Ангел Грънчаров: Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България

Моят коледен подарък за читателите на моя блог

Ангел Грънчаров: Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България

Ангел Грънчаров: Учението за човека и формите на духа

Ангел Грънчаров: Българската душа и съдба

Ангел Грънчаров: Екзистенциална психология

Ангел Грънчаров: Преследване на времето

Ангел Грънчаров: Универсумът на свободата

Ангел Грънчаров: Страстите и бесовете български

Ангел Грънчаров: Животът на душата (Психология)

Ангел Грънчаров: Лаборатория по философия

Ангел Грънчаров: Курс лекции по философия

Ангел Грънчаров: Изкуството на мисълта

Ангел Грънчаров: Тайнството на живота

Ангел Грънчаров: Етика на достойнството

Ангел Грънчаров: Еротика и свобода

(ЗАБЕЛЕЖКА: Вижте и МОИТЕ КНИГИ, отпечатани върху хартия)

Ангел Грънчаров: Еротика и свобода

Ангел Грънчаров: Етика на достойнството

Ангел Грънчаров: Тайнството на живота

Ангел Грънчаров: Изкуството на мисълта

Ангел Грънчаров: Курс лекции по философия

Ангел Грънчаров: Лаборатория по философия

Ангел Грънчаров: Психология (Животът на душата)

Ангел Грънчаров: Страстите и бесовете български

Ангел Грънчаров: Универсумът на свободата

Ангел Грънчаров: Преследване на времето

Ангел Грънчаров: Екзистенциална психология

Ангел Грънчаров: Българската душа и съдба

Ангел Грънчаров: Учението за човека и формите на духа

Образование и творчески импулс

Искам да пиша за "мечтаното образование". За образованието, за което мечтая. Но съм длъжен да тръгна отдалеко.

По време на знаменателната ера на комунизма българското училище - доколкото е било "българско", а и доколко е било "училище" е твърде спорно - приличаше на образцова казарма. Някои още си спомнят с мила носталгия за онова време: учениците, младите бяха послушни, изпълнителни, способни като камили сами да си подлагат гърбовете, за да бъдат товарени с колкото се може повече товар - та да шестват по-нататък с все по-превити гърбове и с непосилно тежък товар на плещите си, вървейки унило по пясъците, по сивата и безводна пустиня на "най-правилно организирания живот".

Учителите пък тогава трябваше да бъдат нещо като приветливи армейски фелдфебели - или като вежливи партийни секретари - т.е. да бъдат подобни на малки диктаторчета с неоспорима власт, които можеха да се издевателстват както си искат над детските души. Те, представете си, трябваше да бъдат нищо като "ваятели на човешки души", ала със средствата на т.н. "социалистически реализъм", нямащ нищо общо с изискванията на реалността, на самия живот. Смисълът на всичкото беше душите да се обезчовечават, щото онова, което ни прави човеци, е тъкмо свободата, а именно тя беше най-безмилостно гонена из нашите училища и "академии". Училищата и академиите ни бяха подобни на текезесарски цехове, в които се произвеждаше една и съща типова стока: "човешка" конфекция с щемпъл "безличностност" и етикет "Негодно за живота!". Те произвеждаха, както и другите социалистически предприятия предимно брак, боклуци. Не се чудете защо сега човешкият ни "матрьал" е толкова лош: образованието от ония паметни години има главната заслуга за това. Ако някъде ви се е сторило, че съм прекалено краен в употребата на силни думи, длъжен съм да ви уведомя, че няма толкова силни изразни средства, които поне малко от малко да могат да загатнат за трагедията, за която се опитвам да намекна.

С няколко думи: последиците от социалистическия експеримент в образованието са катастрофални. Ужасът на тази катастрофа се корени в това, че почти никой не я съзнава. Ето тук е целият неописуем кошмар.

Съжалявам, че започнах текста си толкова мрачно. Може би това се дължи на обстоятелството, че в изминалите предпразнични дни - тази вече е Бъдни вечер - в училище цяла седмица прожектирах на учениците един филм, филма "Пинк Флойд: Стената". PINK FLOYD: THE WALL. Ей-така, хрумна ми да им предложа този филм, който е в състояние да им каже много повече от всичко онова, което аз бих могъл. Когато нещо ми хрумне, нищо не може да ме удържи да го направя. Може да изглежда екстравагантно да пиша така, но съм открил, че най-ценни са тъкмо ония иновации, които са изплували съвсем спонтанно в съзнанието ми. Онова, което е старателно обмислено, е мъртвородено. В живота най-ценно е стихийно породеното, родилото се в стихията на самия живот. Защото автентичният живот и самата жизненост не могат да бъдат други, освен жизнени - и спонтанни. Докъде ще я докараме, ако тъкмо на живота се опитваме да отнемем самата жизненост?! Какво ще стане, ако самата сол бъде обезсолена?!

Та им пусках филма и дни наред следях реакциите им. Интересно ми беше как ще възприемат неговото послание. Поставих ги в твърде необичайна ситуация. Кино в училище. И то не какъв да е филм, а класика. Преди месец-два пък им прожектирах - в часовете по психология и етика - два филма на Фелини: "Амаркорд" и "Нощите на Кабирия". Смятам, че от тия филми те "научиха" много повече, отколкото може да им даде цяла година беззъбо теоретизиране. Или по-скоро: което няма да им даде цяла една година беззъбо теоретизиране. А, впрочем, прави ли се нещо друго в нашите училища и академии освен да се теоретизира - и то съвсем беззъбо. Защо употребявам тази дума ще стане ясно в светлината на целия контекст на настоящото разсъждение - или на целия текст, който току-що започнах да пиша.

И знаете ли какво открих като внимателно изучавах реакциите на учениците, гледащи тия три необичайни филма? Ще ви кажа.

Те бяха твърде озадачени. Личеше си озадачеността по лицата и очите им. Какъв е тоя даскал, дето ни занимава с толкова "глупави" филми - тази общо взето беше масовата реакция. Явно не му се работи, явно иска да запълни времето. Абе доста странен е тоя човек. Не се разбира какво точно иска. На моменти обаче стихията, жизнеутвърждаващата стихия, излъчвана от тия филми, сякаш пробиваше черупките на душата им, и забелязвах, че младите хора гледаха като омагьосани някои кадри от филмите. Магията на изкуството все пак се случи, макар и спорадично. Те нямат нужния опит в общуване с великите образци на изкуството. А пък и какво им предлага в това отношение днешното училище? Нищо. Предлага им пълна отврат: "критични анализи на произведения", които при това, разбира се, изобщо не са чели. Които нямат време и потребната нагласа да прочетат. Ами нима някой ги учи да почувстват сякаш даже с кожата си патоса на историческото шествие на толкова непокорния човешки дух - имам предвид часовете по история? Не, учителките нямат време за такива "странности" и "извращения". По-лесно е да им пълнят главите с ненужни дати - и перфидно да се издевателстват над младите души, изисквайки да знаят скучновати схематични "обяснения", нямащи нищо общо с живата реалност на духа и човека, който съдържа в себе си живата история на човешките дела, борби и постижения.

Но да се върна на своите филми, на филмите, които прожектирах на своите ученици. Макар и да изглежда екстравагантно, се чувствах на моменти горд, защото добре знаех, че нито един учител в "царството" - по-скоро в республиката ни - не се осмелил да прожектира на учениците си, и то в три поредни часа, филма PINK FLOYD: THE WALL да речем, или пък филм на оня стар чаровник Федерико Фелини. Запомнете от мен: изкуството може онова, което нищо друго не може. А човешката душа, особено пък младата, е жадна за общуване с истинското изкуство. Най-голямо престъпление на съвременното българско училище е, че съвсем пренебрегва чувствата на младите. Или, по-вярно казано, че е заложило на едно единствено чувство: скуката, досадата, отегчението. А всички останали чувства са прогонени - или са нежелани. Представяте ли си какъв страх ще обземе типовият български учител ако разбере, че в часовете учениците му се забавляват - или им е забавно. Кошмар, същински кошмар!

Да, това е събитие: учениците да гледат в училище филми, явяващи се се истински образци на същинското кино-изкуство, а не ония боклуци на масовата култура, които поглъщат с отвращение или с перверзен апетит, както когато гълтат хамбургер на "Макдоналдс". Или наши, родни, мили български кебапчета, правени от мляни, от кървави животински вътрешности.

Както и да е, да не се отклонявам, че темата ми е вдъхновяваща. И трябва да бъда близо все до нея. А да кажа ли как аз се чувствах при прожекцията на тия филми? Ще кажа нещичко и за моите чувства. Но за да ме разберете, ще разкажа нещо, което се е случило отдавна.

Аз съм студент по философия в Държавния университет на Санкт Петербург. Годината е 1980-та. Минал съм вече на индивидуален план, който ме освобождава от задължението да ходя на лекции. И аз си прекарвам времето в студените петербурски дни в Ермитажа, общувайки с един друг свят: светът на възвишеното, на красивото, на изкуството. Записал съм и специализация "Естетика", така че и съвестта ми е чиста, не изпитвам никакви угризения, когато обикалям с премалели крака залите на Зимния дворец (Ермитажа). За несведущите ще кажа, че това е руският Лувър.

На връщане минавам покрай едно студийно кино, намиращо се на улица във Василиевския остров. Аз живея на същия този остров, прочут квартал на Санкт Петербург, щото там е общягата, общежитието. А "студийно" е киното, в което не прожектират предимно само съветски филми, както е в останалите кина, а пускат "филми за познавачи", за "ценители", там прожектират "опасни западни филми", които не бива да смущават с "неприятни въпроси" безметежната масова съветска душа. Моя милост е успяла да си уреди "връзки" с касиерката на това кино, като съм й подарил едни дънки. За несведущите ще кажа, че с упадъчни американски дънки човек може да купи всяка една отделно взета съветска душа. От умиление се разтапя масовата съветска душа при вида на едни измачкани и упадъчни американски дънки. Дънки, които купувам за 60 лева от една циганка в родната ми Долна баня (тя пък, черноборсаджийката, се снабдява с тях от турски тираджии), а после прекарвам през три граници, облечен понякога с три чифта: защото при влизане в СССР се разрешава да внесеш само един чифт нови дънки плюс облечените. Както и да е. Пак се отклоних.

И така, аз често ходя и в това кино благодарение на чифт американски дънки, разтапящи от любов съветската душа, понеже струваха там поне 500-600 рубли. Това е десет средни пенсии на съветски пенсионер и 6-7 стипиндии на намиращите се "пълна държавна издръжка" български студенти. И ето, по тази начин в мрачния Петербург - Северната Венеция - съм гледал почти всички филми на Фелини, на Бергман, на Бертолучи, дори "упадъчните филми" на Пазолини и на някои други велики режисьори. Бил съм тогава на 21 години, съвсем млад. Това, което направиха тия филми с душата ми, не можа да бъде осквернено не само от българската, но и от цялата съветска "образователна система". Тия филми - и картините от Ерметажа - спасиха душата ми. Благодарение на тях оцелях в комунистическия ад. Те бяха оня светъл лъч, благодарение на който душата ми бе осенена от бляскавия свят на духа. Е, разбира се, и читалната зала на Философския факултет ми помогна много в това отношение. Тук изчетох книгите на Платон, Аристотел, Спиноза, Паскал, Кант, Фихте, Хегел и още много от "разрешените" философи.

А благодарение на моя научен ръководител - благодаря много, Николай Валериевич! - млад доцент по естетика, руснак с брада и с широка, неосквернена от комунизма душа, аз можах със специално, уредено от него разрешение, подписано от декана, да прочета и книгите от "секретния фонд" на библиотеката на Академията на науките на СССР. Забранени тогава бяха книгите на Шопенхауер, Ницше, Фройд, Хайдегер и прочие. По време на следването си четох предимно онова, което не трябваше да чета според строгата съветска система на образование. И не прочетох почти нищо от онова, което трябваше да чета. Имам предвид Маркс, Енгелс, Ленин. От тия тримата бях получил непреодолима погнуса още по времето, когато бях студент във Философския факултет на СУ. Леле, как се отклоних от темата си; явно съвсем остарявам! Стегни се, човече!

Та мисълта ми е, че в още толкова ранна младежка възраст в Санкт Петербург се заразих завинаги с това, което бива наричано "духовен живот". И без което образованието се превръща в непоносима гнус, в пълна отврат, в убийствена скука. Именно каквато беше съветската, пък и българската образователна система. Впрочем, да вметна още нещо, понеже съм злобничък: състудент в Петербург и съжител в общежитието тогава ми беше тоя, която сега е български министър на образованието, младежта и науката. Сергей Игнатов. Запомнил съм го само с това, че освен да ходи на партийни събрания в студентската секция на БКП (моя милост никога в живота си не е била комунист), и също освен да преследва за да вкара в леглото си някои гръцки студентки-комунистки, той правеше още едно нещо: занимаваше се с йога. Българският министър на образованието и днес се грижи най-вече за тялото си, не за душата си. Типично по нашенски. Точно тоя трябваше да стане министър на образованието в кабинета на пича Борисов. Туйто. Пак се олях. Както и да е. Искам да бъда пределно искрен в тоя неподреден словесен опус.

Та в онзи "кино-прокат" на Василиевския остров успях да гледам, в последната година на учението си в Университета на Санкт Петербург, крайно забранения филм "Стената". Филмът е създаден в 1982 година, а аз съм го гледал на следващата, 1983 година. След няколко месеца ще се върна в България и ще стана учител. Та филмът на Пенк Флойд разтресе до основи душата ми. Въздействието тогава му беше така мощно, че ако "Партията" тогава беше пуснала този филм по кината, комунизмът щеше да рухне веднага. Думата "стена" даже тогава имаше друг, много мощен смисъл: комунизмът беше изградил навсякъде всякакви стени. Комунизмът беше създал свят-концлагер, отделен от останалия, от големия свят. Аз съм плакал със сълзи в кинозалата, гледайки този филм и слушайки тази така богата на смисъл музика - каквато е музиката на Пинк Флойд. И излизах пречистен, с душа като на младенец. В общежитието срещах най-често Сергей Игнатов, забързан за партийно събрание. Той беше от другата страна на стената. И сега продължава да е там. Той сега е министър на образованието, на който, както си личи, изобщо не му пука за българското образование. То е последната му грижа. Закъде ли бърза сега? Няма да кажа. Както и да е. Известно е, че имам голяма уста, но този път ще се въздържа...

И ето, аз тия дни прожектирам филма на Пинк Флойд на моите ученици, а преди месец-два те благодарение на мен можаха да видят два превъзходни филма на моя любимец от младежките години Федерико Фелини. Вече минах 50-те, а, чудно защо, в душата си съм същият оня младеж, който можеше да не яде дни наред, ала филм на Фелини нямаше да пропусне. И ето, моите ученици са подложени на "разлагащото влияние" на моите "анархистични пристрастия". Ако образователната система разбере за моите волности, ще ме смаже както се смазва червей. Не че не го е правила досега де. В 1992 година, след 7 годишно пребиваване в Пловдивския университет, където бях асистент по философия, системата ме сдъвка и изплю сякаш съм подобен на отрова. Но аз не мирясвам. Вчера бях в ПУ, за да занеса на книжарките всичките си книги - общо 13 издадени досега - плюс всички досега излезли броеве на сп. ИДЕИ. Продължавам да се чувствам като "подривен елемент" и едва ли не като "терорист", на който няма да му мигне окото като подлага динамит в темелите на българската "образователна система". Впрочем, като се замисля, аз досега едва ли с нещо друго съм се занимавал, освен да слагам динамит в нейните основи. "Терористичната" ми мрежа се е разраснала дотам, че скоро предстои, чувствам го, избухването на взрива. Това пък го пиша за да подам аргумент на моите зложелатели от "системата", които се чудят за какво да се хванат, та да могат да ми отмъстят както те искат. Да ми отмъстят, както се казва, "от душа". Душа на "образователен" комуноид. Чакай да си затварям устата, че си играя с огъня вече...

Не ща да се правя на "интересен", но пък държа да бъда искрен. Нали обещах на едно място да се опитам да изложа душата си на хартия. Цялата душа, даже с най-потайните й кътчета. Да продължа нататък, че още нищичко не съм казал, а, мили Боже, колко много неща имам да казвам! Свят ми се завива като си представя какво още имам да казвам. Понеже се опитвам да загатна за онова, за неизразимото.

Господа и госпожи учители, не бъдете педанти! Моля ви се, отпуснете душите си! Не крийте от учениците си богатствата на собствените си души! Бъдете искрени до болка! И, моля ви се, бъдете смели! Малодушникът-учител може да възпитава само малодушници. Страхливецът-учител възпитава само страхливци. Такъв учител учи учениците си само на това, което е изпълнило душата му: учи ги да бъдат страхливи, малодушни и подли колкото е той самият. Недостойнството е прилепчиво. Надеждата им е, че младите у нас, водени от природния инстинкт в душите си, ще могат да се отвратят инстинктивно от недостойнството, малодушието, от душевната подлост, която излъчват душите на толкова много "български учители". Прочее, това ли е "българското", позволете ми да ви запитам, драги ми госпожи и господа учители?! Подлецът-учител може да възпита само подлеци.

Нацията ни е болна, защото са болни душите ни. Трябва да се лекуваме. Не бива да продължаваме да смятаме, че нашата болест е "нормалното състояние". Ненормално е да си болен, да, не здравето и животът, а болестта е неестественото, ненормалното състояние на организма. А ето че нашата "образователна система" не понася здравето и живота, щото те са подобни на гибел за разялата ги до основи нелечима болест, вещаеща гибел на целия организъм. Най-страшното е, че никой не оценява болестта като болест, а кажи-речи всички смятат, че тя е "най-естественото и нормално състояние". Господа учители и учителки, гледайте филма "Стената" до момента, в който душата ви почне да побеждава болестта...

Хубаво е, даже е прекрасно, че младите са така отвратени от това, което им предлагат в училище. Това е обнадеждаващ симптом. То е знак, че животът е почнал да възмогва смъртта, мъртвината, мъртвешкия дъх, който се носи из нашите училища и класни стаи. Хубаво е, прекрасно е, че и учителите все повече съзнават, че по този начин нещата повече не могат да продължават. Че всички опити да се продължава по този начин, както досега, е недопустимо насилие над човешката природа - и над нейните естествени душевни потребности. Имам предвид душевните потребности на душите на младите, чиято свежест не бива в никой начин да бъде погубвана с онова старческо дърдорене, с което ги принуждават да се занимават. Престъпление е да бъде убивана свежестта на младата душа от една старческа по дух "образователна система" която служи на смъртта и разрухата, а не на живота и на цъфтежа на преизобилния млад живот.

Почнах с това каква била "образователната ни система" от ерата на социализма. Тя беше пронизана от убийствен за личността и нейната свобода казармен дух. Днешното ни нереформирано образование е подобно на казарма, в която "войниците" (учениците) не слушат "фелдфебелите" си (учителите) и си правят каквото им скимне, а пък "офицерите" (директорите) само дебнат като копои, като злобни кучета, та да могат да захапят живо месо където попаднат зъбките им. А пък "генералите" (инспекторите), както и самият "главнокомандующий" (министърът) си посръбват така усърдно упоителния коняк на властта, че са станали като алкохолици. Една такава разложена и лишена от боен дух казарма е способна, разбира се, не на някакви, дори и частични, победи, а е предразположена единствено към неминуемо поражение. Тотално поражение! И то не само на "образователната система", а на цялата нация! Защото една нация е нищо без подготвен за живота и съзнаващ мисията си "човешки фактор". Ало, господа управляващи, няма ли поне малко да се смутите от престъплението, в което участвате?! Престъпление спрямо бъдещето на цяла една нещастна, изтерзана от комунизъм и тежко болна нация.

Тук, убеден съм, мнозина вече няма да издържат и ще ми креснат: "Ало, драги, хубаво, разбрахме, недоволен си от всичко, а какво твоя милост, прочее, предлага?!". И са съвсем прави, нищо че той вопъл сякаш го чувам от тъпо до умопомрачение комсомолско събрание. Но въпреки това ще призная: лесно е да се критикува, но да се предложи нещо работещо за поправянето на положението и за избягване на катастрофата, е истински трудното. "Лесно" ли било да се критикува, казах? Ами ако беше толкова лесно защо почти никой не критикува? Защо масово се мълчи? Защо на тия от нас, дето пишем, говорим и крещим от болка, се гледа така, че сякаш сме пълни ненормалници?

Ето, почвам да пиша за това какво предлагам. Може на моменти предложеното да прозвучи утопично, ама нямам друг избор. "Утопия" наричаме всичко онова, в което не вярваме. Повярваме ли с цялата си душа и дух, то вече става проект за промяна на съществуващото по посока на желаното. Нека да ни наричат "утописти" и "фантазьори", това не ни изненадва, защото така са били наричани всички авангардно мислещи в човешката история хора и дейци. А е време да се мисли авангардно. Не е достатъчно само да се мисли, а трябва да се мисли авангардно. Разликата е съществена: неавангардното мислене е обременено от догмата, е стегнато от менгемето на стереотипа и презрения манталитет на роба. Роб на немисленето, т.е. същински роб.

Знаете ли как си представя един образцов час в училище? Ето как.

Влиза учителят, а учениците, по всичко личи, са го чакали н нетърпение. Неговото общество им е приятно, обичат, приятно им е да общуват с него. Той с нищо няма да ги мъчи, обременява, товари. Те просто по най-човешки начин ще си разговарят. За всичко онова, което интересува учениците. Такива ученици, няма как, много обичат също така да задават въпроси. А пък учителят е особняк, който все не обича да отговаря, да дава "изчерпателни отговори". Личи си, че може много да говори, ала не иска да предрешава нещата със своите "изчерпателни отговори". А истински учител е оня чародеец Сократ, който на всички въпроси на учениците си отговаря с един отговор: "Не знам, а вие как мислите? Хубав въпрос, но трябва много да се мисли, да се изследва, да се търси. Да опитаме, а?". Ето това е истинският учител - оказва се, парадоксално, но факт, че най-съвременен е древният философ Сократ. А днешните учители, разхождащи се със самочувствието на нещо като "подвижни британски енциклопедии" (двукраки "британски енциклопедии"), са съвсем немодерни и архаични. Самият живот отрича такива "всезнайковци", щото в днешния свят живеем потопени в необятен океан от информация. Само дилетантско може да е "знанието" на такъв един от всичко разбиращ даскал, т.е. такъв "всезнайко" може да обучава само дилетанти, именно най-повърхностно знаещи, но за сметка на това крайно претенциозни нищожества. Добре образованият се гордее не със "знанията" си, а с ефективността на мисълта си. Мислещият е образованият, а знаещият е жалка карикатура на "мислещ" човек. Знаещият е немислещ - ето тук е трагедията на този човешки тип. Оня, който си втълпи, че знае, не чувства потребност да мисли. Затуй Сократ обичал да казва "Аз знам, че нищо не знам - а вие и това не знаете!". Сократ бил обявен за най-мъдрият от всички гърци. Да не говорим за това, че знание, което не е оплодено от мъдрост, не струва пукната пара. Що е мъдрост е отделна тема. Който любопитства да научи, нека да има добрината да почете в книгите ми.

Та "ученето" според мен е само диалогично (и дори: полифонично!) общуване на заинтересовани, на търсещи истината и равноправни субекти. Никой не претендира да е "абсолютен авторитет" и "последна инстанция на истината", както обикновено се държат нашите даскаля. Които често, да имаме доблестта да признаем и това, са тройкаджии, изплюти от съвсем сгрешените ни "академии", именно, университетите. Забелязал съм, че колкото по-прост и фалшиво "образован" е някой, толкова е по-надменен. Общо взето в нашите училища учителите считат за непростимо оскърбление някой по-мислещ ученик да ги излови, че не знаят. Всъщност, тия, които не мислят, те не могат и да знаят. Мисълта е водещото, тя е плодоносна. Знанието е резултат на мисленето. Само знаещите, имам предвид претенциозните всезнайковци, са нещо като гробари, погребващи чужди мисли. Или консервиращи ги в консерви, чието съдържание мирише на разложена човешка плът.

Учениците питат, а пък образцовият съвременен учител прави така, че нищичко не им дава наготово, а само така хитро увърта, че младите да почнат сами да търсят и да се увличат от мисленето. Той ги подтиква да мислят, както мъдрата майка на новороденото животно го близва и повдига с муцуна, та да почне да се изправя на крака. Забелязали ли сте с какво задоволство овцата гледа как новороденото агне стои на неукрепналите си крака и прави първите си крачки? Ето, оказва се, че нашите погрешно проектирани и сгрешени "учители" не можеш да ги обидиш ако ги наречеш "овце", щото, оказва се, самите овце са по-мъдри от тях. Майчице, докъде сме я докарали?!

Истинският учител в сътрудничество с децата решава какво ще обсъждат и "учат". Думата "учене" у нас е така изопачена, че разбиращият човек изпитва непреодолимо неудобство да я използва. Не учене, а разговаряне е това, с което се занимават смислено, истински учещите. Разговарят, търсейки. Истината е онова, което ги вдъхновява. Тя мами на хоризонта. Забелязали сте как в нашето из основи сгрешено училище и образование не друго, а тъкмо истината е последната грижа? Когато истината не е водещата и вдъхновяваща ценност, на хората почва да не им пука за нея. Те в един момент почват лъжата да смятат за истина, а истината - за лъжа. Няма по-сбъркано образование от образование като нашето, което е постигнало тъкмо това. Сега проясни ли ви се въпроса, драги ми дами и господа, защо нашата нация комай е станала нация, съставена предимно от лъжци, от лъжльовци - и от шмекери, тарикати, далавераджии, от "шменти-капели" и пр.?! Сега обяснихте ли си защо наш държавен глава е доказаният лъжец Гоце Първанов?!Разбрахте ли защо благодарният немислещ народец на два пъти си избра тоя резил за български президент?!

Както и да е, пак се увлякох. Но така и трябва. Училище, което не заложи на вдъхновението, което потиска емоцията, което не развива, а смазва човешката чувствителност, е изцяло сгрешено училище и образование - тъкмо като нашето. Аз затова говорих за това как на моменти учениците с блеснали от спотаен възторг очи гледаха тайнството, разгръщащо се пред очите им, примерно във филм на Фелини. Училище, което не развива, а потиска онова, на което дължим нашата човечност - чувствата, чувствителността, "сърцето", импулсивната, интуитивната, вълнуващата се душа и пр. - е изцяло сбъркано училище. Е училище, което е вредно. Понеже убива тъкмо най-ценното. Защото колкото по-безчувствени ставаме, толкова по-безчовечни почваме да сме. Безчовечния човек, ако такъв изобщо може да съществува, е анти-човек. Точно такива се мъчи да бълва нашето скопено откъм смисъл образование.

"Какви чувства бе?!" - ще изкрещи в тоя момент някой в ушите ми, ако можеше да е близо до мен в тоя миг. "Тоя съвсем се побърка, горкият! Чувства! Майната им на чувствата! Училището трябва да дава знания, не чувства! Чувства дава... телевизора! Чувства дават турските сериали!" И пр.

Училището обаче, драго ми нашенско мрънкало, трябва да се грижи за душата на младите така, сякаш тя е нещо като многоцветна градина. Тя е точно това, такива са душите на нашите деца преди да пристъпят прага на "родното училище", ала после дебели лелки, наричани "учителки", почват така старателно да скубят растенията в прекрасната цветна градина, каквато представлява душата на детето, че тя почва все повече да обраства с плевела на "знанието". С бурена на "знанието". Който трупа знание, трупа печал. Трупа тъга. Трупа горест. Защо ли са написани тия думи в най-мъдрата книга на човечеството, Библията?!

Не може душата на детето да се оре безжалостно с дълбоки плугове, дърпани още от съветски трактори; не бива да бъде скубано всичко, що расте в нея в детството. Тя трябва да бъде поддържана в нейното великолепие именно като пищна цветна градина. Нищо не бива да бъде скубано от нея. Душите на нашите деца, които в най-ранна възраст са нещо като цъфнали от природно преизобилие плодни дръвчета, не трябва да бъдат сечени, та от тяхната "дървесина" да бъдат избичени "идеално прави дъски", с които след това ще бъдат направени мебелите и сградите, с които ще населим нашия общ дом - обществото. Аман от хора, чиито души са подобни на чекмеджета, столове, маси и всяка друга "човешка мебел".

Или - да използвам една друга моя любима метафора - са подобни на нещо като боклукчийски кофи. В които училището е наблъскало отпадъчните смърдящи продукти на "науката", на "знанието", на умъртвената "култура", на антидуховността и обезчовечността. Сега става ли ви ясно защо нашата младеж в духовно отношение (в мнозинството си) приличат на всеядни прасета! Или защо, да речем, слушат Азис и се прекланят пред "океана от чувства", излъчван от песните на Софи Маринова, да речем. Или на Милко Калайджиев. Липсата на естетически вкус у младежта също е най-голямо престъпление на нашето училище и образование.

Представете си, драги ми дами и господа, каква държава ще си изградят младите й поданици, върху душите на които "нашето образование" е поработило така, че в духовно отношение са заприличали на всеядни прасета? Ами свинска държава ще си изградят, естествено! Затуй свинщината е станала modus vivendi на българския живот от десетилетия наред. Затова, не за друго.

Изморих се да пиша тази сутрин. Спирам засега, а друг път ще продължа. Имам още много неща да кажа. Ала може и да спра дотук. Всичко не може и не бива да бъде казвано. Трябва да остане загадката, тайнството не бива да бъде разбулвано докрай. То и не може да бъде разбулено. Онова, което внася живот и патос във всичко, е онзи "ирационален остатък", който нашето училище и образование се опитва да умъртви. И за който аз апелирам да бъде не само оставен на спокойствие, ами да му се позволи да се разгръща безпределно. Щото той обозначава най-ценното, което изобщо можем да имаме. Най-ценното у нас е тъкмо Богоподобното. На този именно "ирационален остатък" се дължи онова, което наричаме творчество. Бог е Творец, а ние, неговите деца, трябва да пазим творческия импулс в душите си като най-драгоценен дар.

Училището ни трябва да помага да се раждат творчески личности. Без творчество, без творческо дирене животът за човека е пълна скука. Без творчество сме за наникъде. И като индивиди, и като нация. А нашето училище не прави друго, освен да убива най-безжалостно творческите импулси на младите. За това как творчеството може да бъде насърчавано, а не потискано, може да пиша друг път. А засега спирам дотук.

Изморих се много. Изтощих се. Простете, но отивам да почивам. Зарязвам текста си дотук. Друг път ще продължа. А може и да не продължа. Продължете сами. Аз ви показах отчасти как става това. Приятно дирене и сполука! Можете. Повярвайте в себе си. Не чакайте нищо наготово. Не бъдете консуматори. Хайде чао. Весела Коледа на всички! Тази вечер е Бъдни вечер! Да посрещнем Раждането на нашия толкова велик и човечен Бог Исус Христос с най-добри и вдъхновяващи помисли и мечти!

Дискусия за свободата и бъдещето на "капитализма"

Вчерашната компилативна публикация, озаглавена от мен Англия и англичаните в очите на един мразещ Запада нашенец, предизвика доста и то твърде разнородни коментари. И понеже ми се иска те да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, та съм принуден да им отделя по-голямо внимание като ги публикувам в отделен постинг:

Младен каза: Някои от тези параграфи са писани вероятно за Лондон и все пак Лондон не е Англия, колкото и да е голям. Няма да се спирам на това, че да извадиш подобни проблеми и да кажеш, че едва ли не е лошо да се живее в Англия си е направо смехотворно....

Важното е, че Англия като държава предоставя доста по-големи възможноси за развитие на човека. Може да не е лесно, може човек да се сблъсква с чудатости на обществото, може директно да се блъска в градския транспорт, но има шанса да реализира потенциала си. Затова и пенсионерите бягат.

Какво аз бих научил от една такава книга, когато в България аз не бих могъл да се занимавам с наука, докато тук в Англия ми плащат да правя само това!? Не съм богат, но не съм и беден. Но предпочитам да се развивам в областта си отколкото да не се блъскам в транспорта.

А хора като автора могат да пишат заклинания за роботизация и подобно недомислици, които само звучат гръмко, но нямат особена връзка с реалността...

Запомнете парите са оценка на труда. С тях човек може лесно да избира как ползва резултатите от труда си!

Анонимен каза: Този Младен за съжаление може да е всичко друго, но не и учен. Защо? Ами защото и той както всички елементарни хорица свежда всичко до парите: „Запомнете: парите са оценка на труда. С тях човек може лесно да избира как ползва резултатите от труда си!” Това само потвърждава думите на Апостол, че „Тук (в Англия) ценността е само една. Нарича се „пари”. „

Според мен не прави чест на един учен въобще да засяга темата пари.

На това можем да противопоставим мнението на руския физик Йосиф Смулски, един истински отдаден на професията си учен, който убедително развенчава и опровергава Айнщайн и неговата теория:

„Науката – това е удоволствие на държавна сметка.” Както е известно, шега е всяко абсурдно твърдение, в което прозира реална възможност. Да, действително в СССР (и комунистическа България) науката беше хипертрофирана и престижът на учените беше много висок. Това доведе до това, че към нея се устремиха хора без научни наклонности. Тази шега се отнася за тях. Никога в историята учените не са били богаташи. Сега всичко си идва на мястото. Сега вече никой няма да влезе в науката заради престижа. Би трябвало да се намалят заплатите на политиците и управленците до нивото на учените. Мисля, че тогава в правителството и парламента у нас ще дойдат достойни хора.”

Анонимен каза: Мислите на този Апостол може и да звучат забавно и комично, но той интуитивно е уловил нещо много съществено: може да се спори дали комунизмът наистина е рухнал през 1989-1991, защото има индикации, че това е само тактическо отстъпление и комунистите чакат удобен шанс да се завърнат триумфално на власт, но този път не само в СССР, Източна Европа и Китай, а в глобален мащаб. С констатации и прогнози (особено, когато се отнасят за бъдещето, както е казал шеговито Чърчил) трябва да сме предпазливи, но за сметка на това вече е ясно, че капитализмът определно е приключил. Неговият упадък не е от вчера, а датира поне от 100 години и особено се е засилил в последните 50 години. Западът начело със САЩ балансира на ръба на икономическата пропаст и по всяка вероятност скоро ще падне в нея. Трудно е да се каже кое е първично – „икономическата база” или „политическата надстройка”, както се изразяват марксистите, но кризата на капитализма е преди всичко морална.

А първопричините може би все пак са икономически, но в никакъв случай не са постулираните от Маркс, а точно обратното – пролетариатът не само че не обедня, а напротив, живееше все по-добре, поне в чисто материален план. Само че обществото на благоденствието от една страна разглези и разврати хората, а от друга всички тези страни в стремежа си към още и още и повече и повече живееха определено НАД възможностите си и закономерно рухнаха. Това са замръзнали, парализирани, свръхрегламентирани общества на евтиния хедонизъм, НЕкултурата, масмедиите, риелити-форматите, жълтите вестници, проституцията, алкохолизма, наркоманията, фитнеса, козметичните операцийки, отпуските и пенсийките, т.е. на всичко, което отвлича хората от сериозните, важните неща в живота и от политиката. В САЩ само 25% гледат и слушат политически новини. Останалите 75% са политически неграмотни. Освен това Западна Европа и САЩ след няколко години ще бъдат окончателно превзети от имигрантите от Третия свят, които нито могат, нито искат да се интегрират.

Парадоксално, но факт: източноевропейските страни въпреки, а може би именно благодарение на посткомунизма и „мафията” все още са по-здрави и по-морални от декадентния Запад. Западът вече за съжаление е загубил своята роля на образец, пример, ориентир и водач. Затова най-голямата катастрофа би била, ако посткомунистическите страни станеха като западните. Тогава на света наистина вече не би имало спокойно местенце, където да се оттеглим на спокойствие.

Всичко това е жалко, защото демокрацията, без да е съвършена, в съчетание с капитализма беше най-доброто общество в човешката история досега. От това обаче съвсем не следва, че е вечна. Напротив, тя винаги е била само изключение в човешката история. Тя е просъществувала за малко в древна Гърция и отново едва в последните 300 години в Европа и Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Останалото време е било време на несвобода. Но засега експериментът с демокрацията изглежда приключил.

По-вероятно е друго развитие: оказва се, че комунистите доста точно са изчислили нещата, очаквайки, че капитализмът около 2000 г. ще навлезе във всеобхватна и финална криза. Сталин не се усети 1929 и пропусна златна възможност да се възползва от тогавашната криза и слабост на капитализма. Предполагам, че комунистите този път са решени да не повтарят грешката си. Русия и Китай ще изчакат оптималния според тях момент,за да нанесат окончателния удар по Запада. Той ще дойде, когато сметнат, че Западът е достатъчно отслабен, а те вече достатъчно силни, за да си го позволят без голям риск за себе си. Всичките маневри с перестройката и либерализацията по всяка вероятност са само за заблуда и измама на Запада, подобно не НЕП на Ленин, която Западът също погрешно интерпретира като край на комунизма.

С оглед на всичко това се налага да бъдем песимисти за бъдещето на цивилизацията, човечеството, свободата и демокрацията. Първата половина на 21 век вероятно ще е много по-превратна и по-драматична от и без това превратния и драматичен 20 век.

Недko каза: Живял и работил съм в Испания повече от половин година непрекъснато. Мога само да кажа, че там животът е много по-спокоен отколкото в България (няма мутри и жестока битова престъпност) и е много по-лесно да бъдеш оценен според възможностите си. Що се отнася до Англия - един мой познат се върна след шест години порядъчен тежък труд там с 50 000 (петдесет хиляди) английски лири. В нашата "мила" родина тия пари с честен труд ще ги изкара точно на куково лято ако ще цял живот да се скъса от работа. От три години този мой познат си е в България - стои без работа, за бизнес не вижда перспектива и харчи готовите пари (британските лири).

Просто не виждам за какво сравнение между Запада и България може да става дума.

А за духовния живот там и тук да не говорим - също няма място за сравнение.

Ангел Грънчаров каза: Правилно. Впрочем, и в случая имаме действие на поговорката: на свинята най й харесва калта от селската локва - а не басейна с кристално синя вода. Та и на този нашенец така. Много е важно човек с какви очи гледа на това и онова; от очите зависи много в наишите възприятия, пък и от ценностите ни. Ето защо някои хора така предубедено гледат на това или онова и възприятията им така силно изкривяват реалността. На такива нашият мъдър народ им вика "кон с капаци". За да оцениш истински стойностното в западния начин на живот трябва да имаш в гърдите си неговото ядро: свободата. Ако го няма това всичко ще ти изглежда черно и плашещо... не е лесно да си и комуноид :-)

Анонимен каза: Моля ви, не пишете глупости. Престъпността в изпанските градове е много голяма и все повече се увеличава, особено в резултат на кризата и безработицата. Битовата престъпност е направо ужасяваща. В Севиля има квартали, където и полицията се страхува да влезе без специални мерки. Престъпността и наркоманията в училищата растат. Младежите редовно се събират на запои, при които пият, докато паднат. На следващия ден след такива оргии площадите изглеждат като бойни полета. През нощта по парковете открито се продават наркотици.

Хората са тотално задлъжнeли без изгледи за изплатят дълговете си. Испания рухна икономическ и фалира и сега всички европейци, включително българите, ще трябва да я спасяваме.

Духовна култура в Испания? Хахахаха!

В Англия преди години може и да е било възможно да изкараш някоя лира, но това беше. Англия също е в технически фалит. Както правилно сравни един икономист тези страни в икономическо отношение с България: България може да е Лада или Трабант, а Англия или Испания Фолксваген или Роувър, но Ладата и Трабантът все още вървят, а Фолксвагенът и Роувърът катастрофираха. Знаете ли какво стана в Исландия, когато фалира? Ами просто животът там спря, всички институции затвориха и приключиха. Нямаше пари за администрацията, армията, полициятa и край, държавата се разпадна. Същото би станало и в Гърция и Испания, ако не беше ЕС да ги спасява.

Накрая пак бих подчертал, че хората всичко свеждат до пари, което показва, че всички тези емигранти са елемантарни хорица-икономически емигранти. Никой не се интерсува от свобода и демокрация. Ако в Северна Корея почнат да плащат добре, те и натам ще хукнат, още повече че там битова престъпност почти няма, нали е диктатура. За сметка на това има концлагери.

Анонимен каза: „За да оцениш истински стойностното в западния начин на живот, трябва да имаш в гърдите си неговото ядро: свободата.”

Вярно. Но именно там е работата – че свободата се саморазруши. Западът беше образец допреди 50 или 100 години (когато и „буржоазна” България беше в разцвет), но днес едва ли е пример за подражание. Източна Европа обаче за съжаление върви по пътя на саморазрушилия се Запад, възприемайки безкритично всички негови отрицателни страни – евтините, повърхностни удоволствия, политическата незаинтересованост и безразличие. Аз разбирам, че това е голям шок за хората в Източна Европа, които преди 1989 си бяха изградили една идилична, идеализирана представа за Запада и сега преживяват голямо разочарование. Между другото разрушаването на капитализма стана не без скритото, но активно съдействие на КГБ, който тайно засилваше всички отрицателни тенденции в тези общества.

Най-лошото е, че сега вече няма накъде, няма ориентири, човечеството е загубило посоката и няма надежда. Ние можем да пишем във форумите, колкото си искаме за „светлия Запад”, свободата и демокрацията и да заклеймяваме комунизма, но особена полза от това няма. Комунизмът си остава зло, но е глупаво да наричаме черното бяло и да твърдим, че западните общества в сегашния им вид са нещо хубаво и желателно. Интелектуалната честност изисква да признаем, че НЕ СА. Както е казал Сократ – трябва да следваме аргументите и доказателствата, независимо къде ни водят.

Дано съм лош пророк, но надежда имат май само комунистите, които потриват доволно ръце и чакат удобния момент за нанасяне на окончателния смъртносен удар по разкапващия се Запад. Сценарият за това, предполагам, е разработен отдавна.

Анонимен каза: Западният начин на живот води до гибел! Това са разюздани общества на кефа и шоуто. Не беше така преди 100 години, включително в България. По времето на Вазов, Яворов и Славейков не е имало наркотици, порнографски филми, реалити-формати, ваканцийки на морето и т.н. България тогава е била стабилно, морално, жизнено общество. Не виждам обаче кой може да избави и спаси Запада начело със САЩ от гибелния път, по който е поел. Освен, разбира се, комунистите в Русия и Китай, които обаче впоследствие ще изградят нещо съвсем неприемливо – световен комунизъм.

Не става дума за това да се отказваме от постиженията на цивилизацията, макар че много от тях са излишни. Махатма Ганди е екстремален случай, но той доказва, че за живота на са необходими много неща и във всеки случай много по-малко, отколкото предлага съвременното комсумативно общество.

Младен каза: Към анонимният, който дори не си поставя името:

Ученият се интересува от пари доколкото трябва да съществува. Неизбежно е. Аз исках да спомена ясно, че на парите се гледа много по-лошо отколкото те всъщност са. Те наистина са оценка на труда на човека. Да се заключава, че в Англия всичко е пари е толкова глупаво, че е направо смешно. Но дори и даден човек да се стреми основно към материално богатсво той пак допринася с услугите и стоките, които предоставя/ произвежда.

Учените решават какво да се стремят. Някои са всеотдайни, други мислят и за бизнес. Това си е тяхна работа и добре, че няма никакво значение кой анонимен какво мисли за тях.

Аз съм правил своя избор между наука и работа в бизнес и съм избрал първото. Със сигурност нещо съм спечелил и нещо съм загубил, но съм решил аз и най-важното могъл съм да избирам. За съжаление такъв избор не бих имал у нас.

Уважавам изборът на всеки, защото светът има нужда от всякакви хора.

В момента не съм на държавната трапеза, но съм съгласен, че не е ясно доколко всеки финансиран научен проект е важен или нужен.

Прочетете внимателно откъсите и вижте какви нелепи неща има. За градския транспорт, някакви умивалници. А какво означава живот на кредит?!? Какво? Това означава да ползваш нещо, за което ще платиш утре. Какво като получиш жилището след 30 години като живееш в него. Баба ми плаща 29 години и тогава се нанесе?!? Какво сравнение има?!

Младен каза: Вижте тук навсякъде се носят някакви заклинания за гибел, наркотици, порно и тнт. Вижте колко черни прогнози се правят, но това не е ново. Това е от години и нищо кой знае какво не се случва.

Аз също смятам, че има сериозни проблеми тук. Според мен сред тях основният е все по-настъпващият контрол на държавата над отделния индивид, но ще се въздържа да прогонозирам апокалипсис...

Недko каза: До: Анонимен без име.

Само един пример. Ето това никога не може да се случи в Испания:

"Сериозен пропуск на прокуратурата провали възможността на жертвите на "Наглите" да заведат искове за връщането на парите, платени като откуп.

Тъй като сумите са давани от техни близки, а не от самите отвлечени, роднините трябва да получат качеството на пострадали в процеса. Това може да стане само и единствено, ако освен обвинения за отвличане, каквото е повдигнато на деветимата от "Наглите", им бъде повдигнато и обвинение за изнудване. Прокуратурата обаче не е повдигнала такова.

Така съдията Виолета Магдалинчева беше принудена да откаже да приеме исканията на близките на отвлечените да си върнат парите, които са дали за освобождаването на роднините си. След като отказа да приеме исканията да си върнат парите от откупите, тя обясни на жертвите, че те не губят това си право за вбъдеще, но просто ще трябва да изчакат наказателното дело срещу "Наглите" да приключи и да заведат самостоятелни граждански дела."

Ангел Грънчаров каза: Искам да кажа нещо във връзка с претенциозното твърдение на един от анонимните коментатори по-горе; имам предвид твърдението:

"... вече е ясно, че капитализмът определно е приключил. Неговият упадък не е от вчера, а датира поне от 100 години и особено се е засилил в последните 50 години. Западът начело със САЩ балансира на ръба на икономическата пропаст и по всяка вероятност скоро ще падне в нея. Трудно е да се каже кое е първично – „икономическата база” или „политическата надстройка”, както се изразяват марксистите, но кризата на капитализма е преди всичко морална."

Г-не (г-жо), Вашето изказване имам чувството, че е взето от доклад на комсомолски секретар, изнасящ "политинформация" за "последните най-правилни тълкувания на международното положение", доклад, който е писан, да речем, в началото на 50-те години на 20 век. Затуй ми се иска да Ви кажа, г-не (г-жо) нещо важно, та белким успеете някой ден да очистите душата си от тия напразни страхове-очаквания; та, моля, запомнете от мен поне това:

Тия, които с такова нетърпение чакат края на капитализма, ще го дочакат толкова, колкото ще дочакат края на света ония нещастници, които от векове все чакат края на света, а той, за тяхно разочарование, все не идва.

Нещо повече, ще си позволя да изрека едно съвсем парадоксално на пръв поглед твърдение, което обаче не е по-малко вярно: по-скоро и по-вероятно е да настъпи края на света, отколкото краят на капитализма! Което пък означава, че капитализмът може да си отиде само в един-единствен случай: заедно с пропадането на целия свят. По-скоро е възможно да настъпи галактически катаклизъм и цялата Слънчева система да отиде по дяволите, отколкото да дойде края на капитализма. Ще Ви обясня защо мисля така; моля, проследете внимателно мисълта ми:

Да оставим това, че от поне 200 години всякакви утописти и нихилисти най-усърдно пророкуват и бленуват края на "буржоазното общество", наречено от техния кумир Маркс "капитализъм". А всъщност това, което още бива наричано капитализъм, е общество, основано на принципа на свободата, т.е. е едно свободно пазарно общество. Та именно това общество, понеже е основано и се покои на едни универсални ценности, именно свободата, личността, индивидуалността, договарянето, пазарът и пр., т.е. е общество, основаващо се не само на икономическата необходимост и рационалност, но и на необходимостта и рационалността на самия живот.

Прочее, ценностите на "капитализма" са продукт на едно дълго историческо, културно и духовно развитие, като се почне от философските идеи на гръцките философи та се стигне до духовния, икономическия и културен разцвет на Запада от последните два века. Цялата човешка история е работила за да се породи реализацията в действителността на ония субстанциални опори на капитализма, които се коренят не само в "природата на самите неща", т.е. на разума сам по себе си, но и в дълбините на самата човешка душа.

Ето защо няма как нещо по-добро, по-ефективно и жизнеустойчиво от капитализма да бъде "измислено", щото рационалността, диктувана от самия живот и неговата субстанция - свободата - превъзхожда всяка друга възможна, а пък особено, "съчинената" от разсъдъка ни и "примислена" рационалност. Социализмо-комунизмът нагледно показа какъв е краят на всяко изкуствено и разсъдъчно "подобряване" на капитализма, да не говорим пък докъде неизбежно са стигали и винаги ще стигат доктрините, които, подобно на чистия комунизъм, се мъчеха да поставят живота на принципно различни начала: стигнаха до пълен крах и тотална гибел. По обратен ред, щом тази е участта на "подобряващите" капитализма доктрини, би следвало да приемем за единствено основателен извода, че капитализмът няма жизнена алтернатива, ерго, няма как да загине, а може само да расте и да се развива, понеже хоризонтите на свободата наистина са безгранични и недостижими.

Така че, драги ми г-не (драга ми г-жо), оставете тия конспиративистки бесове, които Ви овладяват отвреме-навреме и си спете спокойно: капитализмът няма да умре. И светът няма да загине ей-току така, щото някому било хрумнало това, или пък защото, бидейки неспособен да уреди собствения си живот, му се било приискало заедно с него, представете си, да отиде на поразия и целият човешки свят, та да не бъде толкова самотен в смъртта и гибелта си.

По повод на това пък, което повтаряте като постоянен рефрен, а именно, че комунистически Китай и Русия щели били да изчакат сгодна възможност, за да доубият "гниещия капитализъм", за да се възцарял най-сетне бленуваното от празните души господство на световния комунизъм, искам да Ви кажа следното:

В днешен "комунистически Китай" има нищожно количество комунизъм, именно само колкото се съдържа само в главите на ултралевите от ККП, а иначе икономиката им е изцяло капиталистическа; т.е. капитализмът така превзе Китай (както, впрочем, и Русия) и така ги "ерозира" вътрешно и духовно, че е взел тотално надмощие, в това число и в душите на индивидите, съставляващи тия народи. Т.е. в тях комунизмът е само външен и мним, изживява се като тъпа душевна изкривеност и носталгия, а в него вече не вярват даже и самите комунисти. Т.е. комунизмът и в Китай отдавна е отишъл по дяволите - повече, отколкото в Русия даже.

Анонимен каза:

Отдавна е говори за упадък, но още нищо не се е случило? Не, вече се е случило и още по-лошо ще става. Не бъдете наивни. Англия например е в технически фалит. Но нещата не свършват дотук. Ако някой си мисли, че комунистите ще оставят Запада да се скапе докрай „на спокойствие”, много греши. Те само чакат удобен момент, за да нанесат удар. Това може да е утре, може да е след 2, но и след 10 или 20 години. Но този момент за съжаление ще дойде, и то в немного далчено бъдеще. Даже ако някой го интересува и е любопитен, мога да цитирам сериозни западни анализатори, които са разработили сценарии за това „как точно ще го направят комунистите”.

САЩ и Европа в момента са най-опасните места за живеене на света. Има вече много представители на Русия, които открито завявят, че Америка скоро няма да я има. Това не е шега. Може би сравнително по-сигурно е засега в Латинска Америка, защото ще е по-далеч от полето на основния сблъсък. Западът се намира в смъртна опасност, но западните политици и тайни служби нехаят, а населението, макар и ударено от кризата, още мечтае за шопинг и почивка на плажа. Руските генерали обаче са на друго мнение, на тях шопинг, пари и почивки на Лазурния бряг не им трябват. Те трупат злоба и мечтаят за момента, когато ще дадат залп с интерконтинентални балистични ракети по омразния им капитализъм. И нека тогава капиталистите размахват кредитните си карти срещу тях. С кредитна карта ракети не се спират.

Това не можело да се случи в Испания? Хаха, в тези страни се случват неща, които в България никога не са били възможни и няма да са възможни. Да не би да мислите, че българите са измислили мафията, корупцията и престъпността? Слезте на земята!

Ангел Грънчаров каза: Комунизмът в Китай не може да бъде спасен, защото е такава логиката на самия живот: либерализирането на китайската икономика и допускането на западния, предимно американски капитал в Китай доведе до тоя бурен иконически растеж, който преди няколко десетилетия изживя Япония, което пак показва огромното превъзходство на капитализма и неговата жизнеустойчивост. Но дори и да сте прав, дори и капитализмът да умираше, дори Китай и Русия да планират "световен комунизъм" в скоро или малко по-далечно време, аз, позволете ми, искам да Ви задам един най-простичък, ала твърде коварен въпрос:

А какво, впрочем, ще правят комунистите, и то още на другия ден след установяването на световния им комунизъм, за да не умрат от глад?

Ами, разбира се, за да не умрат от глад, на другия ден след установяването на световния им комунизъм комунистите ще се видат принудени отново да въвеждат капитализма, както това направи Ленин някога, за да не пукнат от глад народите на огромната, доскоро така богата, империя, именно Руската, ще направят именно това, което направи и Китай, за да не измрат китайците от глад. Това нещо да Ви говори, драги (драга) ми г-не (г-жо)?! Моля, отговорете, но бъдете честен (честна)?!

И на последно място искам да кажа две думи за т.н. "ужасна морална криза", от която изнемогвал Западът, и от която ний, тъй да се рече, сме били все още предпазени. Г-не (г-жо), така е, свободата е доста опасно и ужасно нещо, тя винаги бива съпровождана от "нежелани неща", от безброй коварства и безпокойства, за разлика от "бляскавия", но затова пък така "стерилен" ред на несвободата, който не предлага никакви изкушения, а само убийствена скука и нескончаеми нещастия. Запомнете от мен обаче това: всички горчиви или сладки съблазни на свободата и цялата възможна "морална разпуснатост" на капитализма изобщо не дават основание да се откажем от нея - и от него. Защото свободата е предпоставка както за моралната разпуснатост и "деградация", така и за здравия и жизнеустойчив морал, основан на ония вечни ценности, които човечеството е постигнало в своето хилядолетно духовно развитие.

Ангел Грънчаров каза: Тъй че патетика от рода на Вашата, именно, на тази:

"С оглед на всичко това се налага да бъдем песимисти за бъдещето на цивилизацията, човечеството, свободата и демокрацията. Първата половина на 21 век вероятно ще е много по-превратна и по-драматична от и без това превратния и драматичен 20 век."

е просто съвсем неуместна - и твърде пресилена. Показва, че желаното го приемате за едва ли не действително. Имам чувството, че сте се отдал(а) на прекалена стилистична маниерност, формулирайки горното твърдение, т.е. сте го написал(а) не защото го мислите или щото то има някакъв смисъл, а просто понеже сте се помъчили да изградите по-ефектна фраза. Но там, дето няма смисъл, фразите, пък дори и да са специално натруфени и дори с претенции за изисканост, няма как да помогнат.

Капитализмът е жизнен и жизнеустойчив тъкмо защото, бидейки не нещо друго, а жизнен свят на свободата, сам най-ефективно надмогва собствените си противоречия - и излиза още по-жизнен от тях. Така че, моля, не плачете толкова за капитализма; много прибързано сте се захванали да роните сълзи на "гроба" му като някаква усърдна наемна оплаквачка; починете си малко, капитализмът не се нуждае от Вашите сълзи! Със сълзите на своите оплаквачки почвата на капитализма бива още повече напоявана, което продължава да стимулира невероятния му растеж и цъфтеж.

Пиша всичко това набързо; надявам се, ме разбрахте донякъде. Темата си заслужава още по-внимателно вникване, за което обаче в момента нямам време.

Томи Томев каза: Комунизмът е страшна болест. Този вирус е опасен. Коментариите на тези анонимни... красноречиво говорят за това. Напълно безсмислено е да се влиза в разговор със заболелите от тази напаст, наречена комунизъм; те никога няма да разберат думите на едим свободомислещ човек.

Анонимен каза: Благодаря за подробния коментар на г-н Грънчаров. Всички сме съгласни, няма спор, че обществото на свободата е за предпочитане пред обществото на несвободата. Но от това не следва, че свободата е "естественото" и „нормалното” състояние на обществото, нито пък че тя е по-жизнена. В историята тя е изключение. Защо след като е толкова жизнена свободата, тя е изключение в историята? Бъдете скептични, никога не приемайте нещата за даденост, не приемайте желаното за действително, не спирайте до очевидното, винаги задавайте въпроси. Предлагам да водим дискусията на високо ниво и обективно, „без гняв и пристрастие”, както е казал Тацит. Затова ще кажа:

Истината е, че свободата просто е имала късмет, че е пуснала корени в една такава огромна „полития” като САЩ. Ако не бяха САЩ, със свободата по света отдавна да е свършено. А появата на САЩ е една историческа случайност. Ако единствената демократична страна на света беше Исландия, тя нямаше да просъществува срещу Русия и Китай, колкото и свободолюбива да е. Защо демократична Атина губи Пелопонеската война срещу олигархична Спарта? Защо македонците унищожават гръцката свобода в битката при Херонея?

Комунистите не са се отказали от комунизма само защото е икономически неефективен. Те разбраха, че с „твърдост”, дрънкане на оръжие и идиотска пропаганда не могат спечелят и победят Запада. Тяхната цел никога не е била да градят комунизъм „в една отделно взета страна”, та била тя голяма колкото СССР и Китай. Те винаги са се стремели към световно господство. И са разбрали, че е нужна е по-хитра и по-гъвкава тактика.

Русия и Китай са си разделили ролите: Русия произвежда суровини, а Китай търгува. Твърдото ядро на комунистите никога не се е отказвало от комунизма. То само прави нарочни временни компромиси с пазарната икономика, както Ленин навремето с НЕП. Комунистите винаги и навсякъде са били мразено от мнозинството малцинство, но добре организирано малцинство. Именно затова е трябвало да взимат властта насила. Следователно нищо не пречи да вземат властта в световен мащаб. Те след 1989 са притихнали и са се свили, но Ленин е непогребан, а КГБ е на мястото си. Погледнете победоносния поход на социализма след 1989 в Третия свят - Венецуела, Южна Африка, Симбабве, Конго и пр. – колко страни минаха и минават към соцлагера, а уж социализмът бил мъртъв!

След установяване на комунизъм в световен мащаб комунистите ще направят онова, което знаем от 1917 и 1945 година, само че в още по-брутални форми, защото няма да има вече алтернатива и няма да има свободен свят. Мога да вляза в подробности, но няма смисъл. Така например само в Германия е планирано да бъдат ликвидирани 150 000 души – целият елит. Америка ще бъде разчистена от американци, за да се заселят там китайци. След това комунистите могат да въвеждат каквито си искат видове икономика, нали ще са си само те, няма да има кой да им се противопостави – кеф им с пазарни елементи, кеф им пещерен комунизъм. За номенклатурата продукти и храна винаги ще има, какво значение има, че щели да умрат хиляди и милиони от глад? Те и сега умират в Корея, но любимият ръководител не се трогва. Нали за него има всичко! За комунистите човешкият живот няма никаква стойност.

Може да вярвате на това, може да не вярвате, може да споделяте наивния оптимизъм, че Западът спечели студената война, че свободата е вечна и неунищожима – всичко за ваша сметка. Пазарувайте, развличайте се, ходете на фитнес и на почивка, гледайте риелити, само после да не сте неприятно изненадани и да не кажете, че никой не ви е предупредил.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Анонимен, теорията, че свободата е случаен инцидент в човешката история е съвсем неоснователна и неоправдана от всяка една гледна точка. По сащия начин никъде и некога не е доказано, че естественото състояние в човешкия свят е несвободата, сиреч, унизеността, недостойнството, потисничеството, робуването и пр. Това, че свободата е показала огромните си предимства - имащи изцяло субстнанциална природа! - пред несвободата е факт, който не подлежи на оспорване. Свободата създава и твори един жизнен и жизнеустойчив свят с ред предимства, един свят на просперитет, творческа личностна реализация, свят на чисти и равноправни човешки отношения, свят на демокрация и всестранен напредък - икономически, технологичен, културен и пр. Това, че светът на свободата субстанциално, в недрата, в дълбините и в същината си, по идея и по разумност, превъзхожда света на несвободата е безусловна истина - и тя е потвърдена от целия ход на човешката история, особено пък от случилото се в ХХ век.

Вярно е, че силите на свободата и тези на несвободата са непримирими и се борят вечно, компромис в тази битка не може да има. Така е било винаги в човешката история, така е и в последните два века. Надмощието на силите на свободата, разбира се, е субстанциално предопределено и неизбежно: по същия начин както истината превъзхожда субстнациално всяка, дори и най-изтънчената лъжа, сиреч, неминуемо и в крайна сметка тържествува, по същия начин и светът на свободата, капитализмът, превъзхожда тотално света на несвободата, намерил своята най-пълна реализация в лицето на комунизма. Пълното тържество на свободата в човешката история беше отредено да се случи в Америка, в САЩ - и това съвсем не е случайност или инцидент. Невероятните победи на САЩ, явяващи се упование и вдъхновение на всички свободолюбиви хора по целия свят, така ожесточава в безсилна злоба враговете на свободата по цялата планета - и най-вече сатанистите-комунисти.

"Съдържание на световната история е осъзнаването на идеята за свободата" - пише великият философ Георг Хегел. Цялата човешка история не е работила напразно, а шествието на свободата в последните два века съвсем не е "инцидент" или пък, още по-малко, "природен катаклизъм". Разбира се, силите на злото и на несвободата съвсем не са се примирили с нейното тържество; те, разбира се, винаги са търсили реванш и са се мъчили да разгромят силите на доброто, силите на свободата. За свободата си трябва да се борим всеки ден - и едва тогава тя ще продължава да съществува, ще продължава да триумфира - и тържествува. Това са го разбрали прекрасно в САЩ - страната, явяваща се флагман на свободния свят. Това го разбират всички автентично свободни хора по света, вдъхновявани от непобедимото желание да бъдат себе си, да разгърнат жизнените си сили в един достоен за човека свят. Ще завържа с това, с което започнах спора си с Вас:

Ценностите на свободата са универсални и имат общочовешки смисъл и значение. Това означава, че навсякъде по света, даже и в най-отдалечените ъгълчета на земното кълбо, там, където живеят човешки същества, в гърдите им трепти неугасващия порив към свобода и достойнство. Така е било в зората на човешката история, така е особено в наше време, след като ние, живелите в комунизма, имахме трагичния шанс да се насладим на цялата му перверзна "сладост". Извратено е човешки същества да нямат понятие за самите себе си и сами така себе си да подценяват, че да искат да се откажат от свобода, сиреч, да искат доброволно да живеят при комунизъм.

Комунизмът като олицетворение и апотеоз на сатанинските сили на несвободата не може да бъде желан и няма как да бъде привлекателен за нито едно нормално човешко същество. Ония, които искат да са роби, т.е. за които несвободата е привлекателна, не могат да бъдат считани за човешки същества - те са още по-непълноценни и от животните, щото животното робува на своя природен инстинкт, а пък заложеният от Бога инстинкт, който прави от човека човек, се нарича с една дума: свобода.

И тъкмо в това се състои тяхната, на несвободата и на комунизма, обреченост. Тази е онази битийна и субстанциална пълнота, на която се основава свободният свят, наречен "капитализъм", на която се позовах толкова пъти в своето опониращо Ви разсъждение. Даже и песимизмът Ви за бъдещето да е оправдан, даже по някакво чудо несвободата (комунизмът) да успее да вземе някакъв реванш над капитализма и свободата, това ще е предпоставката и основанието за пълната невъзможност да съществува един такъв античовешки и несвободен свят. Разбира се, няма как да бъдат поставени под тотален контрол човешките същества, вкусили от неописуемите по сладостта си плодове на свободата. Комунизмът пропиля шансовете си да види сметката на свободния свят когато беше във възход и дори владееше умовете на т.н. "лява интелигенция", та сега ли, когато е тотално дискредитиран, ще успее да вземе реванш?

Това просто не може, няма как да се случи. Това няма да се случи. Но съм съгласен с Вас, че битката със сатанинския комунизъм, най-лют враг на човешката свобода, съвсем и изобщо не е завършила. Комунизмът е повален, но не е издъхнал. Той трябва да бъде доубит без никакво снизхождение. А свободата трябва да бъде защищавана всеки ден. Понеже е най-драгоценното нещо за човека в този живот. Враговете на свободата обаче наистина съвсем не са се примирили с нейното победоносно шествие по цялото земно кълбо.

Кога младите ще започнат да учат?

Вярвам, че сте забелязали тоя шумен упрек, който непрекъснато кънти в ушите ни: "А пък те, младите, не щат да учат! Мързи ги да учат! Всичко друго са готови да правят, само не да учат! и пр.". Факт е, че младите хора, в своето огромно мнозинство, наистина не обичат да учат. Но запитваме ли се защо не обичат да учат? А може би и не умеят да учат? Впрочем, разбираме ли ясно що е учене и какъв е неговия смисъл?! Защо ни се налага да учим? Това, което правим в училище, само учене ли е?

Вижда се, че въпросите около този проблем - ученето - са твърде много и ескалират кажи-речи главоломно. Защото, у нас особено, постоянно се твърди, че младите в училище трябвало да бъдат учени, сиреч, учителите да ги учат, поне да се опитват да ги научат - нали затова са учители?! - ала младите пък не щели да ги учат, не щели да бъдат учени, поради което нещата, разбира се, съвсем не вървят и няма как да провървят. Учителят е тоя, който учи учениците - ето я в нейния чист вид из основи сгрешената представа за това какво се прави в училището. Защо ли? Ето защо:

Ами защото този, който учи, който се занимава с учене, е не учителят, а, разбира се, ученикът! Разбира се, че е така, а всяко друго е изкривяване на същината на цялата работа. Ученикът учи и се учи, а пък учителят е този, който му помага, сътрудничи си с него, т.е. прави така, че ученето му да е ефективно, успешно, пълноценно. Или, другояче казано, създава всички ония необходими условия, благодарение на които дейността, наречена учене, започва да върви към предварително зададената цел както на ученето, така и на образованието. Разбира се, ще трябва да осмислим и това защо - и, най-вече, как! - учениците би следвало да искат да учат и защо, както е сега, не щат и не обичат да учат. Но нека да се опитаме малко по-дълбоко да осмислим сегашната ситуация: учениците не учат и не щат да учат, а пък учителите се мъчат да ги учат, ала това едва ли се получава в повечето случаи. Има нещо тотално сгрешено в тази постановка на въпроса, което е то?

Да го учат младия човек на това и онова, без да са го питали иска ли и също намира ли смисъл в това предприятие е предварително обречена на неуспех и съвсем безнадеждна работа. Това първо. Но има и нещо още по-важно: оня, който се оставя да го учат, който се отказва от радостта сам да търси и да намира, да изследва, сам да осмисля, отговорно да върви по пътя на знанието и образованието, мигновено се превръща в пасивен, поддаващ се на манипулации, унизен и бездушен обект на "образователно-възпитателни мероприятия", и, разбира се, няма защо и за какво да се чудим, че нашите ученици, поставени в толкова неблагоприятни условия, не само че не щат повече да ги учат, ами и са погнусени до дъното на душите си от това, което бива наричано "учене". Става ли сега по-ясно защо нашата младеж е отвратена от нещото, наречено "учене" - в тоя толкова неадекватен и изопачаващ същината на цялата работа смисъл?

Разбира се, че в ситуацията, в която са поставени младите хора у нас, нежеланието да учат по такъв, по този начин, е съвсем закономерна реакция на защита на тяхното суверенно право сами да се разпореждат с най-святото: своя вътрешен, душевен и духовен живот, своето развитие като свободни личности. Противното щеше да е чудно и отчайващо, именно, ако масово се подчиняваха и се бяха отказали от своя личностен суверенитет, ако масово се бяха отказали и от свободата си, т.е. ако бяха напълно покорни и податливи на толкова груби манипулации; но това, че се съпротивляват, напротив, е очаквана, оправдана и дори обнадеждаваща реакция.

Повтарям, противното щеше да е отчайващото, а не това; това по-скоро е радващо. Ето защо реакцията "неучене", така масово разпространена сред учениците в България днес, е недоосъзнат, но въпреки това категоричен протест и дори несъзнаван бунт или поне акт на категорична, всекидневна, устойчива съпротива срещу една изцяло неадекватна "образователна система" - неадекватна на техните собствени познавателни, душевни, личностни и пр. потребности, също така на изискванията на времето, в което живеем, и най-вече на смисъла и идеята на едно модерно образование.

Това, че не искат да бъдат бездушни и манипулируеми обекти на една изцяло архаична, несъвременна образователна система, построена на напълно погрешни принципи, повтарям, е съвсем естествена, бих казал дори човечна реакция на младите хора. Тя съдържа в себе си протест срещу едно опитващо се да ги обезличи и унифицира образование и възпитание, разминаващо се тъкмо със смисъла и с идеята си. Тази т.н. "образователна система" е била въвеждана с насилие в края на 40-те и 50-те години на ХХ век, тя е израз на най-нагъл комунизъм в действие в сферата на образованието и на духовния живот. Тя е копие на съветския - изцяло репресивен и потискащ личността - "модел на образование и възпитание" от 30-те година на ХХ век и е била устроена по такъв начин, че да произвежда послушни изпълнители, т.е. безлични и неспособни на свободна самодейност комуноидни същества, отказали се от всичко онова, плод на което е нашата човечност - отказали се най-вече от свободата си.

И ето, в България вече 21 години текат промени във всички сфери на живота, ала тъй като принципите на същата тази командно-авторитарна и обезличаваща система на "образование" за това време изобщо не бяха докоснати и си стоят съвсем непокътнати, тя продължава да задушава всички кълнове на пълноценен духовен живот, какъвто по начало би следвало да е образованието по идея. Няма по-голямо престъпление от това да се пилее личностния потенциал на една нация, защото неадекватното образование прави точно това. Което означава: осъждаме се, и то за още много десетилетия напред, на бедност и безперспективност; понеже коренът на материалната мизерия е тъкмо духовната, личностната такава.

Очертах големия контекст, в който се намира проблемът, на който е посветено моето размишление: ученето. Сега да се върна и да пристъпя още плътно към него.

Младите не щат повече да бъдат учени, те не искат да им бъде натрапвано нещо, което не отговаря на собствената си идея, сиреч, е съвсем непълноценно. Какво им натрапват ли?

Ами ясно какво: натрапват им "знания", при това мъртвородени, т.е. искат да ги превърнат в нещо като лешояди, задоволяващи се с прогнила плът! Мъчат се също така да им натрапят и някакви "умения" уж за боравене със знанието, ала на съвсем невярна основа. Поради което ключовата дума, показваща същината на случващото се в българското образование, е думата провал. Пълен, тотален провал - дотук стигна авторитарното, командно, антидуховно, обезличаващо (деперсонализиращо) "образование и възпитание". Защо се стигна до този провал ли? Нека да се постараем да си представим нещата още по-плътно, съдържателно и ясно.

Днешното българско училище се мъчи - една съвсем безнадеждна работа, впрочем - да "пълни" главите на младите с готови знания, сякаш главите им са нещо като боклукчийски кофи. Поднасят им тъкмо готови знания, сиреч, чужди мисли, и се мъчат да им ги набиват в главите. Т.е. от учениците се иска да бъдат нещо съвсем презряно, и то в собствените им очи: да бъдат нещо като папагали, да бъдат "зубъри" и зубрачи, да бъдат нещо като, да речем, консуматори на опаковани в целофан и готови да ядене, при това предварително сдъвкани, "знания". Т.е. поднасят им отпадъчните продукти на една изцяло сгрешена тъкмо в основите си "образователна система". Щом като само това искат от тях, знаете ли как се спасиха нашите ученици и студенти от това, което ги насилват да правят, именно да зазубрят готови знания и мисли? Ами спасиха се по единствено възможния начин: с преписване!

Днес, длъжен съм да донеса до вашето знание, драги ми дами и господа, в българските училища и академии не се учи нищо, а в тях учениците и студентите се упражняват единствено в това как по-хитро да преписват! Да, нищо друго не правят, освен да преписват. И трябва да признаем, че те нямат друг изход: главите им наистина не са и не трябва да бъдат боклукчийски кофи. А пък след като съзнанията им са блокирали, заради пресищане, от поглъщането на несмилаемия баласт от толкова много готови и сдъвкани чужди "мисли" и "знания", единственият възможен изход и път в тази унизителна ситуация е един: преписването, т.е. лъжата, че знаеш.

Т.е. в българските училища и академии, драги ми дами и господа, се води една вссекидневна борба за надлъгване: учителите и професорите се мъчат да лъжат и мамят, че уж се стараят на нещо да научат целукопната "учеща младеж", а пък младите се стараят да са най-изтънчени в това изкуство да се преструват на "научени" и на "знаещи", което става, както казахме, по един начин, с преписване. И едните, и другите се стараят да се правят на ударени, един вид, преструват се, че си вярват. На това му се казва "българска работа", останала ни от блажените социалисто-комунистически времена, където всичко се правеше "пет за четири", през пръсти, лъжливо и фалшиво. Феноменът "преписване", повсеместно съществуващ и вихрещ се като пустинен вятър из българските училища и "академии", е разял из основи това, което се нарича "образование" у нас; което, повтарям, показва за сетен път пълния провал на нашата "образователна система".

Това е положението. Нашите ученици, студентите от академиите и пр. не желаят да бъдат правени на маймуни (и на "папагали", на "зубъри" и прочие екзотични животни и птици), те водят битка за личностно самосъхранение в най-ужасни и абсурдни условия, предоставени им така великодушно от една отречена от времето и живота, от една абсурдна "образователна система". Която днешната ни държава продължава да търпи, водена най-вероятно от презумпцията, че беден, прост, немислещ и податлив на манипулации народ по-лесно се управлява. И, забелязва се, управляващите успяват в тия свои попълзновения: това, че образователната ни система, в общи линии, продължава да бълва всяка година дефектни, неспособни за самостоятелно и критично осмисляне, непълноценно живеещи индивиди, е главната предпоставка нацията ни да е обезкръвена откъм най-важното, именно, откъм личностен потенциал. Казано другояче, "човешкият матрьал" у нас сякаш наистина не струва, а причина за това е калпавото ни образование - калпаво отгоре до долу, във всичките звена на тази толкова порочна и прогнила отвсякъде "образователна система". Която просто трябва да бъде лекичко бутната, та да се сгромоляса в прах, в гнилост, в развалини, излъчвайки в пространството наоколо само трупен и гробищен дъх.

А как следва да бъде в тази област ли - ученето? Ами нещата са пределно прости. Ще се постарая накратко да ги обознача в тяхната изумителна простота.

Младият човек трябва да бъде признат за свободен и отговорен субект на своя живот и съдба, на бъдещето и на настоящето си. Ерго, нему не трябва да бъде отнемана така грозно възможността да търси, да се стреми, да иска да напредва по пътя на знанието, да учи, да постига. Този, който учи, учещият, разбира се, е ученикът, то и самата дума - уче-ник - показва, че той, а не някой друг, учи. А пък учителят само му помага и го насърчава, грижейки се да създава най-благоприятни условия за разгръщане на този толкова фин и интимен процес, какъвто е ученето и образованието. В ученето, за да е пълноценно, трябва да участва не само една душевна сила, както е сега, именно разсъдъкът - щото "папагалското" учене залага само на ума, разсъдъка, по-скоро дори не и на него, а само на паметта, и то репродуктивната, механичната. В истинското, пълноценното учене трябва да бъде включен целият потенциал на душата, именно: умът, чувствата, въображението, интуицията, волята, всички до една душевни сили и способности, без никакво изключение!

Това може да стане само ако ученикът бъде оставен да учи истински, т.е. да търси, да изследва, да се опитва да проумее всичко тъкмо със собствения си ум, да борави с информацията и да я осмисля, да разгръща целия творчески потенциал на душата си, да бъде поставян в една същинска познавателна и духовна ситуация, в която се чувства ентусиазиран и окрилен, че може да разгърне своя душевен, духовен и личностен потенциал. Само тогава ученето ще стане нещо приятно, а не тегло, бреме, отврат, нещо, към което не можеш да се отнасяш иначе, освен с погнуса. На ученика даже не трябва да му помагат в един примитивен смисъл, именно да го тикат, защото нашите млади хора не бива по презумпция да бъдат възприемани за нещо като интелектуални инвалиди. Напротив, към тях трябва да се отнасяме с доверие, в никакъв случай не да ги поддценяваме, а пък най-малкото - да ги манипулираме, да ги обиждаме, да не зачитаме техния личностен суверенитет, основаващ се на свободата им. Това нещо аз го определям като "личностно-центрирана" методика (дидактика и педагогика), за която съвсем скоро ще пиша по-подробно, а пък ще изнасям и лекции.

Искам да завърша - понеже темата е огромна и още много може да се мисли и пише - със следното. От много години преподавам философия и психология: учебни дисциплини, имащи пряко и непосредствено отношение тъкмо към това, за което тук става дума - личността, свободата, духовността, активността, жизнеността, човечността в автентичното учене и образование. Философия не може да се преподава по един деперсонализиран, обезличен начин; да се опитва някой да пълни главите на младите с "философеми" и "философски умнотии", да им ги навира в очите означава, че се е захванал със съвсем глупава работа, заради която непременно няма начин да не стане най-жалък и нещастен.

За да си върша работата качествено, моя милост - за тия години съм преподавал и на ученици, и на студенти - се принуди да си разработи своя премислена и личностно ориентирана методика, насърчаваща свободата и самостоятелността на младите, подтикваща ги по пътя на разгръщането на техния - по начало и по принцип - така богат личностен потенциал. За целта написах и публикувах учебни помагала по абсолютно всички учебни предмети, които съм преподавал и преподавам още: психология, логика, етика, философия на правото, чиста философия, гражданско образование. В повечето от тях темите са развити изцяло дискусионно, като поредици от творчески провокации и иновации, като поредици от разгръщащи се до цялостност тези, въпроси, казуси и пр., подтикващи младите по пътя на самостоятелното осмисляне и търсене. Например, на младите аз нищо не пре-по-давам, а само се опитвам да ги насърча да търсят, а също и да повярват в собствените си сили, в способността си да се справят сами. Тоест оставям ги всичко - знания, мисли, ценности, умения, убеждения и пр. - да си го вземат сами! При това ми се иска да им помогна да се роди в душите им увереността, че всеки следва да върви по свой личен, собствен, свободно избран път. Смятам и никога няма да отстъпя от убеждението си, че този е начинът. Този е и пътят, по който трябва да поеме българското образование - ако иска да надмогне кризата и катастрофата, в която се намира сега.

Разбира се, в тия години образователната институция не правеше друго освен да ми пречи да работя както аз намирам за добре - и с пълното съзнание за потребното на учениците си. Затова бях принуден да стана нещо като "престъпник", който постоянно нарушава абсолютно всички, отгоре до долу, правила, програми, планове, дидактики и пр. Позволил съм си лукса и съм поел съзнателно риска да бъда постоянно репресиран и наказван, обявяван за какъв ли не, за маниак, за луд, за претенциозен нещастник и пр., на което, прочее, съм свикнал - и затова изобщо не се впечатлявам. Разбира се, не съм чул добра дума за това, че години наред работя упорито и всекидневно, изцяло ентусиазирано и с вдъхновение. Но това си е в реда на нашите, на българските работи: ако можеш, пречи на ближния, вреди му с каквото и колкото можеш, никога обаче недей да му помагаш! Опази Боже пък да го насърчиш или похвалиш!

Казвам тия неща, за да не си помисли някой, че горното е изложение на някакви разсъдъчни тези на "кабинетен учен", който само предъвква отдавна известни и банални чужди мисли. Всичко, което си позволявам да пиша, съм го извлекъл и изстрадал от опита, то е постжение на много лутания, съмнения, търсения и пр. Написах цяла една книга, в която предлагам изход от катастрофалната ситуация в българското образование - ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ - на която никой от образователно-министерската бюрокрация не обърна капчица внимание. И за която вече втора година не мога да намеря начин да я издам като книжно тяло, та белким и у нас се започне да се говори по-сериозно за катастрофата в духовната област, до която сме стигнали. Но това съвсем не ме обезсърчава и сега тръгвам по единствения ми останал вариант за избор на път: да се опра на енергията на младите, недоволстващи от абсурдната система, в която са принудени да съществуват.

Нямам друг път, никой друг няма да ме подкрепи (ако изключим приятелите ми от проекта Новото образование), надеждата ми е да намеря съюзник в лицето на вечната жертва на българското образование - учещата младеж. Имам убеждението, че този е пътят.

А по него трябва да се върви смело, с борба, и то не спорадично, а упорито, постоянно, всеки ден. Аз за себе си съм направил тоя избор отдавна. Но сега подавам ръка на всички други, които искат заедно да продължим нататък: към едно съвременно, качествено, свободно по дух, сиреч вълнуващо, интригуващо, жизнеустойчиво, пълноценно и пр. образование в България.

Как следва да изглежда един кабинет по ФИЛОСОФИЯ

От два месеца в училището, в което работя, уреждам кабинет по философия. В него ще се учат само философските предмети. Постарах се да го направя едно приятно място за занимания, за четене, за дискусии, за разговори.

Най-напред масите бяха подредени в квадрат, за да могат младите хора да са лице в лице помежду си и с преподавателя. После сложих на празните стени портрети (във формат А3) на велики философи. Вече в кабинета има и мултимедия, и лаптоп, и интернет. Разбира се, там са всички мои книги и учебни помагала, а също така и досега излезлите броеве на списание ИДЕИ и на в-к ГРАЖДАНИНЪ, които учениците да могат да разглеждат и четат когато поискат.

Оня ден пък ми хрумна по стените да бъдат залепени листове с "крилати мисли" на велики хора; речено-сторено, веднага бяха разлепени 20-тина листа с такива мисли. Вчера подбрах още толкова и днес също ще бъдат сложени, та учениците, седейки на масите си, да могат да четат тия мисли. Разбира се, те нямат нищо общо с ония тъпи лозунги от комунистическо време. Та ето кои мисли могат да се четат от учениците по стените на кабинет ФИЛОСОФИЯ в ПГЕЕ-Пловдив:

Самият човек дава ценност на делото: ала как би могло едно дело да придаде ценност на човека?

(Фридрих Ницше)

Равни права за всички: това е най-крещящата неправда – защото онеправдава най-даровитите хора...

(Фридрих Ницше)

Най-силните телом и духом са и най-добрите – постулат на Заратустра. От тях произлиза по-висшия морал, този на твореца. Да претвори човека по свое подобие: това иска той, това е неговата почтеност.

(Фридрих Ницше)

Човекът винаги прави само това, което иска, и все пак прави това по необходимост. А това се обяснява с факта, че той вече е това, което иска: тъй като от това, което е, необходимо произлиза всичко, което той някога прави. Нашата дейност е чиста проява на собствената ни същина.

(Артур Шопенхауер)

Светът, в който царува егоизмът с цялата му свита, съществува не за добрите, а за злите. Светът е създаден за тираните.

(Артур Шопенхауер)

Хората са устроени по такъв начин, че сред тях има много лоши, понякога подли, лицемери, много наивници, чудаци и глупаци, тук там се среща човек умен, или разумен, честен, добър и, като най-голямо изключение – благороден.

(Артур Шопенхауер)

В старостта няма по-добро утешение от съзнанието, че всички сили на младостта са отдадени на дело, което не старее... Придобивай в младостта това, което с годините ще върне ущърба, причинен от старостта. И, разбрал, че храна на старостта е мъдростта, действай в младостта си така,че да не остане старостта без храна.

(Артур Шопенхауер)

Нищо така не изтощава и не разрушава човека както продължителното физическо бездействие.

(Аристотел)

Не можем да живеем приятно, не живеейки разумно, нравствено и справедливо и, обратно, не можем да живеем разумно, нравствено и справедливо, не живеейки приятно.

(Епикур)

Истината изобщо не страда от това, че някой си не я признава.

(Фридрих Шилер)

Който иска да постигне много, той трябва да умее да ограничава себе си. Който пък, напротив, иска всичко, този в крайна сметка нищо не иска и нищо няма да постигне.

(Георг Хегел)

Никаква цел не е висока дотолкова, че да оправдае недостойни за нейното осъществяване средства.

(Алберт Айнщайн)

Към човека трябва да се отнасяме винаги и само като към цел сама по себе си, никога като към средство.

(Имануел Кант)

Всеки човек носи в себе си цял неоткрит континент; нима не трябва да стана Колумб за собствената си земя?

(Дж. Стивънсън)

Никога не са ми обещавали, че животът ще е лесен, но никой не ме предупреди, че може да е невъзможен.

(Джейк Уест)

Смелите не живеят вечно, но предпазливите не живеят въобще. За здравето на смелите!

(Т. Люс)

Ако не си в състояние да общуваш успешно със самия себе си, как би могъл да правиш това с други особняци?!

(Дж. Файвър)

Единственото, от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.

(Едмънд Бърк)

Човекът е свобода, човекът е осъден да бъде свободен.

(Жан-Пол Сартр)

Човешкото битие е битие на свободата.

(Жан-Пол Сартр)

С разпространението на идеята за това какво дадено нещо трябва да бъде ще изчезне примиреността на сериозните хора, приемащи това, което е, такова, каквото е.

(Георг ХЕГЕЛ)

Да бъдеш човек между хората и да останеш такъв независимо от всичко – тази е целта на живота, това е неговата задача.

(Фьодор Достоевски)

И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

(Апостол Павел)

Понякога внезапният въпрос
разсича въздуха като секира.
Така свисти коса по сенокос.
След нея детелините умират.

(Мария Панайотова)

Който загуби смисъла на думите, той загубва и свободата си.

(Конфуций - V в.пр.Хр.)

Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

(Конфуций, 551-479 пр. Хр.)

Животът не струва нищо, но нищо не струва колкото живота.

Това, което не те убива, те прави по-силен.

(Фридрих Ницше)

Мечтая да съм това, което бях, когато мечтаех да съм това, което съм.

Всичко разумно е действително и всичко действително е разумно.

(Георг Хегел)

Докато имаме да правим нещо, не сме направили нищо.

(Хърман Мелвил)

Две неща пълнят душата с все по-ново и нарастващо удивление и благоговение, толкова по-често, колкото по-продължително размишляваме за тях: звездното небе над мен и моралния закон в мен.

(Имануел Кант, 22 април 1724 г. – 12 февруари 1804 г.)

КОЙТО НЕ ОБИЧА РИСКА, СЕ СТРАХУВА ОТ СВОБОДАТА.

(Симон дьо Бовуар)

ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ.

(Исус Христос)

ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА, ЗАЩОТО ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ.

(Исус Христос)

ЧОВЕКЪТ Е ТОВА, КОЕТО НЕ Е – И НЕ Е ТОВА, КОЕТО Е.

(Жан-Пол Сартр)

Разбира се, тепърва ще слагаме нови и нови мисли; предложих и на учениците, като намерят хубава мисъл, да я принтират на лист А4 и ще я сложим, стига да заслужава. Нека стените да бъдат осеяни с мисли. Мисля, че това подобава да бъде направено в един кабинет по философия.

Това е. Лек ден ви желая! Да бързам за работа, че закъснявам.