Истината ни прави свободни

неделя, 6 март 2011 г.

Николай Бердяев: За нацията

Писмо четвърто: За нацията

Николай Бердяев

Хората с вашия враждебен на мен манталитет почти не са се замисляли за нацията и националния проблем. Вие сте готови да признаете държавата от утилитарни съображения. Но вие бяхте неспособни да проникнете в съкровените тайни на националното битие. Наистина вие признавате правата на потиснатите националности и заради тези националности сте готови да станете най-крайни националисти. Мнозина от вас издигат върху знамето си правото на националностите на самоопределение. Ала тъкмо това доказва, че към тайните на националното битие вие можете да подхождате само от външната страна, че за вас няма достъп към глъбините му. Вие бяхте готови да признаете националното битие и националните права на евреите и поляците, чехите или ирландците, но не можахте да признаете националното битие и националните права на русите.

Защото ви интересуваше проблемът на потисничеството, но никак не ви интересуваше проблемът на националностите. Вие провъзгласихте правото на свободно самоопределение на националностите, без да се заинтересувате от самите националности и дори без да вярвате в съществуването на такива реалности. Нужно ви е това „абсолютно самоопределение" като начин за борба за вашите политически и социални идеали, за отвлечено равенство и свобода, а съвсем не заради конкретното национално битие, не заради националния разцвет. Наистина в националното битие има недостъпна за вас ирационална тайна, скрита дълбоко в земята. Вие никога няма да проникнете там, вие винаги оставате на повърхността. Вие сте много чувствителни към еврейския въпрос, вие се борите за правата на евреите. Но дали разбирате „евреина", разбирате ли душата на еврейския народ, прониквали ли сте някога в тези тайни, в тези тайнствени съдби на еврейството, които водят към най-древните извори на човечеството? Не, вашата борба за евреите не иска да знае евреите, не признава съществуването на „еврейското", тя е само интернационална борба за уравняване, борба за абстрактния човек, за абстракцията на човека. Вие не познавате конкретния човек от плът и кръв, неговия род и племе, националния човек.

Вашата борба за освобождение на потиснатите националности и за уравняването им е интернационална борба, геометрична борба, борба, която отвлича и откъсва националния човек от живия облик, от майчинството и бащинството. „Потисниците" на националностите понякога ги признават повече, отколкото „освободителите".
„Потискат" живия национален човек с род и племе, от плът и кръв, а „освобождават" отвлечения геометричен човек. Аз не искам „да се потискат" евреите и еврейското, но не искам и да се „освобождават" отвлечено като абстракция на човека, който губи всичко еврейско. Аз дълбоко разбирам евреите и еврейството, особеностите на неповторимата еврейска съдба, нейната изключителност и необоримост. Това мое чувство преминава в съчувствие. Но аз не вярвам в уравнителното и смесително разрешаване на еврейския въпрос.

Тайната на всяко национално битие заслужава съчувствие. В нея трябва да се вниква дори тогава, когато става дума за враждебна нам нация. Германският народ беше наш враг и ние трябваше да се борим срещу него. Но неповторимо своеобразното в германския, най-съкровения германски дух, истински индивидуалното в германския облик, винаги, дори в моменти на борба според мен е заслужавало съчувствено внимание. Във вашата интер-националистическа борба за освобождаване и уравняване на националностите не се долавя възприемане на националните ликове, в нея отсъства любовта към националния образ. Прав бе К. Леонтиев, когато окачестви вашата национална политика само като оръдие за всеобщо разрушение и видя в нея само тържество на демокрацията и космополитизма. Вашият принцип „правото на националностите на самоопределение", толкова опошлен в руската революция, е антиисторическа абстракция, измислена от онези, които отричат неповторимата реалност, наречена националност. Националността не може да бъде откъсната от конкретната история и правото й не може да се разглежда абстрактно.

Всяка националност през различните периоди от своето съществуване има различни права. Тези права не могат да бъдат изравнени. Съществува сложна йерархия на националностите. Безсмислено и нелепо е да се изравняват правата на самоопределение на руската националност с арменската, грузинската или татарската. Безсмислено и нелепо е да се подхожда с една абстрактна мярка към правата на германската и испанската националност в даден момент от световната история. В живота на нациите има периоди на разцвет и периоди на прецъфтяване, периоди на най-високо напрежение на силата, има и периоди на слабост. И правата им на самоопределение в тези случаи са различни. Въпросът за правата на самоопределение на националностите не е абстрактен юридически въпрос, а преди всичко биологически, в края на краищата мистико-биологически въпрос. Той отстъпва на ирационалната жизнена основа, която не подлежи на юридическо и морално рационализиране. Всички исторически националности имат различни, неравни права и не могат да предявяват еднакви претенции. В историческото неравенство на националностите, в неравенството на реалната им тежест, в историческото надмощие ту на едни, ту на други националности е скрита голямата истина, това е действие на нравствения закон на историческата действителност, толкова различен от законите на индивидуалната действителност.

Нацията е предимно историческа категория, конкретно историческа, а не абстрактно социологическа. Тя е породена от своеобразна историческа действителност и тайните й са недостъпни за онези, които са лишени от чувството за историческа действителност, които боравят само с абстрактни социологически категории. Вие, хората с абстрактен социологически мироглед, не можете да разберете тайните на националното битие, защото изобщо не разграждате нацията на абстрактни социологически елементи. След вашия анализ от нацията не остава нищо. Нацията не се поддава на никакви рационални определения. Някои рационално доловими белези не изчерпват нейното битие. Все по-дълбоко, в тайнствените ирационални глъбини се затаява битието на нацията, ако се приложат към нея рационални психологически или социологически определения. Битието на нацията не се определя и не се изчерпва нито от расата, нито от езика, религията, територията, държавния суверенитет, макар че всички тези белези са повече или по-малко съществени за националното битие.

Най-прави са тези, които определят нацията като единство на историческата съдба. Осъзнаването на това единство е национално съзнание. Но единството на историческата съдба е ирационална тайна. В тази точка националното съзнание е потопено в глъбините на живота, в недрата на единната и неповторима историческа реалност. Еврейският народ дълбоко чувства това тайнствено единство на историческата съдба, макар да е изгубил почти всички белези на националното си битие, и езика, и територията, и държавата, имало е моменти, когато е отстъпвал и от вярата си. Да осъзнаят това тайнствено единство на историческата съдба могат елементи със смесена кръв, образувани от сложни расови слияния. В биологическите основи на историческата националност няма чиста кръв, чисти раси. Образуването на историческата националност е резултат от сложно взаимодействие и смесване на раси. Расата сама по себе си е природно-биологически, зоологически, а не исторически фактор. Но този фактор не само че действа в исторически образувания, но и играе определена и тайнствена роля в тях. Наистина в расата има тайнствена дълбочина, има своя метафизика и онтология. От биологическите извори на живота човешките раси влизат в историческата действителност и в нея действат като по-сложни исторически раси. В нея различно място заемат бялата и жълтата раса, арийската и семитската, славянската и германската. Между зоологическата раса и историческата националност има редица посреднически йерархични стъпала, които се намират вьв взаимодействие.

Националността е онова сложно йерархично стъпало, в което е най-силно съсредоточена остротата на историческата съдба. В нея природната действителност преминава в историческа действителност. Образуването на еврейската историческа националност е резултат от кръстосване на расите и смесване на кръв, в нея чисто семитският елемент се е срещнал с несемитски елементи. Чембърлейн вижда причината за отрицателните страни на еврейската националност в това, че това смесване е било престъпно кръвосмешение, съединяване на чист семит-арабин със сириец. Но както и да се обяснява расовият произход на еврейството, единната и тайнствена историческа съдба на еврейския народ започва след като се е появила еврейската националност. В тази съдба кръвта играе огромна роля. Но еврейската националност е вече друго йерархично стъпало в сравнение със семитската раса, в която се осъществяват различни исторически съдби. Тъкмо историческата съдба на еврейския народ, необяснима рационално, ни дава изключителен усет за историята, за историческата реалност. Образуването на историческите националности не е преплитане на биологически явления със социологически, а образуване на историческа конкретност, историческа индивидуалност от природния расов хаос. Създаването на историческа националност е борба с първичния хаотичен мрак, открояване на облика и образа от безликата и безобразна природа.

Това е благостен процес на възникване на диференциации и неравенства в историческата действителност, където всичко е конкретно. Ако е едностранчива и невярна изключително антропологичната, расовата философия на историята (Робин, Чембърлейн), все пак в нея има някаква истина, която изобщо липсва в отвлечената, социологическа история на философията, непознава-ща тайните на кръвта и свеждаща всичко до рационалните социални фактори. Историческите диференциации и неравенствата, по пътя на които е създаден историческият космос, не могат да бъдат заличени или унищожени от никакви социални фактори. И гласът на кръвта, и инстинктът на расата не могат да бъдат заличени в историческата съдба на националностите. В кръвта са заложени идеите на расите и нациите, енергията за осъществяване на тяхното признаване. Нациите са исторически образувания, но те са заложени в глъбините на природата, в глъбините на битието. В самите недра на космическия живот има потенции на националните съдби, има енергия, която води към осъществяване на тези съдби. Историята е внедрена в природата. Историческата действителност е огромно йерархично стъпало на космическия живот. В нея се концентрира космическата енергия и решава съдбините на света. Расата като космическо начало действа концентрирано в националността като историческо начало. В историческата действителност се оформя космосът, протича огромна борба и преодоляване на хаотичните начала с космически. Историческата националност е вечно постигане на космическото битие. Нейното разрушаване е разрушаване на космоса и връщане към хаоса.

Нацията не е емпирично явление на един или друг отрязък от историческото време. Тя е мистичен организъм, мистична личност, ноумен, а не феномен на историческия процес. Нацията не е днешното поколение, нито сбор от всички поколения. Тя не е слагаемо, тя е нещо изначално, вечно жив субект на историческия процес, в нея живеят и съществуват всички предишни поколения, както и съвременните поколения. Нацията има онтологично ядро. Националното битие побеждава времето. Духът на нацията се противопоставя миналото да бъде асимилирано от настоящето и бъдещето. Нацията винаги се стреми към нетленност, към победа над смъртта, тя не може да допусне изключително тържество на бъдещето над миналото. Ето защо в националното битие и националното съзнание има религиозна основа, религиозна дълбочина. Религията установява връзката и родството, преодолява чуждото битие и човек намира тази връзка преди всичко в родината си. И всеки опит да се откъсне националността от тази религиозна дълбочина я изхвърля на повърхността и я подлага на опасност от разпадане.

Истинското национално съзнание е дълбочинно съзнание, то утвърждава не унищожителната и смъртоносна сила на историческия процес, а предпазващата всичко съществувало и възкресяваща го сила. Националното съзнание е консервативно не защото е враждебно на творчеството, а защото опазва истинския живот, ценния живот от смъртоносното изтребване на бъдещето, то признава нашите деди и бащи, нашите предци също толкова живи, както и самите нас, както и идните наши потомци. Животът на нацията, националният живот е неразривна връзка с предците и почитането на техните завети. В националното винаги има нещо традиционно. И поради това, че вашият революционизъм прекъсва връзката между времената, заличава паметта за миналото, за предците, той е дълбоко антинационален. Интернационализмът е религия на бъдещето, което не познава граници за своите претенции, а не религия на вечното, той носи на всичко живо вестта за смърт и изтребление, а не за живот и възкресение. Революционният интернационализъм е последователна религия на смъртта, отрицание на нетленността. Тази религия не признава надгробни паметници. Тя е противоположна на оня велик възкресяващ дух, който е подтиквал древните да градят надгробни паметници. Тази религия на всепоглъщащото бъдеще няма грижа за връзката с предците, за гробовете на предците, за тяхната нетленност и за общия живот с тях. Националното съзнание е дълбоко противоположно на този дух.

Повърхностно и противоречиво е онова национално съзнание на съвременните европейски народи, което се откъсва от религиозните си корени. Съвременният национализъм на европейските народи е лъжлив още в корена си. Но и чрез накърненото и недостатъчно дълбоко национално чувство съвременните народи се приобщават към религиозния живот, по своему се стремят към нетленния живот. В националността животът се съпротивлява на смъртта, с която интернационализмът заплашва всички-народи. Всяка нация със здравия си инстинкт се стреми да бъде максимално силна и процъфтяваща, да се изяви в историята. Това е творческата страна на национализма и интернационализмът й е също така враждебен, както и на съхраняващата и възкресяващата го страна. Интернационализмът би искал да ограничи силата на народите, да спре разцвета им. Той би искал да пренасочи движението на народите в празни междинни пространства, в страшните абстракции на бъдещето. Той би искал да угаси волята на нациите за живот, за исторически възход. Той пленява морално с аскетично отричане от националния егоизъм. Но зад това отричане, което тласка по пътя на небитието, са скрити човешкото самоутвърждаване, класов и личен егоизъм, жажда за благополучие, отказ от жертвите, които изисква историческата съдба, историческото издигане на народите. Революционният интернационализъм унищожава миналото на нациите и не ги допуска към собственото им бъдеще. Той ги тласка към друго бъдеще, страшно с пустотата и отвлечеността си. И в най-елементарния, инстинктивния национален егоизъм има повече жизнена правда, отколкото във вашия интернационализъм.

Вие, интернационалистите с различни оттенъци, извършихте най-отвратителната подмяна: вие подменихте битието на човечеството, единното конкретно човечество, с небитието, на което дадохте наименованието интернационал. Вие безнадеждно объркахте понятията всемирност и интернационализъм. Вие съблазнихте мнозина, привлякохте към себе си сърцата под маската на доброто. Объркването, подмяната и лъжата започнаха по-рано, преди да се роди социалистическият интернационализъм, в хуманистичния пацифизъм, в либералния космополитизъм, в масонството. Там конкретното всечовешко бе подменено с абстрактното общочовешко. В положителното, конкретно всеединство на човечеството се включват всички стъпала на човешкото битие, цялата му пълнота, в него нищо не се отменя и не се унищожава, всичко достига най-голяма сила и изражение. Но вие не познавате конкретното всеединство. То е дадено преди всичко във Вселенската църква, в него единството на човечеството се разглежда религиозно. На вас ви е изцяло чужда идеята, че човечеството е конкретна реалност като личност в космическата йерархия. Във вашето отрицателно абстрактно единство на човечеството се премахват всички йерархични стъпала на човешкото битие, оттам произтича отвлечеността. В конкретното всеединство може да има противопоставяне между нация и човечество: във всеединното човечество се утвърждават всички нации, в него те достигат сила и разцвет. В абстрактното единство на човечеството битието на нациите се отменя — няма човечество в нациите и чрез нациите, няма нации в човечеството и чрез човечеството. Човечеството е отклонение от всички стъпала на конкретното индивидуално битие. Във всемирността нацията и човечеството са неразделни и обуславящи се един друг членове на единната космическа йерархия. В интернационализма нацията и човечеството взаимно се изключват и в края на краищата няма нито нация, нито човечество, защото няма конкретна реалност, никаква конкретна индивидуалност, има само отвлеченост. Липсва конкретният човек, има само абстрактен човек или класа, липсва конкретното човечество, има само абстрактно човечество, отвлеченост от всичко органично, живо, индивидуално. Интернационализмът е противоположен не само на национализма, но и на всемирността, на положителното всеединство, в него действа духът на небитието, който унищожава реалностите в името на призраците.

Не познавам нищо по-отблъскващо и измамно от опитите на мнозина от вас да обосноват и оправдаят интернационализма чрез християнството. Някои наивни и слаби християни се поддават на това. Но християнството може да бъде само враждебно на интернационализма, защото е враждебно на духа на небитието, на духа, унищожаващ конкретните реалности в името на абстракциите. Християнството утвърждава конкретното положително всеединство, в което влизат всички богатства на битието. Но то не може да има нищо общо с оня абстрактен монизъм, в който изчезва и Бог, и светът, затъва човекът, нацията и човечеството. За християнството преди всичко съществува душата на всеки човек, душата на народа,, душата на човечеството. Но то не познава онова, което няма душа. А има ли душа вашият интернационал, вашето интернационално човечество? Абстракцията не може да има душа. А пък и вашият интернационализъм утвърждава не единно човечество, а единен пролетариат. Вие сеете най-голямата вражда сред човечеството, която познава историята на света. Вие отричате образа и подобието Божие в човека и утвърждавате у него образа и подобието на икономическото положение. За вас не съществуват човекът и човечеството, за вас съществуват само икономически категории, само онова материално, което притежава или не притежава човекът. И кощунство е всяко съпоставяне на вашия интернационализъм с християнството. Та тъкмо вие, интернационалистите, отричате, че човечеството е един род Божи, вие сте най-страшните врагове на единството на човечеството. Вие окончателно разкъсвате в човешкия род духовната връзка на бъдещето с миналото и духовната връзка на избраната от вас класа — пролетариата, с останалата прокълната част от човечеството. Затова вие сте убийци на човечеството и на човека. Християнството призовава към братство на народите, както и към братство на хората. Но братството на народите предполага съществуване на народи, национални личности, както братството на хората предполага съществуване на хора, човешки личности. Истинската любов винаги е утвърждаване на облика на любимия, на неговата неповторима индивидуалност. И моята руска любов към французина, англичанина или германеца не може да бъде любов към отвлечен човек изобщо, тя може да бъде Само любов към френския, английския или немския човек, към френското, английското или немското у него, към индивидуалния образ. Вие не познавате любовта, не познавате братството. За вас не съществува нищо освен абстрактни икономически и социологически категории, които сеят огромна вражда сред човечеството. Любовта към някоя националност, братското отношение към нея предполага утвърждаване на вечното битие на тази националност, не допуска разтварянето й в абстрактното човечество. И можете ли да бъдете глашатаи на братството на народите? Интернационализмът е безобразна карикатура, непоправима лъжа за вселенския християнски дух, измамно негово подобие. Така и антихристът ще е лъжливо подобие на Христа, негова карикатура.

Във френския език има две думи, с които се означават две съществено различни понятия — nation и peuple. В руския няма съответните точни думи. Обяснението им с нация и народ звучи зле, защото се противопоставят чуждата дума и руската. Но според установената у нас терминология се налага все пак да се прибегне към този еквивалент. Думата „народ" е белязана със съдбовния печат на народническото съзнание, от което русите трудно могат да се освободят. За всички вас, руските народници, съзнателни или несъзнателни народолюб-ци и народопоклонници, е много трудно да приемете националното съзнание, вие непоправимо го смесвате с народническото съзнание. Вашият народ не е нация. Към народа вие прилагате категорията количество и социално-класовата категория. Но тези категории са неприложими към нацията. Вашият народ е преди всичко емпирично количество, огромен сбор от Петровци и Ивановци. Вашият народ не е органично цяло, обхващащо всички класи и поколения, той е само маса от простолюдието, селяни и работници, само от физически трудещи се класи. Твърде много са тези, които са изключени от вашия народ — и интелигенцията, и дворянство-то, и бюрокрацията, и търговците, и индустриалците. И вие искате да се служи на народа, от който изключвате всяка непринадлежаща към физическия труд класа, като на върховно жизнено начало, като на идол. Аз бях лишен от правото си да се чувствам част от народа, да чувствам себе си в народа и народа в себе си. Народното бе извън мен и над мен. Аз трябва да служа на народа, трябва да виждам в него критериите на истината и правдата, трябва да се прекланям пред народа и в името на народа да се откажа от най-великите ценности. На тази социално-класова и количествена конструкция на понятието народ се основаваше традиционно руското противопоставяне на интелигенция и народ. Народническото съзнание разкъса органичната цялост на националния живот и създаде непреодолими противоположности.

Интелигентните народници искаха да преодолеят пропастта между интелигенция и народ, отиваха сред народа, отричаха се от всичко в името на народа, но тяхното народническо съзнание само увековечи пропастта между народ и интелигенция, защото водеше по пътя на социално-класовата борба и противоположностите. Тази пропаст ще изчезне само на почвата на националното съзнание на по-дълбоко равнище. Вие останахте на социалната повърхност на живота, вие никога не постигнахте онова духовно национално единство, където изчезва противоположността между господаря и мужика, между интелигенцията и народа. На нацията не бива да се противопоставя интелигенцията или дворянството. Националното е моята собствена дълбочина и дълбочината на всеки по-дълбок слой от нашите социални обвивки, в който се разкрива руското, френското, английското, немското, което свързва настоящето с далечното минало, обединява дворянина и селянина, индустриалеца и работника. Нацията не е една или друга класа, не е емпирично количество на живеещите днес хора. Нацията е мистичен организъм, тайнствения живот на който постигаме чрез собствената си дълбочина, когато преставаме да живеем повърхностен живот, живота на външните интереси, когато се освобождаваме от изключителната властна обвивките, разделящи хората.

Селянинът ще е по-малко народ-нация, отколкото дворянинът или интелигентът, ако животът му е откъснат от дълбините и изхвърлен на повърхността, докато животът на дворянина или интелигента може да бъде насочен към тези дълбини и да черпи творческа сила от дълбоките извори. Така цялата ваша революционна демокрация, всички ваши съвети на работническите и селските депутати нямат нищо общо с народа като нация, като мистичен организъм. Хиляди пъти повече е бил от народа дворянинът Пушкин или интелигентът Достоевски. Своя най-съвършен израз нацията достига в гения. Геният винаги е народен, национален, в него винаги се долавя глас от недрата, от дълбините на националния живот. Духът на нацията винаги се изразява чрез качествения подбор на личностите, чрез избраните личности. Никоя рационална демокрация с нейната механика на количество не може да бъде изразителка на духа на нациите. И волята на нациите е неизразима аритметично, в количество, това не е воля на мнозинството. Във волята на нацията говорят не само живите, но и мъртвите, говори великото минало и загадъчното бъдеще. В нацията влизат не само човешките поколения, но и камъните на църквите, дворците и именията, надгробните камъни, старите ръкописи и книги. И за да се долови волята на нациите, трябва да се чуят тези камъни, да се прочетат изтлелите страници. Но с вашия революционно-демократичен шум вие искате да заглушите гласовете на измрелите поколения, искате да убиете чувството за минало. Непознат ви е подходът към великото органично цяло, което побеждава унищожителната власт на времето.

И затова не можете да познавате волята на нацията, не можете да я изразите. Вие противопоставяте на нацията народа, който искате да превърнете в революционна демокрация. Но нацията не е демокрация и е неизразима в демокрацията. Много по-тайнствени са пътищата на нейното изразяване. И онова поколение, което скъса всякаква връзка с националното минало, никога няма да изрази духа на нацията и волята на нацията. Защото в духа на нацията и волята на нацията е възкресяващата, а не смъртоносната сила. Крайно време е вече да се обърнете не към „народа", а към нацията, сиреч да преминете от повърхността към дълбините, от количеството към качеството. Националното начало в обществения живот е качествено начало, а не количествено. Националното е заложено в древните недра на природата и тази потенциална енергия на националното битие се разкрива в историята. Безкрайно по-дълбоко е заложено националното, отколкото вашата демокрация, отколкото вашият „народ", отколкото всички ваши количества и маси на днешния ден. Нацията е дух, Божи замисъл, който емпиричният народ може да осъществи или погуби. Емпиричният народ трябва да е подчинен на нацията, на нейните задачи в света. В нацията има ноуме-нално, онтологично ядро, което липсва в онова емпирично явление, което вие наричате „народ". Вие трябва да бъдете не народници, а руси. Русия е безкрайно по-ценна и по-свещена за вас, отколкото народът, отколкото човешкото население на едно или друго време, в една или друга своя част.

Държавата не е определящ белег на битието на нацията. Но всяка нация се стреми да образува своя държава, да я укрепи и засили. Това е здравият инстинкт на нацията. Държавното битие е нормално битие на нацията. Ако нацията изгуби своята държава, своята самостоятелност и суверенитет, това е огромно нещастие, тежка болест, която осакатява душата на нацията. Фактът, че еврейският народ в древността неведнъж е падал под чуждо иго и губел държавната си самостоятелност, а после изобщо е останал без държава и скитал по света, осакатило душата на еврейския народ. У него се натрупало негативно чувство към всички народи, които живеят в собствени държави, той е склонен към революционно от-цепничество и към интернационализъм, който е само обратната страна на неговия болезнен национализъм. Ала и у еврейския народ не е умрял окончателно стремежът да образува собствена държава и страстната мечта за него възкръсва в утопията на ционизма. Отношението между битието на нацията и битието на държавата е много сложно. Всяка нация се стреми да образува държава и да се укрепи в нея. Чрез държавата нацията разкрива всички свои претенции.

От друга страна, държавата трябва да има национална основа, национално ядро, макар че племенният състав на държавата може да бъде много сложен и разнообразен. Руската държава е била руска държава, тя е имала в основата си руско ядро и е осъществявала руска идея в света. Държавата, която няма национално ядро и национална идея, не може да има творчески живот. Държавата като Австро-Унгария представлява изключение и съществуването й се определя не от вътрешна енергия, а от стечението на външни исторически обстоятелства. Изцяло династичните държави са болезнено явление в историческата действителност. Династичното начало не може да бъде самоцелно. То трябва да бъде подчинено на националното начало. Но държавата по своята природа се стреми да излезе извън рамките на затворената национална държава. Чисто национални остават само държавите на малките нации. Големите нации, осъзнали своята мисия в света, се стремят да образуват империалистическа държава, която излиза извън рамките на националното битие. Волята на големите нации е насочена към империалистическо обединяване, в което се осъществява националното призвание. Съществува диалектика на националното битие, която разрушава границите на националностите и се стреми да прелее националната държава в империалистическа. Великобританската империя е краят на Англия като национална държава, излизане на английската националност на световните простори.

И националният въпрос се поставя крайно различно за малките и слаби нации и за големите и силните. За малките и слаби нации националният въпрос е въпрос на освобождаване и независимост, въпрос на образуване или запазване на националната държава. За големите и силните националният въпрос е въпрос на световна мощ и световна мисия, въпрос на образуване и разширяване на империалистическата държава. Националните движения на XIX век, на които съчувстват демократите и революционерите, бяха борба за независимост на малките и слабите нации и за обединяване на раздробените нации. Така се осъществяваше историческата тенденция за индивидуализация, която е безспорна част от историческата истина. Но наред с това протичаше борбата за големи империалистически единства, за велики исторически дела, в която се осъществяваше историческата тенденция към универсализация, която е другата част от историческата истина. Вие никога не сте могли да разберете правдата и смисъла на тази демонична воля на великите нации, на тази поглъщаща жажда да осъществяват своите световни мисии. За вас националният въпрос винаги е бил изключително еснафски въпрос. Вие винаги сте отричали съществуването на националния въпрос за русите, за самата Русия, руския национален въпрос. И вие удавихте руския национален въпрос в арменския, грузинския, полския, финландския, еврейския и много други.

Лъжливата политика на старата власт, която не разбираше, че империалистическата политика на един велик народ може да бъде подпомагаща за малките националности бе нравствено благоприятна за вас и помагаше на разрушителното ви дело. Националното съзнание на известни стъпала на историческото могъщество на нациите преминава в империалистическо съзнание. Но националното съзнание прекрачва всички граници и постига върховете в месианското съзнание. Месианизмът е безумно съзнание на народа, то по природата си е противоположно на национализма и империализма. Национализмът и империализмът остават в природния ред. Месианизмът излиза извън природния ред, той е мистичен. В месианизма има жертвеност, каквато няма в национализма и империализма. Месианското съзнание иска от народа жертвено служене на света, служене за спасение на света.

Изворите на всяко месианско съзнание е месианското съзнание на еврейския народ. Духът на месианството е чужд на арийските народи. Той се проявява само в еврейството, в еврейското напрегнато очакване на Месията, в еврейското съзнание, че това е избраният народ Божи. Еврейското съзнание не е било националистическо и още по-малко империалистическо, то е било месианско съзнание. Христос-Месия се е явил на еврейския народ, но се е явил за всички народи, за целия свят. И след явяването на Христос вече е невъзможен в християнския свят еврейският месианизъм. Не може вече да има избран народ Божи. в който ще се яви Месия. Но един народ може да си изгради изключително по напрежение съзнание за своето религиозно и духовно призвание в света. Това чувство на народа, че е избраник и че има призвание, подобно на онова, което изпитва отделният човек, е съвсем ирационално и претенциите му могат да бъдат безумни. Месианското призвание е свободен подвиг на духа, който излиза извън границите не само на природата, но и на историята. В границите на историята месианското призвание е неизпълнимо. В християнския свят месианското призвание винаги е обърнато към края, то винаги е апокалиптично, просторите му винаги са свръхисторични. Положителната историческа почва може да бъде подготвена само в национализма и империализма. Месианизмът е блеснала мълния, безумие в Христос. Месианизмът не се поддава на никаква рационализация. Месианското съзнание в християнството лесно се отклонява към древноеврейското месианство. Този уклон го има и в полския, и в руския месианизъм. Тези, които са смятали руския народ за богоносец, са възприели това от древноеврейс-кия дух. В месианския огън може да изгори и националното, и империалистическото битие. Полският месианизъм последва гибелта на полската държава, руският месианизъм предшестваше гибелта на руската държава.

Битието на всяка нация има религиозна основа. Месианското съзнание е негов религиозен връх. Националните и религиозните моменти се преплитат и в някои точки тайнствено се сливат. Така в основата на руската националност лежеше православието, то духовно укрепваше нашия народ. Във върховете на нашето съзнание се запали месианската религиозна светлина. Руската идея не може да бъде отделена от религиозната идея. Но това преплитане на религиозни и национални моменти създаде сложно отношение между националността и църквата в Русия. Църквата се подлагаше на твърде голяма национализация и бе отслабено вселенското християнско съзнание. Руският месианизъм от християнски се превърна в древноеврейски. И за нас е необходимо преди всичко оздравяване на религиозните основи на нашето национално съзнание. Руският месианизъм се е откъснал от своите религиозни основи и се е появил в новия облик на революционен месианизъм. И този революционен месианизъм нанесе страшни рани на Русия. В самата национална руска стихия се прояви началото на самоизтребването.

Ако искате да се докоснете до тайните на националното битие, замислете се по-сериозно и по-задълбочено върху еврейския въпрос. Ако вековечната, неповторимо оригинална и тайнствена сила на еврейството в историята не ви дава чувство за националност, то вие сте безнадеждни. Вие сте измисляли различни начини за решаване на еврейския въпрос, за да приглушите остротата на този въпрос. Но вие сте безсилни дори да се приближите към този световен въпрос. Вие никога, никога няма да се справите с „еврейството", то е по-силно от всички ваши учения, от всички ваши смешения и опростявания. Еврейството съществува на света, за да доказва на всички народи съществуването на националната и религиозната тайна. Твърде леко и повърхностно се отнасят към еврейството и филосемитите, и интасемитите. Този въпрос трябва да се разглежда на по-голяма дълбочина. В него се долавя Божията сьдба и историята. Еврейството има своя мисия в световната история и тази мисия прекрачва границите на националните мисии. То свидетелства за съществуването на по-широк обем от националното съществуване. В историята има по-големи образувания и обединения от националните образувания и обединения, има дух на расата и мисия на расата. Има латински свят, който донесе на човечеството особен дух и особена култура, има германски свят, има славянски свят. Има смяна в историята на духовното господство на тези раси и тези мисии. Но има и по-големи духовни общности — арийски свят, семитски свят, монголски свят. Арийска-та раса, която е толкова трудно онределима с антропологични и етнографски изследвания, има своята идея в света, своята духовна мисия.

Арийският свят чрез християнството приел в себе си семитизма, но той не могъл да допусне тържеството на семитския дух, той освобождава и самото християнство от изключителното господство на семитството. Непоносимото самомнение на германците се дължи на това, че те се смятат за единствено чисти арийци, носители и изразители на чисто арийския дух. Германците имат своето месианско съзнание, но този месианизъм не е толкова религиозен, колкото расов и духовнокултурен. В германския месианизъм няма нищо апокалиптично. Ако русите се съблазняват, че единствената истинска църква е руската църква, че истинският Христос е руският Христос, то германците се съблазняват, че истинската култура е германската култура. Но подобен културен месианизъм е вътрешно противоречие, защото месианизмът има религиозна, а не културна природа. Културата може да бъде само национална, а не месианска. Месианизмът винаги жадува да излезе извън границите на културата. Германският културен месианизъм е също толкова лъжлива претенция, както и руският революционен месианизъм.
Може да има два типа национализъм, два типа разбиране на национализма. Национализмът може да бъде идеализация на стихийните качества на народа, самодоволство на народа, той може да бъде опиянен от тези качества и да не допуска никаква критика и самокритика. Това е стихиен национализъм и в низките си прояви може да бъде зоологически национализъм. Този тип национализъм може също да преминава в отричане на националната идея и да вижда в слабостите на националното чувство и националното съзнание — национална особеност. Руските интернационалисти често биват националисти от подобен тип. Самоотричането и самоизтребването на Русия са готови да признаят като руска национална особеност. Руската революционна интелигенция е била лишена от всякакво национално чувство и национално съзнание. Но в нея имаше характерно руски национални свойства. Те унищожаваха Русия, но я унищожаваха по руски. Руският нихилизъм беше руско национално явление. Но той унищожаваше нашето национално битие. Към същия тип стихиен национализъм спадаха и по-десните славянофилски течения, които утвърждаваха националната идея. Тези течения се опияняваха от националните особености, независимо дали те спомагат или пречат за разрешаването на националните задачи, дали увеличават нашата сила и нашата ценност в света. Но съществува друг тип национализъм, творчески национализъм.

За такъв тип национално съзнание националното битие е творческа задача. Този тип национално съзнание не само допуска, но и изисква самокритика и превъзпитание в името на националното битие. Вторият тип национално съзнание е по-висок. Но той не може да бъде откъснат от националните основи и корени, от националната онтология. Той хвърля светлина в тъмните недра на националния живот. Цялостното, органично разбиране на националния проблем се опира в мистичната ирационална основа. Механичното разбиране на националния проблем води до различни теории на федерализма, персоналната автономия и прочие. Докъде водят вашето неорганично отношение към националния проблем, вашите механични измислици, вашите рационалистични утопии в тази област показва съдбата на клета Русия. Отричането на органичното национално битие в името на отвлеченото мислене, в името на отвлечената справедливост, равенство, единство и прочие винаги е посегателство за убийство на живо същество. И всички вие, интернационалисти, уравнители, опростители, смесители, всички вие сте убийци, ръцете ви са изцапани с кръв. Вие убивате вашата родина, живото същество, което носеше името Русия. Вие сте били убийци винаги и навсякъде.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ