Ако трябва да анализираме сериозно, ще кажем, че чалгата, жълтите медии и простотията в посткомунистическия свят се стимулират активно в целенасочено от КГБ. Нещо повече, според беглеца от КГБ Юри Безменов това се отнася с не по-малка сила за западните демокрации, където КГБ подпомага всички прояви на лош вкус, вкл. в Холивуд, който и без това е свърталище на левичарчета, комунистчета и агентчета на влиянието на Москва.Всъщност пазарната икономика страда от едно фундаментално противоречие, забелязано още от Адам Смит. Споменаваният преди 1989 само като един от източниците на марксизма Смит между другото е важна и много интересна фигура, не само основоположник на политическата икономия, но и крупен философ, може би отстъпващ сред съвремнниците си само на своя приятел Дейвид Хюм по философско дарование. Въобще малка Шотланция през 18 век е била едно интелектуално чудо, едва ли по онова време в Европа е имало страна с такава концентрация на блестящи умове и гении. При това в сравнение с съседна Англия тя съвсем не е била богата и благоденстваща. Та Адам Смит често се представя като безкритичен апологет на капитализма и либералната пазарна икономика, което не отговаря на истината. Той ясно вижда, че свободното предприемачество е източник на „Богатството на народите”. Същевременно Смит навсякъде пише с презрение за предприемачите, капиталистите и бизнесмените и осмива техните вечни машинации, манипулации и далавери, продиктувани от страстта към печалба. Един от най-добрите познавачи на Смит, Имън Бътлър, пише по тоя повод:
„Пространните и задълбочени разсъждения на Смит върху богатството навярно ще шокират наивните му критици (последователи на Маркс), които го обявяват за защитник на стремежа към материално забогатяване. Материалните блага, които могат да се купят с пари, са всъщност незначителни, настоява той. Палтото от фин плат не пази по-добре от студа, отколкото палтото от груб плат, както един богат човек не може да поеме много повече храна, отколкото който и да е друг. Работникът в своята скромна къщичка вероятно има по-здрав сън, отколкото монарха в големия си палат. Богатството не може да ни спаси от страха, скръбта или смъртта. Въпреки това ние всички вярваме, че парите могат да ни купят щастие и че богатите и прочутите трябва да са щастливи... Това обаче е суета...”
Именно в това се състои основното противоречие на пазарната икономика. От една страна, тя не може да съществува без КОНСУМАТОРИ. Колкото повече се консумира, толкова повече се произвежда и толкова по-богат става един народ. Но това влиза в остро противоречие с ИСТИНСКИТЕ ценности в живота, които не са материални, а ДУХОВНИ. От друга страна е ясно, че общество, съставено само от скромни, непретенциозни хора на духа, презиращи материалното и задоволяващи се само с най-необходимото, например философи ала Сократ, никога няма да стане богато и да просперира просто защото няма кой да купува материалните блага. И изниква въпросът:
Как да възпитаваме децата си: като максимални консуматори и хедонисти, стремящи се към все повече и още и още материални блага - защото това стимулира предприемачеството и оттам „Богатството на народите” и защото само така капитализмът би могъл да функционира - или пък като скромни, отдадени на духовното хора, презиращи материалните ценности, при което обаче пазарната икономика би замряла и угаснала и би се възцарила всеобща бедност? Т.е. опростенчески казано кое е правилното „За Бога, братя, купувайте!” или „За Бога, братя, не купувайте!”?
Ето един важен и централен философски въпрос за дискусия.
А самият Адам Смит, уж апологет на капитализма, в личния си живот е бил скромен, хапвал малко супа и когато умира се оказва, че още приживе бил раздал голяма част от имуществото си на бедните. Затова на погребението след ковчега му вървели и хора, за които не би трябвало да се очаква, че ще присъстват на погребението на университетски професор.
Автор: Анонимен
Няма коментари:
Публикуване на коментар