Истината ни прави свободни

неделя, 13 октомври 2013 г.

За границите между половете: безразлично ли е в наше време дали си мъж или жена?

В тази неделна утрин ми се ще да поработя по новата си книга, която носи (засега съвсем примерно и условно) заглавието ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Отдавна не съм писал по нея, ето, днес сякаш съм по-свободен, с друго не ми се занимава, а пък ми се занимава с философия - ще ми се да поразсъждавам заедно с вас за любовта. Имам един огромен списък от въпроси, които е добре да засегна в своята книга за любовта - за да се разбули тайнството на любовта трябва да се извърви дълъг път. Разбира се, трябва да реша: дали да следвам този списък - по изработването на който съм хвърлил много труд в предишни години (тези въпроси влязоха в моето учебно помагало по практическа психология на пола, секса и любовта, което беше издадено пре3 2007 г. в книга под заглавието ЕРОТИКА И СВОБОДА) - или пък да пиша съвсем, тъй да се рече, неорганизирано, спонтанно, импулсивно, интуитивно, да се движа по зова на сърцето, да пиша, другояче казано, съвсем свободно. Вторият начин сякаш ми е повече по вкуса, въпреки че не е много философски, но пък какво пречи да съчетая двата подхода, т.е. пак да си пиша както си искам, както ми скимне, непълно свободно?!

Е, тази сутрин решавам да пиша, като ще се опитам да отговоря на една поредица от въпроси, свързани с пола, с половете. Свързани са с осмислянето на различията между мъжа и жената, а пък на тази основа се появяват много и то доста интересни въпроси около това какво представлява мъжествеността, женствеността и пр. Ще стане дума за качествата, правещи мъжа мъж, а жената - жена. Това е една благодатна тема, много може да се говори и пише по нея, понеже какво е всъщност любовта? Ами тя едва ли е друго освен един много възторжен, дори страстен опит мъжете да разнищят загадката на женската душа, а пък жените да разгадаят тайнството на мъжа, на мъжкото, тайната, скрита в дълбините на мъжа, на мъжката душа и пр. Разбира се, опитвайки се да разберат другия, влюбените в любовта неизбежно се изпълват с толкова потребното им разбиране и за самите себе си.

Двата пола в любовта се съизмерват, всеки на тази база идентифицира своята специфика, своята особена и така загадъчна същност, което пък е предпоставка да се вникне и в загадката на другия - толкова любопитна и за мъжете, и за жените. Любовта има явно най-дълбок екзистенциален, но и епистемологически, познавателен смисъл: в нея разбираме и себе си, и другия, а пък другия пол, пола на другия индивид е толкова привлекателен, това, естествено, не е случайно. Ние се привличаме един друг най-вероятно точно затова: защото сме си интересни, любопитни, защото другото е една тайна и дори една мистерия, за разгадаването на която си струва да посветиш дори живота си. Има страстни търсачи на истината за другия - човек, пол, другото същество - и тия, предполагам, са също така най-страстни любовници. Ония, които не се вълнуват от тия жизнени и екзистенциални загадки, най-вероятно не са и толкова отдадени на тайнството на любовта, на нейната така вдъхновяваща мистерия.

Та да се опитаме да вникнем малко по-дълбоко в тайните на двата пола, които толкова много вълнуват всички, и мъжете, и жените. Откъде да започнем, това също е проблем. С какво заслужава да се започне? Ето как аз навремето съм решил този въпрос, пък тогава, когато писах въпросното помагало, бях значително по-млад, бях също така и доста силно влюбен. Предполага се, че това ме е направило и малко по-проницателен - що се касае до въпросите, които са наистина важни при обсъждането на темата за любовта, а в случая и на тази за половете. Та ето какви встъпителни думи съм написал там, при обсъждането на темата за половете, което и тук може да ни послужи за отправна точка:

Мъжът и жената са "пол-овинки" на цялото, човека. Да си човек означава да съществуваш под ясната форма на мъж или на жена (третата възможност – мъж-жена", двуполовостта – е рядък случай, инцидент, аномалия, нещо нежелано). Мъжкото и женското са неотделими от личността на отделния, конкретния човек, явяващ се или мъж, или жена – как да ги разбираме? За мъжа подобава да иска да е мъж и мъжествен, да се стреми към мъжественост, към прояви на мъжкото у себе си; жената е длъжна да е жена и женствена – всичко друго е неестествено, крайно смущаващо, внушава съжаление и понякога отвращение.

Написал съм това, а пък после съм задал ето кой въпрос: Има ли ясно очертана граница между качествата, "правещи мъжа мъж" и тези, които определят жената като жена? Къде да я търсим? Очевидно е, че този въпрос заслужава да бъде изнесен на най-предно място. Прочее, навремето и Сократ много е обсъждал тия въпроси, даже той си има и свои теории, примерно той настоява, че трябва да има ясна граница между половете, който не трябва да бъде пренебрегвана или заличавана, щото иначе настъпват аномалии, той също, примерно, говори за това, че неслучайно съществуват мъже и жени, като всеки от двата пола си има свои собствени отговорности пред живота, които е добре да се знаят, примерно, по начало и по природа, според него, жените съществуват, за да изпълняват една велика мисия на живота, именно неговото продължаване, сиреч, да раждат деца (нещо, което мъжете съвсем не го могат), на тях са отредени, следователно, т.н. "домашни работи", включващи гответе, пране, метене, гледане на децата и пр., а пък мъжете, по неговото разбиране, имам предвид разбирането на Сократ, са създадени, за да изпълняват една също толкова велика и грандиозна мисия, именно да мислят, да търсят истината, да се отдават на философия и прочие духовни дейности, също така да се занимават с политика, сиреч, да вършат т.н. общи, градски, човешки и държавни дела, което именно е и мъжка работа и задача. Сократ е предупреждавал, че ако тия граници между половете бъдат заличени, всичко се обърква, настъпва невъобразим хаос, настъпва нещо, което горе-долу е вече настъпило в нашите толкова щури времена, когато ясно разграничение между мъжки и женски работи съвсем няма, т.е. стигнало се е включително и до абсурда мъже да мечтаят да почнат да раждат деца, а пък жени, разбира се, да задават тон в политиката, което е равносилно на нещо като стихийно бедствие. Та ми се чини, че темата заслужава да бъде обсъдена много внимателно, да се види доколко разбиранията за ясни граници между половете от древността са валидни и оправдани и за нашето иначе толкова модерно, ала също така и достатъчно объркано време. Какво може да се каже тук като една отправка за едни по-задълбочени размисли, към които приканвам читателя на тия редове.

В днешно време сме стигнали дори дотам, че даже външно, на пръв поглед, с очи, човек много често не може да каже кое е мъж и кое - жена; двата пола се обличат почти еднакво (само дето мъжете все още не носят рокли, но за сметка на това носят обеци, гердани и какво ли не още), държат се неразличимо, маниерите им са доста близки, много мъже са станали твърде женствени не само като външен изглед, но и като характери особено, като манталитет, като мислене, държане и поведение; същото може да се каже и за някои жени, държащи се като мъже, смело поемащи типично мъжки роли и функции, а пък оня, който в такава една обстановка дръзне да говори, че така не бива да се прави, че трябва да има все пак някаква диференциация, мигом ще бъде обруган, и то и от мъжете, и от жените, ще бъде определен набързо като ретроград, като човек с демодирали представи за нещата от живота, ще бъде наречен "сексист", "полов расист", ще му се вмени вина, че е привърженик на сексуална сегрегация и какво ли не още. В наше време се смята, че имаме една пълна свобода, който била включвала неотменното право на избор на всичко, в това число и на твоя пол, т.е. се смята, че природата в това отношение не може да бъде наш тиран, човек да се чувства обречен по природа да е било мъж, било жена, а трябвало ние самите да решаваме какви сме.

Е, в това отношение има някои малки неудобства, примерно това, че на някои индивиди са им израсли... пишчици, други пък, да речем, имат превъзходни гърди, характерни тъкмо за жените - но какво ни пречи да се разбунтуваме срещу този толкова срамен природен диктат, какво ни пречи, примерно, ако имаме пишка, в един момент да се откажем от нея и оперативно да я отстраним; други пък, дето по рождение нямат мъжки полов орган, ала страстно искат да бъдат мъже, какво им пречи по оперативен път да си пришият по една пишчица?! Да, а за гърдите, този типичен символ на дамите, какво пък има повече да говорим: доживяхме до такива постижения на т.н. пластична хирургия, че вече е детска играчка дори и ако си мъж да си присадиш великолепни и пищни дамски гърди, има в изобилие силикон, можеш да поправяш както си искаш "грешките на природата", която, както знаем, е толкова първична, дива, изостанала, варварска, а пък ний сме толкова модерни, свободолюбиви и напредничави. Та в наше време, види се, е възможно всичко, смята се едва ли не всеобщо, че човек може да си избира дори и пола, че той, видите ли, бил имал суверенно право сам да решава какъв е, мъж ли е или е жена, а не това най-основно нещо да бъде решавано от толкова изостаналата и варварска природа. Какво можем да кажем по тоя проблем, вижда се, че темата за границите между половете придобива, лека-полека, едно основно, фундаментално, основополагащо и решаващо значение?!

Ами тази ситуация около границите между половете, които в наше време все по-малко съществуват, добре показва какви сме - пък и колко струваме. Да, свободолюбиви сме, в това няма нищо лошо, но една такава безпределна свобода, която руши даже природните реалии не бива да бъде насърчавана, щото тя се превръща в глупав каприз, това вече не е свобода, това е по-скоро противоположното на нея. Мъжът не само по природа, но и по начало, субстанциално, не само може, но е и длъжен на бъде и да си остане винаги мъж; жената пък наистина подобава да е жена - и женствена. Разбира се, ние сме индивидуални, има някои мъже, които природно, така да се рече, са по-женствени, притежават някои по-женски качества, примерно са нежни и пр., има и жени, които, тъй да се рече, наподобяват мъжа, наричаме ги "мъжкарани", това си е съществувало от векове, не само в днешно време, но днес работите са стигнали, както казах, до една наистина екстремна форма. Било, видите ли, предразсъдък мъжът да се старае да насърчава мъжествеността у себе си и да бъде мъжествен, това било демоде, той трябвало, видите ли, да разнообрази своята мъжественост с някои женски черти, та да не бъде, вероятно, толкова скучен и чист в първичността си, в ясната си мъжка форма; примерно, какво пречи да си оскубе не само веждите, но и всички косми по тялото, да си отгледа женска прическа, да си сложи обеци, гердани и всичко онова, което открай време жените правят със себе си, именно, се разкрасяват и пр.; затова и в наше време мъжете вече толкова обичат помадите, одеколоните, разните му там женски салтанати, на които аз лично точно не зная даже думите, какво пречи един мъж, да речем, да се пристрасти към боите за боядисване на коса и да си мени цвета на косата, ако трябва, и всеки ден? Всичко е възможно в наше време, ала едва ли всичко е потребно и необходимо; има толкова излишни неща, без които превъзходно може да се живее.

Е, ние сме свикнали да си усложняваме и объркваме живота, чудо ще видят някои, които правят всичко та така да си объркат живота, че в един момент той да стане вече невъзможен. Разбира се, пълно е в наше време с глупави, не знаещи какво искат, скучаещи, умиращи от скука хора, които, като няма какво да правят, почват да развалят онова, което природата им е дала и завещала; примерно, на мъже в един момент им хрумва, че какво пречи да почнат да се възбуждат сексуално от... мъже, същото, разбира се, може да хрумне и на някои жени, на които в един момент мъжете, видите ли, били почнали да им стават безинтересни, е, тогава какво им пречи да почнат да се любят с жени?! Искаме да си разнообразяване живота, да изпитваме все нови и нови чувства, преживявания, страсти, капризни сме, чудим се в какво да употребим енергията си, е, какво пречи да почнем да я употребяваме в една съвсем разрушителна посока? И ето, мъжете почват да преследват сексуално мъже, жените - жени, вече в една такава ситуация почва да става безразлично кой какъв е, мъж или жена, този признак става, видите ли, съвсем "несъществен", важното е партньорът ни в любовта да е поне човек, щото, нали знаете, има и хора, които от скука почват да преследват сексуално и... животните, примерно коне, кучета и какво ли не още. Страшна работа! Развратът в днешно време е на висота, което много говори, той, прочее, е опаката страна, той е противоположността на жизнената и личностната, на духовната и екзистенциална пълноценноценност на индивида и човека. Щом сме развратни, това просто означава, че сме твърде жалки в личностно и в жизнено отношение; жизненопълноценният човек няма нужда от патерицата на разврата, за да доказва на себе си че е нещо повече от това, което е; комплексарите и сексуално-неудовлетворените имат нужда от развратничене, на останалите то просто не им е нужно. В наше време обаче доста се пропагандира привлекателността на разврата, правете си сметка колко нещастни и жалки сме всъщност, щом това е така - развратът е лакмусът, удостоверяващ нашата жизнена непълноценност и кухота.

По тия въпроси още много може да се пише и говори; трябва много да се пише и говори. Аз по-горе, разбира се, огрубих съзнателно картината, примерно, не е вярно това, че човек става хомосексуален просто защото това в един момент му се е приискало, понеже го е избрал с разсъдъка си; има много и то преплитащи се фактори, които водят до това в един момент даден човек да почне да се съзнава като хомосексуален, сиреч, да почне да се привлича сексуално от собствения си пол. Това означава, че тия хора не бива да бъдат винени, че са такива, то е станало в по-голямата си част независимо от тях, да им се вменява вина за това е много глупаво. Е, субективно чувството за свобода е в някои случаи решаващия фактор, примерно, някои свободолюбци, да речем, може да си наумят да опитат какво е да правиш секс с индивид от твоя пол, ето, това може да бъде финалния етап; но щом такова нещо им е хрумнало и те не са успели да се удържат, явно не голото любопитство е причината за случилото се, а нещо съвсем друго, и то съвкупност от много фактори, е решаващата и обусловилата всичко причина. Затова в тази сфера, на половите идентификации, работите са твърде сложни и деликатни и не бива да се допускат груби, опростяващи квалификации и преценки.

Както и да го погледнем, в нашата съвременност това, че си роден мъж или, респективно, жена, е една твърде съществена характеристика на съответния индивид; съвсем не е безразлично дали си мъж и дали си жена; полът си ние съвсем не можем да избираме, нещо друго вече го избрало вместо нас (природата, генетиката). И от човека просто се иска да разгърне онова, което природата му е дала, до най-бляскавата му форма на реализация; да стане това, за което е роден. Да бъде мъж в истинския смисъл, да бъде жена, чиято ярка женственост впечатлява и въодушевява. Това е, прочее, задачата на живота ни, която великият немски поет Гьоте така силно е изразил с думите "Бъди какъвто си!". Е, разбира се, в най-важното, най-същественото, именно като личности, като съзнания, като духовни същества, ние сами себе си създаваме; природата ни е облекчила задачата като поне в това отношение, половото, половата идентичност, е избрала вместо нас; вместо да сме й благодарни, ние роптаем, а не бива.

Аз на друго място съм писал за телесните и душевните измерения на половите идентификации и различности, другояче казано, съм описал чисто мъжките и съответно чисто женските качества, характеристики и пр., които произтичат от това, че даден индивид е мъж или, съответно, жена. Това е една неизчерпаема тема, по която още много може да се пише и мисли. Когато пишем, ние мислим - или когато разговаряме. Аз лично смятам, че по тия въпроси, именно за пола, секса и любовта, е много по-добре и по-полезно да се разговаря, отколкото да се пише трактатно, както аз в случая съм се захванал. И съм си поставил с това една доста трудна задача. Трудна и много трудоемка. Хем не ми се ще да се отнеса към задачата си лекомислено и да се понеса по повърхността, по външната страна на проблемите, за да предизвикам един ефект, която пак няма как да е друг, освен външен, хем пък добре знам, че задълбочаването в проблемите ще доведе до написването на един огромен трактат, който ще бъде доста труден за четене, а най-вече ще бъде крайно обемен; такива книги са се писали вече, дори и у нас, човек може да събере доста материал за анализи, но нали знаете, голямата книга е голямо зло, ето, затова аз ще трябва да изобретя нещо по-различно, нещо компромисно. Ще видим какво ще се получи; а за днес сякаш се изморих и ми се отщя в един момент да пиша. Имам още няколко момента, по които ще продължа да разсъждавам другия път, следващия път. Ако се сетя де. А за да се подсетя, ще си сложа тук въпросите, с които трябва да започна другия път; ето ги:

Грижите на мъжете за своята мъжественост и грижите на жените за своята женственост. Трябва ли да полагаме такива грижи – или "тук всичко е по природа"? Как се възприемат например типично женски белези на тялото (или характера) у някой мъж? И обратното – мъжки белези у някоя жена? Как, да речем, се отнасяте към поговорката от миналото: "Мъж без мустаци е като... жена с мустаци"(!)? Смесването на други "вторични белези" (нежност на тялото и пр., "добавки" като прически, обеци, дори дрехи...) как се възприема днес? Израз на какво е това – или няма особено значение? Привлекателни ли са за жените днес по-женствените мъже? А по-мъжествените жени (като "физика" и като "манталитет") как се възприемат от съвременния мъж? Обръщаме ли внимание на такива "подробности" или за нас "по-важна е същността"? Тогава каква е тя, нали това е въпросът?

В какъв смисъл и в каква степен моят пол ме прави човек? Какво ми дава полът, към който принадлежа? Наясно ли съм с предимствата и недостатъците на своя пол? А на другия? По какво именно той е "друг"? Благодарен ли съм, че съм именно от "този" пол?

Следващият път ще отговоря на тези въпроси, а сега-засега спирам дотук. Изморих се, пък се и разсеях. Ще изляза на разходка. Навън вече е есен. Вали дъжд, но ми се ще да подишам въздух и да се раздвижа. При мисълта за една такава есенна разходка под дъжда с чадър в ръка ми се изпари желанието за писане. Това ме и разсея. Ще трябва да се подчиня на желанието на душата си. Приятен неделен ден на всички!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ