Съвременният руски вариант на „Моята борба” на Хитлер, обосноваващ „изключителността” на Русия като Третия Рим по подобие на Третия райх

Война без мир - роман(тика) по руска фашизоидна рецепта, от ИВО ИНДЖЕВ

Текстът, с който читателят ще сблъска по-долу ако има здрави нерви да прочете цялото излияние на смесицата от бесен руски шовинизъм, месианство, ревизионизъм и имперско нахалство (каквото е например обявяването на китайците, индийците, арабите персите, тюрките за „евразийска периферия” на Великата Русия, т.е. нещо като придатък на руската империя), гъмжи от неосъзнати самопризнания за агресивната маниакалност, която е на власт днес в Москва на вълната на съзнателно разпалвания страх от световна война, чиято неизбежност звучи в текста като мечта, като блян, като свръхестествено предопределение или Божия промисъл за руската „спасителна роля” срещу сатанинския запад и прогнилия либерализъм.

С възторжена увереност тук се пророкува неизбежна и скорошна Трета световна война, „обоснована” като естествено продължение на човешката история, състояща се от войни- винаги ги е имало, следователно ще има и Трета световна.

Този апотеоз на войнолюбието е перифраза на прословутото съветско „миролюбие”, маршируващо с презумпцията на мечтата за световния пожар, заради който Ленин „щедро” допускаше да измрат ако трябва 90 милиона руснаци, за да живеят при комунизма останалите 10 милион техни сънародници, оцелели върху руините на прогнилия тъмен капитализъм. (Прочети ДО КРАЯ)

Империята се завърна

А ето сега и въпросният текст: Русия и Третата световна война; Превод: Любомир Чолаков; ето малък откъс - препубликувам тук само уводните думи и заключението; за да стигнете до цялото използвайте линка - от тая лудешка руска имперска галиматия:

Напоследък враждебността и омразата на Запада към Русия станаха толкова очевидни, че въпросът за Третата световна война се прехвърли от страниците на фантастичните романи в анализите и коментарите на уважавани аналитици, експерти и политолози.

Ще има ли Трета световна война? Ако "да" - кой и кога ще я започне? Защо и по каква причина Западът толкова мрази Русия? Може ли това да бъде коригирано? Струва ли си руснаците да се боят от Световна война? Ще успее ли Русия да победи в такава война? Дали ще има съюзници? Къде ще се проведат главните сражения на Третата световна?

Самият живот поставя такива въпроси.

За да се ориентираме в тези проблеми и да разберем какво ни очаква в бъдеще, трябва първо внимателно да се огледаме назад, да анализираме историческите примери и прецеденти.

И така: ще има ли Трета световна война?

В това няма никакво съмнение. Ще има...

... Да, Русия вече е решила за себе си как вижда своята бъдеща съдба. Това е съдба на велика, наистина световна империя - Третият Рим от последните времена!

Съдба на глобален геополитически балансьор. На евразийско "сърце на света", призвано да уравновесява световните везни и да се противопостави на напора на сатанинското зло, като пази от него всички, които са готови да потърсят нашата закрила.

Съдба на пазителка на евангелските истини и християнските светини, на закрилница на неизопачените, истински нравствени начала в човешката душа - любовта, милосърдието, щедростта, праведността, целомъдрието, самопожертвуванието...

Така, че дали си струва да се страхуваме от наближаващата война, след като разбираме, че е неизбежна?

Православните християни са наясно, че външната канава на нашия индивидуален живот, на личната ни биография, както и на световната история като цяло, няма никакво самостоятелно значение. Всички наши възходи и падения, радости и несгоди, богатството и бедността ни, здравето и болестите - също както мирът и войната, сблъсъците между народи и държави, между цивилизации и култури - всичко това е суета на суетите, по думите на мъдрия Еклезиаст.

Смъртта на един човек или на милиони - сама по себе си е еднакво безсмислена, безполезна и безразлична от нравствена гледна точка, защото в крайна сметка смъртта е наша обща и неизбежна съдба. Всичко това: перипетиите на нашия живот, всички бури в човешката история придобиват своя висш, скъпоценен смисъл само в Църквата, само в Христос, в рамките на чудния Промисъл Божий. Само в процеса на промислителното ни спасение чрез Божията Благодат.

Да, духовните интеграли на спасителното житие твърде много се различават от нашата земна, житейска аритметика. Сметките в небесния офис се водят не така, както в нашето ежедневно човешко счетоводство. Светият отец Йоан Кронщадтски пише в своя прочут дневник "Моят живот в Христос":

"Светът се намира в състояние на дрямка, на духовен сън, спи. Бог го разбужда чрез войни, епидемии, пожари, разрушителни бури, земетресения, наводнения и слаби реколти..."

Какво, ще се опитваме ли като щрауси да крием главата си в пясъка през лицето на тези спасителни Божии лечения и промислителни хирургически операции, които помагат да се премахнат разложените тъкани и да бъде удължен животът на здравите клетки?

Във всеки случай, нашата суета не може да повлияе върху съдбата на човечеството, което е изгубило вярата си. Онова, което трябва да се случи - ще се случи!

Безумният свят - развратен, безбожен и отдал се на сатанинска горделивост, на бесовски егоизъм, бързащ да изпробва всеки грях, всяко беззаконие, по-скоро да изпие до дъното цялата чаша на "мерзостите земни", нима сам не призовава върху обезумялата си глава меча на Божието правосъдие, гнева Господен, страшните ангели на Апокалипсиса?

Нима ще бъдем толкова безумни, че да се съпротивляваме на онова, което Господ-Бог ни е отредил?

Светата Рус е непобедима.

Амин!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Руският език фактически е древнобългарски език, т.е. е диалект на българския език

Русский язык - диалект болгарского

Всем известен избитый постулат московской имперско-исторической «науки», что русский язык является наследником, так называемого, древнерусского языка, а украинский и белорусский языки являются его же побочными продуктами, которые возникли из-за существенных иностранных, в первую очередь, польских влияний.

На самом же деле, эту сентенцию целиком отрицают научные факты, которые, к сожалению, известны лишь узкому кругу специалистов-лингвистов.

Вот, к примеру, что говорит доктор филологических наук, ведущий научный сотрудник Российской Государственной библиотеки, профессор Татьяна Миронова: в современном русском языке более 55 процентов слов – церковнославянские. И грамматика у нас общая, процентов на 70. Большинство из нас даже не догадывается, что говорит на чистом церковнославянском, используя привычные слова и обороты.

Ей вторит профессор В. Троицкий: по исследованию лингвистов, 55 процентов русского языка восходит к церковнославянскому.

А вот, что по этому поводу говорит Церковь. Епископ Иларион (Алфеев): Церковнославянский язык отличается от русского только некоторыми грамматическими формами, семантикой отдельных слов и словосочетаний, особенностями синтаксиса, который в славянском языке чаще всего копирует греческий синтаксис, и небольшим количеством слов (несколько десятков), отсутствующих в современном русском языке. На освоение этого материала требуется не так уж много времени и сил.

Для тех, кто не знает, следует объяснить, что церковнославянский язык возник на основе древнеболгарского путем переводов на него с греческого Библии и других религиозных книг, осуществимых славянскими просветителями Кириллом и Мефодием в IX веке, но, в целом, это фактически — древнеболгарский язык.

Вот, к сравнению, примеры из живого болгарского языка:

наблюдавам, старая се, уважавам, заявявам, обявявам, трогвам, преодолявам, преподавам, принадлежа, отчуждавам, ругая; разписка, дописка, преработка, сказка, доклад, ужас, данни, задача, покупка, обстановка, постановка, обстоятелство, склад, випуск, недостатък; усърден, сложен, способен, опасен, нахален, бивш, необходим, необуздан, необятен, небрежен, незаменим, непоколебим, оправдателен, постоянен, преждевременен, произволен, недосегаем, умел; непременно, даже, вероятно, съблюдавам, занят,обязателен, удовлетворявам, сторонник, давление, съставление, ослабление, укрощение, основаване, съставяне, изследване, затъмнение, заседание, събрание, известие, отличие, условие, участие, събитие, съчувствие, качествен, свойствен, естествен, веществен; учителствувам, засвидетелствувам, странствувам, приветствувам, отсъствувам, учител, спасител, създател, читател, възпитател, просветител, доброжелател.

Эта лишь маленькая часть, тех слов, которые являются общими, как в русском, так и в болгарском языках. При этом, нужно отметить, что современный болгарский весьма отличается от староболгарского. А вот современный русский и староболгарский имеют большое сходство!

И так, основываясь на заключениях учёных можно смело констатировать тот факт, что русский язык, по меньшей мере, процентов на 55 — это СТАРОБОЛГАРСКИЙ!

Касательно остальной части слов в русском языке. Вот, к примеру, мнение представителя Совета Федерации РФ от правительства Калужской области Валерия Сударенкова:

— Достаточно взять словарь Ожегова, — сказал В. Сударенков, — и посмотреть на букву “а”. Там 900 иностранных слов, теперь уже ставших русскими, ибо как мы сегодня обойдемся без слов: “абажур”, “авиация”, “автобиография”, “автомат”, “агония” и так далее. Это только на одну букву. А если взять весь словарь, то найдем десятки тысяч слов, которые стали русскими.

Возникает, вполне логичный вопрос: Может ли язык, имеющий в своём составе более 55 процентов слов из ДРУГОГО языка, а также десятки тысяч слов тоже иностранного происхождения, называться САМОСТОЯТЕЛЬНЫМ ЯЗЫКОМ?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Българомразецът граф Игнатиев, спомогнал за убиването на Левски, има главната заслуга за разпокъсването на българските земи

Архивите проговарят за руското съучастие в убийството на Левски, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

За митичния досега случай с откачения от някогашното патриотично българско военно разузнаване вагон с турски документи, доказващи вероломната руска роля в убийството на Левски, до днес само се шушукаше боязливо. Авторът на тези редове например е чувал за тази история, но беше предупреден, че тя е “твърде опасна” за разказване.

Ето че вече се пише по въпроса от автор, който се е уверил лично в автентичността на документите, за което трябва да бъде поздравен!

Преодоляно е едно от най-заплашителните табута на Петата колона в България. Направил го е Георги Георгиев в своята статия във Faktor.bg, която за първи път повдига на документална основа завесата на престъпната руска политика срещу самостоятелността на българската национална революция, подчинена с интриги, лъжи, манипулации, престъпления, подкупи, противопоставяния в революционните среди на имперските руските имперски цели.

В ivo.bg и в различни медийни изяви пишещият този текст не веднъж е поставял въпроса за руското съучастие в убийството на Апостола на българската свобода, неудобен на Русия с твърдата си решимост да се бори за нея с български сили без руско покровителство (и дори срещу него). Неподкупният Левски е бил пречка за руските имперски ламтежи и е бил “ликвидиран” (както са се изразявали по-късно болшевиките) с ръцете на турските власти, над които Граф Игнатиев е имал толкова голямо влияние, че е могъл да спаси всеки подсъдим в турско съдилище. Вместо това той “пасува” в полза на “ликвидирането” на най-опасния български конкурент на руските планове за контрол над бъдещето на българите. А както ще видите от статията на Георги Георгиев, руският българомразец Граф Игнатиев не се е ограничил само с пасивна роля в тази антибългарска дейност.

​Позор! На зловещия граф Игнатиев България кръсти улица, учим го като герой

Граф Игнатиев

Коварството на руската дипломация в Цариград нанася жестоки щети върху българската национална кауза, Автор: Георги Георгиев, специално за Faktor.bg

През 1870 г., след като повече от 10 години българският народ се бори за църковна независимост, султанът издава ферман за независима Българска екзархия.

Територията на екзархията обхваща всички земи, населени с преобладаващо българско население – около 220 000 кв. км. с около 4 милиона българи – много повече от всеки друг етнос на Балканите.

Това никак не допада на имперската руска дипломация, която още от времето на Екатерина залага на гръцката Мегали идея в опит да осъществи своя мегаломански план – завземане на Балканите и проливите и възраждане на империя, подобна на Византия, начело с Романови.

Граф Игнатиев, консул на Русия в Цариград, наричан „вицеимператор” заради огромното си влияние в Османската империя, лично настоява българските владици да бъдат заточени, за

да се спре процесът на единение на българската нация и църква

Османските власти отстъпват пред граф Игнатиев и на 21 януари 1872 г. българските владици са заточени в Измир, но българите в Цариград се вдигат на протестно шествие срещу Високата порта. Над 3000 българи се събират на този протест. Великият везир Махмуд Недим паша приема Славейков и Икономов като представители на шествието, изслушва ги и обещава владиците да бъдат освободени.

Махмуд Недим паша удържа дадената дума: на 30 януари владиците са върнати в Цариград.

Нещо повече! През 1872 г. Руската църква, пак под натиска на граф Игнатиев и Вселенската патриаршия обявяват схизма против Българската църква. Махмуд Недим паша дава ултиматум на Патриаршията да признае Българската църква и вследствие нейният отказ изпраща заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана.

Само месец по-късно граф Игнатиев след лична визита до султана

успява да отстрани Махмуд Недим паша

Трябва да отбележим, че още през 1861 г. предишният руски консул в Цариград – княз Лобанов успява да издейства заточение на българските владици в Диарбекир. Тогава владиците ни са заточени за три години. Поводът е, че за първи път през 1860 г. българските църковни дейци провъзгласяват Българската църква за независима и спират да споменават в молитвите руският император.

В същата 1861 г. Георги Раковски издава брошурата си „РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ”. Русия изисква от Сърбия и Влашко брошурата да бъде иззета и унищожена, а Първа българска легия на Раковски в Белград да бъде разтурена. Отново след намеса на злокобния руски консул в Белгард.

Паралелно с църковните борби се развива и революционното ни движение, възприело изцяло линията на Георги Раковски за освобождение със собствени сили и средства. Начело на БРЦК са негови ученици, а ръководителят Васил Левски неслучайно предупреждава, че „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби.”

След залавянето на Васил Левски лично граф Игнатиев настоява пред османските власти Апостолът да бъде съден от специален съд.

По настояване на графа в състава на съда са включени и българите:

хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович член на държавния съвет към империята.

Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община

Хаджи Мануил (Мано) Стоянов – член на софийският меджлис

Петър(Пешо) Тодоров-Желявеца, член на Софийският меджлис.

Целта е ясна – обезглавяване на националното ни освободително движение и подчиняването му на целите на имперската дипломация. Граф Игнатиев е искал да бъде сигурен, че Апостолът ще бъде осъден на смърт.

След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще заяви: „Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!”

Най-зловещата си роля,

обаче граф Игнатиев изиграва по време на Цариградската конференция на Великите сили, на която трябва да се реши и въпросът за територията на новата българска държава. Конференцията е свикана заради Априлското въстание и последвалите зверства и насилия срещу българското население, когато цяла Европа се надига в защита на българската кауза.

Конференцията започва през декември 1876 г., само че никой не подозира, че двете властващи в Европа империи – Русия и Австро-Унгария са се договорили тайно още на 8 юли със секретното Райхщадско споразумение.

Паралелно с конференцията в Цариград, Русия и Австро-Унгария провеждат среща на най-високо ниво в Будапеща, където подписват секретната Будапещенска конвенция. Клаузите са: Русия не възпрепятства Австро-Унгария при анексиране на Хърватска и Босна и Херцеговина, Австро-Унгария не възпрепятства Русия при евентуална инвазия на Балканите. Двете империи се задължават да не допуснат образуване на голяма и сплотена българска държава, а в случай на уреждане на въпроса на международна конференция, да си оказват взаимна дипломатическа подкрепа, което се и случва на Берлинския конгрес.

В същото време на конференцията в Цариград е постигнато съгласие за територия на новата българска държава, която почти напълно съвпада с границите на Българската екзархия, одобрена от всички Велики сили.

На 15 януари 1877 г. Русия и Австро-Унгария подписват Будапещенската конвенция и руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен телеграфически. Веднага започва совалка по саботиране на Цариградската конференция. Още на следващия ден е приет от султана, и му гарантира, че Русия ще се застъпи за запазване на значителни територии на Османска империя на Балканите.

Русия ще спази това свое обещание и така голяма част от Македония, Родопите, Тракия и Беломорието действително остават в пределите на Османската империя чак до 1912 г.

Планът на имперската руска дипломация по

разкъсването на българската нация и българските земи,

стартиран още на 8 юли 1876 г. и целящ недопускане на образуването на голяма и сплотена българска държава е в своя апогей. След два дни – на 18 януари Митхат паша заявява, че Османската империя се отказва от договореното на Цариградската конференция.

Едва ли руските дипломати са предполагали, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и, че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, а личната кореспонденция на граф Игнатиев с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване.

Неслучайно само след 7 години, когато България обявява Съединението на част от разкъсаните ни земи, Руската империя е единствената държава, която се противопоставя и след неуспешни опити да провокира султана като суверен на Източна Румелия да въведе армията и да прекрати Съединението или най-малкото – да възрази официално, за да има повод Русия отново да вкара своите войски в България под претекст, че България нарушава Берлинския договор, Русия принуждава верния си слуга Сърбия да ни нападне в гръб. След това Русия ще скъса дипломатически отношения с България за 10 години.

Предстои да публикувам и секретните грами на руските дипломатически мисии в София, Пловдив, Букурещ и Цариград, в които ще видите още подлост и коварство – организиране на преврати, метежи, подкупване на български политици, организиране на убийства, въоръжаване на шайки, които да нахлуват в Източна Румелия с цел дестабилизация…

Русия ще получи заслуженото си! Когато през 1916 г. напада България заедно с Румъния през Добруджа и в гръб – през Макдония със специално създадения за целта Руски експедиционен корпус, командван от ген. Дихтерис, руските войски ще бъдат разбити на пух и прах от храбрата българска войска, а на 3 март 1918 г.

Русия ще капитулира пред България

и ще подпише най-унизителния мирен договор в историята си – Брест –Литовския мирен договор. Над 1 милион кв. км. от територията на империята ще бъдат откъснати, а от грозните нокти на руския империализъэм ще се откачат Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Беларус, Грузия, Армения…

Част от тях ще бъдат анексирани отново, но процесите, започнали с този договор продължават и днес.

На 3 март 1918 г. Датата не е случайна. Избрана е от победителя! България!!!

По ирония на съдбата днес на името на злодея, граф Игнатиев, работил усърдно срещу свободата на България и пратил на бесилото Апостола е кръстена една от най-важните улици в София. А в учебниците по история, които трябва да възпитават бъдещите българчета, руският сътрап е представен като герой. Едва ли има друга държава, която може да си причини сама подобен позор.

Б.А. Прилагам:

1. Територия на Българска екзархия

2. Територия на България според Цариградската конференция

3. Територия на България, договорена от Русия и Австро-Унгария на Берлинския конгрес. Забележете колко от българските земи умишлено са предадени на Сърбия, Румъния, Гърция или умишлено оставени в пределите на Османската империя.

4. Сборника със секретните договори на Руската империя.

5. Симеон Радев – Строителите на съвременна България Том 1

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Икономическата помощ на САЩ и Великобритания за Русия през Втората световна война

Само Америка доставила на Сталин 427 284 армейски камиона. Това били най-добрите в света, обичани от войските „Студебейкър“-и и „Додж“-ове. Освен това Съветският съюз получил от Америка 50 501 джипа „Вилис“. Това била кола, равна на която в света нямал никой. Американският джип бил прост и сигурен като същински боен другар, бил разузнавач, свързочник, вестовой, дозорен, конвоен, артилерийски наблюдател, сапьор, санитар, десантник и дори — чекист и политработник. От САЩ Сталин получил цял флот, наброяващ 595 кораба, от които — 28 фрегата, 105 подводници, 77 тралчика, 3 ледоразбивача (към ледоразбивачите съм особено неравнодушен), 140 ловци на подводници, 202 торпедни катера и т.н. Само Америка изпратила на Сталин 13 303 влекача и бронетранспортьора, 35 041 армейски мотоциклета, 8089 релсополагача, 1981 локомотива, 11 155 железопътни вагона, 136 000 тона експлозиви, 3820 906 тона продоволствие, предимно консервирано месо, краве масло, шоколад и т.н., 2 541 008 тона нефт и нефтопродукти, 2 317 594 тона стомана, включително и за танкови брони, 50 413 тона гьон, 15 010 900 чифта кожени войнишки обувки… Списъкът е безкраен. В него откриваме 4952 изтребителя „Аерокобра“ и 2410 „Кингкобра“, а общо изтребители от пет типа — 9681, 2771 бомбардировача А-20 и 861 Б-25, 423 107 полеви телефонни апарата, калай, кобалт, берилий, кадмий, кобалтова руда, 5807 тона алуминиеви тръби, 166 699 тона алуминиеви сплави, 624 тона алуминий на блокчета, 56 387 тона алуминиева ламарина, 34 793 тона бронз и месинг на блокчета, 7335 тона бронзова и месингова жица, 24 513 тона месингова и бронзова ламарина, 181 616 тона изолирани медни проводници, молибденов концентрат, магнезиеви сплави, мед, цинк, олово, никел, 350 000 тона манганова руда, 69 000 000 квадратни метра вълнени платове, 3 700 000 автомобилни гуми, освен това 81 000 тона каучук, радиостанции със стотици хиляди, напълно комплектувани нефтопреработвателни заводи, радиолокатори, торпили, морски мини, палатки войскови, щабни и лазаретни, мостови кранове за машиностроителни предприятия, полеви хлебозаводи, оптика — от снайперски мерници до най-сложни уреди за управляване на артилерийския огън, полеви кухни, цимент, релси със стотици хиляди тонове, хирургически инструменти, бодлив тел с десетки хиляди тонове, електрически крушки с десетки милиони, обзавеждане за болници, десантно-понтонерно оборудване, маскировъчни мрежи със стотици хиляди тонове, парашути, ковашко-пресово оборудване, особено точни шлайфмашини, стоманени тръби, булдозери, 8218 зенитни и 5815 противотанкови оръдия, 8701 артилерийски трактора, 473 000 000 артилерийски снаряда, автоматични пушки, автомати, картечници, навигационно оборудване за кораби, самолети и т.н., и т.н. до безкрайност („Красная звезда“ от 18 юли и 29 август 1991 г.; Виж. 1990, кн. 6; 1991, кн. 2; „Грани“. 1985, кн. 136, с. 220-231 „Вестфаль, 3. Роковые решения“. М., 1958, с. 114).

Освен Америка със стратегически стоки снабдявали Съветския съюз и други страни. Потребностите на Съветския съюз от алуминий възлизали на 4000 тона месечно (бившият член на Политбюро А. Микоян. ВИЖ. 1978, кн. 9, с. 64.). Днепърският алуминиев комбинат в Запорожие давал по 4500 тона алуминий месечно. Но той бил загубен. Производството на останалите съветски заводи било незначително. И затова Британия най-редовно доставяла на другаря Сталин по 2000 тона алуминий месечно (пак там). Потребностите на СССР от алуминий през войната били осигурени с доставки от САЩ и Британия. И когато комунистите се фукат с производството на бойни самолети през войната, редно е да се съгласим и да отдадем дължимото на авиационната промишленост на СССР. Но независимо от това трябва да си спомним и за произхода на „крилатия метал“ и на останалите неща, без които самолетите не могат да летят. Най-добрите в света съветски танкове имали най-добрите в света танкови двигатели ОВ. Основният метал в тяхната направа е алуминият. А откъде се е вземал той?

Съветският Северен флот получил само от Британия 27 бойни кораба, включително 4 подводници, освен това Британия предоставила на Сталин временно до края на бойните действия цял флот (извън американския) от 92 бойни кораба, включително линейния кораб „Роял Соверен“ и един кръстосвач. На възражението, че линейният кораб бил остарял, трябва да се отговори, че дотогава Съветският съюз изобщо нямал в Ледовития океан големи кораби — нито един линеен кораб и нито един кръстосвач. Британия доставяла авиаторски кожени облекла от най-високо качество. В Британия и днес е голям шик да се появиш с авиаторско кожено яке модел 1940 година, именно с такова, с каквото се фотографирали за спомен нашите прочути асове Кожедуб, Покришкин, Речкалов и Клубов. Модата на тези якета в Британия не минава. Защото са ги изработвали с особено старание. С тези якета Британия облякла сталинските соколи.

От 1 октомври 1941-ва до 31 май 1945 година само Америка изпратила на Сталин 2660 транспортни кораба, на които били натоварени 37 500 000 тона стратегически материали. Из пътя били потопени десетки транспортни кораби с 1 300 000 тона товар. Останалото стигнало до съветските пристанища. За съпровождане на керваните се ангажирали стотици бойни кораби на Америка и Британия, хиляди самолети и десетки хиляди хора. Само Британия загубила 19 бойни кораба, съпровождащи товари за Съветския съюз, включително два кръстосвача.

Victor Suvorov

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Реформата в образованието няма да се състои, образователната бюрокрация, за да запази всевластието си, се бори да отпаднат предпоставките за нея

Еволюцията на образованието има нужда от теб

Еволюцията на съвременното образование на път да бъде прекратена между първо и второ четене на закона. Достатъчен е един поглед в обществения живот, за да се види, че днес, въпреки широкодостъпното образование и въпреки грижите, които се полагат в културно и морално отношение, обществото ни страда от сериозни проблеми.

Същевременно броя на училищата в чужбина (по данни на Асоциацията на българските училища в чужбина) се увеличава с много по-висок темп от този, с който намаляват училищата в България. В редица страни по света се използват всевъзможни средства за изкореняване на обществените пороци, и то не от правителството, а от самото общество, което е двигателят на всички благородни промени.

В българската образователна реформа, започнала преди повече от пет години, едва сега започва да се наблюдава развитие на култура (задължението на всяка държава с претенции да бъде демократична) на взаимодействие с неправителствения сектор. Под влиянието на наложилата се спешност от промяна в цялата страна, при настоящия опит за приемането на новия закон за училищно и предучилищно образование, са налице всички предпоставки, за да смятаме, че този път законът ще се появи в неговата цялост и целесъобразност.

В процеса на създаване на законопроекта бяха ангажирани почти всички активни неправителствени организации в страната, защото така виждаме възможността за осъществяване на една истинска реформа в образованието. Както много често се случва обаче законотворческият процес у нас бива силно повлияван през периода на окончателното му приемане на второ четене в Народното събрание.

В този момент има реална опасност от незачитане на основната ценностна идеология на този законопроект – визираме предложенията, внесени в комисията по образование от народни представители, за промени в текстовете на закона, между първо и второ четене на законопроекта. Ако тези промени бъдат приети от Комисията и гласувани на второ четене, реформата няма да се състои, защото ще отпаднат предпоставките за нея, а именно – свободата и плурализмът в образованието и възприемането на ученика като субект, а не обект на образователната система.

Смятаме, че законопроектът ще загуби както характера си на нормативен акт „с поглед в бъдещето”, така и обществената подкрепа от всички организации, развиващи иновативни образователни форми на световно ниво. Заложената, в някои от предложенията, усложнена процедура за придобиване на статут на иновативно училище – с решение на Министерския съвет, поставя ненужни административни затруднения пред образователните предприемачи. Националният интерес би следвало да изисква бързо развитие на образователни иновации, с оглед устойчив трансфер на образователни технологии в системата на училищното и предучилищното образование.

Дискусионни са и формулираните в същото предложение критерии за обявяване на иновативни училища, доколкото те включват постигнато подобряване на качеството на обучението – постижение, което би могло да се оцени не при стартиране на образователната иновация, а няколко години след това. Относно предложенията, свързани с прилагане на самостоятелна форма на обучение по желание на родителите смятаме, че се потъпква основната роля за подобряване на обществения и личния живот, което домът, като основен възпитателен субект, дава.

Недопустимо е да бъдат спъвани обществените сили за прогрес и социални реформи, а от поставянето на тези въпроси, в дневния ред на българския парламент от компрометирани политически сили, да зависи сътрудничеството и благоденствието ни. Залисани в ежедневието си всички очакваме да се случи една социална и културна трансформация, но без предпоставките, за еволюция по отношение на образованието и възпитанието, това едва ли ще се случи.

България може и трябва отново да заеме своята водеща роля по отношение на образованието, подготвящо младите хора за бъдещето.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Земята е пълна с живота на прадедите ни, така също тя е нашата Майка

Писмото на Вожда Сиатъл до президента Франклин Пиърс

13 ноември 2012

Документа, който следва по-долу, е бил широко разпространен от американските и европейски вестници и които го определят като най-дълбоката и красива декларация, която някога е направена за околната среда.

Манускрипта е бил написан преди пoвече от 150 години. Негов автор е индианският Вожд Сиатъл, на племето Суамиш, от североизточните територии на САЩ, които днес влизат в щата Вашингтон. Това писмо Вожда Сиатъл е изпратил през 1855 година на президента Франклин Пиърс, като отговор на предложението му за покупка на земите на индианците Суамиш.

Великият вожд от Вашингтон ни праща хабер, че иска да купи нашите земи. Великият вожд също ни изпраща думи на приятелство и добра воля. Оценяваме този израз на внимание, защото знаем, че нашето приятелство му е излишно. Ще разгледаме неговото предложение, защото знаем, че ако не го направим, то белият човек може да дойде със своите огнени оръжия и да вземе нашите земи. Великият вожд от Вашингтон може да вярва в това, което казва Вожда Сиатъл, със същата сигурност, с която нашите Бели братя вярват в промяната на четирите годишни времена! Моите думи са непроменяеми както звездите!

Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на Свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас?

Трябва да знаете, че всяка частица от тази земя е свещена за моя народ. Всяко блестящо листо, всеки пясъчен плаж, всяка мъгла в гората, всяко насекомо със своето жужукане, са свещени в паметта и опита на моето племе. Сокът на дърветата, който се движи в тях носи спомените на червенокожите хора!

Покойните бели хора забравят своята родна земя, когато поемат последния си път към звездите. За разлика от тях нашите Никога не забравят тази прекрасна земя, която е майката на всички червенокожи хора. Ние сме част от земята и тя е част от нас! Благоуханните цветя са нашите сестри,еленът, мустанга и орела са нашите братя!

Планинските скалисти върхове, зелената трева от прериите, топлината на телата на мустанга и човека, всички те принадлежат на едно и също семейство. За това, когато Великият вожд от Вашингтон казва, че иска да купи нашите земи, прекалено е това, което иска!

Той ни осигурява място, където ще можем да живеем с нашите племена, ще бъде наш баща и ние негови синове. За това и разглеждаме неговото предложение за покупка на земите ни, но това няма да е лесно, защото тези земи са свещени за нас. Сребристата вода, която тече по коритата на ручеи и реки, не е просто вода, а кръвта на нашите прадеди!

Ако ви продадем тези земи, трябва да запомните, че те са свещени и трябва да научите вашите синове на това и че всяко фантастично отражение в прозрачните води на езерата, говори за спомените и историята на моя народ. Шепотът на водата е гласът на нашите прадеди!

Реките са наши сестри, те утоляват жаждата ни. Реките носят с водите си нашите канута и хранят децата ни. Ако ви продадем земите си, трябва да запомните и учите синовете си, че реките са наши и ваши сестри, за напред би трябвало да се отнасяте с тях, като с членове на семейството си !!

Знаем, че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя,защото той е странник, който идва в нощта за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да му въздейства! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майката Земя и баща си Небето, като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!

Не го разбираме това. Начинът ни на живот е различен от вашия. Посещението на градовете ви причинява болки в ушите на червенокожите хора. Може би е така, защото индианецът е дивак и не разбира нещата. Нямате нито едно място, където може да се чуе разлистването на дърветата през пролетта или трептенето на крилата на насекомите! Но може би е така, защото съм дивак и не мога да разбера! Шумът на градовете е като обида за нашите уши. И какъв живот е този, когато човек не може да чуе самотния зов на чаплата,или нощната дискусия на жабите в залива… Аз съм индианец и не го разбирам.

Ние червенокожите предпочитаме мекия звук на вятъра, който гали лицето на езерата и благоуханието на същия вятър, Пречистен от обедния дъжд и парфюмиран от аромата на боровете! Въздухът е безценен за червенокожите, защото всичко живо го споделя – Животните, дърветата и човека. Белият човек като ли не усеща въздуха, който диша. Като някой агонизиращ, който е нечувствителен към миризмата на собственото си разпадане.

Пак ще кажа, че ако ви продадем земите си трябва да запомните, че въздухът е безценен за нас, и че той споделя духът си с всеки живот който поддържа! И ако ви ги продадем, да ги оставите отделени настрана като свещени, като едно място, където може да отиде белия човек и да се наслади на полъха на свежия вятър, напоен с аромата на цъфтящата прерия!

Ще разгледаме вашето предложение за покупка на земите ни. Ако решим да я приемем, ще има едно условие. Белият човек да се отнася с дивите животни като към свои братя. Аз съм един индианец и не разбирам как изпускащия пара Железен кон може да бъде по-важен от бизона, когото убиваме, за да се нахраним и то при остра нужда. Какво би бил човек без животните ако те изчезнат… Човекът би умрял от самота и духовна нищета. Защото това, което се случва на животните, много скоро ще сполети и човека. Всички неща са свързани в Природата!

Вие трябва да учите синовете си, че земята под вашите крака, това е прахът на прадедите ви! За да уважават земята, трябва да кажете на вашите синове, че Земята е пълна с живота на прадедите ни, така също и че тя е нашата Майка. Всичко, което въздейства върху нея, засяга и нейните синове, нанасяйки вреда на нея, вредят на себе си!

Ние това го знаем. Земята не принадлежи на Човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на Живота, а е само една брънка от него! Всичко което прави срещу Природата, го прави срещу себе си. Знаем, и че всички неща са свързани, както Кръвта, която свързва една фамилия!

Дори и белият човек, чийто Бог върви редом с него и разговарят като приятели, не може да бъде изключение от нашата обща съдба. Може би, след всичко това, все пак ще станем братя някой ден. Ще видим….

Знаем нещо, което може би и вие ще откриете в един прекрасен ден, че нашият Бог е и вашия Бог! Сега мислите, че сте Негови собственици, както искате да сте и на нашите земи, но няма да бъдете! Той, Бога на човечността и състраданието е еднакво справедлив, както към червенокожите, така и към белите хора!

Тази земя е безценна за Него и причинявайки й вреда означава неуважение към нейния създател! Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си. Може би в последния си час, ще се почуствате озарени от идеята, че Бог ви е пратил по тези земи и ви е дал господството над тях и червенокожите племена, като една специална цел.

Тази мисия е едно тайнство за нас, защото не разбираме какво ще стане, когато бъдат избити бизоните, когато дивите мустанги бъдат опитомени, когато и най-отдалечените кътчета на горите ще излъчват миризмата на много хора, и когато погледа към зелените върхове на планините бъде преграден от редове бодлива тел.

Тогава ще попитаме. Къде е гъстата гора… Няма я… Къде е орела? Няма го, изчезна…

И тук свършва Живота и започва борбата за оцеляване!

Аз казах ХАУ!

G.CATLIN 1854, Танц на бизоните

Превод от испански Георги Чернаков. Gr. Canaria, 28 de enero, ano 2004.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Безочлива "соцпропаганда и агитация на успехите" се вихри на сайта на ПГЕЕ-Пловдив в прослава на новото ръководство на училището

Тази сутрин попадам на нещо сюблимно: на сайта на ПГЕЕ-Пловдив откривам нещо, което навява или събужда спомена за незабравимата "социалистическа пропаганда и агитация на великите успехи", която навремето, в ерата на тъй памятния комунизъм, шестваше у нас. Една безкрайно лъжлива пропаганда и агитация, която лъжеше така безочливо, че повече от това не може да бъде: на бялото тогава се казваше черно, на черното - бяло. Да, обаче ето, някои хора не са мръднали и на сантим напред, останали са си на същото онова душевно, тъй да се рече, ниво: при старото ръководство на ПГЕЕ-Пловдив (до 2010 г.), видите ли, в училището било много лошо, но сега, след като дошла новата шефка, то цъфнало и вързало, успехите били невиждани! Докато истината, разбира се, е точно обратната: училището някога беше най-елитно и авторитетно, а в последните години все повече запада и губи имиджа си на престижно учебно заведение. То ако не беше така, нямаше и да има нужда от такава безочливо-лъжлива "соцпропаганда-агитация на успехите"; ето, порадвайте се как "убедително" се лъже (позволих си да оправя някои грешки от пунктуационно най-вече естество, щото в моя блог се пише правилно; подчертах и някои от най-опашатите лъжи):

УЧИЛИЩЕТО В МОИТЕ ОЧИ

март 26, 2015

В рубриката ни „Училището в моите очи” разговаряме с Георги Куманов, който е възпитаник на ПГЕЕ, випуск 2010 година. Г-н Куманов ни сподели своите впечатления от нашето училище, което в неговите очи изглежда ново.

Георги е студент вече пета година в ПУ, който има страст към четенето  на книги  и история, точно тази негова страст го насочва към правото – студент е вече пета година. Обича също пътуванията, опознаването на нови хора и места. Мнението му за хората е, че те трябва да бъдат успешни и да помагат на другите, когато се издигнат.

А за да бъде един човек успешен, той трябва да има среда, в която да се развива. Къде другаде, ако не в училище, може да се намери среда за развитие на тийнейджърите?

Когато Георги е бил ученик обаче е нямало много възможности за изява. В училището нищо не се случвало и това допринасяло за нежеланието на учениците да ходят на училище.

Сега вече, след като са изминали пет години, и той от момче се е превърнал в млад мъж, идването му в ПГЕЕ му навява спомени, а същевременно изпитва и радост от промяната, която вижда в скъпото ни училище.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Насладете се на един сякаш неръкотворен бисер на изящната подлизурска публицистика

В стила на все онази същата "социалистическа пропаганда и агитация на неописуемите успехи" в прослава на "тъй мъдрото ръководство", която се вихри на сайта на ПГЕЕ-Пловдив откривам истински шедьовър, на който ви предлагам да се насладите изцяло. Любопитен щрих е, че в този тъй лицемерно написан панегирик присъства на активиста на БСП проф. Никола Балабанов, бивш ректор на ПУ "Паисий Хилендарски", който навремето има титаничната заслуга да уволни моя милост от това учебно заведение - където съм работил като асистент по философия в периода 1985-1992 г.; аз лично не знаех за тъй тесните партийно-политически връзки на настоящето ръководство на ПГЕЕ-Пловдив с моя екзекутор, а ви е известно, че това същото настояще ръководство на ПГЕЕ-Пловдив в последните години осъществи епохална по характера си кампания по моето дискредитиране като личност, като преподавател и като обществена фигура, завършила с второто в живота и в кариерата ми уволнение от работа като преподавател по философия; виждате, пъзелът се нарежда доста добре. Както и да е, насладете се на този сякаш неръкотворен бисер на изящната подлизурска публицистика:

ДА ДОСТИГНЕШ ЗВЕЗДИТЕ

март 23, 2015

На 26 февруари 2015 година в Ритуалната зала на Професионална гимназия по електротехника и електроника – Пловдив се състоя Празник на физиката и астрономията под надслов „ДА ДОСТИГНЕШ ЗВЕЗДИТЕ”, с който официално се закриха дейностите, свързани с 2014 – ГОДИНАТА НА ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ.

В събитието взеха участие ученици с изявени способности по физика от 9., 10. и 11. клас на ПГЕЕ – Пловдив. Присъствието на професор Никола Балабанов, на декана на Факултета по Физика в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” – доцент доктор Желязка Райкова, както и на абсолвенти от специалност Физика, привнесе атмосфера на академичност, каквато участниците в празника безспорно заслужаваха. Сред почетните гости бяха и госпожа Стоянка Анастасова – директор на ПГЕЕ – Пловдив, помощник-директорите инж. Камелия Стоянова и инж. Елена Динчийска и преподаватели от гимназията.

Официалното тържество се състоя по повод връчването на плакетите на призьорите и грамотите на всички, взели участие в Националния конкурс за рисунка и есе, посветени на гениалния италиански учен Галилео Галилей.

Събитието откри госпожа Стоянка Анастасова, която изрази своето задоволство и вълнение, че учениците на ПГЕЕ – Пловдив са любознателни и талантливи, че проявяват своите способности и представят достойно себе си и училището на национални форуми с научна значимост.

Инженер физик Ганка Лавчева – организатор на дейностите, свързани с честването на Галилей, и събитието, поздрави участниците и гостите като отбеляза, че усилията, които нашите ученици полагат, съвсем заслужено са впечатлили членовете на академичната комисия, оценила творбите им.

Началото поставиха авторите на рисунки на тема „Галилей и телескопът” – Иван Чучулски от 11. Д клас и Хрисимир Георгиев от 9. Д клас. И двамата споделиха, че Галилей ги е вдъхновил именно с неуморимия си дух и желание да проучи нощното небе и с подобренията на телескопа, от които се ползват учените и до днес.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)