Най-коварен и тежък проблем пред нас самите сме си ние самите

Най-коварен и тежък проблем пред нас самите сме си ние самите

Сега много се шуми за това дали е изтекла информация за темите на матурата по литература, тоест дали някой приближен до Министерството не я е продал и не е получил за това прилични парици. Не зная как стоят работите по този въпрос, напълно е възможно, ако съдим по разпространения у нас манталитет. Но искам да обърна внимание на нещо друго, на което едва ли някой ще се сети да обърне.

Вчера бях квестор в едно училище, пазих дванадесетокласниците да не преписват. Не ми се пише особено как мина изпита, проблеми особени нямаше. Но едно нещо ми направи впечатление от репликите, които чат-пат учениците (все още са ученици, макар и че вече са "изучени" в някакъв смисъл) обменяха, и преди началото на изпита, и по време на изпита. То по време на изпита е забранено да се говори, но в един момент едно хубавичко момиченце изстена и изрече тия думи, сякаш разговаряйки със себе си:

– Та значи тъй, Иван Вазов е първият български лицензиран писател, нали така бе, а?!
Другите си пишеха и не й обърнаха особено внимание, а аз се замислих. Само едно момче май схвана нещо и рече:

– Да бе да, права си, той освен че е лицензиран, е и патентовал длъжността си! – рече това и се усмихна, което издаде, че у него специално нищо чудно все още и да блещукаха някакви искрици здрав разум.

Аз, фрапиран от чутото, зинах и понечих нещо да кажа, ала се сдържах, щото като едното нищо с една реплика бих предизвикал цяла дискусия, ала моментът за такава беше твърде неподходящ. Интересното е, че почти никой от присъстващите в залата екзаменирани, предимно момичета, не реагира никак на странните думи на мислещото на глас момиче с възхитителни светли коси.

И си замълчах, а останах с нерадостните си мисли. После прегледах и теста, който им бяха дали, не ща да давам оценката си на такъв един тип изпитване с тестове, щото мнението ми ще прозвучи прекалено скандално. Обаче ще кажа поне това: смятам, че едно обучение по хуманитарни предмети, чиито резултати могат да се оценяват чрез тест, коренно се разминава със смисъла и същината на хуманитарното образование изобщо. А литературата, бидейки вид изкуство, няма начин да не принадлежи на хуманитарното познание; обаче една хуманитарна дисциплина да загуби човечността си, което дава възможност да бъде алгоритимизирана в тестове, е наистина съвсем скандално.

Та в светлината на казаното така спонтанно произнесената реплика на красивата блондинка-дипломантка – впрочем, тя в един момент ме попита, пак спонтанно, "дипломат" и "дипломант" синоними ли са, щото имало и такъв "мъчен" въпрос в теста?! – е твърде показателна за сгрешеността на типа обучение, на който младите у нас са подложени. И на който са жертва. Нищо чудно това, което тя промълви, да не е просто "бисер", а да го е прочела от някой "модернистичен" учебник; дядо Вазов, представяте ли си, бил "първият лицензиран български писател"!!!

И така, забелязах вчера, че младите момчета и момичета, които бяха на матура, най-много бяха затруднени от това, което според мен е най-същественото, от това, на което най-добре трябва да са подготвени в едно обучение по предмет, наричащ се "български език и литература": "свободното съчинение", което трябваше да напишат.

Най-напред дълго мислиха и решаваха какво да пишат; дадени им бяха две възможности: "научно-интерпретативно съчинение" или "есе". Близо половината време, около два часа, им бяха нужни да пишат текст от една страничка, който моя милост примерно (понеже им бяха дали откъси от многострадалния Вазов, които са една добра основа за разсъждение) би написала за десет минути, нищо че не съм "литератор". Но най-ужасното беше, че това, което би следвало да е най-лесното за тях, след като са учили цели 12 години предмети, наричащи се "родна реч омайна, сладка" и "български език и литература", за тях се оказа най-трудно и най-неприятно; виж, папагалските отговори от теста сякаш не ги затрудниха особено (учениците, при които аз бях, бяха от едно най-елитно пловдивско училище и явно "знаеха"), но съчинението страшно много ги затрудни и даже изпоти; някои от тях изобщо се отказаха нещичко да напишат, щото явно мозъчетата им нищичко не можаха да родят...

Обучават ги, предполагам, така по български и литература, пък и по другите предмети, че резултатът е: пълна неспособност на младите да мислят! Главите им са натъпкани с клишета и с чужди мисли, а свои мисли, уви, липсват. Изказвам мое наблюдение, основано на това, че вече 27 години преподавам философия все на млади хора. Не е лесно тъкмо философия да преподаваш на младежи и девойки, които съществуващата образователно-педагогично-дидактична система ги е обучила предимно на едно основно нещо: да не мислят.

Нещата в българското образование хич не са леки, а са много объркани. За сметка на това на обществото хич, ама хич не му пука заради ставащото там. У нас такива неща като образование, култура, личност, духовност и пр. не се ценят особено. Затова имаме такова образование, каквото заслужаваме. И правителството ни е такова. Всичко ни е такова.

А са такива, защото ние самите, каквито сме, сме главният проблем. Да, най-коварен и най-тежък проблем пред самите нас сме си ние самите...

15 май 2010, събота

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Промяната в научната и в академичната сфери ще доведе до ескалация на провала

Промяната в научната и в академичната сфери ще доведе до ескалация на провала

Пред мен е един документ: ЗАКОН за развитието на академичния състав в Република България. Законът е кратък и въвежда изцяло нова “технология” за придобиване на “научни степени и звания”. Звучи крайно революционно, но дали обаче с него ще се постигне желания поврат? Съмнявам се много, имам убеждението, че ефектът от въвеждането на регламентите по този закон ще доведе до нежелан и неочакван за създателите му ефект. Ето защо мисля така.

Понеже нещата не са поставени на чиста основа. А именно: да се вземат механично положения и норми от страни, с друг, коренно различен манталитет и с други традиции, и да се "присаждат" у нас може да доведе до извращаването, и то тотално, на духа и характера на самата идея; тоест, можем да очакваме резултати, диаметрално противоположни на очакваните. Говоря за предложения нов начин за "придобиване" на научни степени, а също и за заемането на нови академични длъжности.

"Побългаряването" и на най-напредничавото, пък и на онова, което работи перфектно в други страни, ще влоши крайно неблагоприятната ситуация. Под "побългаряване" разбирам пречупването през призмата на господстващите у нас съзнание и манталитет на иначе добре работещи норми и механизми, т.е. изтълкуването им в смисъл, противоположен на автентичния. Тоест, всичко може да бъде изопачено до неузнаваемост, понеже у нас липсват необходимите за действието на тия норми условия: съответно ниво на академично съзнание, липсва научна общност в истинския смисъл на тази дума, липсват ценностите и духа на автентичния академизъм, а всичко е псевдо, всичко е извратено, обезценено, изопачено, побългарено, всичко, още по-точно казано, е комуноидизирано.

От тази гледна точка аз лично не си представям как някога изобщо може да бъде постигнат някакъв поврат към по-добро. Трябва да се случи нещо екстремно, примерно, да паднат камъни от небето, които да улучат нашите "академии", и то по-скоро не самите академии, ами ръководните им академични състави, та да се отървем някак от тая напаст – и да започнем на чисто, на празно място. Това обаче е фантастика.

Още нещичко ме мъчи и искам да кажа в тази връзка. Дайте да поразсъждаваме. Дайте да си представим какво представляват тия малки "научни общности", каквито представляват нашите днешни университети. Дайте да се запитаме какво, собствено, е "научното" в тях? Има ли изобщо самоотвержени жреци на науката, или имаме някакви партийно назначени от "време оно" бюрократи, нямащи никакво отношение към науката, или по-скоро изпълнени с презрение към автентичната наука и към автентичните учени? Нима не съзнавате, че ние фактически имаме някакви капсулирани, провинциални по дух структури, лишени от здрави ценности, в които съществуват злотворни отношения на завист, клиентелизъм и скука, които се самоизяждат в безполезни борби за пари, заплати, власт, постове, за правото на безпроблемно вегетиране в сфера, към която те нямат абсолютно никакво отношение, сиреч, заели са неполагащи им се места, които с всички сили бранят, и то тъкмо от ония, които са призвани за наука?

У нас по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото самоотвержен и идеалистично настроен труженик на автентичната наука да успее да влезе и да се утвърди в тия т.н. "академични общности". Ако има такива, те са същинско чудо и са незначителни изключения, потвърждаващи правилото. Та такъв самоотвержен труженик на автентичната наука и на автентичния академизъм ще бъде изяден с парцалите от тая жадна за постове, пари, титли и прочие академична напаст, на която последна грижа й е науката, академичността, ценностите на знанието и т.н. – ще бъде изяден и с кокалите си само ако припари до тяхната общност и със самото това застраши презрения им покой, отвратителното им статукво. Добре де, може ли изобщо в такава ситуация нещо ново и потребно да бъде изменено, и то така, че да проработи, да доведе до желаните резултати?

Има един пункт, по който единодушно се мълчи, който е взривоопасен, и по който нито една "реформаторска власт" не смее да пипне, щото ако пипне там, ще настъпи вселенски катаклизъм и нищо чудно и галактиките да изчезнат в открилата се черна дупка. Ето го решаващия всичко момент, изваждам го както е в самия закон: "Всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) се запазват". Всички до сега вихрещи се из нашите академии "научни жреци" от байтодорово време, които само те си знаят как са се докопали, с нокти и лакти, до заветните непроветриви местенца из академиите, си остават непобутнати, а именно те са носителите на оня злотворен дух на застой и гниене, без промяната на който абсолютно нищо не може да се промени. Тая напаст ще изтълкува всяко нововъведение в своя полза, ще го изопачи така, че даже и създателите му няма да го познаят.

Докато тая напаст, която при това се и самовъзпроизвежда, не бъде изгонена позорно от местата в науката и академиите, които е узурпирала в нарушение на всички принципи на морала още в комунистическо време, някаква промяна към добро не може да има, напротив, нещата ще се влошават. Тоест, ще си останем с това, което сме, а именно, да нямаме наука, а да имаме пародия на наука, да се преструваме, че и ний уж имаме наука. А ний си имаме не наука, а нáука, най-първокласна тодорживкова нáука. Между наука и нАука (нáука) няма нищо общо, подобието между тях е подвеждащо.

Разбира се, че тази господстваща самозванска напаст, която не дава в институтите и академиите на покълнат и най-малки кълнове на пълноценен научен и академичен живот, ще изтълкува новия закон изцяло в своя полза. И ще го изврати така, че тежко и горко на българската нáука кажи-речи за столетия напред. Играе си с огъня тоя министър, ще предизвика злите сили, и ще стане пишман в един момент, че е хвърлил камък в толкова застоялото "академично" блато. Ще се раздвижат заспалите чудовища и ще стане страшно. Какво ще стане ли? Ще ви кажа.

Първо, всички сега разпореждащи се в катедрите и институтите "вечно управляющи" от байтодорово време та досега ментори ще почнат да си произвеждат доктори така, че майка ще почне да жали, да реве и да вие даже. Разбира се, че най-напред ще произведат в доктори своите некадърни синове и щерки, а после и цялата си рода. В един момент всеки, които може да плати, ще стане доктор – по която си хареса наука, "предметна област" и в академия по избор. Нищо чудно и Азис в тая обстановка да стане доктор и професор по чалгопеене; изобщо няма да се учудя, помнете ми думата, че точно това ще стане. Партиите пък, които си имат свои хора из съответните академии, ще си произведат в доктори целия си ръководен кадър плюс жените и любовниците на тоя кадър. Разбира се, старата блудница БСП ще бъде начело на тия извращения, както винаги си е било.

Досега цялата тромава бюрократична система за произвеждане на "кандидати на нáуките" и на доктори, с ВАК и със специализираните научни съвети все пак слагаше някакви бариери пред апетитите, а сега вече няма да има никакви бариери. Майка ни жална какво ще стане, не ми се мисли даже. Горките младежи, горките студенти, горката българска наука, дойде момента тая напаст да разтерзае всичко по пътя си! А тя е лакома и всеядна, и няма никакви скрупули, неслучайно има такива бляскави учители по наглост и безсрамие: другарите, слезли някога от кошарите из планините, имам предвид "народните партизани", таваришчите-комунисти, после най-нагло са се наместили и настанили където са си харесали – в нáука, в академии, в армия, в икономика, навсякъде. Нищо не са оставили ей-така, без да го осквернят, опошлят, изкористят, извратят, изопачат до крайна, невъобразима степен.

Предвижданията ми са лоши, очакванията ми са, че към добро скоро няма да тръгнем, а злотворните тенденции, на които бяхме жертва досега, просто ще бъдат отприщени, щото се махат и последните спирачки пред тях. В Германия или в Америка няма нищо лошо, напротив, добро е самият университет, всяка катедра и пр. да си създава и произвежда своя академичен състав; но там са все хора, призвани за наука, там некадърниците са изключение, а тук са масовия случай. Там има научни общности, тук няма и не може да има; у нас има всичко друго, приятелски, роднински кръгове, партийни котерии, какво ли не, а само за наука и за академичност няма място из нашите научни учреждения и академии. Затова у нас всичко ще бъде наопаки, безкрайно опошлено и изкористено. Страшно ще стане. Промяната при това положение ще се сведе до ескалация на провала, не до нещо друго.

Но кой знае, може би това е предпоставката за да осъзнаем какво трябва да направим: когато всичко се сгромоляса, когато даже животът в тая страна стане хептен невъзможен, може би тогава ще се наложи да вземем голямата метла и да изметем тия боклуци, да остържем тия налепи, да изчистим цялата тая смрад. Натам отиват работите; ние оказва се, не сме способни да усъвършенстваме съществуващото, а можем да се освестим само при пълно сгромолясване, при пропадане на всичко, когато ножът опре о кокала; а преди това всеки ще продължава да върти дребничките си далаверки, тарикатлъци и мизерийки.

27 април 2010 г.

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Българското общество сякаш наистина е общество, съставено от подлеци…

Българското общество сякаш наистина е общество, съставено от подлеци…

Ето доказателство, ето какво пише един блогър:

"Пристигам на работа и докато сърбам кафето си, гледам водещото заглавие на в-к Труд “До 920 лв. учителска заплата”. Уплаших се – хептен ще пропадне образователната система! Учителите трябва да са бедни, трябва да са мизерни. Поне добрите учители. Слушал съм, че в Лондон голяма част от студентките по предучилищна педагогика подпомагат образованието си чрез проституция и стриптийз барове. Тези жени след това се грижат за младите англичани… и май се справят добре."

Това е една доста показателна "обществена реакция" спрямо учителството ни.
Учителите ни са поставени в ситуация, в която по никакъв начин не могат да защитят достойнството си: от тях се иска да бъдат крепители на една система, която души собствената им свобода. Която всекидневно унижава и мачка тяхното човешко и професионално достойнство. Те имат най-жалък социален статус и от тях абсурдната система изисква да са най-смешни носители на един демодиран аскетизъм-алтруизъм, на един парадоксален романтизъм-идеализъм, да бъдат, другояче казано, било Дон-Кихотовци, било Паисиевци, било най-сетне някакви “таксидиоти”, които общността с право презира, защото са позволили така да бъдат унижавани.

Разбира се, за да са в тази ситуация, вина имат и те самите – защото не се съпротивляват и не се бунтуват. Защото не виждат в своите “анархично настроени” ученици свои съюзници. И защото не са си още обединили силите с тях та да щурмуват ужасната безжизнена и бюрократична система, в която са поставени. В нашите училища ще може да се внесе живот и вдъхновеност само ако по-скоро си пробие път съзнанието, че без коренни промени по посока на освобождаването на човешката енергия ситуацията ще става все по-безнадеждна. Това писах преди няколко дена в една статия, в която се опитвам се да покажа по-дълбоките причини за сегашната ситуация в училище.

Впрочем, учителите ни ще успеят в почващата от днес стачка само ако са твърди докрай. Ако не се поблазнят от лъжливи обещания за светло бъдеще. И ако защитят достойнството си сега и тук. Крайно време е да осъзнаят, че са избрано съсловие, което работи в най-важната "сфера": духовният живот на нацията. Да осъзнаят, че са духовен елит и че имат най-възвишена мисия – каквото и да говорят ония, които им имат зъб. А зъб на учителите имат само най-големите калпазани когато са били ученици. Сред тях изглежда е и министърът на учителите. Съвсем нормално за страна, в която всичко е тъкмо наопаки...

Този министър показа, че изобщо не уважава тия, които ръководи. Напротив, презира ги. Тръгна из страната да раздумва учителите, залъгвайки ги с празни приказки. И с това само показа, че дълбоко в себе си ги смята за крайно тъпи и прости. Сега пък шантажира директорите, ето прочетете. Непрекъснато и с всяка своя стъпка показва, че има невисоко мнение за учителството. И че презира учителите беззаветно. На мен пък ми е много чудно защо учителите не му искат оставката в тази стачка. Оставка за доказана некадърност и непригодност да бъде министър. Тогава иначе щеше да се държи и нямаше да бъде така арогантен...

16 септември 2007, неделя

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Престъпление е да не подкрепим и да не насърчаваме учителите на нашите деца

Престъпление е да не подкрепим и да не насърчаваме учителите

От понеделник учителите в цяла България са в ефективна стачка. В самото начало на учебната година ще спрат занятията в училищата заради унизителното заплащане на учителския труд, което е грозна неблагодарност от страна на обществото към техните така благородни усилия и грижи за младите. Отношение към учителството и образованието е най-точен показател за това доколко дадено общество разбира собствените си интереси – и доколко показва престъпно нехайство за собственото си бъдеще. Учителите с това си действие дават урок по гражданска зрялост и човешко достойнство на цялото общество и точно по тази причина трябва да бъдат подкрепени от всички нас.

Свидетели сме как ръководещият образованието министър направи всичко, за да настрои срещу протеста на учителите всички други съсловия и сектори на гражданското общество. Направи също така нужното да разедини учителството с най-лъжливи обещания, подли заплахи и най-тъпи подигравки. Такъв човек е позор за нацията да остане на поста си: учителите искат и неговата оставка. Същото се отнася с още по-голямо основание за министър-председателя Станишев: човекът без нито един трудов стаж в живота си си позволява също да настройва обществото срещу учителите. Това са хора без елементарна култура, това са хора с колосална наглост, срам за нацията че ги е допуснала така да безобразничат. Учителите със своята стачка ни дават сигнал, че е крайно време ние, българите, да се надигнем, и да въведем най-после ред в опосканата от некадърни, лъжливи и крадливи управници наша България. Престъпление е да не ги подкрепим и да не ги насърчаваме.

Угодническите на властта медии също правят всичко възможно да саботират стачката и да настройват хората срещу учителите: примерно по БТВ в новините беше доведена някаква майка, която дръпна прочувствено сълзливо слово, че заради стачката нямало кой да гледа детето й. Същата обаче се издаде, че имала фирма с персонал и трябвало да работи, но тя не могла да си губи времето (?!) заради собственото си дете. Щом плаща заплати на цял персонал, тази майка би могла да плати някой да й гледа и детето. Като е толкова богата защо не си даде детето в частно училище? Страшна е простотията на една част от хората у нас, която е така изгодна за управляващите, скъпи дами и господа! По този начин те – окрилени от мисълта, че и народът ни е слаб и бездушен! – продължават да насърчават същите тези управници в безконтролните им злоупотреби и издевателства с търпението ни.

Има всякакви хора, и това е естествено и нормално. Някои почнаха вече да мърморят, че учителите ни били не знам какви си, че не работели, и че дори нямали "моралното право" да искат по-високи заплати. Дори и "видни интелектуалци" без никакъв свян се счетоха за длъжни и те да хвърлят по някой и друг камък в бостана на учителството.

Има много хора с мизерни души около нас, но не те трябва да задават нравствения облик на нацията. Дошло е време да изчистим душите си от страха, подлостта, завистта, малодушието – все презрени долни страсти, заради които като нация много сме си патили. Дошло е време да проявим гражданска доблест и човешка съпричастност, за да подкрепим духовната сила на нашето общество, каквато е българското учителство. И да ги подкрепяме до победния ден на стачката, да ги насърчаваме, да се възхищаваме на смелостта им, да не допускаме и те да проявят слабост. Слабите и унизени учители са позор за нацията ни!

Сега е време цялата общност да подкрепи учителите. В съседна Румъния учителите стачкуваха 28 дена. Стачката им е била успешна. Мнозинството от учителите у нас са готови да направят същото и ако трябва да стачкуват дори по-дълго, но стачката да победи. Учителите докато стачкуват по закон трябва да стоят по 8 часа в училището, без да получават и стотинка. За времето, в което стачкуват, няма да получават заплати. Те са готови на лишения и жертви в защита и заради човешкото си право на достоен труд и на уважение от страна на обществото за техния най-сложен, но и така благороден труд.

Ето защо цялата общност трябва да застане зад учителите и да ги насърчава. Учителите ни не трябва да покажат и миг слабост или колебание, защото са напълно прави. И защото техният протест отговаря на коренните интереси на всички нас. И ние не трябва да сме слаби и малодушни, а трябва да ги подкрепяме до победата. Това е достойното поведение на едно зряло, здраво, достойно, свободно и силно общество. А не подло да мърморим "Щом на тях ще дадат, значи вземат от нас, защо пък да ги подкрепяме?!".

Ето какво обаче пише някой в коментара си в един сайт: Поклон пред Българските учители, за мъжеството, което проявяват в името на България! Този човек ни дава пример за достойна човешка и гражданска позиция в дните на стачката. Радващо е, че има и такива българи!

Впрочем, Д.Вълчев и Станишев на презряната българска подлост залагат, не на друго, та така коварно подстрекават "народонаселението" сега да възроптае срещу учителите, преди време срещу лекарите или пък дори срещу шофьорите или миньорите. Ние като общество и нация сме длъжни да покажем на нашите управници, че вече не сме така лесно манипулируемо стадо, а сме достойни граждани не само на България, но и на Европейския съюз.

И с това ще измием предишния срам от стари поражение и недостойнство не само като застанем зад учителите, ами и като още сега ги поздравим: чест и хвала на българския учител за смелостта и за гражданската доблест! Поклон пред вас, български учители! Гордеем се с вас! Бъдете неотстъпчиви, защото сте прави!

22 септември 2007, събота

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Способни ли сме на гражданско благородство?

Способни ли сме на гражданско благородство?

Съмнявам се, но знае ли се: може пък да сме и способни вече. Какво благородство ли? Ами имам предвид ето сега, когато почна и вече тече учителската стачка, някое съсловие, организация или пък дори някаква група от хора или дори отделни индивиди твърдо да заявят, че подкрепят исканията на учителите. Но да не дадат подкрепата си на принципа "Подкрепяме, но искаме и нашите заплати да станат по-високи!", а на един наистина благороден и безкористен принцип: "Нека сега да увеличат техните заплати, пък ние ще почакаме".

Защото ако дадено съсловие, примерно лекарското, заяви това, по този начин ще бъде обезоръжено правителството, което, както забелязвате, твърди: "Нема пари, всички искат, да дадем на даскалите значи да вземем от другите". И по този начин настройва съсловия срещу съсловия, провеждайки на дело римско-комунистическа теория "Разделяй и владей". И го твърди най-нагло и то при положение, че тъкмо работа на самото правителство е да определя приоритети, т.е. за известен период на преден план да е развитието примерно на образованието, за друг период предимство да се отдава на други сфери. Но явно такива като Станишев дори не знаят до какво се свежда работата им, понеже тия другари, както е известно, никога изобщо не са и работили някога и някъде: те с раждането си са предопределени за "ръководители". И щом правителството не си върши работата, то явно ние трябва да му я вършим. Което значи, че ние, гражданите, сами примерно да заявим: "За известно време признаваме предимство и приоритет на образованието и на учителството, понеже съзнаваме, че тази сфера е от особен обществен интерес." Възможно ли е у нас да се случи такова нещо, способни ли сме на такива себеотрицателни прояви на гражданско благородство?

Много ми се иска да сме способни на такова нещо, което ще покаже, че сме на път да узреем за демокрацията, която с други думи казано означава "самоуправление". Ако покажем, че сами можем да се управляваме, ще поставим динамит в самата основа на олигархичния строй, понеже ще се окаже, че на народ, който е способен сам да се управлява, господстваща и "ръководна" олигархия изобщо не му е нужна. А това няма как да не доведе до известни благотворни промени дори и в съзнанието на хората, които са в основата – така или иначе – на всички други промени. Ето, ако някое съсловие има доблестта да заяви: "Ние се отказваме сега от претенции, нека този път учителите да бъдат подпомогнати, те имат по-голямо право да искат увеличение на заплатите!", то това може да бъде и пример за други съсловия да заявят същото, а пък тогава Станишев няма вече да може да настройва едни срещу други – и така да прецаква всички!

Защо, примерно, такъв жест не направят, да речем, шофьорите, имам предвид тези от градския транспорт в София? Или, да речем, таксиметровите шофьори? Или, защо не, примерно, и медиците? Или пък миньорите? Или които да са, стига да имат по-развито гражданско съзнание – как мислите, възможно ли е такова нещо да се случи у нас в тия дни?

Аз лично ще се радвам много ако такова нещо се случи. И по тази причина, за да дам известен пример, предлагам да направим публична гражданска подписка в подкрепа на исканията на учителите. Ще обявя тази подписка в следващия пост. Ще се радвам читателите на моя блог да са от първите, които ще докажат на дело, че у нас е възможна такава самоотвержена постъпка на гражданско достойнство и благородство. Като се подпишат в подписката.

Вие как мислите, колко ли човека ще се подпишат? Да видим, ще се радвам песимистичните оракули, които обикновено познават, този път да бъдат опровергани най-решително...

24 септември 2007, понеделник

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Строители на капитализма: инж.Венелин Паунов, блестящ мениджър в образованието

Преди около месец благодарение на медиите в цялата страна нашумя историята за онази ученичка от една елитна пловдивска гимназия, която направи стриптийз пред кабинета на директора и беше заснета на видеоклипче от нейни съученици. То не бяха коментари, то не бяха интервюта, то не бяха прочувствени анализи и морални вопли. С една дума, за една глупост се шумя доста дълго.

Но най-интересното е, че нито една медия не се сети да каже поне няколко хубави думи за тази елитна гимназия, чиито ръководител е героя на моя разказ: инж. Венелин Паунов. Занимаваха публиката със “сензационния инцидент”, но изпуснаха значимото, онова, за което наистина си заслужава да се говори. Не мога тук да не констатирам поне това: медиите у нас си позволяват да служат тъкмо на опростачването на нацията, гонейки някакви тъпи сензации и криейки в същото време онова, с което тя може да се гордее. Ето за да запълня тази празнина пиша своя разказ.

Ако отидете в Пловдив за по-дълго време и стане дума за професионалната гимназия по електротехника и електроника, то няма как да не ви кажат за нейния директор поне това: “Той е голяма работа, много способен човек, такива като него са рядкост!”. А пловдивчани не хвърлят думите си на вятъра: аз бях чувал как мълвата разказва за Венелин Паунов чудновати неща дълго преди да бях имал възможността да се запозная с него. И понеже съм психолог и философ, съм страшно впечатлен след като го опознах отблизо. Искам да разкажа не само свои възприятия, но и ония неща, които всички единодушно признават у този рядък човек.

Той наистина е един блестящ мениджър в образованието, а образованието пък наистина е най-сложна и деликатна сфера на управление, което прави примера му още по-показателен и значим. Ще ви разкажа най-напред някои факти за гимназията, та всеки сам да си прави изводите.

Какво ще кажете за едно наше средно училище, наистина елитно, съществуващо в нашенските си тъдявашни условия, което печели със свои проекти финансиране по програми на Европейския съюз – и това не става от вчера, а от години?! Какво ще кажете за едно училище, което с тези средства изпраща свои ученици на производствени стажове в Германия, Франция, Испания, където те работят в най-престижни фирми? За какво пък ви говори факта, че неговите възпитаници получават най-възторжени отзиви за работата си от германски, френски и испански работодатели? И това на фона на нашенската бъркотия, при която, по признание на официалните институции, ние усвояваме едва 20% от средствата, идващи от Европейския съюз? Какво ще кажете за едно българско училище, в което – независимо от това, че и то съществува в условията на нашенската несъстояла се все още действителна реформа на образованието – благодарение на редкия организационен талант на ръководителя му съществуват най-творчески условия за изява както на учителите, така и на учениците?! Вие – сигурен съм в това – едва ли познавате наши учители, които да не се оплакват от работата си, от това, че и институциите, и обществеността, са крайно непризнателни за техния труд и техните усилия.

Ето пък аз ви казвам, и това е самата истина, че има една гимназия, и тя е тази, която ръководи Венелин Паунов, и в нея учителите се чувстват удовлетворени от условията, които той е създал за труд и от начина, по който насърчава тяхната изява, отнасяйки се към тях като най-ценен капитал на ръководената от него институция – нима това у нас е възможно?! Какъв е този мениджърски талант у него, какъв е този подход, та този човек успява на всеки учител и служител да каже най-подходящите думи и то така, че от тези човечни думи хората от неговия екип да се чувстват винаги окрилени, насърчени и импулсирани за най-пълноценна изява?!

Ето още един факт: всички, които познават инж. Паунов, единодушно разбират и признават, че този човек, със своите способности, ако не се занимаваше с една толкова неблагодарна област като образованието, а се беше захванал и приложил своя талант в някакъв свой бизнес, то той отдавна щеше да е милионер. Каква е тази самопожертвувателност у този човек, какво е това негово съзнание за дълг пред младите и пред неблагодарното общество, та е отдал всичките си сили, дарба и цялата си душа и сърце на едно училище, за което наистина в Пловдив хората говорят с респект и дори с искрено уважение?!

Вие можете ли да си представите, че може да съществува у нас един директор на училище, който да е способен и с последния ученик, дори и с тия, които са се провинили най-сериозно, да говори най-сърдечно, човешки и дори приятелски, да се вълнува за бъдещето им така, както едва ли се вълнуват и техните родители?! И в резултат всеки ученик, разговарял с него, да се чувства окрилен от това, че неговата личност не е най-грозно потъпкана, а в нея директорът е открил зрънце на доброто – та нима наистина е възможно това?!

Мисля, че не е нужно да задавам повече въпроси от този род. Струва ми се че успях да ви намекна за най-важното и най-рядкото в един такъв талант, който обаче медиите, пък и институциите съвсем не ценят. На мен лично ми стана много болно като видях как журналисти от електронните медии разговарят с него, с каква надменност задават въпросите си, как след това жестоко орязват думите му и така монтират интервютата му, за да го изкарат едва ли не глупак – имам предвид наскоро нашумелия случай с ученичката-стриптизьорка. Настина, много, да не кажа абсолютното мнозинство от директори на наши училища заслужават едно такова отношение: тях и без особени старания журналистите могат да ги представят като глупаци.

Но Венелин Паунов е от малкото изключения, когато не посредствени и карикатурни образи са ръководители на наши образователни институции – да имаме достойнството да признаем, че ситуацията в тази област у нас е плачевна. А, напротив, той принадлежи към съвсем редките случаи, когато един толкова способен човек с истински талант на мениджър се е отдал на съвсем безкористно служене на българското образование. И то до такава степен, че постиженията му са сравними с европейските стандарти за образование, за управление, за съвременни и най-авангардни методи за отношение към този най-фин капитал на едно общество – младите хора и тяхното образование и възпитание, а също и възпитателите на младежта, учителите.

С една дума казано, в Пловдив има една гимназия, чиито директор е успял да я издигне на такова високо европейско ниво, че искам да обърна внимание на господин Министъра: ПГЕЕ-Пловдив (Професионална гимназия по електротехника и електроника), както съвсем безлично е наречено ръководеното от инж.В.Паунов училище, заслужава да бъде официално обявено за Първа европейска гимназия по електроника и електротехника, сиреч ПЕГЕЕ, ако толкова държим на тези съкращения. Уважаеми господин министър, бихте ли добавили тази една буквичка в наименованието на ръководеното от този елитен мениджър образователно учреждение?

Разбира се, направеното от този човек съвсем не е официално признато и удостоверено като постижение и основание за гордост. Съвсем друг тип ръководители печелят овациите на образователните бюрократични институции – тях ги награждават и ни ги сочат за “пример”. По тази причина само той – Венелин Паунов, този самоотвержен строител на капитализма в българското образование – си знае колко главоболия е имал и има с официалните институции, за да пробива стени и да провежда своите иновации.

Казах, че само общественото мнение в Пловдив високо цени постиженията на инж. Паунов. Това съвсем не е малко. Но и България като цяло трябва да знае за него.

Защото именно такива личности са ни нужни – и ако техния пример зарази и много други, едва тогава ще настъпи така желания поврат в българското образование.

Личностите с мениджърски талант и култура са особено драгоценни в това наше – въпреки всичко – все пак забележително време. При капитализма личността и нейният талант решават всичко, не “кадрите”. Да не говорим колко по-важно е това пък за образованието и възпитанието.

Публикувано на 2 декември 2006 год.

(Публикувано също в: в-к Парижки вести сайта, Актуално.ком, сайта Клуб.бг, в сайта Антен Ер, в сайта EuroChicago.сом, в-к Дума, в-к Седем.)

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ

ЗА КОНТАКТ

Една почти невероятна, съвсем правдива и крайно възмутителна история

Една почти невероятна, съвсем правдива и крайно възмутителна история

Един приятел вчера ми разказа следната поучителна, пък макар и невероятна история. Той е учител в едно елитно училище в Пловдив – професионална гимназия по електротехника и електроника – прекрасен компютърен специалист е, инженер. Аз и друг път съм писал за това училище и за неговия директор, а именно статията Строители на капитализма: инж.Венелин Паунов, един блестящ мениджър в образованието. А учителят, който ми разказа самата история, е инж. Атанас Атанасов. Казвам всички тия неща, за да е съвсем достоверна историята, която ще разкажа кажи-речи с неговите думи.

Завежда инж. Атанасов група ученици от пловдивската гимназия във Франция на производствен стаж. Който е прочел статията за директора на същата гимназия инж.Паунов вече знае, че това елитно училище в Пловдив има невероятни постижения в полето на европейската интеграция. И то още дълго време преди България официално да влезе в Европейския съюз. Групата наши ученици се установява в град Шатилон Сюр Сен, а тамошното училище, с което имат тясна връзка, се нарича Лицей "Дезире Низар". Към нашата група ученици бил прикрепен техният заместник-директор, а именно мосю Ноел Естра. Всички тия факти, повтарям, са нужни именно за пълната достоверност на невероятната история, която ще ви разкажа.

А ето и самата история. Ще я предам от единствено число, както ми я разказа инж. Атанасов, за да звучи историята съвсем автентично. Та този мосю Естра ни водеше навсякъде - казва ми инж. Атанасов - показваше ни това-онова, обясняваше ни нещата. Отначало беше един такъв важен и студен, но много учтив, ала постепенно се сближихме, почнахме да разговаряме по какви ли не теми. Дори и вицове почнахме да си разказваме, да се смеем, станахме приятели. И както си разговаряхме съвсем непринудено, стана дума и онзи мосю Естра изведнъж попита: Абе вие, учителите, в България колко пари получавате като заплата? Аз му казвам на този мосю Естра: 200 евро. Увеличих малко и закръглих, та да изглежда по-солидна нашата тукашна заплата, няма да се излагаме я. Той обаче ме погледна крайно изненадан и ме помоли да му запиша цифрата, смятайки, че има някаква грешка. Написах му я, той погледна и, озадачен крайно, сложи една нула отзад, и каза: Може би имате предвид това? Не, повтарям му: 200 евро, и зачертавам нулата. Оня ме погледна като че ли гръм го е ударил. Човекът не можеше да повярва и дори рече: Не, това не е възможно, вие се шегувате с мен! Или пък ме лъжете?! И аз почвам да му казвам, че съм съвсем сериозен, че това е самата истина, ето, ако иска да попитаме учениците, които бяха наблизо и работеха, няма да се лъжем я. Мосю Естра ме гледаше с недоверие, горкият човек не можеше да асимилира тази цифра. И почна да ме пита: колко струва бензина, колко струва това, колко струва онова. Отговарях му, а той възкликваше всеки път: Се импосибл, се импосибл, сиреч това е невъзможно, това е невъзможно!

В един момент г-н Естра, съвсем отчаян, но някак си и възмутен, скочи да ми показва колко пък вземат френските учители. Извади папка с разпечатки, и показа фиша на един учител, който в това време преподаваше в съседния кабинет, и на който, както се оказа, му оставала една година до пенсия. Той вземаше 3200 евро. Сиреч за месец вземаше толкова, колкото аз, един български учител с висше образование, инженер, вземах кажи-речи за две години. Но при това, този преподавател със заплата от 3200 евро се оказа, че е среднист, просто е специалист в професията, който го ползват да преподава практика на учениците и му плащат за това заплата. А пък истинските преподаватели или учители във Франция вземат заплати, които започват от 5000 евро и растат нагоре в зависимост от стажа и други неща. По тази причина за преподаватели по практика слагат среднисти, защото ако сложат инженер, трябва да му плащат в пъти по-голяма заплата, както плащат и на всички други учители. Сега пък аз се хванах за главата. Каза ми се също, че това е редовната му заплата, а че лекторските часове се заплащат там допълнително, и то по около 100 евро на час! Санким за два часа преподаване един френски учител взема колкото заплатата за цял месец работа на един български учител! Ето по тази причина уважаваният мосю Естра дълго не можеше да повярва като му казах, че заплатата на български учител е 200 евро, а пък само ние си знаем, че тя и толкова не е, тя си е реално 150 евро.

И горкият мосю Естра най-после започна да пита така: Ами вие в такъв случай как живеете? Ами оправяме се някак – какво друго да му отговоря?! Човекът много се натъжи. И от този момент като започна да ни кани на кафе цялата група, да ни черпи, непрекъснато ни водеше тук-там и плащаше той. Явно изглежда се почувства задължен да помогне поне малко на бедните си европейски събратя, изпаднали в крайна бедност. Французите наистина са крайно сърдечни, но и по тази причина дори състрадателни хора...

Ето тази история ми разказа инж. Атанас Атанасов, перфектен специалист по компютърните технологии от елитната Пловдивската гимназия по електротехника и електроника. Какво да каже човек - нищо не може да каже. Тъжна и най-вече унизителна работа е тази: как ние, българите, се отнасяме към своите учители. И най-вече позорно е това как българските управници, българската държава съвсем не цени труда на българското учителство. Знае се добре, че без специално внимание към образованието и поставянето му като приоритет и българската икономика в крайна сметка не може да просперира, знае се и е отдавна доказано, че образованието стои в основата на икономическия просперитет, а оттук и на материалното благоденствие на нацията. Пък и, защо не, и на духовното и личностно израстване на човешките същества, съставляващи тази нация. Без съвременно, качествено, напредничаво образование за наникъде не сме.

Ето това ми разказа моят приятел инж.Атанас Атанасов, Наско, от елитната гимназия по електроника и електротехника в Пловдив. Този човек подобно на някакъв себеотрицателен възрожденец въпреки всичко стои тук, в България, вместо да бие шута на тази неблагодарна държава и да иде да работи в чужбина, където такива специалисти като него се търсят като топъл хляб. Представяте ли си, имаме такива прекрасни специалисти и учители, а ги държим тук при най-унизителни условия. И дори на всичкото отгоре често роптаем срещу учителите ни. И сме им крайно неблагодарни, въпреки че те правят чудеса в условията, в които са поставени.

Учителите ни били такива или онакива, чува се оттук-оттам, а пък медиите охотно тиражират всякакви, дори и най-несправедливи "мнения". А аз пък смятам, че учителите ни са не по-лоши от своите европейски събратя, а може би са и много по-добри. Но както всички ние, българите като цяло, сме доста пострадали от историческите превратности, така са ощетени и всички съсловия, групи и индивиди. Някои обаче не го и съзнават даже. Станишев пък настройва едни съсловия срещу други, та да си дърпаме мизерния комат хляб и да вадим залъка хляб ако може и от устата на другия - и да го натикаме в собствената уста. Чухте ли го вчера какво каза по телевизията? Срамна работа е тази, как не разбират тези хора, че така не се управлява държава!

Принципът "Разделяй и владей", настройвай всички сега срещу учителите, утре срещу лекарите, после пък срещу миньорите, не върви да се ползва в наше време. Но нашите управници без срам го използват, сякаш са рудименти, изкопаеми от едно друго, отдавна отминало време. За жалост така е, и затова нещата у нас са толкова объркани, че даже не е за приказване...

25 септември 2007, вторник

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Да отстояваме достойнството си докрай: за да не се опозорим завинаги!

Да отстояваме достойнството си докрай: за да не се опозорим завинаги!

Вече 9-ти ден стачкуваме ефективно, а правителството 9-ти ден, съвсем по щраусовски, си крие главата в пясъка. В редките моменти, когато я вади оттам, то е само за да ни каже, че няма да води преговорите под натиск и "с ултиматуми". Тоест шантажът е: ако учителите не отстъпим от исканията си още от самото начало преди преговорите, то преговори просто няма да има! Това обаче е нагло. И също с най-невероятен цинизъм управляващите се позовават на нашата интелигентност.

И тук е редно да се запитаме: какво разбират под интелигентност министрите и премиерът? Явно според тях да си интелигентен означава да си малодушен, безпринципен, лесно податлив на манипулация, комплексиран, боязлив, приемащ унижението като неизменна част от битието си.

Защо облечените във власт възприемат така учителското съсловие? Отговорът е прост: защото самите ние го позволихме. 17 години търпяхме какво ли не, защото част от педагогическото майсторство е и умението да се поставиш на мястото на другия.

И така докато в страната течеше преходът и се извършваше първоначалното натрупване на капитали, докато се източваха банки, криеха се данъци, купуваха се мерцедеси, докато "умните се наумуваха, лудите налудуваха", ние все влизахме в нечие положение.

Влизахме в положението на учениците, които закъсняваха за час или въобще не идваха на училище. Или пък на тези без тетрадка и учебник, защото са социално слаби и нямат необходимите средства за пътуване и за учебни пособия.

Влизахме в положението на родителите, които не идваха на родителски срещи, не се интересуваха как се развиват децата им в училище и дори не познаваха нас – техните учители. И правеха всичко това с оправданието, че работят много, за да оцеляват семействата им.

Влизахме в положението на директорите и експертите, които се надпреварваха да ни обясняват какви са нашите задължения и какви правата на ученика и неговия родител.
И най-сетне влизахме в положението и на министерството и приемахме безропотно безкрайната поредица от министри - всеки със своя идея за реформа в образованието...

Никой обаче не влезе в нашето положение!

И някъде, по средата на всичко това нас, учителите и училището като цяло, престанаха да ни уважават. И се научиха, даже свикнаха да ни тъпчат. А ние търпяхме! Търпяхме, защото освен учители, сме и майки и бащи, съпруги и съпрузи. Защото ние също имаме семейства. И не само търпяхме, но и забравихме за достойнството си, лично и професионално: защото сме бедни. Някак си дори успяхме да приемем идеята, че бирникът е положителният герой, а Андрешко – престъпникът. Защото положителният герой, този, от когото всички се възхищават днес, е силният на деня – с тиква обаче върху раменете си, ала с дълбок и пълен джоб.

Свикнахме и да ни манипулират с обещания за светлото бъдеще, което ни припомня една друга нерадостна епоха от нашата история. И ни навежда на размисли относно истинската същност на днешните ни управници…

Но вече край! Баста! Стига толкова! До гуша ни дойде! Дойде най-после времето да се събудим от дългия сън! Дойде време разделно, в което всеки от нас трябва да определи мястото си в обществото. И да го отстоява с цялото си достойнство.

И именно истинският учител у нас е този, който пази от ветровете на бурното ни съвремие слабото, но все още мъждукащо пламъче на българската духовност.

Стачкуващият учител вече усети силата си, духовното си превъзходство, от което извира и поруганата му гордост. Да, ние вече не сме безмълвни, слаби и унизени: днешният учител израсна и вече е интелигентът, който е решен да се бори докрай. И ще се борим до победа: никой няма да ни пречупи! Защото нашата победа е победа за целия народ, за нашите ученици и за българското образование...

А другият, малодушният, слабият, онзи сред нас, който е готов да започне да се вайка, забравяйки за всякакво достойнство, сам ще разбере, че мястото му не е сред нас. А пък в българското образование място за случайни хора вече няма. Дойде време да се разбере това. Както, впрочем, дойде времето всички да разберат, че вече няма място и за случайни хора в държавното управление…

“Преклонената глава сабя не я сече”, казва народът, но и никой вече не уважава тази презряна "мъдрост". Защото ако ние самите не се научим на себеуважение, няма как да накараме другите да ни уважават.

Приятели, колеги, съграждани, българи: нека всички заедно да извървим докрай пътя в борбата ни за човешко достойнство, за същностни реформи в българското образование и за по-достойно заплащане на нашия така благороден труд. Нека да сме единни докрай и да не отстъпваме пред натиска на институциите, които сами се опозориха, категорично показвайки, че ситуацията в българското образование е последната им грижа. Да не забравяме и да не изневеряваме в този решаващ момент на общобългарския девиз Съединението прави силата! Бог е с нас!

(На основата на "Размисли на една стачкуваща учителка", текст, подписан с името Моника и публикуван като коментар в блога ми, който си позволих съвсем леко да преработя и допълня. А.Г.)

04 октомври 2007, четвъртък

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ

ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ