Тема за размисъл и за дискусия: траки ли са основателите и създателите на Византия?

ИЗМАМАТА НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ И ДЕМОНИЗИРАНЕТО НА НАШИТЕ ПРЕДЦИ!

Създадена на Неделя, 22 Март 2015 13:55

Посещения: 4623

Много хора изпадат в екстаз като чуят за Византия и византийско изкуство. В мислите започват да блуждаят представи за красота и благородство. Някои смятат дори, че гърците са създателите на всичко хубаво в столицата на Източната Римска Империя. И не само това, има такива, които искрено вярват, че Византия е гръцка държава.

Едва ли има по-голяма заблуда от свързването на гърците с основаването на Константинопол (Византион) и неговата култура. Понятията Византия и византийци са изкуствени. Названието Византия като синоним на ИРИ е измислено през 1553 г. от немеца Йероним Волф. Самата държава Гърция започва съществуването си едва след 1830 г. Преди да бъде зарината с пари и помощи от американски и западноевропейски идеалисти, Гърция е бедно, тъжно място, обитавано от жалки хора с нисък морал, както отбелязва Марк Твен в своя книга.

Древен Константинопол

Нека видим как стоят нещата в действителност. Византион е тракийско селище. Названието идва от името на основателя Byzas (то е древен вариант на българското Бузан). Това, че гърците се инфилтрират в тракийския град, не означава, че той е създаден от гърци, или, че името му е гръцко.   

До началото на ІV-ти век Византион е малък град. Тракиецът Константин Велики обаче осъзнава стратегическото му значение и го прави столица на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква положителна роля в събитията. След Константин Велики идват неговите синове Константин І, Констанций, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.

От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век в него са властвали петнадесет тракийски императора. Тяхна е заслугата за изграждането на най-красивите сгради и най-внушителните укрепителни съоръжения.

Между 330 г. и 610 г. предимно траки са тези, които защитават Контантинопол (Византиум). Запомнете това много добре – в първите три века на своето съществуване Източната Римската Империя е управлявана предимно от траки! Три века е огромен период от време, напълно справедливо е да се каже, че нашите деди траките са изконните наследници на Източната Римска Империя... наречена през ХVІ-ти век Византия. Не можем да пренебрегнем факта, че не само града е тракийски, но и това, че траки имат най-големите заслуги за неговото устройване и укрепване.

След 610 г. идва на власт идва не грък, а арменеца Ираклий – приятеля на княз Кубрат. Той е последван от синовете си Ираклий ІІ и Константин ІІ... Дори и в по-късни времена на трона в Константинопол седят не гърци а арменци.Става дума за: Христофор Лакапин, Константин Лакапин, Стефан Лакапин, Лъв V Арменец, Роман І, Йоан Цимисхи, Артавазд, Филип Вардан, Василий І...

В древния тракийски град царуват също и фригийците Михаил ІІ, Теофил, Михаил ІІІ. Според П. Каранис фригиецът Михаил ІІ не се бил елинизирал, презирал гръцката култура... както и много от неговите съотечественици.

В Константинопол управлява също илириеца Анастасий, исаврийците Зенон, Лъв ІІІ Исавриец, Константин Копроним, Лъв ІV, Константин VІ и др. Около 40 владетеля на града основан от тракиеца Константин Велики не са от гръцки произход. Пълно безумие би било Византия, или по-правилно Източната Римска Империя да бъде считана за гръцка държава... както си мислят някои хора.

Тракийските императори правят много неща за народа, от който са произлезли. Константин Велики финансира построяването на Плиска, Преслав и Силистра. Юстиниан Велики създава Юстиниана Прима. Там е седалището на независимата  църква за траките. Отново Юстиниан укрепва Сердика (столицата ни София), Филипопол (Пловдив), Берое (Стара Загора) и др. Когато император Маврикий си позволява гонения срещу дедите ни, тракиеца Фока въстава, сваля го от трона и сам става владетел на Константинопол (Византион). За това слабо познато тракийско въстание пише Йоан от Никиу...

Изконното право на траките над Константинопол е причината на Тервел да бъде дадена титлата кесар, а Симеон Велики да бъде провъзгласен за цар 

на всички българи и ромеи. През ХІІІ-ти век в надпис от земите на Асеновград, Иван-Асен ІІ е наречен цар на българи, гърци и други страни...Не случайно Папа Инокентий ІІІ признава, че предците на Калоян са от древен римски род... Във Ватикана са знаели много добре кои са нашите деди и какъв е техния произход. Знаело се е, че Калоян е от същия род както и Константин Велики... и двамата са мизи.

В работата си “Кроватова България и Покръстването на Българите” проф. Ценов обяснява, че Константинопол е бил български град, който е бил прочистен етнически от гърците. В “Убийството на Юстиниановата Самоличност” Г. Сотиров разказва за император Юстиниан. Той симпатизирал на група наречена сините. Те били с бръсната глава и кика, носели дълги мустаци... Сотиров предава и злобната забележка на Прокопий Цезарийски, че Юстиниан пропилял златото от хазната поради добрината си към... варварите... Любовта на един тракиец към собствения си народ е наречена... порок...

Следва да се запитаме – защо тези факти не са популярни? Защо е премълчана ролята на траките в основаването на Константинопол и първите три века от неговото управление? Става дума за три века, а не за година-две! Как може такъв голям период от време да се пренебрегне, още повече, че той засяга нашите предци!

Лъгаха ни, че старите българи са носили чалми, лъгаха ни, че жилищата им са били юрти, лъгаха ни, че най-древните ни владетели са носили титлата хан, лъгаха ни, че сме сме потомци на тюрки почитащи Тангра, а заслугите на дедите ни в изграждането на Източната Римска Империя бяха сметени под тъмно одеало...

Гърция от друга страна бе поставена на пиедестал. Тракийските и пеласгийски богове Зевс, Атина, Дионис, Хермес, Арес и др. бяха наречени гръцки. Убеждаваха ни, че южните ни съседи са били велики, забележителни хора, че цяла Европа им е задължена...понеже Гърция е майка на демокрацията. Истината обаче е съвсем друга.

Корнелий Тацит пише за демокрация при старите германи, които избирали царете си по благородните им качества, а пълководците по смелостта им. Прокопий от Цезарея твърди за старите славяни, че от незапомнени времена живеели в демокрация... без да са я получили от гърците.

Докато “варварите” са ценели най-много свободата на личността, то старото гръцко общество е било основано на подтисничеството и робството. Атина не би могла да просъществува без потта и кръвта на робите. Гърците са считали за нещо съвсем нормално един роб да бъде подложен на изтезания, да му се отнеме правото да има семейство, да му се отрече правото на пълноценен живот. На робите дори не е било позволено да ползват своето собствено име, а само това, което собственика им измислел... Ако робиня раждала дете от господаря си... то било убивано. И ние трябва да се възхищаваме на това?

Представете си да не ви е подволено да имате свои желания, да носите своето име, да ви е отречено правото на образование и култура, да е законно да ви изтезават, да бъдете насилвани, а децата ви убивани.

Южните ни съседи се хвалят със своите мислители... Да, имали са такива, но как са постъпвали с неудобните. Сократ е принуден да се самоубие, Езоп укорил делфийците, че лентяйстват и живеят само от приходите идващи от храма. За това, че е казал истината делфийците скриват жертвен съд в торбата му, обвиняват го в кражба и го убиват... Херодот е бил принуден да живее в изгнание... той поне е имал късмета да запази живота си...

Докато дедите ни са наричани най-праведните хора, то при гърците корупцията и упадъка на нравите е било нещо нормално. Страбон има доблестта да признае, че гърците са тези, които разпространяват корупцията и негативните качества сред варварите. Проституцията е непозната в обществата на траки, скити, келти и германи, в Стара Гърция тя е нещо нормално. По начало проститууцията е била непозната на старите римляни. Марк Порций Катон Старши е предупреждавал сената, че, гърците са развратен и порочен народ, твърдял е, че, ако Рим приеме гръцките нрави, това ще доведе до края на града... Не е тайна, че пороците подронват обществото и действат като бавна отрова...

Демостен е осъждан два пъти за корупция. Повечето хора не знаят, че гърците са първите фалшификатори на монети. Диоген, известен с фразата си – Търся човек... е пооткраднал от среброто предназначено за сечене на монети.  Гърка Харпал задига хазната на Александър Велики, а атинянието укриват мошеника. В последствие се разбира, че атинските политици са приели подкупи от Харпал и поради това са му дали дали убежище. Законодателя Солон организира опрощаване на дълговете и в същото време казва на приятелите си да заемат огромни суми... които никога няма да върнат (май това е примера, от който са се поучили нашите кредитни милионери:). Темистокъл казва, че няма смисъл да си лидер, ако не се самообогатиш и не направиш и приятелите си богати с властта, която имаш... Педерастията, наречена днес насилие над деца е считана за нещо нормално от дедите на нашите южни съседи.

Ето това е скритото лице на Стара Гърция, от която мнозина се възхищават. А дедите ни, честните, благородните, опрощаващите бяха наречени варвари... Не е ли това крайната несправедливост, не е ли изкривяване на реалността? Нашите предци не са ослепявали пленени войници както направи Василий Българоубиец. Нашите деди не са давили и горили на клада стотици хиляди човека заради различните им убеждения. Нашите деди не организираха и не поощряваха убийства на чужди държавници, както правеха старите гърци. Котис І е убит от двама гръцки братя – Питон и Хераклид – ученици на Платон. Тези убийци в Атина биват провъзгласени за национални герои.

Не ме разбирайте погрешно, аз не мразя гърците. Възхищавам се на таланта на Праксител и на Фидий, възхищавам се на откровеността и точността на Страбон. Възхищавам се на работите на Еврипид, Павзаний, Тукидид. Хубавото и положителното не бива да се отричат, но същото важи и за негативното. Не е редно то да се премълчава и укрива. Не е справедливо ние да смевечно белязани като войнолюбиви варвари тормозещи Византия, а гърците да се смятат за най-великия народ на Европа. Светци и убийци е имало и в двете държави.

Източник:bradva.bg

ВЪПРОС ЗА ДИСКУСИЯ от мен, А.Г.: Дали пък и тук нямаме работа с един исторически мит, сиреч, с една лъжа? Става дума за мита за това, че гърците били основоположниците на европейската култура...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Лекция на тема "Справедливо ли е неравенството?" на д-р Я.Брук в София

Получих на имейла си следното писмо. Позволявам си да му дам гласност, с оглед да стигне до колкото се може повече хора.

Искате ли да разберете дали е справедливо неравенството според д-р Ярон Брук?

Драги приятели,

Остава по-малко от месец до лекцията на Д-р Ярон Брук, организирана от обществото „Айн Ранд – България”. Наш лектор ще бъде президентът и изпълнителен директор на Института Айн Ранд в САЩ д-р Ярон Брук. Темата:

"Справедливо ли е неравенството?"

Лекцията ще е на 21 април 2015 г. от 18 ч. в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" напълно БЕЗПЛАТНО.

Д-р Ярон Брук е роден и израснал в Израел. Служил е като сержант в израелското военно разузнаване, после става бакалавър по строително инженерство от Tехнологичния институт в Хайфа, Израел.

През 1987 г. се премества в САЩ, където получава магистърска степен по бизнес-администрация и защитава докторат по финанси в Университета Остин, Тексас. Управляващ партньор на фирмата за инвестицонно консултиране BH Equity Research в Сан Хосе, Калифорния.

Колумнист на Forbes, негови статии са публикувани и в Wall Street Journal, USA Today, Business Daily, и други авторитетни издания. Чест гост на националните радио-и телевизионни програми. Съавтор с Дон Уоткинс от Института “Айн Ранд” на бестселъра в САЩ „Пазарната революция: как идеите на Айн Ран могат да сложат край на голямата държава“.

Изнася по цял свят лекции на теми като причините за финансовата криза, морала на капитализма, ограничаване обхвата на държавната намеса, както и външната политика на САЩ. От 2000 г. е председател и изпълнителен директор на Института „Айн Ранд“ в Ъруин, Калифорния.

Ако желаете да присъствате за лекцията, не забравяйте да се запишете се чрез онлайн формуляра ни за регистрация. (Местата са ограничени.)

Темата е изключително актуална! Обществото – не само българското, а и целия Западен свят – деградират под натиска на агресивни егалитаристки и колективистични нагласи. Нека да развенчаем заедно митовете за индивидуализма и утвърдим аргументите на исконното право на всеки да разполага с плодовете на своя труд. От Института за Свободен капитализъм Атлас и обществото „Айн Ранд“ Ви обещаваме едно истинско интелектуално преживяване с практически контекст. Тема, която започва от индивида като личност и се трансформира в обществен модел. Повече информация за събитието, програмата и лектора очаквайте на нашата Фейсбук страница.

С пожелание за успешна и печеливша седмица!

Калин Манолов Председатател на Управителния съвет Институт за свободен капитализъм „Атлас“.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Ще оцелее ли "Домът на пастора" в Юдшен, където е живял Кант?

Вандалы осквернили уникальный дом немецкого философа Канта под Калининградом 18 марта 2015 г., 11:09

В Калининградской области неизвестные хулиганы осквернили дом всемирно известного немецкого философа Иммануила Канта. Как сообщает сайт "Новый Калининград", вандалы исписали надписями стены внутри и снаружи здания, расположенного в поселке Веселовка Черняховского района.

В частности, на фасаде дома они оставили надпись "Кант - лох". По данным местных журналистов, здание исписали при помощи баллончиков с краской и других подручных средств.

Помимо этого, в 200 метрах от дома журналисты заметили горящую траву и высказали опасение, что пламя может охватить здание, которое является памятником культуры. Такой статус ему был присвоен в прошлом году, когда во всем мире отмечали 290 лет со дня рождения Канта (12 февраля) и 210 лет со дня его смерти (22 апреля).

Тогда вокруг здания также разгорелся скандал. Пресса сообщила, что дом великого философа рассыпается по кирпичам и в нем поселились бомжи. После этого власти Калининградской области выкупили дом у частного владельца и решили провести в нем реконструкцию и сделать музей, а вокруг создать историко-культурный комплекс под названием "Кант-резиденция". Предполагалось, что она будет открыта уже в этом году. При этом губернатор Николай Цуканов заявлял, что "проблем с финансированием" у создаваемого музея не будет.

Летом 2014 года на сайте правительства Калининградской области было вывешено объявление о поиске смотрителя для будущего музея. Несмотря на это, домик Канта до сих пор никем не охраняется. Как передает корреспондент "Нового Калининграда", признаков восстановления или консервации объекта не обнаружено. По словам местных жителей, периодически в домике ученого собираются пьяные компании. Журналисты утверждают, что из здания исчезла часть внутреннего убранства. Сам домик по-прежнему требует серьезной реконструкции и постепенно разрушается.

Между тем у домика Канта в Веселовке богатая история. Он был построен ориентировочно во второй половине ХIХ - начале ХХ века на месте разрушенного "Дома пастора" - Даниэля Эрнста Андерша, в семье которого Кант, по данным кантоведов, несколько лет (с 1747 по 1751 год) жил, работая учителем.

В Калининградской области осталось всего два места, физически связанных с великим мыслителем - его могила в Калининграде и домик в Веселовке. При этом здание в Веселовке уникально еще и тем, что это единственное место, куда за всю жизнь отъезжал из родного Кенигсберга великий философ.

Иммануил Кант (1724-1804) - немецкий философ, родоначальник немецкой классической философии. Автор ряда фундаментальных трудов, таких как "Критика чистого разума", "Критика практического разума", "Критика способности суждения". Помимо работ по философии, разработал космогоническую гипотезу происхождения Солнечной системы из гигантской первоначальной газовой туманности. Наметил идею генеалогической классификации животного мира, то есть распределения различных классов животных по порядку их возможного происхождения. Выдвинул идею естественного происхождения человеческих рас, обосновал роль приливов и отливов на нашей планете.

Бомжей в доме философа Канта больше не будет: руины превратят в музейный комплекс, 23 января 2014 г.

Дом в поселке Веселовка Калининградской области, где в XVIII веке жил и работал великий немецкий философ Иммануил Кант, будет превращен в музейный комплекс. Решение об этом принято накануне на заседании Совета по культуре при губернаторе.

"Мы проведем реконструкцию здания и сделаем в нем музей нашего знаменитого земляка", - сказал глава региона Николай Цуканов.

По его поручению концепцию создания музейного комплекса до конца февраля разработают областные Министерство культуры, Министерство по туризму и Балтийский федеральный университет имени Иммануила Канта. Губернатор рекомендовал "связаться с партнерами из Германии, в том числе по вопросам возможного приобретения для музея экспонатов, связанных с именем Канта", передает ИТАР-ТАСС.

Решено также создать туристический маршрут по местам пребывания философа на калининградской земле. "Таких мест на территории современной Калининградской области как минимум три, - заметил Цуканов. - Это Кафедральный собор, у стен которого находится могила Канта, старинная башня в Правдинском районе, где любил отдыхать будущий родоначальник немецкой классической философии, и вот теперь - поселок Веселовка".

Известно, что в 1748 году молодой Кант, учившийся в университете, впервые покинул родной Кенигсберг (нынешний Калининград). Три года он провел в местечке Юдшен (нынешний поселок Веселовка) в качестве домашнего учителя в доме пастора Даниэля Эрнста Андерша. В это же время Кант начал работать над своими первыми самостоятельными произведениями.

Здание в Веселовке в первозданном виде не сохранилось. Пасторский домик в Юдшене горел в XIX веке, после пожара остались лишь цоколь и фундамент. Нынешняя постройка на этом месте имеет те же очертания, что и пасторский домик. Стены восстановили по прежнему проекту, но в целом дом находится в плачевном состоянии.

"Место это имеет серьезное историческое значение, - считает заведующий кафедрой философии БФУ Вадим Чалый. - Тот факт, что Кант жил за пределами Кенигсберга, опровергает сложившийся миф о том, что философ был домоседом".

По мнению директора Института гуманитарных наук БФУ, профессора кафедры истории Валерия Гальцова, участвовавшего в заседании Совета по культуре, на базе "дома пастора" должен быть создан культурно-просветительский музейный объект".

Член Совета по культуре, ректор БФУ Андрей Клемешев, сообщил, что "университет готов принять самое деятельное участие в создании музейного комплекса, проведении историко-культурной экспертизы здания". "Музейный комплекс в Веселовке станет еще одним привлекательным местом для ученых и исследователей-кантоведов из России, Германии, многих других стран, а также туристов", - отметил он.

В этом году исполняется 290 лет со дня рождения Иммануила Канта и 210 лет со дня его смерти.

Напомним, пресса со ссылкой на местных жителей сообщала, что раньше в одной половине разваливающегося дома жила местная "бабулька с сыном", но прошлым летом ветхий дом опустел и превратился в бомжатник.

Сельский дом, где жил и работал философ Кант, превратился в "бомжатник", 2 января 2014 г.

В Калининградской области почти превратился в развалины дом, в котором в течение трех лет жил и работал великий немецкий философ Иммануил Кант. Это тем более удивительно ввиду того, что буквально на глазах рассыпающееся здание в поселке Веселовка Черняховского района стало местом паломничества туристов, которых видят здесь чуть ли не каждый день, рассказывает сайт SmartNews, публикуя фотографии печальных развалин.

"Приезжают многие, в основном немцы. Приезжают поодиночке, приезжают автобусами. Ходят, трогают стены, охают и уезжают. Раньше в одной половине бабулька с сыном жила. Но прошлым летом дом опустел и превратился в бомжатник", - рассказал изданию местный житель Сергей Самохин.

Между тем у здания богатая история. "В XVIII веке оно было домиком настоятеля местного прихода. С 1747 по 1751 год домашним учителем в семье пастора Даниэля Эрнста Андерша служил Иммануил Кант. Кроме того, молодой философ обучал ребятню Юдшена. Так раньше назывался этот поселок. И интерес к этому дому у немцев неслучаен. В области осталось только два места, физически связанных с великим мыслителем. Это его могила в Калининграде и это здание", - говорит краевед и экс-глава Черняховского района Андрей Виноградов.

Здание в Веселовке действительно уникально. Дом в Юдшене - единственное место, куда за всю свою жизнь отъезжал из родного Кенигсберга великий философ, рассказывают историки.

"Помните, у Булгакова Воланд беседовал со стариком Кантом на балконе? Делать он мог это только в Кенигсберге. Неслучайно философа еще называли кенигсбергским затворником. Но в Калининграде дом Канта был разрушен почти сразу же после его смерти, да и с могилой вышла полная неразбериха. В общем, дом в Веселовке - единственный немой свидетель, чей фундамент и цоколь помнят гения", - поясняет Сергей Трифонов, краевед и руководитель экспедиции "Кенигсберг-13".

Как отмечает SmartNews, оговорка краеведа совсем не случайна: пасторский домик в Юдшене горел в XIX веке, и после пожара остались лишь цоколь и фундамент. Стены восстановили по-прежнему проекту, но происшествие полуторавековой давности дает повод сомневаться в "энергетике здания" скептикам, считающим его новоделом. Историки указывают, что в доме все равно не сохранилось предметов, которыми пользовался Кант.

Однако здание в любом случае признано памятником архитектуры. В приказе службы госохраны объектов культурного наследия Калининградской области от 28 марта 2011 года N17 "О выявленных объектах культурного наследия", исторический объект значится под 136-м номером - то есть ремонтировать его будут, очевидно, не скоро.

Между тем в наступившем году поклонники философа смогут отметить сразу две круглые даты: 290 лет со дня его рождения (12 февраля) и 210 лет со дня смерти (22 апреля).

Иммануил Кант (1724-1804) - родоначальник немецкой классической философии. Автор ряда фундаментальных трудов, таких как "Критика чистого разума", "Критика практического разума", "Критика способности суждения". Помимо работ по философии, разработал космогоническую гипотезу происхождения Солнечной системы из гигантской первоначальной газовой туманности. Наметил идею генеалогической классификации животного мира, то есть распределения различных классов животных по порядку их возможного происхождения. Выдвинул идею естественного происхождения человеческих рас, обосновал роль приливов и отливов на нашей планете.

Калининград пообещал поднять вскоре из руин "Домик пастора", где жил Иммануил Кант, 13 марта 2014 г.

Власти Калининградской области выкупили у частного владельца Домик пастора в поселке Веселовка, где несколько лет жил философ Иммануил Кант. И, по информации пресс-службы правительства, дом будет восстановлен.

"Дом полностью выкуплен. В настоящее время региональная служба охраны объектов культурного наследия занимается процессом оформления права собственности", - отмечается в сообщении на сайте калининградской администрации.

Губернатор Калининградской области Николай Цуканов поручил в двухнедельный срок закончить разработку концепции развития территории в поселке Веселовка, связанной с именем Канта.

"Это место должно воссоздать дух той эпохи, в которую жил и творил великий мыслитель. Кроме исторической привлекательности, надо продумать инфраструктуру, удобную для туристов, включающую парковку для автотранспорта", - цитирует пресс-служба Цуканова.

Ранее государственная экспертиза подтвердила культурно-историческую значимость "Домика пастора". Эксперты рекомендовали правительству области включить его в реестр объектов культурного наследия народов РФ в качестве достопримечательного места регионального значения.

Как сообщалось, владелец "Домика пастора" согласился передать его в региональную собственность на определенных условиях.

История вокруг "Домика пастора" в Веселовке получила широкий общественный резонанс после публикаций в прессе в начале этого года, когда журналисты выяснили, что дом рассыпается по кирпичам и в нем поселились бомжи. После поднятого шума глава Калининградской области поручил провести историко-культурную экспертизу объекта.

В настоящее время уже началась работа над созданием музейного комплекса в кантовских местах. Предполагается, что новый туристический маршрут объединит "Домик пастора", "Башню Канта" в поселке Курортное Правдинского района и кафедральный собор в Калининграде, где находится могила философа.

По информации пресс-службы, достоверно установлено, что Иммануил Кант с 1747-го по 1751 год жил в Юдшене (нынешняя Веселовка). Это один из немногих населенных пунктов, куда за всю свою жизнь отъезжал из родного Кенигсберга великий философ. Он служил учителем в семье пастора Даниэля Эрнста Андерша.

Напомним, что в этом году 12 февраля исполнилось 290 лет со дня рождения автора "Критики чистого разума", 22 апреля и будет 210 лет со дня его смерти.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Смирението, негорделивостта е основа на всички добродетели

Докторът по богословие, Автор: Архим. Серафим Алексиев

Веднъж един млад богослов дошъл отнякъде в Рилския манастир, като тайно се гордеел със своята титла „доктор на богословието”. Схимонах Павел, вече прегърбен 70-годишен старец, се запознал с него и му станало жал за тая суетна душа. Той чувал за неговата титла и един деен му казал:

- Кажи ми, ти колко мъртъвци си възкресил?

Младият богослов го гледал с учудване. Не можел да разбере защо му се задава такъв странен въпрос и отговорил:

- Николко.

А старецът продължил:

- Светите отци дори мъртви възкресяваха и пак не се наричаха „доктори”. И ти не се наричай така! Не е полезно за спасението!

Същият млад богослов, като се сближил след време със схимонах Павел, му задал веднъж въпроса: „Защо някои проповедници днес не оказват никакво влияние с проповедите си?”

Схимникът отговорил: „Защото нямат смирение. Гордостта отблъсква, а смирението сближава сърцата. Смирението е основа на всички добродетели. Проповедник, който е смирен, е и истинен, и искрен, и любвеобилен и милостив. Той се грижи с проповедите си да дава добра храна на духовните си чеда. Те чувстват това, трупат се около него с любов го слушат, защото той ги храни. Виждал ли си гнездо с малки птиченца? - майката носи в човката си мушици на малките и когато прелети и кацне на гнездото всички отварят гърла, защото знаят – майка им не ги лъже. Тъй е и с проповедниците. Който като баща се грижи да даде духовна храна на децата си и не ги лъже с празни и лицемерни думи, той бива слушан с внимание. Но който не дава нищо полезно на слушателите си, той ги пропъжда”.

Схимонах Павел държал много за поста, молитвата и милостинята, за търпеливото понасяне на страданията, за нестяжателността и за всички други добродетели, но мъдро пояснявал, че ако човек няма смирение, всички тия прекрасни добродетели се опропастяват.

Източник: „Схимонах Павел Рилски“ Автор: архимандрит Серафим Алексиев

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Едно писмо до днешните ученици, под което с чиста съвест се подписвам

Снимка: Huffington Post

До моите скъпи ученици

Извинение от учителката Лизане Фостер за недъзите на днешната образователна система

Скъпи гимназисти от XXI век,

Новият семестър започва следващата седмица и се чувствам длъжна да ви се извиня. Въпреки неимоверните усилия на нас, учителите, да убедим хората, притежаващи политическа власт, да променят държавната образователна система, не успяхме да постигнем целта си.

Съжалявам, че ви се налага да бъдете в училище толкова рано, въпреки че невролозите са доказали, че мозъкът на тийнейджърите не функционира оптимално преди 10 сутринта.

Съжалявам, че ви се налага да искате позволение от учител, за да използвате тоалетна, въпреки че повечето от вас имат шофьорска книжка, почасова работа и вземате сами важни решения за образованието си.

Съжалявам, че сте принудени да седите по 6 часа всеки учебен ден, въпреки доказаните пагубни за здравето последици от прекомерното заседяване.

Съжалявам, че сте групирани по възраст и сте принудени да минавате класовете само с хора на вашата възраст, въпреки че хронологичната възраст няма нищо общо с интелекта, зрелостта, способностите и възможностите на ученика.

Съжалявам, че много от вас, които имат проблеми с усвояването на материала, не получават помощ, защото икономическата политика не дава приоритет на финансирането на вашите нужди.

Съжалявам, че ви се налага да учите предмети, които не са ви интересни, през годините, в които капацитетът на човешкото знание се удвоява на всеки 12 месеца.

Съжалявам, че сте принудени да вярвате, че има оскъдица от шестици и че трябва да се състезавате за тях, докато целият човешки прогрес съществува като резултат от сътрудничество. А съвместната работа в училище често бива свързана с мамене и преписване.

Съжалявам, че се уповавате на учебници, съдържащи неактуална информация, а в класните стаи се използва техника, която е непрактична и старомодна.

Съжалявам, че персонализираните възможности за учене не са въобще съобразени с индивидуалните интереси на учениците. Истинската персонализирана програма за учене е много скъпа.

Но най-много съжалявам, че образователната система е фокусирана да ви накара да участвате в една икономика на извличане на ресурси, докато природата претърпява климатични промени, които би трябвало да променят всичките навици в обществото, политиката и икономиката! Това са промени, за които вие сте напълно неподготвени.

Страшно много съжалявам!

Иска ми се любопитството ви да не беше потискано от конформизъм в класната стая.

Иска ми се са можех да имам магическа пръчка, с която да ви сътворя училище, в което да има зали, пригодени за изследвания, проучвания и правене на експерименти. Подобни пространства биха ви научили да се образовате по разнообразни начини.

Иска ми се да имах силата да възпламеня отново страстта по ученето, която виждам в очите ви през седмицата преди първия учебен ден.

Иска ми се да ви напомня, че преди да сте станали ученици, вие сте били учени, изследователи, експериментатори, задавали сте въпроси и сте си правили заключения.

Вие също сте били поети… Спомняте ли си как сте описвали неща по начин, който е забавлявал и изумявал възрастните покрай вас?

Били сте родени да учите. Не можете да не учите.

Съжалявам, че са ви накрали да вярвате,че единственият вид учене, което е важно, е този, който се случва в училище. Всъщност не само нещата, които ви се преподават в класните стаи и ви се дават по тестове, са важни.

Иска ми се да ви отпратя някъде, където държавната образователна система е управлявана от политици, вярващи, че характеристиките на бъдещето общество на тяхната страна зависи от характеристиките на образователната система.

Живеем във време, в което нашият живот зависи от способността ни да решаваме всякакви упорити проблеми. Юношеството е времето, в което хората постигат върха в познавателното си развитие. Доказателството за вашето нестандартно мислене и капацитета да вземате решения е навсякъде около вас.

Иска ми се да можех да покажа силата на това да бъдеш, това, което се иска да бъдеш, преди хората ясно да могат да видят това, което можеш. Само да имахте този шанс…

Искрено ваша,

Една учителка

Писмото е публикувано в блога на учителката Лизане Фостър.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

И Новодворская също стана поредната жертва пред кървавия трон на самодържеца на цяла Русия Путин

Заспали в мравуняка, Автор Валерия Новодворская

На 12 юли почина пламенният борец против диктатурата на Путин, непреклонният дисидент Валерия Новодворская. Тя бе легендарна личност в Русия. Затваряна в лудница заради антисъветските си възгледи по времето на бившия СССР, нея и новата „демократична власт” след 1989 г. не я пощади – срещу Новодворская имаше опити за съдебно преследване заради критика към властимащите, а няколко дни преди смъртта й руски политици предлагаха тя да бъде разследвана и съдена за „екстремизъм” заради отрицанието й на руската инвазия в Украйна. Валерия Новодворская беше знаменит публицист, статиите й, публикувани в електронни издания, и телевизионните й беседи, които тя записваше заедно с Константин Боровой и пускаше в You Tube, се радваха на изключителна популярност.

В памет на тази забележителна жена по-долу публикуваме превод на една от последните статии на журналистката, публикувана на 26 юни т.г. в електронното издание „Грани.ру”. Тя е написана по повод забелязващото се в последно време силно сближаване между Русия на Путин и тоталитарен Китай.

***

Струва ми се, че това е нашето последно приключение. В нашия север има само бели мечки, в нашия юг сме обкръжени от плътна пустиня от ненавист, защото на всички – и на Кавказ, и на Средна Азия, и на Тибет, на който ние даже не съчувствахме – ние причинихме някакво зло.

На запад ние гнусно и предателски нападнахме Украйна, и тази война завинаги ни лиши от доверието и уважението на цивилизованите народи – от Швеция до Австралия и от Канада до Чили.

А на изток ние се заплетохме в китайската главоблъсканица. Главоблъсканица в буквален смисъл, защото там ще си счупим шията. Правилно е неотдавнашното изказване на полския външен министър Сикорски: „Русия може да бъде само съюзник на Европа или суровинен придатък на Китай”. Разбира се, ние за съюзници не се натискаме, твърде изостанали сме от цивилизацията, но Западът умее да подбира изразите. Суровинният придатък ще го поканят на масата и с кафе ще го почерпят, и няма да почнат да го унижават, както не унижаваха и Елцин чак до войната в Чечня и до „завоя над Атлантическия океан”, предприет от Примаков [1]. Но пък слабата, безполезна, загубила опора в Запада Русия бързо-бързо ще стане не придатък, а нещо по-лошо – ще стане колония на Китай. Китай няма да почне да се церемони с нас.

Това е страшна страна, гигантски мравуняк, желязно единен и споен от тоталитарна идеология. Комунизмът там е само на повърхността, а под него е конфуцианството. Вярност към бащата, към господаря, към държавата и към началството. А още по-навътре, още по-същностна даже от конфуцианството, е една от първите фашистки теории за света – философията на Лао Дзъ, една философия на абсолютния приоритет на анонимната и безлика държава над правата на личността.

През пети век преди Христа се разработват основите на даоизма. Лао Дзъ формулира това, което с горчивина и ирония ще повтори в началото на юни т.г., когато се отбелязваше 25-ата годишнина от разгрома на демонстрациите на китайските студенти за демокрация на площад „Тянанмън”[2] в Пекин, някакъв недоубит и скрил се в нашата телевизия НТВ дисидент. Формулата на китайския философ предава в едно изречение същността на китайския, на немския, на сегашния руски фашизъм. Ето я: „Необходимо е да направим сърцата на хората пусти, а стомасите им пълни”. И още: „Най-доброто правителство е това, за което народът знае само това, че то съществува; много по-лошо е правителството, което хората обичат, а вече съвсем лошо е това, над което те се смеят”.

В светлината на теорията на Лао Дзъ всички западни правителства, по адрес на които избирателите рисуват карикатури и за които съчиняват вицове, за нищо не стават. Мощта им трябва да е мъртва, закрита, анонимна, такава, каквато я описва Кафка в „Процесът”.

Всъщност нещата, които направи Мао, са само дреболии в сравнение с това, което се е правило в историята. А това, което е свършил например основателят на Цинската династия, строителят на великата китайска стена, императорът Цин Ши Хуанди, който можем да смятаме за създател на китайския казармен комунизъм, вече е нещо сериозно. При него хората са живеели в общи бараки, хранели се от общи чинии, обличали се в еднакви червени куртки, а даже изповядването на конфуцианството се е считало за престъпление. Ако обявявали някой за „виновен”, то екзекутирали не само мнимия виновник. Убивали родителите му, жена му, децата, братята и сестрите му. А страшната Китайска стена е била по-дебела от всякаква Желязна завеса. На императора се подчинявали даже боговете: не той изпълнявал волята им, а те неговата.

Китай твърде дълго гладува и това, което му даде Дън Сяопин (жалко подобие на Горбачов) – купичка ориз с три лъжици заливка (месна, рибна и зеленчукова) – вече изглеждаше като благоденствие за китайците. А сега те могат да пътешестват по света, могат да владеят предприятия и да купуват леки коли, а защо не и частни самолети. Но това е само фасадата. Стотици милиони, които живеят вън от промишлените зони (т.е. вън от местата, където пускат туристи), са бедни. По-бедни са от мен и от вас. А 10% от брутния вътрешен продукт на страната отива за армията.

Борис Чичибабин, този поет на Самиздата [3], написа за Китай горе-долу същото, което написа и американският фантаст Хайнлайн в романа „Шестата колона”, където мощта на Китай се стоварва върху Америка и я завоюва. В края на краищата Америка се спасява благодарение на високите технологии и на интелекта си. Но така или иначе е страшно да се чете. А Чичибабин молеше съдбата да му дари смърт една година преди Китай да нападне Русия и Запада. „Когато дойде време за съда, под крясъците на негодниците в една клада ще хвърлят и Ленин, и Бердяев”.

За това, което в Китай се правеше по времето на „културната революция” [4], ни дава представа романът на китайския класик Лао Шъ „Записки за котешкия град”. Лао Шъ бе измъчван от китайските „нашисти” [5] – хунвейбините: те не хвърляха книги в тоалетни от картон, а изтезаваха и убиваха.

Можете ли да си представите руснаци, които биха (макар и принудително) лели чугун в домашни доменни пещи? Но в Китай това го правеха. Сталин ни причини много ужаси: отне ни всичко, унищожи 30 милиона души, но той даже лагерниците не превърна в мравки. Затворниците в ГУЛАГ се стараеха да оцелеят с помощта на некачествено изпълнение на заданията или като се самонараняваха, за да станат негодни за работа. Те се стараеха да избягват водещите до смърт „общи работи”. При това вън от лагерите колхозниците и работниците се стараеха нещо да откраднат. А китайците влачеха хомота. Страшен мравуняк, където всеки е длъжен да знае мястото и предназначението си. А ние няма да живеем на Запад в т.н. „чайнатауни”, нас ни научиха да декларираме любов към държавата, но не и да я изпитваме. Китайците мъкнат и слагат всичко в общия казан, а ние – всеки в своя си. Ние крещим за това, че сме се посветили на държавата, но я разграбваме. Може би това ще ни спаси. Но китайците служат наистина. При тях не бе извършено преустройство на съзнанието.

Нашата страшна държава няколко пъти я разрушаваха. Първият път беше по времето на Хрушчов, през т.нар. „размразяване”. Между другото, до 1917 г., при тримата последни императори ние живеехме почти прилично. И така, Хрушчов повреди монумента. Втория път рушеше Горбачов – Господ здраве да му дава. Монолита изкореняваше Елцин. За Путин няма надежда: този монолит не може да бъде възстановен със силите на православните казаци, на екстремистите и на фалшивия естаблишмънт. А ако стомасите се окажат празни, макар и само за едно десетилетие, сърцата на тези хора, разбира се, ще се препълнят от възмущение. А между другото, през това време ще измрат тези, които се появиха на бял свят като вярващи съветски роби, тези, на които им беше нужен Крим, хората, за които думата „Донбас” значеше нещо. Време да ги погребваме тези наши мъртъвци, за да не ни закопаят те.

А в Китай монолита нито веднъж не го разрушаваха. Опитът през 1989 г. бе жестоко пресечен. И досега никой от обвинените тогава в метеж не е реабилитиран, мумията на Мао си седи в мавзолея му, държавата е винаги права, а днешният китаец говори: „Ние сме твърде много, нашата страна не може да бъде поради това управлявана по демократичен път”. Затова и там има 10 хиляди души политически затворници, затова са и инквизициите с електрически ток. Китайците не се борят. Тези, които се бореха, са в Тайван, в Хонгконг, на Запад или в затвора. Даже бившият лидер на КПК, който някога съчувстваше на метежните студенти, седя до смъртта си под домашен арест.

И ето – на тази държава, на която така е нужен нашият Далечен изток, Путин хвърля Русия. Тук и ядреното оръжие няма да ни помогне. Путин за хилядолетия напред предаде Русия.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

У нас наричат "некадърници" хората, чиито подход съответства на най-съвременните и доказано ефективни образователни образци - какъвто е финландският

Във в-к ДНЕВНИК открих статията със заглавие Седемте принципа на Финландия за добро средно образование, която изчетох с интерес, съветвам ви и вас - ако се интересувате от образование - да сторите същото, поучителна е. За себе си открих, че в своята дейност като учител по философия с повече от 30 годишна практика съм прилагал, бе да зная това, доста "финландски правила" (примерно това, че не преподавах на учениците урока, а ги оставях те сами да е справят, да решават проблеми, да търсят, да изследват и много други такива), интересно е, че за тези свои иновации аз най-накрая бях уволнен от училище с мотива "некадърен", "негоден за системата", "не става за учител", а сега се оказва, че у нас явно така възприемат, оценяват и наричат хората, чиито разбирания за образование съответстват на най-високи и съвременни и доказано ефективни образователни образци - какъвто е финландския. Но у нас абсурди колкото щеш, ето сега и самата статия, препечатвам я тук за да я сложа след това в следващата книжка на списание HUMANUS:

Образованието във Финландия трайно заема водещи позиции в най-различни класации и рейтинги, а финландските ученици постигат най-добър резултат на тестовете PISA. Те са и най-четящите деца в света, втори са в естествените науки и пети - по математика. В същото време децата във Финландия прекарват най-малко време в учене спрямо връстниците си другаде по света, а държавата отделя умерени средства за безплатното образование.

Как се постига това, разказва рускоезичното списание terve, което популяризира финландския начин на живот и култура сред потенциалните руски туристи и бизнесмени.

Средното общообразователно задължително обучение във Финландия включва две степени:

- начален курс (alakoulu) от 1-ви до 6-ти клас и

– горен курс (yläkoulu) от 7-ми до 9-ти клас.

Допълнителният 10-ти клас е за подобряване на успеха. След това децата се насочват към професионален колеж или продължават образованието си в лицей (lukio), които съответстват на 11-ти и 12-ти клас у нас.

Финландците смятат, че децата трябва да бъдат натоварвани постепенно, а най-много да учат само онези, които искат да продължат към висшето образование, т.е. действително много искат и са способни да учат.

Ето седемте принципа на средния курс:

1. Равенство.

На училищата

Тук няма нито елитни, нито непрестижни училища. В най-голямото учениците са 960, в най-малкото - 11, но оборудването е напълно еднакво, а финансирането - пропорционално. Почти всички училища са държавни, макар че има и десетина частно-държавни, където родителите доплащат за това изискванията към децата им да са по-високи.

Доскоро е било забранено родителите да избират училището и са били длъжни да записват детето в най-близкото. Сега забрана няма, но хората продължават да го правят, защото всички училища са еднакво добри и така е много по-удобно.

На учебните дисциплини

Финландия не насърчава задълбоченото изучаване на определен предмет за сметка на останалите. Не се приема, че математиката е по-важна от изкуството, например. Единственото изключение е формирането на паралелки с особено надарени деца по рисуване, музика или спорт.

На родителите

Учителят обикновено не се интересува какво работят родителите. Забранено е да се събират такива сведения от децата.

На учениците

Във Финландия няма добри и лоши ученици, а сравняването на децата едно с друго е забранено. Както гениалните деца, така и тези с ограничени умствени способности, са смятани за "различни" и учат заедно с всички останали, същото важи и за децата в инвалидни колички. За деца с увредено зрение или слух могат да бъдат организирани паралелки, но в рамките на традиционното училище. Разликата между слабия и силния ученик е най-малката в света, вярват финландците.

На учителите

Във Финландия не съществува нито понятието "любим учител", нито "гадняр". Не е прието и самите учители да се привързват към водения от тях клас, да показват предпочитанията си или неодобрението си към определени деца. Всяко отклонение от хамоничните отношения води до прекратяване на трудовия договор. От учителя се изисква да бъде просто наставник, но всеки - и учителят по математика, и по трудово обучение, знае, че е еднакво важен.

На правата

Още в първи клас децата научават какви са правата им, между които и това - да се оплачат от възрастните пред социалния работник. Така и родителите знаят, че детето е личност, която не може да бъде обиждана нито с дума, нито с жест.

Трудовото законодателство в страната забранява на учителя да унижава ученика. Трудовите договори са едногодишни с възможност за удължаване, но заплатата е висока - от 2500 евро за помощник - учител и до 5000 евро за титуляр.

2. Образованието е безплатно

Освен учебните занятия безплатни са също обедите, екскурзиите, музеите, извънкласната дейност,

транспортът - ако училището е на разстояние над 2 км от дома, учебниците, канцеларските материали и дори ноутбуците. Събирането на каквито и да било средства от родителите е забранено.

3. Индивидуалност

За всяко дете се съставя индивидуален план за обучение и развитие. Той включва различни учебници и помагала, различен брой и различна продължителност на занятията в клас и у дома, дори и различен обем на учебния материал. От един ученик се изискват повече подробности, а от друг - да знае основното. Така в един и същи клас децата правят различни по сложност упражнения, а оценките им съответстват на личното им ниво. Ако детето изпълни своята "лесна" задача, получава отличен. Утре задачата му ще е по-трудна, но ако не се справи, няма нищо страшно, ще се върне към "лесните".

Допълнително се провежда поддържащо обучение - това, за което в България разчитаме на частните уроци, както и коригиращо обучение - за децата с устойчиви проблеми - например при слаби познанията по фински език, при трудности със запомнянето или при асоциално поведение. В този случай занятията са индивидуални или в малки групи.

4. Практичност

Финландците избират да готвят децата си за живота, а не за полагане на изпити. Затова и няма изпити. Контролните или тестовете се провеждат по преценка на учителя.

Съществува само един задължителен стандартен тест в края на средното образование като учителите не се интересуват от резултата, не се отчитат за него пред никого и не подготвят целево децата за него - каквото си постигнал, добре.

Преподава се само това, което може да послужи в живота. Логаритмите или устройството на доменната пещ няма да потрябват, затова и не се изучават. Затова пък тукашните деца от малки знаят какво е портфолио, договор, банкова карта, могат да пресметнат данък наследство, да си направят сайт, да пресметнат цената на стоката след няколко различни отстъпки и да се ориентират по карта.

5. Доверие

Тук властва доверието към училищния персонал и учителите - няма проверки, инспекторат, методисти. Учебната програма е всеобща, но дава само насоката, а всеки педагог може да прилага онзи метод, който смята за най-подходящ.

Доверието към децата също е изведено в култ. В час имаш право да се занимаваш със свои си неща. Например, ако на урока по литература се прожектира филм, но на ученика не му е интересно, може да отвори книга. Смята се, че ученикът е способен сам да избере кое е по-полезното за него.

С този принцип са свързани още два:

6. Доброволност

Учи този, който иска да учи. Педагозите се стараят да привлекат вниманието на ученика, но ако той няма никакъв интерес или способности да учи, ще бъде насочен към практически полезна в бъдеще и не особено сложна професия, вместо да получава двойка след двойка.

Това също е една от задачите на средното училище - да изясни дали си струва да продължиш да учиш в лицей или ще ти е по-полезно да получиш професия. Важно е да се отбележи, че и двете възможности са еднакво престижни.

И въпреки че режимът в училище е мек и деликатен, "бягствата" са невъзможни - контролът е строг и всеки изгубен час задължително трябва да бъде отучен. Например шестокласник може да се наложи да си вземе часа докато учителят му преподава на второкласници. Длъжен е да седи с тях, да скучае, ако иска, но да си отработи изпуснатото. Ако пречи или не работи - часът няма да му се зачете. Никой не вика родителите, не се кара, не те упреква за мързела ти. А ако родителите също не се интересуват, ученикът просто ще повтори класа. Това обаче не е срамно - особено в големите класове. Човек трябва да се готви за живота на възрастните сериозно и отговорно, затова е предвиден и един допълнителен, но не задължителен 10-ти клас.

7. Самостоятелност

Финландците вярват, че главното, за което училището трябва да се подготви подрастващите, е самостоятелният и успешен бъдещ живот.

Затова тук децата се учат да размишляват и да получават знания сами. Учителят не преподава новия урок - има си книги за това. Важни са не наизустените формули, а уменията да ползваш справочници, да работиш с текст, да си служиш с калкулатор и да сърфираш в интернет - да привличаш нужните ресурси за решаването на моментния проблем.

Освен това учителите не се намесват в конфликтите между учениците, а ги оставят да се подготвят към житейските ситуации всестранно и да развият умения да се защищават.

Все пак учебният процес в "еднаквите" финландски училища е организиран различно.

Кога и колко се учи

Учебната година започва между 8 и 16 август - според вътрешните правила на училището, при това без големи тържества, официални костюми и букет за учителката. Завършва в края на май. Има 3-4 дни есенна ваканция, двуседмична коледна, седмица "скиорска" ваканция през февруари и великденска.

В петък часовете са намалени.

Какво се учи

В 1-ви и 2-ри клас се учи родна реч и четене, математика, природознание, религия - според вероизповеданието, или "разбиране за живота" - за тези, които не се интересуват от религия. Другите часове са музика, рисуване, трудово и физкултура. При това в един час могат да се изучават няколко дисциплини.

Между 3-ти и 6-ти клас започва обучението по английски език. В 4-ти клас се избира втори чужд език - френски, шведски, немски или руски. Въвеждат се и допълнителни дисциплини, които зависят от самото училище - бързопис на клавиатура, компютърна грамотност, дървообработване, хорово пеене. Почти във всяко училище да овладее някакъв музикален инструмент или поне да опита да свири - както на кавал, така и на контрабас.

В 5-ти клас започва изучаването на биология, география, физика, химия, история. До 6-ти клас всички предмети се водят от един учител, профилирането идва след това. Часовете по физическо включват всякакви спортни игри до три пъти седмично, а душът след час е задължителен. Литературата, така както ние я разбираме, не се преподава, по-скоро се чете.

От 7-ми до 9-ти клас се учат финландски език и литература, шведски, английски, математика, биология, география, физика, химия, основи на здравето, религия (разбиране за живота), музика, изобразително изкуство, физкултура, предмет по избор и трудово обучение. В девети клас има двуседмично "опознаване на трудовия живот".

Нужни ли са оценките

В страната е възприета десетобалната система, но до 7 клас оценката е само словесна - посредствено, добре, отлично. До трети клас децата не се оценяват.

Всички училища имат електронни дневници, а родителите с личен код се информират за постиженията на децата си не само от учителя, но и от психолога, социалния и здравния работник.

Оценките във финландското училище са лишени от зловещата си окраска и се поставят само за сведение на самия ученик. Така той има ориентир как изпълнява целите си и какво да направи, за да разшири знанията си, ако желае. От оценките по никакъв начин не зависи репутацията нито на училището, нито на учителите.

Дребни неща от училищния живот

– училищата са без огради, липсва и охрана. Повечето са с електронна система за заключване и влизането и излизането става само по разписание.

– не е задължително да седиш на чина по време на час. Може да се опънеш и на килима, какъвто задължително има в малките класове. В някои класни стаи има диванчета и фотьойли.

– няма униформа, нито изисквания за облеклото. Обувките обаче остават в гардеробчетата и децата влизат по пантофи или по чорапи.

– при хубаво време уроците на открито са чести, като към училищата има амфитеатрално разположени пейки.

– домашните са рядкост. Децата трябва да почиват. Родителите също не са длъжни да "учат" с децата си, вместо това педагозите им препоръчват да правят излети, да спортуват и да посещават музеи. Училището обаче се интересува от това как и колко общуват деца и родители.

– не се изпитва "на дъската" и не се преразказва урокът. Учителят дава насоката на занятията и след това се движи между учениците като проверява как всеки изпълнява задачата. Помага му помощник учителят.

– в тетрадката можеш да пишеш с молив и дори да изтриеш написаното.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Началото на чудесен психологически експеримент, който ще ни даде безценни сведения за нравствената ситуация в образователната сфера

По публикацията от петък - тя е със заглавие Мое най-добронамерено предложение за безболезнено излизане от един съвременен крайно заплетен правен, политически, психологически, нравствен и чисто човешки казус - се получи интересна дискусия, имаща голям, по моята преценка, психологически и нравствен смисъл, и понеже третира темата за ужасно тежката ситуация в многострадалната българска образователна система, решавам да я публикувам отделно, с оглед повече хора да се позамислят по поставените проблеми, а евентуално и да се включат със свое мнение; ето какво си казаха до този момент събеседниците (запазил съм, за автентичност, оригиналния правопис и пунктуация на някои от коментиращите):

Анонимен каза: Toa pak nekadarnik gran4arov se misli za mnogu ymen a vsa6nost e mnogu prozt.... kato galo6......

Анонимен каза: Нашият сплотен около любимата ни директорка колектив няма да се поддаде на толкова долните провокации на нашия доказан враг Грънчаров. Ние като един се разграничаваме от шантажите му и заявяваме че подкрепяме стила и методите на нашето така предано на делото на демокрацията училищно ръководство! Позор, Грънчаров стига си се навирал в нашия колектив ние не те искаме защото си вреден! Иди в психиатрията да се лекуваш......

Мария Василева каза: Горното изказване - пример за "християнска простителност"! Кой ви дава правото да говорите от името на целия колектив и директорката? Коя сте вие?

В целия цвят хората се мъчат да стигнат до споразумение на масата за преговори. Но не и вие, вие сте за смърт и доубиване, тормоз и отмъщение, така ли? Силно се съмнявам, че с такива разбирания един колектив може да бъде сплотен. А един директор, който не слага край на непрекъснатите ви подозрения, нападки и обиди по отношение на вашия колега, независимо от това кой е прав и кой крив, несъмнено говори, че на този директор там не му е мястото, щом мълчи относно вашата простотия, подлизурство и издънки...

Мария Василева

Анонимен каза: "Нашият сплотен около любимата ни директорка колектив..."

Вашият колектив, г-жо Попова, трябва да разбере, че времето на колективните решения отдавна е приключило. Все пак живеем във време, в което личното мнение получи право да бъде изразявано свободно.

И още нещо - човекът е в болница, а вие продължавате да го обсипвате с хули и обиди. С каква цел? Да получите още един трудов договор за следващата учебна година? Не е ли малко унизително. Не всичко на този свят е пари. Има и други неща - достойнство, лична свобода, почтеност. Колкото и да са ви чужди, огледайте се. Около вас има много хора, които могат да ви бъдат за пример в това отношение.

Анонимен каза: вече е ясно, че Грънчаров ще загуби делата и търси начини да се помири с директорката. Ще лъсне истината, че е вярна диагнозата психично рзстройство.

А тая г-жа Василева не бива да напада и кълне така хората, защото още веднъж доказава, че няма християнски морал, за какъвто говори.

Анонимен каза: Госпожо Анастасова, защо сте толкова подла? Не ви ли е срам поне малко? Пишете от свое име, защо криете самоличността си? Не се ли изморихте да правите интриги и подлости? А дали Грънчаров ще загуби делата това още съвсем не е сигурно. Ами ако ги спечели?! Тогава какво ще правите? Помислете за това. И започнете да се молите за душата си. Щото позорно изгонената от училището в крайна сметка ще сте вие.....

д-р Сотиров каза: не съм госпожа Анастасова, а се казвам Христо Сотиров. Но се интерсувам от казуса Грънчаров, защото мой племенник учеше в техникума и знам на какво беше подложен. Е това не му попречи да стане добър специалист-икономист и то, но му остана болката и унижението от господина. Не ме интерсесуват разприте, който имаш Грънчаров с директорката, Нея не я познавам, но от това, което съм чул за теб ,знам едно- нямаш място в училище.

Това, което знам и съм чувак, е също така, че не си добър човек, а мнителен и несъгласните с теб наричаш "мерзавци", пък било то и анонимни писатели в блога ти. Е аз се обозначих. За твое сведение съм и медики предполагам се досещаш, че добре знам ,какво означава "емоционално разстройство" на психиката. Добронамерено Ви го казвам, ако сте имали ЧМТравма, това състояние на психиката Ви е неизбежно. В крайна сметка на всеки може да се случи, но злобата, която излъчвате, си е до характера Ви.

поздрави!

поздрави д-р Сотиров

Ангел Грънчаров каза: Благодаря, драги "д-р Сотиров", за толкова откровеното мнение и за нескриваната любезност. От което си правя извод, че Вие сте един изключително добросърдечен човек - какъвто и подобава да бъде един медик! :-) Бъдете здрав!

Апропо, объркал сте си професията, много Ви бива в издаването на присъди. :-) При възможност, вярвам, с удоволствие бихте се включили в състава на някой "народен съд" над "злодей" като мен, нали така! :-) Ето, и със становището си тук демонстрирате тая постоянна готовност! :-) За което именно и Ви поздравявам!

Благодарение на такива примери младите могат да опознаят истинското лице на миналото, което още не иска да си иде...

д-р Сотиров каза: не съм съдия от т,н, "народен съд", а съм лекар ,завършил български медицински университет. Сред предметите, които се изучават в унито има и "психиатрия". Аз не съм специализирал този дял от медицината, а съм за ваше сведение хирург. Не искам да влизам в просташки полемики, каквито се вихрят в блога Ви, но прекалено много обичам племенника си ,за да си позволя да изразя мнение. Ако действително страдате от 'органична емоционална лабилност', няма как да нямате и ппомени в поведението. Неминуемо това състояние се отразява и на контакта Ви с околните. Сега разбирам, защо моя племенник ,често казваше че се чувства унижаван е емоционално ограбен във Вашите часове. Тое беше отличен ученик и чувствителен млад мъж, но не можеше да приеме наглото Ви поведение и отношението Ви към учениците, които не приемат методите Ви на преподаване. Предполагам, че се досещате за кого, по-точно за кой ученик става въпрос, защото този мой близък винаги открито е заявявал позицията си срещу Вас. В интерес на истината днес го попитах за тази госпожа пенсионерката, срещу която злобеете. Той изрази мнение, че тя е изключителен човек и учениците много са я обичали.

поздрави

д-р Сотиров

Ангел Грънчаров каза: Драги "д-р Сотиров", изказването Ви е изключително интересно и богато на смисъл, много съм Ви благодарен, че благоволихте да ни разкриете своята гледна точка. А тя поставя ред важни проблеми, по които си заслужава да се дискутира - с оглед постигането на истината. Вярвам ще се съгласите, че единствено истината има значение, а отделните мнения имат значение само доколкото ни доближават до нея.

Искам в тази връзка да Ви задам няколко въпроса, с оглед на това да встъпим в ползотворен диалог:

1.) Вие защо едва сега решихте да се изкажете, защо до този момент си мълчахте, особено предвид това, че от много години сте бил наясно с проблемите - твърдите, че Ваш "племенник" бил моя, тъй да се рече, "жертва", бил жертва на моята, както благоволихте да се изразите, "безчовечност" и какво ли не още? Та ще съм Ви благодарен да опитате да ми отговорите на този въпрос.

2.) След като имате претенцията че сте медик, бихте ли опитал тогава да ми обясните как е възможно лице с Вашата квалификация да допуска такава груба грешка, а именно, да проповядвате грубо тъждество между физиологично и психично, сиреч, да подкрепяте незащитимата теза, че всяко лице, което е имало черепно-мозъчна травма, неминуемо след това заболява и от... психично разстройство?! :-) Аз лично смятам, че лице с медицинска квалификация не би допуснало чак такава груба грешка.

3.) Трето, относно моето рисувано от Вас тъй предубедено отношение към учениците и поведение спрямо тях в час, имам чувството, че Вашият "племенник" Ви е говорил за някакъв съвършено друг човек, щото такова едно отношение, което Вие се опитвате да ми припишете, органично не съвпада с моето отношение и поведение, то няма нищо общо с моя манталитет, с моето възпитание, с моята култура, с моите ценности; та бихте ли опитал да направите справка, да попитате "племенника" си дали не е станала някаква грешка, дали той не Ви е говорил за някакъв друг преподавател, не за мен? Почти напълно съм убеден, че е станала някаква досадна грешка, щото това, което ми приписвате, няма никакво отношение към моето действително поведение и моите разбирания за това как следва да се държи един учител в час, сиреч, е несъвместимо с ценностите ми. Можете да се поинтересувате за моето действително, истинско отношение към учениците, попрочетете книгите ми за образованието, имам доста такива книги, също така погледайте клипчетата на моите часове и т.н., и сам ще се убедите, че Вашият "племенник" сериозно Ви е подвел и излъгал, представяйки ме в такава една изцяло невярна, превратна светлина, неизвестно защо е постъпил така...

4.) Вие след като се представяте тук за "медицинско лице", за лице с медицинска квалификация, би следвало да сте що-годе интелигентен човек, та в тази връзка, позволете, искам да Ви запитам за следното: нима е възможно да не схващате това просто житейско обстоятелство, че ние, човешките същества, сме твърде различни, че всеки от нас си има някакви особени ценности, представи за нещата от живота, разбирания, възгледи, позиции и т.н., следователно на тази база имаме неизбежни различия и в своите възприятия, от гледна точка на което е напълно възможно възприятията на Вашия "племенник", които ме описват в такъв един уродлив, нямащ нищо общо с моята личност, несъвместим с културното ми ниво облик, може да са прекалено субективни, в този смисъл и неверни, да изопачават моя образ, да ме представят в съвсем превратна светлина? (Примерно, аз никога не се държа и не мога да се държа... нагло, щото съм изключително възпитан и интелигентен човек и такова едно глупаво поведение е несъвместимо с културното ниво на моята личност.) Другояче казано, Вие наистина ли вярвате толкова безрезервно на "племенника" си, след като той, най-вероятно, е станал жертва на някаква оптическа илюзия, дължаща се на неговите евентуални коренно различни представи за нещата, на коренно разминаване на нашите с него ценности?

5.) Ето, на тази база е много любопитно, че този Ваш хипотетичен "племенник", за моя изненада, пък и за изненада на много хора, с които съм обменял мнения, е възприел "тази госпожа пенсионерката", срещу която аз, видите ли, съм бил... "злобеел" (Апропо, няма такова нещо, никаква злоба няма в моето отношение към въпросната дама на преклонна, на тъй почетна възраст, тя мен, примерно, винаги ме весели, предизвиква у мен твърде свежи чувства!). Та значи този Ваш хипотетичен "племенник" бил изразил мнение, че въпросната дама била "изключителен човек и учениците много са я обичали", това напълно е възможно да е точно така в представите на Вашия племенник, но то по коренен начин да се разминава с възприятията на много други хора по отношение на същия този субект на възприятия, към същата тази личност. Всеки що-годе интелигентен човек приема такива разминавания, дължащи се на ценностни различия, за нещо НАПЪЛНО ЕСТЕСТВЕНО, но това съвсем не значи, че тия, които имат различни възприятия в сравнение с възприятията на Вашия, тъй да се рече, "племенник", са... "психично ненормални" и пр., нали така, Вие това като "медик", сиреч, поне като средно-интелигентен човек, предполагам, го разбирате чудесно, но все пак Ви питам, съзнавате ли го, какво бихте казал по този повод?

6.) Последно (засега) искам да Ви предложа следното: понеже виждам, че имате желание да дискутирате, да разговаряте с мен, бих си позволил да Ви поканя в моето телевизионно предаване ("На Агората с философа Ангел Грънчаров"), ето, още в този четвъртък бихме могли да осъществим в предаването една интересна дискусия, ако желаете, бихте могъл да предложите и на Вашия евентуален "племенник" (стига изобщо да съществува!) да дойде в предаването ми и в очи в очи да каже какво той мисли, как възприема моите методи на преподаване и пр., ето, предлагам Ви това, вярвам, че предложението ми ще Ви се стори приемливо, давам Ви трибуна, където открито да заявите какво мислите, ще стане, убеден съм, едно чудесно предаване, заповядайте в предаването ми! (Звъннете ми по телефона, има го в КОНТАКТИ на блога, да разговаряме и да уточним подробностите.) Убеден съм, че ако наистина сте такъв, за какъвто се представяте, непременно ще дойдете в предаването ми, ако обаче, простете, в момента лъжете и се представяте за какъвто не сте, ако сте си измислил този Ваш евентуален "племенник", то отхвърлянето на предложението ми ще означава, че Вие, драги ми "д-р Сотиров", сте чисто и просто един фалшификат, че зад това име се крие друга личност, която постъпва крайно недостойно и пр. Ето едно малко тестче за автентичност, знаете как е в интернет, налага ми се на го направя, то е в наш общ интерес.

Всичко добро! Надявам се, че ще се видим, ще се срещнем, ще си стиснем ръце и ще разговаряме на най-човечна основа в предаването "На Агората...", до скоро!

ЗАБЕЛЕЖКА: Днес ще очакваме въпросният "д-р Сотиров" да се изкаже, не крия, интерес очаквам неговите отговори на въпросите ми. Предполагам, че той ще изчезне в небитието, ако искате, можем дори да се обзаложим по този въпрос, а, искате ли да направим облог? Ще подаря на оня, който спечели облога (ако аз не позная, ако аз загубя облога) пълен комплект от моите книги (повече от 20 на брой), а аз залагам на това: въпросният "д-р Сотиров" ще изчезне, ще се изпари в небитието, щото явно силно ще го затруднят моите отговори. Да видим. Шанса да отговори на въпросите ми е минимален, а пък смислено да отговори на тях е нищожен. А пък да се реши да излезе от анонимност (щот това "д-р Сотиров" всъщност е нещо като никнейм, като псевдоним, като кличка, да се изразя на по-разбираем за комуноидите език) и да реши да приеме поканата ми дойде в предаването ми е абсолютно невъзможно, то е равно на невъзможност; този човешки, с извинение, тип е силен в други отношения, в интригите, в лъжите, в лицемерието, в плюенето скришом, не в открития диалог между достойни хора. Аз, впрочем, добре зная (по ай-пито, което ми се отразя тук, в административното табло на блога) по-точно кой пише под този псевдоним, но засега, позволете ми, ще запазя в тайна това. Толкоз. Бъдете здрави, хубав ден ви желая!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)