Когато преди повече от година бяха канонизирани мъчениците от Батак, моя милост възрази срещу това "мероприятие" на казионните църковни йеарарси с доказано антидуховно поведение (от 15 члена на Синода 11 се оказаха агенти на тайните служби на атеистичния комунистически режим, а пък останалите нищо чудно да са им началниците от съветско-руските тайни служби!), като тогава бях воден от принципни идейни и нравствени подбуди: виж ето това Колосална наглост: употребиха за политическа цел и костите на мъчениците от Батак!. Ето как завършва този текст:А на новопровъзгласените светци-мъченици от Батак и Ново село можем да кажем само ето тия думи: простете, че така нагло се гаврят с паметта ви, че така безпардонно употребяват вашите кости за своите толкова гнусни, за толкова отвратителни политически цели! Простете - ако можете! Щото наглостта тоя път наистина е колосална. По-голяма от нея не може да бъде. Или може? Знам ли? Бъдещето ще покаже. Тия наглеци спирка нямат...
Е, мина известно време и се оказа, че могло и по-грозни неща да се случат: ето, тия дни разбираме, че костите на мъчениците, "третирани" по неподобаващ начин в разните му там показни салтанати и церемонии, обливани с вино, при това турени в крайно неподходящи витрини, та да се гледат, сякаш са не човешки кости, а някакъв обикновен музеен и бездушен реквизит, започнали, представете си, да мухлясват (!), да гният, което означава, че съвсем скоро ще бъдат и порядъчно съсипани и унищожени! На никой обаче за това не му пука, особено малко пък, явно, му пука на пловдивския владика Николай, за който, както знаем, му пука предимно за скъпоценни часовници, за църковни имоти, за бляскави копринени и златосърмени одаяния и също, естествено, му пука най-вече и за лъскави коли. Срам, голям срам - и ужасна грехота е всичко това! Ето какво пише на едно място по повод случващото се с костите на мъчениците:
Костите на баташките мъченици, които са били избити в църквата „Света Неделя” преди 136 г., мухлясват и с всеки изминал ден броят им намалява в двата саркофага, където се съхраняват. За това сигнализира пред „Монитор” председателката на гражданско сдружение „Сила” Даниела Гаджева. Обединението заедно с други неправителствени организации учредиха Инициативен комитет в защита на баташката светиня.
Гаджева е заснела с мобилния си телефон преди по-малко от месец мухлясването на костите и е готова да предостави кадрите на компетентните органи. Новите златисти сандъци са подпрени и отворени с дървени трупчета, за да влиза въздух, тъй като образуващата се влага се стича върху мощите и ако този процес продължава, след време от костите на героите няма да остане нищо, опасяват се местните.
Това пише в този източник; и на други места се потвърждава същата обезпокоителна информация. Смятам, че безотговорните към такива светини на нашата национална история фактори, църковни и държавни, трябва да понесат пълната отговорност за случващото се, но за целта трябва да се реагира най-бързо, за да не стане така, че в един момент вече е късно за реагиране; когато примерно костите са вече съвсем съсипани. Или пък когато оня малък баташки храм с окървавените стени и с дръвниците, превърнат в действащ храм за "сватби и кръщенета" противно на завета на предците ни, бъде окончателно поруган и осквернен! Самата мисъл да се извършват религиозни церемонии в тази гробница, в която витаят духовете на жертвите, е грозно светотатство, което крещи и вопие, опитвайки се да буди заспалата ни съвест и свяст. А ние търпим ли търпим...
Затуй, драги дами и господа, трябва да се реагира овреме, а не когато е късно - и когато пораженията са вече нанесени невъзвратимо. Тия същите псевдоцърковни йерарси като одиозния Николай, който, без да му мигне окото, нареди върху старинни стенописи да бъдат налепени кичозни гръцки мушами, а пък върху древни каменни плочи, протрити от стъпките на предците ни, нареди да се излее бетон, а пък след това да се налепят китайски мраморни плочи, такива значи псевдоцърковни йерарси би следвало да бъдат възпрени, щото са способни, както виждаме, на всякакви поражения и светотатства. Което именно и показва колко струва и "религиозността" им, и "християнството" им, и "духовността" им, пък и "българщината" им!!!
Моля тия, които прочетат това и се обезпокоят, да направят нещичко, та повече хора да научат за случващото се в църквицата в Батак, която е в момента изправена пред нашествие, не по-малко страшно от ония тогавашни набези на озверелите башибозуци с кървавите атагани. Щото днешни агаряни и башибозуци, пък макар и с църковни одаяния, както виждаме, старателно довършват делото на ония колачи: погубват костите на жертвите им, та да се затрие всяка следа от кървавото злодаяние!
Не трябва да допускаме да се случи това, ако го допуснем, заслужаваме да се покрием с неизмиваем позор!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар