Истината ни прави свободни

неделя, 5 октомври 2008 г.

1.Формите на живот, задавани от свободата

13.Полето на инициативността

Човешкото съществуване в модуса на свободата неумолимо поражда една култура на индивидуалността, която е израз и на съответстващите й екзистенциално-мирогледни, духовни и съзнателни нагласи на "най-разпространения", на доминиращия и дори задаващия "тенденцията на живота" тип личност.

Другояче казано, оживотворяващата съществуването на индивидите идея за свобода носи в себе си ценностите, които завладяват както практическия живот на индивидите, така и тяхната душевност, както културата и традицията на общността, така и мирогледа на отделния индивид, както "материалната" (индустрия, търговия и пр.), така и чисто духовната сфера на съществуването. (Всички те, впрочем, са изрази на все една и съща мисловност, породена от свободата.) Идеята за свобода единствена задава тяхната човечност, дори "свръхчовечността" им, разбирана като неограниченост на хоризонтите и шансовете на автентичния, на пълноценно живеещия човек.

Следователно духът на свободата внася своята жизненост и така одухотворява съответстващото му битие на свободата (наречено тук универсум), като при това трябва да се помни, че "само свободата не отнема, а прибавя свобода" към съществуването и самосъзнанието на индивидите. Нейните проявления са винаги индивидуални, те се проявяват чрез изумително, осигуряващо простор разнообразие на феномени, култури, ценности, стереотипи, възможности за инициатива, посоки и форми на живот и т.н. И тъй като "нормалността на свободата" не познава унификацията, задушаващото живота еднообразие, скуката и абсурда на съществуването, характерни за несвободата с нейната стерилност, безжизненост и празнота, то това ни позволява да потърсим формите на живот и култура, които са избуяли на почвата на свободата.

Тези форми могат да бъдат намерени в техния развит вид в лицето на западните култури от Германия и Франция до Америка и Австралия, а също и в съвременното съществуване на Япония например. Това ще ни позволи да се ориентираме в перспективите и шансовете на народи като българския, които тепърва ще се приобщават към универсума на свободата. Тези народи трябва да сътворят свой жизнен свят, опирайки се както на историческия си опит, така и на пронизващия нашата съвременност дух на времето.

1.Формите на живот, задавани от свободата

Моята работа тук в значителна степен е облекчена от направеното вече в тази насока, сред което искам да откроя книгата на Чарлз Хемпдън-Търнър и Алфонс Тромпенаарс "Седемте култури на капитализма", чието заглавие е "Ценностни системи за забогатяване в Япония, Германия, Франция, Швеция, Великобритания, САЩ, Холандия"(изд. къща "ТедИна, Варна, 1995 г.). Ще си позволя да се опра на достигнатото от тях по отношение на разбирането на културата, валидна в своите съществени различия при тези седем нации, които "с настоящите и с миналите си икономически успехи могат да ни научат на едни от най-добрите тънкости на капитализма".

Авторите основателно отбелязват, че тези нации се определят като "капиталистически, като нации на частната стопанска инициатива", тъй като се "ръководят от една и съща философия, но с това приликите между тях се изчерпват"(с.7). Американският капитализъм като водещ сред седемте капиталистически култури по думите на авторите "се превърна в отрицание на комунизма, противопоставяйки свободата на насилието, индивидуализма на колективизма, частната собственост на обществената, прагматизма на теоретизирането"(там). Аз бих си позволил да добавя и това, че свободният свят също така решително отрече и унижението на човека, защити неговото достойнство, а също и съхрани личността и дори самия живот, противопоставяйки се на комунистическото безверие в човека, на ужасяващата безличност и посредственост на комуната, на сатанинското преклонение на комунизма пред смъртта, унищожението, всеобщата разруха, аморализма, потъпкването на вечните ценности, пред всеобщия разпад на съществуването. (Общо взето комунизмът постигна точно това, към което се стремеше през цялата си история: тотална катастрофа.)

Ще се опитам да предам накратко достигнатото от двамата автори, от чиито анализи изпитах истинско възхищение и дори въодушевление: защото те със своята конкретност потвърждаваха изцяло моите виждания (достигнати по напълно философски и дедуктивен път), придаваха им "плът" и ги допълваха по великолепен начин. Признавам, че се натъкнах на тяхната книга "постфактум", след като вече бях написал основното в нея, когато търсех някакви "потвърждения" на постигнатото. Затова техните анализи ми прозвучаха като откровение; надявам се така да прозвучат и на читателя, на който горещо препоръчвам книгата на Ч. Търнър и А. Тромпенаас. Ето затова съм длъжен да посоча само възлови и най-изразителни моменти от нея тук, като това ще ми послужи за открояването на нови моменти, допълващи вече казаното.

Тръгвайки от това, че думата култура означава "влияя върху", авторите посочват нещо изключително съществено:

Във всяка култура невидимата ръка, която регулира икономическата активност, е една скрита структура от вярвания. Тези културни предпочитания или ценности са здравата основа на националната идентичност и източникът на икономическата сила и слабост. (с.10)

Малко по-долу намирам също така основен момент:

Дисциплината икономикс толкова е заета с пресмятане и излагане на точки, че е изгубила от полезрението си един почти неизмерим компонент, който прави възможна цялата икономическа дейност, а това са човешките взаимоотношения. Зад всяка икономическа сделка стоят хора, които вземат решения, които действат според собствените си ценности, като на едно дават голям приоритет, а на друго – малък. Неотдавна икономистите направиха жест в тази насока чрез идеята си, че когато мениджърите престанат да се държат етично, цените на сделките спадат… Натрупването на състояние изисква поне успешно създаване и пазарно реализиране на продукти и услуги, а всички групи, които си разпределят тези процеси, трябва да работят заедно, енергично и ефективно. Както споменахме по-рано, специфичният начин, по който всяка една група осъществява това, е свързан изключително с ценностната система, която те прилагат в работата си. Всяка от изследваните тук нации, прилага уникален сбор от ценности, които се отнасят до натрупването на състояние… Продуктите не могат да бъдат по-добри от самия човешки процес на оценяване, който участва в направата им. Търсенето на смисъл, който да включва обединяване на стойностите в една форма, е един от фундаменталните копнежи на човечеството. (с.11)

В тази насока се откроява и задачата, която двамата учени си поставят, и която упорито решават през страниците на своята забележителна книга. А тя е:

За да се разбере как културните ценности влияят на икономическите решения, трябва да се запознаем по-отблизо с процесите, чрез които се изграждат ценностните системи. Как организациите правят необходимите преценки за създаване на системите, от които се раждат продуктите и услугите?

Това, че организациите са съставени от индивиди, се разбира от само себе си; същото може да се каже и за ценностите на организациите, които не са нищо друго от модификация на ценностите, битуващи в съзнанията (мирогледа) на съставящите ги индивиди. Жизненият процес на създаване на богатство, на който е израз капитализмът (за разлика от противоположния процес на разпиляване, на "губене" на богатства и енергия, на който е символ комунизмът), е детерминиран в корените си от свободата, за която, както беше установено, главното е предпоставянето на много възможности и перспективи за разгръщане както на действията на индивидите и организациите, така и на определящите ги ценности.

Ето защо търсенията на авторите на разглежданата книга, съсредоточени около открояването на различните култури на капитализма, са толкова значими. А това, че те разглеждат тези фундаментални процеси през призмата на "създаване на богатства", т.е. на икономическата ефективност (и на формите на предприемчивост), съвсем не стеснява хоризонта на изследването, напротив, открива благодатни възможности за откриване на показателни, изразителни, дори символно наситени форми (валидни и за другите форми на живот и на човешка активност), които при това са изключително съдържателни.

Общо взето не се нуждае от особено обосноваване на положението, че наложилата се форма на живот пронизва всички активности на човешките същества в рамките на дадената култура. От нея не "изпадат" другите значими прояви (политика, други човешки, в това число и всекидневни отношения, реализации на духовността и на съзнанието, народностно самосъзнание и специфична идентичност и пр.), напротив, синхронизирани са в едно здраво и пълноценно единство.

Ето защо не бива да се смята, че е основателно впечатлението, според което като че ли прекомерно е бил "стеснен" хоризонта на рефлексията; "щом се говори за икономика", това не значи, че в някакъв смисъл сме се "ограничили": важното е как се води всеки разговор.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ