Българското общество сякаш наистина е общество, съставено от подлеци…
Ето доказателство, ето какво пише един блогър:
"Пристигам на работа и докато сърбам кафето си, гледам водещото заглавие на в-к Труд “До 920 лв. учителска заплата”. Уплаших се – хептен ще пропадне образователната система! Учителите трябва да са бедни, трябва да са мизерни. Поне добрите учители. Слушал съм, че в Лондон голяма част от студентките по предучилищна педагогика подпомагат образованието си чрез проституция и стриптийз барове. Тези жени след това се грижат за младите англичани… и май се справят добре."
Това е една доста показателна "обществена реакция" спрямо учителството ни.
Учителите ни са поставени в ситуация, в която по никакъв начин не могат да защитят достойнството си: от тях се иска да бъдат крепители на една система, която души собствената им свобода. Която всекидневно унижава и мачка тяхното човешко и професионално достойнство. Те имат най-жалък социален статус и от тях абсурдната система изисква да са най-смешни носители на един демодиран аскетизъм-алтруизъм, на един парадоксален романтизъм-идеализъм, да бъдат, другояче казано, било Дон-Кихотовци, било Паисиевци, било най-сетне някакви “таксидиоти”, които общността с право презира, защото са позволили така да бъдат унижавани.
Разбира се, за да са в тази ситуация, вина имат и те самите – защото не се съпротивляват и не се бунтуват. Защото не виждат в своите “анархично настроени” ученици свои съюзници. И защото не са си още обединили силите с тях та да щурмуват ужасната безжизнена и бюрократична система, в която са поставени. В нашите училища ще може да се внесе живот и вдъхновеност само ако по-скоро си пробие път съзнанието, че без коренни промени по посока на освобождаването на човешката енергия ситуацията ще става все по-безнадеждна. Това писах преди няколко дена в една статия, в която се опитвам се да покажа по-дълбоките причини за сегашната ситуация в училище.
Впрочем, учителите ни ще успеят в почващата от днес стачка само ако са твърди докрай. Ако не се поблазнят от лъжливи обещания за светло бъдеще. И ако защитят достойнството си сега и тук. Крайно време е да осъзнаят, че са избрано съсловие, което работи в най-важната "сфера": духовният живот на нацията. Да осъзнаят, че са духовен елит и че имат най-възвишена мисия – каквото и да говорят ония, които им имат зъб. А зъб на учителите имат само най-големите калпазани когато са били ученици. Сред тях изглежда е и министърът на учителите. Съвсем нормално за страна, в която всичко е тъкмо наопаки...
Този министър показа, че изобщо не уважава тия, които ръководи. Напротив, презира ги. Тръгна из страната да раздумва учителите, залъгвайки ги с празни приказки. И с това само показа, че дълбоко в себе си ги смята за крайно тъпи и прости. Сега пък шантажира директорите, ето прочетете. Непрекъснато и с всяка своя стъпка показва, че има невисоко мнение за учителството. И че презира учителите беззаветно. На мен пък ми е много чудно защо учителите не му искат оставката в тази стачка. Оставка за доказана некадърност и непригодност да бъде министър. Тогава иначе щеше да се държи и нямаше да бъде така арогантен...
16 септември 2007, неделя
Ето доказателство, ето какво пише един блогър:
"Пристигам на работа и докато сърбам кафето си, гледам водещото заглавие на в-к Труд “До 920 лв. учителска заплата”. Уплаших се – хептен ще пропадне образователната система! Учителите трябва да са бедни, трябва да са мизерни. Поне добрите учители. Слушал съм, че в Лондон голяма част от студентките по предучилищна педагогика подпомагат образованието си чрез проституция и стриптийз барове. Тези жени след това се грижат за младите англичани… и май се справят добре."
Това е една доста показателна "обществена реакция" спрямо учителството ни.
Учителите ни са поставени в ситуация, в която по никакъв начин не могат да защитят достойнството си: от тях се иска да бъдат крепители на една система, която души собствената им свобода. Която всекидневно унижава и мачка тяхното човешко и професионално достойнство. Те имат най-жалък социален статус и от тях абсурдната система изисква да са най-смешни носители на един демодиран аскетизъм-алтруизъм, на един парадоксален романтизъм-идеализъм, да бъдат, другояче казано, било Дон-Кихотовци, било Паисиевци, било най-сетне някакви “таксидиоти”, които общността с право презира, защото са позволили така да бъдат унижавани.
Разбира се, за да са в тази ситуация, вина имат и те самите – защото не се съпротивляват и не се бунтуват. Защото не виждат в своите “анархично настроени” ученици свои съюзници. И защото не са си още обединили силите с тях та да щурмуват ужасната безжизнена и бюрократична система, в която са поставени. В нашите училища ще може да се внесе живот и вдъхновеност само ако по-скоро си пробие път съзнанието, че без коренни промени по посока на освобождаването на човешката енергия ситуацията ще става все по-безнадеждна. Това писах преди няколко дена в една статия, в която се опитвам се да покажа по-дълбоките причини за сегашната ситуация в училище.
Впрочем, учителите ни ще успеят в почващата от днес стачка само ако са твърди докрай. Ако не се поблазнят от лъжливи обещания за светло бъдеще. И ако защитят достойнството си сега и тук. Крайно време е да осъзнаят, че са избрано съсловие, което работи в най-важната "сфера": духовният живот на нацията. Да осъзнаят, че са духовен елит и че имат най-възвишена мисия – каквото и да говорят ония, които им имат зъб. А зъб на учителите имат само най-големите калпазани когато са били ученици. Сред тях изглежда е и министърът на учителите. Съвсем нормално за страна, в която всичко е тъкмо наопаки...
Този министър показа, че изобщо не уважава тия, които ръководи. Напротив, презира ги. Тръгна из страната да раздумва учителите, залъгвайки ги с празни приказки. И с това само показа, че дълбоко в себе си ги смята за крайно тъпи и прости. Сега пък шантажира директорите, ето прочетете. Непрекъснато и с всяка своя стъпка показва, че има невисоко мнение за учителството. И че презира учителите беззаветно. На мен пък ми е много чудно защо учителите не му искат оставката в тази стачка. Оставка за доказана некадърност и непригодност да бъде министър. Тогава иначе щеше да се държи и нямаше да бъде така арогантен...
16 септември 2007, неделя
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар