Разбрах за първи път, че да мислиш е най-вълнуващото преживяване, което може да се случи на човека!

Пак решавам да публикувам няколко текста, писани от мои ученици, на които наскоро зададох за писмен отговор следния въпрос: "Какво най-важно, по твоя преценка, научи и разбра, занимавайки се през миналата учебна година със съответните философски предмети?". Ето какво е написал А.Н., ученик от 11-ти клас:

Миналата година изучавах предметите етика и философия на правото. Може би това бяха досега най-интересните и същевременно най-трудните предмети, които е трябвало да изучавам. Предметите ми бяха интересни защото ме караха да се замисля какво знам, как мисля и защо мисля по този начин - и дали наистина има нещо вярно в разсъжденията и разбиранията ми. Трудни ми бяха защото коренно се различават от досегашните предмети, които съм учил и продължавам да уча. В следващите редове смятам да обясня защо мисля така.

Може би най-голямата ми грешка беше, че си мислех, че мога да мисля или по-точно че се самозаблуждавах, че умея да мисля. Истината е, че до момента по изучаваните предмети от мен още от 1-ви клас до сега, вече в 11-ти клас, не ми е оставало голям избор по отношение на това, което ще уча или мисля. Винаги досега учителите и тяхната "дясна ръка" учебника са ми казвали какво трябва да науча или, по-точно, да знам (може би още не знам значението на тези думи защото ми звучат еднакво по смисъл, но същевременно и аз, и другите хора ги използваме за различни теми и цели). Тези предмети са познати като общообразователни и/или точни науки, ако може ще цитирам един сръбски спортен коментатор "Кой отбор играе решавам аз!". Идеята ми е да кажа, че досега никога не ми се е налагало да изказвам мое мнение по даден въпрос, а трябва да уча или знам това, което пише в учебника за да мога на следващия ден да го споделя с учителя/учителката за да ми каже тя: "Браво, дете, научило си си урока, има знания в теб, затова ще ти пиша хубава оценка!". Моята идея за мислене се свеждаше до това да уча (или сега както смятам че е - копирай, запаметявай, повтаряй!).

Може би първите няколко урока по философските предмети миналата година бяха най-трудни за моето мислене, разбиране и учене защото трябваше сам да разбера какво да уча и това най-вероятно щеше да доведе до разбиране на материята, а не до разказването й. Ако оставим досега написаното за наученото оставам с впечатление, че не съм научил нищо през последната година главно заради гореизброените причини, а мозъкът е като всичко останало в човека - ако не се тренира ще закърнее и много трудно ще възвърне способностите, които е притежавал. Тъй като след като се замислих наистина какво знам и вече като знам, че нищо не знам, смятам да приключа с няколко изречения моето есе.

Може и да не съм научил нищо в последната година, но се радвам, че предметите, които се опитвах да разбера успяха да ми отворят съзнанието до известна степен и ме накараха да използвам мозъка си пълноценно, а не само за запаметяване на уроци. Може да не знам нищо по предметите, но поне знам, че нищо не знам и мисля, че в скоро време ще успея да променя това като ще се опитвам да мисля с мозъка си, който умее това, нали?!

Това е написал А.Н., ученик от 11-ти клас. А ето какво е написал А.Л., който също е от 11-ти клас; не им давам целите имена, щото не съм взел съгласието им за тази публикация на техните писмени работи:

От миналата година оценявам като най-интересни и важни темите за истината и за душата. Разгледахме доста теми, но точно тези две теми ми направиха най-голямо впечатление.

Тези теми ме накараха най-старателно да се замисля и да започна да разсъждавам, достигайки до финалните си изводи. Понякога съм оставял всичко друго и, увличайки се в разсъжденията си, забравях за времето. Чудесно е това чувство! Разбрах за първи път, че да мислиш е най-вълнуващото преживяване, което може да се случи на човека!

Понякога съм влизал в спорове с хора, които не подкрепят тезата ми и предметът философия ме научи как да отстоявам своята гледна точка. Смятам, че философските предмети са оставили в съзнанието ми много повече и то твърде ценни за бъдещия живот знания. Тези предмети ме научиха да мисля философски и ме подтикнаха да се развивам като личност.

Това е написал е написал А.Л. от 11-ти клас, а ето какво пък е написал Н.Г. от същия клас:

Часовете по етика и право миналата година бяха едни от най-интересните предмети защото обсъждахме неща, които биха ни помогнали за нашето личностно израстване. Научих доста неща от тези два предмета, за самия мен и за съучениците ми.

Харесва ми начина на провеждане на часовете, защото ние правим изводи върху написаното в помагалото, но с наши думи, с нашата мисъл. Също така ми харесваше и средата, свободната атмосфера, в която преминаваха часовете, особено това, че можем да излизаме от час и да се връщаме когато си искаме, без да даваме никакви обяснения къде ходим и какво правим. Макар че аз лично не съм злоупотребявал с това право. Одобрявам и точковата система защото за да изкараме висока оценка трябва да участваме в обсъждането по-често и да допринасяме за решаването на проблемите.

Също така ми харесват и помагалата, по които учим, защото се са лесно разбираеми от хора на нашата възраст и бързо пробуждат мисълта ни. Дори съм ги дал на родителите ми да ги четат и те казват, че са много интересни, че има голям смисъл в написаното.

В тези часове научих много за личностното развитие - за разлика от останалите предмети. В края на крайщата смятам, че личността е най-важното, което имаме и затова за нея трябва да се грижим най-много.

Горното беше мнение на Н.Г. от 11-ти клас, а ето как е възприел обучението по тези предмети В.К., също от 11-ти клас:

Етиката ми помогна да открия пътя както към себепознанието, атака и към опознаването на останалите хора. Един изключително важен и ценен предмет, особено сега, когато глупостта и простотията са изцяло на почит. Етиката даде възможността на всеки един от нас да стане поне малко по-добър човек.

От философията на правото разбрах смисъла на едно от най-ценните, ако не и най-ценното нещо в живота на човека, а именно свободата. Признавам си, че преди да разгледаме темата за свободата, не бях се замислял колко важна всъщност е тя. Приемах я по-скоро като даденост, без да разбирам истинския й смисъл. Единственото, за което искрено съжалявам са малкото часове по философските предмети, които са ни определени по програма. Вероятно от Министреството на образованието пренебрегват важността на тези толкова нужни за нас предмети. Но това е обяснимо, нали за Министерството най-важното е учениците да знаят, а не да мислят...

Още много интересни мисли намирам в писмените работи на моите ученици, но сега сякаш се поуморих да пиша, първо писах свой сериозен текст, а сега вече доста време преписвам от техните писмени работи. Хайде да препиша какво казва З.Р. от 11-ти клас, с което и приключвам за днес; друг път може би пак ще продължа:

Етиката ми помогна да разбера много неща за себе си и за другите, то беше нещо като просветление да видя истинските лица на хората около себе си, а също да видя в истинска светлина и самия себе си. Това е много важен и завладяващ предмет, даващ ни възможността да разберем самите себе си. В часовете обсъждахме предимно за свободата, убедих се, че свободата наистина е най-важното в живота на един човек. Ако разбереш свободата си от този ден нататък животът ти става по-добър. Не позволяваш на хората да те манипулират.

Разбрах много неща и за душата си. Душата според мен е свързана със съзнанието, разума, мисълта, словото, духа. Ако тялото няма душа, то ще е просто материя и неодушевен предмет. Душата ни прави цялостно и живи. По аналогия казано: функцията на окото е да гледа, но извадено от тялото и само по себе си окото не може да гледа, а това, което вижда, всъщност не е просто окото, а самата душа.

Обещах това да е последната работа, откъс от която вземам тук; но ето, налага се да препиша и какво Б.С. пише:

Етиката ми позволи да преоткрия себе си във време, в което глупостта, невежеството и простотията са на почест и по-голямата част от подрастващите, а дори и по-възрастните изцяло са им се отдали. Етиката ми показа как би трябвало да се държа и ми помогна да доизградя характера си. Това е предмет, обучението по който може да те обогати.

В началото ми беше малко скучно, но по-нататък ми стана интересно. Хубавото на предмета е, че ни подтиква да размишляваме върху въпроси, пряко свързани с живота ни. Най-интересните за мен теми бяха за истината и за свободата. На моменти се усещах, че съм завладян от своите мисли.

Не искам да звучи самохвално, но с това имах предвид, че темите по етика някак успяха да ме накарат да мисля и да се задълбочавам в проблемите. Също така се научих да виждам всяко нещо от много ъгли.

Накратко казано по етика и философия на правото научих не само нещата, нужни за предмета, а също сякаш успях да се развия и като личност.