Истината ни прави свободни

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Защо тъгуват учениците от ПГЕЕ-Пловдив

От известно в училището, в което работя - ПГЕЕ-Пловдив - за първи път има централно парно, т.е. локалното парно на училището беше привързано към "Топлофикация". В училището е топло, уютно; даже моя милост се замисля - тъй като в къщи, заради нуждата да се правят икономии заради издателската дейност на моя милост, изобщо не се отопляваме и студуваме - дали да не пренесе в училището част от заниманията си, предимно писане, в своя кабинет; нищо не пречи следобед да стоя на топло в празното училище и да си върша работа, т.е. да пиша. Но за друго сега ми е думата; ето за какво.

Гледам обаче още от първите дни, откакто ни пуснаха парното, че учениците ни са сякаш тъжни, поне с посърнали физиономии; изобщо не се радват на парното. Питам ги: е, доволни ли сте сега, вече зимно време тук няма да е студено? А един ученик ми отговаря: не, господине, изобщо не се радваме! Защо?! - го гледам недоумяващо аз. А той ми отвръща: Ами ясно защо: сега повече няма да имаме "дървени ваканции"! И няма заради студа да намаляват часовете, както беше предишните години.

Представяте ли си какво е тяхното разсъждение?! Имали си една надежда и радост зимно време: заради падането на температурите под определена граница да не учат - или поне да им намаляват часовете. А сега вече няма да имат тая надежда и радост! И затова са така посърнали и тъжни!

Разбирахте ли сега още нещо, и то твърде съществено, за прочутия български манталитет?! Аз лично, признавам си, съм удивен. Чак дотам не вярвах че се е стигнало. Но ето, че се е стигнало. Много жалко.

Не говори добре за бъдещето на една страна тази толкова разпространена масова психология на нейната младеж. Виждате как у нас, още от млада възраст, хората се учат да кръшкат от работата си, да мързелуват, да тарикатстват, да "гяволуват", както казва народът. Не, не са добри тия работи, съвсем не са добри...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ