Това е част от първата страница на исковата молба, с която вчера заведох съдебно дяло за отмяна на една на крайно дискриминационна, обидна и несправедлива заповед за уволнение: моето уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив.
На това изображение пък е корицата на новия ми международен паспорт: вече и аз съм подготвен да бягам от страната, в която властва една най-арогантна бюрокрация - успяла да прокуди и прогони от родината ни толкова много кадърни българи!
Ще си позволя да поразсъждавам малко над тия две изображения. Ако позволите де. Та значи понеже съм сантиментален човек, ще кажа и това, ще го споделя с вас, читателите на блога ми, пък ако искате ми се смейте: като видях, че на корицата пише ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ, а под него РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ме обзе изведнъж някаква силна емоция, някакво много силно вълнение, идещо от дълбините на душата ми, не можех да се удържа (уж съм някакъв мъж!) и в един момент усетих, хем някаква огромна буца ме задуши в гърлото, хем... очите ми се напълниха със сълзи! Не зная защо се почувствах така, но е факт, че едва се удържах да не се... разрева на глас от тази необичайно силна емоция, дето една не ме задуши в оня момент! Спомних си всички тия нелеки години, в които ние, българите, се борихме да постигнем тази своя европейска мечта, е, постигнахме я, факт е: България вече 7 години откакто е в ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ! Вие давате ли си сметка колко много означава това?! Страхотно нещо е това, същинска сбъдната мечта е това - ето за това аз, човек на преклонна вече възраст от 55 години (!) за малко не се разревах като видях на паспорта си тия два надписа.
Е, вярно, от 2001 г. насам страната ни уж върви напред, ето, постигнахме мечтата си, хем обаче нараснаха силите, които правят възможното да провалят достойното европейско бъдеще на страната ни - и ни дърпат назад, към Евразия, към путинска Русия искат да ни превържат, искат да ни направят пишман-европейци, искат да ни направят за резил! Сега, в тия последните години битката за запазване на европейската, на западната ориентация на страната ни се е разразила със страшна сила, вярвам, съзнавате това, а ако не го доосъзнавате, ето, аз ви го изтъквам белким осъзнаете в цялата му злокобност всичко това, което ни се случва. Големи части от народа ни проявяват малодушие, те, предполагам, са очаквали, че като влезем в ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, от небето ще завалят... пакетчета с краве масло, а от чешмите ще потече ако не ракия и вино, то поне... мед и мляко - или... славянска медовина направо! А реките ще се съсирят и от тях директно ще можем да си доставяме с каручките едри калъпи сирене - нищо чудно и това да са си представяли някои нашенски наивни кратуни.
И сега пропищяха, щото хем влезнахме в ЕС, хем го нема... комунистическото благоденствие, при което, ако си спомняте, ни набиваха в главите, че "материалните блага", сиреч, въпросното сирене, ракийка, мед, масло, млеко и пр. щели били да потекат като "пълноводен поток" направо в широко зиналите ни за лапане усти! Така ни представяха тази сърцераздирателна картинка на идването на комунизма, е, влязохме в ЕС, а... комунизма пак не дойде, ето затова разяреният еснаф не издържа, почна да се вайка, пропищя с жален глас, а пък след това отиде да се запише във финансираната с руски пари АТАКА и почна да настоява да се връщаме в добре познатата и тъй уютна кочинка заедно с "братята-руснаци", дето да си се чукаме със стаканите с водчица - ех, какво блаженство ще настъпи тогава! Ще лочим водка, ще рупаме кисели краставици, леле, каква идилия! Не щем ви никакъв Европейски съюз, искаме си евразийската кочинка! Така възроптаха излъганите народни низини и ето, в последните няколко години едва удържаме страната си от тази зловеща перспектива пак да ни натикат в съветско-комунистическата кочина!
Затова най-вероятно съм се почти разплакал като като видях какво пише на корицата на моя паспорт. Тоя проклет Костов, дето ни натика в ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ и в НАТО заслужава за това не просто разкостване, а направо разчетворяване с коне, нали така, дарагие советско-болгарские комуноиди?! Е, няма да ви се сбъднат мечтите за връщането на България в руско-съветската кочина! Ако щете, поревете си, може пък и да ви мине: ще ставаме истински европейци! Майната й на вашата пуста Евразия, не щем вашия прехвален Сибир! Иска се обаче да поработим здравата за да достигнем европейските стандарти. Ако не си избираме за управници лъжльовци и ментета, а заложим на истинското, на свястното (има и такова сред нашите политици!), ще постигнем целта си да заживеем достойно за кратко време. Сами решавайте какво искате: гнусната сибирска кочина - или достойното европейско бъдеще? Аз за себе си отдавна съм избрал какво искам - и съм се борил, според силите си, за него. И за миг не съм изменял на своята мечта. Да, на своята европейска мечта не съм изменял никога. И затова, предполагам, ме задуши такава емоция като видях какво пише на новия ми паспорт.
Въпреки трудностите и изпитанията ще постигнем идеала си. Важното е да знаем какво точно искаме. И да правим нужното да вървим във вярната посока. Е, то всяко нещо си има своите рискове. И за всяко нещо ще се наложи да платим неговата цена. Аз искам и работя за едно модерно българско образование, е, наложи се да си платя за тази своя друга мечта: уволниха ме таваришчите от работа като учител. Но борбата продължава. Няма да се оставя да ме тъпчат същите тия, които така много обичат онази същата кочина, от която аз лично изпитвам погнуса. Стига толкова. Свързах в едно двете теми, сега ви желая хубав ден! Драги ми европейци, дето не съзнавате докрай какво велико нещо е това да си европеец! Ще ви кажа какво: Европа е свобода! Това е. Враговете на свободата не щат Европа, разбира се, искат си... Сибир! Точка. Разбрахме се за какво всъщност става дума, нали?! Хайде, чао! Хубав да ви е денят!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар