Изображенията към този текст са от знаменития съветски филм «Джентльмены удачи» и показват т.н. "«Доцент» Александр Александрович Белый", ролята се изпълнява от големия артист Евгений Леонов
Сблъсъкът ми със защитника на т.н. "академична", а всъщност изцяло псевдонаучна, некадърна, фалшива, импотентна доцентска "философия", представители на която "академична измет" щъкат във всеки български университет, именно спорът ми със знаменития докторант от СУ Николай Узунов, започнал около "езика и стила" на главния редактор на философското списание ИДЕИ, придоби вече изцяло гротескови форми: пламенният докторант без капка неудобство дезертира, избяга от спора по същинските и важни въпроси и се впусна в какви ли не лични нападки спрямо въпросната тъй дразнеща го особа, именно спрямо моя милост. На мен обаче ми е интересно докъде може да стигне този учен човек в падението си, затуй, воден предимно от изследователски интерес, продължавам полемиката си с него, опитвайки се да му помогна да се вразуми поне малко (човешко е все пак да помагаме да изпаднал в беда човек!). Ето последните изблици на докторанта Узунов, на които аз, воден, повтарям, от изследователски интерес, му отговарях, с оглед да му помогна да разкрие най-пълно душата си, а пък на тази основа и да облекчи поне малко непоносимите си страдания:
Николай Узунов каза: Уважеми, г-н Грънчаров ако исках да правя социологическо проучване върху мисленето на т. нар. "дасман" и опитите му за зараждане на мисъл из блог сферата, щях да правя дисертация върху "Битие и време". Чудя се защо смятате свой читател за представителна извадка? Аз бих могъл да дам на няколко професора (хора, които вие наричате "плазмодии") да си загубят времето с вашите текстове. Вие обаче ще кажете, че толкова посредствени мнения и коментари не ви вълнуват. Така че, ако сте искал да си изчеткате болното его и да ми покажете, че все пак някой чете блога ви, тогава добре, ще се направя, че съм ви повярвал. Стига да не пишете сам в блога си, на което няма да се учудя!
Бъдете здрав и се замисляйте над нещата, които изпращате като аргументи!
П.П. Грънчаров, нямам време за вас тези дни, за разлика от вас, аз обичам четенето и книгите и ще се възползвам от Народна (библиотека). Бъдете здрав и по-малко злоблив по празниците :)
Ангел Грънчаров каза: Е, радвам се, че ще четете тия дни най-после книгите ми! Приятно четене! Не забравяйте обаче и момите! :-)
С поздрав: Ангел Грънчаров
Николай Узунов каза: Г-н Грънчаров, съжалявам че аз го казвам, но на вашите "книги" бе направено аутодафе преди няколко години. Мисля че дори наново да ги изпратите към Народна библиотека, отново би ги сполетяла същата съдба! :) Дръжте ме в течение на психичното ви здраве. Аз блогове не чета! ;)
Ангел Грънчаров каза: Значи сте откраднал книгите ми от Народната библиотека и сте ги... изгорил!? Типично по комунистически. Не е зле да започнете да се лекувате от бесовщината, която Ви тресе тъй жестоко...
С поздрав: Ангел Грънчаров
Николай Узунов каза: Защо се чувствате толкова ценен, че някой би откраднал ваши книги? Миришете ми на егоизъм и самовлюбеност. Те, книгите ви, висяха на маса с табела: "Народна библиотека подарява", но след като никой не им обърна дори грам внимание, публично ги аутодафираха за захранване на парното.
Крадат се само ценни книги. Вашите ще обидят човек и като подарък, о, човеко от подземието (за съжаление и в тази си роля само позьор)!
Ангел Грънчаров каза: Здравейте, драги ми докторант Узунов,
Я помислете малко преди да дръзнете да твърдите една толкова тъпа история. Сигурен ли сте, че сте със здрав разсъдък - щом си позволявате да пишете такива тъпотии? Не фантазирате ли прекалено, измисляйки си тази сърцераздирателна история за "аутодафираните" мои книги? Не вземате ли мечтаното за действително? Вие лично присъствахте ли на въпросното аутодафе? Хвърлихте ли лично Вие някоя съчка в него, за да се разгори по-добре пламъкът? Изиграхте ли от радост един казачок? Кажете, дайте подробности, толкова е умилителна тази Ваша фантазия...
С поздрав: Ангел Грънчаров
Николай Узунов каза: Ех, Грънчаров, исках поне да ти предоставя лъжлива утеха, че книгите ти все пак някога са се появявали (и задържали за период от време) в библиотека. Как да ти кажа, че за една библиотека е срамно, унизително да притежава словоизлиянията на един болен човек. Някои луди поне са интересни (визирам Марта Абрамович, ако си я чувал), но ти не си и интересен. Ти си досадничък. Имаме си вече един проф. Вучков, сега си имаме и теб. Както казвах, исках поне да те излъжа, че твоя книга се е появявала някъде. Ех, разобличи ме. Не сме го изгаряли, просто защото ти не фигурираш като автор в някоя библиотека, извън пределите на Пловдив.
Сега пък започна мен да обвиняваш в невменяемост. Пак ме разочарова. Очаквах да бъдеш малко по-начетен. В началото запасът ти от злобни коментари и хули към мен и университетски професори бе къде-къде по-цветущ. Ако си се изчерпал, прочети нещо, запаси се наново с хули, с жлъч и давай - бълвай в блогчето си. Може би затова се нравиш някому... Може би? :)
P.S. Образността на изказа ти е типично социалистическа. Ох, забравям, че ти с това си възпитан. Извинявай! ;)
Ангел Грънчаров каза: Драги ми докторант Узунов, бих предпочел да ми говорите на "Вие" - липсва Ви моралното право да ми говорите на "ти". (Апропо, "Вие" се пише с главна буква, за Ваше сведение го казвам, щото май не го знаете - въпреки цялата си ученост!) Наистина Ви съветвам да потърсите лекарска помощ, щото сте доста зле. Не се владеете. Дори и чувството Ви за срам е изчезнало: всички тия Ваши излияния ще ги пусна в блога, нима няма да се срамувате поне малко? Понеже сте интересен феномен за изследване, показващ до какво нравствено ниво може да падне една жертва на образователната система като Вас (изцяло сгрешена, впрочем), та затова Ви обръщам известно внимание. Тъй че моля, ако това, дето бълвате сякаш в несвяст, Ви помага да облекчите душевните си терзания, продължавайте все в този дух, облекчете душата си.
Впрочем, имам чувството, че Вашият разсъдък, драги ми докторанте, се е замъглил от таз пуста ненавист, написах Ви доста сериозно писмо, по което нищичко не сте казал, явно не схващате, което е опасен симптом. Ще станете за резил пред цялата философска гилдия - и пред цялото човечество. Ще Ви споменават един ден като пример за поведение, изцяло несъвместимо с манталитета на хората, занимаващи се с философия. Философията е изтънчено духовна занимание, а не идиотизъм от вида, в който Вие се упражнявате. Разбира се, явно друго не можете. Опитайте се все пак да се концентрирате и да схванете за какво разговаряхме, какво обсъждахме, напрегнете всичките си душевни сили, за да проумеете това и се опитайте нещичко да кажете по съществото на въпросите.
Имам чувството, че това име "Николай Узунов" е ник, е кличка (да използвам любимия ви руски език), щом така грозно не си пазите достойнството. Схващате ли що е това достойнство, драги ми докторант Узунов? Впрочем, хрумва ми да изпратя целия ни диалог до Вашите ръководители (в катедрата и факултета), за да видят с кого си имат работа. Ей-така, ще ми се да разбера реакцията им. Аз съм изследовател. Обичам да експериментирам.
Та интересно ми е: нима не схващате колко много се изложихте - и продължавате да се излагате? Ако не го усещате, това вече наистина е феноменално. Вие сте загадка пред науката, по-специално пред психологията, драги ми докторант Узунов, Вие също сте и загадка с оглед на човешкия морал! Вие сте феномен, драги ми Узунов! Нищо чудно и други учени да се заинтересуват от Вас. Майчице, ами ако съм на прага на научно откритие, предвид това, че Ви открих за науката?!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Николай Узунов каза: Хахахаха, тъкмо мислех да си лягам след малко повече четене и какво откривам - писмо от вас! Невероятно! Знаете ли, като начало употребявате врачански диалект, тук ви цитирам: "Ваши излияния ще ги пусна в блога, нима няма да се срамувате поне малко?" - една моя колежка от Враца говореше по същия начин. Хахахаха, поне да се не срамувате малко, а?
Свободен сте да пускате каквото си искате в блога. Вие първи нападнахте университетската система и хора, които не познавате. И как ги нападате - говорите общи неща, а нямате смелост да назовете КОЙ или КАКВО (с имена, г-н Грънчаров) толкова ви боде очите, че не можете да спите и обявявате университетската система за прогнила? ИМЕНА? Но е трудно за плазмодии като вас да застане някъде и да говори открито. Не, вас просто ви е страх, че тези хора, които обиждате: 1. Струват повече от вас и 2. Дори да съберете кураж и да им кажете някакви неща в очите, пак ви повтарям (освен вашите роднини, т.е. читатели на блога ви), никой няма да ви обърне внимание.
Аз се излагам? Аз!? Искате ли да изпринтирам Вашето писмо, в което обиждате хора, които НЕ ПОЗНАВАТЕ и го правите като завършен каруцар, та, искате ли, да го пусна из така мразения от вас Софийски университет?! Където, пак според вашите слова, съществуват някакви прогнили докторанти и едни професори, на които трябва да се подмазваме? Ще имате ли вие след това кураж да дойдете и да защитите публично гнусните си и женски обиди, а? Това ви питам аз? Дори професор Вучков назовава нещата с имена и не се страхува. Можете да изпратите каквото си искате на когото си искате, само се молете аз да не покаже ВАШИТЕ ГНУСНИ ОБИДИ, хахахаха. Сега шантажирате, а г-н Грънчаров? Типично женска реакция. Дори под жалките ви обиди бих сложил ваша снимка, за да знаят студентите какви хора се раждат в България. Хора като вас, които мразят студентите, мразят университетската система и мразят още повече докторантите и техните научни ръководители.
Хайде, изпратете каквото пожелаете на тази хора, които до вчера ми окачествявахте като "плазмодии" и нека не изваждам другите ви обидни епитети. ИЗПРАТЕТЕ ИМ това, че аз съм горд, че познавам тези хора, горд съм с образованието, което съм получил и ще продължа да се гордея. Но никак не съм горд с такива индивиди като вас, които са се сврели някъде и обиждат останалите. :) Ще приветствам подобно ваше решение с две ръце. Може би тогава ние, хората които не мразим университета (като вас), ще ви пре-открием за модерната психиатрия :)
Желая ви всичко най-добро и приятни сънища. Не знам дали човек, употребяващ каруцарски език и ниски епитети всъщност може да спи приятно?
"Философията е изтънчено духовна занимание, а не идиотизъм от вида, в който Вие се упражнявате. Разбира се, явно друго не можете. Опитайте се все пак да се концентрирате и да схванете за какво разговаряхме, какво обсъждахме, напрегнете всичките си душевни сили." - хахахаха, това го пишете Вие, които преди няколко дни нарекохте научния ми ръководител "плазмодии" и го обиждахте в поне два параграфа? ВИЕ???
Ангел Грънчаров каза: Драги ми докторант Узунов,
След като Ви написах своя отговор (в две части, виж: Отговор на писмото на тъй многоучения докторант Узунов, който въздигна нашата полемика около сп. ИДЕИ на недостижими висини и също Какво да правя, обичам свободата, обичам и истината, това са си мои лични мании - и срещу тях "лекарство" няма: явно ще си умра с този недъг!), където обосновах позицията си по съществените въпроси на нашата полемика - около суверенното право на философите да мислят и да изразяват мислите си свободно - Вие най-позорно избягахте от полето на спора и ми заявихте, че сте щял да идете в библиотеката да четете книги (което, между другото, е похвално, друг е въпросът дали четенето на книги при учени хора като Вас има ефект, т.е. дали променя нещо в душата Ви, аз лично не съм забелязал по изявите такъв един благотворен върху душата Ви ефект, съдейки от Вашите прояви до този момент). Както и да е, факт е, че малодушно дезертирахте от полето на спора по повдигнатите от Вас самия значими въпроси и се захванахте да фантазирате как моите книги били... изгорени на специално за тях организирано аутодафе, устроено (във фантазията Ви) от ръководството на Народната библиотека!!! (След това признахте, че това наистина е Ваша нарочно изобретена за случая, ала тъй отговаряща на съкровените желания в душата Ви лъжа.)
Няма значение де, човек може колкото си иска да се излага, да става за резил, и това е суверенно право на човека, не държащ на достойнството си. Аз обаче в такъв род "полемики", показващи и демонстриращи единствено завистта, която изгаря душата Ви - по повод на изяви на един пишещ човек като мен - не желая да участвам, но бих желал само да вметна, че такава патологична злоба и завист спрямо моите книги (и спрямо издаваното от група мои сътрудници философско списание, на което имам честта да съм главен редактор), която Вие не се смущавате да демонстрирате, показва на що-годе разбиращия човек, именно на човека, имащ известна представа за дълбинните "пружини", движещи човешката душа, че Вие сте един доста комплексиран на тема писане и издаване на книги човек, което пък, от друга страна погледнато, показва, че туй нещо, писането, особено пък на философски текстове, съвсем не Ви се удава, което именно Ви обрича вечно да сте читател на текстове, написани от други хора, на които писането им се удава, които имат призвание за това. Тъй е устроен света, драги ми Узунов, някои могат да пишат, но това е едно нищожно малцинство от талантливи хора, а пък останалата част от човечеството няма друг избор, освен да чете (което съвсем не е малко, напротив, четенето е велико нещо, за жалост обаче и него не го могат всички, има хора, които даже нямат потребност да четат).
Та ако немилостивата съдба Ви е отредила тази участ, да бъдете цял живот читател на текстове, написани от други хора, и при това в дълбините на душата си таите сподавеното желание сам да творите текстове, но това, за жалост, не Ви се удава, то аз с нищичко в този случай не мога да Ви помогна, но Вие сам можете да си помогнете, осъзнавайки това, че ако всички не можем да бъдем писатели, то поне ни остава безценния шанс да бъдем поне читатели на талантливите книги, написани от други хора. Ето по тази причина аз не мога да разбера Вашата така бурно избликнала ненавист спрямо моите книги, които при това Вие сам твърдите, че не сте бил чел и дори сте бил нямал и желанието да ги прочетете; аз съм психолог (моя книга под заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ има вече четири издания, все изчерпани, предстои излизането на нейно пето издание, при това тя е единствената в българската психология книга, написана в традициите на философската психология!), та аз смея да се нарека себе си психолог и затова бих си позволил да изтълкувам Вашето тъй абсурдно поведение спрямо моите книги, които хем сам твърдите, че не сте ги бил чел, хем при това не криете ненавистта си спрямо тях: говорете ги тия приказки на някакви глупаци, разбиращите от психология хора обаче не можете да ни впечатлите!
Та значи горчивата истина за тази Ваша абсурдна омраза и за Вашето нескривано злобеене спрямо моите книги, непознати за Вас, по Вашите думи, е тази: Вие сте чел моите книги, нали така, чел сте ги и, четейки ги, сте се изпълвал със завист и злоба, щото Вашата завист и злоба именно показва Вашата оценка на моите книги, които Вие дълбоко в душата си считате за много талантливи, нали така? Не може учен и четящ човек като Вас да не е чел моите тъй знаменити книги. (Майтапче бе, Уили, не се търмози чак толкоз!) Не може човек да злобее срещу нещо, което не познава, да мрази книги, които не е чел, тия неща на нас, разбиращите хора, не ни ги разказвайте, имайте добрината да си спестите такива глупости! Та явно сте чел книгите ми, философското списание ИДЕИ, по Вашите собствени думи, също сте го чел, е, давате ли си сметка тогава какво фактически показва Вашата нескривана патологична омраза по повод на моите книги (и на издаваното от мен списание)? Опитайте да си дадете сам сметка какво изразяват тия Ваши абсурдни иначе емоции.
Ами изразяват една несъзнавано дадена от Вас самия висока оценка както на книгите ми, така и на издаваното от мен списание, това изразяват, какво друго да изразяват? Без да искате точно това казвате с тъй абсурдното си поведение: да мразите нещо, което не познавате, да обявявате за "некадърни" книги, които не сте чел! В нашия български маниер, който Вие имате злочестината да демонстрирате в неговите най-отвратителни черти, Вие просто завиждате и затова именно и така силно мразите автора на съответните книги - нали точно така стоят нещата в нашенската родна традиция, кажете, учени ми человеко? Та нали българският класик неслучайно е написал ето тези велики (а са велики защото са истина!) думи: "Ако някога се роди български гений, то това ще бъде геният на завистта!", нали знаете кой класик е написал тези думи? Драги ми докторант Узунов, позволете ми да подхвърля: Вашата тъй спонтанна и необяснима иначе ненавист спрямо моите книги дали не показва, че българския гений, за когото пише Елин Пелин, във Ваше лице се е вече родил? Простете за това допускане, но аз просто се старая да разсъждавам логично, просто правя един необходим извод, тълкувайки Вашето наистина доста странно, необяснимо инак поведение. А пък нали знаете, ний, философите, не правим друго освен да търсим и да изявяваме точния смисъл на всяко нещо, ето, аз просто съм верен на мисията си, а пък Вие ме мразите: как е възможно да ме мразите за това, че си върша най-старателно работата, "философе"?!
Спирам дотук. Ще очаквам Вашия отговор по същинските и важни въпроси от нашата полемика, съдържащи се в предишното ми писмо, от отговор на което Вие позорно избягахте - за да се впуснете в дребнави и тъй тъпи задявки по адрес на книгите ми. Също така ще очаквам някога да осъзнаете колко добре би било Ваш превод на неиздаван на български текст на Хусерл да излезе един ден в сп. ИДЕИ. Апропо, да вметна: да мрази един човек, претендиращ че има отношение към философията, не нещо друго, а едно философско списание, давате ли си сметка това какво пък означава и показва?! Означава нещо грандиозно, но аз ще Ви го спестя, надявайки се сам да откриете какво именно означава. Сп. ИДЕИ за шестте години, в които вече излиза, е издавало покрай другото текстове, написани от много най-велики философи, примерно Ницше, Хайдегер, Михалчев, Шопенхауер, Мамардашвили, Епиктет, Хераклит и още много други, включително и източни философи. И Вие без капка неудобство заявявате, че списание, в което са излизали текстове на такива велики философи, е "нищожно", "чалгаджийско", не знам си какво още?! Ами Вашата ненавист, драги ми докторант Узунов, явно показва, че Вие всъщност мразите автентичната философия, нали това показва, ами какво друго да показва Вашата тъй искрена ненавист?!
Мразите истинската - и съвременната жива българска! - философия, която олицетворява списание ИДЕИ, а благославяте и пишете дитирамби за неистинската, фалшивата, псевдонаучната, некадърната, посткомунистическа и затова тъй мизерна доцентска "философия", която Вие дръзвате да наричате "академична", при това без капчица неудобство!!! Ето това означава всичко това, драги ми докторант Узунов, казвам Ви самата истина какво означава Вашата тъй искрена емоция, а пък Вие или ми благодарете за това, което Ви казвам сега, или, ако искате, вовеки ме мразете! Аз бях длъжен да кажа истината, да си облекча душата, пък Вий ако щете ме мразете до свършека на света за това, че съм имал добрината да Ви кажа една тъй проста истина, съдбовно необходима при това тъкмо за нещастни хора като Вас самия.
Толкоз. Бъдете здрав! Грижете се за здравето си и се пазете от разрушителни и глупави емоции! И помислете върху това, което Ви пиша. Ще сте ми благодарен един ден за това, че съм Ви написал тия неща още когато сте бил сравнително млад: животът е пред Вас, възползвайте се! И не забравяйте: гонете момите докато е време, драги ми докторант Узунов, оставете пустото писане и четенето дори - тъкмо момите в някои случаи са способни изцяло да спасят и да върнат към живота млади мъже като Вас, затънали в някаква проклета и страшна екзистенциална дупка.
С поздрав: Ангел Грънчаров, философ
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар