Заветната цел е: "тоя там дразнител Ангел Грънчаров" да го няма, да изчезне, да потъне вдън земя!

Написах тази сутрин следното обръщение във Фейсбук-групата против политическите уволнения в образованието, на която съм член; тази група се създаде през това лято по повод гладната стачка на г-н Райчо Радев, преподавател по философия, мой колега, директор на Спортното училище "Олимпиец" в гр. Перник, който именно протестира много дни срещу такива рецидиви на политически репресии и уволнения в българското образование в наши дни; та ето моето съобщение или обръщение, публикувано на страницата на тази група във Фейсбук:

Уважаеми дами и господа, искам да споделя с вас един проблем; дано не ви прозвучи лошо, но дръзвам най-напред да се обърна към вас, понеже ви чувствам близки.

Това лято ние заедно проведехме една битка в подкрепа на колегата Райчо Радев, който протестира с гладна стачка против политическите уволнения в системата на образованието. Беше трудно, най-вече за него, ала сякаш с общи сили успяхме да постигнем нещичко, борбата ни се увенча с известен успех: Райчо Радев не беше уволнен (сега-засега). Но проблемът с политическите уволнения не е решен, напротив, от тази есен нещата започват да ескалират. Ето че и мен ме нарочиха за уволнение. В тази връзка се обръщам към вас с надежда да ме подкрепите.

Казвам го директно. Намирам се в тежко положение, директорката на училището, в което работя вече от доста години (тя беше назначена за директорка преди две години, тя, естествено, е кадър на ГЕРБ) от няколко месеца води усилена кампания за моето професионално и личностно дискредитиране и в крайна сметка за уволнението ми. Какво ли не направи в тази насока, арсеналът на подобни администратори е известен: интриги, проверки в часове, викане на инспектори, дебнене да направя някакъв пропуск, коварни манипулации на приближени ученици-активисти, създаване на тежка психологическа атмосфера чрез клевети и инсинуации, организиране на "жалби" на възмутени родители и ученици срещу моя стил на преподаване и т.н., явно надеждата на администраторката беше в един момент сам да си взема шапката и да си тръгна.

Преди няколко дни усилията й се увенчаха с успех: успя да ми измисли, да ми съчини най-сетне "мотив" за наказание и ми наложи дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Сега вече й е лесно: ще ме дебне и за най-малък пропуск, примерно, закъснение за час с една-две минути, вече ще може да ме уволни съвсем "законно". Което е и нейната цел. Всекидневният тормоз в последните месеци (да пиша всевъзможни писмени обяснения по изсмукани от пръстите обвинения и т.н.) ескалира дотам, че на яростната госпожа вече се мержелее изпълнението на заветната цел: "тоя там дразнител Ангел Грънчаров" да го няма, да изчезне, да потъне вдън земя. При това тя много добре знае, че имам тежко заболяване на сърцето, но от това изобщо не й пука: яростта й явно е дошла дотам, че дори и физически да ме ликвидира за нея е все пак един желан изход.

Защо ме наказа ли? Ето как стана. Давам пример, за да разберете с кого си имаме работа в случая. Привеждам малък откъс от моя жалба до институциите, която ми предстои днес да връча по официален път:

"На 17 септември 2012 година се явих след изтичането на платения ми отпуск на откриването на учебната година; още с влизането ми в училището бях известен, че директорката ме търси във връзка с "неявяването ми на работа и на педагогически съвет"; крайно заинтригуван, потърсих г-жа Анастасова, която ме извести, че съм бил извършил "грубо дисциплинарно нарушение", тъй като не съм се бил явил на работа цели два дни (!); запитах как така, отвърна ми се, че трябвало било да съм на работа на 13 септември, тогава ми бил завършвал отпуска, т.е. два дни съм бил в "самоотлъчка"; отидох да проверя при секретарката на училището документа, с който излязох в отпуск; оказа се, че там са внесени поправки, моето "14 септ." е задраскано от директорската ръка и е писано "12 септ."; изненадан също така бях, че вече ме чака в писмен вид "ПОКАНА" от директорката да дам писмени обяснения защо не съм се бил явил; наложи се в първия учебен ден, докато течеше училищното тържество, аз вече да пиша своите обяснения; г-жа Анастасова ми беше организирала такова "мило" посрещане още в първия учебен ден...

... Към края на втората седмица от новата учебна година г-жа Анастасова ме покани в директорския кабинет и, едва скривайки ликуването, си ми заяви, че заради "неявяването на работа в два последователни работни дни" има по Кодекс на труда пълното право да ме уволни дисциплинарно, но понеже била "хуманистка" след тежки размисли била решила да ми наложи "само" дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"; попитах я дава ли си сметка какво прави предвид това, че в молбата ми за платен отпуск има нейни собственоръчни поправки относно продължителността на отпуска ми; поканени бяха две помощник-директорки за свидетелки, тъй като заявих, че не мога да подпиша такава една заповед, тъй като я смятам за абсурдна; увещаван бях да я подпиша, наложи се да пиша в писмен вид защо не приемам заповедта и едва тогава положих подпис;"

Разбира се, тук не мога да описвам целия контекст, обясняващ злобата на яростната администраторка. Всичко съм описал в жалбата си и скоро ще й дам пълна публичност. Това, че съм активен и ангажиран гражданин и блогър е един от източниците, от изворите на найната ярост спрямо моята скромна персона. Тази госпожа живее с представата, че нейните подчинени трябва да са кротки като овчици и само да козируват и да изпълняват, а най-добре: постоянно да й се подмазват, да й говорят на ушенцето колко е мила, мъдра и велика. Аз не съм такъв човек, напротив, коренно различен съм, ерго, съм най-ненавистен. Това е вкратце положението.

Излишно е да казвам, че госпожата е приближена до управляващата партия ГЕРБ, турена е на този пост най-вече заради това, че нейният съпруг е един от местните сиви кардинали на тази партия, той, както твърди мълвата, е милиционер и ченге, а сега, естествено, честен частник, ликвидатор на държавни предприятия и пр., както се и полага в такива случаи. Това хвърля обилна светлина и върху политическата мотивация за моето уволнение. Ето в тази връзка още един малък откъс от жалбата ми:

"... На среща на Председателя на Регионалната организация на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" г-н Цило Нейчев с ръководството на училището и синдикални членове, предизвикана от моя жалба до синдиката, г-жа Стоянка Анастасова заяви, че била крайно "стресирана" от публикации в моя личен блог, разглеждащи проблеми на образованието и на училищния живот и без смущение ни уведоми, че... нейният съпруг й бил казал "Уволни най-после тоя Грънчаров щом толкова те ядосва!" (!)..."

Спирам дотук че стана твърде дълго. Готов съм да отговоря на всякакви въпроси. Ще бъда благодарен ако и по моя случай групата прояви известна съпричастност и подкрепа. Ние може да имаме различия по много въпроси, но има и неща, които ни обединяват. Има ценности, които са ни близки. И в името на които толкова години сме работили и живели.

Благодаря! Желая на всички хубав ден и успехи! Нека да продължаваме да бъдем човеци - и също така граждани - на първо място...

А сега един музикален поздрав на ония, които имахха търпението да прочетат този текст - за оправяне на настроението:

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.