Истината ни прави свободни

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Щом се вълнуваме, щом питаме, щом търсим истината, щом задаваме въпроси - нашият дух не е заспал



Днес утрото ми явно ще мине в отговори на разни писма, които са се насъбрали в пощенската ми кутия; отдавна не бях вършил тази работа, ето, сега се наложи да я свърша. Ето още едно писмо, което заслужава да му придам публичност, сами ще разберете защо го правя, след като се запознаете с написаното в него; по-долу е и моя отговор:

Здравейте, г-н Грънчаров,

Прочетох една от статиите Ви или по-конкретно: "Защо пък да се моря да протестирам и да искам друга съдба?! Не, друга съдба не ща, искам си само моята!" Четейки ми стана любопитно, че сте преподавател, но така и не разбрах като какъв - учител или като преподавател в университет. Проверих в информацията за Вас, но не ми стана особено ясно. Всъщност като какъв преподавател работите в момента? Надявам се да не съм задала въпроса си по такъв начин, че да ви засегна; не съм възнамерявала това.

Причината ми да Ви задам този въпрос е това, което чух днес. Днес имах лекция по Въведение във Философията - предполагам и без да уточнявам се досетихте, че съм студентка по Философия, първи курс - където чух нещо доста интересно. Преподавателят ни каза, че имало изключително малко хора, които искат да кандидатстват за докторантска степен по философските дисциплини. Не бях много концентрирана, но мисля, че правилно чух. Преподавателят беше учуден от този факт, защото не можел да си обясни защо никой не би искал да се занимава с изследователски труд. Доколкото разбрах, да си докторант означава да се занимаваш с изследователски труд, да разглеждаш дадени проблеми, които съответно впоследствие да се "превърнат" в книги. Преподавателя дори каза, че за този труд държавата била плащала. Съжалявам, ако прекалено "детински" написах това определение за докторант, но не съм убедена доколко го разбрах и нямам увереността да пиша за това. А когато нямам увереност за това, което пиша, то не излиза доста добре.

След като чух това отново се замислих за Вашата статия, която случайно прочетох вчера. Простете, ако греша, но първото, което си помислих след като прочетох, че сте преподавател е, че сте учител и за това Ви попитах още в началото. А и си спомних, че споменахте за това как в чужбина на Вашите колеги плащали за това, което Вие правите. Прочетох до края Вашата история и искрено се надявам администраторките, които искат да Ви съдят да не успеят (всъщност е доста възможно да не успеят), както и за това, че приемате съдбата си с гордост, което е разбираемо (лично за мен), но се замислих: не би ли било по-добре за Вас ако това е вярно относно докторантската степен да пробвате да се издигнете едно стъпало по-нагоре и да извършвате Вашата дейност с една идея в по-добри условия?

Съжалявам, ако начина ми на писане малко Ви е постреснал с неспособността си за изразяване, но някак си се чувствах доста неудобно да Ви задам тези въпроси и съответно оттам и нямам особено увереност да Ви ги задам, но въпреки това любопитството ми е по-голямо от неувереността. Нека вметна малко пояснение: университета, за който става дума, университета, в който уча, е именно СУ "Климент Охридски".

Благодаря Ви за вниманието и се извинявам за ужасно лошо структурираното ми съобщение. Ще се радвам да получа Вашия отговор.

Поздрави! :)

С.М.

Здравейте, г-це С.М.,

Благодаря Ви за писмото и за въпросите, които ми поставяте! Моля изобщо да не се притеснявате и да изпитвате неудобство, че сте ми задала "неприятни въпроси": за мен точно такива въпроси са интересни, тъй като хората отбягват да ги задават. А иначе независимо от това, че ги задавате лично към мен, по повод на моята история, тия въпроси съдържат в себе си и "обществен значим", да го наречем така, смисъл; поради което Ви отговарям съвсем добросъвестно.

Аз съм работил 7 години като асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски", но това беше в младежките ми години (1985-1992 г.), Вие тогава нищо чудно да не сте била и родена. Тогава в университетите се учеше една-единствена, "единствено-научната и правилната", така наречена "философия", именно марксистката, която тогава беше с ранг на официална държавна философия, а всички други философии бяха забранени, отречени като "ненаучни" и дори "вредни", "опасни". В онези ужасни времена аз също така пишех и написах дисертация, с която след защита да получа научната степен "кандидат на философските науки", това сега е приравнено към титлата "доктор по философия". Темата на дисертацията ми беше "УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА", написах я с увлечение, много труд хвърлих по нея, като причината не е била, че съм се стремял толкова към въпросната научна титла, а защото, бидейки идеалист, имах увереността, че имам какво да кажа в тази област на изследването; е, казах го, написах дисертацията и почнах да се опитвам да задвижа процедурата по нейната защита. Понеже историята с моята незащитена дисертация е интересна, но аз за това вече съм писал в своята книга ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (с подзаглавие "Що е академичност и доколко тя има почва у нас?", тази книга я има и онлайн, можете да я намерите лесно и в блога ми), то тук мога да бъда съвсем кратък: преди 1989 г. не защитих дисертацията си, защото бях обвинен в "уклон към идеализма", а пък след 1989 г. на два пъти не можах да защитя този същия текст (не промених в него и дума!), но този път моите критици - и то все същите лица, уважавани професори, позволете ми да не споменавам имената им! - пък ме обвиниха в "уклон към историческия материализъм" (!). И така аз не станах нито доктор, нито кандидат на философията. След тази пародия на научен живот аз повече и не съм опитвал да се боря за такава една научна титла.

До 1992 година работих, както казах в университета, а пък след това се принудих - тъй като философията беше извадена от учебните програми на огромната част от специалностите, изучавани в университетите, сиреч, философията беше прогонена от тях - та значи се принудих да тръпна подир прогонената от университетите философия, която се приюти в гимназиите. Станах гимназиален преподавател по философия и изобщо не изпитвам никакво неудобство от това: защото в този период от живота ми аз намерих нужните условия, най-вече свобода, та да се посветя изцяло на любимите си занимания, именно четенето на философски текстове и на писането.

Работих упорито, всеотдайно, примерно за тия години - 1992-1999, а особено пък след 2000-та година - аз успях напиша и да издам куп свои философски и психологически книги, също така да разработя и свои авторски учебници и учебни помагала по всички изучавани в нашите гимназии философски предмети. Създадох също така един частен Център за развитие на личността, носещ името HUMANUS, в който с млък, но всеотдаен екип работихме и по много други, вдъхновяващи научни проекти. В резултат стигнахме и до момента, в който създадохме списание ИДЕИ, което ето вече съществува цели пет години (издадохме 13 книжки, сега подготвяме последната за тази година, то излиза три пъти годишно). От около година издаваме също така и международно многоезично научно-теоретично издание на сп. ИДЕИ в сътрудничество с украински философи от Философския институт към тяхната Академия на науките, което е най-новата ни инициатива, по която работим с голям ентусиазъм. Към нашия двустранен проект почнаха да се присъединяват и учени, философи от различни страни не само от Европа, но и от Америка и Азия. Скоро ще излезе и новата книжка на научно-теоретичното приложение, в която ще публикуваме интересни материали, посветени на 200-годишнината от рождението на Киркегор; в Киев се провежда международна конференция по този повод, ето, някои от докладчиците на тази конференция предпочетоха да предоставят на нашето издание своите доклади на конференцията.

Та излиза, че аз си се занимавам с изследователска работа и без да съм доктор или докторант, е, вярно, има известно неудобство, примерно това, че не мога да раста в научната йерархия, примерно, не съм доцент или професор, но това съвсем не ме вълнува; това са външни неща, и истинското аз си го имам, това е моята свобода и възможността да се занимавам с любимите ми занимания, да им се посветя всецяло. Е, вярно, с това, което правя, вероятно предизвиках ненавистта на мнозина, най-вече на някои администратори, които направиха нужното, та да ми развалят комфорта; нали знаете у нас как е, ако не помогнем на човека до себе си, се чувстваме задължени поне да му навредим, да му попречим, да го пооплюем, да го смачкаме като личност и прочие. Та в последните две години имах злата участ да се сблъскам с разни войнствени администраторки, които успяха да ме отклонят донякъде от любимите ми занимания, но понеже срещнаха моя отпор, понеже аз не се примирих и защитих свободата си, ще видим сега какво ще излезе. Но е факт, че заради тия истории аз загубех много и то безкрайно ценно време за истинските занимания, за заниманията с истинските неща, това е най-неприятното. Но пък и тази битка, която аз поведох за отстояването на своята свобода, не е лишена от смисъл: ето, аз давам гласност чрез блога си на всичките тия истории и показвам, че за свободата и за достойнството си човек е длъжен да направи всичко; поведох също така люта битка за същностна промяна и коренна реформа в българската образователна система, написах и издадох няколко книги по тия въпроси, което, струва ми се, няма да е напразно. Такива работи, както се казва, животът около мен е вълнуващ и интересен! :-)

Най-лошото е, че в тия борби са загубих здравето, ето това е най-лошото. Месеци наред съм в болнични, не мога да се посветя на другото си любимо занимание, именно преподаването на философия, на общуването с младите хора по философските въпроси. Слава Богу, на път съм да се възстановя от преживяната операция и се надявам скоро да подхвана и преподавателската си работа. Това е в общи линии.

Ако нещо друго Ви интересува, питайте смело и пишете. Мисля, че няма лошо човек да реагира винаги когато нещо го е заинтригувало. Така и подобава да правим, то именно удостоверява, че нашият дух не е заспал - щом се вълнуваме, щом питаме, щом търсим истината, щом задаваме въпроси. Тъй че наистина съм Ви благодарен за писмото и Ви отговорих доколкото можах, щото пък аз иначе съм доста зает човек. Простете за закъснението, с което Ви отговарям!

Прочее, ползвам се от случая ако имате желание да пишете по философски проблеми - който се занимава с философия трябва много да пише, ако иска заниманията му да са истински, пълноценни! - пишете, пък което от написаното си го харесвате, изпратете ми го, аз като главен редактор на сп. ИДЕИ ще го публикувам в списанието. То, нашето списание, съществува за да а полезно на вас, младите, да работи и да ви помага за вашето личностно, идейно, ценностно, духовно развитие и съзряване. Интересно ми е срещала ли сте по книжарниците сп. ИДЕИ, разгръщала ли сте го? Ние го пращаме на библиотеките, но и в книжарниците на СУ трябва да го има. И още нещо се сещам да попитам най-накрая: как Вие лично се отнасяте към исканията на ранобудните студенти от СУ? Вие от тях ли сте или...? Това е, всичко добро! Пишете!

С уважение: Ангел Грънчаров

Послепис: Позволих си да публикувам в блога си Вашето писмо и моя отговор до Вас, запазвайки анонимността Ви. Надявам се, не възразявате, но все пак кажете, ако сте против, ще сваля публикацията незабавно. Мисля обаче, че това, за което си говорим, може да е интересно и полезно за други хора, та затова го публикувах за да стигне и до тях.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ