Не ни охулвайте веднага - молете се за нашите души!

"Епитафия" (балада)

Франсоа Вийон (1431-1463)

О хора, що след нас сте се родили,
не ни упреквайте със думи зли —
ако към нас добро сте проявили,
над вас самите бог ще се смили.
Висим шестима, виждате, нали:
плътта на всекиго била е драга,
но ето я — вони и се разлага
и всяка кост във пепел се руши.
Да се присмеете, не се полага,
молете се за нашите души!

Говорим ви като на братя мили,
не ни презирайте, че сме били
осъдени. Души с различни сили
се раждат. Има и цветя с бодли.
Простете ни, дано ни съжали
Марииният син; да не избяга
благословията му и пред прага
на ада нека тя ни утеши.
Не е виновен мъртвият бродяга,
молете се за нашите души!

Отдавна дъждове са ни измили;
гори ни зной, когато не вали,
а врани бяха клюнове забили
във нашите очи като стрели.
Да седнем няма как — като че ли
безспирно ни полюшва и налага
фъртуната със ледена тояга;
останахме без вежди и уши,
ала не ни охулвайте веднага,
молете се за нашите души!

Христе, пази ни със мощта си блага,
че Адът, който паст към нас протяга,
да ни погуби може, щом реши…
Насмешка никой в думи да не влага,
молете се за нашите души!

Превод от френски: Пенчо Симов

Виж също и: Франсоа Вийон: Стихотворения

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Референдум - дум, дум, дум!

Въоръжен мъж напуска хотел в Симферопол. Снимка: Ройтерс

Чудесен текст на Иво Инджев, препоръчвам да се прочете от ония, на които истината за случващото се не им е безразлична; препоръчах го на приятелите си във Фейсбук (5 000 на брой), препоръчвам го и вам: Израждането в секциите на Крим със секциото на калашниците под шовинистична упойка; приятно четене, приятно мислене! "Курица не птица, Болгария не заграница!" - в светлината на случващото се в Крим как ви звучи тая съветска поговорка, а дарагие болгарские наивници?!

Автор: Иво Инджев

В избирателните секции на полуостров Крим днес се (из)ражда със секцио новият ред на Путин, който е адски горд, че може да прави напук на целия свят. Израждането се извършва с калашници под шовинистична упойка под хипнотизиращия поглед на маскирани въоръжени наблюдатели от Русия. Кремълските стратези настояват, че има такова животно като руска демокрация, алтернативна на западната. Това е дедокрацията на дедо ни Путин.

Дедокрацията изправя бруталната решителност на едноличния режим в Москва срещу привлекателната сила на плуралистичния западния пример, привличащ милиони източноевропейци на Запад. Крайният резултат ще бъде трагичен за Русия, която няма как да спечели третата световна война за умовете и сърцата на човечество, погребало неотдавна съветския комунизъм в световен мащаб. Но дотогава…

Спекулантите от Кремъл отлично знаят, че западните демокрации нямат никакво желание да жертват своето градено от поколения благоденствие в пряк военен сблъсък с империята на милитаристичната ирационалност, стъпила на вековната парадигма за „величието“ на Родината като всепобеждаващ побойник, горд с владението над една (слабо населена от мизерстващи в мнозинството си жители) шеста от територията на света.

Казано накратко, когато дрогиран побойник с изцъклен поглед ви напада вербално в затвореното пространство на градския превоз, предпочитате да слезнете на първата възможна спирка, отколкото да се въргаляте с него на пода дори при пълна увереност, че можете да го смачкате от бой. Не и без да омачкате и окървавите себе си, разбира се.

Въпросът е кой е полицаят, на когото трябва да звъннете след това, за да постъпите принципно и да не оставите побойника да тормози останалите пътници. В България няма такъв, тук на власт е коалиция от латентни съветофили, предвождани от откровените си началници по тази линия от „Атака“.

В световен мащаб „полицаят“ е САЩ, държавата, която е сравнима с ЕС по икономическо могъщество и заедно с него е десетки пъти по-силна от агресивната Русия, но за разлика от западните европейци разполага както с военно възпираща сила далеч над руския военен потенциал, така и с енергийния противовес на руския шантаж.

Само 4 от щатите- Охайо, Пенсилвания, Ню Йорк и Индиана, имат брутен вътрешен продукт, равен на руския…

При истинска конфронтация, към каквато провокира Путин от позицията на побойника, с когото никой не иска да се бие, няма вариант, при който Русия да спечели каквото и да било, освен разорение и дестабилизация на собствената си многонационална държава, раздирана от вътрешните противоречия на една империя, сглобена и удържана под общ скиптър по правилата на средновековието.

Парадоксът е, че знаейки истината за съотношение на силите, Путин разчита именно на заплахата от дестабилизация: не ни се противопоставяйте, защото сме готови да отидем по-далеч от вас в създаването на проблеми с разходите по погребението ни. Могат и да не ви вкарат също в гроба, но ще ви вгорчат живота до степен, която е неприемлива за свикналите на добър живот народи!

Ясно е, че авантюрата на Путин със секциото в Крим е мъртвородена в стратегически план. Отчаяните опити на путинистите да търсят легитимност в сравнението с Косово, където Западът се намеси след дългогодишна гражданска война, разпалена от руския съюзник Милошевич и тормоз над косоварите със стотици жертви сред тях, се натъкват на ясния отговор на реалностите: Косово е призната от 105 държави в света, докато окупираната от Русия Южна Осетия например – само от три. Така ще бъде и по отношение на мъртвородения експеримент с анексирането на Крим от гледна точка на международното признание.

Да не говорим, че в Косово никога не е ставали дума за силово присъединяване към огромен съсед чрез негова солова акция, за да бъде ползван случаят като прецедент за сравнение със ситуацията в Крим, завладян от Русия чрез мобилизиране на петата си колона, подготвили плацдарм за пристигането на руски войски и анексия от Москва чрез имитация на законопобно гласуване в условията на фактическа чужда окупация.

Когато става дума за петата колона, аналогиите с нашата действителност са наистина смущаващи.

Колкото и да сме загубени обаче, щом търпим съветофилската действителност, в която сме забъркани, все пак не всичко е загубено за нас. Дори напротив – открива се уникален шанс да се освободим от московските пранги. Уж скритата картина с абсурда на съветофилщината в една отделно взета държава от НАТО и ЕС се прояснява вече и за слепите. Има реална надежда да бъдем разбрани най-после от западните ни съюзници, които да „прозрат“ кой е основния проблем за кретащата на опашката на европейските народи България.

На малка България й трябва малко подкрепа от големите партньори, за да постигне много в освобождаването от опитите тук да се наложи дедокрацията на Путин, на когото нашите съветофили гледат като на дедо си Иван под европейски робство.

Увъртането на нашите управляващи, опитът им за отстъпление от малката крачка напред с осъждането на руската намеса в Украйна, прави най-после видим за целия свят феноменът в НАТО и в ЕС да има държава, оглавявана от повече или по-малко прикрити ментални съюзници на Путин.Ревизията, на която БСП подлага вече ясно дори и сдържаното взимане на европейската страна досега, е МНОГОзначителна.

С други думи, секциото в секциите в Крим води до мъртвородена анексия, но и до раждането на надежда да ни освободи от мита за дядо Путин като освободител от брюкселско иго, заробващо България с правила и високи стандарти, мъчителни за низките и дребни душици.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Духовният ресурс на украинците е по-мощен от атомните бомби на агресора Путин

На сайта на Евромайдана е публикувано следното интервью с мен: Духовный ресурс украинцев более мощный, чем сила атомной бомбы Путина

- Господин Гранчаров, как в Болгарии относятся к оккупации Россией украинского Крыма?

У нас фактически на одной территории сосуществуют две Болгарии: европейская Болгария свободолюбивых людей, которые хотят жить достойно и нормально, по-человечески в семье свободных европейских преуспевающих народов, с одной стороны, и другая Болгария свободоненавистников, чей идеал это тирания, символизируемая русской имперской азиатчиной. Это Болгария поклонников кагебистского императора Путина.

Эти двое Болгарии находятся в вечном непримиримом конфликте и антагонизме, их нельзя помирить. Есть у нас, к сожалению, немало коммуноидов (это те же самые, которые Валерия Новодворская называет «совками»), которые из-за коммунистического идеологического дурмана считают, что «болгарский патриотизм» сводится к безраздельной любви к… СССР и путинской тираничной России.

Для таких Болгария не что иное, как «Задунайская губерния» Российской империи, таких мы называем «рублофилами» (есть и такое чисто болгарское слово «рубладжии»), ибо их любовь к имперской России вдохновляется денежными купюрами, которые так щедро предоставляются им кремлевской агентуры в нашей стране.

Для таких выродков и мерзавцев не проблема пригласить танки своего товарища Путина, чтобы «освободить» Болгарию и несчастный болгарский народ от «ига европейского колониализма», освободить, таким образом, всех болгар от самой свободы и от самой демократии.

Сами видите, что это человеческая патология, для которой характерно то, что все ценности в голове толкуются прямо наоборот, что все понятия полностью искалечены; такие коммуноиды, по-видимому, живут не в XXI-ом веке и не на земле, а давнем прошлом и на совершенно другой планете.

Вся суть болгарской истории в последних 136 лет после возникновение третьего болгарского государства в 1878 г. сводится к тому, как уберечь и сохранить себя и свое государство от имперских посягательств российского и советского, а потом снова российского экспансионизма.

В последние 24 года мы, проевропейски мыслящие и свободолюбивые болгарские граждане, успели одержать победу над злостными силами российской азиатчины и российского империализма. И Болгария всё-таки вошла в Европейский союз и в НАТО.

Но с того момента „пятая колонна” России у нас получила с Москвы приказ: превратить Болгарию в так называемого „российского троянского коня”, ослабить болгарское процветание в рамках Европейского союза, и в конечном счете, сделать так, чтобы нас выгнали и из ЕС, и из НАТО.

Сами видите, что все то, что происходит теперь, за последние несколько месяцев в Украине для нас полностью знакомо, мы все это уже пережили, правда, не в такой драматической, а также и не такой трагической форме.

Болгария и Украина, в сущности, ведут одну и ту же благородную борьбу за сохранения своего национального суверенитета, независимости и защищаются от грубых нападок российского империализма.

Поэтому и симпатии свободолюбивых и демократически мыслящих болгарских граждан полностью на стороне мужественного украинского народа, который на самом переднем фронте ведет нашу общую борьбу с российским империализмом.

Когда Путин решился на свою авантюру, и делает все, чтобы оторвать сначала Крым, а потом и другие живые куски с тела братской Украины, мы, вместе с другими европейцами возмущены такой чудовищной наглостью.

В этот тяжелый час, дорогие украинские братья и сестры, знайте, что вся европейски мыслящая Болгария поддерживает и симпатизирует вам, вдохновляется вашей благородной борьбой за свободу, за человеческое достоинство, за нормальную человеческую жизнь.

Мы также ведем ту же самую борьбу, с тем же самым врагом, так что мы вас полностью понимаем. Осознание того, что ведем одну, ту же самую в сущности борьбу, что мы не сами, что за нами стоит весь свободный мир должно давать нам так нужную силу и твердости: мы должны, мы обречены победить. Мы и победим. История и правда самой жизни так отсудила и решила.

- Как мир должен был бы реагировать на агрессию Москвы против Украины?

Путин действительно сошел с ума, раз подумал, что в нынешнее время мог позволить себе то, что он сделал и делает в Украине, в частности в Крыму.

Он, в сущности, на мой взгляд, позволил себе сделать большую глупость, а это непростимо: раз он все-таки это сделал, то означает, что он потерял рассудок.

А сами понимаете, что это означает: тому, кому Бог приготовил гибель, он сначала отнимает рассудок. Путину выпала такая именно судьба, он уверенно начал идти к своему концу, к своему полному провалу.

Мне в такой ситуации, с одной стороны, хотелось бы, чтобы Западный мир проявил бы большую твердость к агрессору, но с другой стороны как разумные люди должны относиться к умалишенному человеку?

Конечно, придет то время когда придется Путина изолировать, отнять у него власть, потому что власть опасна в руках умалишенного маниакально агрессивного человека. Но в этом вопросе все-таки основная ответственность лежит на русском народе – все-таки русский народ главная жертва своего умалишенного диктатора-самодержца.

К сожалению, этого многие русские пока еще не понимают. А почему Путин вдруг потерял свой рассудок? Главная причина - это то, что сделали вы, дорогие свободолюбивые украинские братья: Путин во время романтичной революции на Майдане понял, что его ожидает та же самая судьба, судьба свергнутого тирана, судьба вашего Януковича.

Вот почему он потерял свой рассудок: от страха, от сознания непревратимой гибели. Да, он, в сущности, помешался от страха. И все что он теперь делает, приближает его к собственной гибели: так история решила. И никто не может его теперь спасти. Он сам подготавливает свою гибель. Но иногда гибель таких тиранов ведет к трагедии народа, позволившего ему воцарится.

Мне, однако, кажется, что история в этом случае повторится, но как фарс: Путина ожидает не судьба Гитлера, а судьба Каддафи. Все-таки наше время другое.

Будем надеяться, что крах Путина не превратится в трагедию. А несомненно, что крах Путина приближается. Ничто и никто не сможет его спасти. Он сам себе главный враг. Его неадекватность к духу нашего времени обрекает его на гибель.

Он действительно живет в другое время, он жертва представлений совершенно другого времени. Он диктатор, но не страшный как Сталин, а просто смешной. Никто не сможет спасти смешного диктатора, диктатора-автократа, над которым все смеются.

Над Путиным не смеются только те, кто поражены его же болезнью: манией коммунистической вседозволенности. Но и это не может спасти его. Его конец близок. Так что надо ждать осторожно его конец. Путин запутался в своей крымской авантюре так, как петух в пакле. У нас, в нашем языке есть такое выражение, не знаю, как оно звучит на русском.

- Не значит ли агрессия Москвы, что концепция гарантий территориальной целостности стран, которые не имеют ядерного оружия, должны быть пересмотрены?

Для Западного мира, для Европы и США Путин и его абсурдная, анахроничная имперская политика большая проблема. Он опасный, потому что неадекватен, он потерял рассудок – раз живет в своем фантастическом мире, опоздавшем не менее чем на 50 лет.

Путин полностью нереалистично представляет себе решение мировых и государственных проблем, такой подход уже давно не работает. Мир уже совершенно другой. Люди тоже другие.

Вот и Янукович думал, что снайперы могут спасти его власть, но этим только решил свою судьбу. Глупо, слишком глупо думать, так как Путин думает. Прошло это время.

Видите, например как рассуждают современные немцы? Они нормальные современные люди, а Путин рассуждает как Гитлер. Это, простите, полная патология. Никакого смысла не имела для Путина оккупация Крыма, это только большая проблема для России.

Это прецедент, который опасный для будущего самой Российской федерации как остаточной Российской империи. Советники Путина должны объяснить ему, что 17-тый век, когда возникали и расширялись империй, давно уже прошел. Его неадекватность приведет к ускорению развала Российской империи. Путин уже вредный и опасный для самого российского империализма.

Мне кажется, что русские империалисты, если умные, сами с ним расправятся – если хотят все-таки что-то сохранить. Имперская мания Путина добьёт Российскую империю.

Исходя из этого, мне кажется, что и новая украинская власть, и Западный мир в целом, во главе с США и Европейским союзом должны действовать разумно и не позволить того, чтобы неминуемый крах Путина превратился в трагедии – и для русского, и для украинского народа, и для Европы, и для всего мира.

- Если Россия оккупирует территорию Украины, не значит ли это, что следующими могут быть страны Балтии, Польша или Болгария?

В принципе все прошло бы так если, Путин жил бы в совершенно другое время, во время, скажем, Сталина или Брежнева. Но теперь не время Сталина, даже и не время Брежнева.

Путин потому и такой абсурдный – и умалишенный. Он действительно ведет себя как инопланетянин. Он, конечно, опасный, но есть что то, что осудило его: это сама историческая необходимость.

Сталин страшный, но маленький Сталин Путин просто смешной. Я уверен, что вы тоже ощущаете это. Потому и ничто не спасет его.

Разумное поведение в такой ситуации, по-моему, следующее: оставить его, чтобы он сам быстрее покончил с собой. Все, что он теперь делает на Украине и то, что сделает в скором времени, ускорит его же конец, конец его власти.

Иногда мудрость требует, чтобы относится к таким, как Путин с терпением – чтобы уменьшить затраты. Терпение часто элемент разумности. А и начать бить силой умалишенного, втягиваясь в его экстравагантные игры, означает самим начать действовать неадекватно, а это уже глупо.

В этот тяжелый момент государственные деятели Украины и Запада должны действовать мудро и разумно. И не позволить провокаторам развязать кровавую бойню. Если Путин предпринял свою украинскую и крымскую авантюру и считает, что силой можно в современном мире достичь всего, то он просто слишком запутался.

То, что он позволил себе сделать не просто преступление, это гораздо хуже – это ошибка (по словам Наполеона). Гибельная ошибка. И такой «кусок» как Крым Путин не успеет проглотить. Он Крымом и подавится.

- Что бы вы хотели сказать украинскому народу в такое сложное для него время?

Я очень удивлялся, как герои Майдана своим стоицизмом, своей силой духа смогли удержать победу над силами зла. Миролюбие и свободолюбие идут вместе. Их духовный ресурс огромный. Более мощный, чем у атомной бомбы.

Любовь к истине тоже их подкрепляет. Мораль в нашем мире все-таки должна означать что-то. Моральное превосходство на стороне братского народа Украины. Сила духа гораздо более мощная, чем сила танков.

Не надо забывать, что говорил и делал Христос, основатель нашей религии свободы – и каким образом он успел победить силы зла. И восторжествовать несмотря ни на что. Воскресение следует за мнимой гибелью духа; торжество духа не остановить.

Знайте, дорогие украинские братья и сестры, что правда жизни и правда истории на вашей стороне, на стороне борющегося за свое достойное человеческое будущее украинского народа.

Любовь сильнее, чем грубая сила и экспансия самонадеянного, экстравагантного зла. Если сохраните свое моральное и духовное достоинство в тяжелые дни – вы ничего не потеряете. Все ваше останется вашим. Если, же потеряете - тогда потеряете все.

Я уверен, что этого не случится. Если христианская нравственность ведет вас, вы выиграете. На грубую военную силу противопоставьте незыблемую духовную силу христианского народа – и не будете сожалеть. Если Бог с вами ничего не страшно…

Биография:

Философ и публицист Ангел Гранчаров родился в городе Долна баня, Софийская область, Болгария. Окончил в 1983 году философский факультет Санкт-Петербургского (тогда Ленинградского) университета. Работал преподавателем философии в Пловдивском университете имени Паисия Хилендарского.

В 1992 году создал и руководит до сих пор Центром развития личности HUMANUS, который разработал концепцию и воплотил ряд инициатив полной реформы болгарского образования, в частности философского. Автор многих философских и психологических книг, а также книг, рассматривающих проблемы философии истории и политики в болгарском и европейском контексте.

Некоторые из его книг: «Жизнь души: психология», «Универсум свободы», «Искусство мысли», «Таинство жизни», «Искусство жить: этика достоинства», «Эротика и свобода», «Искусство свободы», «Курс лекции по философии», «Болгарская душа и судьба». Ангел Гранчаров в последние годы – активный блогер, ведущий образовательные и политические блоги и блоги для дискуссии.

Виктор Каспрук

Источник: Третя Українська Республіка

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Аз вярвам, че в България има място за Бог и знам, че сърцето на българина е открито за спасение

Попаднах тази сутрин на статия под заглавие Най-тежкото завещание на комунизма и след прочитането (сторих това току-що) й установявам, че съм изцяло съгласен с нейните тези. Нещо повече, смятам, че тезите в тази статия са представени по убедителен, подходящ за разбиране от повече хора начин, което ме накара да стигна до извода, че би следвало да я използвам в обучението по философия, етика и гражданско образование на младите, все предмети, които преподавам. Затуй ще дам линк към въпросната статия тук, което пък означава, че тя ще влезе и към материалите за самоподготовка за моите часове, а в крайна сметка и в подготвяния от мен в тия празнични дни нов вариант на помагалото по предмета за 12-ти клас, наречен "Свят и личност". Ето и текста на въпросната статия:

Автор: Димитър Божанов

Мислите, че национализацията и широбаджанащината са най-тежкото завещание на комунизма? О, не, грешите жестоко. Мислите че ДС и агентурата са най-тежкото завещание на онзи строй? Отново не познахте! Вярвате, че тоталитарното съзнание е най-тежкото наследство на социалистическия режим у нас? Не сте дори близо до верния отговор!

Шпионажът, централизирането на властта и монополизирането на средствата за производство са феномени, които са част от нашата действителност и до ден днешен, макар и под малко по-различна форма, така че те очевидно отпадат. Но най-тежкото, злокобно и вредно за обществото наследство от онзи период не е никое друго, освен отвръщането на цял един народ от Бог. Да, атеизмът все още е най-страшното завещание на комунизма. „Секуларизация” е научният термин за този процес – отделянето на светския човек от вярата. Неслучайно се римува с кастрация. Има се пред вид разделяне на властта от църквата, но истината е далеч по-жестока – истината е, че това е било и продължава да е процес на отлъчване на човека от Бога – ампутиране на смисъла от живота.

В годините на комунизма наричат тази концепция диалектически материализъм. Но нека ви кажа нещо – вие, които четете това, а и вашите деца, а и най-вероятно вашите родители също, сте възпитани и вярвате тъкмо в тази теория и до днешния ден – крайния материализъм. Отхвърляте Господ и вярвате, че всичко е създадено на случаен принцип, а животът е дело на взаимодействието на мъртвата материя със самата себе си. Вярвате, че тленната ви обвивка е вашата същност, че материалното е над всичко, а годините в безбожие са ви убедили окончателно, че животът е гаден, а накрая умираш и всичко свършва.

Колко сух и буквално умрял начин да гледаме на живота е това. Но нещата не спират до тук. От всичко това човек логично си прави извода, че ако нещо има смисъл, след като всичко е някаква смешна случайност, а той само едно зъбно колелце в гигантския умрял и безличен часовников механизъм, наречен Вселена, явно значение би имало и би могло да има единствено краткото му и съвсем преходно земно съществуване, и мимолетните физически наслаждения, до които може да се докопа. И тъй като явно нямало Бог, както се спекулира от определени кръгове вече два-три века, защото изглежда Вселената се била самосъздала според материалистическата философия, значи и моралът очевидно е нещо, с което човек не е необходимо на всяка цена да се съобразява. Е, добре де, може би малко, но пък и да го престъпиш тоя морал, няма проблеми. Накрая така или иначе умираш и изчезваш в небитието. Един вид ти си като дружество с ограничена отговорност, само че размерът на капитала ти е продължителността на живота ти. Горе-долу това твърди тяхната наука. Знам, че знаете точно за какво говоря.

В следствие на този светоглед, широко пропагандиран от Комунистическата партия в продължение на десетилетия (а и до ден днешен по инерция) чрез медията и образованието, хората в България масово не вярват в Бог. В следствие на това и моралът се превръща в една съвсем относителна, протоколна категория, която е по-скоро невалидна. Не вярват искрено дори немалко сред малцината, опазили в семействата си традицията на вярата през годините, защото и самите те са отгледани в това перманентно обществено съмнение и направо неверие в Бог. А средата, както знаем, определя твърде много неща.

Много от вас (психолозите със сигурност) добре знаете в кой период от живота се формира най-активно човешкото съзание и се усвоява основният комплекс от поведенчески модели – в първите седем. Не мога да цитирам точната цифра, но мисля че ставаше дума за около и дори над 60% от всички наши вярвания и дешифровки на реалността се оказват закотвени в ума ни още от тогава, от първите седем. До пубертета близо 90% са вече формирани и запаметени в операционната ни система като устойчиви.

Тъкмо в тази връзка поколението, което сме в България в момента, е почти изцяло генетически материалистическо, така да се каже – родено и възпитано след 44-а. Разбира се, всяко правило си има изключенията, но както и в природата, и тук важи златното сечение и пропорцията 80/20. Да, има една малка група, които са опазили вярата си и благодарение на тях тя не е изчезнала. Но пропорцията е драматично нарушена. И дори у много от малцинството вярващи вярата е отслабена и не се отразява в поведението им подобаващо. Но това, както стана дума, не е неочаквано, пред вид че останалите 80 процента са радикално невярващи.

Но никога не изчезва вътрешната жажда на човека по Бога и конкретно по Христос в нашия случай. Да, за християнството говоря, разбира се. Но нима е случайно, че тъкмо тази религия пази и сплотява рода ни от 1200 години? Нима е случайно, че тъкмо благодарение на нея сме оцелели изобщо като нация с парче земя под слънцето толкова столетия? Нима е без значение, че най-хубавите празници в годината, които всички очакваме с нетърпение и приветстваме, генерираме положителна енергия в тези ритуали и намираме повод да бъдем по-добри към себе си и едни към други, нима е случайно, че тези празници са именно християнски?

Но църквите са празни. В манастирите – разврат. Думата проповед звучи в ушите на българина или като виц, или като сектантско магическо заклинание в най-добрия случай. Младите пък гледат на вярата като на отживелица и нещо едва ли не демоде или пък формално, фиктивно, фалшиво. Намират се дори духовници да парадират с неверието си. Рядко и слабо се чува Божието слово по медиите, няма го в училище, редуцирано е в целия ни обществен живот.

С две думи - игнорираме Бог.

Чувствате в стомаха си колко е сериозно това, нали? Явно добре пазим всичките завети на соца. И накрая няма как да не се усети тая жажда за морал, естествено, че ще се усети. И то не е жажда, не е вълчи глад, а според мен въпрос е на живот и смърт за народа ни дали ще се върнем към вярата. Защото именно Бог е „моралният закон вътре в нас”, както го нарича Кант. Онова гласче, което се обажда винаги, когато сме на път да извършим нещо лошо.

Но ние сме научени от медията да го заглушаваме. Научени сме да действаме в грях въпреки гласчето, защото „всички така правели”, пък той животът бил труден и гаден, а накрая умираш и филмът свършва така или иначе. Каквото си изял, изял, каквото си изпил, изпил – това е. А дали е това? Нима е съвпадение, че над 90 процента от човечеството вярва в Бог и в отвъдния живот? Нима е просто шанс, че Библията е най-големият бестселър на тази планета за всички времена? Нима е маловажно, че именно Светото писание закриля българския род повече от хилядолетие?

Преценете сами. Душата си е ваша. Но не търсете морал там, където Бог не е добре дошъл. Дървото с прогнил корен бързо изсъхва, прекършва се лесно и пада. Къщата без здрава и дълбока основа е просто колиба, която първата буря събаря. Нека това не е нашата къща. Аз вярвам, че в България има място за Бог и знам, че сърцето на българина е открито за спасение.

Не е задължително позициите на редакцията да съвпадат с тези на авторите!

Най-новата книга на Димитър Божанов

Източник: Поглед.инфо

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Една импровизирана философска "проповед" в деня на Рождество Христово

Днес е ден, в който подобава да мислим, да разговаряме и да пишем само за истински великото. За истински същественото. За най-значимото. За най-важното. За най-възвишеното. За най-прекрасното. Днес е празникът Рождество Христово! Дали ще мога да представя поне отчасти чувствата, които ме вълнуват в този ден? Едва ли - но какво ми пречи да опитам?

Родил се е на този ден нашият Спасител, Богочовекът Иисус Христос. Христос наистина е и Бог, и човек. Да, Оня Същият, когото човеци по-късно ще разпънат на кръста. Но преди това той ще създаде най-възвишеното Учение, което самият Бог ни е подарил, е подарил на нас, човеците. Дал ни е Истината, без която не си струва да се живее. Без която животът ни става жалък и мизерен. Ако тая най-възвишена Истина не спазваме, няма как да изпълним своята човешка мисия в живота си. Да си човек не е проста работа - както някои си го представят. Човекът, за да е човек, трябва да е верен на Божията Истина, т.е. не трябва да погасява Божията искра, която свети вътре в нас. Божията искрица у човека е неговата душа. А пък съвестта е Божият глас в душите ни. Тя е именно истински важното у нас - останалото са само мускули, сухожилия, плът. Останалото е така тленно, че не си струва да се залага на него. Това, че мнозина залагат тъкмо на него, нищо не означава. Означава само, че такива просто не знаят за какво живеят. И за какво си струва да живее човекът. Именно като човек. Да си човек означава да си нещо много повече от едно животно. Пък дори и силно, пък дори и хищно. Означава също, че мнозинството винаги греши. Самонадеяното множество. Тълпата. "Вечно правите". Непознаващите съмненията. Но това е друга тема. Да не се отклонявам.

Потънали били в заблуди и грехове, в долни страсти били потънали човеците - и тоя път Бог не им праща потоп, за да ги унищожи, а им праща Своя Син, за да се пожертва за тях. За да умре за тях. И за да им покаже Пътят. Посоката на този спасителен за нас, човеците, път е една: истината, доброто, красотата. "Аз съм Истината, и Пътят, и Животът". Думи на Христос, нашият Учител. Ето за какво си струва да живее човекът. Стига да иска да бъде човек де, то не е задължително. Човек всичко може да направи със себе си и с живота си, Бог го е оставил да решава сам. Абсолютно сам, без никаква принуда. За всичко сам решавай - и имай добрината да поемеш пълната отговорност за това, което си сторил. Без никакво шикалкавене. Пълната отговорност! Няма "Ама аз..." или "Някой друг ме подведе и излъга...". Тази е така простата и толкова възвишена истина, на която се покои нашият християнски свят. Нашата цивилизация на свободата, чиито основи постави Той, Божият Син, така човечният Бог Иисус Христос. Европейската, западната, евро-атлантическата цивилизация на свободата. Да, западният човек разбра Христос най-истински и пълноценно. Постигна в целия й блясък неговата истина. И затова постигна такива удивителни неща, направи толкова велики дела, постижения, творения. Казвам това, щото има краища на света, които още пребивават в тъмнина - и се противят на светлината на духа. И на свободата.

Върху тези прости, ала най-възвишени истини се крепят всички невероятни постижения на Христовата цивилизация на свободата. Тия истина разкрепостяват творческия дух на човека и му дават криле. Няма невъзможни неща за ония, които повярват в тия истини. И ги пазят като нещо най-скъпоценно и съкровено - в сърцата си. И при това вървят по този спасителен път. Познайте Истината, защото Истината ще ви направи свободни! - е мълвял нашият така човечен Бог. Колцина ли са го разбрали тогава? Да, но ето, върху тази истина израсна цяла една цивилизация. Една хуманна, човечна цивилизация. Цивилизация на свободата. На Доброто. И на Истината.

Христос, знайно е, е наблягал на едно: да бъдем човеци. Това не значи, че сме съвършени, напротив, много слаби и несигурни сме. Изпълнени сме с безпокойства от такъв ли не вид и род. Загрижени сме най-вече за своето бъдеще. Което е в нашите ръце. И в наша власт. "Блажени искащите невъзможното..." Да правиш добро - нима е толкова трудно това? Да правиш добро - да бъдеш добродетелен. Да цениш някои добродетели, без които не може. Да ги спазваш. Да живееш според тях. Да залагаш на силата у себе си, в своя дух, не на слабостта си. Да ме прощава Ницше, но тук той бърка. Християнинът не е слаб човек, професоре! Да имаш много здраве от мен! Слабаците са други, те са антихристияни. Те са потънали в долни страсти. Те в нищо не вярват. Не знаят какво си заслужава да искаш. Те са маниаци на плътта. Духът обаче е истински значимото у човека, на което си струва да се заложи. Объркан човек си на моменти, професор Ницше, нищо че си доста талантлив човек. Да беше чел по-внимателно Новия Завет, може би щеше да си промениш оптиката. Както и да е. Христос го е казал великолепно: "По делата им ще ги познаете...". Не се отнася за Ницше, а важи по принцип.

Прави добро. Колко е просто това! Просто, но трудно. Или не е трудно? Когато ти ударят едната буза, обърни и другата. Като те ударят по едната страна, обърни и другата. Това малцина го могат, но така трябва да бъде. Свърхчовешко е, но се налага така да постъпваме. Малцина го могат. Иска се колосална вътрешна сила за да го можеш. Оня, който се е обрекъл на доброто, е длъжен да го прави. Длъжен е да постъпва така. В някакъв смисъл да се откаже от законите на този низменен и пошъл материален свят - и с постъпката си да покаже, че има един друг, възвишен, нравствен, чист духовен свят, на когото християнинът е представител тук, на земята. Да, християнинът е представител на земята на този висш духовен, Божий свят. Щом има хора, способни на чисти нравствени постъпки, да, на изцяло чисти, незапетнени с нищо материално, с никакъв пошъл интерес добри дела, то това е най-категоричното доказателство, че има такъв висш духовен, Божий свят.

Също така ако са възможни актове на автентична свобода, то това пак доказва, че има един такъв свят, нищо че не се вижда с очите. Защо ли доказва това наличието на такъв един духовен свят? Ами просто е: законите на материалния свят, ако той е единствен, не го позволяват. Да, по законите на този тукашния свят всичко следва да е пошло, според интереси, никак не безкористно. Има ли чиста нраственост тук, в този свят, който е невъзможно да бъде нейно основание, значи има друг духовен свят, който е нейното основание. Толкова е просто това? Но това само малцина могат да го разберат. Тия, дето са причастни на този духовен свят. С духа си. За другите е трудничко. Те смятат, че този наш свят е единственият. Затуй за тях свобода няма и не може да има. И автентично добро не може да има. И автентичен морал също. Вижте такива нравствени, антидуховни уроди като Станишев, Доган, Орешарски и вся остальная сволочь. Те са доказателство, че човек неминуемо става нравствен урод когато повярва, че този наш тукашен свят е единствен.

Пълно е с такива хора. Те се надсмиват на ония, които вярват, че има нещо повече от това, което виждаме с очите си. И което може да бъде пипнато с пръсти. Те били, видите ли, "реалисти". Те били вярвали "само в реалното". На духовни "фантасмагории" тия роби на животинското и на външно-световото не вярвали. Те и в свободата не вярват. За тях и морал не съществува. Те могат да си позволят всичко. Да убият човек за тях е най-лесното. Да убиеш човек може и дори само когато го обидиш. Или унизиш. Или не му повярваш. Или го наскърбиш. Това пак са убийства. От друг род само. Още по-жестоки са обаче...

Освен християните представители на един по-висш свят са и... философите. Аз поне така се схващам, а се старая да живея като философ. Като заслужаващ да се нарича с това име човек. Философът е човек, който иска да живее както подобава за човека. Иска да бъде човек в истинския смисъл. Това е. Затуй най-дълбоките философски истини и идеи се родеят с истините на християнството. По два различни пътя се стига до едни и същи по същество истини. Което и доказва, че са неоспорими истини. На това нещо аз се старая да уча учениците си. Такава ми е идеята. Заради това и живея. Такава, дето се казва, ми била ориста. Участта. Съдбата. Глупости, аз този път съм си го избрал! Аз също можех да живея иначе, по законите на този свят, и тогава всички щяха да ме прегръщат. А сега предимно ме ругаят.

Да, но аз този път съм си го избрал. С всичките неудобства. Знам това и си нося, дето се казва, кръста. На който чат-пат ме разпъват. Оплюват ме. Боцват ме с копия право в сърцето. Няма начин да е иначе. Така се постъпва с всеки представител на оня, на истинския свят. Каквото са сторили с Христос, същото правят и на последователите му. Няма как да е иначе. А за философите работата е пък тази: каквото са сторили на Сократ, това ще сторят и с всички ония, за които Сократ е пример и вдъхновение. Той е нещо като "философски Христос". Сократ имам предвид. Както и да е, да спирам, че някой пак може да ме обяви за луд...

Прости им, Господи, те не знаят какво правят! Тия думи промълвил Христос към мъчителите си на Кръста. Миг преди да издъхне...

Искам да завърша по необичаен начин. Дано ми прости този млад човек, че публикувам писъмцето му до мен. Каза ми, че не е желателно да бъде публикувано, за да си бил нямал разправии, но ето, дръзвам да го публикувам, на моя отговорност, пък и той, налага се, ще трябва да приеме известен риск. Прочее, запазвам пълна анонимност, но това е съвсем истинско писмо. Което много показва. И ще бъде много на място тук, в светлината на горните разсъждения. В името на истината и, дето се казва, на науката, правя тази малка жертва, публикувайки това писъмце:

Здравейте господин Грънчаров! Днес станах свидетел отново на "хвалби" и "приказки" по Ваш адрес. Реших да Ви го, споделя просто ей-така, защото може би ще Ви е интересно как ученици от моя клас реагират и възприемат нещата, които пишете в блога си и нещата, които говорите. Моите съученици първоначално доста силно се присмиваха, четейки последните неща, написани от Вас в блога Ви (за "бунта" на оня същия 11-ти клас). (Виж Истината ражда ненавист, а угодничеството - приятели и също Истината ражда ненавист, а угодничеството - приятели (част II), бел. моя, А.Г.) Всеки се смееше и цитираше нещата, които бяхте написали относно Сократ и по повод на използваните от Вас изразни средства. Просто беше такава веселба - сякаш най-големите комици им разказваха вицове!

Изкараха Ви луд, че харесвате Сократ и дори казаха, че се "филмирате" че сте самия него... при което си помислих да им кажа какво всъщност имате предвид, но то такива хора просто няма как да разберат - и се отказах. Както и да е, часът почна, влезна учителката по математика и още при влизането съучениците ми се засилиха да й говорят за Вас и започнаха да й четат от текста в блога Ви. Тя, млада жена, беше толкова възмутена от начина, по който се изразявате и от нещата, които пишете и постоянно възклицаваше: "Ужас!", "Как може да се пишат такива работи?!" и т.н., сещате се сам. След което последва подигравателен смях и от нейна страна. Аз седях и искрено се забавлявах. Започна и другия час по така наречения предмет "Свят и личност", отново се цитираха неща от блога Ви и т.н., възрастната госпожа отново се подсмя малко, но нещо си личеше, че мисли другояче. Започна да говори, че нямаме право да съдим определен човек за неговото слово, че всеки е такъв какъвто е, но на съучениците това мислене явно не им хареса и започнаха да Ви изкарват пред нея какъв ли не, дори ме е срам да напиша някои от думите, които използваха. Те фактически се смееха и подиграваха на себе си, на собственото си неразбиране, на ниския си интелект.

Аз съм запознат горе-долу с нещата, които пишете, за свободата в образованието и т.н. и напълно Ви подкрепям и разбирам действията Ви. Спомням си когато ни оставяхте свободно да излизаме от класната стая без да Ви питаме и наистина същите тези ученици, които сега Ви се подиграват, моментално напускаха стаята, за което им бях дълбоко благодарен - защото се получаваха интересни дискусии.

Това ми е написал един млад човек; прочее, и други мои ученици ми писаха за подобни сценки в същия и в други класове. Имам, дето се казва, пълна информация за това какво се върши по повод на тия мои провокации, които ги правя обаче неслучайно. Моята идея е проста: да помогна с нещичко за нравственото очистване на ония, които се нуждаят от подсилване на тяхната "душевна хигиена". А че има много хора около нас, които се нуждаят от такава процедура, има. Все пак ний не сме ангелчета, нали така?! И аз не съм ангел, нищо че името ми е такова. Нямам претенции да съм непогрешим. Христос в Учението си показва изключително човеколюбие; Той разбира, че човекът е слаб и винаги е склонен да прости. Стига да осъзнаеш греха си.

Да си прощаваме недъзите, да обичаме ближния, дори и своя враг - ето това са други положения в тази така човеколюбива християнска и Христова философия на живота. И на човека. На живота за човека. Освен че е религия на свободата Христовата религия е и религия на любовта. Това е истинското и най-възвишеното: да имаш силата да обикнеш дори оня, който те мрази. И с любовта си да съкрушиш неговата ненавист. Това също така малцина го могат. Опитайте обаче, при вас може да се получи. Докато не опитаме няма как да узнаем дали не го пък можем...

Завършвам с това. Честито Рождество Христово! Да се надявам, че с горните си думи съм помогнал на някои лутащи се да разберат нищичко, което може да им помогне да си подредят вътрешния свят. И да внесат известна чистота в него. Боклуците, душевните отпадъци трябва чат-пат да ги изхвърляме. Да почистваме и да подреждаме онова, което таят душите ни. Налага се. Те са нещо като наш дом. Кой търпи в дома си разни боклуци и гниещи, разлагащи се, смърдящи отпадъци? А в душите си търпим толкова много нечистотии. За онова, което е най-важното, за него най-напред следва да се погрижим. Това пак е една истина, в която би следвало да вярваме. И да се опитваме да живеем според нея. Между думи и дела трябва да постигаме пълен синхрон. Не трябва да лъжем - нито дори себе си, да не говорим за другите. И не бива да сме лицемерни.

С това завършвам своята философска "проповед" в деня на Рождество Христово! Един свят ден. Един велик празник. Ден, блестящ от белота! Тук, при мен, в Пловдив, също няма сняг, но всичко блести от скрежта, която гъстата студена мъгла оставя по дърветата. Всичко е като в приказка! Бяла феерия! Бяло, бяло - до немай къде бяло! Това за нещо да ви намеква?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Опит за писане по книгата ми за любовта, допълнен с изказвания на Апостол Павел за жените, за сексуалното въздържане, за разврата и прочие

Ще ми се тази сутрин да попиша по сериозна философска и човешка тема, примерно по темата за любовта, по която, както читателите на този блог знаят, пиша от известно време нова книга; вече написаното може да се види и прочете ето тук: Нова книга с примерно заглавие "Философия на любовта". Речено-сторено, зарязвам страстите на деня, в които съм потънал напоследък до шия (съдебни дела, политически интриги, спорове с пропаднали, ала пак драпащи към властта бивши политически величия и прочие) и се отдавам на нещо наистина важно и възвишено дори, именно онова, което касае дълбините на живота ни: любовта. Я да видим какво ще измъдря тази сутрин?

Аз вече успях да напиша, така да се рече, въвеждащите, уводните акорди на книгата си, сега ми предстои да измина нелек път по дебрите на всички ония вълнуващи нас, хората, проблеми, свързани с пола, секса, любовта. Безброй са тия проблеми, тяхното число е легион - и безчет. Никога няма да се уморят хората да мислят, да разговарят, да търсят, да се мятат от напрежение, щото с тия, с любовните трепети, наистина е свързано нещо най-съкровено, дълбоко терзаещо ни, фатално важно, свързано с корена на човешката ни екзистенция. Ето един такъв проблем, по който тази сутрин решавам да пиша: за сексуалното въздържане, за "половия атлетизъм", за бабаитщината в сексуалните работи, за "нормалното" и "ненормалното" в задоволяването на сексуалните ни нужди и т.н. Ще се опитам да поразсъждавам по тия проблеми, ще се постарая да ги разнищя по-дълбоко и основателно, от позицията на философа.

От дълбините на вековете хората неуморно мислят по тия проблеми. Например, питали Апостол Павел младите какво да правят, да се женят ли, да преследват ли жените; ето, тогава именно се е оформяло християнското отношение към секса и любовта, което дава своя отпечатък върху чувствителността на хората по тия проблеми и до ден днешен. И се знае какво отговорил Апостол Павел, които иначе е голям познавач на човешката душа, такъв, който слага в малкото си джобче стотици Фройдовци и други такива; нека да разгледаме основното в неговото разбиране, което се е отпечатало в съзнанието ми, като съм чел на младини библейските текстове, ето по този начин.

Питали го значи много пъти за отношението към телесното, към радостите на тялото, какво да правят, да им се отдадат ли, да се въздържат ли, да ги отбягват ли? И съм запомнил, като съм се ровил, че в основни линии гледището на Апостол Павел е това: който от младите има духовната сила да се въздържа от плътските похоти, т.е. да постъпва именно като него, като самия Апостол Павел, нека да го прави, това е добро; който обаче няма тази духовна сила, нека се ожени, нека да общува с жена си, да създава деца, да им се радва и прочие; това също е добро; да не се развратничи обаче в никой случай, щото така се пропада; бесовщина е да се отдадеш всецело на сексуалните утехи и да забравиш за душата си, щото този е пътят, водещ до гибелта; тъй че общо взето трябва да се въздържаме, доколкото можем, трябва да се каляваме да се въздържаме и да сме умерени в сексуалния си живот.

Виждате, че това е твърде разумно разбиране, което важи за всяка една епоха. Разбира се, в християнството има една ясна антисексуална и асексуална тенденция, има призиви към аскетизъм, към квиетизъм, към отричане на волята за живот и на сексуалността като нейно средоточие. Има много мъдрост и в тия неща; ето някои мисли на Апостол Павел, които е добре да се припомнят, да се имат на ум, щото ни дават някои вечни истини, които никога не бива да забравяме.

Примерно ето това изказване на Апостола-сърцевед: "... телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот.". За отношението ни към жените той казва ето какво, развива едно доста строго, впрочем, разбиране:

"Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.". А иначе той ни съветва всички нас "... да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота", т.е. животът ни да бъде християнски. Ето и аргументацията му, която, трябва да признаем, е доста силна, непоклатима даже:

"... Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век, и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.". Подобни мисли се изказват на много места, всеки път по-силно от предишния, и още по-категорично сякаш:

"Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога. Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост. И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас."; "Бог ни е дал дух на сила, любов и целомъдрие... Той иска от нас да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота ­това е добро и угодно пред Него... Бог иска от нас чист богобоязлив живот... да живеем не вече по човешки похоти, а по воля Божия"; "Подражавайте Богу, като чеда възлюбени... Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината."

И убеждава ето как: "Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; техният край е погибел, техният бог ­коремът, а славата ­в срама им; те мислят за земното. А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко."

Апостолът нарича ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, сквернители и безсрамници; те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души. И не за нашия век ли се отнасят думите му, че ще настанат усилни времена и че човеците ще бъдат повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли в последните дни.

Кротка жена е дар от Господа, и благовъзпитана душа цена няма. Срамежлива жена е благодат въз благодат, и няма достойна мярка за въздържаната душа. Пред срамежлив върви благоразположение. Тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ ­- за тялото. Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: “ще бъдат двамата една плът”. А който се съединява с Господа, един дух е с Него. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

И така нататък. Нищо не може да каже човек срещу тази мъдра, направо грандиозна в мъдростта си, в неземната си мъдрост "теория". Най-задълбочената, която изобщо е била някога създавана. Няма нищо по-добро от нея. За жалост обаче, в наше време на мнозинството от хората им се вижда "неприемлива" една такава теория, понеже им се вижда по-приемлива съблазнителността на разврата...

(Спирам дотук, понеже ми възниква друга работа; тия дни ще продължа.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Църквата, вярата и религията са нещо вечно, което ще пребъде, независимо от сегашната безизходица в Православната ни църква

Един човек благоволи да напише една реплика, касаеща църковните ни работи, която ме принуди да реагирам; ето какво написа той и ето какво му отвърнах - защото не харесвам да се изопачават така грозно нещата:

Hristo Karaivanov каза: То щото до сега не беше ченгесарско недоразумение:))) Църквата е вехта и фалшива работа и в нея има основно спрели хора с мъртви души....

Ангел Грънчаров каза: Г-н Караиванов, това, което тия "владици" и "мутрополити" правят съвсем не означава, че "църквата е вехта и фалшива работа", както благоволявате да се изразите; изводът ви е съвсем некоректен и неоснователен. Тия същите мутрополити по начало нямат никакво отношение към идеята и смисъла на църквата, религията и вярата, щото те са нещо като скакалци, които са наскачали върху един организъм и искат да го опоскат. Тия мутрополити са по начало извън църквата, религията и вярата, те са сатанисти, те са пратени от "Партията" и от ДС да унищожат църквата, религията и вярата на народа ни, нима това не го съзнавате?!

Е, много са постигнали, щом Вие, да речем, мислите така, че църквата и религията са вехта и не знам си каква работа. Но не е така. И църквата, и религията, и вярата са нещо КОРЕННО РАЗЛИЧНО от това, което тия мутрополити правят и представляват; запомнете го това от мен, щото ако не го осъзнаете и признаете, ще излезе, че Вие самият сте нещо като тях, т.е. без да си давате сметка изпълнявате същата гибелна роля, както изпълняват и гореупоменатите мутрополити. Това исках да Ви кажа.

Помислете повечко преди да дръзнете да пришивате на църквата ни, на религията ни и на вярата ни нещо, което им е ОРГАНИЧНО ЧУЖДО. Ако за Вас тия същите мутрополити са "църквата", да имате много здраве от мен, но това съвсем не е така.

Те са временно и преходно явление, аномалия, която един ден ще изчезне, а църквата, вярата и религията са нещо вечно, което ще пребъде. Това е...

Разнищването на една тайнствена и зловеща мистерия, взета направо от съвременния ни живот

По вчерашната публикация на тема Голото мъжко тяло, излязла в сайта на моя Център за развитие на личността •HUMANUS• един приятел е написал сърдечен, развълнуван коментар, на който се наложи да отговоря понеже съдържа твърде важен според мен проблем; ето и двата коментара, публикувам ги отделно, та да могат да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, пък и да се запазят за аналите на бъдещата, още ненаписана нравствена и психологическа история на нашето време; та този човек пише ето какво:

Изцяло и с пълна възхита те подкрепям, лъчо, не само в основателната ти и справедлива борба срещу безпросветната, срещу позорно преследващата те директорка на ПГЕЕ-Пловдив, срещу “украшението” на българската административно-командна простотия: г-жа СТОЯНКА АНАСТАСОВА и нейните подобни подгласнички в същото училище. Къде са здравите, честните и смелите учители, а и техните ученици в училището, за да им дадат заслужен, справедлив и ясно видим отпор?! - основателно питам!

С което биха защитили преди всичко и на първо място: собствената си, почтена, будна и свободна съвест! Непримирими със злото, злобно, некадърно и дребнаво, неоснователно, нагло, предизвикателно, но недопустимо развихрило се пред техните очи!

Но те подкрепям и във възгледите ти за човешката голота и отношението ни към нея. А току-що прочел и историята със снимката на чисто голия, прекрасен юноша-мъж, върху обложката на твоята книга-учебник, се и разсмивам - облагороден и освежен от нея.

И не мога да не се възхитя на твоята гражданска смелост и съвест, на твоята основателна вяра в собствената правота да отстояваш така свободно, открито и полезно за обществото ни своите, не български, не европейски, а съзвучни на най-добрите световни културно-философски, което ще рече: мъдри, истинни, точни, полезни, основателни и безспорни възгледи по тези, уж щекотливи, но действително само за истинската глупост, простотия, безпросветност и срамни, срамотни, и непозволени за открито и свободно обсъждане, само за отчайващото скудоумие-некултурие и за наглото лицемерстване въпроси.

С теб съм, учителю!

20.10.2012г. ВЛАДИМИР ПЕТКОВ-ТРАШОВ

Овърнах му ето какво:

Г-н Петков-Трашов, благодаря ти за толкова сърдечния коментар - и също така за подкрепата в тежък за мен момент! Явно имаме близки, родствени духовни ценности, явно се вдъхновяваме все от едни и същи идеи - щом по толкова аналогичен начин реагираме на нещата от живота. А и проявяваме все една и съща страстна непримиримост спрямо онова, което трови живота ни! И това съвсем не е удивително, напротив, толкова е естествено - и човечно! Иска ми се да вярвам, че в тази наша въпреки всичко така обична страна има и много други хора, които са способни като нас да се вдъхновяват от най-възвишени нравствени принципи - и да са способни най-вече да отстояват и на дело така съкровените за съвременния човек идеали на свободата, честността, добротата, истината, човещината, духовността! Има, убеден съм в това, много добри и достойни хора у нас, които са способни смело да се възправят срещу несправедливостите и своеволията на зли, самонадеяни администратори и управници, има човешки същества у нас, които са способни да победят страха, малодушието и недостойнството; вярвам, че това е така, именно, че не само има такива хора, но и че на дело се изявяват като такива, държат се като мъже и като борци. Защото ако не е, защото ако няма - горко ни! Нищо и никой тогава не може да ни спаси, никой и нищо не може да ни помогне!

На едно място поставяш въпроса: Къде са здравите, честните и смелите учители, а и техните ученици в училището, за да им дадат заслужен, справедлив и ясно видим отпор - основателно питам!. Искам да ти отговоря, понеже не ми се ще у хората да възниква невярна представа за психологическата ситуация в училището, в което работя. Понеже се боя, че от казаното и написаното до този момент у читателя може да възникне невярно впечатление, както, боя се, е възникнало и у теб. А ето каква е истината, държа тя да се знае.

Ситуацията е тежка, но е психологически обяснима - и най-важното: не е безнадеждна, напротив, аз съм оптимист за изхода на борбата! Вярно е, че има хора, които, предполагам от страх, са склонни да си мълчат, да потискат реакциите си; вярно е, че има и мерзавци, има аморални типове, които, потъпквайки всяко чувство за достойнство, се подмазват истерично на началството, надявайки се на благосклонността му, с оглед да черпят дивиденти и облаги - все пак знаем добре как е по начало у нас, и моето училище, общността, в която работя, не прави някакво изключение; но е вярно и това, че тия последните, именно клакьорите и подлизурковците, са единици, се броят на пръсти - и единодушно биват презирани от огромното, ала, за жалост, все още пасивно мнозинство, което с мълчанието си показва несъгласие, изразява своя категоричен отпор, ала - засега! - не намира сили не на думи, а на дело да заеме ясна, твърда, безкомпромисна нравствена позиция. Но аз, казах, съм оптимист относно изхода на нелеката борба, която съм предприел - и искам тук да посоча извора на своя оптимизъм.

За тия месеци, в които съм подложен на наистина дива, ирационална политически мотивирана ексцесия, на беса на ръководството, на всекидневен тормоз в опитите му да ме извади от равновесие, да ме прекърши, да ме принуди да капитулирам и или сам да си взема шапката и да си тръгна, или пък да сторя някакъв гаф, та да бъда уволнен "съвсем законно", аз срещам всекидневни изяви на съпричастност, симпатия и подкрепа от страна както на мнозинството от учителите и учениците, така и от хора, чието име е неотделимо свързано със славната история на това наистина най-елитно пловдивско учебно заведение - и които са силно обезпокоени от това, което си позволява да прави сегашното ръководство, и то не толкова по отношение на мен, но и по отношение на цялостната му, съвсем невярна в основата си, дълбоко сгрешена политика. Та ако ги нямаше тия всекидневни изяви на човешка съпричастност, солидарност, симпатия и подкрепа, аз отдавна да бях рухнал; ала, за щастие, ги има тези прояви! И тия хора не само ми вдъхват сила и убеденост, че съм на прав път, че каузата, за която се боря, е кауза нравствена, неегоистична, полезна за всички и най-вече отговаряща на потребностите за качествено образование и личностно-духовно заякчаване на младежта, т.е. именно е борба, водена в името на безкористни, най-чисти, благородни нравствени цели и подбуди. Това съм длъжен да подчертая най-дебело, защото тази е истината! Длъжен бях да я кажа, понеже иначе щеше да бъде несправедливо, а не ми се ще заради моя некоректност или несмисленост да бъде лепнато някакво петно върху нравствения облик на моите колеги, а и най-вече на училището, пък и на учениците, защо не! Огромната част от учениците, благодарение на блога ми, знаят за случващото се и открито ме подкрепят, изцяло са солидарни с мен, открито недоволстват и роптаят; разбира се, като преподавател, се старая да ги убеждавам да бъдат сдържани, да не изпадат в крайности, но възмущението от случващото се, и то по изцяло нравствени подбуди, в нашата общност е твърде ясно изразено! Тъй че ви моля да не оставате с впечатлението, че съм изолиран, че наоколо срещам само глухо мълчащи, враждебни хора, не, няма такова нещо, наопаки, ситуацията е коренно различна, истината е съвсем друга, ето и затова съм такъв оптимист! А сам знаете, че за хора като нас истината е най-важното и значимото, за нея именно ние се и борим! Аз затова така се радвам, че преобладаващите обществени настроения в това училище са такива, че огромната част от хората в наистина тежката ситуация се държат изцяло достойно, морално, човечно. Затова решително възразявам, ако някъде съм дал повод или основания да се мисли в противната посока, ако несъзнавано съм насърчил впечатлението, че нещата са едва ли не безнадеждни - и без да искам съм хвърлил някакво петънце върху имиджа на училището.

Ето, за да не е окаже, че говоря голословно, искам да дам още един значим щрих към ситуацията, която може да хвърли допълнителна светлина за случващото се. Тия дни се срещнах по негово настояване с един непознат до този момент за мен човек, който, обезпокоен за моето здраве и за положението ми в училището, държеше непременно да разговаря с мен - за да ме информира за неща, за които аз даже не съм подозирал. Ще си позволя да предам и тук казаното от него - понеже получената информация според мен е важна. От само себе си се разбира, че не мога да разкрия самоличността на този човек, който, прочее, ми обеща пълна подкрепа - ако нещата стигнат до съд. Та ето какво ми каза този човек, предавам основното и държа да подчертая, че тук се изявявам в качеството си на блогър, т.е. на нещо като, с извинение, "журналист" (щото ний, блогърите, съвсем не завиждаме на морала на огромната част от българските журналисти - и ги превъзхождаме в това отношение!), но най-вече в качеството си на български гражданин, а не на служебно лице, не на учител, не на подчинен на г-жа Анастасова, директорката; та този тайнствен човек ми каза следното, предавам думите му съвършено точно, по смисъл, разбира се:

"Г-н Грънчаров, боя се, оставам с впечатлението, като чета писаното от Вас в блога Ви, че Вие наистина съвсем нямате представа с кого, с какви хора си имате работа - встъпвайки в отчаяна борба с директорката на училището Анастасова и нейната клика от подлизурковци. Затова ме е страх, че не само Ви предстои тежка, продължителна, изтощителна борба, която по здравословни причини можете да не издържите, но и че сте встъпил в битка за една обречена кауза: неслучайно директорката Анастасова е с такова самочувствие и неслучайно си позволява така арогантно да тъпче закона и да се гаври с човешки същества. Ще Ви кажа какъв е източника на нейната безскрупулност, понеже имам чувството, че Вие, като същински идеалист и донкихотовец, единствен сякаш не знаете коя е тя, явно не подозирате какви мощни сили стоят зад нея.

Вашата така мила ръководителка Анастасова е дълбоко свързана с прочута комунистическа фамилия по линия на съпруга си: свързана е с рода на някогашния член на Политбюро на ЦК на БКП и министър-председател на тодорживкова България Георги Атанасов! Нима това още не го знаете?! Тази Анастасова е нещо като Пръмова-Кунева, само че действа на едно значително по-ниско ниво, вероятно поради крещящ личностен дефицит, но това съвсем не я прави по-малко опасна и вредна. Напротив! Вие, г-н Грънчаров, сте голям, непоправим наивник: как си представяте тази работа, а именно, че другарката Анастасова успя да победи 18 кой от кой по-достойни кандидата за поста директор на училището?! Нещо повече, успя да победи дори кандидата на управляващата партия ГЕРБ за този пост?! Вие погрешно си мислите, че тя е била кандидата на ГЕРБ, но това не е така, тя явно е покровителствана от силите, които именно са определили и решили ГЕРБ да е управляваща партия, именно силите, които Вие в писанията си така сполучливо определяте като "върховен и ръководещ всичко милиционеро-комунистически ченгесариат", дърпащ конците на процесите в България от толкова години насам, от повече от 70 години вече! Тя е покровителствана от хората и от силите, на които козирува и пред които рапортува самият Бойко Борисов: сега давате ли си сметка какви мощни сили имате срещу себе си? Бойко Борисов, всемогъщият властелин, е нищо, е една мижитурка, той е само един жалък шут, една играчка в ръцете на тия могъщи сили, към които принадлежи твоята лицемерно-любезна и така хрисима другарка Анастасова, малоумни ми наивнико Грънчаров! Ето защо съм така обезпокоен за Вашето бъдеще и за Вашето здравословно състояние, понеже сам знаете, че който е предизвикал тия сили, колкото и влиятелен и могъщ да е бил, добро не е видял. А Вас лично ще Ви смажат, простете, като гнида, като бълха, която смущава царствения им покой!

Сега разбирате ли, наивни ми г-н Грънчаров, защо хората около Вас ги е така страх? Те знаят това, а Вие, ето, оказва се, не го знаехте - и затова сте повел такава безразсъдна, обречена битка! Вие, простете, драги ми г-н Грънчаров, сте един глупак, съжалявам, но все някой трябваше някога да Ви го каже! Вие сте "луда глава" и несъмнено скоро ще си строшите главата, ала имате прекрасно семейство - ето затова ми е жал за Вас, ето затова дойдох да Ви кажа тия приказки! Жал ми е също за старата Ви майка, която ако разбере какво става с Вас, няма да издържи и ден. А аз познавам майка Ви, понеже коренът ми е от Долна баня, от Вашия роден град. Затова Ви и чувствам някак си близък, затова исках да Ви направя това добро: да Ви отворя очите! Пазете се от тия хора, макар че вече е късно! Напуснете, бягайте от очите на гневната Анастасова, защото тя, за жалост, е такъв човек, че няма да миряса, докато не Ви унищожи! Тя не може да Ви понася тъкмо защото сте талантлив и добър човек, а такива хора като Вас са смъртна опасност за хората като нея. Тя е зла, отмъстителна, безжалостна, нещо наистина не е наред при нея - що се касае до онова, което именно ни прави човеци и човечни. Ще Ви унищожи без да й трепне окото - и в същия миг ще забрави за Вас, щото има още много други хора да унищожава. Няма да миряса докато не направи така, че всички около нея не станат по-бледи личности от самата нея. Тази, уви, е истината. Тъй че Вашата борба наистина е на живот и смърт, но се боя, че за Вас вече живот няма в това училище, тъй че бягайте, спасявайте поне живота си! И спасете по този начин и семейството си, спасете и старата си майка, и болния си брат, за когото така самоотвержено се грижите! Казвам Ви това, понеже много съм загрижен за Вас, моля Ви, вникнете в думите ми, моля Ви, спасете се! Вие, ако се съхраните, можете още много да дадете и на образованието, и на културата, и на философията на България, затова Ви моля да проявите разум и да отстъпите.

Знам, че не сте такъв човек, познавам Ви повече отколкото можете да предположите. Но помислете малко: ако гърнето удари камъка и ако камъка удари гърнето резултатът нали ще е все един и същ?! Нали все гърнето ще се счупи, драги ми Грънчаров, а ти не си мисли (минавам на "ти" щото те чувствам близък и това "Вие" вече не ми се превърта езика да го изговарям!), че си камъка, не, ти, Грънчаров, си гърнето, мама му стара, и това ли не разбираш, а уж си по произход от рода на грънчари?! Голям наивник си, голям романтик си, луда глава си, ето, искам да ти дам малко разум, щото си заслепен от своя идеализъм - и си се откъснал от проклетите, от отчайващите български реалности, в които сме поставени, в които се налага да живеем вече толкова години. Аз даже те съветвам да бягаш някъде в чужбина, щото останеш ли в България, непременно ще те смачкат като гнида; тъй че бягай, спасявай се, човече, моля ти се, помисли за себе си и за близките си хора!"

Ето, в този дух този човек ми говори повече от час! Признавам си, на моменти си мислех, че е пратен да ми казва тия неща именно от тия "страшни сили", срещу които уж говореше, понеже на моменти имах впечатлението, че не е съвсем искрен в прекалената си загриженост за мен. Но нали знаете как е в тия работи, в тая човешка и нравствена сфера: човек никога не може да е сигурен, не може нищо да знае положително, единственото, което имаме и на което следва да се осланяме, е онова, което ни говори сърцето! А сърцето ми говори, че тоя човек сякаш наистина искаше да ми подаде ръка и да ме спаси, нищо че тезата му е така изгодна за ръководството, за директорката Анастасова, т.е. за "мощните сили", които тя уж олицетворявала. Щото пък, от друга страна си мисля, тя ако беше наистина така могъща, защо щеше да ламти така силно за тоя общо взето невзрачен директорски пост, поне заместник-министърка или евродепутатка да беше пожелала да стане?!

Това е, драги ми г-н ВЛАДИМИР ПЕТКОВ-ТРАШОВ, сега сфащате ли колко много съм я загазил, в каква тежка ситуация съм попаднал, какъв убийствено сложен казус ми е предложил за разнищване животът тия дни?! И това не ми е за пръв път, напротив, много пъти съм попадал в подобни безизходни ситуации. Аз съм описал много свои преживелици в книгите си, примерно в книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, който я е чел, много знае за това, което ми е минало през главата когато по една приумица на съдбата ми се наложи цели 7 години да бъда в "гнездото на осите", именно да бъда асистент по философия в катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" на Пловдивския университет, също и в по-новата си книга ПРЕЖИВЯНОТО В ЕРАТА НА КОМУНИЗМА, а пък и в една друга философско-психологическа и "мемоарна" книга, която написах наскоро, тя се казва ТАМ ГОРЕ, ПОД ЗВЕЗДИТЕ, където описвам свои преживелици когато съм бил войник. Сам виждате, аз вече мемоарите предвидливо съм си ги написал, тъй че вече мога спокойно да мра. Аз иначе отдавна съм се прежалил де, затова говоря така. Майната му, та нали човек "да живее" унизен, на колене, потънал в малодушие е много по-лошо и по-грозно от това достойно да умре - нали така, нали на това учат учениците учителките по литература?! Е, щом така ги учат учителките по литература (а самата г-жа Анастасова е просто учителка по литература и български език, нищо че се навря да бъде директорка на едно професионално учебно заведение!), значи тъй трябва да бъде, т.е. трябва не само на думи, а и на дело да го спазваме. Ето, удава ми се сега сгоден случай да умра достойно, подобно на своя идол Сократ, а аз малодушно да взема да треперя, да бягам, да се излагам на стари години, да се крия, та да се спасявам - Сократ да не би да е бягал като са го съдили, като са го хулили, като са се гласили да го убият?! Е, и аз няма да бягам; като познавам себе си, твърдо мога да заявя поне това! Ще срещна смело съдбата си, гледайки смъртта право в очите: понеже за нищо, дето съм правил в дългия си и нелек живот, не мога да съжалявам. Тъй мисля, от това няма да се откажа.

Това исках да ти кажа, драги ми г-н ПЕТКОВ-ТРАШОВ. Дано написаното не е прозвучало прекалено патетично и неискрено, но аз съм чувствителен, импулсивен човек, говоря и правя само онова, което ми диктува сърцето; нямам никакво доверие на самоуверения разсъдък, който именно ни учи на недостойнство, на мекушавост, на безсърдечност, който ни прави страхливи, който ни тласка към това да правим разните му там сделки със съвестта си, който ни тика към презреното спокойствие. Философията, милата, ме е научила на тези неща - и аз сега на дело, накрая на живота си, няма да се опозоря като почна да правя обратното на онова, в което вярвам, в името на което съм живял през всичките си години - и на което съм учил учениците си; не, това от мен не го искайте!!!

Не, изобщо не се правя на герой, не, такава суетност ми е чужда, аз искам чисто и просто да си остана човек - и това ми стига, то ми е предостатъчно. Да си умра като човек - има ли по-хубава, по-желана участ от това?! Да кажат някога за мен: "Тоя, дето лежи тук, горкият, беше човек: роди се, живя и умря като човек!", ето, до това се свежда моето тщеславие, в това се корени моята гордост; тия прости думи, тази епитафия искам да напишат и един ден на гроба ми. Нищо друго не искам, за нищо друго не си мечтая...