Цял живот съм работил за изпълнението на една вдъхновявала ме задача: да "очовеча" философията, да я направя близка до човека

По публикацията За книгите - и за моята среща с един живеещ в пещерата си нов Свети Иван Рилски се проведе кратък разговор, който обаче според мен съдържа любопитни мисли и преценки. Поради което и го публикувам отделно - та да не остане съвсем незабелязан:

Сава Кукалов каза: Моята скромна библиотека с над 3000 книги в нея. Не заема място, не се секат дървета за хартия и като реша да изхвърля нещо, просто го изтривам - и не стимулирам циганите да ровят по кофите.

Мисълта ти обаче е друга. Повечето спряха да четат за съжаление...

Ангел Грънчаров каза: ОК, добре, съгласен съм, с тия нови книги ще спасим дърветата в гората, ще имаме място в къщите си, но има и нещо друго: а как ще се издържат авторите, от какво те ще живеят?! Нима всички пишещи ще трябва да станат мерзавци като Любомир Левчев - да целуват краката на властващите, та да оцелеят, та да просъществуват?!

Nikolai Sultanov каза: Това е световна тенденция, интернетът предоставя бърза, сдъвкана информация. И защо им е на младите да четат книги?! А че не си обогатяват речника... голяма работа!

Dessy Ivanova каза: Аз пък искам книга на хартиен носител: да ми замирише на мастило; нищо че няма място у дома - за книга винаги ще се намери. Относно реализацията на издадените книги позволявам си да споделя някои идеи. Библиотеките, аз мислех за това на прима виста, поне ще останат да се четат от бъдещите поколения; аз лично съм редовен читател на библиотеката (онази на пл. Славейков - много ме зарежда!) и впечатлението ми е, че хората четат. Добре де, някои хора четат.

Мисля си, че там където има български общности по света - Америка, Австралия... - все едно вероятно има някакви групи или някой, който би могъл да подаде ръка за да се реализират продажби; на хората може да им стане интересно, знам ли, това ми хрумва като идея?

Или продажби онлайн - не качени целите книги, а за продаване. Или някакви презентации, нещо като едновремешните кафе-театър (това страшно ми липсва!), с четене, обсъждане... и още нещо; книжни борси - не книжарници, а борси, опитват с малко пък после пак.

Анонимен каза: Не забравяйте, че Вие пишете философски книги, които ако и не всички да са строго академични, то все пак не са предназначени за широката аудитория, която предпочита „Хари Потър” и „Властелина на пръстените” (които впрочем може и да имат своите достойнства, не съм ги чел). Ето защо не може да очаквате Вашите книги да станат бестселъри в пълния смисъл на думата.

Друг проблем е, че са на български, което ограничава потенциалната аудитория до 10-ина милиона. Положението щеше да е различно, ако бяха на някой от големите езици. Вярно е, че там и конкуренцията е по-голяма, но пък и тиражите като цяло са по-високи и оттам и продажбите. Но основните приходи на повечето автори днес в старите демокрации даже не идват от продажбите, а от литературни четения и под. При нехудожествени, философски книги обаче едва ли ще се намерят много желаещи за литературно четене – и т.н.

И още. Въпрос към англо-американския философ МАЛКОЛМ МЕКДАУЕЛ: Съвременната философия играе ли роля в ежедневието? Какво означава за Вас да сте философ?

МЕКДАУЕЛ: Ако трябва да съм честен: моята философия не влияе върху ежедневието. Става дума за „академична” философия. Тя остава в аудиторията, книгите ми са писани за мислители на пълен работен ден. Факт е, че философията в англосаксонския свят извън кръга от специалисти не се чете много. Широката публика не е заинтересована от философия, тя не се интересува, защото за нея тя няма никакво значение. Нерадостно и потискащо е, но мисля, че нашата философия не засяга ежедневния живот, тя е „академична” в лошия смисъл.

В англосаксонския свят философите получават такова образование, при което е важно само признанието на техните колеги. Бих искал да пиша бестселъри, но за целта трябва да намеря друг начин на писане. В Италия мнозина философи са много видими: защото пишат във вестниците и се четат от широката публика – което не се случва в англосаксонския свят. В Италия философите са водачи на общественото мнение, в англосаксонският свят те са прекалено затворени в специализъм и академизъм.

Ангел Грънчаров каза: И у нас тенденцията - що се касае до влиянието на философията върху съзнанията и живота на съвременниците - е от англосаксонски тип; аз виждам своята задача в това да направя философията близка до хората, до т.н. "обикновен човек", т.е. да спомогна и ние да се доближим поне малко до италианския, до френския модел. Цял живот съм работил за изпълнението на една задача, вдъхновявала ме през цялото време: да "очовеча" философията, да я направя близка до човека. Всички мои книги са писани така, че да могат да се четат от абсолютно всеки човек; никакъв предвзет и суетен "академизъм" в тях няма.

Прочее, така е писал и Платон, основателят на Академията, който, оказва се, сам не е... "академичен". Пиша пределно ясно, разбираемо, човечно. Това, че моето писане и моите книги не е оценено не е трагедия. Ще им дойде времето. Като гледам какви неща се ценят в наше време твърдо предпочитам изобщо да не бъда ценен - и почитан! :-)

Нима ние, българите, някога сме почели жив някой от най-големите си писатели и, опази Боже, философи?! Какво стана с Алеко? Ами с Ботев? Как постъпихме с Яворова?

Не се сравнявам изобщо с тия титани, но просто акцентирам върху една ясно забелязваща се тенденция. Някой да оцени приживе Захари Стоянов? Кой, кой оценихме приживе?

Левчев примерно - и други такива, все от тоя сорт. Срам! Безсрамие! Безкрайна подлост - и страшна мизерия показваме в сферата на духовните неща. Човек не знае какво да каже вече... каквото и да каже все ще бъде слабо...