Истината ни прави свободни

вторник, 8 ноември 2011 г.

Да се вдъхновява от общочовешки идеали и мечти е признакът, който прави един човек съвременен, модерен

Вчера, както се казваше навремето, беше един хубав ден за българската демокрация: няколко медии писаха или излъчиха видеорепортажи, посветени на идеята Гимназията по електроника в Пловдив да бъде кръстена на името на Стив Джобс. Ето, погледнете, чуйте:

Пловдивско училище трябва да бъде кръстено на основателя на Apple Стив Джобс

Стив Джобс победи Ленин: Ученици от Пловдив искат смяна на името на училището им

Българско училище ще носи името на Стив Джобс

Други телевизии пък взеха интервюта и мнения, в това число и от мен, но още не са ги излъчили; излъчването им предстои. Не мога да си дам обяснение на този взрив на интереса от страна на медиите, но е факт, че по този начин те дават мощната си подкрепа на толкова авангардната идея за първи път в света едно училище да бъде кръстено на името на новатора, на пионера на компютърната ера Стив Джобс.

Е, разбира се, има и противници на тази идея. Все пак живеем тук, в България; няма как да няма противници. Тук всяко нещо, особено пък най-разумните неща, си имат своите противници. Ако у нас се проведе допитване за това трябва или не трябва утре да изгрее Слънцето, убеден съм, че ще има идиоти, които ще заявят, че Слънцето е по-добре утре да не изгрее изобщо. На това му думаме "български инат". Мъдри народи, които са живели с нас и добре ни познават, каквито са, например, турците, отдавна са изказали преценката, че инатът е най-същностно-определящата българска добродетел. Инатът обаче съвсем не е добродетел.

Не трябвало да бъде Стиф Джобс патрон на това училище, щото требвало да си турим за такъв некой наш, некой българин! Защо бре, аланколу: ами не знам, ама требва да си е наш, българин! Щото сме у България, затова! Щото, представете си, не трябвало да сме били "чуждопоклонници". Щото, представете си, трябвало да обичаме нашто, българското. Щото нашто, българското, е най-убавото у целио свет. Щото от Искъро по-длибоко нема, ете за това! Епа нема!

Какви ли не приказки може да чуе човек. Всеки ден съм в центъра на такива дискусии, понякога твърде разгорещени. "Патриоти" срещу "космополити" - сякаш това е противопоставянето в самото училище, а пък, след тия медийни набези, нищо чудно спорът да се пренесе в цялата общност; в Пловдив положително ще се пренесе.

Аз пък съм срещу домораслия неразумен провинциалистки "патриотизъм". Истинският патриот цени своето, но също толкова се възхищава и от "ненашето". Не можем да отричаме ненашето само защото не е наше, а пък да обявяваме своето за най-велико - само защото си е наше. Мило и родно. Не стават така тия работи. Нашето придобива някаква ценност само когато се съизмери с най-добрите световни образци. А ние, понеже живеем все пак в 21-ви, а не в 17-ти век, трябва да се стремим да се съизмерваме с най-добрите световни образци. Ние, българите, представете си, сме част от единния общ свят, в който живеем. Не можем да се изолираме от света, в който живеем, щото той е тук, при нас, от него няма как да избягаме.

Противниците на Стив Джобс, ако са такива принципни, а не глупави противници, трябва да имат добрината да доведат мисълта си до логичния си край. Трябва да доведат до този, впрочем твърде абсурден, край: "Не щем, другари, нищо от постиженията на този чужд свят, отказваме се и от компютрите, щото са американска измишльотина, отказваме се от цялата цивилизация, отказваме се от всичко: отиваме да си живеем на село с козите, та да сме си щастливи - и да запазим, представете си, своята идентичност!" Това е в чиста форма "културният" провинциализъм, на който са се отдали противниците на идеята това пловдивско училище да приеме името на Стив Джобс като бляскава емблема на училището, като символ, който е способен така да вдъхнови младите хора, та да могат смело да се хвърлят срещу предизвикателствата на съвременния свят. И да бъдат победители, а не малодушни мърморковци. Да бъдат като Стив Джобс, своя патрон.

Така мисля аз. На мен този казус ми е изключително интересен и показателен. Защото той като на тест показва какви всъщност и наистина сме ние, съвременните българи, живеещи в началото на 21-ия век. Светът, в който живеем, не познава граници, стени, дувари, той помете всички стени, граници, той събори всички прегради. Живеем в единен общ свят, живеем в едно голямо глобално село. За миг можеш да изпратиш писмо до другия край на света: за да имаме тази възможност, заслуга за това има Стив Джобс. И още много неща можем, каквито преди това са били немислими, били са чиста фантастика.

Днес са реалност, днес са наш непосредствен живот. Заради такива смели фантазьори, довели бъдещето при нас, ние се радваме днес на шанса да можем да живеем в един из основи променен свят. Няма граници, всичко е едно - и от света не можем да избягаме, щото той е тук при нас. Стив Джобс е толкова американец, колкото и българин; ние самите сме не само българи, а, щем не щем, сме и граждани на света - от света, повтарям, не можем да избягаме. Да се вдъхновява от всечовешки, от общочовешки идеали и мечти е признакът, който прави един човек съвременен, модерен. Такива трябва да бъдем. Не трябва да се отказваме от повелите на своето време. Ако се откажем - ваша воля, моля, вървете си във пещерите... приятно излежаване там...

Принципният противник на модерността страда от непълноценните представи на едно отдавна отминало, умряло, мъртво време. Представи, според които трябва да мразим "чуждото" и да превъзнасяме само "своето". Заради тия коварни представи в миналото, както показва човешката история, са се водили ужасни кръвопролитни войни. Комунизмът пък огради своя жалък "рай" с телени огради и стени, и, въоръжен до зъби с картечници, злобно гледаше от стените на бастиона си как свободните хора на свободния свят се бяха отдали на съзидателен труд, на невероятни, удивителни дела, постижения, творения. Е, рухна този кошмарен свят на стени, на бодлива тел, на граници, свят на кошмарите, в който просто убиваха оня, който не е като нас, който не мисли като нас. Слава Богу, тая кървава епоха отиде назад, в миналото. Не трябва да позволяваме на кошмарното минало да внася нови граници между нас, съвременните хора. Ето на такава една възвишена идея служи хрумването едно българско училище да бъде наречено на името на Стив Джобс - един от символите на новото време, за което говоря.

Спирам дотук. Смятам, че трябва да помогнем на ония сред нас, които живеят с непълноценни, анахронични представи за времето, в което живеем. Длъжни сме да помогнем на тия хора да се отърват, да се се освободят от неверните си представи. Това става само чрез разговори и убеждаване. Аз смятам, че проблемът около името на гимназията в Пловдив ни дава шанс да разберем какви сме и да изявим себе си в най-хубавата светлина: като модерни хора, които уважават мнението на другия, но са и загрижени за ония, които очевидно страдат от неверните си, от остарелите си представи. Като философ, доколкото мога, ще се опитам да бъда полезен в начеващите се интересни дискусии. Приканвам и други хора да сторят същото.

Заради истината и доброто си заслужават да приемем някои временни неудобства. Примерно да се заемем по-усърдно със задачата на мисленето и на разбирането. Толкова ли е трудно това?!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ