Истината ни прави свободни

неделя, 11 септември 2011 г.

Нашата, на философите, работа е да дразним, да провокираме (дискусия)

Публикацията Диалог между философ и православен семинарист по най-различни въпроси предизвика твърде много коментари и отзиви - и в блога, и на страницата ми във Фейсбук. Считам, че тази полемика, особено проведената в блога (онази във Фейсбук засега я оставям настрана), заслужава да бъде обособена в отделен постинг - явявайки се продължение на оня диалог; ето какво се получи:

Александър Георгиев каза: Удивителна дискусия! Смях се както никога!

Какво интересно намирате, г-т Грънчаров, в този млад човек? Че не е религиозен, а е православен (?!?)? Че се присмива на съвременната психология, но затова пък попива библията най-буквално? Да, последното, само по себе си, е интересно явление, но имайки предвид, че човекът е християнин, не е нищо особено. Или защото смята, че човек не трябва да говори за хора от същия пол, дори когато става въпрос за изкуство? Или защото смята, че има опасни книги? Или защото заявява, в нео-нацистки стил, че евреите са виновни за всичко (през ума ми минава и мисълта, че нацисткият режим в Германия се е харектиризирал в голяма степен с изгарянето на "негерманска" литература по площадите)?

А позицията ви относно "хомосексуализма" каква е, в крайна сметка? Според модерната психология не било нищо лошо, но ако сте бил хомосексуален сте щял да го криете, не трябвало да се "афишира". Какво значи това?

Доста въпроси изредих, провокирани от тази дискусия, а мога и да продължавам. Което би било чудесно, разбира се, ако ме водеше до по-интересни мисли от това каква е позицията ви по даден въпрос или какво интересно намирате в даден човек. Ще се радвам да отговорите на коментара ми.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за коментара!

Борис е интересен младеж, щото е необичаен, оригинален. Не може да му се отрече оригиналност, защото, да речем, типичният негов връстник изглежда не се интересува от нещата, от които се интересува той, следователно Борис е нетипичен младеж, сиреч, оригинален. Ний пък, философите, се впечатляваме не от онова, което мисли масовият човек - ако изобщо може да се каже, че той мисли - а от онова, което мисли необичайният човек. Всъщност, въпреки всички, разговорът ни се получи все пак интересен, та нима може някой да участва в интересен разговор без самият той да е интересен? Затова писах, че Борис е интересен. Аз лично с иподякони от семинарията не бях разговарял до този момент, сам не знаех, че вече учи в семинария, та това ми беше най-вече интересно.

А иначе по всички засегнати в разговора ни въпроси той има свое разбиране, което защищава с плам, макар и не много убедително, а често - никак. Но и това е оригинално. Не съм съгласен с него, но пък ме впечатлява това, че има необичайна, неразпространена сред поколението му позиция. Аз иначе, ако сте забелязал, споря все с атеисти, има много такива мои диалози с атеисти, с кой атеист ли не спорих през тия години по въпросите на вярата, ето, сега ми се удаде сгоден случай да поспоря с младеж, който твърди, че е православен. Затуй ми беше интересно, а съм готов да споря с него и друг път; впрочем, аз на никой не отказвам разговор, стига да имам време, споря с удоволоствие. Ний, философите, имаме тази странност: обичаме да разговаряме с всякакви хора по всякакви въпроси. А сега по въпроса, който ми отправяте:

Според модерната психология не било нищо лошо, но ако сте бил хомосексуален сте щял да го криете, не трябвало да се "афишира".

Вижте, модерната психология е наука, а в науките оценъчни понятия като "лошо" и "добро" не се допускат. Тъй че за учените психолози да си хомосексуален е нещо безразлично в ценностно отношение, примерно е същото, все едно, да си с руса коса - или нисък. Това е факт на живота, който трябва да се обясни. И модерните учени го обясняват, твърде убедително, впрочем, аз сам съм заемал позицията на психолог и съм осветлявал този интересен въпрос от най-различни ъгли - примерно в книгата ми ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие "Практическа психология на пола, секса и любовта"), а също и в първата ми книга, която се нарича ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА (с подзаглавие "Психология").

Но, от друга страна, ний сме българи, живеем в България, а у нас широкото народно съзнание съвсем не е толкова ученолюбиво, а пък разбирания на учените, които са в рязък дисонанс с разпространените предразсъдъци, съвсем не се толерират. Тъй че затова у нас хомосексуалните, срещайки отвсякъде, предполагам, едно неразбиране и една враждебност, а също и нетолерантност, разбира се, няма да афишират особената си сексуалност. Прочее, същото положение като у нас е и в други напреднали страни като Сърбия, примерно, или Русия също. Или Казахстан. Там са способни оня, който е хомосексуален, да го разпънат на кръст или да го убият с камъни; затова, разбира се, хомосексуалните, ако не са малоумни, няма да афишират сексуалността си, напротив, самотно ще преживяват с нея. Та затова се изразих така.

Надявам се донякъде отговорих на въпроса Ви. Ако има нещо друго, питайте, пак ще отговоря...

Любомир Сирков каза: И аз прочетох с интерес разговора, но на мен ми направи впечатление друго: стандартността на репликите на собственика на блога (автор, известен не само с блога си, но и с книги, написани от него).

Вижда се, че има два основни въпроса, по които двамата събеседници стигат до силно противопоставяне и взаимно неприемане: това са въпросите за евреите и за хомосексуалистите.

Ако приемаш хомосексуалистите такива, каквито са – то още повече би трябвало да приемаш и християните (православни, но и не само) – и да ги приемаш такива, каквито те са (ако не за друго, то поне защото християнството у нас не е просто някаква модна приумица, а е традиция). Да ги приемаш такива, каквито те са, означава да ги приемаш заедно с тяхното отрицателно отношение към хомосексуалността.

Виждаме обаче, че Ангел Грънчаров с лекота отхвърля това. А то е очевидно за всеки, запознат с Новия Завет, че за християните хомосексуализмът е неприемлив. Това е факт, който произлиза от конкретни текстове в свещените книги на християните.

Според Грънчаров обаче хомосексуалната ориентация „по мнението на модерната психология, не е извратеност”. Да, хомосексуалността може би не е „извратеност” – но само погледната в един тесен, индивидуалистичен (а не обществен!) смисъл.

Да, от индивидуалистична гледна точка можем да приемем, че хомосексуалистите са просто едни хора, които на никого не пречат. Погледната от обществена гледна точка, хомосексуалността обаче вече изглежда по съвсем друг начин!

В историята (поне досега) не известен случай на сравнително устойчива обществена структура, изградена от хора с хомосексуална ориентация. От индивидуална гледна точка може да ни струва, че каквито и особености да има даден човек, той е равностоен на всеки друг – когато обаче става въпрос за изграждане на общество, нещата стоят вече по съвсем друг начин.

Можем да делим хората на каквито си пожелаем групи по какъвто си изберем белег – но при всички случаи след анализ ще се окаже, че едни такива групи досега са съумявали да изградят сравнително устойчиви и развиващи се обществени структури (общности, общества, дори цели цивилизации) – докато други групи хора не са успявали. В конкретния случай нещата са повече от ясни: общността на християните (включително и на православните) е съумявала да бъде обществено-градивна – тази общност е изграждала общества, държави, цивилизация.

Докато общността на хомосексуалните няма постигнати такива резултати (поне до момента – за бъдещето е рано да се говори).

Ще кажете: ама хомосексуалистите са постоянно подложени на преследвания... Същото е било обаче положението и на християните! И те са успели да преодолеят тези трудности (поне до момента изглежда така – за бъдещето е рано да се говори).

Тук стигаме и до въпроса за недостатъчната откритост на хомосексуалните хора. Според Грънчаров тази недостатъчна откритост е оправдана, предвид нетолерантността в обществото към тях.

Според мен тази тяхна недостатъчна откритост е една основните слабости на хомосексуалните хора. Ясно е, че когато ти липсва откритост, останалите хора ще имат основания да се отнасят с подозрение към тебе. Повече откритост само би помогнала на хомосексуалистите – ако не непременно в краткосрочен, то със сигурност в дългосрочен план. Ако смятат, че към тях в обществото има насадени необосновани предубеждения – то единственият начин да бъдат преодолени тези предубеждения по естествен път е именно чрез повече откритост от страна на хомосексуалистите.

А по въпроса за евреите: аргумент от типа "Христос е евреин" е напълно негоден - да, християните искат да приличат на Исус, но не защото той е евреин - и искат да приличат не на еврейското в него - подобна мисъл няма да видите у никой истински християнски автор.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Сирков, благодаря за хубавия коментар; засягате важни въпроси и ме атакувате доста убедително! Ще отговоря с удоволствие. За мен е чест да разговарям с умни и мислещи хора.

Първо, обвинявате ме в началото, че репликите ми били стандартни, по-надолу обаче се оказва, че все пак не отговарям толкова стандартно, т.е. както се очаква да отговоря, както би следвало да отговоря. По тази причина нека да оставим обвинението за стандартност настрана. Пък и нашият разговор с този младеж беше съвсем несериозен, аз уточнявам, че той почна спонтанно, разговорът ни не е научен или някакъв такъв, на места моя милост си позволява да го провокира, понеже бях заинтригуван от позицията му, тук-там се шегувам, пресилвам нещата и прочие, щото нашата, на философите, работа, повтарям, е да дразним, да провокираме. Затова недейте да разглеждате мнението ми, изразено в разговора, за моя едва ли не "официална" позиция. Хубавото на тия диалози, според мен, е това, че спорещите разполагат с една свобода в по-голяма степен, отколкото ако всеки от тях пише минологична статия.

Тъй че Вие сте констатирали няколко формални противоречия в моята позиция, които са Ви впечатлили дотам, че сте седнали да напишете "опровержение". Да, аз съм съгласен с аргументацията Ви, всичко е тъкмо така, както пишете. Наистина си противореча. Добре сте изразил противоречията ми. Аз често допускам такива противоречия, понеже смятам, че подобен род въпроси нямат и не могат да имат окончателен отговор, който да е задоволителен за всички; а, знайно е, противоречието води напред, както твърди старецът хегел. Та ако погледнете на всичко от тази гледна точка, смятам, че работите ще почнат да Ви изглеждат по-иначе.

Само един пример ще дам. Православните са твърдо против хомосексуалните. И против самата хомосексуалност. Хомосексуалните са такива, каквито са станали. Те съществуват неслучайно. Дали и по природа, или е резултат на техен избор, е отделна работа. Да виниш хомосексуалния че е хомосексуален, е глупава работа. То е горе-долу същото да виниш чернокосия, че е чернокос. Много е сложен въпроса за това под действието на кои фактори един човек става хомосексуален; прехвалената наука има много тези и концепции по въпроса, но въпросът си стои открит. Моя милост пък има пристрастно отношение към християнството (и православието), но въпреки положителното ми отношение към религията, аз си съхранявам така потребната на философа свобода. Не мога да съдя догматично. Трябва да виждам нещата от много страни и ъгли.

Тъй че за православния мой опонент е съвсем естествено да е рязко против хомосексуалните, понеже такава е доктрината, която той споделя, аз обаче, като философ, не мога да правя същото, понеже съм длъжен да зачета правата и на другата страна, на хомосексуалните. Грубо казано, ако има две "истини" по въпроса, на православните и на хомосексуалните, аз, като философ, нямам правото да заявя, че едните са на 100% прави, а другите изцяло грешат. Е, какво да правим с тия хомосексуални, след като обявим, че тяхната истина е "погрешна"?! Към газовите ли камери да ги подкараме? Ако и философите почнат да мислят като множеството, в това число и православното множество, тогава няма да остане никаква съпротива спрямо всеобщото желание да пратим хомосексуалните в газовите камери, та да ги отървем от тяхната "заблуда"; тоест, помагайки им да умрат, да ги спасим.

За мен като философ такава една гледна точка е изцяло неприемлива. Вярвам, че и за Вас е неприемливо едно такова решение. Именно моите противоречия, които все пак са философски (и човешки), пък и противоречията на още много други хора като мен, които, макар и нефилософи, не са толкова крайни, удържат развитието от крайните решения. Това, че днес не пращаме хомосексуалните ако не в газовите камери, както това се е правело преди някакви си 70 години, то поне в затвора, както това се правеше в България допреди някакви си 20-тина години, се дължи и на позицията на хора като мен, философи или не, които все пак са помогнали на хомосексуалните да гледаме като на хора, като на човешки същества, вярно, различни от нас в едно съществено отношение, но все пак хора.

Да спра дотук, понеже отговорът ми стана дългичък, т.е. неприятен за четене. Моля, коментирайте пак, пък и участвайте и в други дискусии в този блог!

Александър Георгиев каза: Здравейте, исках да напиша коментар към публикацията ви Диалог между философ и православен семинарист по най-различни въпроси, но той се оказа прекалено дълъг за това. Изпращам ви го тук, с надеждата да получа отговор от вас.

Благодаря ви искрено за отговора, благодаря ви също за обещанието, че ще ми отговорите отново, от което ще се възползвам, защото от доста време сте ми интересен като личност.

Да, несъмнено младежи, които се определят като религиозни, а пък и са, не са често срещано явление. Но от думите ви излиза, че е хубаво да си различен само заради самата различност, което на мен ми прилича на ирационален антиконформизъм, не мислите ли? Плюс това отъждествявате различен, необичаен, оригинален с интересен, което, смятам, е абсурдно. Просто не разбрах с какво ви впечатлява човек, който не аргументира мненията си, който отказва да приеме чуждите аргументи, който просто заявява мнението си, без да е възможно да участва в спор (който е именно полезната, интересната последица от споделянето на различни мнения (или бъркам?))? Не направих ли портрет на религиозния човек? Не направих ли портрет на човек, отказал се от разума си?

Връщаме се към темата за хомосексуалността, тъй като тя е изключително интересна, а вашата позиция по въпроса ме удивлява. Науката разглежда нещата обективно, да. Но също така психологията поставя известни критерии за сексуалните извращения (девиации, ако не бъркам терминологията), сред които не влизат предписанията на библията. А след като според науката, която е обективна, няма нищо ненормално в хомосексуалността, то пред човек не стои въпросът дали да я приеме, или не; дали да толерира хомосексулните, или не; пред него стои единствено въпросът дали ще използва ума си, или не; дали ще се довери на науката, която е рационална, обективна и борави с доказани факти, или ще отрече нейните изводи, с което ще заяви, че тя няма нищо общо с реалността, след което ще е способен да заяви каквото си иска, защото светът няма да подлежи на обяснение, никой няма да трябва да се обосновава и в името на вярата му в каквото и да било ще може да предприема действия като унищожаването на евреите в нацистка Германия или зверствата, които се случват на хомосексуални хора в страни като Русия, Иран, България и още къде ли не. И след като пренесохме въпроса в полето на метафизиката (бъркам ли понятията?), нека се отправим към етиката и помислим дали е морално да позволим подобни зверства да се случват. Нима някой може да определи холокоста като нещо добро? Нима някой може да каже, че зверското убийство на младо момче в Борисовата градина в София от изверги, заели се да "прочистват" парка от такива (според науката съвсем нормални, но според тях - не) хора е морално?

И докато Борис е християнин и, надявам се, не би предприел аутодафе срещу хомосексуалните (макар историята да е красноречива, светата инквизиция е убила доста хора), колко от "псевдо-християните" няма да се заемат с причистването на планетата от хора, за които вярват , че са ненормални и не заслужават правото да живеят? И както за светата инквизиция основание да изгори жена като вещица е доноса на сърдитата й съседка и най-проста бемка, обявена за трето зърно, така за днешните отряди за прочистване на населението е основание показването на една статуя, произведение на изкуството.

Мисля, че ваша задача, като философ, е да разяснявате именно тези неща, да не допускате "хомосексуалните, ако не са малоумни, да се крият", защото няма причина, освен нечии прищевки и отказ от мислене, те да трябва да се крият. Има една интересна мисъл: "Злото тържествува единствено когато добрите хора не правят нищо". И е така, ако добрите хора в лицето на вас, философите, чиято задача е именно да просвещавате хората и да разяснявате нещата, за които аз сега пиша, при това неумело, защото не съм философ, а това са въпроси именно от тяхната компетенция, ако вие не правите нищо и обявявате "ами нека се крият, защото иначе ще ги убият", то и вие ще сте виновни когато затворят вас, г-н Грънчаров, защото някакъв дебил, който не е успял да проумее тези неща е успял да се докопа до властта и несрещнал съпротива и останал с неопровергани теории, е прокарал "закон против содомията", а вие сте обвинен в хомосексуалност, защото сте публикували снимка на статуята на Давид. Преувеличавам ли? Да започна ли да изброявам случаите на зверски убийства, за които самият вие говорите, както и страните, в които такива закони срещу содомията съществуват? Ще кажете, че ние сме по-развити от тях? Това не е оправдание, един мой съученик заяви, че ще е най-добре ако в България стане като в страните от третия свят, всеки да разчита на мускулите, а не на ума си, за да оцелее, ако възтържествува "законът на джунглата". И това не е различен младеж, това е масовият младеж, представете си.

Аз също съм млад, като Борис, на 16 години съм, но смятам, че човек има разума си, за да го използва, а не за да го предава в ръцете на някой, написал книга преди повече от 2-3000 години (не зная точно от кога датират най-старите библейски текстове). Смятам също така, че твърдение, което се приема единствено заради вярата в него, не може да доведе до нищо добро. Вярата е имала своето време, тържествувала е, и за съжаление нейната епоха не случайно е наричана "тъмните векове". Искаме ли да се завърнем там?

Благодаря ви много за отделеното внимание, надявам се, че няма да искам много, ако отново ви помоля да дадете мнението си за мислите ми, то е важно за мен.

Желая ви приятен ден!

Александър Георгиев (Моят блог)

Ангел Грънчаров рече: Здравейте, г-н Георгиев, благодаря Ви за изключително интересния коментар! С удоволствие ще Ви отговоря, за мен е изключително приятно да разговарям с мислещи млади хора.

По първата част от коментара Ви, а именно с какво ми е интересен Борис, съзнавам, че напълно основателно ме критикувате; да, неубедително звучи позицията ми, пък и прилича на "шикалкавене". Да, голям недостатък на Борис е, че не полага никакво усилие да аргументира позицията си, а я счита едва ли не за "очевидна". Но и такива самонадеяни млади хора, за стария човек като мен, са все пак интересни: защото съзнанието им представлява необработена и буренясала нива, върху която тепърва младият човек ще трябва да положи усилие - за да я обработи сам. На мен ми е интересна реакцията на такъв човек, който, не замисляйки се, си повтаря своята истина; разбира се, още по-интересно ще ми е да наблюдавам реакцията му когато почне да се замисля. Но този първи етап, когато философът - а на мен, всъщност, такава ми е работата - подтиква младия човек да разбере, че по същия въпрос може да се мисли и иначе, този първи етап, признайте, е необходим. И неизбежен.

А пък, признайте, от друга страна погледнато, всеки човек, какъвто и да е, е интересен; на мен лично всеки човек, който не е като мен, тоест е различен, ми е интересен; прочее, не съм установил да има друг, който да е точно като мен, по тази причина всеки човек ми изглежда интересен. За никой не смея да кажа: "Този там е неинтересен!", понеже нямам право да го кажа, след като не го познавам. Пък и да го познавам, във всеки момент другият човек може с нещо да ме изненада: как тогава да твърдя, че този или онзи не бил интересен?

Невероятно добре сте го казал, но, да признайте, сте се и поувлякъл, както подобава за младия човек, пишейки ето това:

Просто не разбрах с какво ви впечатлява човек, който не аргументира мненията си, който отказва да приеме чуждите аргументи, който просто заявява мнението си, без да е възможно да участва в спор (който е именно полезната, интересната последица от споделянето на различни мнения (или бъркам?))? Не направих ли портрет на религиозния човек? Не направих ли портрет на човек, отказал се от разума си?

Искам да кажа нещо по двете изречения, които съм подчертал. Всъщност, с тях откривате цяла една огромна по смисъла си дискусия, по която с удоволоствие бих участвал не само с Вас, но и със същия този Борис. Съгласен ли сте ние тримата да проведем една такава дискусия в близките дни? Примерно в моя блог, а? Или, да речем, в Скайпа, щото е в реално време. Аз също познавам още неколцина интересни млади хора, един от тях има силното желание да учи философия и е доста непреднал в нея, ще поканим и него, ако сте съгласни? Вярвам, че ще се получи нещо страхотно. Но ето сега вкратце това, което мога да кажа като начало.

Религиозният човек не е човекът, отказал се от разума си. Много е прибързано да се съди така. Аз лично смятам, че вярата и разума съвсем не са противоположности, както на мнозина се струва, напротив, смятам, че те могат да се намират в превъзходна, в прекрасна хармония. А цялото недоразумение иде от това, че почти всички отъждествяват ума (разсъдъка, интелекта) с разума. Разум и ум не са едно и също нещо. Ако се осмисли това, на тази почва ще се разбере как става така, че вярващият човек не само че също е разумен, но неговата разумност е в някакъв смисъл много по-вдъхновяваща и дори поетична от "разумността" на невярващия човек, който вместо Бог на пиедестала поставя своя слаб и самоуверен разсъдък!

Да не забравяме: Божият разум е истински пълноценният разум, образец за нашия, за човешкия разум, а пък, за да Ви подтикна сам да опитате да разнищите загадката, ще подхвърля и още нещо. А именно: умът, обогатен с чувството, т.е. намиращ се в единство с чувството (и с интуицията), т.е. двете в неделима цялост, са почвата, на която израства разума на човека. Тъй че ония, които, слушайки само разсъдъка си, и потискайки гласа на сърцето (чувствата), който им казва нещо съвсем друго, т.е. невярващите в Бога, нямат основанието да се смятат за разумни; да, те са разсъдливи, дори умни, но... неразумни. И какво излезе? Явно трябва много да се мисли преди човек да се осмели да подхвърли нещо. Аз нямам нищо против, напротив, приятно ще ми е, да проведем една дискусия по тези въпроси, смятам, че тя ще е и полезна, и интересна.

По въпросите и репликите, които ми отправяте по повод на моята позиция спрямо хомосексуалните, би могло много да се каже, но аз по-горе писах вече по тази тема, тъй че, надявам се, отчасти съм Ви отговорил по нея, макар и задочно. Прочее, напълно съм съгласен с изложеното от Вас, Вие при това сте го изразили много силно, приветствам:

... И е така, ако добрите хора в лицето на вас, философите, чиято задача е именно да просвещавате хората и да разяснявате нещата, за които аз сега пиша, при това неумело, защото не съм философ, а това са въпроси именно от тяхната компетенция, ако вие не правите нищо и обявявате "ами нека се крият, защото иначе ще ги убият", то и вие ще сте виновни когато затворят вас, г-н Грънчаров, защото някакъв дебил, който не е успял да проумее тези неща е успял да се докопа до властта и несрещнал съпротива и останал с неопровергани теории, е прокарал "закон против содомията", а вие сте обвинен в хомосексуалност, защото сте публикували снимка на статуята на Давид. Преувеличавам ли?

Изобщо не преувеличавате, така е, споделям. Също много ме развълнува Вашата реплика, която, според мен, заслужава отделна дискусия, а именно тази:

... един мой съученик заяви, че ще е най-добре ако в България стане като в страните от третия свят, всеки да разчита на мускулите, а не на ума си, за да оцелее, ако възтържествува "законът на джунглата". И това не е различен младеж, това е масовият младеж, представете си.

Ето и тия проблеми, които поставяте, заслужават по-внимателно обсъждане и осмисляне. И по-настойчиво обсъждане, защото у нас, както е известно, всяко чудо за три дена, а пък после всички забравят. Аз обаче не забравям; например си спомням, че Вие имахте много силна позиция по проблемите на образованието, която изразихте по времето на ученическата стачка, ето и по тази тема много би ми се искало да поговоря и с Вас, и с човек като Борис, пък и заедно, защото те наистина са важни, а това, че не мислим еднакво, не е нещо лошо, напротив, то ни помога да вървим към истината, преодолявайки трудностите. Ужасното би било когато почнем всички да мислим еднакво; аз живях в това време, наречено комунизъм, и още хладни тръпки от преживения ужас и кошмар лазят по гърба ми когато си спомня за него.

Прочее, вие, младите, сте щастливци, че не сте живели и няма да живеете в такова кошмарно време. Да знаете как ви завиждам само; примерно, сега няма забранени книги, вие, младите, можете да четете всичко, а когато аз бях на вашите години, най-хубавите и най-ценните книги бяха все забранени! Ето за това на комунизма аз лично никога няма да му простя: че ме е така много ощетил. Простете за отклонението!

С поздрав: Ангел Грънчаров

П.П. Позволих си да публикувам Вашето писмо и моя отговор като части от дискусията по същата тема в блога, надявам се, няма да възразите. Ако възразявате, кажете, моментално ще го махна.


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

петък, 9 септември 2011 г.

Книги с ОТСТЪПКА и с АВТОГРАФ от автора

Можете да придобиете всяка от моите книги, излезли през последните години, с автограф от автора и с отстъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg Ще получите поръчаната книга с наложен платеж по пощата. Разходите по доставката са за моя сметка.

Вашите пари ще отидат за издаването на следващата книжка на списание ИДЕИ. По този начин ще станете техен спомоществувател - и ще подпомогнете духовната култура и образованието на българската младеж.

За интересуващите се от съвременна философия и психология:



ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

четвъртък, 8 септември 2011 г.

Диалог между философ и православен семинарист по най-различни въпроси

Борис Митов е съвсем млад - но затова пък много интересен! - човек, който си има свой блог, блог, който според мен е същинско явление в блогърстването; сами можете да отсъдите като отидете да погледнете. Борис е християнин, той обаче казва че е православен, учи в семинария (!), а пък разговорите с него наистина са много интересни.

Днес проведохме един разговор, започнат съвсем спонтанно; като завърши разговора, на мен ми се стори, че е интересно да го публикувам като диалог (на мен, знайно е, много ми харесват диалогичните публикации, или публикациите-диалози, аз комай съм единственият в "блогосферата", който публикува такива материали), речено-сторено, попитах Борис, той не възрази, ето го в крайна сметка и нашия разговор; да се надяваме, ще е интересен и за други хора, а пък ми се иска да излезе и за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Борис Митов: Здравейте. На мене банер защо не сте ми пратили?
Ангел Грънчаров: Аз на никой не съм пращал. Който сам поиска, ще му дам. Никой не поиска. Да Ви пратя ли банерче? Кое си харесвате?
Борис Митов: Няма нужда вече. Г-н Грънчаров, Вие и вестник "Гражданинъ" ли издавате? Всичко това сам пишете!? Толкова много блогове поддържате, списания, вестници, книги пишете и издавате, освен това пишете и в блоговете си!?
Ангел Грънчаров: Да, аз притежавам цяла "медийна империя" :-) имам и персонална телевизия, правя клипове и пр., блогове, списание, вестник, какво ли не имам :-) Ако сте си харесали банерче, мога да Ви дам...
Борис Митов: Не е смешно, ужасно е. Нон стоп всичко това да правя не си го представям.
Ангел Грънчаров: Имам и издателство, издавам книги :)
Борис Митов: Знам. Нали Ви ги и рекламирам все още. На мен не ми е смешно - чудно ми е. Не е човешко.
Ангел Грънчаров: С Божията помощ всичко е възможно!
Борис Митов: Аз получавам главоболие да направя като хората един блог, а Вие цели 10. Та то не е книги, вестници, сайтове, па дай да отворим цяла книжарница с лични творения?!
Борис Митов: Браво! Така е. Браво! Невероятно! Аз ако трябваше да направя нещо такова... не бих могъл да хапна и един залък.
Ангел Грънчаров: Човек свиква към всичко, иска тренинг. Дайте адреса на блоговете си, Вие нали имахте два?
Борис Митов: Видях, че копнахте от единият ми - православния, чата. Ето: www.chovechestvoto.blogspot.com Защо Ви трябват?
Ангел Грънчаров: Да ги препратя на един приятел
Борис Митов: Ооо, мерси! И...? Абе мъча се да го популяризирам. Не зная как. Мислих, но не ща да моля Дарик да ми го популяризира.
Ангел Грънчаров: Вижте, иска се търпение, хубавите неща се утвърждават постепенно и търпеливо.
Борис Митов: Защо ще препращате блога ми? За тип разпространение?
Ангел Грънчаров: Ами казах му, че има такова момче като теб, а той не вярва, та за доказателство...
Борис Митов: Какво момче? Като мен? Хехе, аз съм си аз. Кое му е невероятното?
Ангел Грънчаров: С хубав блог, религиозен.
Борис Митов: Не е религиозен, а православен.
Ангел Грънчаров: Ами твоите връстници - нима нещо са направили?!
Борис Митов: Ох, моите връстници... те са въздух под налягане. Не ме интересуват моите връстници. Направили са някакви неща, да, но не такива, каквито правим ние, естествено...
Ангел Грънчаров: Именно затова, радващо е, че има млади хора като теб. Какво са направили?! Напили се се назнам колко си пъти, ей такива неща правят...
Борис Митов: Извинявайте, дайте на "ти" за мен, щото се получава двусмислие. В първата апострофа пишете на "вие" форма, а в края - на "ти". Е, то и аз съм се напивал. Но с вода. И с кока-кола.
Ангел Грънчаров: Да, не става да пиша на "Вие" когато говоря и за другите, за връстниците ти.
Борис Митов: Добре, да не празнословим, щото в празнословието няма мъдрост. Топлата вода е открита... Мерси много за това, ако може опитайте и друг път!
Ангел Грънчаров: Да, аз препоръчвам блога ти на много хора, ще го препоръчам и на моите ученици, аз преподавам на 700 ученика. И те давам за пример пред тях.
Борис Митов: Сериозно?
Ангел Грънчаров: Да. Много пъти.
Борис Митов: Мерси, но аз не ща слава. Затова се и отказвам от шаха бързо. Не я ща, тя е много опасна.
Ангел Грънчаров: Ама в нашето учелище те са все техничари, та много не се интересуват от религия и философия.
Борис Митов: За това се и преместих в семинарията, но все пак благодаря. Там е проблема на философите.
Ангел Грънчаров: Сега в семинарията ли учиш?
Борис Митов: Нали знаеш за един от най-великите философи. Извинявай, минах на ти форма. За Августин.
Ангел Грънчаров: Карай на ти. Да е равнопоставено. Той, Августин, е бил разбойник на младини...
Борис Митов: Да, уча в семинарията, но в София. Предлагат ми пловдивчани да уча при тях, но се чудя.
Ангел Грънчаров: В София изглежда е по-добре.
Борис Митов: Не, Августин е искал да опровергае Господ Иисус Христос, но Той го вразумява. Абе пловдивчани казват обратно. Има един от баткумският манастир - игумена, отец Яков. Имам му благословията, но засега - в София.
Ангел Грънчаров: Какво за отец Яков?
Борис Митов: Познавате ли го? Имам му благословията. Даде ми благословията за семинария-Пловдив. Извинявай, исках да ти кажа нещо, което по принцип дирекно не се говори. Разбрах от един читател, няма да казвам кой, впрочем, аз въобще не бях обърнал внимание за това. Та... за това, че имате снимки на мъже в блоговете ви. и... че сте писали, че са с хубаво тяло - много хора се възмущават за това. Не че мисля, че сте хомосексуален и така, но има някои, които го натякват. Прощавай, с цялото ми уважение към теб. Щото лично не те познавам. Прекрасно е че си православен! Затова и невярвам да е така. Дори и другият Грънчаров (Елтимир) писа някакви такива работи. Какво мислиш?
Ангел Грънчаров: Момент. Да не ме бъркат с някой друг?!
Борис Митов: Не, не те бъркат. Ти имаш снимки на голи мъже действително.
Ангел Грънчаров: Аз не съм писал такива неща, но съм защищавал хомосексуалните - щото съм против хомофобията.
Борис Митов: За скулптурите става на въпрос - Аполон и т.н.
Ангел Грънчаров: :-)
Борис Митов: Не е до писаници.
Ангел Грънчаров: Не е Аполон, а Давид.
Борис Митов: ОК. Казвам ти просто какво мислят хората...
Ангел Грънчаров: Блогът ми се нарича Хуманус, затова стои Давид там. Аз не съм правил тази статуя на съвсем голия Давид, а Микеланджело.
Борис Митов: Впрочем, ако не знаеш, че хомосексуализмът е извращение и ЯСНО И ТОЧНО СЕ СПОМЕНАВА В БИБИЯТА, че всеки, който има контакт със същия пол, Е ПРОКЛЕТ ОТ БОГА.
Ангел Грънчаров: Не разбирам какво общо има Давид с... хомосексуализма. Ако някой смята скулптурата на Давид за "гол мъж", тоя някой е простак, тъй че няма проблеми, у нас такива бол.
Борис Митов: Какво значи простак, по-скоро е трезво мислещ, така мисля.
Борис Митов: ?
Борис Митов: !
Ангел Грънчаров: Сложен въпрос, съвременната психология по друг начин разглежда сексуалните ориентации. Аз имам книги по тия въпроси, голяма тема за да я разискваме сега и тук.
Борис Митов: Не за самата скулптура, а за това, че пишеш за мъже, снимки на тези скулптури, и защитата за това дето каза.
Ангел Грънчаров: Давид е изкуство, в една статуя ако даден човек се впечатлява само от голотата, значи не разбира от изкуство. Както и да е.
Борис Митов: Защо е нужно да е мъж? Не зная, има вярно в това, което казваш.
Ангел Грънчаров: Как така да пиша за мъже, човекът съществува в два пола, мъже и жени. Аз не мога да пиша само за жени, и то само да не ме помислят за хомосексуален, по необходимост пиша и за мъжете :-)
Борис Митов: Но казвам ти по принцип.
Ангел Грънчаров: Хора всякакви, аз пък не помня да съм писал нещо за мъже и прочие.
Борис Митов: За мъже прочие сто процента си писал.
Ангел Грънчаров: Нима мъжът не е човек? Давид е статуя, представяща човека, не мъжа, в това е разликата.
Борис Митов: Човек е, но Давид е от пола, от който е пишещият автор, а това е твърде подозрително.
Ангел Грънчаров: В Давид нормално мислещите хора виждат човека, не мъжа; пишката на Давид изобщо не е интересна... :-)
Борис Митов: Казвам какво се говори за теб и за блога ти заради тая снимка, нищо друго, аз нямам коментар... За някои може да е вълнуваща.
Ангел Грънчаров: Има хора всякакви, нека да пише всеки това, което е според акъла и културата му.
Борис Митов: Казвам ти, и тъй като има такива хора, редно е да го махнеш, поне заради тях. По пътя на логиката... На плътското мъдруване.
Ангел Грънчаров: Не, на никой не ща да угаждам, и тъкмо заради такива хора, дето се дразнят, няма да го махна; щото това, което ми казваш, показва, че има нужда да стои там; та някои да се помъчат да разберат защо стои там. Такива хора трябва да бъдат провокирани и дразнени.
Борис Митов: А защо стои там?
Ангел Грънчаров: Мъжът, който в една статуя като статуята на Давид се впечатлява единствено от пишката му, има сериозен проблем със сексуалността си; казвам го като психолог. С три думи казано Давид стои там тъкмо за да дразни простаците :-)
Борис Митов: Точно така! Но някой би си помислил, че ти имаш този проблем. По пътя на логиката... Извинявай, нищо лично, пиша само по тази тема. Най-добри чувства, даже ти се възхищавам доста. Та... как мислиш?
Ангел Грънчаров: Аз ако имах такъв проблем нямаше в никой случай да се издам, като лепна изображение на Давид на най-видното място блога си; тия неща не се афишират.
Борис Митов: "само от пишката"... значи и от нея включително?
Ангел Грънчаров: Който има такъв проблем наистина го държи в строга тайна.
Борис Митов: За някои това не е проблем. Като за хомосексуалистите. Та те правят вече и паради. Не са въобще тайни.
Ангел Грънчаров: Но явно тия дето се вълнуват толкова от Давид в блога ми имат такъв проблем, като го проецират на мен, та да скрият, че проблемът е техен.
Борис Митов: Не, те не се вълнуват от Давид, пак не ме разбра. А от това, че именно си качил него. Няма такова нещо, нищо не крият. Просто се съмняват, не знаят. НЕ ЧЕ СИ КАЧИЛ НЕГО, ИЗВИНЯВАЙ, НЕ ВЪОБЩЕ ЧЕ Е МЪЖ, А СТАВА ВЪПРОС, ЧЕ Е ОТ СЪЩИЯ ПОЛ КАКЪВТО СИ И ТИ.
Ангел Грънчаров: И какво, аз сега да си сменя пола ли, та да не ме подозират?! :-) Когато Микеланджело направил тази стауя на голия Давид (с пишката), я турили на главния площад във Флоренция; това било преди 4 века; никой не се впечатлил или възмутил; никой не предложил да се тури там листо; църквата даже не се противопоставила; явно простаците тогава са били малцинство, имам предвид в епохата на Възраждането; а у нас четири века по-късно има идиоти, на които прави впечатление изображение на статуята на Давид, поставена в един блог; тъжна история...
Борис Митов: Кой е простакът? Що е простак ТОЧНО?
Ангел Грънчаров: Според теб мъжете от изкуство не трябва да се интересуват, така ли? Само от бира трябва да се интересуват, така ли?
Борис Митов: Добре, да оставим тази тема... води до нищо..
Ангел Грънчаров: Не, темата е интересна.
Борис Митов: Кое е интересното? За философите ясните неща са интересни.
Ангел Грънчаров: За философите най-неясно е ясното. Ами интересна е темата защото показва що за манталитет има из Българско, и то в 21 век.
Борис Митов: Опитват да са правят на мъдри, те наистина го искат, ала виждат, че води до нищо; но се кефят на нищото, от което са и тръгнали...
Ангел Грънчаров: Аз съм и психолог, и философ, и такива теми много ме интересуват.
Борис Митов: Баща ми също е психолог и т.н. Но на него тези теми са му ясни и безинтересни. Борис Митов: Защо ли така? Хехе!
Ангел Грънчаров: Изследвам всякакви реакции, а пък сексуалните реакции на българина са твърде показателни.
Борис Митов: Нищото води до нищо - защото е творение греховно. Тоест, празнословим.
Ангел Грънчаров: Психолозите сме много различни. Да не говорим колко различни са пък философите.
Борис Митов: Аз мисля, че ако се замислим и видим колко сме жалки, не бихме проговорили и дума. Естествено, дори и Вие, бидейки философ, психолог, мяркам разни необмислени или по-скоро необработено написани статии.
Ангел Грънчаров: Не, винаги има смисъл да се разговаря; тия, дето не съзнават проблемите, всъщност си въобразяват, че проблеми няма и затова смятат, че всичко е ясно, а то съвсем не е.
Борис Митов: Например за електронната книга "Великата битка между Христос и Сатана". Пишеш, че не си чел книгата, същевременно с това мислиш, че е хубава. Щото аз съм я чел и знам каква е.
Ангел Грънчаров: Ти си на 16 години и намираш кусури на моите статии?! Това е чудесно!
Борис Митов: Мислиш, не предполагаш, но и предположението не е добро. Щото се залъгват хората.
Борис Митов: Не, не! Не за статиите. За отделни неща.
Ангел Грънчаров: Умееш да пишеш по-убедително, ами пиши, какъв е проблемът?! :) Но много си самонадеян, чини ми се, а това е грях.
Борис Митов: Не ща да пиша такива неща. Не умея, то се вижда; и не ща да умея. Дано да не съм самонадеян.
Ангел Грънчаров: Умните често са самонадеяни. Никога не съм писал за тая книга, май и ти ме бъркаш с моя съименник Ангел Грънчаров-Елтимир
Борис Митов: Стой! Ето, виж. Пишеш:

Не съм чел още тази книга и не мога да имам мнение за нея. Но имам чувството, че това е една полезна книга: за ония, които искат да видят проблемите през една друга "оптика" - или гледна точка. Приятно четене! Прочее, очаквам разрешение от преводача за публикуването й, тъй че за момента тя е напълно незаконно сложена тук. Да се надяваме, че той няма да възрази.

Ангел Грънчаров: Всяка книга е полезна. От това съм изхождал за да напиша горното.
Борис Митов: Ей за това става въпрос. Всяка книга е полезна?! Как стигна до тоя извод, безумен?
Ангел Грънчаров: Да, абсолютно всяка книга е полезна, забранени и вредни книги няма. Изводът ли ми е безумен, или аз съм безумният? :-)
Борис Митов: Хехе. Ако си православен наистина, не би говорил така. Ако чета сатанинската библия, да, аз се научавам да чета по-добре, дори и по нещо друго. Но вече стигаме до въпроса що е полезно! Но тогава душата къде ти е, безумецо? Блуждаеш в празни и несъстоятелни неща, уви!
Ангел Грънчаров: Млади човече, не знам колко време си бил в семинарията, но явно са успели да ти промият мозъка. Значи има и вредни книги?
Борис Митов: Естествено!!!!!!!!!!!
Ангел Грънчаров: От твоето гледище може да се окаже, че всяка книга е вредна. За ония, които не споделят идеите й. Така няма да остане нито една полезна книга. И какво трябва да правим с авторите на вредните книги, да им избодем очите ли?
Борис Митов: Не се изисква много интелект за да го разбере даден човечец.
Ангел Грънчаров: Това, прощавай, са глупости. Вместо да обявяваме една книга за вредна само защото не мислим като автора й, трябва да сме му благодарни, че по същите проблеми може да се мисли иначе.
Борис Митов: Никой не говори за избодване на очи, просто допълваш писаниците си. Там не е същността, г-н Грънчаров.
Ангел Грънчаров: Къде е същността, изясни се?!
Борис Митов: И ти прощавай, блуждаещ си като вирус на троянски кон в системата. Не знаеш че има вредни книги?
Ангел Грънчаров: А така, значи анатемосай ме! :-) Аз, прочее, съм много вреден човек, надявам се, си го разбрал.
Борис Митов: Аз не те анатемосвам и никога не бих, щото си толкова приятен човек, но това са теми, които просто не трябваше да се обсъждат.
Ангел Грънчаров: Философите по начало сме много вредни и опасни хора, щото смятаме, че няма вредни книги и всички идеи са полезни и необходими. И с постоянно мътим водата. Ние също така сме много вредни, щото защищаваме свободата.
Борис Митов: А за това колко ми е промит мозъка само Господ знае, щото няма система за изчисляване на промити мозъци, е, все още, евреите може и да я съдадат де... Но май ще се събудят мокри под чаршафа. Никога не съм споменал такова нещо. Не съм го и казвал, не само споменавал.
Ангел Грънчаров: Е, щом спомена евреите, си ми ясен, млъквам.
Борис Митов: Ти еврейн ли си?
Ангел Грънчаров: Недостойно е за православен, за претендиращ за православен, да има такива виждания за евреите; прочее, Христос е евреин.
Борис Митов: Не ми е достатъчно промит мозъка, а? Олеле, изнинявай, аз млъквам.
Ангел Грънчаров: Не съм евреин и не мога да стана евреин, за съжаление. И какво ще кажеш за евреите?
Борис Митов: Мислех, че си по-запознат.
Ангел Грънчаров: Нали не са те научили в Семинарията, че Христос е... руснак, щото няма да се учудя и това да ви учат там.
Борис Митов: Господ Бог Иисус Христос е евреин, да. С еврейски произход е. Но аз не говоря с омраза към евреите. Към евреите-ционисти се обърщам с презрение понякога, е, и аз съм човек, ала човек и грях са почти сродни. Евреите правя всички неща по света, световни войни, конспирации и пр. Мисля, че сте запознат. Никога не съм споменавал, че е руснак; това са измишльотини и няма нужда да питаш.
Ангел Грънчаров: Аз не споделям теориите за световните еврейски конспирации, щото добре знам кой разузнавателен център произвежда тия теории - и щедро плаща на авторите им.
Борис Митов: Да не минаваме в тази тема, мисля, че бях ясен.
Ангел Грънчаров: Митът за "коварния враг-евреин" - даваш ли сметка в чий интерес е? Измислили са го комунистите за да прехвърлят вината за злодеянията си на евреите.
Борис Митов: Защитавай евреите, и аз ги защитавам, но така се обърна като заговорих за тях; сякаш "Гръм от ясно небе"...
Ангел Грънчаров: Значи не мислиш това, което се изпусна да напишеш?!
Борис Митов: По тази логика дайте да не четем книги - защото са създадени от хора, грешници. Кое съм се изпуснал?
Ангел Грънчаров: Аз пък си мислех, че християнството е човеколюбиво и свободолюбиво учение.
Борис Митов: Продължавай да мислиш така, въобще не те разколебавам(й), защото е тъкмо така!
Ангел Грънчаров: За евреите-ционисти и за "извратените" педали.
Борис Митов: Педалите не мислиш ли, че са извратени? За това слагаш думата в кавички!? Ти знаеш ли що е извратеност? Е... извратен би трябвало да е без кавички.
Ангел Грънчаров: Не мисля, да. Защото има три основни сексуални ориентации, една от които е хомосексуалната, и тя, по мнението на модерната психология, не е извратеност; извратено е да правиш секс с животно, с умрял човек и прочие, но, твърдят, да обичаш жив човек не било грях, щото христовата религия е религия освен на свободата и на любовта.
Борис Митов: Манджа с грозде, бум! Не мешай съвременната психология със същинското православие! Те евреите ще направят всичко възможно за да извратят човека, естествено.
Ангел Грънчаров: Предполагам, че хомосексуалните, понеже и те са хора - или ти отричаш че са хора?! - изпитват чувства помежду си, обичат се, а това не може да е грях, щото е казано, че всяка любов е свята.
Борис Митов: Бух! Не вярвах, прощавай, бидейки философ, си се заблудил. Казвам ти го без угризения! Куп глупости и объркване.
Ангел Грънчаров: Значи съм съвсем заблуден човек май, може пък и да е така :-)
Борис Митов: Точно за това, което написа: си!
Ангел Грънчаров: Ние, философите, за разлика от останалото човечество, не смятаме, че сме безгрешни.
Борис Митов: Но недей да остроумничиш, всички знаем това, и без усмивки, защото е така. И аз не смятам, и философи зная, които също не смятат. Мога по много начини да ти опровергая последната ти писаница!

Предполагам, че хомосексуалните, понеже и те са хора - или ти отричаш че са хора?! - изпитват чувства помежду си, обичат се, а това не може да е грях, щото е казано, че всяка любов е свята.

!!! Добре, нека това си остае встрани, всички сме грешни, естествено. Всичко си е като преди. Това, че си писахме, няма общо с приятелството. Благодаря за рекламирането на блога ми!
Ангел Грънчаров: Това, че имаме различни виждания, не е причина да се караме; няма нищо лошо че мислим различно, важното е да мислим и да търсим истината; аз нямам претенцията, че съм я намерил, и то по всички въпроси, нищо че я търся вече толкова години; завиждам ти, че на твоята възраст изглежда вече си я намерил по повечето въпроси, късметлия си!
Борис Митов: Благодаря, но аз не вярвам в късмета. Тоест в нещото, което го възриемат като нещо твърде състоятелно. Господ определя всичко, както Той не е късмет, не е и съдба! Господ определя за мене всичко тъй, че дал ми е и свободната воля да избирам.
Ангел Грънчаров: Но запомни от мен: истински вярващият човек никога не е нетърпим към хора, които имат други разбирания... И не ги ругае.
Борис Митов: ................................................................... Гледах клипа ти за демокрацията. Там дето нещо се мрънка на клипа на 7-ми. Ние по-скоро живеем, мисля, в демократо-комунизъм. Или демокрационен комунизъм.
Ангел Грънчаров: Да, така е, демократичен комунизъм, т.е. дървено желязо. Имаш ли нещо против да пусна в блога разговора ни?!
Борис Митов: Днес след литургията като свършихме, щото аз съм иподякон и служа, макар, че бабичките само ме зяпат като теле у железница. Давай, на воля!
Ангел Грънчаров: Ако не искаш да е с твоето име, можем да сложим друго и да избегнем момента с твоя блог.
Борис Митов: Аз крада материали от теб, ти кради от мен! Крада ти джаджи и статии... щот съм плиткоумен... ма тва не го качвай за плиткоумието - че ще ми се смеят. :-)
Ангел Грънчаров: Не крадеш, ами ги популяризираш, само обаче туряй линк откъде си взел материала, така е прието.
Борис Митов: Да. За това не пиша, че съм автора. И аз мога да пиша статии, повярвай, просто нямам време и опит.
Ангел Грънчаров: Да, ама гледай от мен, аз пиша че препубликувам нещо, посочвам кой е автора и давам линк към първоизточника.
Борис Митов: По-скоро се опитвам де. Да, така трябва. ОК. No problem!
Ангел Грънчаров: Значи да запазя името ти?
Борис Митов: ОК. Да, естествено, от никого се не крия! Но е хубаво, че ме питаш.
Ангел Грънчаров: Аз винаги питам. Лека вечер!
Борис Митов: ОК, лека вечер!


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

За да остане загадката, за да е упорито усилието ни да търсим, за да не се обезсмисли живота ни

Дискусия по темата на предишна публикация: Неравенството между хората е необходимо, справедливо и вечно: в дивния прекрасен свят на Америка не дават нищо даром; прочее, дискусията поставя съвсем други въпроси, но в крайна сметка пак свързани с първоначалния подтик; ето според мен интересния откъс:

Infidel: Чисто информативно, „Инфидел“ означава „неверник“, „невярващ“. „Фидел“ означава „вярващ“. Така че да ме наричате „Фидел“ е твърде обидно. Не че има някакво значение…

Ангел Грънчаров: Знам, знам, но като невярващ ти все пак вярваш, че не вярваш, тъй че първичното все пак е вярването; затуй те нарекох Фидел Фидел Инфиделов мисля че ще ти пасне, а? За да нема обидени, хора сме все пак…

Infidel: Това, че не вярвам, го ЗНАМ. То е ФАКТ. Не го „вярвам“. Нали правиш разлика между „вяра“ и „знание“? Ще рече, не е първичното вярването в случая. Поне по това можем да постигнем съгласие, струва ми се.

Иначе вярвам в много неща – в любовта, в съществуването на добро у хората (в минимална степен), в истината и пр.

Просто не вярвам в НИЩО свръхестествено. Там съм стопроцентов infidel.

Ангел Грънчаров: Именно, именно, има разлика между вяра и знание, по тази причина не може да знаеш за невярването си, а вярваш в него. За неща, касаещи знанията ти, можеш да знаеш или да не знаеш – Сократ дори е казал „Аз знам, че нищо не знам“, но по отношение на вярата, бъди така добър, не намесвай знанията. Бъди поне малко последователен. Не може да се знае за невярването, щото това означава, че знаеш има или няма Бог. А ти може би знаеш, че няма Бог? А опитай да ни го докажеш, щом го знаеш, няма начин да не можеш да го докажеш…

Infidel: На мен ми е ИЗВЕСТНО, че не вярвам. Нещо неясно да има? Няма. Добре.

Моля, направи разлика – не казвам „Знам, че няма бог!“ Казвам следното. „Знам, че не вярвам в бог.“ Чудно как не виждате разликата.

Повтарям: Не твърдя, че няма богове. ТВЪРДЯ, че не вярвам в съществуването им. Знам, че не вярвам. Но не знам дали не съществуват.

Ангел Грънчаров: Правилно, естествено, че разбирам. Но опитайте се да осмислите ето това: там, където свършва знанието, там започва вярата; там, където свършва вярата, там започва знанието; между тях има строга разлика. Има ли разлика между „Знам, че не вярвам“ и „Вярвам, че зная (или не зная)?“ Нещата често не са така прости, както изглеждат…

Infidel: Дали има разлика между „Знам, че не вярвам“ и „Вярвам, че зная“? Да. „Знам, че не вярвам“, е едно напълно естествено твърдение. Човек знае дали вярва или не. Надявам се, че поне с това сме съгласни и двамата. Изречението „Вярвам, че зная“, е до голяма степен лишено от смисъл. Сам казахте, че вярата и знанието не виреят заедно.

„Там, където свършва знанието, започва вярата“. Ето с това вече не съм съгласен. При мен например, там, където свършва знанието, не започва вярата. Започва стремежът към увеличаване на знанието. Ако не мога да си увелича знанието в тази област, оставям го така. Никаква вяра като продължение на знанието няма у мен.

Конкретен пример:

- Знам ли как точно се е зародила вселената (и дали въобще се е зародила)? Отговор – НЕ.
- Това ми незнание поражда ли у мен вяра, че вселената се е зародила по някакъв начин? (примерно, че някакъв бог я е създал)? Отговор – НЕ.

Просто не знам. Няма вяра.

Ангел Грънчаров: В основата на всички знания и построения на науката стоят аксиоми и постулати, приети на вяра, т.е. недоказуеми положения. Вземете предвид и това. Знанието е островче в океана на вярата. Прочее, да вярваш че не вярваш е значително по-логично изказване от изказването „Зная че не вярвам“.

Областта на вярата, както и тази на знанието, са обособени и автономни, независими. Оня, който отхвърля вярата като душевна сила, с това само подрязва корените и на знанието, в което така силно… вярва. Прочее, давате ли си сметка за основанията на своята безгранична вяра в… науката и знанието?! Знаете ли защо така силно вярвате на науката и на знанието или просто го… вярвате?! Какви са основанията на Вашата безгранична вяра в науката и знанието?!

Infidel: У мен няма „безгранична вяра в науката и знанието“. У мен няма безгранична вяра в НИЩО. Съвсем нищо. Включително науката. Учените правят грешки непрекъснато и си ги поправят, когато ги разберат. (За разлика от религията например, която си повтаря щуротиите за говорещите змии, плоската земя, и живеещия в риба човек вече хиляди години). Няма място, нито нужда от никаква вяра в науката.

Науката вече е доказала, че няма нищо по-ценно за достигане до истината от Научния метод (неслучайно го пиша с голяма буква). Той винаги минава като с нож през глупостите и хорските заблуди. Ако въобще мога да имам някаква вяра в нещо (не безгранична!!!), то е именно научния метод. Макар че заниманията са в областта на хуманитаристиката, правя големи усилия да го прилагам, доколкото мога, в дисертацията си. Ще видим колко ще се получи.

А по отношение на нещо, за което няма НИКАКВИ доказателства (като наличието на богове например), нямам никаква вяра. Нула.

Впрочем, радвам се, че вече разговаряме цивилизовано.

Ангел Грънчаров: Сигурен ли сте все пак, НЯМА или ИМА у Вас „безгранична вяра в НИЩО“? „Не вярвам в нищо“ и „Вярвам в нищото“, прочее, са равностойни по смисъл твърдения. Оня, който не вярва в нищо, и оня, който вярва в нищото, и двамата са НИХИЛИСТИ, т.е. за тях тъкмо НИЩОТО (nihil на латински) е основна и водеща ценност.

За вярващия в Бога човек Бог е водеща ценност, за нихилиста такава водеща ценност е НИЩОТО. Казвам тия неща не за да Ви натрапя едно или друго нещо, не Ви се меся, нито Ви давам съвети, просто Ви предлагам да доосмислите нещата, стига да желаете това. Това, че имате такова доверие (или вяра, прочее, думата доверие съдържа за своя корен думата ВЯРА) в научния метод е чудесно, аз също уважавам науката и се прекланям пред нея, но има нещо много важно: научният метод не е панацея, той не може да реши ВСИЧКИ, абсолютно всички въпроси, той има приложение и дава чудесни резултати, но в една все пак ограничена сфера.

Но има сфери, в които научният метод не е приложим и не може да даде никакви резултати. Такава сфера е вярата, такава сфера е сферата на духа, на духовните неща, сферата на свободата и прочие. Именно за решаването на въпросите в тия сфери ни е нужна философия, религия, даже изкуството може много да ни даде за разбирането на духовните проблеми на човека. Науката обаче не може да ни каже нищо смислено, повярвайте ми. Много съм търсил и мислил по тия въпроси.

Давам Ви пример с областта на психологията, с областта, свързана с проблемите на човешката душа. Има една насока, по същество позитивистична, която боготвори чисто научния (позитивен) метод. Такава беше, примерно, материалистическата психология, натрапена ни във времето на комунизма. Такъв е бихевиоризмът в САЩ. И двете школи не доведоха до никакви, до абсолютно никакви съществени резултати, прочее, все пак доведоха до един резултат: показаха с примера си, че пътя, по който вървяха, води до никъде, не води до никъде.

Това именно показва, че трябва да се въздържаме от догматичното преклонение и абсолютизирането на познавателните възможности на науката, изразяващо се в сляпата вяра, че науката може да реши АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ВЪПРОСИ, и то така, че да постигнем някаква пълна илюзорна истина. И още нещо, още великият Кант доказа (по най-убедителен философски начин), че по въпроси от рода на Краен или безкраен е светът?, Има ли свобода или всичко е необходимо?, Смъртна или безсмъртна е човешката душа?, Има ли Бог?, теоретичният разум на човека, на който се основава науката, е безсилен и когато бъде приложен, поражда само антиномии, т.е. затъва в антиномични, неразрешими противоречие. Защо ли?

Ами защото разумът може, подобно на адвокат, най-убедително да ни докаже, примерно, и тезата, и антитезата, и че душата, примерно, е безсмъртна, или пък че безсмъртие няма и не може да има, но не може да постигне онази единствена пълна категоричност, убедителност и доказуемост на едното от двете положения, което е идеал на науката. Което и показва, че тия въпроси са отвъд възможностите на теоретичния разум да съди за неща, които са отвъд неговата компетентност.

За щастие, има така наречен практически разум, свързан именно с вярата на човека, който с лекота решава ония въпроси, в които теоретичният разум се заплита в неразрешими, антиномични противоречия. „Аз вярвам, че има Бог“ или „Аз вярвам, че Бог няма“ са именно положения на практическия разум, които притежават абсолютна и несъмнена истинност, но само за оня, който вярва в едното или в другото. Но няма и не може да има едно-единствено разбиране по този въпрос, което с абсолютна убедителност да важи за всички до един хора или човешки същества. Тъй че въпросът за вярата не може да се реши с научни средства.

Ако някой мисли, че науката може да реши абсолютно всички до един въпроси, т.е. нейната сфера и нейната приложимост е безгранична, то нека такъв познавателен оптимист да се опита да реши с научни средства, да речем, толкова важния за всеки един от нас въпрос Кога ще умра? – или някой друг. Не може да го реши, нали? Нека да си изследва функционирането на всички органи и системи на организма, нека да отчете степента им на „издръжливост“ и виталност, нека да изчисли всичко до последната променлива, нека да използва, ако трябва, висша математика, пак обаче няма да успее научно да реши въпроса за това кога ще умре той самият.

Щото тъкмо ако го изчисли, защото тъкмо по научен път установи, че му остава да живее, примерно, още 5 години, и, зарадван, си тръгне, нищо не пречи на улицата да го блъсне автомобил, или пък някаква саксия от балкона да падне точна на главата му и да му пробие черепа. Искам да кажа, че в тоя живот има фактори, които не се поддават на изчисление, т.е. на научна трактовка, следователно научният подход в някои сфери и неприложим. Примерно проблемът „А какво е животът?“ нима може да се реши научно?

ОК, имаме си наука, наречена биология, която дава свой отговор на проблема за живота. Но нейният отговор нима може да задоволи, и то изчерпателно, нашата потребност от търсене и откриване на човешкия смисъл на живота? Научната дефиниция за живот, а именно „процес на асимилация и десимилация“ Вас лично напълно ли Ви задоволява? Дава ли Ви отговор на всички въпроси? Не вярвам…

Такива ми ти работи. Нещата наистина са доста сложни и трябва да се осмислят цялостно, да се погледнат от всички страни.

Аз също много се радвам, че говорим като разумни и възпитани хора. За мен това е безкрайно ценно постижение в нашите отношения. Показахте за мен че сте един изключително умен и културен човек...

Infidel: Както вече ви казах, вярвам в много неща, просто нямам БЕЗГРАНИЧНА вяра в нищо. Така че не мога да бъда обвинен в нихилизъм. По-горе изброих в кои неща вярвам и списъкът съвсем не е пълен. Просто не вярвам в нищо свръхестествено. Това е.

За голяма жалост, в българския език го няма разграничението между понятията, които на английски са „belief“ и „faith“. У мен има първото, но няма и грам от второто, поне що се отнася до бог.

Така че аз не се числя към нито една от двете групи, описани от вас – вярващи в бог и нихилисти. Нихилизмът за мен е глупост, безотговорност и наивност във висша степен и е нещо, което презирам. Има прекалено много хубави неща в живота, за да не му пука човек за тях.

Естествено, че научният метод не е панацея. Той е просто един полезен инструмент. Нямам представа какво имате предвид, когато говорите за „сферата на духа, на духовните неща“, защото не знам какво разбирате под „дух“. Дух съществува, според мен, само в метафоричния смисъл и аз също употребявам тази дума. Но не я приемам като маркер за нещо съществуващо ОТДЕЛНО от тялото, или като нещо, което остава след смъртта. В този смисъл за мен дух или „душа“ няма.

Ако говорим вече за сферата на морала, изкуството и емоциите, там научният метод наистина няма приложение. То и не му е това целта. Всъщност, за морала това не е съвсем така, но това е друга тема…

Сферата на свободата, както я нарекохте, е една от най-важните сфери, и най-лесно пробиваемите. Там обаче научният метод МОЖЕ да бъде приложен с прекрасни резултати. Често пъти хората губят свободата си поради своята наивност и неспособност да мислят трезво, критично и скептично. А научният метод учи хората именно на тези неща. Ако хората бяха закърмяни с този метод от най-ранна ученическа възраст, по света щеше да има много по-малко диктатури. Разбира се, може и да не съм прав...

„Изкуството може много да ни даде за разбирането на духовните проблеми на човека“. Ето нещо, с което съм напълно съгласен (с уговорката, че „духовните“ се използва в смисъл на „емоционални“, „етични“ и пр.)

В науката винаги има течения и мнения, които не водят до никъде. С течение на времето те си отмират по естествен път. Какво означава „науката не може да ни каже нищо смислено“? Това просто не го разбирам. Науката нищо не казва. Тя просто помага на хората да разбират повече за света, в който живеят (откъдето вече следват дивиденти, спасяване на животи и пр.). Нищо повече. Задачата й не е да „отговаря на въпроси“.

„Догматичното преклонение и абсолютизирането“ на КАКВОТО И ДА БИЛО е против научния метод, против здравия разум, против скептицизма и против свободата. То няма място нито в науката, нито в живота на разумния човек. Аз съм последният, който ще абсолютизира нещо или някого.

Впрочем, това е една от причините за пълното израждане на науката в СССР – преклонението пред авторитети. Кретенизмите на Лисенко и цялата комунистическа псевдонаучна сган, заедно с всички зверства, извършени от тях, нямаше да могат да съществуват, ако не съществуваше преклонението пред бащицата и неговите мнения.

„Теоретичният разум на човека, на който се основава науката, е безсилен и когато бъде приложен, поражда само антиномии, т.е. затъва в антиномични, неразрешими противоречие.“ С това въобще не съм съгласен и ако искате да го обсъждаме, ще трябва да защитите това твърдение, с конкретни примери да речем. Иначе всеки може да твърди каквото си иска.

И накрая най-важното. Това, че не ми харесва, че не знам нещо (например как се е зародила вселената), не ми дава право да слагам в празнината на незнанието си произволен отговор, който ми звучи приятно, например „ами бог я е сътворил“. За мен единственото решение е да се търси повече информация по въпроса. Да не мислите, че не искам да има живот след смъртта? Искам, разбира се! И то много! Но не вярвам, че има, защото вероятността на нещо не се увеличава пропорционално на неговата желателност.

Ангел Грънчаров: В отговора си поставяте много, някои от тях и твърде важни въпроси. Ако трябва да Ви отговоря изчерпателно и основателно, това би ме отвело далеч. Ще се пострая, по тази причина, да вметна нещичко, което поне да загатне за позицията ми.

Проблемът за вярата е нерешен и безкрайно сложен, това, прочее, е въпрос, който съвсем не може да се реши с научни средства. Особено предпазливи в правенето на опити да го решат трябва да са ония хора, чиито ум е изцяло под властта на т.н. "научна парадигма", т.е. не само са подвластни на т.н. научна методология, но и на 100% и се доверяват. Ако бяха поне малко честни, щяха да признаят, че този въпрос е извън тяхната компетентност и щяха да го оставят на други учени, предимно на философите, щото това е въпрос тъкмо от тяхната сфера.

За жалост в наше време и огромната част от философите са се оказали в положението да са жертва на научния модел и стереотип, което пък означава, че като философи са пожертвали най-главното, което имат, за да деградират на нивото на коне с капаци. Кант за такива пише известното си положение за т.н. "циклопско мислене", т.е. мисленето на ония, които сами са извадили (т.е. са се самолишили от) едното си око, окото на философията. Прочее, понеже казахте, че сферата на Вашите интереси е хуманитаристиката, искам да Ви кажа нещо важно: без философска подготовка едва ли ще можете да постигнете нещо съществено в тази сфера. Тъй че: залягайте над философията. За да прогледнете с "другото си око"...

Тъй че въпросът за вярата, а наред с него и други такива "хлъзгави" въпроси, изплъзващи се на научното третиране, като този за духа, също оня за свободата, пък дори и въпроса за истината в нейния всеобемен смисъл, си остават нерешени - а те дори може би са и по принцип нерешими. Те изглежда са нещо като вечна загадка или тайнство. Защото представяте ли си какво би станало, ако, примерно, въпросът за Бога бъде решен окончателно и изчерпателно, и то с научни средства, т.е. изцяло бъде елиминирана другата възможност; примерно, представяте ли си какво ще стане с нашия живот ако се докаже, сиреч, ако всички вече положително знаят, че Бог няма - или пък също така се докаже, и то неоспоримо, че "Има Бог!"? Помислете над този казус, аз лично смятам, че тогава ще изчезне самият смисъл на живеенето: та нима ние не живеем само заради това да търсим? Ето защо Бог е постъпил много мъдро, като е турил предели, непроходими за нашето познание граници: та да остане загадката, та да има смисъл усилието да търсиш, за да не се обезсмисли живота ни.

Представете си, да речем, че в ето този миг небето се отвори и всички хора, цялото човечество, види с очите си - тия дето вярват толкова на науката, всъщност не вярват ли предимно на очите си?! - не друго, а самия Бог в цялото му великолепие! Да оставим това, че очите на огромната част от хората няма да издържат на блясъка на цялата тази картината на Божието великолепие, т.е. най-вероятно тия хора ще ослепеят (нашето око е устроено така, че може да възприема нещата само от този ето тук свят, не от някой друг).

Но и за останалите унищожаването на великата загадка ще обезсмисли всичко: тогава вече няма да има смисъл да търсиш Бога, и в това търсене да каляваш духа си; тогава ще се обезсмисли и човешката свобода, защото нали тъкмо изборът между двете положения, между "има Бог" и "няма Бог" е възможен само ако ние не знаем за безусловното му съществуване, е то по най-битийно изпълнената му форма и потенция: Бог по идея е абсолютното битие. На вас Ви се иска да знаете отговора на тази загадка, нещо повече, Вие сте си втълпили, че "Бог няма", Вие сте толкова убеден в това, че си мислите, че сякаш знаете отговора на загадката, защото ако не знахте, нали само тогава щеше да Ви се налага да вярвате или да не вярвате в това дали Бог съществува или не съществува. Но, повтарям, нещата са устроени много модро по начин, че ние няма как да знаем за всичко това: и това е добро, защото поддържа безпокойствата на духа ни, което пък са предпоставка за неуморното търсене, което и обуславя смисъла на живота ни.

От позицията на току-що казаното сам преценете какво означава Вашето твърдение, че научният медот бил могъл да доведе до "прекрасни резултати" не в друга област, ами тъкмо в сферата на свободата. За да Ви помогна малко ще подхвърля само това: научната парадигма се основава на търсенето на причини, изразяващи една безусловна и твърдо налагаща се необходимост. Наука има само там, където има причини, има необходимост, има доказуемост, като доказването е всъщност посочване на точната причина на някакво следствие. А какво е свободата ако има строга предопределеност на нашия избор? Защото без такава научният метод наистина е безсилен и неприложим. Оказва се, ако човек осмисли по-пълно и по-задълбочено тази ситуация, няма как да не го признае, значи, оказва се, че там, където има свобода, там науката е неприложима; науката бяга от свободата така, както даволът, твърдят, бягал от тамяна. Или от чесъна.

Това особено добре си личи в сферата на душевния живот на личността, или в науката, опитваща се да го изучава, именно в сферата на психологията. Всички чисто "научни" психологически школи дават изключително мизерни резултати и общо взето повтарят някакви изтъркани научни тавтологии. Докато психологическите школи, изхождайки от презумпцията, че душевният живот на човека е спонтанност и свобода, ни дават прекрасни резултати. Прочее, нима не тъкмо изкуството, а не науката, в тази област, както Вие я наричате, на емоциите (душата обаче не са само емоциите), а всъщност областта на целокупния душевен живот, не ни дава най-богатите по смисъл резултати? А пък по въпроса какво е духът, който е нещо много повече от душата, науката немее и не може да ни каже нищичко. Философията обаче може. Религията също. Изкуството, също. Защо така ли? Ами защото те сякаш имат нещо като "рецептори" за тази област, докато науката няма. А пък няма, защото, ако имаше, тя тогава вече нямаше да бъде наука. За жалост, твърде много хора съвсем не разбират що е дух, а мнозина даже и не искат да разберат - в което и се състои тяхната екзистенциална трагедия...

Прочее, по всичките тия въпроси на млади години, когато бях 25-28 годишен, съм писал специално изследване (дисертация), която носи заглавието "Учението за човека и формите на духа". Някъде съм я публикувал в интернет, да се чете от интересуващите се, а тия дни се опитвам да я оформя по-красиво и непременно ще я публикувам наново, тъй че, ако желаете, можете да се зачетете, вярвам, ще научите много от нея.

"Информация" по въпроса как е възникнала Вселената ние, прочее, имаме предостатъчно. Само дето тази информация не е по силите на науката да бъде обработена така, че да даде на всички хора "най-убедителното" тълкуване, именно научното. Философите обаче са разработили теория за тълкуването, която именно ни дава разбирането, че просто няма как всички да тълкуваме дадени неща по един и същ начин. И слава Богу че това е така. Ако всичко тълкувахме само по един и същ начин, и то научен, тогава ние, простете, нямаше да бъдем човешки същества, ние щяхме да бъдем машини или роботи.

Впрочем, т.н. "свръхестествени" неща, в които, както казвате, не вярвате, са същите като естествените, а това "свръх", което им прибяваме, се дължи на обстоятелството, че са по-съвършени (идеални). Вие и в съвършенството не вярвате, така ли?

Но това, което именно ни прави човеци, то именно е извън сферата на науката и е неподатливо за нейния познавателен устрем. Това са области като тази на живота, духът, свободата, вярата, доброто, красотата, светостта. Науката там немее и мълчи, а когато се осмели да проговори, с говореното си само показва, че нищичко не схваща и не може да обясни. Науката се е отказала от разбирането заради самонадеяното и често съвсем банално обяснение. Науката и учените (да не говорим за техните поклонници!) са изпаднали в манията, че всичко може да бъде обяснено - ако не сега, то поне някога. А има необясними неща, което тя не иска да признае. Има и просто разбираеми неща, за които обяснение не ни е необходимо. Работата е там, че на науката просто не й стигат силите (потенциала, ресурса, с който разполага) да обясни твърде много неща. Особено от т.н. човешка и духовна сфера.

И това е добро. Нали запомнихте. Защото ако науката можеше всичко да обясни, тогава ние вече нямаше да сме човеци. А щяхме да сме роботи, компютри или... богове? Нима го искате всичко това? Нима то Ви се нрави - особено пък последната от изброените алтернативи? :-)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

вторник, 6 септември 2011 г.

Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха...



Новото гробище над Сливница


Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и "Лека нощ" навеки си казахте -

до втората тръба.



Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то - остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

куршума... Спете в мир.



Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.



Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

и майките свети.



Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

от вашето ура.



И тоз венец - той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

над гробни ви хълми.



Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!


Иван Вазов,
1885


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Делото на великите дейци на Съединението и Независимостта на Майка България си търси днес своите защитници и продължители

Днес е Денят на Съединението. В 1885 година двете Българии - Княжеството и Източна Румелия - се обединиха, при това без да вземат благоволението и благословията на новия си господар: "освободителката" Русия. Съединението беше изцяло българско дело, в духа на най-добрите революционни традиции на Раковски и Левски, които винаги са настоявали да се освободим сами, да не чакаме някой друг да ни освобождава - защото "Който ще ни освободи, той ще да ни и пороби!"(Васил Левски).

Извърши се Съединението, целокупна България биде провъзгласена в Пловдив, България стана една, ако не броим македонските й краища, Русия ни прокле, изгони от престола смелия ни княз Александър Батемберг, оглавил подема на народа си, подскокороса "сестрата" Сърбия да ни нападне и да ни забие нож в гърба - все действия, достойни именно за една "освободителка", за "братушките", дето ни били мислели все най-доброто. На косъм в ония дни е било извършването на нова руска окупация на Отечеството ни. В ония паметни и съдбовни дни Турция проявява благороден държавнически жест, не се меси в събитията, а пък не друг, а Англия подкрепя българската страна в разразилите се из европейските столици дипломатически битки за България.

Българската войска, командвана от млади български офицери, сразява и прогонва от страната коварния сръбски неприятел, а пък по-нататък съдбата на обезглавената от Петербург млада държава ще се решава от най-великия български държавник Стефан Стамболов, който в ония наистина съдбовни дни се изявява на нивото на историческите потребности. За свободата и независимостта на България големият син на България Стамболов в крайна сметка даде и живота си; след години беззаветно служене на Отечеството, за благодарност, че е изправил на крака една горда и суверенна България въпреки воя на русофилите, на рубладжийските продажници, Стамболов в една тиха вечер е съсечен с ятаган от ръката на платени убийци, на улица в София, пред очите на гражданството; изобщо не е голяма загадка кой вдъхнови и кой плати на убийците на Стамболова. Това стори най-големият враг на българската свобода и независимост: имперска Русия.

Трябва да помним поуките на собствената си история. За съхраняването на българската свобода и независимост неоценима роля имат и доведения от Стамболов княз Фердинанд, провъзгласил в най-сгоден момент в 1908 година пълната независимост на суверенното българско царство, синът му Цар Борис Трети и още плеада български държавници, сред които се откроява, примерно, един Богдан Филов, дал също живота си за българската свобода. Разбира се, в наши дни наследникът на Цар Фердинанд и на Цар Борис Трети, именно Симеон Втори, не показа изискващото се мъжество, не беше на висотата на своята историческа мисия и отговорност - и заради малодушието си се остави да го използват да изиграе недотам достойна роля против младата българска демокрация. И пак в угода на руската грандомания, на руските аспирации за пълна хегемония над България.

Днес България пък изпитва огромен дефицит за български държавници, за които интересът на България стои на първо място; вместо това имаме пълчища от продажници, които за капа рубли са способни майка си да продадат, камо ли пък Отечеството. Срам и позор за тия предатели! Стигнахме дотам "патриотите" ни да са най-верни руски мекерета, т.е. за "патриоти" у нас минават най-големите ни продажници; "българският патриот" обичал най-вече Русия, ней се кланял и целувал краката, а пък за България единствената роля била на най-предана слугиня на "Големия руски Брат".

Да, живеем в най-срамни и подли времена, уважаеми български граждани и истински патриоти! Големият ни исторически триумф - влизането ни в Европейския съюз, в семейството на свободните и достойни народи на Европа - биде изтълкувано и изопачено от предателите и от мекеретата дотам, че отредената ни от тях роля днес е България да е "руски троянски кон" в Европейския съюз и НАТО. Всички средства използва коварният неприятел за да посече за пореден път българската независимост, българското достойнство и чест. България сега е зависима от Русия не само енергийно, а дори и, тъй да се рече, "духовно": у нас, подобно на това, което става в путинска Русия, човеконенавистническият комунизъм мутира и прие формата на някакво уродливо "православно славянско всеединство", което е насочено срещу европейските ценности и срещу европейския път на модерна България.

Проклети да са тези, които десетилетия наред насила на държаха в кошмара на съветско-руския комунизъм, а пък сега са си надянали историческите дрипи на "обединители на славянството", само и само да ни държат в бедност, недостойнство, унижения и извън заслужения просперитет! В тия времена на подлости и коварства всеки български гражданин и патриот трябва да помни, че българският национален интерес не е да вървим към средна и северна Азия и Сибир, а да бъдем сред най-богатите и свободолюбиви народи на Обединена Европа. Която, в съюз с Америка, е в състояние да възвърне и защити във всеки един миг българското самочувствие и българската чест. Въпреки че това е най-вече наша собствена отговорност - като народ, но и като свободни граждани и европейци...

Да, днес имаме силни приятели, но и още по-коварни неприятели. Делото на великите дейци на Съединението и Независимостта на Майка България си търси днес своите продължители и защитници.

Да живей свободна и независима България! Именно днес, а не на 3-ти март, е истинският, изцяло български национален празник на Майка България! Нека да бъдем достойни нейни синове и дъщери. Нека никога повече да не допускаме да се срамуваме пред нея - заради малодушието и нерешителността си!

И нека да презрем като един лицемерите и службогонците, продажниците-рубладжии, които днес ще стоят на трибуните и дори ще произнасят "благонравни" и дори, представете си, "патриотични" речи.

Нека се изпълним с чувство на национално самочувствие като тъкмо на този ден си спомним, че България е имала и други, горди и смели синове, които за нея са дали всичко, най-драгото, дори и живота си!

Поклон пред тях - и вечен позор за предателите!


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

петък, 2 септември 2011 г.

Още един факт, свидетелстващ за течащата рекомунизация на България

В заглавието имам предвид статията, подложена на анализ в следващата публикация. Благодаря на приятелите от Русе, които ми я изпратиха, за да я публикувам, най-вероятно, един от първите в интернет, ако не и пръв; щото историческата истина съвсем не се уважава от българските медии:

НЕ „ЗЛОВЕЩА НЕГРАМОТНОСТ”, А ЗЛОВЕЩО ЕХО ОТ ОТРЕЧЕНО ВРЕМЕ

Автор: Иван Григоров, легионер, Бургас

Във в. ”Уикенд” от 30 юни т.г. г-н Георги Атанасов в статията си „Зловеща неграмотност” занимава читателите с отречени от европейците събития. В яростта си, че съвременниците ни не носят неговите идеологически стереотипи, той обвинява в „жестока неграмотност” така нареченото „демократично стадо”.

Г-н Атанасов може да се засилва колкото си иска отдалеч, за да прескочи въображаемата си сламка, но да говори за неграмотност в държава, в която средното образование е задължително и всеки втори гражданин има диплома от някой местен или чужд университет, говори за грубо пристрастие.

„Имало ли е въобще Втора световна война?” – пита авторът. Имало е и тя избухна заради един град – Данциг, както преди това другата избухна, заради убийството на един принц. За дребни поводи се дадоха милиони жертви. Затова отдавна вече новите поколения в Европа заличиха от паметта и ежедневието си разделящото ги минало и не е съвременно г-н Атанасов да размахва стари омразни плашила.

Явна е тенденцията на г-н Атанасов да възкреси спомена за Втората световна война, за де раздуе лъжата за освободителната роля на Съветския съюз и червената армия на фона на трезвата оценка за нейното нахлуване в България. А щом като освободителната роля на червената армия е била толкова спасителна за народите, защо в края на войната Европа се оказа разделена на „свободен свят” и такъв зад „желязната завеса”? И защо между тях 45 години се водеше „студена война”? Каква свобода донесе червената армия, като окупира трите Балтийски държави, Финландия, Източна Германия, чието население се разбунтува още на 17-18 юни 1953г. и на Унгария, където народът направи революция през октомври 1956г., на Чехословакия с разгромяването на Пражката пролет през 1968г. и на Полша с отнемането на територия, с масовите разстрели в Катин и Виница и с хроничните борби на профсъюза „Солидарност”.

Не било важно – пише г-н Атанасов – кой какво е сторил на мирното население на Полша, Чехословакия, Югославия и пр. Защо да не е важно, нали то се е отразявало на живота и свободата на хората им. А Съветският съюз е правил на земята на тези народи това, което е правила и Хитлерова Германия – окупация, грабеж, терор и убийства за протестиращите. Защо стореното от Съветския съюз на тези народи да „не е важно”, а да е важно само стореното им от Германия. За българския народ например е важно, че безпричинно червената армия окупира България, вкара я във войната и за три години окупация изяде на българския народ храни за 80 милиарда лева, а той гладуваше и ходеше голи бос през това време.

„Ревизирахме Нюрнберг” – вайка се г-н Атанасов по повод положителните оценки за Богдан Филов и ген. Хр. Луков. И това не е вярно, защото нито Филов, нито Луков бяха съдени от Нюрнбергския международен съд. Богдан Филов бе осъден от комунистическа сбирщина, самоназвала се съд, и то народен. Имало ли е избори или допитване за този съд, както навремето направи Стамболийски? А след години присъдата на Б.Филов бе отменена от Върховния съд на Република България, както стана с присъдите на хиляди хора след ХХ конгрес на КПСС. Към Луков се извърши поредното комунистическо „чудо” – той беше убит на 13 февруари 1943 г. и беше съден мъртъв през април 1945г. В Нюрнберг, на който г-н Атанасов се позовава, подобно правосъдие към мъртвец не приложиха дори към мъртвите Хитлер и Гьобелс.

Щом г-н Атанасов е толкова грамотен, навярно знае, че дълго време след Освобождението на България, заради руските стремежи да я направят „задунайская губерния”, русофилите са наричани „черни души”. Би трябвало да знае, че Балканската война и всички усложнения са дело не на Кобурга, а на русофилските правителства – на Иван Евст. Гешов и на д-р Стоян Данев заради сляпата им вяра в „царя батюшка”. Въпреки това в страната ни има над 400 паметници на признателност за освобождението ни от Русия. Непочтено е от страна на г-н Атанасов да плаши, че след паметника на Червената армия идва ред за отричане и на паметника на Цар Освободител, още повече, че пет години Хитлеровият пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле минаваше край него и не направи даже намек за премахването му. Защото този паметник не е фалшификат - като онзи на червените лъжеосвободители.

Факт е, че политиката на Цар Борис ІІІ ни предпази от войната и че придобихме като плод на тази политика Южна Добруджа без никакви жертви. Факт е също, че Цар Борис е спасил чрез помилване живота на стотици комунисти, че разреши на интербригадистите да се завърнат във България след рагрома на каузата им в Испания. Иначе ги грозеше германски плен и смърт. А как постъпиха комунистите със скромния гроб в Рилския манастир и останките на този заслужил и за тях цар?! Унищожиха ги.

Г-н Атанасов си позволява да дава оценки и преценки, но явно не е толкова „грамотен”, за да разбере, че военната целесъобразност да осуети откриването на втори Солунски фронт накара Хитлер да премине през България и че повече за нея неутралитет не беше възможен. Пред участта на Гърция и Югославия Филов и правителството му избраха най-подходящия вариант. По повод апелите към България да спре германците Данаил Крапчев написа в „Зора” следната кратка статия: „А защо не ги спряхте вие в Австрия? Защо не ги спряхте в Чехословакия? Защо не ги спряхте в Полша? Защо не ги спряхте във Франция? Сега искате ние да ги спрем! И с какво да ги спрем? Нали ни взехте оръжието през 1919 г. И за какво да се бием с германците – за границите, които ни определихте в Ньой ли?”

Вярно е, че генерал Луков е бил готов да поведе българската армия на Източния фронт, но ако Царят му заповяда. Нали този е дълга на един генерал! Но не е вярно, че е вербувал доброволци за Източния фронт. Нека г-н Атанасов посочи едно вербовъчно място за записване на доброволци. Разбира се, в България имаше десетки хиляди младежи националисти и антикомунисти, готови да се сражават срещу болшевизма, но властите не разрешаваха. Тогава беше гордост да се сражаваш срещу болшевизма. В германската армия имаше доброволци в СС-частите от 42 страни на Източния фронт. Малка Белгия даде най-храбрите, а Франция – последните защитници на Райхстага на 08 май 1945 г. И три милиона руски доброволци в РОА – руската освободителна армия на генерал Власов.

Непристойни са нападките на г-н Атанасов спрямо младежите, участници в „Луков марш” днес. Те не са „фашизоиди”. А дали са от „ъндърграунда” се доказва с факти, а не по маршировката им по улицата. Това е родолюбива младеж, която тачи генерал Луков като национален герой, като патриот, като обновител на българската армия и водач на легиопенрската младеж. А комунистите, като не можеха да излязат срещу него с идеи и аргументи, избраха куршумите, както по-късно като управляващи, аргумент срещу всеки им беше: „дайте го в мазето”.

След речта на Чърчил във Фултон съветската пропаганда го обяви за водач на международната реакция. Един журналист тогава го запита какво значи реакционер и Чърчил отговори: „Един въоръжен комунист те напада, ти реагираш, следователно си реакционер”.

Това е водещото в ненавистта на г-н Атанасов към маршируващите младежи-родолюбци.

Иван Григоров, легионер, Бургас


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Абонамент за списание ИДЕИ