Истината ни прави свободни

сряда, 21 септември 2011 г.

Коя е подходящата за България държавна форма: монархията или републиката?

Тази сутрин – виж Държавата ни е обезглавена: президентите ни не могат, няма как да надскочат партийната си ограниченост и обремененост! – поставих проблема за разбирането на точния смисъл и същностната роля на институцията „държавен глава”. Написаното там продължавам по своеобразен начин, ще предложа по-долу анализ тъкмо на най-значимите, направо съдбовни въпроси, към които като нация, за жалост, проявяваме непростимо безхаберие и малодушие:

Поставеният в заглавието въпрос е основен въпрос на държавното устройство, който е от принципно, същностно значение. Той е пряко свързан с народностната традиция, идеща от вековете. Затова тук всички особени интереси трябва да заглъхнат: от значение е само субстанциалният интерес на народа.

Нека накратко да опишем държавните форми, които животът и историята са ни дали – и между които само частично можем да избираме, търсейки най-добрата, най-подходящата за съответната страна. Защото за дадената традиционно, т.е. за вкоренена държавна форма са дали своя глас и живелите преди нас, именно поколенията, които са създавали и живели в държава много преди нас изобщо да ни е имало!

Това е особено важно за разбирането в страните, в които държавният живот е объркан заради своеволията било на комунистическите волунтаристи, било на една корумпирана и самозабравила се политическа класа: България пък е страната, в която и двата фактора на слабата, неефективно действащата държавна власт са налице сякаш в максимална степен.

Държавата, както е известно, може да бъде или монархия, или република. Тези две държавни форми притежават основни различия, които в повечето случаи са решаващи за състоянието на държавния живот, а също и за морала на политиците. Политиката, въдена на аморални основания, на която сме свидетели особено в последното десетилетие, е главен фактор за деморализацията на обществения живот изобщо. Да разгледаме в посочения контекст и двете държавни форми, разглеждайки ги в тяхната необходимост – и разумност.

Монархията се опира на принципа на трайното единство, на континюитета (непрекъснатостта) на държавността и този на надпартийността: монархът не е политическо лице, неговата власт е пряко дадена и завещана от народа като цяло и независимо от партийните разслоения, той символизира нацията и е персонификация на народностния дух, който не може да бъде оставян на ограничеността и пристрастността (капризите) на партиите. Властта на държавният глава – кралят, царят – се предава по наследство в неговото семейство (династията) и не зависи от колизиите на партийното "приемане" и "предаване" на законодателната, изпълнителната и дори съдебната власт, т.е. предполага трайност, стабилност, непоклатимост и дори достолепие на държавата, която според понятието си, трябва да бъде "държана" от едни и същи ръце. Защото многото ръце, посягащи периодично към висшата власт в държавата, при това чрез "наддаването", "гъделичкането" на политическите страсти, чрез безпардонната демагогия, внасят момент на крайна нестабилност на "държавния кораб", периодично сменящ своя курс според приумиците на случайни политически лица, а това е фактор, на който не всяка нация може да издържи!

Монархът (а това наименование иде от гръцкия израз за едно начало!) подобно на бащата в семейството, има един единствен интерес: в неговия дом (държавата като цяло) да царува мир, спокойствие, просперитет и благоденствие на поданиците, което е предпоставка наследникът да получи стабилно наследство. Тук благоденствието на цялата нация се обвързва органично с благото на едно семейство (династията), което означава доминиране на единен интерес. Още философът Тома от Аквино е забелязал най-важното:

Многото по никакъв начин не могат да съхранят обществото, ако то е напълно разделено. Така, за да може да се управлява по някакъв начин, сред многото се търси някакво единство. Понеже няколко не могат да водят кораба в една посока, ако не са единни. Но единни се наричат тези неща, които са сходни на едно… Така че, по-добре е да управлява един, отколкото много, сходни на един.

Партиите, съзнавайки временността на "царуването" си, преходния характер на своята власт, не могат да имат подобно съзнание: за тях властта е нещо, което трябва да бъде употребено и "изконсумирано", т.е. принципът тук е "След мен и потоп…".

Монархиите, според конституцията, биват парламентарни и конституционни, като това означава, че или парламентът "държи цялата власт" (включително и контрола върху правителството) – при парламентарната монархия – или пък че монархът притежава конституционно уредени пълномощия по отношение и на трите власти, олицетворявайки върховното единство на държавната власт – при конституционната монархия. (Абсолютната монархия е отживяла времето си, тъй като съдържа несъвършенство и предполага сериозни рискове за нацията.)

Накратко казано, при парламентарната монархия кралят (царят) е само символ и персонификация на нацията, на народностния дух, гарант на традицията и морален авторитет, който единствено с факта на съществуването си "озаптява" склонните към самозабравяне политици. При конституционната монархия кралят (царят) освен всичкото това е и носител на реални пълномощия по функционирането на властта и държавността, които в определени моменти могат да се окажат решаващо средство за поставяне на бариера пред партийния монопол върху властта, пред домогванията на партиите към безразделно господство. Например фактът, че след заграбването на властта от комунистите – винаги по неконституционен път! – първата им грижа е била да ликвидират монархията като главна пречка пред тяхното всесилие, е показателен: монархията, особено конституционната, никога няма да допусне накърняване на общия народен интерес в угода на партизанските апетити за хегемония.)

Монархът като живо въплъщение на народния суверенитет – царят е суверен – слага преграда пред опитите на партиите да говорят от името на народа, стремейки се да надскочат, винаги неуспешно, впрочем, партийната си ограниченост; партия, повтарям, означава "част", тя никога не може да олицетворява цялото, докато царят може, нещо повече, това е основният смисъл на съществуването на монархията.

Накрая, царят е подготвен за своята мисия да бъде обединител на нацията. Държавното ръководство е особен "занаят", който не може да се осъществява от всеки: това, че встъпването на престола на наследника е неизбежност, за която той трябва да е на длъжното ниво, го предопределя за мисията да бъде държавен глава със съответната професионална годност. Най-важното и незаменимото е това съзнание за мисия, с което живее и се подготвя наследникът, и което, по обясними причини, не може да съществува при политическите лица, овладени от амбицията да станат "президенти на републиката" (но бидейки все пак белязани с белега на случайността: ако един бъдещ президент още преди това заяви, че искал да стане президент и се е подготвял за това от "най-ранна възраст", то това би било възприето просто като… психиатричен феномен!). Не трябва да се подценява този момент, държавното ръководство не е нещо, което всеки може да прави, за което не се иска най-сериозна подготовка: не може да си се подготвял, например, за… адвокат по бракоразводните дела (или пък за най-скромен философ-марксист, да не говорим пък за агент на Държавна сигурност, какъвто е последният ни, още не отишъл си президент!), и в един момент да се почувстваш готов да правиш всичко, в това число и най-трудното, държавното ръководство на цяла една нация.

Държавният глава по дефиниция е върховен главнокомандващ на войската (и гарант за нейната надпартийност): бъдещият цар получава военно образование, което спасява професионалния престиж на военните, на генералите (за които би било най-сериозно унижение един профан във военните дела да е техен най-висш началник!). Държавният глава представя страната пред света, в отношенията с другите държави: царят е подготвен и за тази длъжност, докато е наследник той – знаейки за отговорностите, които след време ще поеме – получава най-солидна подготовка по дипломация, по международно право и междудържавни отношения, история и пр.

Царят има отговорности във вътрешната политика, в отношенията с партиите, той е подготвен и в тази област (икономика, политика, право, психология и пр.); царят има отговорности и по съдебната власт, той е подготвен и за това. Всичкото това означава, че царят не може да е сляпо зависим от "съветници": да бъде съветван един невежа (както често се случва при президентската институция!) е неблагодарна и неблагонадеждна работа и т.н.

Оказва се, че държавен глава при монархията в никакъв случай не може да стане случайно политическо лице, това, че царят е истински независим от партиите, е решаващото в национално отговорното изпълнение на неговите задължения. Следователно монархията не е "отживяла" времето си държавна форма, напротив, тя има ред безспорни предимства, които трябва да се вземат предвид особено в страните, които са в перманентна държавна криза – България е в такава криза повече от 60 години, съвпадащи точно с установяването на "републиката" от комунистите през 1946 г.

(Следва)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

понеделник, 19 септември 2011 г.

Учението за човека и формите на духа

петък, 16 септември 2011 г.

Това, което ни прави човеци, на което дължим човечността си, е душата и духът

Публикацията под заглавие Нехаем за най-висшето и истинското, вълнуват ни предимно дреболии е предизвикала интересна и многообещаваща дискусия по важни въпроси. Иска ми се тя да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, тъй като може да се използва за целите на обучението по психология, философия и гражданско образование. Ето какво си казаха събеседниците до този момент:

Infidel каза: Солидаризирам се. Трябва да има колкото повече монаси! Така остават повече свободни жени за хора като мен – имам предвид за плътски удоволствия.

Стоян Стоянов каза: Ето още един, който мисли не с горната, а с долната глава. Истинско животно, следващо нагона си – мисловните процеси явно отсъстват. Затова в Библията казват стадо, а не народ.

Infidel рече: Всички сме животни, Стоенчо. Не си прави илюзии за божествена сътвореност. Примати сме. Бозайници. Нещо против? Нямаш. Добре. Всеки трябва да следва нагона си, макар че за религията това е нещо мръсно и гадно. Предлагам да пораснеш.

Bacho Кольо каза: Да речем, че си прав – и за нагона, и за бозайниците, и за свободните жени, та даже и за плътските удоволствия.

Ама защо си пуснал коментара точно под тази статия – статия за духовното? Малко е неуместно. Нищо повече.

Infidel рече: Ще бъдеш ли така добър да обясниш какво значи „духовно“? Питам, защото това е дума без кой знае какъв смисъл. Тъй като душа, както знаеш, не съществува. Ето, прочети това.

Ангел Грънчаров каза: Зная, че за дадена категория хора душа не съществува, но това съвсем не значи, че душа наистина не съществува. :-) Просто им се струва, че не съществува, дори, в някакъв смисъл, им се иска да не съществува, изгодно им е да не съществува, поради което са си втълпили, че душа, пък и дух, няма; което обаче, за тяхно съжаление, съвсем не е така. :-)

А защо не е така, какво е душа, а също и дух, е друг разговор. Има душа, а пък тия, дето си мислят, че няма, да бъдат първом така добри да опитат да разберат какво означава думата душа. Ако не знаят какво означава, да бъдат също така добри да не твърдят нищо за това, което не знаят какво е, щото душа и мозък съвсем не са едно и също нещо.

Тъй че нещата съвсем не са така прости както на някои им се струва. Това, което не разбирам, не съществува – е, няма що, голяма мъдрост! :-) Приятни размисли!

Също така е много възможно някой индивид сам да няма душа, да е, един вид, съвсем бездушен (и бездуховен), но това, че при него е така, съвсем не значи, че е така при всички, сиреч, че душа изобщо няма. Вижда се, че много трябва да се мисли когато някой дръзне да каже или напише нещо по тия толкова важни и сложни въпроси. Е, те не са сложни за тия, дето разбират, но за неразбиращите, вижда се, проблемите съдържат непреодолима сложност…

Bacho Кольо рече: Не, не мога да ти обясня какво значи „духовно“. Щом сам не си могъл да го разбереш, никой не може да ти го обясни.

Стоян Стоянов каза: Прав е г-н Грънчаров: което не разбираш, не отричай. Ти трябва да пораснеш, ама дали можеш? Дядо ми навремето казваше, че некадърникът трябва да си знае педята - и да не се мъчи да я надскача. Отваряш се на теми, за които не си дорасъл, а и като гледам няма и да дорастеш. Жалките ти познания стигат само до ядене, пиене и някоя сгодна женица. По добре си остани на масата и си плувай в битовизмите. Нищо лично! Когато надскочиш приматното ниво, тогава с удоволствие ще си разменяме реплики…..

Infidel рече: Бачо Кольо, щом не можеш да обясниш какво е духовно, значи сам не знаеш. За жалост. Не ми се оправдавай с хленченето – „ама ти щом досега не си разбрал…“ Ако знаеш нещо, трябва да можеш да го обясниш. Другото е страхливост и/или лицемерие.

Още не съм чул от вас, господа: какво е „духовното“?

Стоенчо, никой от нас не е надскочил приматното ниво. Ти си примат, синко. И аз съм примат. Биологичният ни вид – „човек“ – е клас „примати“. Анъдъмо?

Ангел Грънчаров каза: Драги Infidel, чудесен въпрос задавате:

Още не съм чул от вас, господа: какво е „духовното“?

С най-голямо удоволствие ще опитам да отговоря на този добре формулиран въпрос. В най-близко време. Живот и здраве да е само!

Е, добре де, ще пробвам сега да кажа нещичко, въпреки че нямам достатъчно време. Но да излезе че си премълчавам, щото не "зная", по-скоро не разбирам що е дух, та затова замълчавам, ще отговоря на зададения въпрос, понеже, често казано, дискусията се очертава да стане хубава - и затова, тъй да се каже, ми се иска да валея малко масълце в нейния огън. :-)

Този текст на Infidel, именно В сърцето и душата?! Да, ама не! е направо покъртителен! По-добре не може да се каже и изрази същината на материализма, и то от най-вулгарен тип, поздравления за постижението! Ще използвам текста му за целите на обучението по философия, мерси много!

Човекът чистосърдечно си признава, че не разбира думата "душа", не схваща никакъв смисъл в нея, затова му се чини, че имаме само мозък - и нищо друго. Ето, прочетете, подивете се и вие:

Това, което хората наричат "душа", е всъщност съвкупността от всички химически и електрически процеси, протичащи в мозъка. Мозъкът е телесна маса. Плът. Умре ли мозъкът, спира електрическата дейност, умира и "душата".

Прочее, нашият общ познат Infidel в този си текст е надминал по яснота дори онова, което е писал по тия въпроси не кой да е, а самият... Ленин! Да, оня същият, който при комунизма минаваше за нещо като "философ". Infidel бляскаво се е изразил, а Ленин ряпа да яде в сравнение с него! Честно пиша това, не се подигравам. Класика!

Но проблемът си стои: такива хора наистина не разбират що е душа, да не говорим пък за това що е дух. Все едно чичо Гюрко от село Воняща Трътлица да го питаш що значи английската дума "mind"! Да го убиеш тоя човечец няма да може да обясни що значи тая английска дума. Тъй и някои хора, българи, както изглежда, съвсем не разбират що значи българската дума "душа". Много ми се иска да опитам да помогна на тия хора, защото, предполагам, хич не им е леко да пребивават в такова ужасно невежество. Най-ужасно е невежеството тъкмо спрямо най-важното. А проблемът за душата и за духа е най-важният от всички най-важни за човека проблеми.

Наистина обаче не е лесно да се обясни що е душата. Ще се постарая да бъда ясен. И кратък. Което е особено трудно. Проблемът, повтарям, е труден за обяснение, Бачо Кольо е напълно прав: има неща, неподатливи за обяснение. Или разбираш, или не разбираш. Но все пак как такива хора да разберат що е душата?

Мисля, че трябва да почнем от проблема за приматите. Наистина, маймуна ли е човекът? Да, разбира се, ще рече Infidel, та ний принадлежим на рода или класа "примати"! И това е една необорима научна истина. Тия, дето не разбират що е душа, обикновено са големи поклонници на науката и на научните обяснения. Това не е случайно.

Да допуснем: човекът е маймуна, но само като организъм. Телесно, да речем, сме си едни маймуни или животни, е, не съвсем същите като другите ни маймунски събратя, щото тия последните обикновено са твърде окосмени, а пък ний не сме (е, има и човеци с буйна растителност по тялото, такива нищо чудно да са съвсем примати!). Но има нещо, което ни прави именно човеци, и което ни отличава по коренен начин от животните. Между животните и човека има непреодолима пропаст, ако се вземе предвид това, което ни отличава от животните; животните и човекът затова сякаш живеят в различни светове. Което обаче съвсем не пречи на някои хора да дегенерират до нивото на животни. Животното обаче човек не може да стане. Лесно се пропада надолу, но нагоре да се изкачиш е безкрайно трудно, а и невъзможно. Е, зависи де. Някой човек, ако вече е станал животно, той пък е, тъй да се рече, "човешко животно", сиреч, има шанс да надмогне животинското у себе си и, един вид, да се "очовечи". Трудна работа, но не невъзможна. Нека да бъдем великодушни все пак спрямо тия хора...

Това, което прави човека човек, е именно душата - и духът. Истински човешкото е духовното, без духовното, без духа, който е сърцевина на нашата човечност, човекът не само е животно, той е звяр и хищник. Едно много опасно животно е човекът без душа, човекът без дух. Страшна работа е това! Драги Infidel, ти самият, човече, си човек, знам го добре това, и си човек тъкмо благодарение на духа в себе си! А и душа имаш, прости, че минах на "ти", но тук не върви "вие"-то. Това, което ни прави човеци, на което дължим човечността си, е душата, а пък без душа няма дух. И без дух няма душа. Приеми, че духът е нещо по-висше от душата, сиреч, някои хора имат дух в по-нисша степен, някакъв по-първичен дух, а пък има хора, крайно надарени в духовно отношение, хора, способни на творчество: тия хора са духове в истинския смисъл.

Един Моцарт е дух, да кажеш, че Моцарт просто имал душа, е много малко да се каже. И Сократ е дух, има много такива духове, които с примера си ни показват, че ний, човеците, можем да бъдем нещо много повече от това, което сме; а това, което ни дърпа нагоре, е духът, спотаен в гърдите ни. Дърпа ни нагоре, към светлото, бляскавото, направо сияйно пространство на духа сам по себе си, пространството на Божественото. Бог е дух в екстремна, извънредна, максимална степен; Бог е Дух, да, Абсолютен Дух е Бог. Но да оставим това, да се върнем на душата и на човешкия дух. Прочее, да не пропусна: духът в гърдите ни е нишката, която ни свързва с Бога, с Абсолютно Духовното. Бог е Родината на нашия дух. Има една висша реалност, Духовната, която оживотворява всичко друго. Която е негова "душа".

А пък духовното в гърдите ни е Божията искра, която свети и ни облагородява, осветява живота ни. Излиза, че бездуховният човек пребивава в тъмнина, в която се мержелеят... кебапчета, женски задници, цици, бутилки ракия, бъчви с вино, щракане с пръсти, виене на кючеци, там, в тъмнината, танцуват свински пържолки и се възвисява гласът на Ивана и Азиса. Туйто. Пълна безнадежност. Такива хора съвсем не знаят за какво им е даден животът. Щото нашият живот е само път към нещо друго. Преход е временният живот, който живеем тук. Но да не задълбаваме в тая посока.

Какво е душата, какво е духът, за какво ни е даден животът са вечни човешки проблеми и теми на философията, които не могат току-така да се обсъдят в една дискусийка между скучаещи интернетни дремлювци. Иска се да се положат много усилия от оня, който иска да се добере до истината по тия проблеми. А това, безспорно, са съдбовни проблеми. За всяко човешко същество са съдбовни проблеми. Никой не може да избяга от нашата човешка орис: родил си се човек, Бог ти е дал живота, трябва да го изживееш по достоен за човека начин. И коварни илюзии от рода на тази, че нямало нищо друго в тоя временен живот, а имало само само ухаещи свински пържоли, женски цици и ракийка, са коварни затова, защото показват, такива хора наистина съвсем не знаят за какво им е даден живота.

Такива хора, примерно, няма да разберат що е любов, щото любовта е висше душевно преживяване, изпълнено с огромен духовен смисъл. Няма да разберат и що е щастие. Прочее, Бог е милостив, и затова праща любов и на такива хора, белким се очовечат някак. На такива обаче не им е по силите да изживеят достайно една така възвишена и чиста любов. Обикновено се държат свински и всичко опошляват и съсипват. Любовта е мощна духовна сила, на която всички сме подвластни. Духът е любов - а който не е разбрал що е любов, няма как да разбере и що е дух.

Май трябва да спра дотук, макар че мога да пиша и говоря още много, с часове. Цял живот мисля и пиша по тия въпроси, а животът ми дотук вече съвсем не е кратък. Който иска да разбере повече по проблемите, до които само се докоснахме по-горе, би могъл да се обърне към моите книги, примерно ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА (Психология), или ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (Вечното в класическата и модерната философия), или ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (Въведение в практическата философия), или ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (Изкуството на свободата) и други. Не се отчайвайте, моите книги са написани на най-човешки и разбираем език; всичко се разбира в тоях от оня, който все пак иска да разбере. Направих си малко реклама, ала Бог ми е свидетел, че не тази ми е била целта; целта ми е да помогна някак на ония, които се лутат. И които търсят.

Съзнавам, че още много трябва да се обсъжда. Приканвам всеки от участниците по-горе да направи своя коментар; може да стане страхотна дискусия. За мен всяко мнение и възприятие е твърде ценно. Ще се опитам и аз да отговоря пак. Имам чувството, че може да стане много хубава дискусия. Аз пък съм човек, който си умира по хубавите разговори и дискусии...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Ех, судбо, судбо моя, що си ме, судбо, родила - у тая моя ненагледна, но толкова щура родина?!

Тази сутрин попадам, съвсем случайно, впрочем, на информация с крайно интригуващо заглавие, а именно БАН: Извънземните са около нас, говорихме с тях. Разтрих очи, за да се уверя, че не сънувам, не, буден съм, не спя, не сънувам, всичко е истина, всичко е на сериозно, не става дума за шега или майтап; нещата наистина са съвсем сериозни; ето, прочетете и вие за какво става дума:

Извънземни са отговорили на 30 въпроса, зададени от наши учени от БАН, твърдят самите те пред „Новинар”. В момента експертите анализират и разшифроват получените чрез пиктограми и рисунки отговори на въпросите. Всички обаче са категорични, че среща с извънземните ще имаме в следващите 10-15 години. "Те и в момента са тук около нас", казва заместник-директорът на Института по космически изследвания към БАН Лъчезар Филипов. Според него извънземните същества ни наблюдават постоянно.

Значи нашите учени глави от БАН са написали писмо до извънземните и тия последните, представяте ли си, им били отговорили вече!!! Брях да му се не види, къде американците ще се мерят с нами, та ний сме на звездни висоти по-нагоре от тях в този род изследвания. Що има да се правят скъпи и прескъпи космически програми, то работите били съвсем прости: пишеш писъмце на извънземните, те ти отговарят, и край, работата вече е ясна. Дали пък самият Кубрат Томов, предрешен като извънземно - той, милият, сам и то съвсем "насериозно" твърди, че е не само отвличан от извънземни, ами е и нещо като техен посланик на нашта планета! - не е уловил писмото, адресирано до извънземните, и не е отговорил на наште кретени от Академията, за да им се подиграе?! Или пък някой шегобиец си прави джумбуш с наште академични глави, щот Кубрат Томов, милият, съвсем не умее да се шегува?! Той, горкият, отдавна е за психиатрията, ала все още не го прибират просто щот майтапите в Отечеството ни требе да са по-пищни?! Нема да се излагаме, я?!

Няма повече да анализирам "научните факти" от кореспонденцията на наште умиращи от скука "учени" с... извънземните. Няма да оборвам техните "факти" и "доказателства". Такива неща са на нивото на гадателките, ясновидките и врачките от Канал 3, където явно се е преселило цяло едно отделение от психиатрията. А кретени у нас, дето да вярват на такива простотии, бол, с лопата да ги ринеш. Млъквам в траур, щот моето понятие за наука до този момент беше съвсем друго. Сега открих, че у нашто любезно Отечество вече имаме и чалга-наука!!!

Сега вече, като прочетох за общуването на академиците ни с извънземните, няма да се учудя, ако БАН предложи на Боко да отрият цял нов институт за контакти с извънземните - и на Боко акъла му хич не е ня мястото си, ако допуснем, че такъв изобщо съществува в тежкия случай, за който говорим - и Он без замисляне се съгласи?! Радуйся, народе, предстоят ни нови научни триумфи, ще бием всички учени по света!!! Наште академици ще контактуват с извънземните и дори, защо не, ще ни сприятелят с тях, та именно нам, на българите, извънземните да дадат и предадат цялата си технологическа напредналост, та да излезем ний най-после на челни позиции по всичко!!! И то у целио свет, и то най-вече в областта на... нелечимата психиатрична деградация на огромни слоеве от природонаселението ни, що верват и на такива "научни" глупости и простоии!

Аз спирам. Немам думи. Кретенизмът, триумфиращ победоносно из Отечеството ни, както забелязвате, си е свил уютно гнезденце и в БАН; БАН става вече чалготека! Аз дори, като чета за тия изненадващи епохални открития веч се питам: дали пък ширещият се кретенизъм в Отечеството ни не просто се е приютил там, в БАН, ами дали там не е една от най-интензивно работещите му люпилни?! Сега вече предстои в най-скоро време към БАН да се учреди Институт по контакти с извънземните, щот най-после намерихме начин да се справим завинаги с всички кризи и нещастия на нацията и страната ни! Дори, няма проблеми, ще накараме извънземни да населят Отечеството ни и да почнат да работят вместо нас. А пък ний само ще слушаме Ивана, ще щракаме с пръсти, ще млящим сладко кебапченца - ммммм! - и ще си смучем донасита шльокавица и биричка - ех, блажени времена се откривали оттук-нататък в нашто многострадално Отечество!!!

Завиждайте ни, ненормалници от целио свет, дето се трудите и потите от ранна утрин до късна вечер, работете като немате друга работа!!! Глейте обаче ний как се уредихме покрай тия извънземни?! Кубрат Томов немедлено требе да ни стане президент, Боко, кво чакаш, назначи него, остави тоя Росенчо, че вече се изхаби! Ала бай Кубрат, като ги заразтега едни небивалици за извънземнио просперитет на българите, народецот немедлено ке го избере без да мисли даже! Вучков по право требе да му е вицето, нема как, шоуто требе да е пълно.

Ликуй, народе! Твоят звезден час иде, какво иде, он почти дойде: вече оттук-нататък ке те оправят "научно" и дори "академично"!!!

Ех, судбо моя, судбо, що си ме, судбо, родила - у тая ненагледна моя, но толкова щура родина?!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

сряда, 14 септември 2011 г.

Дивата озлобеност срещу Бога е най-точен показател за личностна непълноценност

Ето интересен отзив по дискусията, публикувана под надслов За да остане загадката, за да е упорито усилието ни да търсим, за да не се обезсмисли живота ни, отзив, който дава нов импулс на самата дискусия; прочее, интересно е, че авторът на текста, който ще прочетете, е на 16 години, а името му е Александър Георгиев:

Не искам да пиша много, защото темата е много сложна и не съм убеден, че ще успея да изразя ясно мислите си, защото не съм философ, но ще опитам.

Главното е, че науката работи с факти. А бог не е факт. Докажете, че бог съществува с рационални средства, с мислене, с "научния метод". Не можете. Но можете да го докажете с ненаучни, нерационални, нелогични методи. Добре. Но "научният метод" се справя чудесно с реалността. Не би имало причина да не може да се приложи при бог, освен ако разбира се бог не е извън реалността. А щом е извън реалността, то той не съществува, реалността е всичко съществуващо.

Стои въпросът защо хората не желаят да приемат, че няма бог, а вече толкова години се опитват да докажат съществуването му? Защото тази реалност не им е изгодна, не им харесва. И те са способни да направят и приемат абсолютно всичко, само не и че това е единственият свят, а в него те са се провалили. Защо хората предпочитат да се молят, вместо да мислят? Защото ако помислят как имат много по-голям шанс да получат желаното, отколкото ако просто седнат да се молят.

Ако всички положително разберат, че няма Бог животът няма да изгуби своята ценност, дори напротив. Защото хората ще знаят, че имат този прекрасен свят и нищо друго. И че ако искат да постигнат нещо, сега е моментът и вместо сега да се туткат по църкви, очаквайки следващия живот, в който ще им е по-лесно да се реализират, ще се вземат в ръце и ще впрегнат потенциала си тук и сега. Нима това няма да е един по-добър живот?

И не, тогава няма да се изгуби стремежът към знание. Съществува ли или не бог не е единственият неизвестен проблем, по чието разрешаване хората работят. Има още много, а с тяхното решаване ще се появяват още. Имайте предвид и че сега повечето учени се определят като атеисти (или не се определят, но са), и изглежда това не им пречи да правят открития, дори напротив.

И философията ще има с какво да се занимава. Ще трябва да обяснява нещата на хората, ще трябва да борави с духовния живот, но не със средствата на вярата. Философията е наука, не религия. Духовен живот не означава вяра, религия. И именно философията ще е науката, която ще се занимава с живота, духа, свободата, доброто и т.н., но рационално, не основавайки се на вярата, а на постиженията на науката.

"И още нещо, още великият Кант доказа (по най-убедителен философски начин), че по въпроси от рода на Краен или безкраен е светът?, Има ли свобода или всичко е необходимо?, Смъртна или безсмъртна е човешката душа?, Има ли Бог?, теоретичният разум на човека, на който се основава науката, е безсилен; и когато бъде приложен, поражда само антиномии, т.е. затъва в антиномични, неразрешими противоречие. Защо ли?"

Какво му е великото на Кант? И какво значи убедителен философски начин? Използвайки неговата философска система? Като да доказваш истинността на библията със самата нея - невалидно. Не всичко, което е логично е вярно.

Сега имам въпрос към Infidel, на които искрено се надявам да ми отговори, а бих се радвал и ако се свърже с мен по някакъв начин, мисля, че ще е интересно да си поговорим. Казвате "Ако говорим вече за сферата на морала, изкуството и емоциите, там научният метод наистина няма приложение. То и не му е това целта. Всъщност, за морала това не е съвсем така, но това е друга тема…" Стана ми много интересно това за морала, кажете повече!

Поздрави, надявам се да чуя още нечие мнение, дискусията е много, много интересна! Това е една от любимите ми теми.

Това пише младият човек. Нямах намерение веднага да отговарям на изразеното от него становище, но се налага. Ето какво написах като свой коментар там, в наченалата се нова дискусия:

Здравейте, г-н Георгиев,

Признавам, възхитен съм от това, което сте написал. Чудесно сте го казал, при това бие на очи, че мнението Ви е един вид "изкристализирало", и то до степен, че явно изцяло вярвате в това, което пишете. Един вид, струва ми се, изразявате свое най-съкровено убеждение. Точно такива мнения са безкрайно интересни за философите, понеже обикновено в основата им стои цяла една система от непремислени положения, другояче казано, от догми. Повдигате страшно много проблеми, които могат да са предмет на цяла една дискусия, за която Ви приканвам. Смятам, че всички ние бихме имали полза от една такава дискусия. Ето какво ми се струва за уместно да отбележа сега, като начало.

Да почнем оттук, да тръгнем от следното; за да ни е пред очите, го цитирам дословно:

Главното е, че науката работи с факти. А бог не е факт. Докажете, че бог съществува с рационални средства, с мислене, с "научния метод". Не можете. Но можете да го докажете с ненаучни, нерационални, нелогични методи...

Върху твърде несигурна основа поставяте изходното положение на твърденията си. Употребявате думата "факти", тя звучи солидно, ала запитайте се какво е фактът. Нещо напълно достоверно и несъмнено, това ли е фактът? Ако е така, то Бог също е факт, и то най-непосредствен и най-достоверен, той е факт на сърцето - за сърцето на вярващия в Бога човек. Излиза, че има факти от най-различен вид и род, и една малка част от тях са фактите на науката, които, прочее, са съвсем безинтересни за оня, който иска да разбира. Да постига един по-богат смисъл на нещата. Дайте ми един "научен" факт за това, че не Бог е създал света? Има ли такъв факт?

Приемете, че т.н. научни факти са от една твърде ограничена сфера, а пък има много други факти, които са извън тази сфера. Ето защо обясненията на науката никога, и то с нищо, няма да докоснат ония въпроси, които се базират на фактите, намиращи се извън сферата на научната "фактология". Примерно положението "2 + 2 = 4" научен факт ли е? Факт на опита ли е? (Прочее, такива факти са емпирични, или опитни, науката именно естествената, природната, се базира предимно на този род факти.) Но има и друг род факти, тези на чистата мисъл, логическите "факти", базиращи се на допускания, на постулати, приемани първоначално на вяра, чисто интуитивно. Математическите положения са от този род, те се базират на недоказуеми, сиреч, приемани на вяра положения: аксиомите. Има и факти на сърцето, и прочие, и така нататък. Явно нещата стоят съвсем иначе и доста по-сложно от това както Ви се е сторило първоначално.

Бог е факт, но за неговото констатиране трябва да имаш "сетиво" - и то се нарича "сърце", "вяра", "дух". У някои хора това сетиво явно е закърняло и затова такива без замисляне категорично твърдят: "Бог не е факт, следователно Бог не съществува!". Имат ли право да мислят така? Не. Естественото е да допуснат, че е възможно да има "факти" от особен род, факти, касаещи съществуването на Бога, до които те просто нямат допир или контакт. Факти, които им убягват. Разумният човек винаги трябва да има съмнение за наличието на една такава евентуалност. Ето че по съвсем рационален и логически коректен начин се доказва, че изходните Ви положения висят във въздуха, т.е. са неоснователни и несигурни. Какво да говорим за цялата сграда, която строите върху толкова несигурна основа? Явно се клати, а?

Термините "научен" и "рационален" не са тъждествени. Терминът "естествен" също не означава същото, което и предишните два. Налага се сериозно осмисляне когато се употребяват едни или други термини. На това нещо учи философията. Тя е враг на празното говорене, от което мнозина не могат да се отърват до края на живота си. Причината е, че не са се занимавали сериозно с философия. Пропуснали са да се преборят с нейна помощ с празното говорене и нищонеказването, от което страдат толкова много хора. Немислещият човек се познава по това, че безкритично употребява разни термини без да е вникнал в тях. Вие сте млад човек, този недъг е характерен за Вашата възраст. Постепенно младите хора откриват, че не всичко, което хвърчи, се яде. Простете, но казвам това не за да Ви обидя, а за да Ви помогна. Тъй че, надявам се, няма да ми се разсърдите.

Да продължаваме ли разсъждението си по останалите Ви твърдения? Хайде да разгледаме още един пасаж от Вашето, да признаем, твърде патетично изказване:

Но "научният метод" се справя чудесно с реалността. Не би имало причина да не може да се приложи при бог, освен ако разбира се бог не е извън реалността. А щом е извън реалността, то той не съществува, реалността е всичко съществуващо.

Поразително е как с няколко изречения успявате да поставите толкова много проблеми, и при това, без замисляне, да претендирате, че сте ги едва ли не решили. Просто не съзнавате проблемите, по които уж се изказвате. Ето, ще се опитам да Ви подтикна да осъзнаете за какво всъщност става дума тук.

Темата за "реалното", за съществуващото, за родовете съществуване, е огромна и то най-фундаментална тема на философията, която не бива да се претупва - както Вие правите. Аз тук не бих си позволил да Ви обяснявам основните моменти, с които се сблъсква онтологията - учението за съществуващото, за родовете реалности, за битието. И трябва да Ви разочаровам: науката, нито пък "научният метод", нямат никакъв допир с тия проблеми. Те са извън сферата на приложение на същинските онтологични проблеми. Учените, имам предвид сериозните учени, а не спекуланти като Доукинс, изобщо се въздържат да говорят по тия проблеми, съзнавайки, че те са извън тясната научна сфера. Също сега нямам тази възможност да Ви изяснявам с какво всъщност се занимава науката и какво можем да очакваме от нея. Това е огромна тема. Философията на научното познание е добре развит дял на съвременната философия. Иска се много време, за да се обучите в основните й положения.

Тъй че, надявам се, успях да поразклатя вярата Ви, че "научно" и "реално" са тъждествени, че няма "реално" извън "научното". Ще Ви разочаровам още повече като Ви кажа, че Бог не просто е реалност, той е най-реалното. Това ще установите сам ако се опитате поне малко да вникнете в понятието "Бог". Бог по идея, сиреч, по реалност, е Абсолютната реалност, основа на всички други реалности. Бог е Свръхбитие, пораждащо всяко останало битие. Тъй че, простете, пълна глупост е някой да каже, че Бог, представете си, не... съществувал. Такъв човек просто се изказва за нещо, при това не полагайки и минимално усилие да разбере за какво, всъщност, става дума. Изказва се, както се казва, "съвсем неподготвен". Бълва глупости, празнослови. Не за това обаче ни е дадено Словото. Вие изобщо някога мислил ли сте върху ето това велико положение:

В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог...

Оня, който поне малко се е опитал да вникне за какво става дума, изтръпва от невероятната бездна, която откриват тия думи; други пък, като ги чуят, се прозяват. Надявам се не се от тия последните. Срамно за Вас е ако сте от тази категория хора. Вярвам, че не сте от тях. Нещо повече, зная че не сте от тях. Употребих любимата Ви научна терминология, за да ми повярвате :-)

Как пък от "всичко съществуващото" успяхте да изключите тъкмо истински съществуващото, щото Бог е точно това?! Да, Бог е истински съществуващото, и това се разбира от всеки, който се е опитал да постигне смисъла на тази дума. Бог е безкрайно мощното по битийния си потенциал битие. Как в такъв случай тъкмо Бог да не съществува?! Да не излезе, че щом от "всичко съществуващото" изключвате тъкмо "истински съществуващото", то Вие самият сте привързан само и единствено към... "неистински съществуващото"?! Това обаче е много лошо. И тук вече никаква наука няма да Ви помогне...

Да продължаваме ли още? Хайде още малко, защото в един момент Вие така се увличате в изяваването на своята... вяра, че достигате едва ли не до поетически висоти; и това превъзходно си личи от ето тия думи:

Ако всички положително разберат, че няма Бог животът няма да изгуби своята ценност, дори напротив. Защото хората ще знаят, че имат този прекрасен свят и нищо друго.

Чудесно сте го казал; Вие, прочее, опитвал ли сте да пишете стихове? Убеден съм, че в поезията в момента бихте имал повече успехи, отколкото във философията...

За щастие, хората никога няма да разберат, че Бог "положително не съществува". Щото ако го разберат, животът ни ще стане същински кошмар. Убие ли се загадката, разруши ли се тайнството на мирозданието, изчезва цялото очарование от живота. Животът тогава ще стане, да речем, "програмно прогнозируем" или "компютърно моделируем", не знам как точно да го кажа, а сега е една вдъхновяваща мистерия, същинско велико тайнство. Няма ли Бог, всичко отива по дяволите. Защо е така няма да Ви обяснявам. Вие сам можете да сторите това, стига да надмогнете надъхаността си срещу тази дума, която, прочее, съвсем не разбирате.

Опитайте се като начало да постигнете поне отчасти смисъла й, постарайте се да се докоснете до идеята за Бога, т.е. до неговата истина. Защото хората, които считат за свой дълг да воюват срещу Бога, уви, са твърде нещастни хора. Най-жалкото е, че не съзнават своята нещастност.

Вие обаче сте млад, Вам всичко се прощава. Защото животът е пред Вас. Моля само сам да не ощетявате пълнотата на живота си. Животът е невероятно богатство. Запитайте се да откриете защо е така. Прочее, това, което придава импулсите, поддържащи огнището на живота, е... толкова недолюбвания от Вас Бог. Вие, прочее, за момента, поради младостта си, просто не разбирате Бога, това е понятно; постарайте се обаче неразбирането Ви в един момент да не прерасне в озлобеност. Защото тази дива озлобеност срещу Бога е точен показател за личностна непълноценност. И за кошмарен екзистенциален вакуум, в който някои самонадеяни хора са попаднали. Зъагубили са смисъла и посоката. Става дума за зрели хора, не за Вас, не за младите.

Спирам дотук, въпреки че още много може да се каже. Ще се радвам в нови дискусии да обсъдим всички ония проблеми, които прозират във Вашия текст.

Желая Ви много успехи по пътя на истината и живота!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

вторник, 13 септември 2011 г.

Моето обръщение към всички по случай началото на новата учебна година

Неумолимо иде 15 септември, първият учебен ден. Той всъщност е след един ден, съвсем скоро. Иска ми се да напиша в този момент няколко думи по този повод, понеже, така или иначе, съм деец в тази област - на образованието, на просвещението, на възпитанието на младите. Не съм министър, за да произнасям речи на идващия първи учебен ден, но съм български гражданин и имам пълното право да кажа какво мисля. Затова пиша настоящето "обръщение". Иска ми се с него да провокирам и други да кажат какво пък те мислят, и така да започне една така потребна ни дискусия.

Иска ми се да публикувам един текст, на който НИКОЯ, повтарям, АБСОЛЮТНО НИКОЯ медия няма да обърне и капчица внимание. Дори имам чувството, че и съвсем малко ще бъдат гражданите, които ще се впечатлят от написаното. Но за мен истината е най-важното, а тя трябва все пак някога да бъде произнесена. Затова дръзнах да напиша какво мисля, а пък дали някой ще обърне внимание на казаното вече не зависи от мен. Ала все пак е показателно как сякаш АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ нехаем за състоянието, в което се намира българското образование. Тия, дето се вълнуваме и сме недоволни, се броим на пръсти. А блатото на безразличните приветливо държи на топло в недрата си жабите, змиите и другите пълзящи твари на повсеместната развала...

Понеже почти всичко, което мисля за "системата на българското образование", намиращо се в състояние на тежка катастрофа и тотален провал, вече съм го написал - виж ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ - тук мога да бъде съвсем кратък: страшно е, понеже системата работи на празни обороти! Имитира се дейност, пишат се отчети, администрирането е на висота, на повърхността всичко е "задоволяващо", учениците сякаш все пак кротуват, макар съвсем да не им се учи, г-н Министърът произнася пламенни речи, ала живот в тази всичко задушаваща система няма. Няма дух, няма патос, няма вдъхновение, убито е най-важното в образованието: неговият личностен характер, чувството за свобода, творческият порив! Българското образование е един разлагащ се от десетилетия труп, който просто никой няма смелостта да изнесе, нищо че ужасно мирише.

Няколко думи ми се иска да кажа и на бедните, унижавани и онеправдани труженици на образованието и училището. Учители, търпеливостта не е добродетел, изразяваща достойнство! Не търпете гаврите, на които ви подлагат! Бунтувайте се, пазете като зеницата на окото си това, което е най-драгоценно: свободата си! Не позволявайте да ви превръщат в прости и безволеви администратори на една безчовечна образователна система! Пазете във всеки миг достойнството си! Не бъдете прости изпълнителни, защото работата ви е творческа! Съпротивлявайте се, защото иначе има опасност да бъдете съучастници в престъпление: обезличаването на младите, сиреч, оскотяването на нацията!

Същото, което казвам на учителите, е дваж по-важно за учениците. За тях обаче поне съм спокоен, нищо че и те носят презрения български манталитет в душите си: "Слушкай, за да папкаш!". Но добре знам, че те се борят, макар и по неадекватен начин. Те постоянно, макар и тъпо, но упорито, при това всекидневно се съпротивляват на безчовечната и опитващата се да ги обезличи система: бягат от часове, не са послушни и изпълнителни, инатят се, мърморят и роптаят недоволно, подиграват се, отмъщават си. Да, знам, не е този начинът, понеже в крайна сметка точно те са най-ощетените: училището съществува заради учениците, не заради нещо друго, а най-малко пък заради чиновниците. Ала у нас всичко, както подобава, е тъкмо наопаки...

Аз обаче смятам, че онова, което ще породи очаквания поврат към по-добро, е взаимодействието и партнирането на учители и ученици в битката им с дехуманизиращата ги система. Те трябва да осъзнаят, че интересите им са общи, че учителите и учениците - пък и родителите: защо забравяме постоянно за тях! - са най-естествени съюзници. И "врагът" им е един: всевластната образователна бюрокрация, която се е разпищолила от училищата до министерството, сякаш тая сфера им е нещо като бащиния.

Но като няма граждански контрол, като няма демокрация, една бюрократична система, разбира се, няма как да не обхване като раково образование самия живот, опитвайки се да го задуши. Най-големият враг на най-същностния смисъл на образованието, което е едно духовно взаимодействие на свободни личности и творци, са тъкмо администраторите в тази непонасяща духа на свободата, на творчеството и на свободния живот система. И се иска много борба за да успеем да се съхраним като личности, имам предвид и учителите, и, в още по-голяма степен, и учениците.

Това е в общи линии онова, което ми се искаше да кажа и напиша. За да не каже някой, че съм "голословен", искам да дам конкретен пример, за да не излезе, че пиша "общи приказки". Не, пиша точно според реалността и случващото се, защото съм философ - а на нас, философите, тъкмо истината е най-скъпото.

Вече трета седмица обикалям училищата в Пловдив и в околностите, понеже търсим работа на съпругата ми, безработна от доста време учителка. Сблъскахме се, както обичайно, с пълното бездушие на всевластните директори-администратори към съдбата на отделния човек. Те са така величави, че не се принизяват дотам да проявят опит влязат в положението на "някакъв си там" обикновен учител или човек. Напротив, не пропускат всяка възможност да се погаврят. Ето примери.

Директорът има абсолютна власт да назначава на учителски места който си иска и както си иска, не спазвайки никакви правила. Може да назначи, ако поиска, и магаре на учителско място, стига магарето да му е приятел или любимец. Няма власт над него, той е нещо като бог. Опитайте се да си представите какъв ефект ще има тази необятна власт върху едно селско нищожество, което по каприз на съдбата - или благодарение на политически протекции най-често! - се е озовало в положението да бъде такъв самовластен господар. Естествено, че ще направи най-отвратителни магарии и простотии. Представете си как се държи такова същество с учениците си, щом като си позволява така да се държи с "колегите" си, с учителите. Ето един-два примера.

Директорите обикновено разиграват всякакви игрички, като целта е да се погаврят колкото се може по-пищно с горките кандидати за учителски места. Защо го правят ли? Как защо, ами това е нашенски манталитет: да вредиш, да прецакваш, да правиш зло на ближния е най-български патент?! И ето, примерно, някакъв си директор почва да прави "конкурс" за обявеното място. Устройва два етапа: писмен и устен изпит на кандидатите! Кой ще ги изпитва ли? Те нима не са изпитвани достатъчно за да имат диплома и правоспособност?! За какво е нужно това унижение? Как защо, ами нали трябва да се издавателстваме над ближния?! Защо съществуваме ако не да тъпчем достойнството на ближния човек?!

Да, наистина се правят такива "конкурси" и "събеседвания", които на моменти придобиват характера на нещо като най-унизителен "държавен изпит". Директорът учредява "комисия от колеги", която да поизпита "колегата", т.е. да се погаври с него. Целта каква е ли? Много ясно: за да разбере, че тука "нема лабаво", че тук има "здрава ръка", т.е. ако искаш да оцелееш, трябва да забравиш за всякакво достойнство! Трябва още в самото начало да бъдеш прекършен като личност! И ето, "щастливецът", който е прекършен най-добре, бива назначен. За една годинка, за "проверяване" и за "доказване". Директорското "харесвам-не харесвам" е водещият критерий. Запитайте се какво може да харесва един темерут, живял цял живот като кърлеж покрай "образованието" и ще разберете какво имам предвид.

А цялата тази мерзост се организира по една-единствена главна причина: да се разиграе театро, да се престорим на "демократични" и "модерни", зер, правим "конкурс", но истината е само една, а тя трябва да се прикрие. Истината е тази: директорите никога, повтарям, никога не назначават "случаен човек", т.е. "ненаш" човек, за който някое началство не е ходатайствало, или ако поне приятел не се е обадил по телефона! Или който поне не е дал подкуп! Става нещо като камилата, която трябва да се провре през иглени уши: обикновеният човек "без връзки" е нещо като камила, която е невъзможно да се провре през иглените уши на една наистина нехуманна и крайно недемократична система.

Само ако учителското място е крайно "непрестижно", сиреч е такова, че "нашите" хора няма да му хвърлят око, в редки случаи може и да те назначат. Това е положението. В крайна сметка, след като участва в какви ли не "конкуси", съпругата ми биде назначена на учителско място, което никой няма да пожелае. Понеже е половин щат. И понеже се преподава предимно на циганчета. Туйто.

Честит първи учебен ден, многострадални труженици на българското училище! Имам предвид учители и учениците. Помнете какво ви написах по-горе! Бъдете твърди! Не си позволявайте лукса и миг да сте малодушни! Дръжте на достойството си!

А вий, родители, разберете: най-после е крайно време да станете граждани! Ако вие не се намесите, и то най-решително, плачевната ситуация няма да бъде променена скоро - да не кажа никога. Жертвите са вашите деца. Искате ли вашите деца да са ощетени в най-решаващия етап на живота им? Ако искате - продължавайте да си мълчите!

Същото ми се иска да кажа и на всички българи: нека да бъдем граждани, защото от нас зависи всичко! Ако го осъзнаем, ако се развълнуваме на тази тема, няма да бъдем никога повече нечии жертви. Най-малкото пък ще допуснем собствените ни деца да бъдат жертвите...

Това е. Да живей България! Една нова, бленувана България. Една демократична и европейска България, населена със свободни и горди хора! Не тая, която имаме днес...

Но за да заживее и за да оживее тази България, която от толкова време чакаме, тя първом трябва да се роди. А за да се роди ний, гражданите, трябва да се понапънем малко.

Хайде де, какво чакаме още?

Бъдете здрави! Хубав ден ви желая - и приятни размисли!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

понеделник, 12 септември 2011 г.

IV издание на моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ е подготвено за печат и заминава за издателството

С оглед на преподаването на психология в гимназиите преработих книгата - за да може да служи за учебно помагало по този учебен предмет. В този си вид новото издание ще бъде четвърто поред, а първото излезе през 1997 година в издателство ЛИК.

Понеже съм щедър човек, още снощи подарих на читателите онлайн-изданието на непубликуваната още книга: виж ПСИХОЛОГИЯ (учебно помагало). Правя всичко това понеже смятам, че книгите съществуват за да се четат, независимо в каква форма и под какъв вид, а пък аз лично комерсиален успех от книгите си не търся; ако търсех, нима щях да подаря това издание на евентуалните му читатели в електронен вид още преди да е пристигнала до печатницата?!

Също така ми се иска учениците от гимназиалните класове от цялата страна да имат съвсем безплатен достъп до това учебно помагало. С това давам пример на авторите на другите учебници, по които учат нашите ученици и дори си позволявам дори апелирам към тях: не бъдете толкова комерсиални, стига сте ламтели за пари, майната им на парите, подарете и вие учебниците си в електронен вид на учениците! Много ми е интересно дали някой от многолюдното съсловие на автори на учебници ще се вслуша в този апел и дали ще има смелостта и достойнството да стори това, към което ги призовавам. Министерството пък имало намерение тепърва да прави "електронни учебници"; е, изостанали са, аз всички мои учебници съм ги сложил в електронен вид в интернет още преди 6 години!

Това е в общи линии. Дано горното не прозвучи нескромно, но пък ми се иска да провокирам по някакъв начин мухлясалата система за издаване на учебници у нас, която, както е известно, е така устроена, че произвежда само също толкова мухлясали и неподходящи за ползване учебници. Знайно е, че тази система съществува не за друго, а за "бичене" на пари от авторите и издателите, които, по добър български обичай, са, разбира се, приятели на поредния министър. Това, че учениците са ощетени, не вълнува никого: стигнало се е у нас дотам, че интересите на учениците са последната грижа и на Министерството, и на кръжащите около тях сдружения от всякакъв вид за правене на пари. Аз някъде писах преди време за един такъв автор на учебник, който ми се похвали преди време, че от парите, получени от неговия учебник, успял да си купи няколко апартамента; правете си сметка за какви пари става дума, щом Министерството сложи заветния щемпъл "ОДОБРЕНО!" върху учебниците на всички приятели на г-н Министъра. Естествено, и чиновниците, дето одобряват, намазват от цялата тази работа, те да не са луди да не намажат нищичко?!

А пък на горките учители искам да кажа следното: не чакайте да дойде някакъв прекрасен ден от бъдещето, когато по магически начин някой ще ви направи и предложи съвършени и годни за ползване учебници! Изходът е: вие самите правете учебниците, по които преподавате, опитайте, работете, това е възможно да стане; аз лично успях да напиша и да издам (на свои средства, разбира се) учебници и учебни помагала по всички предмети от т.н. "философски цикъл", а именно по психология, логика, етика, философия на правото, философия, гражданско образование. Този е пътят: учителите да преподават според собствените си разбирания и по свои учебници и помагала. Този е единствения начин личностното начало в българското училище да бъде подсилено и в крайна сметка утвърдено.

След няколко дни започва новата учебна година. На всички учители и ученици, влизащи в моя блог, желая тя да е успешна и плодотворна! Вярвайте в себе си и бъдете дръзки, този е пътят! Хубав ден!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Абонамент за списание ИДЕИ