Историята завърши както и беше предвидено: шефът на радиото Константин Дуфев отказа да принуди Галя Митева да ми се извини в ефир заради гнусното оплюване на името ми, за което аз настоявах, но в замяна на това издаде заповед лицето Ангел Грънчаров никога вече да не бъде допускано в ефира на пловдивското радио. И ето, минали са толкова години, тази забрана още се спазва.
На мен ми се наложи при първа възможност да отида в родното ми градче Долна баня, за да успокоя родителите си, изплашени невероятно от историята с Радио Пловдив. Обясних им, че цялата работа е кьорфишек, че на никакъв прокурор не са ме давали, че просто комунистите никому не прощават щом като не им играе по свирката. Майка ми обаче наистина се беше уплашила така, че до ден днешен горката все повтаря да си трая, независимо от това, че нейният род са хора все антикомунисти, смели и достойни хора, особено пък моят дядо Васил, за който съм писал на друго място. И понеже мълвата беше разпространила за мен каква ли не страшна история, се наложи да изляза на публичната сцена и в малкото градче на Софийска област.
Тогава в Долна баня нямаше СДС, а в страната СДС току-що се беше създало. Аз в Пловдив участвах в първите публични изяви на много партии, оказа се, че една част от тях са били все ментета. Примерно една, нарекла се "Християн-републиканска", която после влезе в коалиция с... познайте с кого, ами с БСП влезе в коалиция, естествено! Аз по-късно се свързах идейно с Демократическата партия, бил съм нейн член в ония години, но за времето, в което говоря, все още не съм бил в никаква партия. Та значи в Долна баня се срещнах с някои приятели и мои близки и решихме да основаваме местно СДС.
Турихме две-три обяви, написани от мен на ръка (аз бях писар в казармата и мога да пиша красиво), разлепихме ги на фурната, на магазина, и на един стълб на главната улица. Разбира се, не стана без инцидент: един другар като видял, че моят братовчед лепи нещо на стълба, веднага излязъл след него и а да скъса обявата, силната ръка на братовчеда го хванала за яката. Оня позеленял от злоба, крещял като луд, но обявата била спасена след предупреждение, че ще усети силата на ръката му ако я скъса. И така, след два-три часа мълвата обиколила вече цялото градче, а събранието беше обявено в едно младежко клубче, намиращо се в подземието на сградата на наркоопа току до самия площад.
Когато отидох в обявения част, младежкия клуб беше пълен, както се очакваше, все с млади хора. Дръпнах една реч, и трябва да съм бил доста красноречив защото веднага след това списъците, които бяхме пуснали за записване към различните партии, влизащи в коалицията СДС, се напълниха: за една вечер турихме началото на 4-5 партии, като се почне от социалдемократическа та се стигне до десни като Демократическата или Радикал-демократическата. Младите хора се записаха без притеснения, а това е подействало като бомба в заспалото градче: когато след седмица-две аз отново минах, в града вече си бяха създали наново цяло СДС със всичките му партии (Екогласност, Клуб за демокрация, Подкрепа и пр.), а основаните от мен партии също бяха влезли в организацията. Разбира се, аз нямах претенции за лидерство, лидер стана един местен артист. Който по-късно стана и депутат, наричаше се Петър Стоянов, Бог да го прости: загина по време на депутатството си в автомобилна катастрофа.
В родното пък село на моята майка, село Марица, вуйчо ми Ангел, Бог да го прости, се беше ангажирал със създаването на СДС. Ето една история, станала в тия дни, която говори много за психологията на тия тогавашни хора.
В Долна баня на главния площад има една часовникова кула, правена след 9-ти септември, през 50-те години, тя е до сградата на Партийния дом. Този часовник комай никога не е работил, ала по едно време другарите решили да го пуснат. Ала нямало камбанка за часовника, и решили да вземат една камбанка от параклиса Свети Спас, който се намира на мястото на стар манастир, разрушен от турците някога. Речено-сторено, за партията нямаше нищо невъзможно: докарали камбанката и я турили да краси часовниковата кула.
Добре, ама в града след този миг почнали да стават крайно неприятни неща: да умират при катастрофи, удавяния, преждевременни смърти от нелепи скоропостижни болести все млади хора, деца, и то с методична последователност. Аз като съм бил дете си спомням в махалата се удавиха, отровиха или умряха деца от болест кажи-речи през къща, толкова много деца и младежи умряха. Когато съседско дете заболя от тумор на главата, родителите му, учители, отишли в Петрич при леля Ванга да питат има ли някаква надежда. Тя обаче им отвърнала така: "Вие там в Долна баня да вземете да върнете камбаната на манастира, щото имате проклятие и докато не я върнете, пък и доста след това все ще умират деца и млади, градът има страшно проклятие!".
Тия хора казали тук-там за това, детето им умря също, долнобанчани говореха умислени, но кой ти смееше нещо да каже на управниците?! Които тогава бяха заети да градят свои вили с държавни пари и материали, като правеха страшни злоупотреби. Та до 10 ноември 1989 г. никой не се е осмелил да каже на властта нещо. Макар че явно историята с леля Ванга е стигнала и до тях. Ала те на инат продължаваха да си държат камбанката на неработещата изобщо часовникова кула: зер комунистите са "напредничави хора" и в "бабини деветини" не вярват!
Да, ама като падна Т.Живков и се създаде СДС, хората се сетиха и първото, което поискаха от управниците, беше да върнат камбаната на манастира. Разбира се, властта се отнесе с насмешка, и отказа да изпълни желанието на хората. Тогава хората начело със свещеника тръгнаха на шествие да протестират, правеха молебени за изкупване на проклятието, митинги също – аз също говорих на един такъв митинг – и в края на краищата камбаната беше върната на мястото си в параклиса на манастира Св.Спас. Но години след това продължиха да умират при извънредни обстоятелства деца и младежи, също и по-млади хора, и хората все го свързваха с проклятието за камбаната.
Интересното е, че лидерът на СДС, същия депутат, за който писах по-горе, който именно водеше шествието за връщане на камбаната, също загина в катастрофа: колата му се разби на завоя в един стълб на 50-60 метра от часовниковата кула! Това лято пък синът на мой братовчед също загина при катастрофа на десет метра от същото място! Синът пък на друг мой братовчед, в девети клас, се отрови от гъби и почина през 1992 г., когато аз вече бях кмет на град Долна баня. Бог да ги прости всички тези младежи, които си отидоха без време и току-виж тъкмо заради ината и глупостта на ония тогавашни властници...
Но за моето кметуване трябва да пиша по-нататък, то беше през лятото-есента на 1991 година. А дотогава има много други събития, за които си струва да се разкаже. Аз по начало си живеех в Пловдив, а след като мина националистическата вълна с имената на турците – ДС реши въпроса по друг начин, създавайки ДПС начело със своя довереник Ахмед (Сава) Доган – се отпочна дългата история с натиска, който току-що създадената опозиция проведе за отмяна на чл. 1 на тодорживковата конституция. То е цяла епопея тази борба, партията се инати дълго, накрая отстъпи, а пък като връх на всичко рече да предложи шумното шоу, наречено "национална кръгла маса", което има голяма роля за потискане на революционния антикомунистически и свободолюбив плам на хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар