За да завърша темата за живота в тази съветска комуналка, в която попаднах толкова млад, ще опиша онова, за което някои още си спомнят с любов и мила носталгия – и това, разбира се, е сексът. Противно на това, което обикновено се смята, а именно че “в СССР секса нет”, принуден съм да призная, че в студентските комуналки не само че имаше секс, но и че той беше на най-висока почит. И то до степен да може да се каже смело, че в една съветска комуналка единственото, което наподобява живот, е тъкмо секса – поради което комуналката си беше най-обикновен бардак, или вертеп.
В комуналката, или в общягата, в която попаднах, живееха предимно чуждестранни студенти, или поне те бяха подавляващо мнозинство. От цял свят комунистическите партии (съществуващи с пари на КГБ, естествено) изпращаха свои хора да изучават тук комунизма. Ето защо в нашата общяга имаше студенти от Латинска Америка, Африка, Азия и, естествено, от съветския блок в Източна Европа. Тук учеха негри, араби, от жълтата раса, а пък ние, от Източна Европа, бяхме, така да се каже, солта; имаше всякакви, чехи, поляци, немци, унгарци, от всички други нации от соцлагера. Та представете си в каква стихия изпадат рускините, когато попаднат в среда, в която могат да изпробват всички разновидности секс, с хора от всички раси и кътчета на планетата. Естествено, най-предпочитани от тях бяха негрите, а след това, разбира се, арабите, на трето място латиноамериканците, но не заради тяхната прословута “сексуална мощ” (тя си е, разбира се, един мит: ние, българите, естествено, сме най-добрите!!!), а най-вече заради това, че у тях се намираха… долари.
За да се опише сексуалния живот на една младежка съветска комуналка в цялата му пълнота се иска перото на Шекспир или поне това на Данте. Аз нямам такава способност, ето защо моля читателя за снизхождение.
Най-важното, с което трябва да почна, е това, че в нашата комуналка наистина беше реализирана комунистическата идея за това, че жените трябва да са общи. Когато се питам защо привържениците на комунизма, които днес все още се срещат, са преди всичко сред пенсионерското съсловие, то отговора ми е: защото на тази възраст мисълта за общност на жените е единственото, което може да предизвика някакъв трепет в поувяхналата им мъжественост. Младите пък намираха в разврата единственото, което им даваше сила да издържат в ужасните условия, в които бяха принудени да живеят. Сексът в една младежка комуналка затова е див, животински, най-груб, без чувства и без страст, без особено удоволствие, защото е така лесен и безпроблемен, пиянски, защото в него няма “съзнание”, нравственост или човечност; сексът в нея е, бих казал, даже безпросветен. Партията и КГБ допускаха един такъв разврат, защото добре знаеха, че пиянството и сексът – подобно на наркотик – особено ефективно отклоняват студентството от истински опасното, от размисъл на политически теми и от заемането на гражданска позиция. Ето защо онова прословуто “А у нас секса… нет!” не важеше за студентските комуналки, напротив, тук важеше тъкмо обратното: тук нямаше нищо друго освен секс, повтарям, най-див, пиянски и животински секс.
Понеже споменах за това “А у нас секса нет!”, искам да разясня откъде то се е взело. В най-късните времена на съветския комунизъм, малко преди идването на Горбачов, беше започнало “разведряване” в отношенията между САЩ и СССР. Тогава именно бил организиран “телемост” между Америка и Русия, воден от руска страна от известния (и много добър, впрочем) журналист Владимир Познер. В предаването, за да се опознаят американците и съветските хора, те взаимно си задавали най-различни въпроси. И ето, един “гаден американец” пита: а какво е положението със секса в Русия? От другата страна, в Москва, се случила някаква рускиня, колхозничка най-вероятно или поне доячка, тя крайно се смутила, изчервила, запелтечила нещо непонятно, и накрая изкрещяла: “А знаете, у нас в СССР секса… нет!”. И погледнала гордо и възвишено! Ето оттук се е взел този крилат израз, показващ в пълна степен подивяването на съветския човек в условията на варварския комунизъм.
Да, но в общягата ние бяхме твърде либерални, и затова сексът беше в своята стихия. Секс се правеше постоянно и навсякъде, партньорите се сменяха така често и безпроблемно, че човек ако си поставеше за цел, можеше да “свали” (да употребявам все пак по-културни думи!) невероятно голяма бройка момичета. За да разберете какво представляваше сексът тогава ще ви дам ето този най-убедителен пример: съветската младежка комуналка, в която живяхме, е, предполагам, идеалното мечтано място за пичове от типа на Митю Пищова (“Питона”), който, както чувам от устата му напоследък, бил с “най-чисти” комунистически убеждения. Няма как, там жените наистина бяха общи, и по тази причина Пищова показва завидна далновидност и проницателност, след като се смята за убеден комунист.
Секс се правеше навсякъде, постоянно, най-настойчиво, например късно вечер човек можеше да види пияни двойки (тройки, четворки и пр.), които голи се гонеха из коридора, и кой когото хване, и където дойде, му отдаваше цялата нежност, на която е способен. Морал или срам като настроения в комуналката не съществуваха, те си бяха в пълна степен “буржоазна отживелица”. Денем пък (понеже, както вече се знае, в стаите човек трудно истински може да се уедини) си имаше едно специално място за любов, и то се намираше на стълбищата, но най-горе, където започва таванът: там в полумрака, бяха сложени мръсни дюшеци, и там двойките, без да се смущават особено от присъствието на други двойки, се любеха до забрава. Някой може да си помисли, че си измислям, уверявам го, моята фантазия не е така мощна: всичко това се е случвало, за да го пиша, ако не се беше случвало, нямаше да съществува и в съзнанието ми – не съм такъв перверзник. Съветската комуналка с всичко, което пиша сега за нея, разчупва границите на нормалното човешко въображение, тя затова е нещо съвсем фантастично – както, надявам се, всички се убедиха.
Българките (имаше и няколко български студентки) там също бяха неуморни труженички на сексуалния фронт, подобни на рускините – не искам да кажа, че са били нещо като проститутки. Понятието “проституция” не съществуваше в Русия тогава: да си плащаш за нещо, което само ти се предлага съвсем безплатно, естествено, е абсурд и глупост, пълна невъзможност. Да, Митю, “раят” за убедени комунисти като теб беше там, в съветската младежка комуналка от началото на 80-те.
Да не пропусна: душовете, “душевая”, както се нарича, не бяха в стаите, не бяха на коридора (там бяха само тоалетните, умивалниците и кухните), а бяха в избата! Там, в мрака, оскъдно осветяван от слаби крушки, в помещение с обикновен циментов под и тухлени стени, без, разбира се, някакви плочки, бяха наредени много душове, без прегради между тях, и там младежите се къпеха. Женската душевая се разделяше от мъжката с една стена, в която, разбира се, студентите бяха изкопали голяма дупка, толкова голяма, че не само двата пола да могат да се гледат, но и по-страстните им представители да могат да преминават от едната в другата душевая и да се обслужват взаимно. Сексуално, разбира се: да не си помисли някой, че ще си търкат гърбовете. Рай, наистина рай, драги ми Митю!!!
Рискувам с тези описания да направя така, че мнозина млади хора беззаветно да се влюбят в съветския комунизъм и да замечтаят да живеят в съветска комуналка, в която жените наистина са общи. Съзнавам този риск, но пък той добре се съгласува с другите мои убеждения, които съм изразявал в други свои есета и статии: комунизмът е обичан не само от жизнено непълноценни, но и от сексуално непълноценни хора особено. Така че тези, които ще обикнат комунизма, и то заради силно влечение към невероятно съблазнителния разврат, който царуваше в една обикновена съветска комуналка, няма начин да не го обикнат и без моите описания.
Ето, Митю Пищова например, си го обича комунизма и без да е чел за живота в комуналките. На такива хора любовта към комунизма, също и както и към разврата, си е генетически и сексуално предопределена: тя е тяхна участ, съдба, орис. А пък ония, които носят в себе си усета за едни съвсем естествени, пълноценни сексуални и любовни преживявания, разбира се, няма как да бъдат съблазнени от нечии неумели опити за описание на абсолютния разврат в епохата на късния комунизъм…
Няма коментари:
Публикуване на коментар