Истината ни прави свободни

събота, 10 юли 2010 г.

Свободна и жива общност от творчески мислещи хора

Свободна и жива общност от творчески мислещи хора

Вчера получих интересно писмо от един човек, дипломиран философ, който се поинтересува от работата на моя Център за развитие на личността HUMANUS и от възможностите да си сътрудничим. Често получавам подобни писма и на всяко отговарям най-внимателно: няма по-ценно нещо на този свят от личността, затова откриването на способни, творчески мислещи хора, насърчаването им в един начален, особено труден период на личностното им развитие, е главна цел на Центъра HUMANUS, създаден през 1992 година. И на този човек отговорих внимателно, пък после прецених, че може да е интересно и полезно и други, повече хора да го прочетат, та затова реших да го публикувам и тук:

Здравейте, г-н Д.,

Благодаря Ви за писмото и за проявения интерес към дейността на нашия Център за развитие на личността „HUMANUS“. Ще Ви обясня накратко какво представлява нашия Център, с какво се занимават неговите сътрудници и какви възможности за сътрудничество има между Центъра и Вас. Смятам, че при взаимен интерес имаме големи възможности за сътрудничество, от страна на Центъра никога не сме си позволили да отхвърлим обосновано предложение за работа по собствен проект или пък за работа в екип. Много е важно какви са Вашите интереси, в каква област имате желание да работите, за да открием пресечните точки и да си взаимодействаме.

По идея Центърът за развитие на личността „HUMANUS“ е свободна общност на търсещи, творчески и изследователски настроени хора, предимно философи, психолози и социолози, историци. Той обединява и подпомага работата на своите сътрудници по най-различни начини: участие в най-свободна обмяна на идеи, дискусии, семинари, курсове, други практически форми, оказва също методологическа и методическа помощ във връзка с личната изследователска програма и прочие. Центърът не възлага определени задачи на своите членове, а разчита на свободната научна и практическа инициатива и изява на сътрудниците си, които си координират усилията – на двустранна и многостранна основа – за постигане на определени, взаимно интересуващи ги и желани цели.

Всеки, който желае да се присъедини към Центъра, трябва да си изработи (напише) кратък ескиз на проект за изследователска програма, т.е. да изложи своята идея, по която смята да работи. В съвсем свободна дискусия членовете на Центъра ще обсъдят неговата платформа, при което още по-добре ще изкристализират възможностите за конкретно сътрудничество с един или друг член на Центъра. Всеки в Центъра е настроен да подпомогне, напълно безкористно и благородно, останалите сътрудници, с всичко, което може да е полезен. Във всеки един момент членовете на Центъра могат да потърсят контакти помежду си и да обсъждат възникналите проблеми, а при необходимост могат да предизвикат научно-теоретична, практическо-приложна, методологическа или друга сесия на Центъра, в която ще се включат ония членове, които преценят, че темата и докладите ги интересуват.

Центърът се самоиздържа с доброволни пожертвования и вноски на неговите членове, като разходите са му минимални, понеже центърът на тежестта в такъв род сътрудничество пада върху индивидуалната изява и инициатива. Например, някои членове на Център „HUMANUS“ имат свои частни кабинети за психологически консултации, други пък работят в научни институти, или са преподаватели във висши или средни учебни заведения, накрая, имаме и сътрудници-студенти, които също работят по свои програми, ползвайки възможностите на свободното творческо общуване и взаимно подпомагане. Когато пък организираме някаква проява – примерно, научна сесия или семинар – разходите по провеждането й (наем на помещение и пр.) се поемат от самите участници.

Най-новата инициатива на Центъра е, че започнахме издаването на списание ИДЕИ, съвсем ново списание за философия, психология и духовност, чиято първа книжка предстои да излезе съвсем скоро (може да сте се информирали за това в блоговете ми). Неговата цел е също да привлече творчески мислещи и желаещи да се изявяват на попрището на философията и хуманитарните науки индивиди, като самото списание е поле за документиране на изследователските достижения на членовете на Центъра. Ето това е една най-важна възможност за изява: след като в научната общност на Центъра даден човек бъде подпомогнат и насърчен да развие идеите си, то след това резултатите от изследванията му ще бъдат публикувани в списанието.

Вие ще видите и ще се убедите, че при сбирките на Центъра в съвсем свободни дискусии се появяват най-нови и ползотворни идеи и инициативи за разнообразяване на дейността и сферите на коопериране на усилията. Например г-н Алесиян Пацев, философ и психолог, специализирал източна философия в Университета в Делхи, който преподава тази философия в НБУ и ПУ, създаде свой Център за будистки изследвания. В него ония членове на Центъра за развитие на личността, които имат интереси в тази област, могат да си сътрудничат още по-тясно.

Това е бъдещето: ония наши сътрудници, които напреднат в дадена област, сами стават титуляри и си основават свои центрове, в които привличат нови сътрудници. Знайно е, че този е естественият път за развитие на автентичните философски и научни общности – създаване на различни философски и научни школи – който принцип обаче в съвременната бюрократизирана сфера на държавното образование и наука у нас се оказа, че просто не работи. Ние се мъчим да му придадем живот и с постигнатото досега сме оптимисти да смятаме с пълна убеденост, че този е верният път.

Това е съвсем накратко изложена същината на нашия Център. Смятам, че имаме големи възможности да си сътрудничим сега и в бъдеще. Често се е случвало, че когато съм обяснявал на други интересуващи се същината на нашия Център, част от тях, които са си представяли, че ще бъдат назначени на заплата като научни сътрудници, са били крайно разочаровани от този толкова непринуден, неформален и свободен подход на организация, който прилагаме в Центъра „HUMANUS“. И вежливо (или не толкова вежливо) са отказвали всяко сътрудничество, едва скривайки разочарованието си. Което на мен, като създател и ръководител на Центъра е доказателство, подобно на лакмус, че тия хора явно не са призвани за наука или за философия. Надявам се, че Вашата реакция няма да бъде като тяхната, дано е така.

Моята роля като ръководител на Центъра е да свързвам и координирам усилията на неговите членове, като основното ми внимание е насочено към работата на моята изследователска група по систематична и практическа философия и психология на човека. Г-н Стефан Пенов, ст.н.с. и доктор по философия, работещ иначе в Института за философски изследвания към БАН, си има изследователска група по религиозната философия. За г-н Пацев вече Ви казах, там, в неговия Център, се работи по проблеми на източната и по-специално на будистката философия. Г-н Александър Долев пък работи активно в областта на българската национална идея и народната ни душевност и психология.

Имаме и други, по-млади и перспективни учени, сътрудници на Центъра, които или членуват в тия групи, или пък, някои от тях, вече са на път да създадат свои секции и да си съберат свои екипи. Виждате, че принципът е напълно отворен за нови и нови изследвания и за привличане на нови хора, които споделят идеята на Центъра и имат потребност да общуват, да обменят всякакви идеи, да принадлежат на една жива общност от мислещи хора, каквато по естеството си е нашият Център „HUMANUS“. Ще се радвам и Вие да станете активен сътрудник на Центъра, което, убеден съм, ще Ви подпомогне твърде много за да развиете оптимално своя творчески потенциал.

Моля да ми представите онзи кратък ескиз на изследователска програма, в който всъщност трябва да обозначите малко по-подробно в каква област са насочени основните Ви интереси и познания и как възприемате възможността да работите при посочените условия към Центъра. За мен ще е особено интересно да ми изпратите някакви писани от Вас текстове, статии, есета и пр., като ще се радвам да мога да подбера някое за втората книжка на списание ИДЕИ, върху компонирането на която работя в момента. Тя трябва да излезе до два месеца след първата (а първата трябва да излезе до края на тази седмица), така че бихте могли да напишете и нещо ново, по своя преценка.

Това е засега, ако мога да съм Ви по-полезен с някакви допълнителни разяснения, питайте, дано и с написаното по-горе съм Ви бил все пак в някаква степен полезен.
Всичко добро, здраве и успехи!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Публикувано на октомври 27, 2009


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ


ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ