Истината ни прави свободни

понеделник, 8 август 2016 г.

Как завърши войната между САЩ и Япония



Изпепелена Япония (Препубликувано от блога на Иво Инджев), Автор: Българин

Преди Хирошима и Нагасаки най-разрушеният град е Токио. Само от бомбардировката на 9 март 1945г. загиват около 100 000 души и 1 000 000 остават без домове. При огледа на щетите от бомбите императорът Хирохито взема лично решение за прекратяване на войната. На 22 юни той заявява на своите министри, че иска конкретен план за край на войната и усилията на всички, този план да бъде осъществен. Опитвайки се да избегнат безусловната капитулация японците започват преговори обаче единствено със… СССР. Императорът и близките му съветници хранят илюзията, че Сталин ще се съгласи на компромиси спрямо Япония, защото японците запазиха примирието и отказаха на Хитлер да нападат СССР от изток, след нападението на германците на 22 юни 1941г. Грешка! Подведени са от съветската политика на протакане – на Сталин просто му трябва време да прехвърли войски от Европа в Азия. Напразните надежди и тактиката на протакане удължават войната в Тихоокеанския район. Япония пропуска редица възможности да приключи загубената война. На 26 юли САЩ, Великобритания и Китай подписват Потсдамската декларация, с която изискват пълната капитулация на Япония. Ултимативното настояване за безусловна капитулация – каквато Германия подписа – в този случай обаче не довежда до бърз край на войната. Държейки да запазят императора си, японците отхвърлят декларацията.

На 6 и 9 август 1945 г. над Хирошима и Нагасаки са пуснати атомни бомби. Загиват отново стотици хиляди. Разрушенията са колосални. Други хиляди заболяват от лъчева болест. На 8 август, два дена след първата атомна бомба, СССР се присъединява към подписалите Потсдамската декларация. На 9 август, при втората атомна бомба над Нагасаки, СССР нарушава примирието от 16 септември 1939 година, напада Япония и присвоява Южен Сахалин и всичките Курилски острови. Това е последната военна инвазия във Втората световна война.

Днес, след много повече от половин век, „специалисти“ по войните тръбят, че нямало нужда от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, били безмислени, защото войната била свършила вече. Ами тогава, нека бъдат последователни и кажат какво е да се обяви война на държава, след като тя е не само разгромена, но и води преговори за мир? Какво е това: на умряло куче нож да вадиш или влечение за мародерстване?!

Пет дена по-късно, на 14 август 1945година, Япония приема Потсдамската декларация за безусловна капитулация! На 15 август по обяд японският народ за пръв път чува по радиото своя император, който ги уведомява за решението си да приеме безусловната капитулация! С продължилото 4 минути обръщение, записано предварително на грамофонна плоча, Хирохито успява да убеди японците да се предадат без да изрече самата дума „предаване“: той просто ги призовава да понесат непоносимото.

Тук ще отбележа, че висши японски военни са направили опит този запис да не бъде излъчен. Предизвикват бунт. На 14 августя в 23 часа войници нападат двореца възнамерявайки не само да унищожат записа подготвен за радиото, но дори и да убият императора. Предотвратен е опит за вземане на императора в плен и продължаване на войната. Мнозина от участвалите в бунта се самоубиват. Часове по-късно е излъчен записът. Най-фанатичната армия на света обаче продължава да не е напълно съгласна с капитулацията. Японските военни винаги са смятали, че в директен сблъсък със САЩ ще победят. Това е основната причината довела до пълна смяна на стратегическите японски планове. След поражението от Червената армия през август 1939г. при Ханхин Гол в Монголия, Япония се отказва от военни действия срещу СССР и започва подготовка за удар срещу Америка. На 7 декември 1941г. японските самолети непредизвестено атакуват Пърл Харбър, като убиват 2 500 души. На следващия ден, САЩ обявяват война на Япония.

На 15 август 1945 г. президентът Труман приема капитулацията и обявява край на продължилата 6 години варварска война. На 30 август назначеният за главнокомандващ на окупационните войски генерал Дъглас МакАртър пристига на летище Атсуги. Въпреки съмненията му, дали няма да бъде посрещнат с дъжд от куршуми, генералът нарежда на хората си да излязат от самолета без оръжие. Остават обаче малко объркани от възторженото посрещане на японците. Пътуват от летището до сградата в която е разположен щабът им, намираща се срещу самия дворец на императора в Токио, в обикновени, небронирани коли. Стотиците японски войници, покрай които минава колата на МакАртър, отдават императорска почит на американския генерал: обръщат се с гръб, когато колата му ги приближи! Така започва окупацията на победена, изпепелена Япония.


Милиони американци искат император Хирохито да бъде обвинен във военни престъпления и бъде обесен. За тях, както и за стотиците милиони от Китай, Индокитай, Малайзия, Сингапур, Индонезия, Филипините, Бирма и Корея изстрадали ужасния японски милитаризъм, Хирохито трябва да получи съдбата на Хитлер и Мусолини. Генерал МакАртър има 10 дена да се увери във вината на Хирохито за влизането на Япония във войната и да го изправи пред съда заедно с други 30 души – близки до него висши чиновници. Разследването е поверено на генерал Бонър Фелърс. Той обаче не намира доказателства за военни престъпления на императора. Напротив, убеден е в неговото искреното намерение да сложи край на войната. В доклада си до МакАртър Фелърс пише, че ако императорът бъде съден като военен престъпник, това ще доведе до пълен разпад на Япония и зловеща гражданска война, в която ще загинат милиони. В заключение предлага Хирохито да остане на трона си и продължи да бъде лидер на японския народ. Генерал МакАртър трябва да вземе окончателното решение за бъдещето на Япония, а няма доказателства „за“ и „против“ Хирохито. Затова решава да се срещне с императора в дома, в който е настанен. Срещата е уговорена при много особени условия: генералът не трябва да се ръкува и да докосва императора; няма да го гледа в очите му и няма да предлага нищо за ядене и пиене; трябва да стои от лявата му страна и да внимава, да не настъпи сянката му…

На състоялата се среща, след уважителните думи за добре дошъл към императора, МакАртър се ръкува с него, снима се – застанал от дясната му страна, и за капак на всичко това – отпраща съпровождащите Хирохито, без личния му преводач, в библиотеката. Останали насаме, Хирохито се обръща към генерала на английски изговаряйки бавно думите: „Дойдох, да се срещна с Вас, като единствения носещ отговорност. Желая, Вашето наказание да бъде върху мен, не върху Япония.“

Сед като помолва императора да си седне МакАртър казва: „Няма да има никакво наказание, Ваше Величество. Нуждая се от Вашата помощ. Какво можем да направим за да изправим Япония отново на крака?“. Генерал МакАртър удържа на думата си – само след няколко години Япония ще стане втората икономическа сила в света!

И не само Япония. САЩ предлагат помощ на всички европейски страни участвали във Втората световна война чрез European Recovery Program (известна като План Маршал). 16 западноевропейски страни, между които и победените Германия и Италия, се възползват от помощта и бързо възстановяват своите икономики. Българският министър-председател Георги Димитров – отявлен продажник и проводник на интересите на Сталин, отказва категорично помощта на 8 юли 1947 г. Ако България беше приела американската помощ днес щеше да изглежда различно, поне като Италия например.

През 1975 г. японският император Хирохито дава първата си и май единствена пресконференция, където на въпроса за атомните бомбардировки отговаря: „Много е скръбно, че бяха пуснати атомните бомби и аз съжалявам за гражданите на Хирошима, но не можеше да се предотврати защото това беше извършено по време на война.“


През 2007 г. японският министър-председател Шиндзо Абе се извини писмено на китайските граждани за бомбардираните от Япония градове. Той написа: „Японското правителство трябваше да се предаде веднага след като видя, че губи неизбежно войната, това можеше да предотврати бомбардирането на Токио със запалителни бомби през март 1945 г., както и последващите бомбардировки на другите градове.“

Бомбардировките на Хирошима и Нагасаки са варварски акт, сложил край на една продължила 6 години варварска война, през която човечеството си причини отвратителни злини и непонятни жестокости. Няма „справедливи“ или „честни“ войни, има войни, които се водят по необходимост – за да се спре кошмарното развитие за живота на хората. Затова няма чисти победители и победени: всички участници в една световна война са в една или друга степен жертви. 60 милиона са убитите през Втората световна война. Повече от половината – 37 000 000 са цивилни граждани. От тях около 34 400 000 са убитите граждани в страните – победители и около 2 600 000 са убитите цивилни в Германия, Япония и Италия – победените страни. Най-много жертви (цивилни и военни) дават СССР – 24 000 000 и Китай – 20 000 000. Безспорно е, че победата над германския националсоциализъм, японския фанатичен милитаризъм и италианския фашизъм доведе до създаването на един по-добър свят.

За съжаление и свят, в който насилието и войните не изчезнаха. Една от причините е, че сред победителите във Втората световна война се оказа и съветският (руският) сталинизъм (комунизъм-социализъм), който не се различава от хитлеристкия националсоциализъм. Хитлер свежда човешкото битие до борба на „нисши“ и „висши раси“, за Сталин това е борба между „прогресивни“ и „реакционни класи“. По зла ирония на съдбата извергът Сталин вместо да бъде съден за започването на войната и получи съдбата на ортака си Хитлер, бе не само признат за победител, но като награда под ботуша му попадна половин Германия и страните от Източна Европа – Чехословакия, Полша, Унгария, Румъния, България, Литва, Латвия и Естония. В Югославия, с въоръжената помощ на Съветския съюз, Йосип Броз Тито наложи комунизма и македонизма.

Анализирането на събитията от Втората световна война, довели до оформянето на двете противопоставящи се обществено-икономически системи в света: капиталистическата – доминирана от САЩ и комунистическата – наложена от СССР, води до извода:

По-добре американците да са ти врагове, отколкото руснаците – приятели!

Българин


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ