Като цяло изучаваните философски предмети по моя преценка ми помогнаха да стана по-добър човек

Поставих тия дни на моите ученици задачата писмено да отговорят на следния въпрос: "Какво най-важно, по твоя преценка, научи и разбра, занимавайки се през миналата година със съответните философски предмети?". Получих много интересни отговори; държа да отбележа, че при мен през миналата част учениците са изучавали психология и логика (в 9-ти клас) и етика и философия на правото (10-ти клас); при изучавалите при мен през 11-ти клас ученици през тази година, когато са в 12-ти клас, аз сега нямам часове; ето някои от тия интересни по моя преценка отговори на горния въпрос, които особено силно ме впечатлиха:

"Разбрах за човешкото достойнство, именно, че човек трябва да си тежи на мястото и да отговаря за действията си. Трябва да защищава принципите и думите си. Да отстоява мнението си и да не говори празни приказки. Достойнството за мен е най-важното нещо и човек никога не трябва да го губи, понеже ако го загуби, после ще си го върне много трудно. Достойнството на личността е най-важното и най-ценното в този живот." (Из писмената работа на Юлиян К.)

"Най-важното, което разбрах в часовете по психология и логика, е свързано с темата за истината. Истината ни освобождава. Помага ни да се справяме с проблемите си. Тя винаги и благодатна. Лъжата убива личността. Истината е в състояние да свързва хората в една здрава човешка общност. Истината се ражда чрез логоса." (Из писмената работа на Костадин П.)

"Аз научих много неща в часовете по психология и логика през миналата година. Като например какво е да си личност, а също и що е истина. Най-важното е да умеем да разграничаваме истина от лъжа - и да разбираме защо истината има предимство пред лъжата. Истината ми помага да мисля логически и да не избързвам с изводите, да бъда последователен в мислите си и търпелив в търсенето на истинското, на реалното положение на нещата. Да бъда предпазлив, да мисля истински, да отговарям умно и да мисля със собствения с ум." (Из писмената работа на Димитър А.)

В часовете по психология и логика аз научих много неща за човешката душа и за мисленето. Научих да изслушвам внимателно как мислят другите и да разсъждавам върху чутото. Научих се да мисля и да се задълбочавам в темите, след което свободно да изразявам собственото си мнение. Най-интересното за мен по логика бяха логическите задачи, които намирах след всяка тема в помагалото по логика. Върху тези задачи наистина трябва да се размишлява задълбочено и с всяка решена задача ставах все по-добър. По психология пък най-много ми харесаха дебатите, където спорихме, всеки изказваше мнение и беше много полезно за всички да открием с общи усилия истината, в която сме готови да повярваме. Истината може да ни изглежда различно за всеки един от нас, но това не значи, че има много истини. Не мнението, а истината в крайна сметка е най-важното." (Из писмената работа на Атанас П.)

"В началото, признавам си, бях зле настроен към психологията, но когато започна да наближава края на срока и за да си оправя оценките трябваше да започна да чета темите, едва тогава разбрах, че психологията е нещо интересно. Тя ми помогна да науча нещо повече за себе си, а също така и ми даде ключ към това как да опозная хората. За съжаление не успях поради това, че сме претоварени с други предмети, да науча колкото бих искал по психология, но и това, което научих, е все нещо. Логиката ми беше значително по-интересна. Тя ми показа как да започна да размишлявам истински разумно." (Из писмената работа на Ари Н.)

"През миналата година психологията ме заинтересува много. Тези часове ми помогнаха да обогатя познанията си за хората и за живота като цяло. Научих, че най-трудното наистина е да опозная самия себе си. Също така мисля, че тези часове ми помогнаха да избера правилната посока на протичане на моя живот. Помогнаха ми да науча как да разсъждавам и да избирам правилните решения в трудните ситуации. Като цяло тези предмети по моя преценка ми помогнаха да стана по-добър човек." (Из писмената работа на Калин П.)

"От ученото през миналата година по тия предмети помня най-добре темата за самопознанието. Не е конкретна тема, но беше развита в три урока и беше развита твърде обстойно и като се зачитах, научавах много. Сега не помня подробности, но имам усещането, че съм научил нещо изключително важно за живота ми. Смятам се за "специалист" по темата за Аз-а. По логика любимата ми тема беше тази за истината. Истината прави живота ни щастлив. (Из писмената работа на Онур К.)

"Научих доста неща, необходими за живота ми. Примерно как човек да оцелява и да успява в обществото. Разбрах, че да си добър гражданин не е лесно. Трябва да спазваме реда, правилата, но най-важното е да си отстояваме правата като личности и като граждани. Замислих се за трудността на политическия избор и за това, че за утвърждаването на младата ни демокрация трябва да се борим. Да правим така, че да заставяме управляващите да спазват законите и Конституцията на държавата, в която живеем. Добрият гражданин смело заявява какво мисли и изисква властващите да спазват обещанията си, с които са избрани. Амбицирах се да стана един добър гражданин на България. Преди да учим тия предмети съвсем не се бях замислял за тия неща. Определено имах полза от тяхното изучаване. (Из писмената работа на Рангел К.)

И така нататък, има още много интересни откъси в тия писмени работи на моите ученици. Нямам сега възможност да се ровя в този куп и да преписвам по-силните моменти, които за мен имат голяма стойност. Общо взето всеки ученик е написал нещичко интересно. Рядко някой не е успял да напише нещо впечатляващо, а само баналности. Учениците, младите хора са винаги интересни за учителите, които се стараят да ги разбират, които не си позволяват да ги подценяват.

Та тия резултати общо взето ми показват, че ненапразни са били моите усилия години наред да работя за коренна промяна на господстващите стереотипи в тази област, в областта на т.н. човекознание и на т.н. "обществознание".

Администрацията ми иска отчет за т.н. "входно ниво" в количествен, цифров вид, аз обаче днес решавам да им пратя по-различен тип отчет, в който да поставя ударението върху качествената, смисловата страна, която съвсем не може да се изрази статистически, но това не я прави по-малко значима. Пак ще си позволя "своеволие", пак ще наруша "дисциплината", но за мен има по-важни неща от това да угаждам на администраторите.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.