Истината ни прави свободни

събота, 9 юли 2011 г.

Един нов и при това чудесен новинарски сайт - и една статия, "открадната" от него

Един твърде млад човек се е захванал с крайно амбициозна задача: да направи свой новинарски сайт! И го е направил, изглежда чудесно, а стартът му беше на 1 юли. Нарича се НОВИНАРИУМ.КОМ. Не е зле да посещавате този сайт, понеже в него с вкус са подбрани много интересни материали от различно естество, т.е. сайтът е богат източник на информация. И дори на смислени анализи. Ето в тази връзка статия, която ми хареса, понеже е да се полезно да се знае онова, което авторът е написал:

Как да избягваме максималната категоричност в изразяването си?

Борислав Георгиев

Колкото българинът не е категоричен в своето поведение, толкова той е категоричен в своето говорене. Когато говори, в речта му преобладават черно-белите оценки.

Така например в речта му с ниска честота се появява думичката някои. По-склонни сме да казваме, че всички хора обичат еди-какво си или еди-кого си или че никой не обича еди-какво си или еди-кого си. Твърде рядко обаче ни хрумва възможността да кажем, че някои хора обичат еди-какво си или еди-кого си. А ако имаме по-сигурни сведения — да казваме, че повечето хора или че малко хора обичат еди-какво си или еди-кого си.

Българите в твърде малка степен обичаме употребата на глагола изглеждам като вметната дума. Склонни сме най-често да се подчиним на общественото мнение и без замисляне да кажем Еди-кой си е корумпиран, като забравяме възможността, че въпросното лице може и да не е корумпирано. Когато твърдим нещо, ако не можем стопроцентово да докажем истинността на твърдението си, е по-добре да казваме Еди-кой си, изглежда, е корумпиран. По този начин ние си осигуряваме “авариен изход” и никой не може да ни обвини например в клевета. Когато употребяваме глагола изглеждам като вметната дума, ние казваме, че така ни изглеждат нещата, без категорично да се ангажираме с истинността на нашето твърдение.

Наскоро попитах свои студенти, ако в момента са висши администратори, как ще предпочетат да резюлират документи: като употребят израза не възразявам или като употребят израза одобрявам. По-голямата част от тях, позовавайки се на своя опит в отношенията си с администратори, отговориха, че ще предпочетат да напишат одобрявам. А всъщност за предпочитане е изразът не възразявам, защото резолюцията одобрявам ангажира разрешаващия с положителна оценка. Резолюцията не възразявам казва, че аз, като администратор, не виждам законови пречки нещо да се случи, като същевременно не давам нито положителна, нито отрицателна оценка за намеренията на този, който иска да направи нещо.

Безличната употреба на глагола мога е много интересна в днешно време. Нейни синоними са изрази като възможно е, позволено е, допустимо е. Обаче чуваме или виждаме някой да казва: Не може посред нощ в елитно столично заведение някой да влезе със своите горили, за да си разчиства сметките със собственика. Е, как да не може, след като такива нещо наистина се случват! Как в този случай би трябвало да звучи изразът? – ще попитате.

Според мен изразът би трябвало да звучи така: Не би трябвало да може посред нощ в елитно столично заведение някой да влезе със своите горили, за да си разчиства сметките със собственика. А изразите може и не може без всичките тези уговорки е възможно да се употребяват ако аз съм в позицията да давам или да не давам разрешение нещо да стане, тоест в ситуация, близка до ситуацията с одобрявам и не възразявам.

ЗАБЕЛЕЖКА: Авторът е преподавател по множество езикови дисциплини в Нов български университет. Прочее, ето и неговия сайт.


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ