се иска да видя дали ще дръзне да го направи, затуй ми идва, казах, този акъл, повече да не се боря на самото дяло, а да оставя нещата на самотек. И по този начин случаят отново да придобие една по-екстремна нравствена форма.

По втория Ви въпрос: да, философия вече в университетите почти не се учи, учат а само студентите от специалност философия и някои близки до философията хуманитарни специалности. Аз съм работил на млади години като асистент по философия, т.е. като университетски преподавател, и да Ви кажа честно, много се радвам, че се отървах от тази работа, вярно, бях уволнен по един много грозен и несправедлив начин - уволнен бях, понеже некадърниците си обединиха силите, за да ме махнат, щото моето присъствие сред тях ги злепоставяше: на 26 години яз бях с много повече публикации от хора, които тогава вече бяха работили 20 години или дори цял живот в тази сфера, а нищичко не бяха написали - и така и не написаха. Мен изгониха, а някои от тези същите още се подвизават в тази сфера. Животът на що-годе кадърният човек в тия "научни среди" у нас е същински кошмар, понеже е обкръжен от войнствени некадърници. Изключение в това отношение донякъде прави Софийският университет, щото всъщност само той има основанието да се нарича университет. Та мерси, предпочитам да не се връщам в сферата на университетското образование. Може да Ви изглежда парадоксално, но аз намерих условия и свобода за творчество тъкмо в гимназиалната степен; когато изгониха философията от ВУЗ-овете, аз тръгнах след изгонената философия в гимназиите и така започна най-плодотворният период от моето развитие. Но ето, сега се оказа, че системата се опитва да ми отмъсти, да вземе своя реванш - да ми го върне "тъпкано" заради свободата, която имах в предишните години. Това, че такива хора като мен са един вид нежелани от съществуващата система - училищна или дори университетска - е проблем на самата система, а не на хората като мен, които не са желани в тия системи. Това показва доколко тия системи са достойни да продължат да съществуват във вида, в който съществуват.

Като инвалидизиран с ТЕЛК нямат право да ме уволняват, ала нищо не пречи администраторката да поиска и да получи разрешение от Инспекцията по труда и да ме уволни вече "законно". Разбира се, ще й бъде доста трудно да мотивира искането си, а и ако получи разрешение, то уволнението след това лесно може да бъде атакувано и отменено в съда. Очертава се, както казах, възможността да се съдим докато сме живи. Някои явно това целят. Ще видим. Интересно е също, че аз никаква, повтарям, абсолютно никаква подкрепа не получих от синдиката "Подкрепа", в който членувам от 1989 г.! Нито юридическа, нито никаква друга. Нещо повече, самата лидерка на синдиката ме съди: с което и доказва верността на моята теза, че е превърнала синдиката в продиректорски, казионен, т.е. ликвидирала го е като синдикат. Факт.

Е, аз също съм оптимист. Горя от нетърпение да видя как ще се развие цялата тази толкова усложнена ситуация. "Мирно съвместно вегетиране" ми се вижда вече невъзможно. Аз искам нещо простичко: да не ми се пречи от директрисата да си гледам спокойно работата. Толкова много ли искам, кажете? Е, не го получавам, заради някакви болни страсти и капризи. Когато го получа, ще се успокоят нещата.

Да, ама нали трябва да ми бъде отмъстено заради това, че съм си позволил лукса да искам да бъда личност? Такова нещо в нашите родни условия е равносилно на престъпление. Такъв човек като мен е опасен. Той дава много лош пример. Я си представете какво ще стане ако и учениците пожелаят да станат личности в истинския смисъл на думата? Личности с подобаващото съзнание за свобода. Ами тогава те ще станат "неуправляеми"?! Ами тогава системата ще отиде по дяволите. Ами тогава властниците кого ще тъпчат?

Ето, за да не се стигне до такъв кошмарен край явно някои предпочитат кошмара без край. В името на едничката сладка властчица. Това е простата истина, която се крие зад всички тия истории...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Новината на деня: гражданинът и философът Грънчаров ще се яви на конкурса за нов шеф на образованието в Пловдив!

Изминалата седмица за мен беше напрегната, наложи ми се да понеса голямо напрежение. Знаете, във вторник беше моето съдебно дяло, дялото, на което съм подсъдим, това е дялото, което една администраторка заведе за "неправилни" и "престъпни" мисли, открити от нея в моя философска книга, в книгата ми НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (С подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"). Преди откриването на дялото аз страшно много се вълнувах, обикалях по адвокати да моля за съвет какво да правя (понеже поради безпаричие ми се наложи да се защищавам сам), наложи ми се да понеса тази тегоба, и в резултат от преживяния стрес отново рухнах здравословно: от четири-пет дена ще стане вече как се чувствам отвратително, болят ме всички стави и мускули, като легна на леглото, се вкаменявам и от болки после не мога да се обърна на другата страна, а при ставането се налага да стискам зъби от болка и едва се изправям на крака; като пък съм на крака, се олюлявам от слабост, имам чувството, че всеки момент ще загубя равновесие и ще падна. Най-лошото е, че усещането ми е досущ същото, каквото беше преди операцията ми (по изваждане на хематом от главата, от черепа), затуй се боя да не се повтаря същата история; а наложи ли се втора операция, аз това нещо едва ли ще го понеса.

Завчера, в петък, ходих при лекар, при своето джипи, той ме изслуша, пък реши да не рискува да оцени симптомите като вирусно заболяване, и ми даде направление за невролог; за нещастие, и двамата невролога в болницата, където се лекувам, ги нямаше, а пък при нов да ходя и да му обяснявам наново всичката история не ми се щеше. Ето, реших да изчакам до понеделник, купих си едно лекарство, дето го рекламират по телевизията, за намаляване на болки в ставите, пия го, сякаш малко ме раздобря, но иначе положението не е добро. Купих си и един пчелен продукт за укрепване на организма, и от него се надявам да имам известен ефект, да видим.

Загазих го, ама и аз съм си виновен де, не кротувам. От няколко дена от преумора и от преживените вълнения съм капнал, появи се нещо като "износеност", болят ме всички стави, като легна не мога да се обърна на другата страна, всеки мускул ме боли, като седна, не мога да стана, нямам сили, старческо безсилие сякаш ме обхвана. Та от вчера като капнах съвсем почнах да внимавам, да си почивам повечко, по-малко да работя, да се щадя. Организмът ми дава знак, че трябва да намаля оборотите.

Радващото е, че сърцето обаче ми се върна спонтанно към нормалния ритъм, т.н. синусов ритъм, работи добре от няколко дена, слава Богу! Ходих при кардиолога, той се чуди, даде ми хапчета да опитаме да задържим ритъма, ще видим какво ще стане с тях.

Но пустите съдебни дела - колко е жалко, че чудната дума "дяло" няма също толкова звучно съответствие когато се употребява в множествено число! - ме съсипват и довършват. Оня ден беше едното, в понеделник, сиреч утре, е другото! То пък е дялото, което моята баш-работодателка заведе, за да обжалва Решение на Районен съд по по-раншно съдебно дяло, заведено от моя милост, с което Съдът отмени нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"; да, ама понеже работодателката ми, явно, иска да докаже на целия свят, че е непогрешима, тя обжалва решението и ето, от утре, почва ново дяло в Окръжния съд, вече заведено от нея, с оглед да докаже собствената си непогрешимост. Не й пука обаче, че по този начин досъсипва един болен човек като мен. Както и да е, има хора с всякакво съзнание, с различни представи за човечност.

И атаките от образователната бюрокрация пък ще ме довършат. Страшна работа! Аз писах жалби до по-висшестоящите органи, надявайки се на справедливост, тия по-висши органи обаче, водейки се от принципа "Гарван гарвану око не вади!", ме изкараха в официалните си отговори мен, жертвата, по-черен от самия дявол, а пък директрисата ми се оказа, че е цялата облечена в бяло, непорочна и непогрешима, като същинско ангелче. Така стават тия работи у Нашенско, справедливостта е трудно постижима, да не кажа невъзможна. Тия хора, бюрократите де, изглежда не знаят що е жал! Не знаят сякаш що е човещина! Ей-така, за едното нищо, щото им е неудобен, са готови да убият човека. И го убиват, без капчица съжаление. Аз ето това не мога да го разбера... не ми стигат силите да го разбера и проумея. А сме хора. При това сме и все учители, възпитатели на младите, представяте ли си? Нямам думи вече!

Щеше ми се да ходя лично по инстанциите, да ида, примерно, на прием при шефката на инспектората на МОН в Пловдив, или дори при зам.-министърката на образованието и науката, г-жа Атанаска Тенева, бивша учителка по философия от Пловдив, с която се зная още от преди 1989 г., е, тя беше и партиен функционер де, от БСП. Въпреки че с нея сме политически противници, и тя знае добре, че моя милост е антикомунист, ми се щеше да поговоря с нея, да й разкажа лично за случая, за да проверя реакцията й: някои твърдят, че левите били имали изострено чувство за справедливост, аз не вярвам, че е така, но ето, ми се прииска да го проверя - и по този начин да продължа борбата си за справедливост, за човешко достойнство - срещу своеволията на самозабравили се администратори. То аз не си мръднах задника (с извинение за думата!) да ида да се срещна със Сергей Игнатов, когато този беше министър, с него сме състуденти от Санкт-Петербургския университет, живели сме в едно и също общежитие в Русия навремето, знаем се оттогава; не отидох, ето, факт, та сега да се срещна с Ат.Тенева ли ще отида? Но на моменти ми се върти тази мисъл да отида до София и да опитам да си взема приемен час при зам.министърката. Да, обаче се оказа, че това едва ли е необходимо, тия дни срещнах един приятел, също преподавател, също по философия, поговорихме си, разказах му за проблемите си. Като стана дума за директорката ми, той се оживи, понеже я бил познавал лично, аз му разказах вкратце за историите, в които се забърках, споделих, че ми се ще да ида при зам.-министърката, наша бивша колежка, разчитайки на това, че ето сега БСП и ГЕРБ уж се джафкат; той обаче охлади ентусиазма ми като ми рече:

- О, наивнико, ти на това ли се надяваш бре, невинна душо? Та ти нима не знаеш, че кадрите от тия две партии постоянно преливат от едната в другата и обратно, според това кой е на власт?! Ето, сега за твоята шефка с положителност знам, че тя минаваше за гербовачка когато я назначаваха и когато Б.Борисов беше на власт; щом обаче падна и се видя, че най-вероятно няма да се върне, тя, естествено, пак мина към БСП, посипа си косите с пепел, покая се за грешката си, другарите, разбира се, ще й простят; особено като се знае какви силни роднински връзки има съпруга й в БСП. Той е такъв, че има връзки и в двете партии, и в ГЕРБ, и в БСП, и ги използва според това коя от тия партии е на власт. Тъй че твоята шефка е пак в силно положение и в момента, едва ли тия от БСП ще й подирят сметка, знаеш, у нас е в сила поговорката "Гарван гарвану око не вади!". Ти да не вярваш в деполитизацията на образователната система бре, наивнико, ти на кой свят живееш? Щял, видите ли, да иде да се жалва? Ами че у нас директорите на училища са все политически назначения, е, предимно на БСП са, на "майката", на партията-кърмилница, но нима някоя партия ще изпусне келепира?

Така тоя човек охлади намерението ми да се боря с всички сили за справедливостта, по-скоро охлади намерението ми да диря справедливост сред лицата, които днес управляват образованието ни. Но той пък ми даде една екстравагантна идея, която аз, живот и здраве да е, само да съм жив, като едното нищо съм готов да осъществя; той ми каза следното:

- Не ходи да просиш милост и защита у управляващите, щото това е глупаво! Но ето какво би следвало да направиш в днешната ситуация: вземи си подай документите да участваш в конкурса за нов началник на РИО в Пловдив, направи го без да се замисляш, длъжен си да го направиш! Така съвсем ще объркаш картите на тия, дето си позволяват да те гонят и тероризират, дето си позволяват да се гаврят с теб. Този е и начинът. Единственият разумен начин, от който бюрократите разбират. Ти си известен човек, автор на много книги, ти си доказал се преподавател, писал си и си издавал учебници и помагала, издаваш списание, какво ли не, ангажиран човек с проблемите на образованието си, е, и книги написа за това как то следва да се реформира. Да видим като участваш в конкурса как ще намерят управляющите някаква по-силна кандидатура от твоята, та да могат оправдано да те прецакат. Ще им поставиш доста сложничка, направо неизпълнима задачка да ти намерят достоен конкурент в конкурса. Е, вярно, на тях не им пука, ще турят някой свой другар на туй място, ала тогава опозицията ще ги обвини, че правят политически мотивирани назначения и самата опозиция ще ти помогне да обжалваш конкурса пред съда. А пък ако тия сегашните управляващи, ако не паднат дотогава де (то е доста съмнително че няма да паднат от власт!), но ако допуснем, че не паднат, за да не бъдат обвинени в тая тежка ситуация, че правят политически назначения, току-виж, ще се видят принудени да назначат теб, дето си техен противник отколе, т.е. ще се опитат да затворят устата на опозицията предварително. Та нищо чудно, в тая крайно шантава ситуация ти да станеш новия шеф на образованието в Пловдив, достоен си за това място, пък като станеш, проблемите ти ще се решат от един път. Тогава, най-вероятно, шефката на училището, което те е тормозила толкоз, ще й се наложи да ти донесе букет цветя и мило да те поздрави за избора, представяш ли си? Аз ако съм на твое място ще участвам в този конкурс дори само заради шоуто, пък и за да изследвам какво ще стане. Човек трябва да опита. Тъй че, бори се, не се отказвай! Омекне ли човек, ще го свършат със замах, но силен ли е, ще почнат да се умилкват около него.

Това ми каза този човек, такава идея той ми подхвърли. А иначе той е врял и кипял в тия бюрократични игрички, навремето е бил дори голям шеф на образованието. Само това ще кажа, за да не се разбере кой точно е той. С него сме приятели, е, не много близки, но от много години и не вярвам да ме подвежда или подхлъзва. Та се замислям дали да не взема да участвам в тоя конкурс за шеф на Регионалното МОН, ей-така, да видя какво ще стане? Вий какво ще кажете, вий, драги читатели, какво ще ме посъветвате? Много ми е интересна вашата реакция на тази екстравагантна идея, що се роди тия дни.

Това е засега. Спирам дотук. Хубав неделен ден ви желая! Бъдете здрави и се радвайте на последните дни на циганското лято, че никой не може да каже какви ли изненади ни е приготвила зимата! Успехи също ви желая!

Апропо, а вий ходите ли да протестирате и да подкрепяте студентите? Или се изтягате по цел ден на диваните?! Я не се излагайте?! Я рипвайте от проклетите дивани и се размърдайте! Я бъдете в тоя решаващ исторически момент малко поне граждани! Я се опитайте да победите малодушието си! Я отнесете телесата си сред достойните и протестиращи свободни хора на България, я станете и вие български граждани, заслужаващи такова едно прозвище! Я не се излагайте повече, мърморковци! Я се представете поне малко по-достойно пред собствените си деца! Я не ми се офлянквайте!

Ще се излежават те пред телевизорите в тия паметни дни, в които в София ври и кипи, пък и в Пловдив е на път да заври! Ставайте от диваните бре, нещастници! Аман от вас бре, мухльовци! Аман от вас бре, дървени "философи"! Аман от вас бре, кръчмарски "мъдреци", дето само си чешете езика! Вий народ ли сте бре - или сте стадо?! Я да видим какво сте бре, мързели?!

Докажете ми, че не заслужавате тия обиди, аз веднага пръв ще ви се извиня. И ще ви се поклоня даже. Ала докато се протягате на диваните си, от мен пощада не чакайте! Темерути такива! Малоумници недни! България вас чака, на Вас разчита, а вий я закопахте вече - не ви ли е срам поне малко, а?!

Това искам да ви кажа в тая ранна неделна утрин; утре почва нова седмица, в която ще се решава съдбата на България. Или управляващата мафия ще закопае окончателно и безвъзвратно свидната ни родина, или ний, гражданите, ще си отвоюваме България от мафията и от ченгетата! Този е изборът днес, друг няма. Друга насъщна задача също нямаме.

Е, разбира се, пишейки тия неща, оправяйки горния призив, в който така се увлякох, аз окончателно си зачертах шанса да спечеля конкурса за директор на РИО-Пловдив, но майната му на този конкурс! Аз пак ще се явя де, ей-така, за шоуто, пък и не само затова, щото имам идеи за това как да се разплете възела в тая най-важна сфера на живота ни, образователната; да, аз пак ще се явя на конкурса и то с амбицията да го спечеля (стига да имам сили де, стига здравето ми да позволи!), но България за мен стои значително по-високо от всичко друго, затова и дръзнах да отправя този призив в ранното неделно утро!

Чао и и до скоро! Простете за многословието, но сами виждате, имам много да кажа, не мога да спра даже, доста ми е наболяло и накипяло на душата! Простете още веднъж! Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Нов епизод от епохалния и невероятно шеметен кафкиански "Административен роман", който пиша напоследък

Уф, трябва, няма как, отново да пиша ето по този "докюмент": Отговор на Инспектората на МОН по повод на моя жалба. Налага се да реагирам. Нереагирането означава да съм се примирил. Декларирам: докато съм жив, докато сърцето ми тупа, няма да се примиря! Ще реагирам докато съм жив. Няма да е лесно на тия, дето искат да ми затворят устата. Мисията им, дето се казва, е съвсем невъзможна. Ето как смятам да реагирам. Сервирам ви направо своята реакция, "плода", който тя породи:

До г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България

До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката

КОПИЕ: До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РИО-Пловдив

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаеми г.н Омбудсман,

Уважаема г-жо Министър,

През тази есен, предвид създалата се крайно тежка ситуация в учреждението, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив, ми се наложи да напиша няколко изложения на своята гледна точка спрямо случващото се, които изпратих до съответните оторизирани институции; мина време, и дори, представете си, получих и отговори от въпросните институции, което за мен е една чудесна изненада. Ето цялата поредица от тези документи, с които съм запознал и читателите на своя блог, предвид важността и обществената значимост на проблемите:

Отворено писмо до г-жа Министърката на образованието, написано в навечерието на новата учебна година

Ново Отворено писмо до г-жа Министърката на образованието и науката

Жалба до Инспектората по образованието във връзка със ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив

Отговор на Инспектората на МОН по повод на моя жалба

Забелязах обаче една прелюбопитна закономерност в т.н. "отговори": общо взето стереотипът на отговаряне на въпросните институции е стандартен, но буди много въпроси и възражения. Този стереотип на отговаряне се свежда до следното: жалващият се, в случая моя милост, е порядъчно наруган заради това, че има дързостта да се жалва, изтъква се и се "доказва" колко "неправилно" той мисли, а пък съответните ръководни лица, които са обект на критиката, се представят "целите облечени в бяло", представят се като непорочни и невинни ангелчета, които, видите ли, били "очернени" от съответният жалващ се, който, впрочем, явно живее със съвсем неверни представи за живота - и за това дори трябва да бъде наказан, за да влезе най-накрая в правия път! Този е оформилият се стереотип, при това т.н. "проверки на сигнала" се правят така, че просто да илюстрират онова, което априори си се знае, а именно, че "Началството никога не греши!", а пък на жалващите се, респективно, трябва да бъде напомнено, че горчиво ще съжаляват за това, че са се оплакали, понеже, оплаквайки се, са злепоставили невинните, непорочни и затова така предани на висшестоящото ръководство непогрешими по принцип управляващи или властващи персони. Този е моделът, по който се отговаря на жалващите се, които общо взето, в крайна сметка, ще станат пишман че са се жалвали, щото висшестоящото началство, щом като покаже, че изцяло подкрепя позволяващия си да своеволничи администратор, фактически го уполномощава и насърчава да продължи репресиите, срещу които този жалващ се, видите ли, е дръзнал да се оплаче. Ето го омагьосаният и порочен кръг, който се затваря, и който показва убедително причините, поради които у нас промяна към по-добро е теоретично и практически невъзможна, показва защо прогрес в съответните сфери на живота ни е принципно невъзможен. Сега, вярвам, схващате коя е ретроградната сила, която всеотдайно пречи на промените към по-добро в живота ни: това е обединената коалиция на самодоволната бюрокрация, на аморалното чиновническо безхаберие, а също и на инертността, на дезангажираността на на огромното мнозинство от управляваните, които предпочитат да си кротуват - за да си нямат главоболия. У нас, уви, продължава да шества и тържествува нашенската презряна мъдрост, определяща тонуса и вечната жизненост на прословутото българско малодушие: "Преклонена главица сабя не я сече!".

Пиша Ви по този начин, уважаеми г-н Омбудсман, пиша Ви по този начин, уважаема госпожо Министър, понеже ми се ще да очертая и да представя по-плътно абсурдната кафкианска и оруеловска действителност, в която ний, българите, не от вчера живеем. И която устоя на всички "промени", нещо повече, стои си непоклатима като непревземаем бастион. Тия дни обаче получих един документ, подписан от г-жа Антоанета Пакова, началник на РИО-Пловдив, който е същински непостижим от ума шедьовър в отношението, за което загатнах по-горе; имам чувството, че г-жа Пакова най-вероятно е примерна ученичка било на Кафка, било на Оруел, пада си горещо по тяхното творчество, има несъмнени литературни наклонности (не зная дали пък не е литераторка?) и, току-виж, нищо чудно да е станала продължителка на тяхното неувяхващо литературно дело, сътворявайки въпросният шедьовър. Позволете ми да изразя възхитата си от нейния талант, уважаеми г-н Омбудсман, уважаема госпожо Министър! Аз смятам, че е време г-жа Пакова да бъде предложена за литературна награда, убеден съм, че ще я получи, щото и аз самият съм възхитен от таланта й. Позволете ми да изразя чрез текст своята възхита, простете, че ще ми се наложи да ви използвам за първи читатели и на моя нескопосан литературен опит за тълкуване и анализ на гореупоменатия шедьовър.

Първом, съветвам ви, прочетете още веднъж документа, подписан от г-жа Пакова. Насладете му се от цялата си душа. Пък после, ако има възможност, се постарайте да вникнете в моето иначе възторжен, но не така талантлив опит за тълкуване, който сега имам дързостта да ви предложа.

Както е известно, в отговор на моето предишно Открито писмо (явяващо се именно повод на проверката на РИО-Пловдив) г-жа Директорката на ПГЕЕ-Пловдив отвърна по крайно любопитен начин: сама написа "контра-писмо", с което се постара да "разобличи инсинуациите" на жалващия се, именно на моя милост, внесе това писмо на нарочен Педагогически съвет, на който, в своя си стил, прочете избирателно подбрани места от моето изложение, колкото да предизвика възмущението на колектива, пък след това предложи на въпросния колектив да се подпише под нейното "разгромно писмо", с което да разгроми и заклейми подобаващо въпросния жалващ се, именно моя скромна милост. В тази връзка г-жа Пакова праща проверка, която по най-категоричен начин установява, както пише великият Волтер, че "Овцата е червена, защото е... червена!", т.е. установява, първо, че въпросното писмо не било написано от ръката на самата директорка, а от ръце на най-преданите й обожателки; второ, писмото не било разглеждано на съвет, а на... "оперативка", сиреч, "не по врат, а по шия", щото в нашето училище, както многократно съм писал, учителски съвети или просто няма, или има, но се правят от "дъжд на вятър", но за сметка на това комай всекидневно се правят главно "оперативки", на които така демократичната ни директорка просто спуща за изпълнение своите директиви, заповеди и пр., няма да се глезим с правенето на разни съвети я, какво има да се обсъжда, като се знае априори, че началството никога не греши?! Както и да е, г-жа Пакова също така ме известява, че върху подписалите писмото не бил упражняван "никакъв натиск", разбира се, "пропуска" да ми каже каква част от колектива е подписала въпросното "разгромно писмо". Щото ако това писмо е подписано от, да речем, 80% от състава на колектива, такъв един резултат, няма как, ще свидетелства най-красноречивата "демократичност" на нашата ръководителка; да, обаче ще свидетелства за една тодорживковска представа за демократичност, щото диктаторът бай Тодар навремето успяваше да постигне и по-главозамайващи резултати в "демократичността" си от нашата директорка. Ами ако тя е успяла да победи самия Т.Живков по демократичност, ако е постигнала резултат от 99,99%, тогава какво ще правим? Дали да не я предложим за Нобелова награда по демократичност, а, какво ще кажете?

Както и да е, да се опитам да бъда по-лаконичен, че както съм я подкарал, едва ли скоро ще завърша писанието си; но моля да ме извините, моето преклонение пред кафкианския талант на г-жа Пакова е причината едва да удържам възторга си! Но да продължа. Та писмото, видите ли, не било написано саморъчно от директорката, а от нейните най-горещи фенки, които, разбира се, са били вдъхновени от самата нея, щото знаят кое най-много ще й хареса на сърцето. И са писали най-вече това, което ще действа като мехлем на многострадалното директорско сърце. Както и да е, да не придиряме за това. Г-жа Пакова също има оригинално разбиране за демокрация и затова пише ето как: самото събрание, което аз определих като "народен съд" на моя милост, явяваща се най-зъл враг на директорското добруване, било инициирано от самите "страдующи народни маси", именно от приближените на г-жа Директорката, при това всички присъствали били, видите ли, присъствали "напълно свободно", в израз на тази своя непомерна свобода да се надпреварват кой повече да угодничи на Директорката (с оглед да получи по-голям дял от т.н. "диференцирано заплащане") се били и подписали под документа срещу мен, щото, разбира се, някой да не е луд да се изкаже в защита на моята теза, та да не получи нищо на т.н. "диференцирано заплащане"?! Тия неща й се виждат на г-жа Пакова съвсем в реда на нашенския тип "демокрация", простете за думата, и, естествено, съвсем не й минава през ума, че след като на въпросното събрание не е дадена думата на другата страна, на жалващия се, след като при това въпросното събрание се прави в негово отсъствие, то явно няма легитимност, а пък такова крещящо потъпкване на алтернативата и на принципа за равнопоставеност на гледните точки води дотам, че абсолютно никаква демократичност няма в това, което е дръзнала да стори уважаемата г-жа Директорка в съдружие с най-преданите си обожателки. Явно и проверяваща г-жа Пакова има твърде оригинално разбиране за това що е то демокрация, с което обаче моя милост не може да се съгласи. Поради което аз оценявам проведената "демократична проява" като категорично и неоспоримо свидетелство и доказателство за крещящо недемократичния манталитет на нашата любима Директорка, срещу който именно се жалвам, т.е. искам тук да поздравя уважаемата г-жа Пакова, че така бляскаво, вярно, без да иска, защити тъкмо моята теза!

Но по-нататък в забележителното си творение уважаемата г-жа Понева застрашава да надмине самата себе си в своята оригиналност, като черно на бяло не пропуска да ме уведоми, че понеже съм имал дързостта да пиша в своя блог за случващото се в нашето училище, съм бил, видите ли, нарушавал чл. 10 от Правилника на училището, забраняващ "учителят да уронва престижа на училището, учениците и колегите", а пък в чл. 11 било забранено да разпространява сред дори сред представителите на самата училищна общност (учениците и родителите), да не говорим пък за разпространяване сред обществеността, сред гражданството на някаква хипотетична "строго секретна информация", касаеща дейността на едно по презумпция обществено държавно, сиреч, издържащо се от данъците на данъкоплатците, държавно учреждение, каквото е нашето училище! Виждате, че г-жа Пакова най-героично и несмущавана от нищо, без капка неудобство, изразява своята представа за "демократичност", откритост и пр. на дейността на държавните организации и общности, вместо, както подобава, да постави крещящия въпрос за това защо в Правилника на самото училище продължават да съществуват някакви анахронични и абсурдни забрани от тодорживково естество, а именно, дори и от учениците, и от родителите да се крият, да се забулват в тайна, в секретност техните собствени проблеми, разисквани на учителски или на училищен съвет. Апропо, г-жа Пакова трябваше, ако си беше свършила работата както трябва, да беше узнала, че моя милост отдавна, преди много месеци и години даже е предложила да се осъвремени този правилник, да се демократизира, направил съм го надлежно в писмен вид, но тия мои предложения, естествено, се държат заключени в най-тайното чекмедже на нашата толкова всеотдайно влюбена в демокрацията Директорка.

Но ето, и двете, и Директорката, и вдъхновяващата я г-жа Пакова, освен че са пълни единомишленички относно що е това "демокрация", също така всеотдайно ненавиждат и свободата на словото, която пък е опорен, крайъгълен камък на същата тази демокрация; в документа, подписан от г-жа Пакова, недвусмислено се намеква, че ако не млъкна, ако не си самоналожа цензурата на страха, то в резултат ще бъда репресиран безпощадно. Внушението е едно: ако не мирясаш, ако продължиш да мислиш и да казваш гласно (и писмено) каквото мислиш, ще бъдеш наказан, и то не как да е, а ще бъдеш изритан с един най-великолепен шут от нашето учреждение, именно с уволнение с куриозния мотив "разгласяване на държавна тайна". Длъжен съм обаче да напомня на видните демократки Пакова и Анастасова (тъй е фамилията на нашата толкова всеотдайно-демократична директорка!), че ПГЕЕ-Пловдив не е тяхна частна собственост, нито пък е тяхна бащиния, че да могат да си правят каквото им скимне в него; те са просто изпълнителки на волята на народа, както е при демокрацията, сиреч, трябва да изпълняват закона и волята на суверена, на народа; за тяхна изненада ще кажа, в това число трябва да се съобразяват и с волята на гражданина Грънчаров, който също е част от нашия народ. Точка по този въпрос за толкова сърдечната привързаност на видните демократки Пакова и Анастасова към цензурата, която може да се сравни по мащабите си само с тяхната не по-малко гореща ненавист към свободата на мисълта, на словото, на изразяването, на информирането на обществеността. Те, бидейки такива видни демократки, предпочитат тайнствеността, загадките, слуховете, интригите също, предполагам, са на почит сред носителите на туй така оригинално и странно в особеността си демократично, с извинение, съзнание.

Да наблегна на нещо най-главно, ще се опитам да го формулирам като извод, което Вас особено, уважаеми г-н Омбудсман, ще Ви впечатли, предполагам, най-много: този училищен Правилник, вижда се, дръзва да се постави не само над всичките ни конституционно гарантирани и фундаментални човешки прави като свобода на словото, на информацията и пр., но също и над всички ония международни актове, които страната ни е подписала и е длъжна да изпълнява. Лошата новина на тия доста позакъснели цензори е, че според принципите на правото всякакви разпоредби, правилници и пр., които са изфабрикувани в противоречие със закона, с Конституцията и встъпват в противоречие с принципите на международното право, като по-нисши, са чисто и просто... нищожни, нямат никаква сила и не бива да се изпълняват, щото тогава именно вредим на коренните интереси на институцията - пък и на нацията като цяло; защото някой се опитва да накърни наши най-висши и коренни не само права, а и блага. Блага на свободата, милата, от която не бива да се отказваме на никаква цена - въпреки всички неудобства и рискове!

Но да минем по-нататък в анализа на административния шедьовър, който е съчинила видната демократка Пакова, подпомогната от не по-малко видната демократка Анастасова, също така литераторка, падаща си по кафкианския жанр и стил. Който един нищо чудно да се учи в нашите Академии - като бляскав пример за това през какви трънливи пътища е минала в развитието си нашата многострадална българска демокрация. И също за борбите, които е трябвало да водим, за да се цивилизоваме поне малко що се касае до нашата демократична култура - срещу попълновенията на нашето демократично безкултурие. Срещу нашите така дълбоко вкоренени в душите и сякаш неизкореними авторитарни наклонности.

Г-жа Пакова отказва да ми съдейства да получа копие от документа, написан от г-жа Анастасова (аз продължавам да твърдя, че това е нейно творение и порождение, нейна еманация, по-горе убедително доказах защо това е така) и ме съветва, за да се погаври с мен, да го поискам "по надлежния ред" от... директорката на ПГЕЕ-Пловдив; значи аз се жалвам, че директорката не се е сетила да ми даде копие от този документ (като се крие от мен, този документ неминуемо се превръща в донос!), а пък шефката й, именно г-жа Пакова, ме съветва да се обърна пак към длъжностното лице, от което се жалвам! И да моля за нейното благоволение. Аз тук пак съзирам доста (не)оригинална административна гавра, пък също и привкус на "демократичност" може да се открие, виждате как длъжностно лице съдейства на една медия за разкриване на истината (щото моя милост, бидейки блогър, също така е и медия!). Абе у нас демократичността сред чиновничеството на ръководни позиции е доста напреднала, няма що. Демократ до демократа, пълно е с демократи!

Г-жа Пакова също така, демонстрирайки един доста своеобразен демократичен манталитет, се чувства длъжна да поучаства в кампанията на г-жа Директорката Анастасова по моето дискредитиране като личност и като преподавател, като ме уведомява, видите ли, че срещу мен било имало написани "4 броя жалби, доклади, писма" за две години, 2011 и 2012 г., отбележете, "цели 4 жалби, доклади и писма имало"! Явно съм доста лош човек, който си заслужава репресиите от страна на директорката Анастасова, която, между другото, освен голяма демократка, изглежда е и голяма популистка (популизмът е другото име на демагогията!), дотам, че нищо чудно, както е тръгнало, тя самата да е съчинила и въпросните "ученически жалби" срещу мен. Тия номерца са доста изтъркани, впрочем, но са крайно аморални. Апропо, неслучайно е това, че и пред мен г-жа Анастасова говори постоянно за някакви хипотетични "ученически" и дори "родителски" жалби, но на настойчивите ми искания да се запозная с тях, да ми ги даде да ги прочета, нито веднъж не е отговорила, нито веднъж не ми ги е показала; е, на г-жа Пакова явно ги е показала, аз пък държа да ги покаже на мен, понеже много обичам да чета доноси, това е любимото ми четиво; с г-жа Анастасова явно имаме еднакви литературни вкусове (тя по образование е българичка, да не кажа дори литераторка).

Интересен, бих казал даже сюблимно-интересен е този абзац от отговора-шедьовър на г-жа Пакова, в който тя твърди, че г-жа Анастасова съвсем основателно била обжалвала мой болничен лист (аз съм в болнични вече 8-ми месец, преживях тежка животоспасяваща операция) само заради това, че съм се появил в училище и съм присъствал на един учителски съвет, но не й прави впечатление това, че заради нейния каприз да обжалва болничния ми лист (ТЕЛК, разбира се, отхвърли жалбата й и потвърди правомерността на болничния лист) моя милост беше оставен изцяло без никакви средства за съществуване цели 3 месеца (!). Тук няма начин да не констатирам, че оригиналната демократичност на г-жа Пакова (и на г-жа Анастасова) се подкрепя и от чрезвичайно човеколюбие, което блика от сърцата им като изворна вода! Няма как да е иначе, демократичността е винаги и човеколюбива, щото и двете са свободолюбиви, тъй да се рече. Аз не мога да разбера дали пък в израз на едно такова човеколюбие ако убиеш човек няма да се окаже, че той е бил убит за неговото добро, един вид да да не се мъчи повече в живота! Нищо чудно и дотам да се стигне както е тръгнало. Впрочем, в резултат на гоненията, на които бях подложен вече цели две години от уважаемата г-жа Директорка Анастасова аз не само че постъпвах безброй пъти в болница, не само че бях инвалидизиран, не само че най-накрая, от преживения стрес, жизнените ми сили пресекнаха дотам, че се строполих най-сетне, ударих главата си така, че в резултат получих мозъчен кръвоизлив, появи се т.н. хематом, заради който и щях в крайна сметка за малко да си отида от живота; ала ето, не би, милостивият Бог благоволи да ме задържи още малко в живота, най-вероятно за да мога да напиша и ей-това свое писмо, да осъществя този свой неумел литературен опит. Но мисълта ми е, че невероятно силното човеколюбие на г-жа Анастасова вече ражда своите обилни плодове; това, разбира се, изобщо не е впечатлило уважаемата г-жа Пакова, най-вероятно защото и тя е не по-малко човеколюбива от нея.

И така идваме до върховния момент във въпросния шедьовър, именно анкетата, която проверяващите, пратени в училището от г-жа Пакова, са направили сред колектива. Тази анкета (с която, естествено, аз не съм запознат, нито съм я видял, нито пък някой ми е показал резултатите й, ерго, и тя играе ролята на нещо като компромат, насочен срещу мен!), била направена, както твърди г-жа Пакова, "свободно, анонимно и по свое желание", но като вземем предвид оригиналните представи на г-жа Пакова за свобода и за демокрация, нека да поухладим изявите на възторга си. Единственият факт, който тя е благоволила да ми съобщи, е че в анкетата били участвали 78% от личния състав на учителите. По-нататък ми се казва, че "по-голямата част" (крие се обаче каква именно е тази "по-голяма част"!) от колектива била заявила - дръжте се за стола да не паднете, макар че то всъщност не е никаква изненада! - че управлението на г-жа Анастасова било, цитирам, "демократично, оповаващо се на диалог, свобода на изразяване на мнението, микроклиматът е положителен, което до известна степен се дължи на липсата на двоен стандарт и прилагане на принципа на равнопоставеност между служителите"! Подчертаната от мен дума, думата оповаващо, както се вижда, е написана погрешно, и децата знаят, че се пише уповаващо, но ето, в официален документ на висш представител на образователната институция тази дума е сбъркана; ако приемем, че грешката не е от крещящо незнание на правописа, а е направена по Фройд, то аз, като човек, отколе занимаващ се с психоанализа, ще ви кажа, че тази грешка може да означава едно, тя носи в себе си следния смисъл:

Вий, дето четете този документ, изобщо не се оповавайте, че в него има някаква частица истина, всичко в него е чиста лъжа и измама!

Моля да бъда разбран правилно, това не го заявявам аз (не съм луд да го кажа аз, та после да бъда съден до дупка, щото аз в момента съм подсъдим по две дела, съдят ме г-жа Анастасова и нейната помощничка г-жа Камелия Стоянова, да, съдят ме в истински, в натурален български съд, вече не ме съдят само в "другарски" и "народни" съдилища, организирани собственоръчно от тях самите, а ме съдят в най-официалния държавен съд!), та значи това горното не го казвам аз, а то е вопъл на безсъзнателната природа и психика на самата г-жа Пакова, щото, както учи д-р Фройд, безсъзнателното у нас никога не лъже, то винаги говори самата истина, то, за разлика от нас, хората, винаги казва честно каквото иска, не умее да лицемери, да лъже и пр., докато ние самите съвсем не сме като него.

Това е. Спирам дотук. Прощавайте, че стана туй мое писъмце некратко, но сами виждате, че въпросите са интересни, а пък аз, в случая, се изявявам повече като изследовател на тия любопитни феномени, не толкова като жалващ се; то се видя, че и да се жалваш, и да не се жалваш, все тая...

А ето сега вече и моите конкретни предложения и искания, които си позволявам да отправя към вас, уважаеми г-н Омбудсман и към Вас, уважаема г-жо Министър:

1....

2....

...

(ЗАБЕЛЕЖКА: Поради изчерпване на жизнените ми сили при писането на това писмо, спирам тук, ще го допиша щом силите ми се възстановят; предметът на описание, както сами се убедихте, е така велик, че се иска колосална творческа и духовна сила, че да бъде поне отчасти загатната неговата непомерна мощ; ето затова, изтощен, спирам тук. Хубав ден на всички, чакайте продължението съвсем скоро! Живот и здраве да е де, да не обещавам толкова щедро, че току-виж един ден няма да спазя обещанието си - щото съм се преселил в един друг, значително по-хубав от този тукашния, свят...)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.