Истината ни прави свободни

събота, 12 ноември 2011 г.

Заради странна позиция на ръководството казусът с преименуването на ПГЕЕ-Пловдив се изостри и придоби очертанията на скандал

На едно място чета прелюбопитна информация относно казуса с преименуването на ПГЕЕ-Пловдив; ето, моля, четете, подивете се и вие, а след това бихте могли да прочетете и моя кратък коментар:

Слухове "кръстиха" пловдивско училище, директорката отрече

Източник: News.Plovdiv24.bg

Гимназията по електротехника и електроника в Пловдив, по-известна като ТЕТ "Ленин", няма да се казва "Стив Джобс", заяви пред репортер на Plovdiv24.bg директорката на учебното заведение Стоянка Анастасова. Нашият сайт се свърза с нея по повод тиражираните слухове, че училището ще носи името на съоснователя и бивш изпълнителен директор на "Епъл".

"Няма такова нещо и на дневен ред изобщо не стои обсъждането на това име", каза още Анастасова.

(C) Plovdiv24.bg

Във връзка с горното, и особено с изречението Гимназията по електротехника и електроника в Пловдив, по-известна като ТЕТ "Ленин", няма да се казва "Стив Джобс" възниква поредица от поне няколко резонни въпроса, които съм длъжен непременно да задам:

1.) Откъде г-жа Анастасова е така уверена, че училището "няма да се казва" еди-как си, след като единствената управомощена по закон инстанция, която има правото да решава този въпрос, именно Педагогическият съвет на учебното заведение, все още не се е произнесла по въпроса?

2.) Г-жа Анастасова дали пък няма добре развита ясновидска способност, или се е допитала да някоя прочута врачка, та е тъй уверена какво точно ни вещае бъдещето?!

3.) Апропо, тъй като и моя милост също има да решава въпрос, свързан с гадаенето на бъдещето, ще ми е интересно да разбера името и адреса на тази врачка, та и аз да ида да се допитам до нея по своя си проблем (моят проблем е здравословен).

4.) Длъжен съм да доведа до сведение на г-жа Директорката, че навън, на двора, е вече второто десетилетие на XXI-я век, а отдавна са минали 50-те години на миналия ХХ век, когато директорите и партийните секретари имаха абсолютната власт еднолично да решават абсолютно всички въпроси; днес на двора, г-жо Анастасова, вече е настъпила демокрацията, прочее, тия дни честваме цели 22 години от настъпването й.

5.) След като вече цяла България, благодарение на медиите, знае за затегналия се по волята на Директорката иначе съвсем безобиден казус, и общественото мнение е заинтересовано да знае истината по него, в името на свещения принцип за откритост и гласност, явяващ се опора на демокрацията, правя своето изявление. Защото смятам, че ако си замълча ще излезе, че българските медии бълнуват: понеже г-жа Анастасова говори за някакви "слухове", именно, че нищо изобщо не било станало, а било съществувало "единствено в болни мозъци като тоя на Грънчаров" (цитат). И, опирайки се, предполагам, на предсказанията на врачки, знае какъв ще е изхода от едно гласуване на ПС, което още не е насрочено, камо ли пък да се е провело!

Толкова засега. И още въпроси могат да се отправят по повод на твърде странната позиция на ръководството на учебното заведение, в което имам честта да работя. Тази странна позиция е причина за затягането на казуса - повтарям, един твърде безобиден казус! - който можеше да се реши много лесно, а не с намесата на медиите, което биде провокирано заради позицията на ръководителката на учебното заведение.

Казусът нямаше да придобие очертанията на скандал ако ръководството беше имало благоразумието още много отдавна (още на датата 8 октомври 2011 г., когато аз по електронен път му изпратих текста на моя доклад с предложение за именуване на училището!) беше обърнало подобаващо внимание на предложението ми.

Тъй че не приемам опитите груби грешки на самото ръководство да бъдат прехвърляни на мой гръб; прочее, не аз имам влиянието да доведа почти всички медии в училището, предполагам, нещо друго ги е довело; какво ли е то?


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ