Активираха склонен към правене даже на съвсем безсмислени мерзостчици, ала иначе твърде усърден автор на компромати

Ето че вече сме свидетели на първите залпове на компроматна война срещу моята личност, за участие в която е вербуван и "мой бивш ученик" (слагам в кавички този израз, понеже моите ученици, от които не се срамувам, са носители на съвсем друг манталитет и на съответните личностни добродетели), притежаващ изискващите се наклонности за правене на разни мерзости; стилът на тази компроматна акция е толкова добре познат от едно време, че съвсем не е нужно да подчертавам специално от кои среди е инспирирана такава една кампания; тъй като съм усърден изследовател на съвременните нашенски нрави и психология, привеждам тук кратката ми полемика с този автор на най-актуалния, на последния по време компромат:

Веселин Божков: Г-н Грънчаров, ако образователната ни система, която толкова ненавиждате, работеше адекватно, то уволнението Ви трябваше да се случи още когато аз Ви бях ученик, т.е. преди повече от шест години.

Ще си позволя да цитирам ваш колега философ, доцент в БАН, чието име ще запазя за себе си, понеже беше частен разговорът ни. Незнайно откъде се заговорихме за Вас, може би съм му споменал, че съм бивш ваш ученик. Та доцентът, на изразеното от мен становище, че душевното Ви състояние говори за абсолютно належаща хоспитализация, отговори с иронична усмивка: "Грънчаров твърде дълго се е занимавал с проблемите на битието. Нали знаеш, реалността по някое време започва да се размива."

Как Вие разбирате думите на колегата си не знам, но за мен са достатъчно показателни.

С уважение (най-вече заради представлението, което спретвате онлайн), Ваш бивш ученик, Веселин Божков.

П.П. Агент на ГЕРБ съм. Понякога и на КГБ, ама само ако не са изпили водката.

Ангел Грънчаров: Благодаря за становището, г-н Божков! А защо, позволете да запитам, е трябвало още тогава (преди 6 години) да ме уволнят? Кажете, интересно ми е? Заради битието ли? Бихте ли пояснили кои са мотивите за така горещото Ви желание още тогава да ме уволнят?

Stephan E. Nikolov: Хора като Вас, колега Грънчаров, а дръзвам да причисля и себе си към тази категория - на недопусканите, потискани, премълчавани, пренебрегвани - сме си потенциално уволнени: преди шестдесет, шестнайсет, шест години, няма значение. Някак ни изпуснаха в един момент, а и други времена настъпиха - не може току-така да изчезнеш някоя нощ и дори близките ти да не смеят да попитат за теб. Заради което много ги е яд властимащите и изживяващи се като господари на битието и всячески се стремят да ни тровят живота...

Веселин Божков: Защото ни занимавахте с личните си политически възгледи, старателно опитвайки се да ни ги наложите, вместо с учебния материал. Това достатъчно ли е, как мислите?

Веднъж даже си направихме майтап с вас. Предварително се наговорихме и на няколко пъти ви подхвърлихме реплики от рода на: "Костов ограби България!". Резултатът беше, че започнахте да блъскате по бюрото (съвсем буквално!), бясно пропагандирайки. Чак ни изплашихте в един момент да не се стигне до физическа разпра. Е, признавам, много се смяхме, но това ли е поведението на един учител?

Тогава ви заснехме с мобилен телефон, после качихме клипа в Интернет. Спомняте си, нали? Жалко, че колегите ви, по които толкова плюете днес, ни накараха да го свалим и изтрием. Щеше ми се да мога да го покажа на хората, които ви защитават, без да осъзнават, че защитават приятеля/познатия си Ангел, а не учителя Грънчаров.

Желая ви здраве, г-н Грънчаров!

Ангел Грънчаров: Г-н Божков спретва компроматче! :-) Но ценното е че признава, че мотивът за моето така желано от някои среди уволнение е политически. Е, г-н Божков, да бяхте малко по-умен, щяхте да се изразите завуалирано, но е хубаво, че непосредствено си признавате. Излишно е да попитам, но, хайде, ще го сторя: Вие сте социалист, нали познах? И сте ме мразил толкова докато съм Ви бил учител по политически мотив, правилно ли Ви разбирам? Това, че сте ме мразил толкова, е чудесно, значи съм си вършел добре работата, щото моята работа като преподавател по гражданско образование е да дразня учениците си, та да ги предизвикам да заемат и те своята позиция. Все пак аз съм специалистът за това как следва да се преподават предметите, по които аз преподавам, а не Вие.

Тъй че е твърде глупаво и непочтено да ми говорите какво е трябвало и какво не е трябвало да правя в часовете си; аз решавам това, не някой друг, не Вие. А туй за Костов как обаче го измислихте? Аз името "Костов" в своите часове не употребявам, нещо май Ви се е присънило това. Разбира се, трябвало е да си съчините компроматчето, ето, сетили сте се за Костов, бравос, похвално е!

Вярно, бяхте ме заснели без мое съгласие в час, бяхте качили в интернет клипчето, съдържащо моя реч пред класа, пък после малодушно го свалихте. Щото съвестта на доносника и мерзавеца винаги е нечиста, вероятно, нали така?! Ето, и сега не се свените да плюете по бившия си преподавател. Това говори за Вашия морал. Прочее, кажете каква оценка имате при мен? Да не би причината за Вашата ненавист е, че не съм Ви писал 6-ца? Кажете де, не се притеснявайте, разкрийте душата си, изплачете си болката.

Човек неслучайно дръзва да се опозори публично като Вас, хайде, аз съм психолог, загрижен съм, искам да Ви помогна, тъй че смело действайте, изплачете си болката, ще Ви олекне. И ще си очистите душата. И повече мерзости няма да правите... Ний, учителите, ний, психолозите, ний, духовните хора, сме благородни, ний сме хуманисти, готови сме да помогнем на всеки. Тъй че, ето, слушам Ви, пък и читателите на тази страница с интерес ще чуят Вашата изповед...

Веселин Божков: 1. При вас имам 6. 2. Семейството ми е изселено по партийни причини през 50-те години в село в Северна България и е принудено да живее дълго време в плевня. Не съм социалист. 3. Намирам Иван Костов за един от най-интелигентните и далновидни български политици. Лично убеждение. 4. Не ви мразя. 5. До колкото си спомням се пише "завОалирано". 5. Съветът ми е вие да потърсите помощ от психолог. 6. По-нататъшната ни дискусия е безсмислена.

Ангел Грънчаров: Благодаря Ви за това че ме научихте как се пише думата "завуалирано" (направете справка, пише се и по двата начина, и с "у", и с "о"); прочее, пише се "доколкото", а не "до колкото"; благодаря също за обезпокоеността Ви относно моето психично здраве, но все пак, дето се казва, "немаше нужда", понеже аз съм експертът в тази област, пък се чувствам превъзходно.

В крайна сметка така и не се разбра защо се обадихте и защо така се радвате, че съм заплашен с уволнение, а също и защо толкова съжалявате, че не съм бил уволнен още когато Вие сте бил ученик. Явно в характера Ви влиза това да правите мерзостчици без да има особена нужда от това... Бъдете жив и здрав! Прочее, моля, не се представяйте повече никога за "бивш ученик на Ангел Грънчаров"; слагам в кавички този израз, понеже моите ученици, от които не се срамувам, са носители на съвсем друг манталитет - и на съответните личностни добродетели...