Истината ни прави свободни

сряда, 16 октомври 2013 г.

За мъжкото и женското призвание в живота, за мъжката и женската отговорност пред живота

Трудно ми е в тия напрегнати в политическо отношение дни, които преживяваме, да се откъсна от всичко и да се затворя в "чистите пространства" на духа и на философията, ала ми се налага: иска ми се да завърша тази своя книга за любовта, имам твърдото намерение да го направя, пък каквото ще да става. Аз съм такъв: когато ми е най-трудно (а в момента ми е най-трудно, върху мен има всякакъв натиск, ето, и съдебни процеси организираха администраторите върху мен, подсъдим съм за "обидни и неправилни мисли", които те откриха в една моя философска книга, имам безброй ангажименти, издавам списание, вестник, пиша блог, давам консултации, какво ли друго не правя) успявам някак да се мобилизирам и най-много работа да свърша; размеквам се когато ми е по-лесно, но кога ли ми се е случвало това, не помня вече такова нещо да ми е било някога лесно или леко?! Та тази сутрин, след като се поразходих по разните му там сайтове, за да се информирам какво става, след като успях да изразя някои свои реакции по повод на случващото се в блога си, ето, в крайна сметка сядам и почвам да пиша по книгата си.

Вчера написах текст под заглавие За границите между половете: безразлично ли е в наше време дали си мъж или жена?, ала имам чувството, че претупах проблема, за нещо бързах, не можах да се съсредоточа както трябва, затова написаното съвсем не ме задоволява; но ще си блъскам главата да го оправям когато дойде времето за редактиране на самата книга. А сега трябва да продължа, всъщност това, което сега пиша, са нещо като "първоначални ескизи" по проблемите от темата, по която ми се ще да вникна по-дълбоко, по-нататък, разбира се, всичко ще се наложи да се преработва и изчиства. Та стигнах до въпроса, касаещ грижите, които трябва да полагаме за своята мъжественост или, респективно, женственост; мъжете подобава да се грижат за своята мъжественост, а пък жените, разбира се, следва да се грижат за своята женственост. Е, понякога, казахме, тия неща се объркват, но това е отделна тема; този въпрос за грижите, които следва да полагаме, не е за пренебрегване, особено в по-младата възраст, понеже едва ли може да се очаква, че всичко в този сложен процес на трансформация на юношата в младеж и в мъж, а на момичето в девойка и в жена, така да се рече, става "автоматично", "от само себе си", един вид както растат гъбите от земята, без изобщо да е нужно ние самите да полагаме някакви грижи или усилия; не, нещата не стават така, човек трябва все пак да полага известни грижи, особено пък що се касае до душевните реминисценции на този сложен процес на трансформация, понеже иначе сме заплашени от провал.

Аз не отричам, че в огромната си част нещата са сякаш "програмирани" генетично, са вложени в кода на самото тяло, те си се развиват по своята "програма", не зависят от волята ни, но има и момент, който е в нашата власт: налага ни се да работим за да подпомагаме изявяването на онова, което природата е вложила у нас. Примерно, налага ни се да се борим срещу склонностите на тялото да се отпуска, пък и склонности или навици на самата душа може да е причината за едно такова отпускане, ето, в такъв случай се налага човек да се бори срещу тази опасна тенденция, която може да доведе до обезобразяване на тялото. В такъв случай такива млади хора е добре, естествено, да се захванат да спортуват, което несъмнено ще подпомогне изявяването в една по-чиста форма на тяхната природно определена мъжественост или женственост. Тия неща са прости, са близки до ума, ала си представете до какви невероятни трудности, конфликти и проблеми се стига ако не се получи едно безболезнено справяне със задачата, т.е. ако човек се отпусне, а пък след това, както се казва, му се наложи да се "стяга" отново. Страшно е да се стигне до такова отпускане, тялото ни е склонно, особено на младата възраст, хем да се отдава на движението и на енергичността, хем, ако това не се случи по един по-естествен начин, да се отдава на бездейността, на пасивността, на дезангажираността със собствения живот, което е твърде опасно, е изпълнено с неблагоприятни последици. И затова, общо взето, ни се налага да водим битка със своите природни склонности - или с такива, които са породени от навика. Виждате, че се старая да движа анализа на едно по-близко, психологическо ниво, понеже ми се ще текста да има, да съдържа една по-практическа полезност. Противник съм на самоцелното и безполезно теоретизиране, практичното ми е повече по вкуса, включително и що се касае до философстването, дори и най-чистото такова.

Мисля, че главното вече беше казано: животът ни е борба за постигане на съвършенство. Трябва да надмогнем природното, но така, че да му се подчиним, щото самата природа съдържа в себе си една удивителна и възхитителна хармония, която ние, хората, в своите творения, можем най-много да имитираме - но едва ли да надминем някога. Проблемът, виждате, се усложнява от това: примерно, налага ни се да култивираме, да обработваме собственото си тяло, да го подчиняваме на волята и на душата си, с оглед целите, които сами сме избрали; разбира се, трябва да открием свой начин да се "сработим" със своето тяло, то хем да ни стане послушно, хем да не го подложим на оскърбяване, хем да не нарушим с нещо суверенността му. Нашето собствено тяло може да стане наш тиранин - и това толкова често се случва в живота, не сте ли го забелязали, не сте ли срещали хора, които не са нищо друго освен слуги и роби на своето тяло, или на някой негов по-привилегирован орган?! - но пък и другото, именно, да превърнем тялото си в свой роб, едва ли е по вкуса на самото тяло, което има силата и ресурса жестоко да ни отмъсти. Да дисциплинираме тялото си, да прекършим своенравността му, да избегнем природната склонност за отдаване на някои пороци, свързани с въпросните "привилегировани органи" на тялото (примерно: стомах, език, черва, анус, полов орган и т.н.), е нещото, към което трябва да се стремим - и което ще подпомогне неимоверно изявяването на нашата мъжественост, респективно женственост. Тялото ни, както знаем, е носител на безсъзнателното, в този смисъл то наподобява едно съвсем малко, капризно, своенравно дете, което само иска, и иска толкова повече, колкото повече му даваме. Тялото ни си остава такова през целия ни живот, общо взето, отпуснем ли се малко, то мигом се превръща в подобно дете. Да се справи с тази нелека задача, която измамно изглежда твърде проста, е най-важното, което като проблем стои пред човека през целия му живот, но в особено екстремна форма този проблем се изправя пред нас в т.н. "трудна възраст", в периода на т.н. пубертет.

Това всъщност е най-главната задача на младите хора, с която те самоотвержено се занимават, с която е заето предимно вниманието им, въпреки старанията на учителите, съвсем неуместни, впрочем, да отклонят вниманието им към по-духовните дейности, като учене, четене, мислене и пр. Щото си има една естествена градация на дейностите по степен на важност, която младите инстинктивно следват; ученето, според тази градация и класация, стои значително по-назад от тия тайнствени жизнени пориви, които терзаят младата душа - и младото тяло. Обикновено става така, че грубата инвазия на едно непремислено образование обърква естествения ход на всичките тия процеси и довежда до там, че се възцарява абсолютен хаос - вместо така потребната ни хармония. (Апропо, случайна ли е тази звукова близост на думите "хармония" и думата "хормония"?! Едва ли е толкова случайна...) Та става така, за жалост, че възпитателите, и то в периода на най-трудната възраст на младите, вместо да им помагат, най-самоотвержено им пречат - воювайки с ония естествени пориви, от които е обсебено съзнанието на самите млади. Ето по този пункт, по моята преценка, си заслужава да се поговори и помисли повече, това е една прекрасна тема, която може да покаже най-съществени моменти на толкова потребната ни реформа на сега действащата абсурдна образователна система. Фиксирам този момент сега и тук - ясно е, че точно сега не мога да се захвана с неговото проясняване в потребната степен - та да се върна в някой друг момент към него.

Е, да допуснем, че младият човек някак си все пак се е справил с толкова тежките процеси на трансформацията му от дете и юноша и се е превърнал в младеж (девойка), което е вече най-първи период на същинската мъжественост (женственост). Младите мъже и младите жени са най-очарователни именно с тази чистота и невинност на младостта, с тази нейна отдаденост на едни по-идеалистични и екзистенциални импулси, щото, както е известно, в този период, да речем от 20 до 25 годишната възраст, е периода, в който младият човек завършва своята "подготовка за живота", отдавайки се на едни толкова потребни духовни занимания, на учене в университета и пр. Точно в този период обаче са и най-силни копнежите на самото тяло, които, безспорно, имат най-вече една съвсем ясна сексуална природа и насока. Смесването на тия два момента, на чисто духовното и на поривите на плътта, което е характерно изобщо и за целия ни живот, е в някакъв смисъл "взривоопасно" в периода на тази най-ранна младост, която свързваме с проявяването на типично мъжките и, респективно, чисто женските прояви и на характера, и на личността като цяло. И тук пред толкова младите мъже и жени се оформят няколко алтернативи за една по-развита и по-ясно определена жизнена стратегия, на които трябва да обърнем и тук известно внимание. Ето за какво става дума.

Младите преживяват тези неща по следния начин, нека да тръгнем от непосредственото им преживяване в съзнанието на младите.

Първо, възниква проблема за избор на жизнен приоритет: дали духовното или, напротив, плътското, сексуалното, ще бъде водещо за мен? Кое за мен е истински важното и значимото, на кое от двете следва да се отдам изцяло, а пък другото, така да се рече, да остане в неговата сянка? Това е един съдбовен въпрос, който терзае всички, а при по-силните натури се преживява дори в една бих си позволил да кажа не просто екстремна, но и дори в катастрофална форма. Разбира се, много е съблазнителна алтернативата да се отдадеш колкото се може по-пълно на разврата, да станеш нещо като "сексуален атлет", дето се казва и дето вече се пее и в песните, "всички мацки да са твои", да почнеш да сменяш жените дори по-често от... гащите си, ех, та нима това не е нещо като идеал за повечето от съвременните младежи, на който те така самоотвержено служат?! Предполагам, че и при младите жени стои същият аналогичен въпрос, щото, както и да го погледнем, женската физиология е така устроена, че жените са още повече във властта на сексуалния нагон, дори може да се каже, че те, жените, с извинение, сякаш точно за това са и създадени: да са нещо като "средството" за задоволяване на сексуалните желания на мъжа. Понеже това прозвуча доста грубо, ще се позова на авторитети, например, в Библията е писано, че жената е създадена да бъде "помощник на човека, нему подобен"; но да оставим това (възприемете го като шега, не се вживявайте прекалено в "обидата"!), тя, жената, по начало има една велика мисия: да служи на продължаването на самия живот, да ражда живот, ето, по тази логика е и така дълбоко, неотделимо и изначално свързана с въпросната сексуална функция. От което следва да предположим една по-дълбока отдаденост на жената на секса, една по-голяма нейна зависимост от него; не зная, не съм бил жена, всичко това го предполагам, водейки се от аналогия, от допускането, от чистата интуиция; ако греша, ще се радвам да бъда поправен. В този смисъл може, условно, да се допусне, че жената е в много по-голяма степен тяло, отколкото мъжът: доколкото духът е, разбира се, мъжка привилегия - и отговорност.

Но има и нещо друго, което трябва несъмнено да се вземе предвид: ако жените са толкова зависими от тялото си (разбира се, жената също има душа, но основното в женската душа е, предполагам, тъкмо това: женската душа е много по-телесна, много по-обвързана със страстите и копнежите на тялото, и в това няма нищо лошо, то дори е полезно, особено за мъжете!), а пък мъжете, по идея, ако са предопределени да се изявяват главно на духовното (умственото, мисловното, творческото и пр.) поприще, то това именно и показва колизията, в която се въртят отношенията мъже-жени не само в тази ранна младежка възраст (студентството), но и по принцип, през целия живот. На тази именно основа можем, водейки се от съдържащото се в идеята, да си направим едни по-основателни изводи за ония деформации, на които сме свидетели в наше време, в съвременността. Тук може много да се пише, но съм принуден само да щрихирам проблема, щото захвана ли се с разнищването му, излизане от него няма да има: той съдържа смисъл колкото за цяла една книга.

Ние живеем в една общо взета телесна епоха, епоха, в която тялото, а не душата - и не духът! - е водещото, е онова, което задава, така да се рече, духа на самото време. На това основание се е стигнало дотам, че жените, а не мъжете, са водещият елемент. Съобразно казаното, на ниво индивид, се оказва, че не душата, а, напротив, тялото, е водещото, което пък води именно дотам, че мъжете, като тенденция, се обезмъжествяват (ако тази дума изобщо е възможна), сиреч, стават все по-женствени, ако не телесно, то поне духовно, душевно, като характери, и, респективно, жените все по-уверено стават доминиращият елемент, щом женското по принцип, като израз на телесното, е станал водещият за епохата ни принцип. Ето тази именно е причината, че сексът и всичко, свързано с него, са станали в нашето време толкова привилегировани, те, другояче казано, са в центъра на вниманието на всички, и на мъжете, и на жените. Този принцип на епохата се проявява в това, че всички, общо взето, мислят (мечтаят, копнеят и пр.) предимно за секс, а и реално, в живота си, най-вече от това се вълнуват, стремят се да го правят, освен главно да говорят за секс, да, представете си, се опитват също така и да го правят! Кошмарът на младите, изглежда, затова е, да не би, о, богове, да изостанат от връстниците си и, представете си, по-дълго да запазят девствеността си, което се възприема като страшен резил, ужасна излагация. Всички се правят на много отворени на тема секс, всички общо взето друго не правят, освен да се преструват, че са пичове, правят се на "чукачи", на какви ли не, "героизмите" им все се въртят около секса, тялото, разврата, и то в най-необуздана, вакхическа и оргическа едва ли не форма.

Е, няма да скрием, че това за опитния психолог означава, че огромната част от човечеството са не друго, а пълни нещастници в сексуално отношение, щото ако все пак нещичко представляваха в туй прословуто сексуално отношение, то тогава изобщо нямаше да се стигне дотам сексът да е нещо като всеобща мания на човечеството и на неговата култура. Сексуално задоволеният човек, сиреч, човекът, на когото нещата общо взето са наред в сексуалната сфера, съвсем не е склонен да триумфира и да демонстрира постиженията си, той също така изобщо не е склонен да става сексуален маниак-фантазьор, който само за секс и за жени (мъже) мисли - и само за секс говори. В тази връзка не е зле да кажа и това, че в страни като нашата, където много се псува (псувните, знаем, са все свързани със сексуални обиди), обикновено правенето на секс съвсем не е на висота, щото сексуално задоволеният човек, безспорно е, съвсем не чувства потребност постоянно да псува, сиреч, да се заканва, че щял да направи еди-какво си, което е пак свързано с пустото чукане, за което той толкова много, явно, копнее. На да оставим това, то пак е встрани от главния проблем, който тук ме интересува.

Мисълта ми е, че мъжкият елемент в тия отношения между мъже и жени е призван, по идея, да бъде водещият в битката за освобождаването на душата от диктата на тялото ни, сиреч, мъжете са призвани да бъдат водачи в битката за озаптяването на сексуалността; затова именно и по идея мъжът следва да е водещият, активният елемент в това отношение, докато жената следва да е подчиненият елемент; природата много мъдро е направила така, че мъжете, които са по принцип по независими от сексуалния си нагон, да са в същото време и активните в секса, да са водачи, което няма как да не доведе дотам те да играят ролата на така потребната ни спирачка. Разбира се, в наше време нещата са поставени тъкмо наопаки, женският елемент, казахме, е доминиращият, водещият, жените са станали доста активни в сексуално отношение, а пък мъжете са станали крайно много зависими от капризите на жените, което, трябва да признаем, води до това, че същите тия мъже в същата тази степен са и толкова по-жалки. Казано директно, толкова много мъже в наше време са допуснали да не са нищо друго освен нещо като "придатък" на жената, да са обслужващото я сексуално звено, елемент или компонент, което е доста унизителна роля, предвид това, че мъжът, така или иначе, се оказва използван от ненаситната за секс жена. Това не значи, че всички жени в наше време са нимфоманки, нямам предвид такова нещо, мисълта ми трябва да се възприема адекватно: жените са станали водещ елемент, мъжете са станали подчинен и, респективно, използван елемент, нищо че те, за свое успокоение, си втълпяват, че нещата стояли, видите ли, точно обратното, именно, че мъжете били използвали жените; използват, ама дръжки, използваните са мъжете, нищо че те се перчат да демонстрират, че това, да са използвани от жени, видите ли, било тяхната мечта, бил техният най-съкровен копнеж! Който, прочее, показва степента на тяхната собствена дегенерация, генерацията им именно като мъже, която те обаче съвсем не съзнават.

Та ето как, по криволичещият път, все пак стигнахме до онова, до което се стремяхме: грижата за собствената сексуалност, респективно, мъжественост, за мъжа се свежда до това, че той трябва да я озаптява и усмирява ефикасно, да я поставя под контрол, да си осигури една независимост от собственото си тяло и сексуалност, да стане техен справедлив господар, да не ги тормози излишно, щото те имат силата и ресурса да му отмъстят, на тази именно база да се посвети колкото се може повече на това, което е истинско призвание на мъжа, а именно духовните, мисловните, идеалните активности, от рода на занимания с наука, с бизнес (бизнесът също е игра, в която се иска доста мислене, той затова по начало е мъжко занимание, същото може да са каже и за политиката и за какво ли не още), с творчество, с изследвания, с образователни инициативи, с разнообразни духовни занимания, с философия, изкуство, религия, където призваността на мъжа е огромна, където върху него именно и лежи отговорността за неговата същинска и същностна духовна мисия. Мъж, който е станал жалък слуга или роб на... собствения си полов орган, на своя фалос или пенис, е жалка картинка, противно на онова, което се смята в наше време, именно, че тия, дето са се посветили на слугуването на пениса си, били, видите ли, едва ли не герои; глупости, никакви герои не са, а са пълни мизерници! Това, което казвам, важи и за мъжете изобщо, но то е особено важно за мъжете в младежката им възраст, за най-младите мъже, когато именно е и решаващият етап на тяхната духовна подготовка. Мъжът по идея е дух, тялото за него трябва да е подчинен елемент - ако иска изобщо да изпълни мисията си, ако иска да не изневери на нея, ако не иска да дезертира от отговорността си. Мъжът, който е станал само и предимно тяло, сиреч, се е отказал от духовната си задача, е не просто карикатура на мъж, той, простете, се е отказал до такава степен от мъжкото у себе си, че е дезертирал дотам да стане по-скоро нещо, наподобяващо... жена.

Изглежда на жената пък е отредено това да осигурява растежа и процъфтяването на тялото, на жената повече подобава да бъде тяло, да се грижи за тялото си, да му служи, понеже изпълнението на женската мисия в живота е свързано точно с това; но мъжът трябва да не се свлича до такова едно ниво, щото това означава провал на мъжествеността му. Мъжът подобава да е мъжествен, да притежава добродетелта мъжество, сиреч, за мъжа подобава да е силен, докато слугуването на тялото е проява на слабост, то е и най-лесното, но то е по-скоро женска задача и отговорност, то е призвание на жената. Да си жена и да си женствена е именно отдаденост на тялото и на секса, жените затова ще си бъдат вечните изкусителки на мъжа, които ще правят всичко, за да го откъснат от висотата на духовното му призвание и мисия. Е, разбира се, в огромната част от човечеството жените успяват да постигнат желанията си, т.е. успяват да превърнат мъжете в свои жалки слуги, обслужващи предимно и главно собствената им... вагина. (Дали няма да бъда даден под съд за тия мои думи, които, видите ли, обиждали жените?! Дали няма за тия мои думи да бъда натикан един ден в затвора?!) Ако приемем, както и други мислители с основание са отбелязвали, че жената е предимно и главно... вагина, един мъж да дегенерира дотам, че да се превърне просто в... пенис, означава кардинална измяна на неговата мъжественост, означава категоричен провал на мъжа именно като мъж.

Мъжкото е това, което удържа безпределния порив към удоволствието и към секса, символ на което е жената-съблазнителка и изкусителка; жената затова съществува, че да съблазнява и отклонява мъжа от мисията му, от духовното му назначение, което именно, както още Сократ и Платон са отбелязвали, се свежда до това да мисли, да търси истината, да се занимава с духовното като такова, с философия, с изкуство и пр. Затова мъжкото и женското са в такова едно вечно противоборство, правете си обаче сметката какво означава и докъде ще доведе измяната на мъжа от собствената му мисия, която забелязваме в наше време (като опасна тенденция), докъде ще доведе тази ужасна тенденция мъжете да стават все по-женствени в оня по-висок смисъл, за който, като забелязахте, всъщност тук става дума. (Щото оженствяването на мъжете не бива да се разбира в неговия повърхностен и директен смисъл.) И понеже природата вакуум не търпи, ето, че в наше време жените сякаш са станали някак си по-мъжествени, ала все пак по женски начин мъжествени, те без замисляне възприемат мъжки роли, ала те, разбира се, нямат духовния потенциал да изпълнят тези роли, в резултат на което всичко бива извращавано, обърквано и опошлявано.

Тук, във връзка с вече казаното, възникват още много въпроси, на които се налага да се отговаря най-прецизно. Ала в момента ми се налага да спра дотук, едно че се изморих, друго, че имам някои задължения на всекидневието, които ми се налага на изпълнявам. Току-що моята жена дойде да ми ги каже и по този начин ме отклони от задачата ми, без да си дава сметка, че с това даде такъв красноречив пример за верността на това, което в този момент пишех. Ще ми се наложи да се откажа от писането и да тръгна да изпълнявам това, което моята мила жена ми вмени току-що като задължение. Виждате колко са вредни за духовното развитие на човечеството жените. Не само че ни вкарват в леглото за да им обслужваме женските страсти, ами и ни тормозят да им правим толкова много работи, които по начало са си чисто женски работи, ала ний, мъжете, понеже сме капитулирали общо взето като мъже, ги правим вместо тях, а пък те главно ни тиранизират. Запитайте се кои са специфично женските и специфично мъжките работи и след това си дайте сметка вие лично, ако сте мъж или, респективно, жена, каква част от работите на мъжкия и на женския пол съответно изпълнявате. И тогава ще разберете степента на своята лична дегенерация именно като мъж или, съответно, като жена.

Хайде хубав и светъл есенен ден ви желая! Спрете малко да философствате, ами и вий като мен си поемете работите, че ето, стигнали сме дотам, че никой всъщност не си гледа своите работи, ами всеки си навира носа в чуждите работи. Бъдете здрави! Дерзайте, няма страшно, но все пак е хубаво всеки да си гледа само своите работи, пък чуждите работи нека ги оставим на ония, на които те са им работа; но кога ли това ще стане, аз лично изобщо не зная...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ