Истината ни прави свободни

вторник, 6 декември 2011 г.

Кои книги у нас са прокълнати, опасни и забранени?

Тази сутрин откривам под публикуван навремето в блога откъс от моята книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, а именно главата Животът и учението на Имануел Кант следния коментар на анонимен, който ми показва, че книгата ми постига целите си; ето какво ми пише тоя човек:

Чудесна статия! Написна е страшно увлекателно. Четейки я ми стана много интересно и със удоволствие ще прочета книгите на Кант. ПОЗДРАВЛЕНИЯ!

Като автор, не крия, ми е приятно, че този човек така е възприел моя текст. Публикувам тук отзива му, понеже това може да подтикне и други хора да се зачетат, а пък, знае ли се, да посегнат и към самата книга, която има точно тази цел: да предразположи четящите я хора, предимно по-младите, да се приобщят към философията. А знайно е, че философията може да упражни такова мощно въздействие върху душата, че съответният човек да преживее истинска революция в своето личностно, идейно, ценностно и духовно развитие. Тоест, да стане човек в истинския смисъл на тази дума. Да си човек означава да си духовно същество.

Книгата, от който е взет откъса, така заинтригувал този човек, именно книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА има подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия. Издадена е от издателство ИЗТОК-ЗАПАД преди три години и е в обем повече от 500 страници. И тя, за жалост, си стои арестувана на борсата и по складовете: разпространителите на книги и книжарите, вместо потенциалните и читатели, са решили, че и тази моя книга, подобно на останалите ми книги, не трябва да стигне до ръцете на читател.

Защо ли? Ами защото книгите, посветени на духовното, които излъчват духовност, вероятно у нас се смятат за прокълнати, опасни и забранени книги: тук е страната на крещящата бездуховност, на аморализма, на простащината, на чалга-културата и на чалга-книгоиздаването.

Разбира се, медиите също прислугват на антидуховното статукво: нито една медия не се заинтересува и не представи нито една моя книга; също така нито една медия не счете за нужно да информира "културната общественост" у нас, че вече трета година съществува и излиза списание ИДЕИ. Какво ви говори това? Защо ли толкова ги е страх? Явно има защо...

Това, че бездуховното статукво така инстинктивно се пази от инвазията на духовността чрез книги като моите е показателно какъв мощен духовен заряд се крие в тях. Само че напразни са всички старания на служителите на мрака: духът е самата мощ и нищо не може да спре победоносното му шествие. Истината винаги в крайна сметка побеждава, а пък триумфът на арогантността е временен...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

5 коментара:

Анонимен каза...

Турският философ Ufuk Yaltirakli:

Екзистенциалистите казват, че животът няма смисъл. Според тях ако бяхме безсмъртни, бихме могли да извлечем смисъл от живота. Но ние трябва да умрем, независимо върху какви текущи проекти работим! Ние обаче трябва да се опитаме да придадем смисъл на безсмислието. От тази гледна точка в този голям океан от безсмислие има малки острови на значение, на щастие. Всичко важно се намира в тези острови. Работата е там тези острови да бъдат намерени… Но каквото и да правим, всеки остров все някога се губи сред този океан. Той свършва.

Следователно хората трябва да направят всичко възможно да открият тези малки острови. Те трябва да четат много, за да натрупат вътрешно богатство. Трябва да пишат. И трябва да се пазят от безполезните глупости на модерния начин на живот… Трябва да се мисли. Какво да се мисли? Можем да започнем с това да мислим за самите нас…

ТАТИ каза...

Уважаеми господине,
Ако пишете, за да споделите мислите си, а не за да забогатеете, в което искрено се надявам, бих ви посъветвал, да създавате електронни книги и да ги публикувате безплатно или срещу символична сума на някой от множеството сайтове за електронни книги, както и на този блог. Така "арестуването" им ще е по-трудно и наистина ще станете четен автор.
Ще се опитам да открия и прочета ваша книга, за да си съставя мнение за творбите ви и понеже темите ми се струват изключително интересни!
Искрено ви желая успех!

Ангел Грънчаров каза...

Уважаеми господине (или госпожо),

Естествено, че не пиша за да забогатея. Всичко написано отдавна е сложено в електронен вид за да се ползва от хората, от интересуващите се, от младите най-вече. Много често получавам от съответните сайтове известие за това, че някой си е свалил моя книга. Но аз в случая говоря за съдбата на моите хартиени книги, аз общо всичко, написано от мен, съм го издал и в хартиен формат. Говоря за съдбата на тия мои книги. Факт е, че по посочените причини тези мои книги стоят непипнати от ръка на читател в складове и книжни борси. Това е най-жестокото, което може да се случи на един автор. Опитайте се да си го представите, опитайте да се поставите на мое място. Опитайте да почувствате това, което аз чувствам....

Ангел Грънчаров каза...

Между другото, да подхвърля и това, за да схванете по-пълно ситуацията, в която хора като мен са поставени: ами ние наистина можем да подаряваме на човечеството книгите, които сме написали (в електронен вид), но като емпирически същества нали някак все пак трябва да живеем? Все още науката не е изобретила магически начин пишещите хора, авторите, да живеят като растения, фотосинтезирайки, примерно. Кажете, посъветвайте ни: какво да правим когато все пак и на нас, пишещите хора, са ни необходими някакви средства за съществуване? Колкото и грозно да звучи, е налице и такъв момент. Съветвате ни да умираме от глад ли?

Ангел Грънчаров каза...

Ето мястото, където можете да намерите всичко, написано от мен и да си го свалите съвсем безплатно: http://humaig.blogspot.com/2009/08/blog-post_30.html

Абонамент за списание ИДЕИ