Истината ни прави свободни

събота, 2 февруари 2013 г.

Защо пък в страната на абсурдите окупацията да не е "освобождение"?!


Славея Балдева

... Но понеже утре е 1 февруари, е подходящо да се припомни какво се е случило в София през нощта срещу 2 февруари на 1945. Отговорът е - масова екзекуция на неубитите веднага след 9.09.1944. Екзекутирани са български политици, военни, интелектуалци. На „Алабин” пред входа на Съдебната палата са подредени шест камиона, в които натъпкват жертвите.

Охраната има заповед да убива всеки, който посмее да протестира. Депутатът Иван Батембергски вика за помощ. Счупват му черепа с приклад. Тогава Тодор Кожухаров - бивш министър, инвалид от войната - докато върви с бастун към един от камионите, извиква: „Не трябва да плачем за нас, а за България!” После запява „Шуми Марица”. Убит е с удар от револвер.

Камионите са вече пълни. Потеглят в колона към гробищата. Спират пред широки ями, изровени от падналите бомби. Бутат хората на малки групи да слязат долу в ямите. Няма подредени войници за стрелба. Долу стоят само двама с автомати. Убиват жертвите една по една.

Проф. д-р Александър Станишев (не е роднина на бившия министър-председател) - министър на вътрешните работи и на здравето, както и световно известен хирург, констатира смъртта на всеки. Когато остава последният жив, застрелват и него.

Зариват ямите с изсипана от камиони сгурия. Но слухът за станалото плъзва из София. Близки на убитите носят цвета и палят свещи. За да им попречат занапред да почитат паметта им, превръщат мястото в сметище.

После планомерно и последователно превърнаха в сметище цялата държава. Успяха да я докарат до фалит три пъти. Заедно с това видиотиха населението.

Преди около две години българите определиха за най-значимо събитие в страната през миналия век преврата на 9.09.1944, последван от окупацията на страната. Горе долу по същото време откроиха и чушкопека като изумително българско откритие. Защо тогава преобладаващата част от гласувалите 20% да не подкрепи развитието на една строго определена ядрена енергетика.

Оруел писа, че „войната е мир”, "невежеството е сила" и че „свободата е робство.” Защо тогава окупацията да не е освобождение. Защо тогава щиковете на паметника в нейна чест да не пробиват небето ни и да не са взели на абордаж и бъдещето ни, нанизвайки му шарено ядрено герданче.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ