Впечатляващо богата душевност имат младите у нас, само дето трябва да ги насърчаваме та да се отприщят богатствата на душите им!

Искам да съобщя за една случка от всекидневието ми, която силно ме впечатли; искам да пиша за нещо удивително, което се случи тия дни. И за нещо твърде радостно. Крайно съм развълнуван, невероятно е! Дано не разочаровам ония, които са се заинтригували с това начало - като разберат за какво става дума. Радостите, удивителните за един български учител неща, неговите вълнения и пр. едва ли са също толкова впечатляващи за ония, които не живеят с проблемите на училището. Та ето все пак за какво става дума.

Тия дни провеждам с класовете, изучаващи психология, едно упражнение, наречено "Психологически казус по Достоевски". Аз в предишните години записвах на видео упражненията по тая тема, тази година се въздържам да правя това, за да не дразня ръководството, което се оказа крайно невъзприемчиво към една такава инициатива. А ето, че сега твърде много съжалявам, че не записах на видео упражнението в този клас. Да, в един клас се получи невероятно хубаво упражнение. Дискусия, игра, състезание - този е модела, по който правя това упражнение; учениците се делят на два "отбора", според това кой как мисли, след това си задават въпроси, отговарят; целта е да намерят труден, объркващ въпрос за другия отбор, ако той не отговори убедително, губи точка, после ролите се сменят, тия, дето са отговаряли, те питат и т.н. А самият казус е по романа "Престъпление и наказание" на Достоевски. Задавам им въпроса: "Правилно ли е постъпил Разколников, убивайки бабичката-лихварка и отнемайки един-два живота, но правейки това в името на една благородна идея: да помогне да се възцари справедливостта, с парите на бабичката да бъдат спасени стотици животи на бедни и млади хора, на деца, на болни и пр.?".

Общо взето учениците от всички класове разгорещено обсъждат тази история за "някаква си бабичка". Така поставям казуса, че повечето се подвеждат и влизат "в капана" на Достоевски - Разколников бил прав и т.н.; но имат и такива, които твърдо заявяват, че Разколников не е прав, че идеята му не е "благородна", че не може да се убива за да се въздава спроведливост, че това е опасно и т.н. Е, много зависи от настройката, в някои случаи обсъжданията са по-вяли, учениците не са привикнали да провеждат по такъв начин часовете; но общо взето винаги след това, след като веднъж се проведе това упражнение, да ме молят и други обсъждания да правим. Втръснало им е от "беззъбо теоретизиране" в училище, те, общо взето, са си деца, играе им се, нищо че са по-големи деца, нищо че са юноши. И явно имат жестока потребност да мислят, да спорят, да изразяват и защищават свои позиции. И ето, вчера, в един клас, именно в 9-ти Ж клас, стана едно невероятно силно упражнение, за което искам да пиша. Много е трудно да представя как протече това обсъждане, но ще опитам. Иска ми се и вие да усетите поне част от моите вълнения. Много съм щастлив от случилото се!

В края на миналия час аз им разказах историята от романа на Достоевски, т.е. поставих казуса, обясних как ще се проведе и дори проведохме един тур за "разгрявка". Днес учениците вече знаеха и в самото начало заявиха: искаме да продължим играта. Целият час обсъждаха като... невидели: с увлечение, живо, страстно дори, със зачервени лица; невероятно много се вълнуваха, защищавайки си позицията; задаваха удивителни, чудесно формулирани въпроси; обсъждаха набързо какъв въпрос да зададат или в каква посока да започнат да отговарят и после шоуто беше велико: аз чак такова чудо, признавам си, не бях виждал! Нито един ученик не остана безразличен, дори и ония, които бяха по-въздържани, се вълнуваха, скачаха да помагат, предлагаха, изказваха се, а пък някои от нетърпение да вземат думата дори стояха прави, с вдигната ръка, та да изпреварят другите. Всеки имаше какво да каже и го казваше с вълнение, твърде убедително, чудесно беше! Когато в отбора, който отговаряше, се изреждаха един след друг желаещите да говорят (един говори, а всички останали искащи да се изкажат нетърпеливо стояха с вдигната ръка), от другия отбор, тоя, дето е задал въпроса, пък имаше също така неколцина, които ме молеха да им дам думата, та да възразят, и понеже силно не бяха съгласни с аргументите на другата страна, невероятно силно се вълнуваха; наистина всички бяха със зачервени от необичайно вълнение лица! Видях се в чудо в ролята си на арбитър; но общо взето имаше ред, понеже наистина спорещите имаха каква да кажат и заради нетърпеливостта си да вземат думата силно се вълнуваха; наложи се след всеки тур да провеждаме "свободно обсъждане", понеже даже и след като пишех точка на победилия отбор, желаещите да се изкажат не отстъпваха и с увлечение спореха, и то не глупаво, а с много добре подбрани думи: чувството винаги стимулира най-силно мисълта и ума! Истинска фиеста, аз лично сега нямам думи да опиша това, което видях, на което имах щастието да присъствам!

Стараех се да не слагам много наказателни точки при нарушенията на правилата, за да не потисна дискусията, да не попаря хъса на желаещите да се изкажат. В крайна сметка доведох резултата до равенство, което обаче не разочарова всички, щото се оказа, че учениците се вълнуват не толкова заради победата, а, предполагам, заради истината! И двете групи се смятаха убедено, че са прави, а работата по дискусията в такъв случай изобщо не е свършила; нито една страна не е надделяла, и двата отбора се представиха бляскаво, наистина не зная как да се изразя, никакви суперлативи не са пресилени в случая! Интересно е какво ще стане другия път, когато ще трябва да направим анализ на самото упражнение и все пак да се опитаме да решим спора, да изясним към коя страна накланя истината. Без проблем бих приел още един час да спорят, убеден съм, че ще искат да продължат. Ще видим какво ще стане тогава. Но това, което се случи във вчерашния знаменит час, аз ще го помня дълго. Спорят като невидели младите за живота на "някаква си там бабичка", пита се човек като ги гледа: "Каква им е Хекуба, какви са й те на нея, та така... спорят?!" (при Шекспир тия думи завършват така: "... та така реват", той има предвид вълненията на зрителите на пиеса по Омировия епос). Явно имат за какво толкова да се вълнуват, а това, че душите им са усетили някои неща (ценности, лежащи в основата на всичко!), заради които си заслужава да се вълнуват толкова и дори да се борят, е прекрасно!

Вървях си после към дома и си мислех: колко сме несправедливи, че така често упрекваме за каквото и да било младите, та те всъщност са прекрасни, само дето ние сякаш изобщо не ги познаваме! Не им позволяваме да се изявят истински, а пък ги упрекваме, не бива така! Ето, като се изявят истински и свободно, и се оказва, че са прекрасни млади личности: мислещи, способни на силни вълнения, търсещи истината. Дори, признавам си - аз по темперамент съм чувствителен, увличащ се човек - се размекнах и си мислех: ето, тия младежи имат невероятни качества, това тяхното поколение, което иде, ще направи онова, което нашето поколение не можа да направи; тия ще спасят България, те ще я направят каквато трябва да бъде! Вярвам в това след случилото се вчера в знаменитото обсъждане, на което имах късмета да присъствам. Това разбрах в него, този е моят извод. Невероятен клас, невероятно интересни млади хора! Впечатляващо богата душевност имат те, само трябва да правим нещо та да им позволим да се отприщят богатствата на душите им! Наистина не мога да кажа колко са добри: писах им после точки за участие, оказа се, че съвсем не са го правили заради точките, щото, така да се каже, се "раздадоха" изцяло и до дъно по съвсем други подбуди.

А аз наистина съм възхитен от тия ученици. Не знам дали успяхте да доловите поне малка част от основанията за моето вълнение. Каквото можах, направих. Не мога повече. Аз не съм магьосник или чародей че да мога да ви предам цялото си чувство, цялото си вълнение. Аз не съм, в края на краищата, Шекспир или Достоевски. Аз съм обикновен български учител. Който е довел при това нещата дотам, че му предстои... уволнение! Така стават нещата у нас...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.