Тази неизменност на политиката в геополитически план, независимо от смяната на едно или друго правителство, дори на авторитарно с демократично или обратно, в литературата се определя с термина "геополитически код" на дадена страна. Този термин е въведен и анализиран от Джон Гедис. (Gaddis, John. Strategies of Сontainments, Oxford, 1982 р. р. 38-69.)
Промяната в едно държавно управление обикновено е промяна в определени детайли на политиката на определена държава, но не и в нейния геополитически код, който се определя от мястото на държавата в геополитическата система, т. е. в зависимост от геополитическото й взаимодействие с останалите държави, които също притежават собствени геополитически кодове. Смяната на президент или правителство не влияе на геополитическото пространство, което обединява една система от държави и се променя много трудно и исторически много бавно, само след някои глобални световни сътресения (икономически, военни, социални). (Bartlett, The Global Conflict, 1880-1970, London 1984.)
Например Великобритания променя своя геополитически код след Викторианската епоха и постепенно от световна сила се прибира в Европа, за да се превърне през 60-те години в регионална европейска сила. До Първата световна война Русия (заедно с Франция, Германия и Австро-Унгария в Европа) е европейско-азиатска велика сила. Но след болшевишката революция вече СССР към 1940 година се превръща в световна сила, за да стане след войната една от двете суперсили. След разпадането на СССР, Русия се превръща след 1991 г. отново в регионална сила, макар сега отново да изпитва носталгия по съветските времена и да я разтриса имперският великодържавен синдром...
По-малките страни също притежават свой локален геополитически код. Например географското положение винаги е тласкало Сърбия и Гърция към геополитически съюз на антитурска и по-късно на антибългарска основа. Както и съюзът на Сърбия и Румъния има антибългарска и антиунгарско основа. Традиционният френско-полски съюз се основава на това, че между тях се намира експанзионистична (във военно, политическо или икономическо отношение) Германия. На същата основа, вече между велики сили, е възникнала Антантата - съюза между Франция, Англия и Русия и "Тройният съюз" между Германия, Австро-Унгария и Османската империя в навечерието на Първата световна война.
Какъв е бил геополитическият код на България в навечерието на най-съдбоносното събитие в новата ни история - Балканската война?
Преди всичко трябва да е ясно, че геополитическия код, колкото и да е обективен като географска, икономическа, политическа, демографска, военна и пр. даденост, си е чиста проба моделиране, т. е. той трябва да се осъзнае и да придобие адекватна форма. Поради редица причини (исторически, национално-психологически, географски, геополитически) сърби, гърци, румънци сравнително лесно оформят своя геополитически код най-вече създавайки свои национални доктрини, от които системно са се ръководили при осъществяване на своите национални задачи. Забелязваме, че такова нещо при българския политически елит няма. И то не само тогава, а и по-късно, та и до днес.
Някои могат да възразят, че геополитическият код на България се е определял от борбата за освобождението на поробените братя в Тракия и Македония. Или както определя нещата още Любен Каравелов – „Българите не търсят чуждото, но не дават и своето” (в-к „Свобода”, 17.12.1869 г.). Но това е твърде общо за бъде вярно. Геополитическият код означава и изработване на адекватна политическа стратегия за постигане на набелязаните национални цели. А тук вече от край време има пълна бъркотия във възгледите на отделените фракции в българския политически елит. У нас всеки политически лидер се смята за месия на народа си, а всички свои съперници смята за невежи или недостойни да проумеят неговите велики намерения, За съжаление държавниците в българската история се броят на пръсти...
И все пак, за да бъдем справедливи, трябва да отчетем, че е имало български държавници, които правилно са отчели "геополитическия код" на страната и са се ръководили от стратегия, която, ако бе следвана докрай, би избегнала националите погроми, които ни сполетяха през 1913, 1918, 1944, а и след 1989 г.
Сред тези държавници на първо място е Стефан Стамболов.
Промяната в едно държавно управление обикновено е промяна в определени детайли на политиката на определена държава, но не и в нейния геополитически код, който се определя от мястото на държавата в геополитическата система, т. е. в зависимост от геополитическото й взаимодействие с останалите държави, които също притежават собствени геополитически кодове. Смяната на президент или правителство не влияе на геополитическото пространство, което обединява една система от държави и се променя много трудно и исторически много бавно, само след някои глобални световни сътресения (икономически, военни, социални). (Bartlett, The Global Conflict, 1880-1970, London 1984.)
Например Великобритания променя своя геополитически код след Викторианската епоха и постепенно от световна сила се прибира в Европа, за да се превърне през 60-те години в регионална европейска сила. До Първата световна война Русия (заедно с Франция, Германия и Австро-Унгария в Европа) е европейско-азиатска велика сила. Но след болшевишката революция вече СССР към 1940 година се превръща в световна сила, за да стане след войната една от двете суперсили. След разпадането на СССР, Русия се превръща след 1991 г. отново в регионална сила, макар сега отново да изпитва носталгия по съветските времена и да я разтриса имперският великодържавен синдром...
По-малките страни също притежават свой локален геополитически код. Например географското положение винаги е тласкало Сърбия и Гърция към геополитически съюз на антитурска и по-късно на антибългарска основа. Както и съюзът на Сърбия и Румъния има антибългарска и антиунгарско основа. Традиционният френско-полски съюз се основава на това, че между тях се намира експанзионистична (във военно, политическо или икономическо отношение) Германия. На същата основа, вече между велики сили, е възникнала Антантата - съюза между Франция, Англия и Русия и "Тройният съюз" между Германия, Австро-Унгария и Османската империя в навечерието на Първата световна война.
Какъв е бил геополитическият код на България в навечерието на най-съдбоносното събитие в новата ни история - Балканската война?
Преди всичко трябва да е ясно, че геополитическия код, колкото и да е обективен като географска, икономическа, политическа, демографска, военна и пр. даденост, си е чиста проба моделиране, т. е. той трябва да се осъзнае и да придобие адекватна форма. Поради редица причини (исторически, национално-психологически, географски, геополитически) сърби, гърци, румънци сравнително лесно оформят своя геополитически код най-вече създавайки свои национални доктрини, от които системно са се ръководили при осъществяване на своите национални задачи. Забелязваме, че такова нещо при българския политически елит няма. И то не само тогава, а и по-късно, та и до днес.
Някои могат да възразят, че геополитическият код на България се е определял от борбата за освобождението на поробените братя в Тракия и Македония. Или както определя нещата още Любен Каравелов – „Българите не търсят чуждото, но не дават и своето” (в-к „Свобода”, 17.12.1869 г.). Но това е твърде общо за бъде вярно. Геополитическият код означава и изработване на адекватна политическа стратегия за постигане на набелязаните национални цели. А тук вече от край време има пълна бъркотия във възгледите на отделените фракции в българския политически елит. У нас всеки политически лидер се смята за месия на народа си, а всички свои съперници смята за невежи или недостойни да проумеят неговите велики намерения, За съжаление държавниците в българската история се броят на пръсти...
И все пак, за да бъдем справедливи, трябва да отчетем, че е имало български държавници, които правилно са отчели "геополитическия код" на страната и са се ръководили от стратегия, която, ако бе следвана докрай, би избегнала националите погроми, които ни сполетяха през 1913, 1918, 1944, а и след 1989 г.
Сред тези държавници на първо място е Стефан Стамболов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар