Истината ни прави свободни

неделя, 26 декември 2010 г.

Ангел Грънчаров: Етика на достойнството

1 коментар:

nana каза...

Отново искам да изкажа възхита за прекрасно изразените втекст усещания на пишещия.Много обстойно са обхванати почти всички или повечето възможни страни на себеусещането , на отношенията между хората, за мястото ни в живота и спрямо другия до нас.Ако трябва точно да изкажа себе си по подибен начин, би ми отнело много време.Обаче в кратце мога да заявя че с личните си ценности съм доста наясно.Неведнъж съм мислила по такива теми ,в минути на самота и разсъждение.Съвпада с много от написаното е невероятен.Което още веднъж ме кара да се уверя че съм на пра път в чувствата които изпитвам.А те още от първото си появяване ми дадоха ясно да р азбера че с моите усещания за света и за отделна личност се извършва огромна промяна.Факта че съумявам да разгранича много от изброените съмнителни истини или не дотам читави отношения, че вече основно съм разбрала какво и кой ми липсва в живота .Как искам да протича нататък този живот и на какво съм готова за да стане реалност това мое търсене означава че не е мимолетно и незряло виждане.Приела съм всичко което отсреща съществува като евентуални поводи за притеснения и не мисля че трябва да сепоставят като разделителна черта в такъв тип блезост, при която наред с условностите доминира откровената лювов и духовна цялост.Но за да бъдат постижими всички такива цели ,съм повече от наясно че е нужна дълбока привързаност,трайна и устойчива във времето.Готовността за да бъде осъществена подобна цел е налична.Нясно съм и с хилядите препятствия от по-дребни и неначителни до огромните бариери,които трябва да бъдат преодолени.И отново казвам доверието е в основата на такъв тип отношения.Когато го има ,всичко става възможно.Така че аз съм се оставила в ръцете на Бога и на личността , в която вярвам .

Абонамент за списание ИДЕИ