Потребна книга за образованието, възпитанието, личностното израстване и гражданското пробуждане на младите

До управителя на Издателство ЕНТУСИАСТ

Г-н управител,

Приложено Ви изпращам pdf файла на моята книга ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, която е подготвена за печат. Ще се радвам ако прецените, че книгата заслужава да стигне колкото се може по-скоро до читателите, т.е. ако Вашето издателство реши да я издаде. В знак на добро разположение към Вашето издателство и с оглед на съзнанието, че това е една потребна книга, декларирам, че се отказвам от всякакъв хонорар.

Не считам за нужно да Ви убеждавам, че книгата ми заслужава да бъде издадена. Който може да оцени това, той ще го стори сам и на него никакви обяснения не са нужни, който пък не може да го оцени, на такъв никакви обяснения не ще помогнат. Въпреки това ето само малък откъс от обръщението към читателя, което съставлява предговора на самата книга:

Пред теб, уважаеми читателю, е една необичайна книга. Текстовете, събрани в нея, са писани в продължение на 25 години; в тях съм вложил опита и смисъла, добит през целия ми некратък досегашен живот. Зад всяка дума в тази книга стоят жизнени реалии и дадености, които са преживени и премислени, даже изстрадани изцяло и без остатък. Нищо не е "съчинено", а всичко е извлечено от "живия живот". Зад нея стоят безчет съмнения, душевни колизии, страдания, търсения, изследвания, всекидневни битки за отстояване на своята личност и достойнство. Тя не е написана от изнежен и самодоволен кабинетен учен, който предъвква някакви превъзходни абстрактни теории за "образованието на младите", изсмукани от пръстите – или почерпени от дидактичните книги.

Всичко, което съдържа книгата ми, както вече писах, е извлечено от живота, от непосредствения опит, от практиката; то е плод на рефлексията над човешката реалност, съставляваща най-интимното на онова, което наричаме "образование", "възпитание", "личностно израстване", "гражданско пробуждане". Разбира се, пишейки книгата си, съм изхождал и от някои ценности и принципи, от които никога няма да се откажа. Имам предвид ония идеи, които, макар и подмолно и неусетно, така или иначе оживотворяват, внасят смисъл и посока в случващото се в нашите училища и академии.

Това мисля е достатъчно. Книгата ми стои неиздадена вече втора година. Нито едно от издателствата, към които се обърнах и на които я предложих за издаване, не благоволиха да реагират на предложението ми. Това също е показателно. Разбира се, книгата ми едва ли ще донесе пазарен и търговски успех на издателя си. А това, изглежда, е най-важното в стратегията на повечето от българските издателства. Както и да е: това е въпрос на ценности.

И последно: позволявам си да публикувам това мое писмо до Вас в блога си не за да Ви шантажирам или да упражнявам някакъв натиск, а просто защото съм привикнал да споделям с читателите си всяка своя инициатива, свързана с издаването и съдбата на всяка една моя книга. Надявам се, ще простите тая моя странност и волност.

С уважение: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.