Дискусия: Мит ли е "турското робство" и наистина ли цели 500 години сме били "роби"?

Кратка моя публикация на тема "Турско робство" у нас наистина не е имало: само робът може да се гордее с това, че дедите му били роби! предизвика много коментари в блога, на страницата ми във Фейсбук и къде ли не. Интересно е тази дискусия да бъде запазена, е, с оглед на това правя нужното; след време може би ще е интересно как се е мислило по този въпрос; много неща, и то важни, от народната ни психология прозират зад тия мнения; ето, вижте за какво става дума:

148 коментара:

Ahmed Kuytov каза: Страхотно мнение!! Това аз много пъти съм го повтарял на мои познати, обаче винаги ми казват: ти се казваш Ахмед. Най-много ми допадна изречението "Свободния, обичащият свободата човек няма да се гордее с такава перверзна гордост от съзнанието, че дедите му били роби - това е изключено."

Ангел Грънчаров каза: Мислещият човек, обичащият истината човек, какъвто по дефиниция е философът, не може да мисли иначе :-) Колега, радвам се, че мислим в една и съща посока! :-)

Христианна Павлова каза: Ако трябва да мислим в тази насока и да вземем предвид аргументите на г-н Грънчаров, може да се каже, според мен, че "турско робство" като определение за този период може да не е правилно, но по-добро не е измислено. Основни аргументи за оборването на тезата за робството е, че християните са имали някакви имоти, елементарни религиозни права, който в един момент дори са били узаконени, заемали дори висши държавни постове и т.н.Ами ако погледнем летописите, ще видим, че още от античността е имало низши и висши роби, с чиито живот господаря е разполагал неограничено и положението им, независимо колко е издигнато, не ги прави по-малко роби.Те са участвали дори в армията (както нашите еничари - спомняте си по какъв хуманен начин ги събират, нали?), като в римската армия са можели да извоюват свободата си, докато в турската нашите момчета са имали привилегията да са "елит" с промито съзнание, което май пак не е особено хуманно.По темата може да се напише много и да се направят много паралели, но да се твърди, че е имало някакъв си феодализъм с "особености", които включват известните и не толкова известни на широката публика зверства, е меко казано кощунствено. Знаете ли най-вече заради кого? Заради бабите и дядовците ви, които също са били клани и тормозени по един или друг начин и чиято памет днес оскърбявате.И между другото, без да се заяждам, само да Ви информирам, че НИКОЙ НЕ СЕ ГОРДЕЕ С ТУРСКОТО РОБСТВО! ВСЕКИ БЪЛГАРИН СЕ ГОРДЕЕ С ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ НЕГО! И С ИЗДРЪЖЛИВОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ ПРЕЗ ТЕЗИ ВЕКОВЕ! Ще Ви помоля добре да го запомните, за да не говорите или пишете подобни нелепици из форуми и събирания.

Ангел Грънчаров каза: Госпожо, оставете патриотарската патетика, тук не сме Русия, тук е Европа. Първо, роб по понятие е оня, който не принадлежи на себе си, а на някой друг, т.е. е собственост на друг човек. Такова нещо да се каже за всички българи от онова време е пълна глупост, още по-лошо - то просто не е истина. Второ, не бива да обиждаме дедите си като ги наричаме роби, да те наричат роб при положение че не си е жестока обида. Поколението на робите по традиция също са роби, от тази гледна точка вие обиждате сега целия български народ като ни смятате също за роби. Точка. Требе да се мисли като се говори или пише. Точка.

Анонимен каза: Това е въпрос на дефиниция и конвенция и целият този спор е схоластичен и умозрителен, но кой знае защо след 1989 периодически се подгрява. В строгия смисъл на думата българите, макар и ограничени своите права, със сигурност не са били „роби” в пълния смисъл на думата. Турско „робство” е просто една метафора или евфемизъм, който така или иначе се е наложил и е трудно изкореним.

Иначе и „спиралата” на ДНК всъщност не е спирала, а винт, защото се развива не в две, а в три измерения, но се е утвърдило формално неправилното понятие „спирала”. Има много други подобни примери. Иначе е напълно възможно дори цял един народ да стане „роб” и за това има примери от античността. „Робството” не е въпрос на свободен избор, иначе нямаше да е робство, а на ПРИНУДА, и също така не е непременно психическо състояние.

А „завършени” роби в античността много често са ставали за какво ли не, дори нерядко са били по-начетени и образовани от господарите си. Самият Платон в един момент е бил продаден в робство! В древния Рим много учители, писари и т.н. например са били роби. Имало е също много случаи на освобождаване на роби, които след това често са се издигали в обществото. Епиктет например е бил освободен роб.

Ангел Грънчаров каза: Аз пък напоследък все повече се удивлявам колко проницателна е античната представа: хората по рождение биват свободни и роби; роб е оня, който не владее себе си, сиреч, е един вид роб по душа. Да, става въпрос за робски души - душите на хора с робска психология, хора, които не могат или не искат да бъдат свободни. Хора, които ненавиждат свободата - щото със свобода лесно не се живее. И това разделение на хората важи и до ден днешен; не става дума че в прекия смисъл на думата някой бил роб на някой друг, не за това става дума; става дума за това, че толкова много хора не могат и не желаят да поемат пълната отговорност за себе си и предпочитат да се подчиняват на друг човек (на началството, на собствената си жена и пр.). Харизват свободата си на други хора тия роби по душа и по манталитет. Не сте ли срещали такива непълноценни човеци? Не ви ли е правило впечатление, че са такива? Ами ако не ви е правило впечатление тогава дали и вие самите не сте като тях? :-)

Томи Томев каза: Роб е този на когото са му отнели собствеността, няма право на свободно предвижване, няма право на образование и религия на майчиния си език, няма право на самостоятелно икономическо и професионално развитие. Това всичкото няма нищо общо с действителността по българските земи когато османската империя е отнела държавността на нашите прадеди. А всичко това се е случило когато Русия идва 1944 година да ни "освобождава". Аз бих казал, че тогава сме били под руско комунистическо робство.

Ангел Грънчаров каза: Съгласен съм, ние, българите, роби бяхме съвсем наскоро, по времето на комунизма. Затова и до ден днешен толкова много българи още си дирят господаря, все още се надяват да намерят някой, който да ги оправя... това е главният проблем на мнозинството от българите, не разбират и не обичат свободата. Надеждата ми е че младите ще променят тази тенденция и свободните хора постепенно ще станат повече - в сравнение с хората с робска психика у нас.

Светлин Тачев каза: Имало ли е българска държава? Нямало е! Имало ли е революционно движение? Имало е! Имало ли е Априлско въстание? Имало е! Е, ако нямаше робство, то срещу кого се е вдигнало. Стига с тези нелепи разсъждения, защото са смешни и безпочвени.

Ангел Грънчаров каза: Някои имат трудност да приемат историческата истина изглежда най-вече по причина на това, че калпавото образование у нас им е набило в главите някои коварни митологеми (лъжи); на второ място други хора се заплитат в това, че не могат да разграничат някои прости понятия: примерно това, че не сме имали държавна независимост, че сме нямали своя държава съвсем не ни прави роби на турците, това са пълни глупости. Това, че държавата, в която сме живели, Османската империя не е била българска, а турска, не произвежда българите автоматично в роби, а турците - автоматично в наши господари. Османската империя е била една много космополитна империя и затова е крайно невярно владичеството над българските земи и народ в тия 500 години да бъдат определяни с термина "робство". Робът е собственост на друг човек, ние, българите, не сме били такива, имам предвид нашите деди. Те са имали много права. Някои от българите са заемали високи държавни длъжности в Империята. Всъщност истински роби ний, българите, бяхме съвсем наскоро, по времето на комунизма, когато партията БКП беше абсолютен господар и собственик на всичко, а пък ний, хората, й бяхме изцяло подвластни, даже животът ни принадлежеше на нашите господари комунистите.

Spasimir Ignatov каза: Турско робство може да е имало, но при всички положения е било по-леко от комунистическото робство!

Lyubomir Sirkov каза: Този въпрос - имало или нямало било "робство" - е напълно излишно да го бистрим ние днес: достатъчен е фактът, че самите хора, българи, които са живели (и писали) през този период, са го наричали именно "робство". За "робство" пишат и Ботев, и Чинтулов, и други. Ако те са го чувствали така - кои сме ние днес, та да ги "коригираме"??

Ангел Грънчаров каза: В историята, г-не, чувствата нямат кой знае какво значение - ако искаме тя да бъде наука. Тъй че обективно погледнати българите роби по време на османското владичество не са били. Били са "крепостни селяни", да речем, но са имали и свои землища, своя земя, а най-важното е, че българите не са били нечия собственост, не са ги продавали и купували, а роб е точно този, комуто се случва това. Учете история, господа, и мислете! Историята като наука борави с точни понятия.

Gantcho Pascalev каза: И Левски и Захари Стоянов и............. Но Ангел Грънчаров е по велик от тях....

Ibrahim Karahasan-Chynar каза: Истината и само истината - нека бъде Османска колонизация!

Иво Ангелов каза: Дотук чета само заключения, а аргументи не виждам. Как стигнахте до този "поврат" не стана ясно ... апропо собственото Ви образование е комунистическо и съм склонен горното да го прочитам като самоирония и самокритика.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Ангелов, много Ви моля да не се гаврите с тези от нас, които сме се образовали по времето на комунизма. Станали сме личности като сме се съпротивлявали на комунистическото образование, борили сме се да не бъдем зомбирани, запазили сме си разсъдъка щото идеологическата наркоза тогава беше страшна. А ето сега Вие се опитвате да се гаврите с нас. Второ, недейте да си мислите, че след 1989 г. образованието у нас не е комунистическо. Нищичко в системата по същество не се е променило, пак държавата решава какво е правилно да се мисли, пак го налага в учебниците, пак няма свобода на мисълта, пак има диктат. Тъй че Вашето образование също в този смисъл е комунистическо. Противно на това, което си мислите Вие... сякаш имате някаква индулгенция...

Христианна Павлова каза: Виждам, че отново ползвате посочения от мен аргумент за правата и високите постове на българите. Но да задам простичкия въпрос, макар че съм сигурна, че ще намерите някой събран от девет кладенеца отговор, който всъщност няма да е отговор, та: Ако турчинът има право над живота и собствеността на българин, и ако може по всяко време да му ги отнема, независимо този българин каква позиция заема, то последният не е ли роб? Да могат да дойдат в собствения ти дом по всяко време и да те карат да им слугуваш, да те убият, ограбят или изнасилят, без някой да накаже виновните за това не е ли робство? Както посочиха по-горе "заблудени" като мен хора, възрожденците измислици ли са писали или душевни изляния? Ще го направят 1-2, но цели поколения интелигенция да пишат за турско робство, а такова да е нямало, някак си не изглежда достоверно. И сега ще кажете "Ама те са патриотари, следвали са внушения и т.н." или нещо от сорта. Не господине, те просто са отразявали действителността. Посочете поне един, който е написал "Не това не е (или не беше) робство, а еди какъв си феодализъм". И той да е съвременник или поне живял в период близък след Освобождението. Сега хората, споделящи вашето мнение не са малко, за съжаление. Че и книги пишат... достойни за раздела "научна" фантастика, наистина, но тровят съзнанието на хората, което е жалко. Не е нужно да си историк, за да говориш по темата, нужен ти е само здрав разум и национално самосъзнание... по възможност българско.

Анонимен каза: Българите и останалото немюсолманско население на османската империя са превърнати в най-безправната и потискана прослойка – раята. Те нямат право да заемат длъжности в политическата и военна йерархия на империята и така са лишени от възможността да защитават своите интереси. Те стават лесна жертва на насилие и корупция от чиновници и войскари. На раята са наложени редица унизителни забрани и ограничения. Забранено е носенето на оръжие, язденето на кон в присъствието на мюсюлманин, строежа на къщи по-високи от минарето на джамията в селището и др.

http://history.kabinata.com/themes/09.htm

А иначе съм чувал разкази от майка ми, на която са разказани от прабаба й, която по турско време е била младо момиче, че турците имали обичай да идват неканени по всяко време в българските къщи „на конак”, при което българите били длъжни да ги угощават и да им слугуват и угаждат и накрая трябвало дори да им платят някаква сума, че са си хабили зъбите с поднесената храна. Така че не е било особено весело, а колкото до това дали са били изпълнени формалните критерии за „робство”, това е друг въпрос.

Но българите и балканците обичат мазохистично и обсесивно да разсъждават на тема „турско робство”, явно това е дълбока и неизлечима травма в националната душевност.

Ангел Грънчаров каза:

Госпожо Павлова, хората, живели в онова време, са могли да имат каквото си искат емоционално отношение и да определят както си искат и времето, и живота си, и всичко; но науката история е длъжна да остави всички чувства, колкото и умилителни да са те, и да наложи обективната историческа истина - колкото и да е неприятна тя за хора с такова умилително патриотично съзнание като Вашето. Толкоз. В историята като наука не могат да се съчиняват приказки от всякакъв род, с оглед да си повдигаме самочувствието, там значение има само истината. И скоро всички тия така разпространени митологеми (лъжи) за българската история ще отидат в миналото, а най-сетне историческата истина ще бъде провъзгласена, ще получи правата си. Оставете прочувствените писания на демагози като Божо Димитров и прочие, вслушайте се в трезвите гласове на ония историци, които Ви казват истината. Аз като философ съм длъжен да следвам само истината, е, затова се обадих в този спор. Нали заради това няма да ме възнаградите като ме определите за "народен враг" и "душманин"? :-)

Аз обаче искам да задам още един неприятен въпрос: а къде бяха тия сегашни тъй пламенни "борци срещу робството" тогава, когато българите е трябвало да се борят срещу турската власт? Ако тогава ги имаше, ако бяха тъй разгорещени в реалните борби за свобода, ний щяхме да се освободим сами и то значително по-рано. Да, ама тогава тях ги нямаше, нали така? когато се е вдигнал най-сетне бунта, колцина бяха тия смели борци, които се вдигнаха и взеха реално участие? Малко бяха, нали така? Но да оставим онова време: а сега, когато руският империализъм тъпче безцеременно българската независимост и българското достойнство, къде са тия същите пламенни борци срещу"турското робство" и с като се занимават те, позволете ми да запитам? Как къде са, тук са, ама нищо не правят. Или правят нещо много познато: както техните деди са лижели турския ботуш, сега техните внуци лижат с умиление руския ботуш? Това за какво Ви говори, драга ми героична госпожо?

Nikolay Petrov каза: Някой май имат твърде голямо желание да изкривят историческата истина. Ангеле, повече чети, а по-малко пиши. Има много исторически извори, които ти оборват смешните твърденията, а за черепите няма са говоря, разходи се и ги виж! Чети, не е вредно за здравето! Пропуснал си да добавиш, че БКП са виновни и за Османското присъствие. Добави го, защото не е пълна картината!

Иначе с Ахмед съм съгласен, че това са много болезнени тези и трябва да се преподават много внимателно, но без да се изкривяват историческите факти!

Галин Симеонов каза: Абе автора (Ангел) да си се занимава с философия, не с история! Не знам за фолосифията, но явно историята не му е сила, пък тези искривени твърдения за "присъствие" и т.н. са отхвърлени по време на събитията от западноевропейски историци, така че няма какво да се коментира или добави! Чукча писател, не читател!

Васил Трифонов каза: Г-н Куитов предлагам да изложите тезата си в националния ефир... чрез господари на ефира. Хихихи!

Ahmed Kuytov каза: Да, доста интересна дискусия се получава. Различни гледни точки, всеки споделя мнения и факти. Фейсбука не е бил толкова лош! : ))

Ангел Грънчаров каза: Интересно е, че у някои хора явно мислителната способност така силно е закърняла, че изобщо не могат да поставят под съмнение някои тъй разпространени догми - митологеми, сиреч лъжи - които някога дефектното патриотарско обучение по "история" им е втълпило, а те са повярвали в тях до гроб. Някога по същия начин, със същата убеденост и прочувствена вяра някои са се борили, да речем, срещу теорията, според която Земята обикаля около Слънцето; те са вярвали, че това, което виждат очите им, именно обратното (Слънцето обикаля Земята) е "очевидна истина", та така и сега. Казах или по-скоро писах ан друго място, ще си позволя да се самоцитирам, за да не се повтарям:

"... В историята като наука не могат да се съчиняват приказки от всякакъв род, с оглед да си повдигаме самочувствието, там значение има само истината. И скоро всички тия така разпространени митологеми (лъжи) за българската история ще отидат в миналото, а най-сетне историческата истина ще бъде провъзгласена, ще получи правата си. Оставете прочувствените писания на демагози като Божо Димитров и прочие, вслушайте се в трезвите гласове на ония историци, които Ви казват истината. Аз като философ съм длъжен да следвам само истината, е, затова се обадих в този спор. Нали заради това няма да ме възнаградите като ме определите за "народен враг" и "душманин"? :-)"

(Прочети ДО КРАЯ >>> в коментарите след самата публикация)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Не чакайте системата да се оправи и да ви реши проблемите: пробвайте се вие!

Попаднах на ето този чудесен текст, който е обръщение Към абсолвентите от Велико Търново, отправено от техния преподавател по право К.Таков; понеже напоследък си имаме "вземане-даване" с правораздавателната или с правосъдната система (във връзка с борбите ми за промяна в системата на образованието), та се впечатлих от този текст, казва много истини. заслужава си да го прочетете, а за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ избирам ето този откъс:

... И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки.

1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.

2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа.

Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.

Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее. Затова -

3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба.

4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите.

Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги завари преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона.

5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно. За да го осоля малко, да ви споделя, какво казваше Съдия Румен Янков – „Като не знаеш, какво да направиш, приложи закона.“

6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи.

Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред.

„Отчаянието е любимото дете на гордостта“ – като искате всичко веднага, си въобразявате, че можете да изкорените злото набързо с устремните си действия. Безумна гордост е да продължите да го вярвате и след сегашната си възраст. Усмирете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях.

Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона.

За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi. (Правото, това не е законът).

Пазете правото. Включително и от закона.

А дано то ви огорчава сравнително рядко.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

"Да живей поезията!" - да възкликнем накрая и ний, дето, напълно изтощени, се довлякохме, съвсем бездиханни, до спасителния бряг!

Майко мила, моите теглила са веч непоносими: ставам тази сутрин и се сещам, че още не съм си завършил феноменологично-херменевтичния анализ на епохално-грандиозната заповед-за-уволнение-и-литературен-шедьовър, написан от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, директорка, имаща несъмнени поетични наклонности, именно г-жа Ст.Анастасова! Да, не съм си завършил този анализ и май няма надежда да го завърша скоро, а ето, че всеки ден пиша по него, вчера също писах: виж Нова серия от моите херменевтични изследвания върху един грандиозен паметник-шедьовър на административната лирика. Днес дали да не си поотпочина от този сизифов труд, а, какво ще кажете? Хич не ми се пише още, признавам си, не съм някакъв садисто-мазохист, хем себе си да мъча, хем и вас, моите предани читатели. Но се налага да се довърши започнатото, аз съм човек на дълга, ето, май ще попиша и днес, стараейки се обаче да бъда пределно кратък. Ще вметвам само по-две или най-много три изречения коментар към всяка гениална фраза на въпросната административна поетеса, та белким свърша по-скоро (някой ден). Ох, да почвам, няма какво повече да се мотая или да се мая; ето, продължавам, и моята хич не е лесна - вместо да си пиша по някакви превъзходни философски теми, се занимавам с... пълни глупости; карай, такава явно ми е била съдбата:

И така, стигнахме до "обясненията" на г-жа поетесата с административна съдба, тя, след като описа какъв невъзможен некадърник съм - такъв, че абсолютно нищичко не мога, оказва се, само дето е забравила да пише дали пък дори не умея да си връзвам и връзките на обущата! - в един момент вероятно е почнала да чувства, че се е поувлякла, поради което й се е наложило да донесе вода от поне десетина дерета, та белким тръгне да скърца тъй и тъй съоръжената... ветрена мелница; ето първата кофа от тази домъкната от първото дере вода:

- Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е е, бел моя, А.Г., поетесата се е объркала малко в писането!) израз на: недостатъчна мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения да предотвратява конфликти между учениците и самият него.

Леле, как ги е накъдрила пък тия приказки, няма що, нищо чудно да ги е преписала от някой важен административен справочник за директори! Значи аз, първо, нямам "мотивация за работа" и то тъкмо в среда, която изисквала "учителят да проявява респект спрямо своите ученици", то изобщо, тук възниква логичният въпрос, а има ли изобщо среда, в която се пък изисква учителят да не проявява такъв респект?! На мен ми се чини, че човек във всяка среда би следвало да се отнася с респект не само към учениците, но и към всички човешки същества, с които влиза в общение, пък дори и да е... директор, който, представете си, би следвало да се отнася с известен респект и към... "подчинените си учители", в това число и към... "оня там Грънчаров". Виждате каква богата на нюанси мисъл има въпросната администраторка, за която отчетох, че има също така и несъмнени лирико-поетични наклонности. По тази логика има среди, в които трябва да се отнасяме един към друг с респект, но има среди, в които не трябва да се отнасяме към околните с респект, да има много здраве от мен, аз пък твърдя, че навсякъде, безотносително към средата, човек трябва винаги да се отнася с респект към всяко човешко същество! И щом така смятам, и не само тук го пиша, но и винаги така съм се отнасял към хората (виждате как респектиращо се отнасям и към своята мъчителка и инквизиторка, именно поетичната директорка!), то оттук, логично погледнато, понеже аз не правя разлика в средите, то явно съм се отнасял с респект към своите ученици - именно щото съм дълбоко убеден, че всяко човешко същество заслужава такова отношение. И на това нещо ме е научила тъкмо философията, на която аз винаги съм бил верен. След това поетичната директорка твърди, че "онази същата особена среда" изисквала човек "да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване", аз пък смятам, че винаги човек следва да е диалогичен и конструктивен, без значение каква е средата и, воден от това свое убеждение, съм бил точно такъв, аз съм много диалогичен и конструктивен човек, и това ще го потвърдят всички, които ме познават, неслучайно съм станал и философ, то е тъкмо заради тази моята прословута диалогичност и конструктивност, виждате даже и като пиша този документ колко ярка диалогичност и конструктивност проявявам, дума по дума анализирам становището и виждането на уважаемата поетична директорка, което не е израз на нещо друго, а именно е израз на въпросната "диалогичност и конструктивно общуване".

Аз просто съм си такъв, диалогичен съм, друг въпрос е, че като се срещна някъде с отчайващо недиалогични и неконструктивни индивиди като тай любезната директорка с поетични наклонности, аз тогава, дето се казва, "удрям на камък", ала, както забелязвате, пак не се отчайвам и продължавам да се мъча да очаровам въпросната отчайващо недиалогична... другарка, ето, виждате, как на практика, на дело, в този момент доказах своята диалогичност и конструктивност, а това, че г-жа директорката с поетични наклонности не ме възприема за такъв, то е съвсем естествено: в очите на отчайващо недиалогични и неконструктивни особи като нея човек с така ясно проявени диалогични и конструктивни качества като моя милост няма начин да бъде възприеман иначе, освен както тя ме е възприела, сфащате ли сега как наистина стоят нещата - и как не могат иначе да стоят. И какво излиза, че тя е описала и представила в този свой документ нещата тъкмо наопаки на истинското, на реалното положение? Явно същото може да се каже и за останалите качества, които тя ми отрича, а именно "толерантност и отзивчивост" и също "умения да предотвратява конфликти между учениците и самият него". Ний, диалогичните и изпитващите респект към другата личност хора сме такива, сме и толерантни, тия неща са дълбоко свързани и произтичат едно от друго, а пък що се отнася "уменията за предотвратяване на конфликти", ний изобщо до конфликти и не стигаме никога, стига, разбира се, да не се намери някоя усърдна директорка с поетични наклонности, която, за да осъществи жаждата си за мъст, да не организира някои друг "спонтанен конфликт", с оглед да си докаже напълно несъстоятелната теза, а именно, че ни били, видите ли, "изцяло липсвали" гореизброените умения. Леле, колко дълго стана и това обяснение?! - е, стана, ама вече като е станало, няма да го променяме, ами ще вървим нататък. И нашата поетична писателка, подобна на "баба, която едно си знае, едно си баба и бае", пак, за всеки случай, повтаря, с оглед даскалското правило, че повторението е същинска... "майка на знанието"; та ето какво пак повтаря:

• не притежава навици за прилагане на педагогически похвати за овладяване на дисциплината и създаване на подходяща атмосфера за учебен труд;
• тези навици са организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал,
• индивидуален подход към всеки ученик, който проявява затруднения и объркване в часовете по философия,
• а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учениците педагогически похвати и методики

Апропо, похватите и методиките няма как да са сами по себе си "разбираеми", друго е разбираемото, това изречение е съвсем несмислено! Но това е най-малък кусур на горното изречение-съждение. Виждате тук поетичната директорка просто повтаря тия неща, което си знае и помни от педвуза, който някога е учила - и които влизат в тъй "съвременния" инструментариум на всяка една средностатистическа и недотам оригинално мислеща народна даскалица. Тия неща да се кажат в смисъл на "липса на навици" и то по отношение на човек, който 30 години точно това е правил, е пълен абсурд, ако не можеше този човек тия неща да ги прави след 30 години опит, той изобщо нямаше да има този 30 години опит, а щеше да се е отказал от учителстването още на втората година. Тъй че, виждате, лириката и поезията, които по начало са склонни да възприемат желаното за действително и да им подменят местата, тук не помагат изобщо, тук се иска известна логика, иска се известно умение и усърдие в мисленето. Ако ученик ми направи едно толкова объркано "умозаключение", объркано от всяка една гледна точка, и предпоставките му се неверни, и извода, и всичко, пък и логическите правила ги е объркал, та на такъв ученик ще му се наложи да му пиша с чиста съвест двойка по логика, щото ний, философите, сме толкова долни хора, че ето, и логика преподаваме, и при това някои от нас са написали и учебно помагало по логика; моето специално се казва ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА и има вече две издания. Да обясня нещо за по-трудно схватливите: не може учител с 30-годишен опит да няма най-основни, базисни и при това най-елементарни навици, свързани с упражняването на професията му. На моите години тия навици вече са ни станали нещо като "втора природа", тия навици са така автоматизирани, че просто не такъв човек по никакъв начин не можеш да му ги отнемеш, щото те съвпадат с него самия. Е, ако си поетичен фантазьор, можеш да опиташ да си помислиш, че такъв човек "няма такива навици" и то дори и развити в най-малка степен, но това нещо принадлежи вече към сферата на чистата поетична фантазия, то е, така да се рече, "лирическо отклонение", което служи само за разтуха на душата. Затова ний тук само ще се усмихнем снизходително и ще продължим нататък:

Да, ама ето, прекалената отдаденост на поезията не прощава явно никому, Платон, както винаги, е прав, като е предлагал поетите да ги изгоним от идеалната държава; вижте сега как лирично настроената администраторка ми отрича и цял един куп "опитности", като по този начин, дето се казва, сама "влиза директно в устата на ламята":

• не успява в достатъчна степен да мотивира учениците, да установи и поддържа конструктивен (?!) и положителен (!?) диалог с тях (неслучайно е казано, че "Повторението е майка на знанието!", по тази логика явно излиза, че... латерните са най-добрите даскалици; бел.моя, А.Г.)
• да контролира добро темпо на работа (!),
• както и да създаде условия за разгръщане на творческия потенциал у тях (това за творческия потенциал пък защо го изтърси точно тук?!)

Аз тук ще се въздържа от коментар, щото е излишен. Само ще вметна, че това нещо за "творческия потенциал" е изцяло и органично чуждо на педагогическата система, в която така свято вярва нашата поетична директорка, тъй че тя просто няма морално право да употребява тия думи в дадения контекст, щото са израз на пълно лицемерие, израз са на неприкрит фалш. Също така само ще вметна, че едно нещо са опитностите (уменията) и качествата, качествата на нещо психично или личностно, което човек или го има, или го няма, а опитностите и уменията са нещо, което е израсло на почвата на съответните качества. Тия неща не бива да се бъркат по толкова груб начин, това е непростимо за една учителка, която трябва да възпитава учениците в мислене, пък дори и тази учителка вече да е станала, заради несъмнените си поетични заложби, директорка на професионална гимназия. Свидетелство за пълната смислова какофония в анализирания поетичен шедьовър е това, че авторката изведнъж, противно на всякаква логика, пак минава сега към някакви... "качества":

Горните КАЧЕСТВА са необходими за:

Първо: Ефективен учебен процес, който учителят е длъжен в процеса на работа да постига;
Второ: За създаване и поддържане в процеса на работа среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество, (излишната запетайка е сложена от директорката-преподавателка по български език и литература) както между учител и ученици, така и между самите ученици.

Пак повторението е майка на знанието, безспорно, пак си повтаря, за по-сигурно, всичко, което като рефрен, звучи от началото на песента; аз затова смятам, че поезията в случая не е много подходящ прийом, след като в случая се иска по-скоро мислене, а не чак такава силна... "експресивност". Но както и да е, всеки прави което може; тук явно е валидно знаменитото правило, което било увесено на стените в кръчмите на т.н. див Запад навремето, а именно правилото: "Моля, не стреляйте по музиканта, той толкова си може!". Та затова аз спирам с всякаква възможна стрелба и минавам нататък, където, за до потвърди впечатлението за пълна смислово-логическа обърканост, изведнъж г-жа поетичната лиричка и администраторка изтърсва ето какво, санким, изплюва камъчето, което е било в устата й по време на цялата досегашна абракадабра:

- Тези РЕЗУЛТАТИ се постигат чрез:

• използване на подходящи образователни стратегии, методи, техники и похвати, които в хода на извършените проверки в часовете по философия в периода от 2012 до 2014 г., (пак излишна запетайка!) г-н Ангел Грънчаров не показва.
• ЛИПСАТА НА КАЧЕСТВА на г-н Грънчаров за ефективно изпълнение на работата/трудовата функция/ старши учител общообразователен учебен предмет - етика и право, философия, свят и личност, (те тия предмети би трябвало иначе да се пишат, не по този начин; пак излишна запетайка) са в разрез (?!) с визираните в длъжностната характеристика задължения на учителя, относими към образователния процес, с която г-н Грънчаров е запознат (кога обаче бях запознат? Кога ми се предложи да подпиша тази длъжностна характеристика? Кога я подписах? Един ден преди излизането на заповедта за уволнение!).
• В следствие (не се ли пише: "вследствие"?) на това не се постигат оптимални резултати (!!!) в конкретни учебни ситуации (!!!), не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие.

ЛИПСАТА НА ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ КАЧЕСТВА (пак качества, нали говорехме за умения?!) на г-н Грънчаров доведоха до

• системно (!) и трайно (!) неефективно изпълнение на възложената работа
• и множество конфликтни ситуации с учениците, на които преподава
• и техните родители, видно от:

Изброява куп свои собствени съчинения и организирани от самата нея "активни мероприятия", все документи, намиращи се в папка с наименование "КОМПРОМАТИ СРЕЩУ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ", която е най-дебелата папка, при това стои на най-видното, на най-почетното място на луксозното директорско бюро! Тия всичките компромати са групирани в нашия лирико-поетичен шедьовър ето в тия три раздела:

- Констативни протоколи на ДАЗД и РИО-Пловдив - 8 броя компромати
- Констативни протоколи на директора на ПГЕЕ - 19 броя компромати

Тия съчинения на директорката - тя ми ги и давала да ги поглеждам, казвайки "И ний можем да пишем, не само ти си писател!", но не ми е давала възможност да се запозная с тях подробно, понеже я беше страх да не си извадя някои "бисери", които да публикувам в блога - та значи те са обаче същински шедьоври на този литературен жанр, попаднат ли ми, ще ги публикувам и съм убеден, че ще предизвикам с тяхната публикация същински фурор на литературния пазар! Нищо чудно и Нобелова награда да спечелим с тяхното публикуване тогава ний с директорката!

- Жалби - 9 броя компромати

Това са най-секретно критите "документи", тях изобщо не съм ги виждал, нито пък знам какво пише в тях; на едно синдикално събрание, водено от пом.-директорката-и-синдикална-лидерка-и-първа-приятелка-на-директорката К. Стоянова, тя беше получила копия от тях и чете пред синдикалната група избрани откъси от тях, от които аз установих, че те са писани сякаш под индиго, личи си почерка на все една и съща умела в писането на доноси ръка; толкоз зная за тия въпросните "жалби", неслучайно са крити от мен така старателно, а най-отгоре сред тях е жалба на някоя си "Светлана Кузягина", очевидно руска или съветска гражданка, което подтикна някои наблюдатели да допуснат възможността, че в компроматната война срещу мен, водена от три години от директорката, нищо чудно да е намесена и... "петата колона" на Русия в България (!!!), не знам, тази хипотеза ми се вижда обаче доста интересна, предвид това че съм един от най-активните блогъри и политически анализатори у нас, който, както е известно, е настроен доста срещу имперския експанзионизъм на Русия у нас. Толкоз. Всеки сам както си иска да разбира това.)

И след това пише с големи букви тъй жадуваното:

ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ на А.И.Г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ

Ох, аз пък стигнах до край на исполинския си, направо сизифов труд - човек не знае как да се изразя вече. Много съм радостен, че стигнах до края, то си ми личи - и понеже съм изморен, ви оставям на мислите ви: бъдете здрави! Никакви коментари от моя страна повече не са нужни, то всичко е видно с просто око: цялата онази поетична парлама по-горе, всичките ония изсмукани от пръстите лирично-експресивни "обвинения", многоучени, но за сметка на това и изцяло сантиментални "заключения", цялата онази несъмнена субективно-образна и патетична и при това "многослоеста" (в логичния сисъл) експресивност, която на моменти, ако беше звукова или гласова, щеше да премине във фалцет или във фалшиво пеене - слава Богу че нашата тъй поетична душа нямаше музикален талант, иначе щеше да напише, предполагам, цяла една опера вместо този все пак така зашеметяващ словесен опус! - та значи всичката тази изтънчена лирика и оперетна драматургия, на която въпреки всичко можахме да се насладим, има несъмнени художествени качества, ала, за жалост, няма особени логически, да не говорим за правен или пък дори за педагогически смисъл; всичко е дето се казва, едно "напълно свободно съчинение", което, убеден съм, ще предизвика несъмнения интерес на съдиите тъкмо поради очебийната си липса на логика, сиреч, на смисъл - и на мисъл. Убеден съм, че поне съдиите ще се впечатлят силно от подобен тип почти... еротична поезия, е, вярно, възслаба, но все пак поезия; ще се впечатлят, щото, по моето възприятие, хора с така поетични души рядко се изправят пред тях, рядко и пишат такива литературни шедьоври. (Истински лиричните хора по начало не стават директори на прогимназии и гимназии, чини ми се!) И тъй, да живей поезията - да възкликнем накрая и ний, дето, напълно изтощени, се довлякохме, съвсем бездиханни, до спасителния бряг! Приятен уикенд ви желая! Прощавайте ако има нещо!

Госпожа поетичната директорка също да прощава, ний, вижда се, почетохме лириката й, даже й признаваме заслугите, даже се покланяме пред оригиналния й талант! И цвете ще й поднесем ако устрои поетично четене на своя шедьовър някой ден; а ако пък се изнамери композитор, който и музика да съчини към творението й, тогава, убеден съм, несъмнено можем да завоюваме някоя престижна награда на музикалните класации. Щото лирика и музика са така близки, че са неразграничими на моменти. Но това е отделна тема. Да не се отплесвам сега по нея, че ще стане множко...

Благодарим Ви за наслаждението, славна поетесо! Поклон пред таланта Ви! Благодарим още веднъж, ама немаше нужда, дето се казва, да хабите таланта си за една такава прозаична тема. Но нищо, човек требва да работи и да се ползва от талантите си! Успехи Ви желаем! Поклон още веднъж! И до нови срещи в... съда!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Човек трябва бъде верен на съдбата си и да не роптае много-много срещу нея

В едно свое писмо от снощи адвокатът ми, с когото много се разбираме, на шега се е обърнал към мен ето как, писал е: "До Помощник-адвоката Ангел Грънчаров". И пише също, че се шегува, явно го е направил по причина на това, че аз много се изказвам по всяко негово предложение. Ние с него сега доизкусуряваме всичко в исковата молба, с която ще заведа тия дни съдебното дяло срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която на 19 май т.г. ме уволни от работа с интересния мотив "не става за нищо", "пълен некадърник", "абсолютно неспособен да бъде учител" и пр., и то при положение, че вече съм бил учител цели 31 години! Между другото, сега ми хрумва нещо, няма да го оставя без внимание: с тази своя заповед тя явно иска да "докаже", че целият ми живот е нещо като "пълна природна аномалия" или дори нещо като "вселенска трагедия", да, как няма да не е такова нещо след като цял живот, излиза, вече съм се занимавал с нещо, за което, видите ли, съм бил нямал "абсолютно никакви" и качества, и навици, и умения, и всичко! По тази тема си заслужава да се пише още, именно как е възможно човек като мен изобщо още да съществува под Слънцето - ако застанем на гледната точка на директорката с тъй ясно изразени... лирични или поетични наклонности.

Между другото, сещам се ето в този момент за още нещо, отклоних се, но да го река и него щото иначе ще го забравя, а е интересно: още Платон навремето, като философ, е имал доста строго отношение към поетите, наричал ги е открито... "лъжци", най-прочувствени при това лъжци, опасни хора, дето са способни да вселяват в душите на хората опасни и вредни чувства; даже е предвидил, че на тях трябва да им бъде забранено да живеят в неговата "идеална държава", в най-разумно устроената и съвършена държава, в която всичко трябва да е според истината, а пък поетите според него, които много фантазират, сиреч, лъжат, оказва се, са крайно вредни за едно общество, което иска да бъде устроено разумно и мъдро. Това го казвам между другото, като интересен куриоз от духовната история на човечеството, не ме разбирайте криво; но е факт, че между философи и поети е имало някакъв антагонизъм още от платоновите времена, ако не и от по-рано даже. Философите се покланят на истината, а поетите - на лъжата (на разните му там химери, илюзии, суетни чувства и пр.), тази е причината за този неизбежен антагонизъм. И ето, стана така, че между мен и една администраторка с несъмнени лирично-поетични наклонности (директорката на ПГЕЕ-Пловдив е по образование литераторка, филоложка де, не може да си такъв и да нямаш някакви ясно изразени способности по отношение на поезията, лириката, сантименталните романи и пр.) пак, две хиляди и повече години след Платон, възникна такъв ярък антагонизъм, че повече не може да бъде, ето, битката стана безпощадна, стигнахме до съда, а не се знае един ден дали тази войнствена, но поетична администраторка няма да ми обяви и... смъртоносен дуел! Както и да е, факт е, че между поетите, живеещи в един особен свят, и философите, които настояват, че не бива да се фърчи чак толкова в небесата, а трябва да държим сметка за реалното, има някакво извечно онтологично неразбиране и несъвместимост.

Както и да е, отклоних се здравата, а мисълта ми беше съвършено друга: като ме нарече "свой помощник-адвокат" моят адвокат ми даде повод да му разкажа нещо, за което съм писал, да му разкажа една отдавнашна история от времената, в които аз съм решавал какъв да бъда, какво да работя и пр. Ето, тогава, оказва се, съм решил да стана философ, за което сега директорката с такива лирично-поетични наклонности обяви съвсем публично, че по нейна преценка "изобщо не ставам", въпреки че, кой знае защо, вече съм бил и, да се надяваме, още съм не друго, а тъкмо... философ (и учител по философия); но, оказва се, аз навремето съм изпитвал големи драматични съмнения какъв да бъда в своето бъдеще, та ето какво написах в тази връзка на адвоката си тази сутрин:

Шегата ти за помощник-адвоката ми хареса. :-) Аз, между другото, още като размишлявах навремето какво "вишо" да уча, именно когато съм бил на 18 години, веднага след завършването на гимназия, спомням си, че тогава много се колебаех между ето тия две неща: философията и правото. (И история, но история значително по-малко: историята, подобно на философията, също държи на истината, а не на фантасмагориите като поезията! Това го добавям сега, няма го в писмото до адвоката ми.) Още тогава ми се и искало да се посветя на правото. Писах в желанията си и право и стана така, че като отидох след изпитите на т.н. "Стена на плача" да проверя дали съм се класирал някъде, понеже съм песимист, тръгнах да разглеждам таблата от "Стената на плача" отзад-напред. По едно време стигнах до списъка на приетите в специалността "Право" и си видях името (!), понеже балът ми беше доста висок (заради пълното отличие в дипломата, пък и отлична оценка бях изкарал на основния конкурсно-приемен изпит по история). Успокоих се, значи поне второто ми желание се беше изпълнило. Продължих да вървя напред (понеже философията тогава беше част от държавната идеология, от маркс-ленинизма, но тя беше най-отпред, на най-предно място във всички списъци!), накрая стигнах до списъка с приетите по философия. Погледнах отзад-напред, гледах, че баловете на приетите по-отдолу са значително по-ниски от моя, накрая се оказа, че моят бал е най-висок и аз съм първи в списъка! Да, аз бях класиран на най-първо място в списъка на приетите студенти, тогава философия се учеше само в СУ, нямаше я в другите университети, а в СУ от т.н. "донаборници" тогава приеха само... 7 човека, сред които аз бях първи по успех! ("Донаборници" значи, да обясня за младите, че те приемат за студент, но отиваш... войник, стоиш две години в служба на партията и родината, а пък едва после ставаш студент, тъй ставаха нещата в ерата на комунизма! Ясно е, че и тази прибавка също я няма в писмото ми до моя адвокат, турих я сега, за по-младите читатели на блога.)

Признавам си, страшно много се зарадвах, философията я бях писал (но с големи душевни терзания) като първо мое желание, но понеже съм си особняк, в следващия момент пък съжалих за... правото! И пак изпаднах в раздвоение и имам спомен че доста се чудих кое да запиша след като бях приет и по философия и по право (и по история даже бях приет, като трето мое желание); колебах се, както обикновено става при мен, до последния момент. И също, както винаги става при мен, избрах... по-лошия вариант: записах философия! Сега не знам де, на моменти не съжалявам, че съм станал философ, в други моменти имам чувството, че там ми е истинското призвание, един вид чувствам, че съдбата ми е била да бъда философ; но ето, сега, в светлината на това, което твърди за мен тъй проницателната (може би) директорка-лиричка и поетеса, ме овладяват, признавам си, големи съмнения: а дали нямаше да е по-добре да бях станал правист, сиреч адвокат (или съдия, прокурор и пр.)?!

Е, не знам какво е щяло да стане с мен ако бях записал право, може би сега щях да бъда "адвокатска звезда", не по-малка от "звездата Марковски", а пък нищо чудно и вече да бях в гроба де, примерно, мутрите да ме бяха ликвидирали вече; не знам каква съдба щях да имам ако бях станал правист. Но е факт, че съм го искал това още в юношеските ми години. Тия неща около правото, борбата за справедливост и пр. явно не са ми били безразлични още тогава. Тъй че, прощавай, "колега", че на моменти ти се меся, без да има нужната квалификация. Уж да помогна, а може би преча и развалям.

Но то пък ето, на залеза на живота ми стана така, че съдбата явно се е трогнала от моите някогашни големи желания да се занимавам с право и ето, на старини ми уреди нещата така, че да довърша живота си, обикаляйки от съдилище в съдилище. Тъй че човек винаги трябва да е благодарен на съдбата си, тя ще се погрижи в живота му да има от всичко - и за нищо да не съжалява прекалено.

Хубав ден!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Та това написах на адвоката си тази сутрин, донесох го и до ваше сведение. Хубав ден желая и вам! Не съжалявайте за нищо, което сте направили в живота си, щом сте го поискали истински, сиреч силно, значи е трябвало да стане. Нашите желания са свети. Е, стига да не са капризни де, който има прекалено капризни и суетни желания, съдбата, предполагам, му дава по-поетична душа и той става... поет! Човек трябва бъде верен на съдбата си и да не роптае много-много срещу нея. Както и да е: бъдете здрави! До нови срещи!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Нова серия от моите херменевтични изследвания върху един грандиозен паметник-шедьовър на административната лирика

Ох, трябва да продължа анализа, тълкуването си на един литературен шедьовър, именно на станалата вече знаменита заповед за уволнението ми от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, което се случи наскоро; предишната част на този анализ, тази, която написах вчера, е ето тук: Продължавам да тълкувам представите за образование на една директорка с тъй чувствителна и поетична душа, а днес трябва да продължа, за да завърша някой ден започнатото. Прочее, вчера една читателка на тоя очертаващ се сякаш да бъде безкраен херменевтичен опус, една обзпокоена дама и учителка изрази съмнение дали лятната ваканция няма да свърши, а пък аз още да не съм успял да стигна до края на изследването си; тя го каза чудесно, ето как:

Опасявам се, че докато завърши анализа, ваканцията ще свърши и няма да имаме време да четем...

Горката душица: плаши се, че ще дойде есента, щъркелите ще отлетят на юг, ще тръгнем на училище, а ние все още няма да сме свършили със своя епичен анализ! :-) Е, с оглед да не станем за посмешище, ще се постарая да завърша анализа си съвсем скоро, моля, търпеливи читателю, не се отчайвай толкова. Ще натаманим нещата така, че скоро да завърша. Вярно, проблемите са много, не бива да се претупват, смисълът на въпросния документ е пребогат, аз вече почнах сериозно да се замислям дали за този шедьовър на авторката, именно на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, с оглед да отчетем несъмнените й литературни способности, да я предложим за някаква награда; несправедливо е да не я предложим щом ето, тя успя не кой да е, а мен, философа, да плени толкова с качествата на шедьовъра си, плени ме така, че ето, всеки ден и чета, и се наслаждавам, и тълкувам, и се вглъбявам в дълбините на тъй непостижимия и пребогат смисъл на това велико творение. Но да продължа, да не забравям, че обещах днес-утре за завърша своето изследване, ще направя нужното да спазя обещанието си: кураж, многотърпеливи читателю, иде веч краят на твоите исполински мъки!

И тъй, след като бях обвинен че не съм бил могъл да "овладявам" вниманието на учениците, а пък аз обясних, че има различни методи или начини за такова едно "овладяване", аз просто съм привърженик на един по-различен подход, щото авторитаризма не ми е по вкуса, иде вече решаващият момент; ето го този момент в цялата му непосредствена голота и тъй очарователна искреност:

• учебният материал се преподава с неподходящи методи и похвати;

Аз тук много мога да кажа, да защитя подхода си - за който авторката-мислителка с тъй поетична душа твърди, че не бил "подходящ"; "неподходящ подход", как ви звучи пък това?! - но обещах да бъда лаконичен, ще се огранича със следното.

Живеем в ХХI век вече. Обидно е някому да се налага да обяснявам, че за всяко нещо има много начини за правенето му, много различни виждания, различни технологии, думи като "многообразие", "плурализъм" и пр. вече са извезани дори и на знамето на Европейския съюз, те са неговия свещен девиз. Отдавна се знае, че униформеното еднообразие е хем убийствено скучно, хем е изцяло неефективно, води до противопоказни резултати, то е израз на непозволено тъпчене на личностната уникалност, отдавна е доказано и се знае, че няма един-единствен "правилен подход", а има много и различни, взаимно допълващи се, но имащи правото да съществуват подходи. Е, аз има свой подход, за който много съм мислил, изследвал, писал, имам книги на тази тема, проверил съм подхода си на практика, упражнявал съм го не от вчера, а от десетки години; и хоп, намира се сега една претенциозна дама, която, видите ли, понеже страстно иска да ми отмъсти за нещо, ме обвинява, че моят подход бил, представете си, "неподходящ"?! При това тя самата ни бъкел не разбира от такива неща като специфика на философското познание, обучение, нагласа и пр., не, тя си твърди, като казармен фелдфебел: "Подходът ти е неподходящ! Не рассуждать!". Глупава работа, нали? Излага се тая наперена иначе дама. Така не бива. Трябва да се самоуважаваме поне малко. А който уважава себе си, такъв няма да си позволи да не уважава околните хора, особено пък колегите си. Е, вярно, мразиш много тоя специално колега за нещо, искаш да му отмъстиш, но поне се контролирай малко де! Както и да е, предполагаме, че дамите с поетични наклонности имат едно по-освободено, по-артистично, по-екстравагантно държане, да го отдадем на това. Какво да правиш, страсти ги владеят тия души?! А какъв е моят подход аз тук няма да обяснявам, щото ще стане дълго, пък и съм го направил вече, тия, които си интересуват, могат да се зачетат в книгите ми на тази тема. Има ги и в хартиен формат, и в електронен, и онлайн, всякак ги има и са предоставени за свободно ползване на интересуващото се човечество. да минем нататък:

• използва свои разработки, които не следват изискванията и логиката на утвърдените от МОН учебници;

Тия мои "разработки" са учебните помагала, които аз съм написал и издал, те са по всички изучавани в гимназиите философски предмети, някои от тях имат по доста издания. Тук историята на отношението на въпросната администраторка с поетични наклонности е безкрайно интересно да бъде представено, но ми се налага да бъда кратък. Първо, това, че аз имам свои помагала, явно й е било крайно неприятно, аз имам, пък тя няма, нали знаете колко са суетни дамите? В един момент тази дама набра кураж и започна да ми заповядва да не ползвам своите помагала, щот не били "официално одобрени" от Министерството (имам и одобрени, но това на нея не й пука, както и да е, тя поетично, сиреч, всецяло, обича и властта - подобно на армейските фелдфебели!). Представяте ли си, на учителя, който е положил труд да поднесе на своите ученици "матр`ьяла" по най-разбираем, човечен и пр. начин, да се опиташ да му забраниш да ползва помагалата или учебниците си! Трябвало било да ползвам "официалните учебници", за които вече и само Министерство призна, че са негодни за употреба, неясни, неразбираеми и пр. Смешна работа! Аз пък съм чешит, в един момент направих следното: давам списък с всякакви учебници по съответния предмет, има такива бол, и рекох всеки ученик сам да си избере и да реши по кой учебник да учи, да учи по този, който най-много му харесва. Този списък го сложих и в т.н. "разпределение на часовете", документ, която бюрократите изискват, та да могат да контролират какво правят учителите в часовете. Директорката с поетична душа каза, че не могло така учениците сами да избират, вместо тях трябвало да избира учителят. Един учебник за всички, всички от един учебник да четат, в унификацията било спасението на нацията. Аз не приех тази теория. Обясних, че това все пак е философия, има свобода на мисълта, ний, хората, сме различни, имаме различни интереси, потребности и пр. Не та не, един трябвало да бъде учебникът. Месеци наред директорката отказваше да парафира моето разпределение само заради този пункт. Накрая се пречупи и подписа. Там сега пише, че учениците сами могат да избират помагалата, от които учат. Тя го е одобрила. Подписала се е. А пък да докаже, че моите специално помагала, ония, на които аз съм автор, би били следвали "логиката и изискванията" на утвърдените от МОН учебници, тук искам да информирам нашата административна поетеса, че по философия тъкмо всеки от от утвърдените от МОН учебници си има своя оригинална "логика", тъй че тук няма някакви "единни държавни изисквания"; който си мисли, че има и че може да има, да има много здраве от мен, с това той само показва, че хептен не знае що е това философия. поезия може да знае що е, но философията не нещо по-различно. Да си гледа поезията тогава и да има добрината да не се изказва за философията. Администраторите у нас са си втълпили, че от всичко били разбирали; това е една безпочвена претенция. Толкоз. Обещах да съм кратък. Иначе цяло есе мога да напиша по тази тема. Аз обаче добре че съм написал книги по тия въпроси, там който иска, да иде да чете повече. Та да разбере нещата съвсем изчерпателно. Интересни са. Всичко във философията е интересно и спорно. Това за сведение на поетеси с административни наклонности и на администратори с поетични наклонности го казвам. На "аргумента", който тук ще ми кажат, именно "И ний някога сме учили философия, и ний от философия разбираме!", ще отвърна: това, което сте учили някога, е било марксизъм-ленинизъм, то е нещо антифилософско, то е анти-философия, то няма нищо общо с философията. То е смъртта на философията. Да оставим мъртъвците да погребват своите мъртви. Да минем на следващия параграф от въпросната заповед за уволнение:

• като по този начин създава объркване и неяснота у децата;

Значи с ползването на различни помагала и учебници, с възможността учениците сами да решават и да избират от кой учебник да учат аз, виждате, съм бил създавал "объркване и неяснота" у "децата" (то "децата" в нашето училище са доста отраснали, те са юноши, но карай). Ами че това да има неяснота е прекрасно, госпожо поетесо! Та нали затова учим: неясното да го проясняваме, то нещата ако са си по начало ясни (както пише в единствения официален учебник), то тогава всичко отива по дяволите, тогава всички се обезсмисля; а като се върви от усещането за неяснота и то постепенно се надмогва от учениците, тогава има напредък, то така стават тия неща в човешкото познание, а не както Вие си го представяте. Изначално ясното и неоспоримото е безинтересно, вълнуващо е точно неясното, което трябва тепърва да се проясни и надмогне, и то от самите ученици. Просто ми е неудобно да обяснявам такива елементарни неща на човек, който се смята за педагог. Или е бил учител. Или е учител. Ако учениците никога не са знаели що е неяснота, ако не са я преживели, ако не са се обърквали, ако не са почвали да търсят и да се стремят към яснотата, но постигана от тях самите, то тогава нищо няма смисъл, тогава всичко именно отива по дяволите. И тогава идва добре познатата ви убийствена скука, от която изнемогват учениците в нашите училища. Нетърпима скука, щото всичко на учениците им се дава наготово - и съвсем ясно, предъвкано, готово за поглъщане, сякаш "децата" ни са беззъби старци. Ох, защо ли се занимавам да обяснявам това, като всичко би следвало да се знае от всеки! И особено пък от учителите, пък макар и да са с тъй поетични души.

• учениците не възприемат преподавания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са преподавали други учители-заместници;

Тук нещата са още по-сюблимни. Когато аз съм отсъствал, директорката обикновено нареждаше да ме замести който и да е, да има там някой, да не скучаят "децата". И идваха да ме заместват всякакви учителки, примерно исторички, даже, подочух, веднъж и математичка ме била замествала в час по философия! Е, тия наперени дами могат, разбира се, да преподават всичко, колко му е. Преписват си оттук-оттам една и друга дефиниция, съдържаща "пълната и единствена най-правилна истина" и я продиктуват на учениците. Учениците си я записват, важното е да убием времето, след това требва да я рецитират тая "велика мисъл". Те тия неща са ги отработили, те на това са натренирани, рецитират като папагалчета, и всички са доволни. А най-доволна е директрисата с поетична душа. Влиза после в мой клас, взема тетрадките, вижда "какви превъзходни мисли са научили учениците когато тоя злодей Грънчаров, дето ги тормози да мислят е отсъствал, и прави мъдрото "умозаключение", което ви цитирах, което намирам в така прочувствената заповед за моето уволнение, ето това: "учениците не възприемат преподавания учебен материал на ниво, което се констатира в часовете, в които са преподавали други учители-заместници". Виждате колко "неоспоримо" е доказано туй твърдение, няма що. Аз като разбрах че ме заместват неправоспособни учители от други специалности, и то в часовете по философия, възразих в нарочна жалба до Инспектората, тогава директорката мигновено, като прочете в блога, намери някаква уж правоспособна другарка, която да ме замества. Тази другарка е същата, дето написа отгоре-до долу само шестици, учениците приеха това с овации, предполагам, джаста-праста, карай да върви, в това училище явно може всичко! Фурор! Да живей "правилната философия"! Уррааа!

• незаинтересованост на същия към проблематиката на учебния процес;

Това "същия" требе да съм аз. Аз съм бил незаинтересован. От какво ли съм толкова незаинтересован? От контекста се подразбира: от философията явно не съм заинтересован. Да приемеш, че човек, който цял живот се е занимавал с нещо, е незаинтересован от това нещо, простете, едно куриозно изказване (да употребя една по-мека дума). То е едно смехотворно изказване. Явно тия силни чувства, дето са владеели поетичното сърце на въпросната администраторка, тук са взели пълно надмощие. Та не се усеща какво пише. Излагация пълна, факт!

• прави впечатление ясната граница в подхода на различните преподаватели, като този на г-н Грънчаров е неприемлив за децата;

Това, че има "ясна граница" в подходите, е чудесно, то само показва, че моя милост не е типов преподавател; то къде, прочее, е написано, че преподавателите у нас трябва непременно да се все "типови"? Че има граници между подходите на различните преподаватели е чудесно, значи всичките са все оригинално мислещи хора, какво по-хубаво от това, не разбирам аз. Твърдението, че моят специално подход бил "неприемлив за децата" (абе тия деца са доста пораснали бе, да не ги обиждаме като ги наричаме деца!) да го отнесем към категорията на необоснованите и по причина на това - на смехотворните. Да го отнесем към категорията на страстните твърдения на нашата поетеса-администраторка, да го отнесем към твърденията, дължащи се на нейната тъй експресивна душа. Или страстна душа, то експресиите са чувства, но и страсти. Интересно е обаче да запитам само това: а как установи това че моят подход е толкова "неподходящ"? Прочее, няма подход, който да е подходящ за всички, по причина на това, че всички ние, в това число и учениците, сме човеци, сме индивиди, сме личности, сме различни. Затова за някои ученици моят подход може да е приемлив, за други - да не е, но къде и как е констатирана тази евентуална и хипотетична "100%-ва непримливост"? В директорската поетична фантазия, как къде? това, разбира се, е едно изцяло голословно и смехотворно твърдение. Да вървим нататък:

• не се постига усвояване на учебния материал и резултати на такова ниво, каквото е в класовете на другите преподаватели;

Тук с въпроси мога да отговоря. Как се установи това? Или то е само субективно впечатление? В училището, прочее, няма друг преподавател-философ, за да може да се направи такова сравнение. Другата преподавателка (преподава предмета "Свят и личност" е пенсионерка, е приближена на директорката, при това е историчка - тя ли има по-високи резултати от мен? сигурна ли сте? Искате ли да направим с нея едно открито състезание по това кой по-добре може да преподава този предмет? И кое именно е "по-високо" в резултатите - по-високи оценки ли е писала? Е, аз не пиша надути оценки, пиша кой колкото си е изкарал, но ето, сега пък се оказа, след моето уволнение, че заместилата ме преподавателка е писала на класовете, които аз съм ги подготвял месеци наред, шестици отгоре до долу! Виждате, че факти опровергават тезата на така усърдната директорка че резултатите в моите класове били по-ниски от резултатите в класовете на другите преподаватели. Ако в моите класове учениците се показали резултати, оценени от независим преподавател с шестици отгоре до долу, то в драгите класове, предполагам, учениците са показали резултати, оценени с... 7-ци отгоре до долу, това ли твърди нашата поетична администраторка? Требе да се мисли когато се твърди нещо, аз за това ще продължавам да настоявам, колкото и да е неприятно за някои.

• "лицето Ангел Грънчаров" не притежава умения и активност за да може дискусията в неговите часове да придобие философски характер;

Тук освен да се усмихна какво друго да направя? Смешна работа! Отбележете обаче, поетичната администраторка ме нарича "лице", сякаш съм нещо като подсъдим или като дори осъден; трябваше да ме нарече "гражданинът Грънчаров"! Апропо, а какъв характер има дискусията в моите часове като "ну придобива философски характер"? "Нефилософски" ли характер има дискусията в моите часове по философия? Как се установи и как се отчете това? Или и то е израз на субективно пристрастно отношение на една особа с поетична душа, която много-много не отбира от това що е философия? Спирам дотук, че просто е смешно да се обсъждат толкова смешни твърдения.

• г-н Грънчаров е безсилен да се справи с прояви на лоша дисциплина и много често търси по време на час съдействие от ръководството, от педагогическия съветник и от класните ръководители;

Забележете: пак станах и бях произведен, кой знае защо, в звание "господин"! Това за "справането" с прояви на лоша дисциплина го представих вече по-горе, на съответното място. Там изясних, че с оглед да разбера какви са реакциите на различните фактори и да отработим взаимодействието между тях с оглед решаването на тежките проблеми по дисциплината, аз съм писал много доклади, изисквал съм намеса на отговорните фактори, проучвал съм как се държат те, описвал съм изцяло неадекватните им реакции в подобаващи доклади до още по-отговорните висшестоящи институции, сиреч, съм правил всичко това с оглед да помогна да се реши проблема, а не защото не съм бил можел да се спрява с тия прояви на лоша дисциплина. Разбира се, длъжен съм да посоча, че твърденията "много често" и "по време на час" са неверни или лъжливи твърдения, аз съдействие съм търсил след час, и то обикновено в писмен вид. Още едно нещо да отбележа: за това, че ситуацията с дисциплината в едно училище се влошава постоянно пълната отговорност носи училищното ръководство, а не... "лицето Грънчаров". Точка. Да минаваме нататък:

• често повишава тон на учениците;

Често? Я помисли малко повечко? Как обаче го разбра? Или си го изфантазира? Аз съм много спокоен човек и истината е, че много рядко повишавам тон. Повишавам тон в най-редки случаи. Прочее, с какъв тон ще говоря е мой избор. Тъпичко е да се пишат подобни "констатации" кой с какъв тон говори, и то в такива най-официални документи, предназначени при това за българския съд.

• отправя нападки към тях;

Пълни глупости. Смехории. Изобретени от нечия по-поетична фантазия. Интересно ми е как ще аргументира поетесата-администраторка това свое твърдение пред съда, ето това ми е най-интересно.

• не допуска мнение, различно от неговото;

Да се посмеем още. Сега ни е паднало. Нека да си излее експресивните чувства нашата поетична директорка. Явно много й е накипяло, човешко е, разбираемо е. Аз толкова доклади и жалби написах, а тя мълчеше, горката! И трупаше сподавени емоции. Сега си ги излива. Дошъл е нейният час най-сетне, нека да имаме добрината да й дадем възможността да излее всецяло душата си. Нека да бъдем човечни.

• кара учениците да се чувстват незнаещи, неразбиращи като ги подценява;

Смях в залата. Овации. Не ми се пише повече, щото емоции да се обясняват е от приоритета на поетите. Аз не съм поет. Нека поетите да говорят несмущавани! Да живей поезията! Нейната творческа мощ е недостижима! Тя е способна всичко да одухотвори и превъплъти! Апропо, ако въпросната поетеса-администраторка поне малко разбираше от философия, щеше да знае, че това, че учениците в моите часове се били чувствали незнаещи и неразбиращи, е чудесно! Така те имат импулс да почнат да търсят знание и разбиране, отговарящо на техните нужди. Сократ неслучайно е повтарял "Аз знам, че нищо не знам", така и трябва да бъде в сферата на философията. Който си е втълпил, че си знае, той с философия няма как да се занимава. Тъй че ето, нашта поетеса ми признава едно огромно постижение: довел съм учениците си в състоянието на сократовото "учено незнание". Това е по-съществената част от философското познание. Другото вече е лесно. Мерси за комплимента, драга поетична госпожо директор!

Ох, пак се изморих! Позволявате ли ми малка почивка? Ний минахме голяма част от тази епохално-грандиозна заповед за уволнение. Остават още някои чудесни "обяснения", които нашта героиня дава, но няма сили сега да пиша повече. Тия дни ще продължа. Хубав ден!

Забележка: Ето оставащото от анализирания литературен матр`ьял, да стои тук да не изпуснем нещо:

- Липсата на тези УМЕНИЯ са (трябва да е Е) израз на: недостатъчна мотивация за работа в среда, която изисква учителят да проявява респект спрямо своите ученици, да създава атмосфера на диалогичност и конструктивно общуване, на толерантност и отзивчивост, на умения де предотвратява конфликти между учениците и самият него.

- НАВИЦИ:

• не притежава навици за прилагане на педагогически похвати за овладяване на дисциплината и създаване на подходяща атмосфера за учебен труд;

• Тези навици са организираност, съсредоточеност и усет към слабостите при усвояване на учебния материал,

• индивидуален подход към всеки ученик, който проявява затруднения и объркване в часовете по философия,

• а така също и преподаване на учебния материал с разбираеми за учениците педагогически похвати и методики (похватите и методиките няма как да са сами по себе си "разбираеми", друго е разбираемото, това изречение е несмислено)

- ОПИТ:

• не успява в достатъчна степен да мотивира учениците, да установи и поддържа конструктивен (?!) и положителен (!?) диалог с тях,

• да контролира добро темпо на работа (!),

• както и да създаде условия за разгръщане на творческия потенциал у тях (това за творческия потенциал пък защо го изтърси точно тук?!)

Горните КАЧЕСТВА са необходими за:

Първо: Ефективен учебен процес, който учителят е длъжен в процеса на работа да постига;

Второ: За създаване и поддържане в процеса на работа среда, атмосфера и дисциплина, които благоприятстват и стимулират добър психологически климат, коректни взаимоотношения, конструктивно общуване и сътрудничество, (излишната запетайка е сложена от директорката-преподавателка по български език и литература) както между учител и ученици, така и между самите ученици.

- Тези РЕЗУЛТАТИ се постигат чрез:

• използване на подходящи образователни стратегии, методи, техники и похвати, които в хода на извършените проверки в часовете по философия в периода от 2012 до 2014 г., (пак излишна запетайка!) г-н Ангел Грънчаров не показва.

• ЛИПСАТА НА КАЧЕСТВА на г-н Грънчаров за ефективно изпълнение на работата/трудовата функция/ старши учител общообразователен учебен предмет - етика и право, философия, свят и личност, (те тия предмети би трябвало иначе да се пишат, не по този начин; пак излишна запетайка) са в разрез (?!) с визираните в длъжностната характеристика задължения на учителя, относими към образователния процес, с която г-н Грънчаров е запознат (кога обаче бях запознат? Кога ми се предложи да подпиша тази длъжностна характеристика? Кога я подписах? Един ден преди излизането на заповедта за уволнение!).

• В следствие (не се ли пише: "вследствие"?) на това не се постигат оптимални резултати (!!!) в конкретни учебни ситуации (!!!), не се мотивират учениците и не се стимулира личностното им развитие.

ЛИПСАТА НА ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ГОРЕ КАЧЕСТВА (?!) на г-н Грънчаров доведоха до

• системно (!) и трайно (!) неефективно изпълнение на възложената работа

• и множество конфликтни ситуации с учениците, на които преподава

• и техните родители, видно от:

(Изброява куп свои собствени съчинения и организирани от самата нея "активни мероприятия", все документи, намиращи се в папка с наименование "КОМПРОМАТИ СРЕЩУ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ", която е най-дебелата папка, при това стои на най-видното, на най-почетното място на луксозното директорско бюро!) Тия всичките компромати са групирани в три раздела:

- Констативни протоколи на ДАЗД и РИО-Пловдив - 8 броя компромати

- Констативни протоколи на директора на ПГЕЕ - 19 броя компромати

(Тия съчинения на директорката - тя ми ги и давала да ги поглеждам, казвайки "И ний можем да пишем, не само ти си писател!", но не ми е давала възможност да се запозная с тях подробно, понеже я беше страх да не си извадя някои "бисери", които да публикувам в блога - та значи те са обаче същински шедьоври на този литературен жанр, попаднат ли ми, ще ги публикувам и съм убеден, че ще предизвикам с тяхната публикация същински фурор на литературния пазар! Нищо чудно и Нобелова награда да спечелим с тяхното публикуване тогава ний с директорката!)

- Жалби - 9 броя компромати

(Това са най-секретно критите "документи", тях изобщо не съм ги виждал, нито пък знам какво пише в тях; на едно синдикално събрание, водено от пом.-директорката-и-синдикална-лидерка-и-първа-приятелка-на-директорката К.Стоянова, тя беше получила копия от тях и чете пред синдикалната група избрани откъси от тях, от които аз установих, че те са писани сякаш под индиго, личи си почерка на все една и съща умела в писането на доноси ръка; толкоз зная за тия въпросните "жалби", неслучайно са крити от мен така старателно, а най-отгоре сред тях е жалба на някоя си "Светлана Кузягина", очевидно руска или съветска гражданка, което подтикна някои наблюдатели да допуснат възможността, че в компроматната война срещу мен, водена от три години от директорката, нищо чудно да е намесена и... "петата колона" на Русия в България (!!!), не знам, тази хипотеза ми се вижда обаче доста интересна, предвид това че съм един от най-активните блогъри и политически анализатори у нас, който, както е известно, е настроен доста срещу имперския експанзионизъм на Русия у нас. Толкоз. Всеки сам както си иска да разбира това.)

И след това пише с големи букви тъй жадуваното:

ПРЕКРАТЯВАМ ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

на А.И.Г, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Хрумна ми нещо сюблимничко - дали да не пиша за него до госпожа Министъра?

Това, дето следва, е откъс от днешното ми писмо до моя адвокат, откъс, в който ме сполетя едно бляскаво озарение:

Здрасти, г-н ...,

... Що се отнася до подигравчийския ми тон в последните ми писания - той наистина може да се възприеме като обиден, но за сметка на това пък е съвсем незлоблив. Иначе, ако пиша директно, повече боли. Или така по-боли? Не знам, не съм сигурен. То си зависи от човека. Но понякога трябва да заболи, та този човек да се поправи. За негово добро, по моето разбиране, това е позволено. Щом е за добро - всичко може! Разбира се, у нас не всички разбират това, за жалост.

Ако съм обидил някого толкова жестоко, нека да ме даде под съд - аз така и така остатъка от живота си явно ще го проведа по съдилища. Това е достоен край за един философ. Знаем, че така завършил живота си самият Сократ. Пък и други така са завършили живота си. Неудобно ми е да го кажа, щото е прекалено, но така завършва земния си път и Христос. За християнин като мен не е грях да последва учителя си даже и в това.

Аз като твърдя, че има въпросната госпожа поетична душа, един вид я лаская, това, понеже е дама, ще я размекне. Тия дни дори ми се ще да напиша нещо хептен подлизурско писмо до нея. Като експеримент. И ще й го пратя. Във връзка със заминаването на целия "колектив" на "екскурзия-семинар" в Хърватско (!), където тия, дето слушкат, ги чака неспирен четиридневен банкет с безплатни, с платени от бюджета на училището хърватски кюфтета. Та ще трябва да измисля нещо подходящо по този повод в блога, няма начин. Купонът трябва да продължава, лято е...

Тук ми хрумва нещо сюблимничко, дали да не пиша за него до Министъра? Става дума за това (не знам дали разбра), но учителката, която ме замести след уволнението им, е успяла да стори такава мечешка услуга на директорката, че повече от това не може да бъде: писала е... шестици отгоре до долу в някои класове (!!!), а във всички останали е писала предимно петици и шестици (!!!), тук-там е писала четворка, а тройки почти няма (за двойки да не говорим, което означава, че всички ученици са превъзходно подготвени по този предмет! Това означава, че тя собственоръчно удостоверява, че учениците, на които е преподавал този "доказано напълно некадърен преподавател" като мен са показали бляскави резултати по философия - и го е удостоверила с подписа си!

Тя преподава на тия ученици само месец, това са само 3-4 учебни часа, изключено е тя да е успяла да ги подготви за това така кратко време до такова бляскаво ниво. Аз съм им преподавал повече от 5 месеца, значи заслугата е моя. :-) Но какво стана в такъв случай с директорската теза за моята "пълна некадърност"? Този аргумент (а това са факти, резултати на учениците, установени от независим, пък макар и не дотам остроумен преподавател!) дали не може да бъде използван в нашето дяло - като аргумент срещу основната теза на тъй страстно мислещата директорка?

Какво ще кажеш? Една справка за годишния успех по философия на учениците, на които съм преподавал, е достатъчна и всичко в построенията на така усърдно мислещата директорка относно моята "крещяща некадърност" отива по дяволите! Аз смятам, че съдът ще се впечатли от това. Ти как мислиш? (Ще пусна това писмо в блога да видим дали директорката няма да почне спешна инициатива за намаляване на успеха на учениците барем в дневниците, щото за друго е късно! Ще стане чудесен гаф, превъзходен даже!)

Бъди здрав! Същото желая и на най-близките ти хора!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.